гр.Силистра , 26.02. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд гражданско отделение открито
заседание на втори февруари ..................
през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
при секретаря Галина Йовчева в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдия Василева гр. дело № 178 по описа за 2020 год.
и като взе в предвид данните по делото, прие за установено следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана пред съда искова молба, предявена от Д.С.П., ЕГН:********** ***, Г.Б.П., ЕГН:**********,***, и Г.В.П., ЕГН:********** ***, област Силистра,чрез пълномощник адв. Й.К. ***, против „ЕКОПРОДУКТ’ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление село Попина, 7590, улица „Марица” №17, община Ситово, област Силистра, представлявано от управителя Марияна Атансова Митева, с искане съдът да осъди ответника „ЕКОПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на всяка от ищците по 100 000 /сто хиляди/ лева обезщетение в резултат на нанесените им неимуществени вреда поради смъртта на Б Д П, ЕГН:**********, настъпила на 18.05.2019 г,, в резултат на трудова злополука, установена с Разпореждане №5104-18-15 от 16.08.2019 г., издадено от ТП на НОИ-Силистра, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от 18.05.2019 г., до датата на пълното им изплащане.
Според изложените в исковата молба фактически обстоятелства, първите две ищци - съпруга и дъщеря, а третата майка, са законни наследници на Б Д П, ЕГН:**********, починал на 18.05.2019 г., при изпълнение на трудовите си задължения като автомонтьор в шахта на септична лагуна към свинекомплекса на ответника, находящ се в землището на село Попина около 9.30 я, на 18.05.2010 г. Причината за смъртта на Б Д П е остро отравяне със сероводород и е установена с аутопсия, съгласно удостовереното в Съобщение за смърт №27, издадено на 18.05.2019 г. от МБАЛ Силистра АД, въз основа на което е съставен Акт за смърт №4 от 19.05.2019 г. на БД П.
С отговора по чл .131 ТПК ответникът Е1СОПРОДУКТ“ЕООД, представляван от управителя Марияна Митева, чрез адв. И.Р. от СсАК, считат исковите претенции за неоснователни и недоказани Считат, че злополучният инцидент се дължи на груба небрежност от страна на пострадалия, висока степен на съпричиняване, изразяващи се в нарушение на инструкциите за безопасност на труда, самонадеяност и безразсъдни действия. Твърди, че отношенията между ищеца и първата ищца са били формално семейни, от години са се отчуждили и смъртта му не е причинила емоционална загуба за нея. Досежно размера на обезщетението счита, че получените от ищците суми по застраховката и тези, които дружеството им е дало , за да ги компенсира непосредствено след злополуката напълно покриват размера на безвиновната отговорност по чл.201 КТ.
В първото с.з. по настоящото дело , по искане на ищците, съдът е приел изменение на исковите претенции, по отношение на ищците Д.С.П. и Г.Б.П., като същите са намалени от 100 000лв. на 71 075,44лв., като сумата претендирала от Г.В.П. остава 100 000лв. Това намаление е резултат от приспадане на сумата, която е получена от първите две ищци след завеждане на исковата молба и след депозиране отговора на ответника от застрахователя, заедно със законната лихва върху всяка от сумите от 18.05.2019г. до датата на пълното им изплащане .
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Ответното дружество е ориентирано в растениевъдство и животновъдство, като осъществява затворен цикъл на производство. Към датата на смъртта си Б Д П е бил в трудови правоотношения с ответника, като по силата на трудов договор №101 от 31.07.2014 г. е назначен на длъжност „автомонтьор” при условията на пълно работно време /8 часа/., като през годините с допълнителни трудови договори и изменения на предходните такива е заемал различни длъжности, но към деня на инцидента е съвместявал длъжностите автомонтьор и шофьор тежкотоварен автомобил. Според длъжностната характеристика за длъжността:Автомонтьор, утвърдена от „ЕКОПРОДУКТ” ЕООД, автомонтьорът отговаря за изправността на съоръженията касаещи събирането, разбъркването, източването и разпръскването на фекалните отпадъци.
Смъртта на Б Д Пе настъпила в резултат на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е прието с влязло в сила Разпореждане №5104-18-15 от 16.08.2019 г. на инж. Т. И.- длъжностно лице от ТП на НОИ-Силистра, съгласно което злополуката се приема за трудова по член 55 ал.1 от КСО с мотиви, че е станала във връзка и по повод на извършвана от лицето работа в интерес на осигурителя, на временно работно място и в рамките на регламентираното работно време.Пострадалият е починал внезапно в отходна шахта на свинекомплекс в с. Попина в резултат на остро отравяне с амоняк и сероводород. По данни на ищците, неоспорени от ответника, хода на делото разпореждането е било обжалвано по административен ред от него, но жалбата е отхвърлена и разпореждането е влязло в сила. Понастоящем разпореждането е влязло в сила.
На 18.05.2019 г. е образувано досъдебно производство №25/2019 г. по описа на ОСлО-ОП Силистра, затова, че на 18.05.2019 г. в с. Попина, област Силистра, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинена смъртта на повече от едно лице, а именно: Б Д П, ЕГН:********** и П Д Д, ЕГН:********** ***- престъпление по чл. 123 ал.З, предл. „второ” във вр. с ал.1 от НК.Досъдебното производство към момента на предявяване на иска не е приключило.
С Решение №18 от 13.04.2020 г. по канд №5/2020 г. по описа на АС Силистра, образувано по жалба на ответника против наложено му административно наказание от ДИТ Силистра за извършено нарушение на т.2 от Приложение 1 към/член 3 от Наредба №9 за осигуряване ЗБУТ при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи и което има задължителна сила както за страните, така и за съдилищата в България, жалбата е отхвърлена. Наказанието е наложено, тъй като ответникът по делото не е извършил оценка на риска, която да отчита предвидимите опасности при работа в ограничени пространства като липса на кислород, наличие на опасен газ, остатъчни вещества по вътретттните повърхности и т.н.
Мотивираната груба небрежност и съпричиняване от страна на пострадалия, като основание за намаляване на исковата претенция до 90% и на практика отхвърлянето и , поради изплащането на тази сума от застрахователя, ответното дружество обосновава с факта, че същият е надценил собствените си възможности, влязъл е в място , в което е строго забранено да се влиза , знаел е за това, извикал е на останалите да не го правят, т.е. да не постъпват като, него. В тази връзка представя Заповед №25/17.10.2016 г.на управителя на „ЕКОПРОДУКТ „ООД, е приложен към нея на отделен лист списък от служители, които с подписа си са удостоверили, че са запознати с нея. Между тези имена фигурира с подписа си и пострадалият П . Разпитани са и свидетели - П И, С Т, М В и Н В., първите трима механизатори, а последната - служител в дружеството към момента на злополуката и към настоящия момент. Първите двама са преки очевидци на инцидента, а последните двама са отишли на мястото непосредствено след случилото се. И и Т са измежду тези, които фигурират в списъка, който, според ответника е на тези, които са информирани за забраната да се влиза в припомпващата шахта. Същите,,обаче, говорят за забраната по - скоро като за дочута отнякъде, а не като съобщена им изрично, а св. В, който също е в списъка, но твърди , че не е подписвал заповедта, заявява, че “за там точна инструкция нямаме. Ние сме механизатори“. В деня на инцидента, пострадалият, който бил началник на механизаторите, им наредил да довършат започната предния ден работа -да сложат шлангове на помпата, която са поставили в петък И двамата очевидци са предупреждавали за опасността пострадалия, но той декларативно заявявал, че въпреки забраната ще влезе за малко „да чукне нещо“. Св. В. също свидетелства, че пострадалият е бил уведомен за забраната и не е трябвало да влиза в шахтата. Става ясно от обясненията и, че нейната длъжност е твърде далеч от пряката произведствена дейност на дружеството и че няма компетентността да прецени конкретно ситуацията. Същата заявява, че процесната заповед за забрана да се влиза в шахтата, както и други заповеди се предоставят на работниците да ги прочетат и те се подписват.
Съдът счита, че представената Заповед №25/17.10.2016 г.на управителя на „ЕКОПРОДУКТ „ООД, с приложен към нея на отделен лист списък от служители, които с подписа си са удостоверили, че са запознати с нея, не удостоверява, че пострадалият П е надлежно уведомен за нея, тъй като същата не е вписана в изходящи дневници, а списъкът с подписи на лицата, които са уведомени за нея е на отделен лист и няма доказателства, че е съставен именно с цел да се удостоверят лицата, информирани за забраната да се влиза в шахтата. При направеното от страна на ищците оспорване относно датата на съставянето и осведомяването на пострадалия за нея, поради липса на доказателства за достоверност на тези два факта, следва да се приеме, че същите са недоказани. В тази връзка се добавят и показанията на свидетелите - механизатори, от които е ясно, че нито един от тях не е запознат със забраната като текст на заповед. Ето защо, единият от аргументите за проявена груба небрежност от страна на пострадалия, съдът счита за недоказан.
На следващо място, съгласно горепосоченото решение №18 от 13.04.2020 г. по канд №5/2020 г. по описа на АС Силистра изискването за оценка на риска в шахтата на септичната лагуна изрично е закрепено и в чл.12 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността за извършване оценка на риска, съгласно който оценката на риска обхваща всички аспекти на трудовата дейност в предприятието и че оценяването на рисковите фактори е свързано и със свободния достъп до съоръжението. Освен, че е приел също, че Заповед №25/17.10.2016 г.на управителя на ..ЕКОПРОДУКТ ..ООД не е сведена до знанието на работниците, отговарящи за това съоръжение, поради липса на такива доказателства, съдът е приел, че според длъжностната характеристика, пострадалият П е имал право да извършва трудова дейност в шахтата при неоценен риск от наличието на опасен газ и поради това има причинна връзка между неизвършената оценка на риска и настъпилата трудова злополука. Съдът е квалифицирал мястото на злополуката-шахтата на септичната лагуна към легалните дефиниции за „водоснабдителни и канализационни системи” и „ограничено пространство“, съдържащи се в параграф 1 т.1 и т.4 от ДР на Наредба №9 за осигуряване ЗБУТ при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи. В тази връзка, разпитаните по делото свидетели не опровергаха, а напротив, потвърдиха констатацията и твърдението на ищците, че са били повикани да укрепят маркучите, свързани с потопяемата помпа, поради което и преценката на ръководителя П, че влизането в шахтата е било наложително не представлява своеволно и лекомислено нарушение на забраната на работодателя за влизане в шахтата.
Предвид гореизложеното, при доказана с потвърдено от СсАС Разпореждане №5104-18-15 от 16.08.2019 г. на ТП на НОИ, трудова злополука и предвид липсата на доказателства за проявена груба небрежност и съпричиняване, съдът счита, че не са налице основания за приложение на чл. 201 КТ при определяне размера на дължимото обезщетение по чл .200 КТ. Тук следва да се има предвид и решение № 41 от 5.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2679/2019 г., IV г. о, което, позовавайки се на решение № 977/14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. на ВКС, IV г. о. коментира и т. нар. „обикновена небрежност“, която в най - лошия за ищците случаи, може да се счете, че е налице. Посочва се, че когато се касае за предприети действия в интерес на работата от страна на пострадалия работник, не става въпрос за груба небрежност, а за т. нар „обикновена небрежност“, тъй като не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като елемент от неговото виновно действие. В случая като се добави констатираната липса на оценка на риска от страна на дружеството и недоказаността, че Заповед №25/17.10.2016 г.на управителя на „.ЕКОПРОДУКТ“ ООД съществува и е сведена до знанието на П трудно може да се говори и за някакво нарушение на правилата на труд. Само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижата, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка е груба небрежност, а настоящият случай очевидно н е такъв.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че в случая приложимият текст от КТ е чл.200, ал. 2 КТ. Имайки предвид, че се касае за безвиновна отговорност и за липса н съпричиняване или груба небрежност от страна на пострадалия, съдът следва да прецени по справедливост обезщетението за причинените неимуществени вреди на ищците. Същите твърдят, че изживяват изключително тежко смъртта на Б П, която е била неочаквана, а и още по – болезнена, заради начина, по който е била причинена. Бракът между първата ищца и починалия е сключен на 29.07.1989 г. Връзката и сплотеността между съпрузите и дъщеря им била изключително силна. През годините са преодолели не една трудност, стремейки се да си създадат добри условия на живот, налагало се да се разделят физически, тъй като са пребивавали в различни държави , за да осигуряват препитание за семейството, но не са изгубили топлотата и близостта помежду си. Към датата на инцидента първите две ищци са били в Испания в очакване на своя съпруг и баща, на когото са били закупили билет, за да ги посети. Последвалите събития около погребението, участието в различни административни и досъдебни производства, довело до оставане на първите две ищци без работа, така е и към завеждане на делото. Загубата била понесена тежко и от третата ищца-майка на Б П. Те имали много близка емоционална връзка, тя разчитала на неговата помощ не само финансово, но и с оглед на влошеното и здраве.Ищците считат, че все още са в посттравматично стресово състояние.
За доказване на твърденията си същите се позовават на показанията на св.С.П., съпруга на брата на починалия, св. Е., част от приятелския кръг на семейството, св. Н., също приятелка. По техни данни е имало силна привързаност между всички членове на семейството през всички години. Независимо от факта, че за дълги периоди са били физически разделени, тъй като са работили в други държави по отделно, съпрузите са били в добри отношения, живели са в разбирателство, често са прекарвали заедно семейни и национални празници. Непосредствено преди смъртта си пострадалият си е закупил билет, за да посети дъщеря си и съпругата си в Испания. Билетът е приложен по делото. Първата свидетелка акцентира на това, че покойният е живеел в едно домакинство с майка си , третата ищца, която, поради напредналата си възраст е разчитала на него ежедневно, а след смъртта му е изключително сломена и депресирана.За силната привързаност между дъщерята и баща и свидетелства детайлно св. Е., която счита, че тя е била необичайна и изключително дълбока. Всички изслушани по делото свидетели, водени от ищците, потвърждават, че смъртта на техният съпруг, син и баща се е отразила силно на неговите близки, предизвикала е много мъка и скръб в тях, съкрушила ги е. Показанията на всеки от тези свидетели, независимо от връзката му с ищците, се кредитират от съда и преценени в съвкупност сочат на сериозни душевни страдания, претърпени от всеки от ищците от смъртта на Борис Пецов.
Свидетелката на ответника, посочена по – горе - Н В., твърди, че покойният П и е споделял, че при престоя си в Белгия е живял на семейни начала с друга жена 8 години . Този довод се изтъква от ответника във връзка с оборване на твърдението, че съпрузите са имали здрава и хармонична връзка. Същевременно, такъв факт, както и всякакъв друг, който би могъл да оспори истинността на това твърдението, е категорично отречен от първата група свидетели, водени от ищците. Те са единодушни, че физическата разяла между съпрузите за години не е довела до разпадане или отслабване на привързаността им, не им е известно да са имали извънбрачни връзки. Съдът счита, че следва да се даде превес на показанията на свидетелите, водени от ищците, същите са познавали тях и покойника по – отблизо, доверявали ли са им много лични проблеми и радости, същевременно не са от близкия им роднински кръг, а последните две изобщо не са роднини. Не може да се тълкува в твърдяната от ответника посока отсъствието на третата ищца от с.з. , която, според процесуалния му представител осъзнава най - ясно от всички в каква нелепа ситуация, провокирано от неговото си поведение, е загинал сина й, поради което и е приела предложеното от дружеството като адекватно обезщетение помесечното изплащане на сума от 300 лв. до живот. Тази интерпретация е напълно произволна и тя не звучи по – достоверно от факта, че ответницата Г.П. не се яви в с.з. дори и при условията на чл. 176 ГПК. Нито пък фактът, че се е явила пред вещото лице психолог във връзка с назначената по настоящото дело СПЕ следва да се тълкува като равностойно на явяване в с.з. и не по – малко болезнено. Тук е достатъчно да се спомене, че при вещото лице ответницата не се среща с ответника или негов представител, който в доказване на своята теза не би щадил чувствата и нито с въпроси, нито с други форми на процесуално поведение.
От назначената СПЕ по искане на ищците със задача да даде заключение какво е отражението на смъртта на Б П върху тях , налице ли е причинна връзка между душевното им състояние към момента на смъртта на Б П, става ясно, че макар и различни като проявление и психологическо измерение, и трите ищци дълбоко страдат за внезапната смърт на своя родственик. Докато при Г.П., която поради напредналата си възраст е разчитала изключително много на подкрепата на сина си, който е живеел с него в едно домакинство, отчетливи са клиничната депресия и , според вещото лице, тя най-тежко преживява тази загуба. У дъщерята в момента е налице много силно изразена тревожност, граничеща с обсебване към всички нейни близки, страх да не пострадат, необходимост да ги закриля. Съпругата Д.П., според експерта – психолог, показва повишения по скалата за субективна депресия, морален дискомфорт и тенденция към вълнения.
При така събраните доказателства съдът счита за доказано, че семейството на пострадалия, включващо и неговата майка, е било привързано и сплотено и внезапната му смърт е била понесена трудно като стрес, мъка депресивни състояния. Доколкото при преценката на съда за подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди, се вземат предвид както претърпените болки и страдания от смъртта на работника настъпила при трудова злополука, така и тези които тепърва неговите наследници ще търпят, то и намира да се касае за идентичност на понесени до момента и за напред болки и страдания от тримата ищци.
Ищците претендират сумата от по 100 000 лв. за всяка една от тях, като по отношение на първите двете исковата претенция е намалена със сумата от застрахователната премия, получена след завеждане на делото и възлиза на 71 075,44лв. за всяка една. Съдът счита, че размерът е съобразен и съизмерим с моралните вреди, които са претърпели ищците и е в унисон със съдебната практика по аналогични дела.
Ответникът твърди, че от смъртта на П до началото на делото е заплащал месечно сумата от 300 лв. на майка му Г.П. и е имал намерение да прави това до смъртта и, но тя е отказала да я приема след завеждане на делото. По делото има приложени доказатлства за изплатени такива сума. Такова споразумение, дори и да е налице е ирелевантно за определяне на дължимото по настоящото дело обезщетение за неимуществени вреди. При липсата на договор, съдебно решение или друго правно обвързващо споразумение , тя се явява недължимо платена.
Не следва да се приспада от обезщетението за неимуществени вреди и сумите от 5 300лв. и 1536 лв., изплатени с РКО на Г.П. и свидетелката С.П. като пълномощник Ответникът и св. В. твърдят, че това са обезщетения за смъртта на починалия и баща, като св. В. не е особено категорична в това,но според св. П., сумата 1536 лв. е последното възнаграждение на починалия, а сумата 5300 лв. е формирана от 2300 лв. заем, който работник е дължал на П и 3000 лв. възнаграждение за тракторче, което той направил за фирмата. При липсата на обозначение върху РКО за какво са изплатени сумите, същите не следва да се приспадат от обезщетението, което съдът ще присъди.
Предвид изложените по-горе съображения, размерът на обезщетенията, определен по справедливост и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е по 100 000 лв. за всяка една от ищците за болки и страдания от внезапна загуба на Б П, които търпят търпи и ще продължава да търпят за в бъдеще, които суми съдът намира че за всеки от ищците биха обезщетили претърпените от тях неимуществени вреди. За първите две ищци следва да се приспадне получената застрахователна премия и същите следва да получат от ответника сумата от 71 075, 44 лв. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху всяка една от сумите от 18.05.2019 г., до датата на пълното им изплащане.
Предвид изхода от делото, ответникът следва да бъде осъден и да заплати ДТ върху предявените искове в размер на 9686,04 лв., както и 500 лв. , заплатени от бюджета на съда като възнаграждение на вещото лице или общо 10 186 , 04 лв. , както и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците, определено по реда на чл. 38а ал.1 т.2 от ЗА и възлизащо на 8854, 86 лв. общо за трите иска.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕКОПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на Д.С.П., ЕГН:********** ***, сумата от 71 075, 44 /седемдесет и една хиляди и седемдесет и пет лева и 44 ст./ представляваща обезщетение в резултат на нанесените и неимуществени вреда поради смъртта на Б Д П, ЕГН:**********, неин съпруг, настъпила на 18.05.2019 г,, в резултат на трудова злополука, установена с Разпореждане №5104-18-15 от 16.08.2019 г., издадено от ТП на НОИ-Силистра, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от 18.05.2019 г., до датата на пълното им изплащане.
ОСЪЖДА „ЕКОПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на Г.Б.П., ЕГН:**********,***, сумата от 71 075, 44 /седемдесет и една хиляди и седемдесет и пет лева и 44 ст./ представляваща обезщетение в резултат на нанесените и неимуществени вреда поради смъртта на Б Д П, ЕГН:**********, неин баща, настъпила на 18.05.2019 г,, в резултат на трудова злополука, установена с Разпореждане №5104-18-15 от 16.08.2019 г., издадено от ТП на НОИ-Силистра, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от 18.05.2019 г., до датата на пълното им изплащане.
ОСЪЖДА „ЕКОПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на Г.В.П., ЕГН:********** ***, област Силистра, сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение в резултат на нанесените и неимуществени вреда поради смъртта на БД П, ЕГН:**********, неин син, настъпила на 18.05.2019 г,, в резултат на трудова злополука, установена с Разпореждане №5104-18-15 от 16.08.2019 г., издадено от ТП на НОИ-Силистра, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от 18.05.2019 г., до датата на пълното им изплащане.
ОСЪЖДА „ЕКОПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд, ДТ върху предявените искове в размер на 9686,04 лв. 8 девет хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и четири стотинки/, както и 500 /петстотин/ лв. , заплатени от бюджета на съда като възнаграждение на вещото лице или общо 10 186 , 04 / десет хиляди сто осемдесет и шест лева и четири стотинки/лв.
ОСЪЖДА „ЕКОПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на адвокат Й.К. *** сумата от 8854, 86 / осем хиляди осемстотин петдесет и четири лева и 86 стотинки/ лв. общо за трите иска, определено по реда на чл. 38а ал.1 т.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните по делото.
СЪДИЯ: