Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15.04.2024г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет
и седми февруари две хиляди двадесет и четвърта
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско
дело № 570 по описа за 2020г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.30 от ЗН.
Ищцата твърди, че тя и ответника са брат и сестра и са наследници по закон
на родителите си Стойна Христева Колевска и И.Г. Колевски. Приживе те дарили на
ответника 4/5 идеални части от правото на собственост върху ПИ 99088.18.128 по
КККР на гр. Асеновград, район Долни Воден. С това дарение и въпреки че
наследодателите са притежавали и други недвижими имоти, е накърнена запазената
част на ищцата от наследството им от 2/3. Ето защо моли да бъде постановено
решение, с което да се намали дарението до
размер от 2/3 идеални части, необходими за допълване на запазената й
част. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск като недопустим, евентуално като
неоснователен. Прави възражение, че предявеният иск е погасен по давност,
евентуално за придобИ.е на дарения имот по давностно владение. Евентуално
твърди, че с извършеното дарение не се накърнява запазената част на ищцата,
която е 1/3, тъй като съществуват свободни наследствени имот, от които ищцата
може да се удовлетвори.
Твърди също така, че от 1985г. той единствено се е грижил за родителите си,
с които е живял в едно домакинство. Приживе на същите е извършил редица
подобрения, с които е увеличена съществено стойността на имота, поради което
същите следва да се пресметнат по реда на чл. 12, ал.2 от ЗН.
Ето защо моли предявеният иск да бъде оставен без разглеждане, евентуално
да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от удостоверение за наследници на Стойна
Колевска, починала на 27.03.2015г., и И.Колевски, починал на 21.04.2015г., е
видно, че те са съпрузи и родители на М.Ш. и И. Г., които са техни наследници
по закон. Тъй като наследодателите на страните не са починали едновременно, то
запазената част от наследството на всеки един от тях е различна. Съгласно чл.
29, ал. 3, изр.2 от ЗН Когато наследодателят
е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената
част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на
1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от
наследството. Или разполагаемата част от
наследството на Стойна Колевска, която е починала преди съпруга си, е ¼
идеална част, колкото е и запазената част на ищцата от оставеното от нея
наследство. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените),
когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от
него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото
на наследодателя. В случая запазената част от
наследството на И. Колевски е 2/3, съответно тази на ищцата е 1/3. Така
описаното разграничение по отношение на запазената част от наследството на
всеки един от наследодателите се налага както с оглед определяне на размера на
запазената част, така и с оглед определяне на наследствената маса, доколкото е
възможно всеки от тях да е притежавал различно имущество. Същото е важно и с
оглед направеното възражение за погасяване на иска по давност, което ще бъде
разгледано по-нататък при положение, че се установи, че правото на ищцата да
иска намаление на дарението, направено от всеки един от наследодателите, е
възникнало.
На основание договор за
покупко-продажба, оформен с нотариален акт №119/2006г. по описа на нотариус
Кожухарова И. Колевски е придобил 3/5 идеални части от правото на собственост върху
ПИ 99088.18.128. Не е спорно между страните, а и с оглед отразеното в
удостоверенията за наследници и възрастта на купувача съдът приема, че това е
станало през време на брака му със Стойна Колевска. Ето защо и тъй като
основанието е възмездно, идеалните части от правото на собственост са станали
съпружеска имуществена общност. Страните не са посочили доказателства относно
начина на придобИ.е на 1/5 идеална част, но с оглед удостоверението за
наследници на Георги Сава Колевски и обстоятелството, че прехвърлителите по
описания договор и И.Колевски да деца на същия, настоящият съдебен състав
приема, че тя е придобито от него по наследство и съответно не съставлява
съпружеска имуществена общност.
С нотариален акт №25/2008г. И. Колевски и Стойна Колевска са дарили на В.Г.
притежаваните от тях 4/5 идеални части от правото на собственост върху поземлен
имот 99088.18.128, ведно с 4/5 идеални части от всички подобрения и приращения
в имота.
Впоследствие Стойна Христева Колевска и И. Г. Колевски са признати за
собственици на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 99088.18.128 по КККР на гр. Асеновград, район
Долни воден с нотариален акт № 51, том ІІ, дело №239/2010г. по описа на нотариус
Светлана Кожухарова с район на действие Районен съд Асеновград. Веднага след
това с нотариален акт №52, том ІІ, дело №240/2010г. те са дарили същото на
Кирил Шулев. От своя страна през 2015г. той е учредил на В.Г. безсрочно и
бъзвъзмездно право на ползване върху поземления имот и сграда 1, намираща се в
него (нотариален акт №137/2015г.), а през 2017г. е продал на Георги Славчев Г.
87/368 идеални части от сградата и 445/2224 идеални части от поземления имот.
С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1930/2019г. по описа на АРС е
признато за установено по отношение на Кирил Шулев, че В.Г. е собственик на 4/5
идеални части от ПИ 99088.18.128, ведно с 4/5 идеални части от правото на
собственост върху намиращите се в него сгради 1 и 2, като от мотивите към него е
видно, че правното основание за това е процесният договор за дарение. С оглед
на изложеното по-горе следва изводът, че с него И. Колевски е дарил 1/5 идеална
част, а той, заедно със съпругата си – общо 3/5 идеални части от правото на
собственост.
Съгласно чл. 31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и
размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички
имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се
извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това
се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на открИ.ето
на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Наследодателят Стойна Колевска към момента на смъртта си е притежавала ½
идеална част от правото на собственост върху ПИ 99088.501.237 ведно с
намиращите се в него сгради (тъй като не е спорно между страните, че родителите
им са придобили този имот в режим на СИО, която е прекратена със смъртта на
Стойна Колевска). От заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява, че пазарната стойност на целият имот към 2015г. е
91 340 лева или на половината от него същата е 45 670 лева. От тази стойност следва да се извадят
задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН.
Не се събраха доказателства, че наследодателката е имала задължения.
Липсват и такива относно увеличение на наследството. Ответникът твърди, че е
извършил подмяна и ремонт на покривна конструкция, полагане на боя в
помещенията, външна мазилка на сграда и подмяна на прозорци на сграда, както и
изграждане на външна тоалетна, на обща стойност от 25630,50 лева. Тези
дейности, съгласно неговите твърдения, са извършени в сграда, която се намира в
ПИ 99088.18.128. Или това е имотът, който е предмет на договора за
дарение, което се иска да бъде намалено.
Ето защо дори да се установи, че тези дейности са извършени, те не увеличават
наследството. Стойността на този недвижим имот към момента на открИ.е на
наследството ще бъде прибавена към масата по чл. 31 от ЗН. По тази причина
съдът не обсъжда събраните свидетелски показания, както и приетите писмени
доказателства за установяване на фактите дали и какви строително-ремонтни
работи са извършени, както и каква е тяхната стойност (установено със
заключението на вещото лице). Тук следва да се има предвид също така, че
разпоредбата на чл.12 ал.2 ЗН е специална и е израз на общия принцип в
гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване. За да се
присъди предвиденото в закона обезщетение, е необходимо да е настъпило
разместване на блага в имуществената сфера приживе на наследодателя и на негов
наследник без основание, в резултат на което е увеличен активът или стойността
на наследството към момента на открИ.ето му /чл.1 ЗН/. В този смисъл е Решение
№ 15 от 02.08.2022 г. по гр. д. № 2222 / 2021 г. на Върховен касационен съд,
1-во гр. отделение и трайната съдебна практика. В настоящия случай липсват
доказателства, че строително-ремонтни дейности увеличават стойността на
наследството. Със заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява единствено размера на вложените средства и труд, но
дали това води до увеличение на стойността на недвижимия имот, а оттам – и на
наследството, остава недоказано.
Така към момента на смъртта на Стойна Колевска тя е притежавала ½
идеална част от правото на собственост върху ПИ 99088.501.237 и върху
намиращите се в него сгради, чиято стойност към момента на открИ.е на
наследството, установено със заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, е 45 670 лева. Към нея следва да се добави
дарението според стойността му към открИ.е на наследството. Дарението е на 3/10
идеални части от правото на собственост върху имот 99088.18.128 или същото е на
стойност 24 756 лева, съгласно заключението на вещото лице. По изложените
по-горе съображения запазената част на ищцата от наследството на Стойна
Колевска е ¼ от образуваната маса по чл. 31 от ЗН, която е в общ размер
от 70 426 лева, или 17 606,50 лева. Същата е нарушена вследствие на извършеното
дарение, тъй като стойността на полученото от ищцата по наследство Стойна
Колевска е 15 223,33 лева (стойността на 1/6 идеална част от правото на
собственост върху ПИ 99088.501.237 и построените в него сгради). Поради това за
нея е възникнало правото да иска намаляване на дарението до размер, необходим
за допълване на запазената й част или 2 383,17 лева. Това право обаче, не е
упражнено в продължение на пет години от настъпване на смъртта на
наследодателката на 27.03.2015г. (исковата молба е подадена на 21.04.2020г.,
като не са събрани доказателства за спиране или прекъсване на давността),
поради което е погасено по давност. За това е направено съответно възражение от
ответника, което е основателно, а това води до неоснователност на предявения
иск за намаляване на извършеното дарение.
Наследодателят И. Колевски към момента на смъртта си е притежавал следното
имущество: 4/6
идеални части от правото на с собственост върху ПИ 99088.501.237 ведно с
намиращите се в него сгради (след смъртта на съпругата му СИО върху правото на
собственост е прекратено и той на това основание е придобил 3/6 идеални части,
а 1/6 идеална част е придобил по наследство Стойна Колевска); 1/5 идеална част от имот 001002,
003095, 008016 и 020072 по плана за земеразделяне в землището на кв. Долни
Воден, гр. Асеновград (по наследство от Георги Колевски и на основание решение
на ПК гр. Асеновград от 02.10.1996г. по преписка 3378/28.05.1992г.); ½ идеална част от имот 013041 и
017117 по плана за земеразделяне в землището на кв. Долни Воден, гр. Асеновград
(с решение на ПК гр. Асеновград от 02.10.1996г. по преписка 3668/30.07.1992г. правото
на собственост върху тях е възстановено на братя И. и Слави Георгиеви Колевски).
Пазарната стойност на ПИ 99088.501.237 и построените в него сгради към
2015г. съгласно заключението на вещото лице е 91 340 лева, съответно на 4/6
идеални части, притежавани от И.Колевски, тя е 60 893,33 лева.
Не е спорно между страните, а и с оглед заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза следва да се приеме, че по КККР на район Долни
Воден, гр. Асеновград земеделските земи, възстановени на наследници на Георги
Колевски, са заснети като поземлени имоти с идентификатори съответно 99088.1.2;
99088.8.16; 99088.3.95; 99088.20.72. Пазарната цена на същите към 2015г. е 126
820 лева, 12 920 лева, 23 470 лева, 15 030 лева. В наследството на И.Колевски
се включва 1/5 от тях или общо 35 648 лева.
Със заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
определена пазарната цена на 5/6 идеални части от земеделските земи,
възстановени на братя Иван и Слави Колевски, като така е била поставена
задачата. Въз основа на тази оценка настоящият състав приема, че стойността на
имотите към 2015г. е съответно 43 440 лева и 63 396 лева. Наследодателят
на страните е притежавала половината от тях със съответна стойност от
21 720 лева и 31 698 лева или общо 53 418 лева.
С оглед на горното в наследствената маса се включва имущество, притежавано
от Иван Колевски, чиято стойност към момента на откриване на наследството е
общо 149 959,33 лева. Съгласно чл. 31 от ЗН от нея следва да се извадят
задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН. Не се събраха
доказателства, че наследодателят е имал задължения. Липсва основание да се
приеме, че е налице увеличение на наследството, като тук в пълна степен се
отнасят вече изложените съображения относно липсата на такова по отношение на
наследодателката Стойна Колевска.
Към така образуваната маса следва да се добави дарението според стойността
му към откриване на наследството. Дарението, извършено от Иван Колевски, е на
общо 5/10 идеални части от правото на собственост върху имот 99088.18.128 и
сградите в него, който имот съгласно заключението на вещото лице към 2015г. има
пазарна цена от 82 520 лева или подареното от наследодателя на страните е на
стойност 41 260 лева.
По изложените по-горе съображения запазената част на ищцата от наследството
на Иван Колевски е 1/3 от образуваната маса по чл. 31 от ЗН, която е в общ
размер от 191 219,33 лева, или 63 739,78 лева. Същата не е нарушена
вследствие на извършеното дарение, тъй като стойността на полученото от ищцата
по наследство Иван Колевски е 74 979,66 лева (стойността към момента на
откриване на наследството на 1/2 от притежаваните недвижими имоти от
наследодателя). Поради това за М.Ш. не е възникнало правото да иска намаляване
на дарението до размер, необходим за допълване на запазената й част, а това
води до неоснователност на предявения иск за намаляване на извършеното
дарение.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 425 лева, заплатено възнаграждение
за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.И.Ш., ЕГН ********** ***,
против В.И.Г., ЕГН ********** ***, за НАМАЛЯВАНЕ
НА ДАРЕНИЕТО, оформено с нотариален акт №25, том ХІ, дело №1895/2008г. и извършено
от Иван Г. Колевски и съпругата му Стойна Христева Колевска в полза на В.И.Г.
на следния недвижим имот: 4/5 идеални части от поземлен имот №99088.18.128 по
КККР на гр. Асеновград, кв. Долни Воден, адрес: гр. Асеновград, кв. Долни
Воден, местност „Под селото“, площ: 2224 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, предходен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 018028, съседи: 99088.18.154, 99088.18.170,
99088.18.173, 99088.18.152, 99088.18.157, ведно с 4/5 идеални части върху
всички приращения и подобрения в имота, до размер на 2/3 идеални части,
необходими за допълване на запазената част на М.И.Ш. от наследството на Стойна
Христева Колевска, починала на 27.03.2015г. и от наследството на Иван Г.
Колевски, починал на 21.04.2015г.
ОСЪЖДА М.И.Ш., ЕГН ********** ***, да заплати на В.И.Г.,
ЕГН ********** ***, сумата от 425 лева (четиристотин двадесет и пет лева),
направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: