№ 153
гр. Благоевград, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20221200500580 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 194/21.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2966/2021 г., РС
Благоевград е признал за установено в отношенията между страните, по
предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че С. И. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Ш.“ № 11, ет. 1, ап. 1, чрез адв. В.
У., с адрес: гр. Благоевград, ул. „Д-р Х.Т.“ 36, ет. 1 не дължи на „Е.“ ЕООД,
ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. М.,
ул. „Р.“ № 4-6, представлявано от Р.- управител, следните суми, за които е
издаден изпълнителен лист на 06.08.2015 г. по ч.гр.д. № 1498/2015 г. по описа
на РС- Благоевград, предмет на принудително изпълнение по изп. дело №
20158410410190/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М., както следва:
сумата от 1176,86 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № FL578735/31.03.2011 г.;
сумата от 979,15 лева, представляваща общо лихви, от които: 414,03 лева
- законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК - 17.07.2015 г. до датата на подаване на исковата молба
(29.11.2021 г.) и 565,12 лева - договорна лихва за периода от 30.04.2011
г. до 25.05.2015 г.;
сумата от 505,10 лева, представляваща общо сторени разноски, от които:
37,00 лева - държавна такса, 360,00 лева - адвокатско възнаграждение и
108,10 лева - разноски по уведомяване, поради погасяването им по
1
давност.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ж.к. М., ул. „Р.“ № 4-6, представлявано
от Р.- управител, е осъден да заплати на С. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
Благоевград, ул. „Ш.“ № 11, ет. 1, ап. 1, чрез адв. В. У., с адрес: гр.
Благоевград, ул. „Д-р Х.Т.“ 36, ет. 1 сумата в размер на 600,00 лева
(шестстотин лева), представляваща сторени разноски в производството.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „Е.“ ЕООД.
Наведени са доводи, че решението е незаконосъобразно поради следните
съображения, а именно:
В мотивите към решението си, съдът неправилно бил приел, че
последната дата, на която е извършено валидно изпълнително действие е
21.03.2016г.; че от тази дата до две години след нея от страна на взискателя
не са предприемани други изпълнителни действия годни да прекъснат
давността и считано от 22.03.2018г., изпълнителното дело е перимирано, като
с настъпване на тази процесуална последица с обратна сила се отменят и
извършените до този момент изпълнителни действия.
При постановяване на решението си обаче, съдът не се бил съобразил
със задължителната съдебна практика на ВКС, че перемцията по
изпълнителното дело е без правно значение и в частност с отговорите дадени
в Решение № 37/24.02.2021 по дело №1747/2020г., ГК на IV-то отделение на
ВКС.
По изпълнителното дело били извършвани изпълнителни действия на
26.01.2017г., 05.09.2018г., 13.08.2018г., 06.08.2020г. Видно от
гореизложеното, взискателят многократно бил изисквал извършване на
изпълнителни действия, като по този начин многократно била прекъсвана
давността по изпълнителното дело. Тези обстоятелства от своя страна водели
до правния извод, че обжалваното решение е неоснователно и
незаконосъобразно.
Отправено е искане, съдът да постанови решение, с което да отмени,
като неоснователно и незаконосъобразно обжалваното Решение на PC -
Благоевград.
Претендират се разноски по списък, изготвен по чл.80 ГПК.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от С. И. Т., чрез адв. В. У..
Развиват се съображения за неоснователност на направените възражения с
въззивната жалба.
Отправя се искане, въззивният съд да потвърди обжалваното Решение
№ 194/21.04.2022 г. постановено по гр. д. № 2966/2021 г. по описа на PC -
Благоевград, като законосъобразно и правилно, и постановено изцяло въз
основа на събраните доказателства и въз основа на материалния закон.
Претендират се разноски по списък, изготвен по чл.80 ГПК.
Не са събрани нови доказателства във въззивното производство.
Благоевградският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Благоевградският окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 ГПК намира, че
същото е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Установява се по делото, че по молба от 13.10.2015 г. на „Ю.“ АД е
образувано изп. д. № 10190/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М. със страни:
взискател „Ю.“ АД и длъжник С. И. Т.. Изпълнителното производство е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1498/2015
г. по описа на РС- Благоевград в полза на „Ю.“ АД срещу длъжника С. Т. за
следните суми: сумата от 1176,86 лева, представляваща дължима главница по
Договор за потребителски кредит № FL578735/31.03.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК -
17.07.2015 г., до окончателното изплащане на дължимото, сумата от 565,12
лева - договорна лихва за периода от 30.04.2011 г. до 25.05.2015 г., както и за
сумата 37,00 лева, представляваща внесена държавна такса и сумата 360,00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение и сумата от 108,10 лева -
разноски за уведомяване.
Видно от приобщеното по делото копие от изп.д. №
20158410410190/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М., на 15.10.2015 г. е изготвена
покана за доброволно изпълнение до длъжника, която няма данни да е
връчена на длъжника.
ЧСИ е изискал информация от „У.“ АД, „ПИБ“ АД, „ОББ“ АД,
„Общинска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „ЦКБ“ АД относно наличие на
банкови сметки, открити от длъжника С. Т..
Със запорно съобщение от 15.10.2015 г. ЧСИ е наложил запор на
банковите сметки на длъжника, открити в „Ю.“ АД.
С разпореждане от 13.10.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху банкови
сметки на длъжника в „Р.“ ЕАД, както и е насрочен опис на движимото
имущество на длъжника С. Т. на 05.02.2016 г. от 11:00 ч.
Със запорно съобщение от 06.01.2016 г. ЧСИ е наложил запор на
банкови сметки на длъжника в „Р.“ ЕАД.
С молба вх. № 048676/21.03.2016 г. ответното дружество „Е.“ ЕООД е
отправило искане за констиуиране като взискител по изпълнителното дело в
качеството му на цесионер във връзка със сключен Договор за цесия с „Ю.“
АД и „Е.“ ЕООД от 18.01.2016 г. С молбата, взискателят е овластил ЧСИ по
чл. 18 ЗЧСИ да извърши всички необходими действия във връзка с
3
изпълнението.
С писмо от 26.01.2016 г., връчено на длъжника на 03.02.2016 г.
длъжникът е уведомен за цесията на вземането.
С разпореждане от 26.01.2017 г. ЧСИ е насрочил опис на движимото
имущество на длъжника С. Т. на 17.03.2017 г. от 11:00 ч. Разпоредено е
изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника. Поканата,
изпратена до длъжника, е върната невръчена.
С молба от 25.04.2017 г. взискателят „Е.“ ЕООД е поискал
извършването на справка за трудови договори на длъжника, както и дали има
декларирано недвижимо и движимо имущество и банкови сметки, след което
е поискано предприемането на съответните изпълнителни действия.
Видно от приобщеното по делото изпълнително дело, за длъжника е
изготвена справка за банкови сметки, справка за трудови договори.
С молба от 13.08.2019 г. взискателят отново е поискал от ЧСИ да
извърши справка в Регистъра за банковите сметки и сейфове за
съществуването на регистрирани банкови сметки, като при наличието на
такива да наложи запори, както и да извърши обща справка в НОИ за
съществуване на непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия и
наложи съответните запори.
С молба от 05.09.2018 г. взискателят е поискал извършването на
изпълнителни действия- насрочване на дата за опис и оценка на движими
вещи на адреса на длъжника, както и запор на банкови сметки на длъжника в
„Банка ДСК“ ЕАД.
С молба от 06.08.2020 г. взискателят отново е поискал извършването на
справки в регистъра на банковите сметки и сейфове за съществуването на
регистрирани банкови сметки, като при наличие на банкови сметки, е
поискано налагането на запор, извършването на справка относно
регистрирани трудови договори и пенсии, като при наличие, да бъде наложен
запор на същите, както и да бъде насрочена дата за опис и оценка на движими
вещи на длъжника.
На 19.10.2021 г. длъжникът С. Т. е изискала предоставянето на
информация относно движението на изпълнителното дело.
С удостоверение от 01.11.2021 г. ЧСИ Н.М. е удостоверил извършените
изпълнителни действия по изпълнително дело.
При анализ на тези факти, първостепенният съд достигнал до краен
извод, че предявеният отрицателен установителен иск подлежи на уважаване,
защото изпълняемите вземания на ответника, оспорвани от ищеца, са
погасени по давност и не се дължат, а освен това и прекратяването на
изпълнителното производство е настъпило ex lege на 22.03.2018 г..
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна
до следните изводи:
С отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК във вр. с чл.124 ал.1
ГПК за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване
несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му,
4
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на
воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с
отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време
на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен
интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез
предявяване на отрицателен установителен иск.
Следва да се посочи също така, че целта на погасителната давност е
своевременното упражняване на субективните граждански права. На
кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни
правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД
давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на
определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде
направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността.
Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само
тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да
получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност
не може да се направи извън исковия процес.
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Така очертаният фактически състав на правото
възлага в доказателственатежест на ищеца, провеждане на пълно и главно
доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание и в частност наличието на предпоставките за
прилагане на института на погасителната давност- датата на настъпване на
изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановениядавностен
срок. В случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи
собствените си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването
на твърдяните юридически факти водещи до спиране и прекъсване на
давността.
Изпълнително дело не е прекратявано с нарочен акт на ЧСИ на
основание чл. 433, алинея първа, точка 8 ГПК.
Тезата на ищеца е, че в продължение на повече от 2 години – от
08.01.2016 г., не били предприемани изпълнителни действия, поради което
същото се е прекратило по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Считано от тази дата, когато е наложен по воденото изпълнително дело
запор на сметка в банка и до 08.01.2021 г. – давността за вземането е изтекла
и доколкото други прекъсващи давността действия не са предприети.
Позовавайки се на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/201Зг. от
21.05.2015г. на ОСГТК на ВКС, с която е възприето, че новата погасителна
5
давност за вземанията, предмет на изпълнително производство, започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие – се навежда твърдение, че в настоящия случай това
действие е от 08.01.2016 г. – когато е наложен запор по сметка на длъжника в
Банка .
Въззивният съд не констатира данни по воденото изпълнително дело,
които да обосновават извод за приложимост на разпоредбата на чл. 433,
алинея първа, точка 8 ГПК, с оглед описаните действия.
С разрешението по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК - отм. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението
си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не
конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става
по право, като новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е
основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. Обявено е
за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
В конкретния случай се установява, че са извършвани изпълнителни
действия по делото в срока, който е посочен от първоинстанционния съд, че е
настъпила перемпция, но същата и не от решаващо значение за спора.
По другият повдигнат въпрос по делото - дали твърденият от ищеца
правопогасяващ относно вземането факт е настъпил, а именно дали е изтекла
в негова полза погасителна давност:
Въззивният съд дава положителен отговор. Съображения:
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат
значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна
давност изключва правото на принудително изпълнение, въпреки че
кредиторът се е снабдил с изпълнително основание (пред съдебния
изпълнител обаче длъжникът не може да се позове на нея и съдебния
изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в сила решение за
6
уважаването на иска по чл. 439 ГПК). Перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на
принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК задължава съдебният изпълнител да я зачете.
Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство е издаден във връзка със заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК.
Не е възникнал спор между страните, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила. Такъв въпрос не се повдига и с въззивната жалба. С писмения
си отговор по делото, кредиторът не оспорва , че заповедта за незабавно
изпълнение е влязла в сила, а ищцата не е навела различни доводи с исковата
молба.
Налице са данни, че на 03.02.2016 г. ищцата е била уведомена за
прехвърленото вземане /л. 77/ по издадената заповед. Същата е информирана
за воденото изпълнително производство, доколкото са наложени запори по
сметки, а и видно - от подадената до ЧСИ молба, да се снабди същата с
удостоверение, за предприетите действия. Това удостоверение е получено от
пълномощник на ищцата на 09.11.2021 г. – л.108.
Ищцата не е навеждала доводи с исковата си молба, че след узнаването
за образуваното изпълнително производство е подавала възражение срещу
заповедта за незабавно изпълнение или е оспорвала същата по друг ред,
поради което влизането и в сила следва да се счете след изтичане на срока за
възражение – 17.02.2016 г. вкл. /сряда - присъствен ден/, след като е получено
уведомлението за прехвърленото вземане на 03.02.2016 г. и не се заявяват
други факти и от двете страни в производството.
С Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV
г. о., ГК е възприето, че отрицателният установителен иск може да е предявен
преди момента, в който длъжникът е узнал за издадената заповед за
изпълнение.
Последното валидно изпълнително действие, с което е била прекъсната
давността спрямо ищеца е извършено на 21.03.2016 г. - с постъпилата молба
по изпълнителното дело от ответното дружество, в качеството му на частен
правоприемник, с която овластява ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ .
Насроченият за 17.03.2017 г. опис на движимото имущество на
длъжника с разпореждане от 26.01.2017 г. не представлява валидно
изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност.
Съобразявайки се с дадените в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, настоящият състав
приема, че посоченото действие - насрочване на опис на движимо имущество,
не представлява изграждащо изпълнителния способ действие или действие,
насочено пряко към имуществената сфера на длъжника, доколкото в
изпълнителното дело липсват доказателства такъв опис да е бил
действително осъществен. Съдът намира, че насрочването на опис е
техническа дейност от страна на ЧСИ по подготовка на извършване на
същинското изпълнително действие и не е част от фактическия състав по
7
извършване на описа, поради което не е от естество да се приеме за действие
от значение прекъсване на давността.
В мотивите по т.10 на ТР № 2 / 2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ал. 1
ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността, в това число и оценката на вещта. Посочено
е, че взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, вкл. като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
Следва да се сподели направеният от първата инстанция извод, че
новата давност след наложените запори е започнала да тече на 21.03.2016 г.,
когато е извършено последното релевантно изпълнително действие.
Следователно давността за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право по арг. на чл. 117 ал.2 ЗЗД е изтекла на 21.03.2021 г. Ето
защо, след като са изминали повече от 5 години от последното валидно
изпълнително действие по изпълнително дело № 20158410410190/2015 г. по
описа на ЧСИ Н.М., извършено на 21.03.2016 г., период от време, достатъчен
за погасяване на вземането, както главното, така и акцесорните такива, в
които взискателят не е поискал извършването на каквото и да е изпълнително
действие срещу длъжника (с прекъсващ давността ефект), това обуславя
цялостна основателност на предявения отрицателен установителен иск.
Не са предприети реално изпълнителни действия, водещи до прекъсване
на давността, а следва да се отбележи и липсата на съдействие и изискване
към ЧСИ да връчи надлежно поканата за доброволно изпълнение на
длъжника в продължение на повече от пет години от образуване на
изпълнителното производство, както и на заповедта – вкл. по реда на чл. 47
ГПК.
Видно от горното, въззивният съд достигна до фактически и правни
изводи, които са идентични с тези на първостепенния, поради което на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, постановеното от него решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски в
размер на 400 лв. сторени за адвокат, представляващ ги във въззивната
инстанция и съгласно представен списък по реда на чл. 80 ГПК.
По арг на чл.280, ал.3 от ГПК настоящото решение се явява
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Окръжен съд Благоевград, на основание
чл.271 ал.1 във вр. с чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение № 194/21.04.2022 г.,
постановено по гр.д. № 2966/2021 г. по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ж.к. М., ул. „Р.“ № 4-6, представлявано от Р.-
управител, да заплати на С. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград,
ул. „Ш.“ № 11, ет. 1, ап. 1, чрез адв. В. У., с адрес: гр. Благоевград, ул. „Д-р
Х.Т.“ 36, ет. 1 сумата в размер на 400,00 лева (четиристотин лева),
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция за адвокат.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9