Р Е Ш Е Н И Е
№………..
гр. Варна, ……………………. г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ Д.А
при секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т. Д.а административно
дело № 1966/2021 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на В.П.И. от гр. Варна,
подадена чрез адв. Г.Г., срещу Ревизионен акт (РА) №
Р-03000320008389-091-001/21.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение № 152 от 12.08.2021 г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за
задължения на „Мохито Холидей“ ЕООД е установена отговорността на оспорващия за:
2)
данък върху добавената стойност по ЗДДС, както следва: за д.п. м.07.2013 г. в
размер на 12.16 лв. (главница) и 19.11 лв. (лихва) и за д.п. м.09.2013 г. в
размер на 17695.70 лв. (главница) и 13654.89 лв. (лихва);
3) данък
върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по приложението на
ЗДДФЛ, както следва: за д.п. м. 10.2015 г. в размер на 108.26 лв. (главница) и 60.28
лв. (лихва), за д.п. м. 11.2015 г. в размер на 19.27 лв. (главница) и 10.56 лв.
(лихва), за д.п. м. 12.2015 г. в размер на 19.27 лв. (главница) и 10.40 лв.
(лихва), за д.п. м. 01.2016 г. в размер на 19.27 лв. (главница) и 10.24 лв.
(лихва), за д.п. м. 02.2016 г. в размер на 19.84 лв. (главница) и 10.38 лв.
(лихва), за д.п. м. 03.2016 г. в размер на 19.84 лв. (главница) и 10.21 лв.
(лихва), за д.п. м. 04.2016 г. в размер на 19.84 лв. (главница) и 10.04 лв.
(лихва), за д.п. м. 05.2016 г. в размер на 19.84 лв. (главница) и 9.86 лв.
(лихва).
С жалбата се настоява, че оспорваният акт е
незаконосъобразен и необоснован, издаден при допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се, че за задълженията за
корпоративен данък и ДДС за 2013 г. към момента на издаване на Заповедта за
възлагане на ревизия е изтекъл срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, което
представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на РА. Изтъква
се, че срокът започва да тече от годината, следваща издаването на РА, с който
са установени задължения на данъчно задълженото лице и не е допустимо
разширително тълкуване на разпоредбата. В тази връзка счита, че няма правна
пречка ревизионното производство по чл. 19 от ДОПК да се образува едновременно
с възлагането на ревизионното производство за установяване на задълженията на
данъчно задълженото лице, за които физическото лице-управител носи солидарна
отговорност. Намира, че няма пречка ревизионното производство по чл. 19 от ДОПК
да се образува и при висящо такова по отношение на ДЗЛ, като в тези случаи може
да се приложи хипотезата на спиране на ревизионното производство до приключване
на първото такова.
Възразява се срещу извършените процесуални
действия на органите по приходите и установените констатации в рамките на извършена
данъчна проверка по чл. 110, ал. 3 от ДОПК. Намира, че продължилата повече от
половин година проверка не може да замести ревизионното производство, поради
което действията на органите по приходите, освен че са извършени в грубо
нарушение на процесуалните правила, представляват заобикаляне на закона по
отношение на регламентираните срокове в чл. 114 от ДОПК.
Според оспорващия отговорността за
задълженията за 2013 г., 2015 г. и 2016 г. е неправилно ангажирана на основание
чл. 19, ал. 2, вр ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, доколкото разпоредбата на чл. 19 от ДОПК като материалноправна няма обратно действие. Поддържа се, че за данъчните
периоди 2013 г., 2015 г. и 2016 г. е била приложима разпоредбата на чл. 19 от ДОПК, която е била в сила за съответния период, а приложената от органите по
приходи разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК в редакцията й от ДВ, бр. 92 от
2017г. е неотносима. С оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА сочи, че
прилагането по аналогия на нормите на чл. 19 от ДОПК е недопустимо, което
обуславя и нарушение на материалния закон при издаването на РА.
Изразява се несъгласие да бъде ангажирана
отговорността на оспорващия за задължения на „Мохито Холидей“ ЕООД за данък
върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ, предвид факта, че дружеството не е носител на
данъчното задължение, а се явява трето лице по смисъла на чл. 14, т. 2 от ДОПК,
каквото дружеството не е. Сочи се, че отговорността на дружеството е на
основание чл. 18 от ДОПК, а в случаите на чл. 18 по арг. от чл. 21 от ДОПК
отговорността на третите лица се установява в ревизионно производство, каквото
в случая липсва. Искането е да се отмени РА.
С молба с.д. № 14372/01.10.2021 г.
оспорващият настоява, че: плащанията за дивиденти са добросъвестно извършени,
тъй като задълженията на дружеството са установени по-късно; според баланса към
31.12.2015 г. дружеството е разполагало със средства за покриване на
задълженията; по отношение на задълженията за 2016 г. не е установено, че ГДД
по чл. 92 ЗКПО и декларации обр. 6 са подадени именно от жалбоподателя, а не от
другия управител на дружеството; изплатеният дивидент на 18.04.2016 г. е преди
датата на получаване на съобщението за доброволно изпълнение по изпълнителното
дело; приходните органи са бездействали, което бламира изпълнението на
изискването на чл. 19, ал. 2 ДОПК несъбираемостта да е по причина единствено на
извършените плащания. Не се оспорва размера на задълженията на дружеството.
В съдебно заседание адв. Г. – процесуален
представител на оспорващия поддържа изложените в жалбата и молбата доводи и
направените искания, като претендира и присъждането на разноски в размер на
2 310 лв.
Ответникът по жалбата – Директорът на
Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – юриск.
Д. М., в хода по същество поддържа становище за неоснователност на жалбата,
като се позовава на мотивите, изложени в решението, с което е потвърден РА. Искането
е съдът да отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 2 103.82 лева. С писмени бележки ответникът излага подробни конкретни
доводи за неоснователност на твърденията на оспорващия, като настоява, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на оспорващия по чл. 19,
ал. 2 от ДОПК.
Съдът като взе предвид доводите, изложени в
жалбата, фактите, които се извеждат от доказателствата по делото, становищата
на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена на 27.08.2021 г., видно от
щемпела, положен върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК, считано от датата, на която е потвърдено от И. получаването на
електронното съобщение с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна - 16.08.2021
г., което потвърждение е приложено на л. 847 от адм. преп. Жалбата изхожда от адресата
на акта, при наличие на интерес от обжалване, доколкото се оспорва РА в потвърдената
част, поради което е допустима.
По валидността на РА съдът намира, че същият не
страда от пороци, влечащи неговата нищожност.
РА е издаден от компетентен орган
и за задължения и за периоди, за които е възложена ревизията. Ревизията е
възложена от С.Й.Г. – началник сектор в ТД на НАП Варна (надлежно определена считано
от 02.01.2019 г. за орган по приходите с такива правомощия, предвид Заповед №
Д-2273/20.12.2018 г. - л. 1-2 от адм.пр.), със ЗВР № Р-03000320008389-020-001/30.12.2020
г. (л. 5-6 от адм.пр.), като за ръководител на ревизията е определена С.А.Д.– гл. инспектор по приходите, а вторият член
на ревизиращия екип е Т.М.Н.-С - гл.
инспектор по приходите. Със ЗВР е определен срок за завършване на ревизията - три
месеца от връчване на заповедта, т.е. до 13.04.2021 г., предвид връчването на
ЗВР на 13.01.2021 г. Заедно с ръководителя на ревизията, именно органът
възложил ревизията е и един от издателите на РА.
В съответствие с чл. 113, ал. 1, т. 5 от ДОПК
в ЗВР ясно е определено, че ревизията е за ангажиране отговорността на И. по
чл. 19 ДОПК за задължения на „Мохито Холидей“ ЕООД, както и за кои задължения и
периоди. Поради което е неоснователно възражението на оспорващия в този аспект.
От представените по делото
електронни документи – ЗВР, РД и РА, се установява, че същите са подписани с
квалифициран електронен подпис от лицата, посочени в тях.
С РА е установена отговорност на оспорващия
за задължения и за периоди, за които е възложена ревизията.
По отношение спазването на
установената форма:
От посочените в РА фактически и правни
основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото
от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с
изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са потвърдени констатациите
и изводите в ревизионния доклад, предвид липсата на подадени възражения срещу
РД.
По отношение спазването на процесуалните и
материалноправните разпоредби при издаването на РА:
Производството по издаване на
обжалвания РА е започнало въз основа на ЗВР № № Р-03000320008389-020-001/30.12.2020
г., като ревизията е извършена в рамките на регламентираните в чл. 114, ал. 1 и
ал. 2 от ДОПК срокове.
РД № Р-03000320008389-092-001 е съставен на 27.04.2021
г. (л. 798-809 от адм.пр.), т.е. в 14-дневния срок по чл. 117 от ДОПК след изтичане на срока на ревизията. Срещу РД не е постъпило възражение
в законоустановения срок.
В срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден РА №
Р-03000320008389-091-001/21.05.2021 г. (л. 812-817 от адм.пр.), като с него е установена отговорност на
оспорващия за задължения на „Мохито Холидей“ ООД и за
периоди, за които е възложена ревизията. РА, съобщен на ревизираното лице на 01.06.2021
г. (л. 812 гръб от адм. пр.), е обжалван по административен ред с жалба от 09.06.2021 г.
С Решение № 152 от 12.08.2021 г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, Директорът на Дирекция ОДОП Варна, като е
приел жалбата за неоснователна, е потвърдил РА.
Сроковете и процедурата по ДОПК,
във връзка с образуваното ревизионно производство, са спазени от органа. Ревизираното
лице е уведомено за ревизията и на същото е предоставена възможност да
представи писмени обяснения и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на
установяване в ревизионното производство.
Неоснователно оспорващият настоява, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава отмяна на РА. Неспазването на сроковете по чл. 114, ал. 4 от ДОПК не опорочава по принцип крайния акт на ревизията, а единствено не се вземат предвид процесуалните действия на ревизиращите органи, извършени след сроковете за извършване на ревизията по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК (в този смисъл Решение № 4899 от 14.04.2010 г. по адм. д. № 15120/2009 г. на ВАС, Решение № 12284 от 16.10.2014 г. по адм. д. № 283/2014 г. на ВАС). В случая ревизията е извършена в определения със ЗВР №Р-03000320008389-020-001/30.12.2020г. тримесечен срок, като е спазен и срока по чл.117, ал.1 от ДОПК за издаване на РД. Извършената на оспорващия проверка за установяване на факти и обстоятелства, завършила с протокол № П-03000320126288-073-001/23.12.2020 г. (л. 91-85 пр.), е отделно и независимо от извършената му ревизия контролно производство, събраните доказателства в което като относими към установяването на задълженията му са ползвани от ревизиращия екип, респ. приложени към ревизионната преписка и въз основа на тях са формирани мотивите в ревизионния акт и доклад. Съгласно чл. 110, ал. 3 от ДОПК с проверка се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, т.е. с проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. В конкретния случай са установени само определени факти и обстоятелства, а не са извършени процесуални действия за установяване на задължения за данъци.
Неоснователно се явява и
възражението, че към момента на издаване на ЗВР е изтекъл срокът по чл. 109,
ал. 1 от ДОПК. Основното задължение на „Мохито Холидей“ ООД, е установено с
ревизионни актове и с подадени данъчни декларации, като в ревизионния процес е
съобразена нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Производството за установяване на
ДДС за д.п. от 2012 г. и от 2013 г. и на КД за 2012 г. и 2013 г. е започнало
със заповед за възлагане на ревизия, издадена на 17.12.2014 г. и връчена на
05.01.2015 г., преди изтичане на петгодишния срок, броен от годината, следваща
годината на подаването на съответните данъчни декларации. Срокът по чл. 109,
ал. 1 от ДОПК се отнася за определяне на задълженията на пряко дължащите ги
лица, техни титуляри и поради това, този срок се изчислява спрямо дата на подаване
на декларацията или моментът, в който задължението за подаване на тази
декларация настъпва. Този преклузивен срок следователно е обвързан от
действието подаване на декларация, респ. от възникването на задължение за
подаване на декларация. Това конкретно обстоятелство (задължение за подаване на
декларация) определя началото на петгодишния срок, в който е възможно
възлагането на ревизия. С ревизията на оспорващия обаче е установена
отговорност за публични задължения на дружеството, а не се установяват самите публични
задължения на дружеството. По отношение на солидарната отговорност на В.П.И. за
тези задължения, срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК не може да се приложи, тъй
като той се отнася до установяване на данъчни задължения, а не и на
отговорността за тях. Оспорващият не е задължен по никоя правна разпоредба, да
подава лична данъчна декларация във връзка с така установената му солидарна
отговорност. Главният длъжник - дружеството е декларирал задълженията, част от
които в последствие са установени и с РА. Управителят няма задължение, от свое
име да подава декларация, както за солидарната си отговорност, така и за
главните публични задължения на дружеството. При това положение не може да се
определи началото на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, в който може
да се образува ревизионното производство за неговата отговорност. Поради това
този срок е неприложим в случаите на установяване на солидарна отговорност по
чл. 19 от ДОПК. За ревизиите, с които се ангажира солидарната отговорност на
управителите по чл. 19 от ДОПК не е регламентирана конкретна разпоредба,
аналогична на приложимата в общия случай на ревизионно производство за
установяване на задължения, норма на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. В този смисъл е и
съдебната практика на ВАС, според която няма ограничение на срока за търсене на
отговорност по чл. 19 от ДОПК - Решение № 5631/15.04.2019 г. по адм. дело № 14823/2018
г., Решение № 9390/19.06.2019 г. по адм. дело № 785/2019 г., Решение № 8769/11.06.2019
г. по адм. дело № 7979/2018 г., Решение № 6250/28.05.2020 г. по адм. дело № 1412/2020
г., Решение № 13485/10.10.2019 г. по адм. дело № 6149/2019 г. Тук следва да се
посочи, че в това число влиза и Решение № 6250/28.05.2020 г. по адм. дело № 1412/2020
г. на ВАС, тъй като в него изрично съдът сочи, че „въпрос на законодателно
решение е въвеждането на специален преклузивен срок за ревизионните
производства по чл. 19 от ДОПК, а такова към настоящия момент не е налице.“ С
Решение № 13485/10.10.2019 г. по адм. дело № 6149/2019 г. на ВАС съдът не
отрича приложението на чл. 109, ал. 1 от ДОПК в случаите на ревизии по чл. 19
от ДОПК, но и приема, че началният момент на петгодишния преклузивен срок не
може да се счита след годината, в която е подадена декларацията, или е следвало
да бъде подадена такава, след което прилага собствено тълкуване па нормата и
приема за начален момент на преклузивния срок - годината, следваща момента на
издаване на РА, с който са установени главните задължения на дружеството. Ако
се приложи това тълкувание в настоящия случай на В.П.И., то преклузивния срок
по чл. 109, ал. 1 от ДОПК ще изтича на 31.12.2020 г. за РА, издаден през 2015 г.
и на 31.12.2021 г. за РА, издаден през 2016 г. С оглед така изложените факти и
обстоятелства е видно, че към датата на издаване на ЗВР на настоящата ревизия
от 30.12.2020 г., преклузивният петгодишен срок по чл. 109 от ДОПК не е
изтекъл, поради което съдът намира възражението на жалбоподателя в тази насока
за неоснователно.
В съответствие с разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ДОПК отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК
е установена с РА.
В хода на проведеното ревизионно
производство са направени следните относими към предмета на делото фактически
констатации:
В.П.И. е бил управител и
собственик на 50% от капитала на „Мохито Холидей“ ООД за периода 20.03.2012 г.
- 22.06.2016 г. С договор за продажба на дружествени дялове от 16.06.2016 г. В.И.
продава на Т. Д. Б. всичките си дружествени дялове. Промяната е вписана в ТР на
22.06.2016 г. Към датата на придобиване на дружеството от Т. Б. с активи и
пасиви, дружеството е имало задължения за данъци и осигурителни вноски. Не е
установено, В.П.И. да е упълномощавал други лица да изпълняват функциите му на
управител в „Мохито Холидей" ООД. Предоставено е единствено пълномощно на
счетоводна къща „Р", която е извършвала счетоводно обслужване.
Задълженията на
дружеството за данъци са установени в ревизионно производство за периода
20.03.2012 г. - 31.12.2013 г. по ЗКПО и за периода 20.07.2012 г.-31.12.2013 г.
по ЗДДС, приключило с РА № Р-03000314003430-091-001/09.07.2015 г. /л. 715-707/,
като РД № 03000314003430-092-001/18.06.2015 г. и РА № 03000314003430-091-001/09.07.2015
г. са връчени на декларирания електронен адрес на „Мохито Холидей“ ООД /л.
138-150/. Подадени са възражения срещу РД и РА, които са лично подписани от В.И..
В хода на ревизията, са изискани и съответно са представени писмени обяснения
лично от В.И., във връзка с дейността на „Мохито Холидей" ООД. По второто
ревизионно производство РД № 03000315008156-092-001/22.01.2016 г. и РА № 03000315008156-091-001/22.02.2016
г. също са връчени на декларирания електронен адрес на „Мохито Холидей“ ООД.
Подадените възражения срещу РД и РА отново са подписани лично от В.П.И. /л.
133/.
При извършена справка в
ИМ на НАП е установено, че „Мохито Холидей“ ООД е декларирало дължим
корпоративен данък по ГДД за 2015 г. с вх. № 300И0309705/30.03.2016 г. в размер
на 3955,54 лв., и данък върху доходите от трудови правоотношения по ЗДДФЛ по
декларации обр. 6 за периода от м.10.2015 г. до м.05.2016 г., които не са внесени.
След връчване на РА и
подаване на ГДД за 2015 г. и декларации обр. 6 за периода м.10.2015 г. -
м.05.2016 г., В.П.И. предприема действия по разпореждане с имуществото на
юридическото лице, както и продажба на дружествени дялове с цел избягване
плащането на данъци или задължителни осигурителни вноски, чийто размер е
известен на лицето. Взети са решения от Общото събрание на „Мохито Холидей"
ООД за разпределяне на дивидент от натрупания финансов резултат в полза на
двамата съдружници. От 7-те бр. протоколи от Общите събрания на „Мохито
Холидей" ООД (от дати 05.06.2015 г., 13.07.2015 г., 23.09.2015 г.,
18.04.2016 г., 10.05.2016 г., 06.06.2016 г. и 15.06.2016 г.) се установява, че
на събранията са присъствали двамата съдружника и същите са гласували и решили
да се разпредели дивидент в полза на двамата съдружници /л. 73- 80, гръб/.
Протоколите са подписани от двамата съдружници, като сумите са изпатени на В.П.и.
от касата на дружеството с 8 бр. РКО. Констатирано е, че е налице
причинно-следствена връзка между действията на В.И. и намаляване на имуществото
на дружеството.
Прието е, че действията
на В.П.И. и съдружника му са довели до невъзможност за изплащане от "Мохито
Холидей" ООД на публичните задължения по РА № Р-03000314003430-091-001/09.07.2015
г., РА № Р-03000315008156-091-001/22.02.2016 г., по ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
финансова 2015 г., по Декларации обр.6 за периода м.10.2015 г. - м.05.2016 г.,
което е резултат от разпределянето на дивидента.
На основание чл. 19, ал.
2 от ДОПК, във връзка чл. 19, ал. 4 и 5 от ДОПК е ангажирана отговорността на оспорващия
за ½ от задълженията на „Мохито Холидей" ЕООД до размера на
изплатения на лицето дивидент - 71915,00лв., както следва:
1. Отговорност за КД за
2013 г., определен с РА № Р-03000315008156-091-001/22.02.2016 г. в размер на
10226,52 лв., представляващи ½ от цялото задължение в размер на 20453,05
лв. и лихви 7434,38 лв., представляващи ½ от дължимите лихви, начислени
към 21.05.2021 г., в размер на 14868.75 лв., както и за КД за 2015 г., деклариран
от „Мохито Холидей“ ЕООД с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. в размер на 1997,77
лв., представляващ ½ от цялото задължение - 3995,54 лв. и лихви 1042,93
лв. (½ от дължимите лихви, начислени към 21.05.2021 г. в размер на
2085,86 лв.);
2. Отговорност за данък
върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по приложението на
ЗДДФЛ по декларации обр. 6, както следва:
-вх. № 03000153395243/28.12.2015 г. за м.11.2015 г. в
размер на 19,27 лв. /½ от цялото задължение - 38,55 лв./ и лихви 10,56
лв. /½ от начислените към 21.05.2021 г. лихви - 21.11 лв./;
-вх. № 03000163009301/16.01.2016 г. за м.12.2015 г. в
размер на 19,27 лв. /½ от цялото задължение - 38,55 лв./ и лихви 10,40
лв. /½ от начислените към 21.05.2021 г. лихви - 20,81 лв./;
-вх. № 03000163067965/25.02.2016 г. за м.01.2016 г. в
размер на 19,27 лв. /½ от цялото задължение - 38.55лв./ и лихви 10.24
лв. /½ от начислените към 21.05.2021 г. лихви - 20,48 лв./;
-вх. № 03000163102826/25.03.2016 г. за м.02.2016 г. в
размер на 19,84 лв. /½ от цялото задължение - 39,67 лв./ и лихви 10.38
лв. /½ от начислените към 21.05.2021 г. лихви - 20,75 лв./;
-вх. № 03000163127270/19.04.2016 г. за м.03.2016 г. в
размер на 19,84 лв. /½ от цялото задължение в размер на 39,67 лв./ и
лихви 10.21 лв. /½ от начислените към 21.05.2021 г. лихви в размер на
20,41 лв./;
-вх. № 03000163163146/14.05.2016 г. за м.04.2016 г. в
размер на 19.84 лв. /½ от цялото задължение - 39,67 лв./ и лихви 10.04
лв. /½ от начислените към 21.05.2021 г. лихви - 20,08 лв./;
-вх. № 03000163193941/13.06.2016 г. за м.05.2016 г. в
размер на 19,84 лв. /½ от цялото задължение - 39.67 лв./ и лихви 9.86
лв. /½ от начислените към 21.05.2021 г. лихви - 19.72 лв./;
3. Отговорност за ДДС за
м.07.2013 г., определен с РА № Р-03000314003430-091-001/09.07.2015 г. в размер
на 12,16 лв. /½ от цялото задължение - 24.33 лв./ и лихви 19,11 лв. /½
от начислените към 21.05.2021 г. лихви - 38.22 лв./ и за ДДС за м.09.2013 г., определен
с PA № Р-03000315008156-091-001/22.02.2016 г. за м.09.2013 г. в размер на
17695,70 лв. /½ от цялото задължение 35391,40 лв./ и лихви 13654,89 лв. /½
от начислените към 21.05.2021 г. лихви 27309.78 лв./
С Решение № 152 от 12.08.2021
г. решаващият орган е потвърдил изцяло РА, с който на И. е вменена отговорност
по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задълженията на „Мохито Холидей“ ЕООД.
Настоящият
съдебен състав намира от фактическа и правна страна следното:
С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден
особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени
за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква тази отговорност.
Предмет на проверка в настоящия случай е наличието или липсата на
предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
Отговорността на физическото лице по чл. 19,
ал. 2 от ДОПК е субсидиарна - възниква в случаите, когато задължения за данъци
и задължителни осигурителни вноски не са платени от лицето
по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Според разпоредбата на чл.19, ал. 2 от ДОПК
в относимата й редакция (ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г. и ДВ,
бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016г., тъй като разпоредителните действия
на управителя са извършени през 2015 г. и 2016 г.) управител, който
недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на
задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото
лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на
което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са
изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението
до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
Неоснователно в жалбата се твърди, че в
ревизионното производство е приложена нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК в
редакцията й от ДВ, бр. 92 от 2017 г. В случая е приложена нормата на чл. 19,
ал. 2 от ДОПК, в редакциите от ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г. и
ДВ, бр. 94 от 2015 г. в сила от 01.01.2016 г., установяващит идентични
предпоставки, включително изискване за недобросъвестност на действията на
управителя.
Реализирането на отговорността по чл. 19, ал.
2 от ДОПК изисква наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. Физическото
лице, субект на отговорността да има качеството на управител или член на орган
на управление на лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК;
2. Активни действия от страна на субекта на отговорността, които обхващат две
отделни хипотези: а/ плащания в натура или в пари от имуществото на задължено
юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент
или б/ отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните; 3. Вледствие на извършеното плащане или
отчуждаване имуществото на задълженото по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК лице е
намаляло; 4. Плащането да е извършено недобросъвестно; 5. Неизплащане/непогасяване
на задълженията на по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК за данъци и задължителни
осигурителни вноски; 6. Причинно-следствена връзка между поведението на субекта
и неизплащането/непогасяването на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски от лицето по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, т.е. в резултат,
вследствие на поведението - недобросъвестното плащане от страна на управител
или член на управителен орган на лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, не са
платени дължими данъци или ЗОВ.
Отговорността на управляващия е лимитирана -
до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имущество.
Посочените материалноправни условия следва да са налице кумулативно – при
отсъствието на което и да е от тях, нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е
неприложима.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК изисква
каузална връзка между поведението на управителя в случая и неплащането на
данъчните задължения на представляваното дружество, т.е. посоченото поведение
на управителя следва да е единствената причина за обсъжданото неплащане на публичните
вземания.
Тази отговорност не покрива априори всички
възникнали публични задължения, а следва да се отграничи само до тези, които в
резултат на действията на третото лице не са обективно погасени. Казано по друг
начин наличието на тази предпоставка изисква установяването от обективна страна
на задължения, които са изискуеми и не са платени и това да е в резултат на
някое от действията на трети лица, посочени в чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а от
субективна страна, извършените действия от третото лице да са насочени към
такива правни последици и да целят тяхното настъпване. Именно тогава ще следва
третото лице да понесе отговорността за тези задължения, които в резултат на
неговите действия не са погасени, която отговорност се реализира по реда на чл.
108 и сл., вр. с чл. 21, ал. 1 от ДОПК.
Само при доказан фактически състав, включващ
посочените елементи, физическото лице отговаря за неплатеното задължение за
данъци и осигурителни вноски на юридическо лице, явяващо се задължено лице по чл.
14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Тежестта на установяване на всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да
докаже същите, съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК.
Безспорно се установява по делото, че за периода 20.03.2012 г.
– 22.06.2016 г. В.И. е бил управител и съдружник в „Мохито Холидей“ ООД, с
което е изпълнено първото условие от фактическия състав. Едва с Договор за
продажба на дружествени дялове от 16.06.2016 г. е извършено прехвърляне на
дружествените дялове от В.И. на Т. Д. Б..
С Протокол от 05.06.2015
г., Протокол от 13.07.2015 г., Протокол от 23.09.2015 г., Протокол № 1/18.04.2016
г., Протокол № 2/10.05.2016 г., Протокол № 3/06.06.2016 г. и Протокол № 4/15.06.2016
г., съдружниците в „Мохито Холидей“ ООД, един от които е оспорващият, са взели
решения за разпределяне на дивидент. На оспорващия са изплатени суми като
дивидент с РКО както следва: на 05.06.2015 г. – 13775 лв., на 13.07.2015 г. –
13300 лв., на 23.09.2015 г. – 13300 лв., на 18.04.2016 г. - 8550лв., на
10.05.2016 г. – 8550 лв., на 06.06.2016 г. – 8550 лв. и на 15.06.2016 г. – 5890
лв. Видно от приложените протоколи е, че същите са подписани и от двамата
съдружници - В.П.И. и М.. Г. П.. Установява се, че за периода от 05.06.2015г.
до 15.06.2016г. в полза на В.П.И. с 8 бр. РКО са изплатени дивиденти след
удържан данък в общ размер – 71915 лв.
В резултат на
извършените плащания имуществото на дружеството безспорно е намаляло, респ. налице
са и втората и третата предпоставки на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
Безспорно се установява наличието
и размера на непогасени задължения на „Мохито Холидей“ ООД (предвид и изрично
заявеното от оспорващия с молба с.д. № 14372/01.10.2021 г., последна страница –
л. 23 от делото). Задълженията на „Мохито Холидей“ ООД, за които е ангажирана
отговорността на оспорващия и за които няма данни да са погасени от
дружеството, са за:
КД за 2013 г. – в размер
на 20453,05 лв. и лихва 3987,20 лв., установено с РА № Р-03-0003150008156-091-001/22.02.2016
г., потвърден с Решение № 107/09.05.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ –
Варна;
КД за 2015 г. – в размер
на 3995,54 лв. и лихва 2084,86 лв. по ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г., с вх. №
300И309705/30.03.2016 г.;
ДДС за м.07.2013 г. – в
размер на 24,33 лв. и лихва 38,22 лв., установено с РА № Р-03-000314003430-091-001/09.07.20215
г., потвръден с Решение № 460/25.09.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ –
Варна /л. 130-125 пр./;
ДДС за м.09.2013 г. - в
размер на 35391,40 лв. и лихва 27309,78 лв., установено с РА №
Р-03-0003150008156-091-001/22.02.2016 г., изменен с Решение № 107/09.05.2016 г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна;
Данък върху доходите на
физическите лица по декларации обр. 6 – в общ размер 245,43 лв. и лихва 131,97
лв. по деклариции с:
вх. №
03000153346118/19.11.2015 г. за м.10.2015 г. - 216.51 лв.;
вх. №
03000153395243/28.12.2015 г. за м.11.2015 г. - 38,55 лв.;
вх. №
03000163009301/16.01.2016 г. за м.12.2015 г. - 38,55 лв.;
вх. № 03000163067965/25.02.2016
г. за м.01.2016 г. - 38.55 лв.;
вх. №
03000163102826/25.03.2016 г. за м.02.2016 г. - 39,67 лв;
вх. №
03000163127270/19.04.2016 г. за м.03.2016 г. - 39,67 лв.;
вх. №
03000163163146/14.05.2016 г. за м.04.2016 г. - 39,67 лв.;
вх. № 03000163193941/13.06.2016
г. за м.05.2016 г. - 39.67 лв.;
Неоснователен се явява доводът
на оспорващия във връзка с липсата на установяване на задълженията на „Мохито
Холидей“ ООД за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения с РА. Дружеството е декларирало задълженията си за този данък,
подало е месечни декларации обр. 6, т.е. удържало е дължимият данък от наетите
при него физически лица. Следователно в случая приложима е хипотезата на чл.
18, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато отговорното лице е
удържало данъка или задължителните осигурителни вноски, но не ги е внесло, то
дължи невнесения данък или задължителни осигурителни вноски, а отговорността на
носителя на задължението се погасява. „Мохито Холидей“ ООД се явява задължено
лице за този данък и не е необходимо извършване на ревизия на основание чл. 21,
ал. 1 от ДОПК за ангажиране на неговата отговорност по чл. 18 от ДОПК. Съгласно
чл. 105 от ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице само
изчислява основата и дължимия данък и /или задължителните осигурителни вноски,
се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Задълженията по
декларации са годно изпълнително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от ДОПК.
отговорността на лицата по чл. 19 от ДОПК може да се отнася и до задължения на
дружеството, произтичащи от подадени от последното декларации по съответния
материален закон /СД по ЗДДС, декларации обр. 6 и др./. В този смисъл са
Решение № 13623 от 13.12.2016 г. по адм. дело № 9714/2015 г. на ВАС, Решение №
8279 от 28.06.2017 г. по адм. дело № 2921/2017 г. на ВАС, Решение № 3857 от
26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1263/2018 г. и др.
Доказан и осъществен е и
четвъртият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК,
а именно „недобросъвестност“ при извършване на действията от оспорващия. При
липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и
съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този, който знае определено
обстоятелство. Добросъвестността в правото се свързва със знание или не на
определени обстоятелства. В случая на хипотезата на отговорността по чл. 19,
ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира,
съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или
осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че
знае или няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента
на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестност е налице.
В случая безспорно се
установява, че оспорващият е знаел за протичащото ревизионно производство на
дружеството, възложено със ЗВР № Р-03000314003430-020-01/17.12.2014 г., тъй
като последната е връчена електронно на 05.01.2015 г. (л. 629-630 пр.) В
отговор на искания, връчени на дружеството по повод на ревизията, на 21.04.2015
г. оспорващият е предоставил и писмени обяснения (л. 794-795 пр.). Бил е
запознат и с РД № Р-03000314003430-092-001/17.06.2015 г., тъй като същият е
връчен електронно на 18.06.2015 г. (л. 767-752 пр.) и срещу който е подписал
възражение, подадено на 01.07.2015 г. (л. 628-627 пр.) Следователно бил е уведомен,
че с този РД се предлага установяване на задължения на дружеството за КД и ДДС.
Оспорващият е бил запознат и с РА № Р-03000314003430-091-001/09.07.2015 г.,
който му е връчен електронно на 09.07.2015 г., като срещу него е подписал и
подал жалба на 22.07.2015 г. (л. 633-631 пр.), т.е. знаел е, че с този РА се
установяват задължения на дружеството за КД и ДДС. Същевременно дивидентите са
изплатени на 05.06.2015 г., 13.07.2015 г. и 23.09.2015 г., т.е. на дати,
следващи връчването на ЗВР, РД и РА и следващи датите на подаване на възражение
и жалба срещу тях. Нещо повече, в представените протоколи от 2015 г. (л. 76гр.-74гр.
пр.) в т. 3 изрично е посочено, че дължимият дивидент следва
да се плати при наличие на свободни парични средства по с-ка 501-Каса в левове,
след като се извършат всички плащания, вкл. и с НАП, което в случая не е направено.
Решение № 460 на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна относно обжалването на РА
№ Р-03000314003430-091-001/09.07.2015 г., с което същият се отменя частично и
преписката се връща на органите по приходите за издаване на нов ревизионен акт,
е издадено на 25.09.2015 г. - два дни след изплащане на последния дивидент за
2015 г., и е връчено по-късно, което означава, че към 23.09.2015 г. - датата на
изплащане на последния дивидент за 2015 г., оспорващият няма как да е знаел, че
въпросният РА ще бъде отменен, т.е. у него все още е съществувало знанието за
наличие на съответните задължения на „Мохито холидей“ ООД по РА № Р-03000314003430-091-001/09.07.2015
г. По аргумент от чл. 153, ал. 1 от ДОПК обжалването на РА по административен
ред не спира неговото изпълнение, т.е. към момента на изплащането на
дивидентите на 13.07.2015 г. и на 23.09.2015 г. оспорващият е знаел за
установените задължения на дружеството, с оглед връчването на РА от 09.07.2015
г. на датата на издаването му и въпреки това е намалил имуществото на
дружеството, изплащайки въпросните дивиденти.
По отношение на дивидентите,
изплатени през 2016 г., също се установява знание у оспорващия за съществуващи
данъчни задължения на „Мохито холидей“ ООД за целия времеви период, в който са
били изплащани дивиденти. С връчването на Решение № 460/25.09.2015 г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна В.П.И. е бил известен, че ревизионното
производство на дружеството, макар и РА да е отменен в по-голямата си част, не
е приключило и ще продължи до издаване на окончателен втори ревизионен акт. ЗВР
№ Р-03000315008156-020-001/02.10.2015 г. (л. 151-152 пр.) е връчена на
оспорващия електронно на 08.10.2015 г. РД № Р-03000315008156-092-
001/22.01.2016 г. е връчен на 25.01.2016 г. електронно (л.150-143 пр.), като
срещу него В.П.И. е подписал и подал възражение на 08.02.2016 г. (л. 133-132
пр.) Тоест към датата на връчването на РД оспорващият е знаел, че се предлага
установяване на задължения за КД и ДДС на дружеството. На 23.02.2016 г. е
връчен вторият РА № Р-03000315008156-091-001/22.02.2016 г., като на 02.03.2016 г.
В.П.И. е подписал и подал жалба срещу него, поради което следва да се приеме,
че И. е бил наясно с установените задължения на „Мохито холидей“ ООД. Разпределените
за 2016 г. дивиденти на 18.04.2016 г., 10.05.2016 г., 06.06.2016 г. и 15.06.2016
г. са дати, следващи издаването и връчването на окончателния РА, с който са
установени задължения на дружеството за КД за 2013 г. и ДДС за м.09.2013 г., а
и както се посочи обжалването на РА по административен ред, съгласно чл. 153,
ал. 1 от ДОПК, не спира изпълнението му. Освен това разпределението на
дивидентите за 2016 г. е станало преди връчване на Решение № 107/09.05.2016 г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ по обжалването на този РА, с което той е
частично изменен, но в по-голямата му част е потвърден. РА № Р-03000315008156-091-001/22.02.2016
г. не е обжалван по съдебен ред от „Мохито холидей“ ООД и е влязъл в сила. В
допълнение на горното според разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ДОПК след
изтичането на 14-дневен срок от връчване на РА, последният подлежи и на
принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно.
Гореописаното обосновава
извод за неоснователност на възражението на оспорващия, че не е знаел за
съществуващите задължения на дружеството за КД и ДДС по въпросните ревизионни
актове, т.е. че е бил добросъвестен при разпределяне на дивидентите.
Оспорващият е участвал активно в ревизионното производство, което в случая обхваща
издаване на два РА, предвид отмяната на първия РА и връщането на преписката за
издаване на нов РА № Р-03000315008156-091-001/22.02.2016 г., връчен на
23.02.2016 г. и влязъл в сила. И. е предоставял информация, бил е уведомяван за
предложенията за установяване на задължения и за установените задължения,
подписвал е и е подавал възражения и жалби. В този случай, възможността за
незнание за възникващи и налични задължения на „Мохито Холидей“ ООД е
изключена. Част от дивидентите са разпределяни във времевите рамки на целия
този ревизионен процес, с който И. е бил запознат и от който се доказва, че
произхождат публичните задължения за дружеството. Друга част от дивидентите са
изплатени след приключването на ревизията и връчването на крайния РА, което без
съмнение означава, че разпоредителните действия са извършени със знанието за
съществуването на задължения на дружеството.
По отношение на
задълженията за данък върху доходите по трудови правоотношения и КД за 2015 г., за които е ангажирана солидарната
отговорност на оспорващия и които са установени с подадени данъчни декларации
(декларирани от 19.11.2015 г. до 13.06.2016 г.) недобросъвестността на В.П.И.,
респ. знанието му за съществуването им също е налице. Като управител на „Мохито
Холидей“ ООД неговите правомощия са да организира и ръководи дейността на
дружеството (по арг. от чл. 141, ал. 1 от ТЗ) и да го представлява (по арг. от чл.
141, ал. 2 от ТЗ). Това означава, че същият няма как да не знае, още повече -
длъжен е да знае за публичните задължения на дружеството, което управлява. Въпросните
декларации са подадени по електронен път и подписани от Ф М. Р. и З. А. М.,
като последните две лица са упълномощени именно от В.П.И. да подават и
подписват такива декларации и да представляват дружеството в административните
му отношения с НАП. За това обстоятелство са дадени писмени обяснения от самия В.П.И.
(л. 102 пр.), в които последният сочи, че за периода 20.03.2012 г. - 22.06.2016
г. е предоставил пълномощно на счетоводна къща „Р.и“. Същевременно, в хода на
проверката за установяване на факти и обстоятелства на оспорващия, завършила с Протокол
№ П-03000320126288-073-001/23.12.2020 г. е събрано пълномощно, с което В.П.И.
упълномощава З. А. М. да подписва и депозира, включително и по електронен път,
всички необходими документи от името и за сметка на дружеството във връзка с
изпълнение на негови задължения съобразно действащото данъчно законодателство
(л. 62). Пълномощното е получено по повод изпълнителното дело на „Мохито Холидей“
ООД и е предоставено от дирекция „Събиране“ с комплекта на преписката по
изпълнителното дело. Обстоятелството, че „Мохито Холидей“ ООД през процесния
период има още един управител освен оспорващия, не променя факта на наличие на
знание у В.П.И. за съществуващите задължения по подадени декларации. Именно оспорващият,
а не другият управител е упълномощил лицата, подали данъчните декларации. Според
чл. 141, ал. 2, изр. второ от ТЗ при няколко управители всеки един от тях може
да действа самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Видно
от актуалното състояние на „Мохито Холидей“ ООД в Търговския регистър,
дружеството се представлява заедно и поотделно от двамата управители, което
означава, че всеки от тях може сам да подписва и да упълномощава трети лица.
Именно това е извършил В.П.И. с факта на упълномощаване на посочените по-горе
лица. Наличието на втори управител е ирелевантно за наличието на знание у
оспорващия за процесните задължения, а и не се установява по делото другият
управител да е предприел действия, които да са неизвестни на И..
Задълженията на дружеството по декларация Обр. 6 се
отнасят за задължения за данък върху доходите по трудови правоотношения, начислени
върху трудовите възнаграждения на работниците и служителите на „Мохито Холидей"
ООД. Дружеството като трето задължено лице по чл. 14, т. 2 от ДОПК е подало декларация за този дължим данък, удържало е от изплатените на назначените по трудово
правоотношение лица възнаграждения дължимия данък, но не е внесло в бюджета
същия.
Следва да се приеме, че е налице знание у оспорващия за задълженията на
дружеството по тези декларации, респ. извършеното разпределение на дивиденти
през 2016 г. е недобросъвестно и е причина за непогасяване на задълженията на
дружеството по процесните декларации.
В случая, управителят е
бил наясно със смисъла и значението на действията си, предвиждал е последиците
и не се е противопоставил на настъпването на тези последици. От събраните
доказателства в ревизионното производство се установява, че парични средства, достатъчни
да погасят голяма част от дължимите към НАП суми, след като са били вече
изискуеми, са били налице в касата на дружеството, но същите не са внесени в
приход на републиканския бюджет и публичните задължения на „Мохито Холидей“ ООД
са останали непогасени, като същевременно са извършвани недобросъвестно
плащания на дивиденти на съдружниците, с което е намаляло имуществото на
дружеството.
С основание ответникът в
подкрепа на извода, че е налице недобросъвестно плащането на въпросните
дивиденти въпреки непогасените задължения на дружеството, се позовава и с
писмената си защита на факта, че оспорващият е бил уведомен и за започнало
изпълнително производство във връзка с въпроснитете задължения на дружеството.
Действително се установява, че оспорващият е уведомен за започналото
изпълнително производство срещу „Мохито Холидей“ ООД за събиране на
задълженията му - съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК (л.
64-62 пр.), връчено на 12.05.2016 г. на пълномощничката Я. Р. (л. 64-63 пр.) на
дружеството. Със съобщението е указана и възможността дружеството да предложи
начин на изпълнение на задълженията си, но такъв способ не е предложен, а
вместо това за пореден път на И. е изплатен като дивидент единственият наличен
актив на дружеството - парите в брой, при пълното знание, че дружеството няма
други активи или поне не са доказани от него такива пред публичните
изпълнители.
Не на последно място, в
подкрепа на изводите за недобросъвестното поведение на оспорващия е и фактът,
че на 16.06.2016 г., след като ''Мохито Холидей" ООД е натрупало
необслужени задължения към бюджета и лихви за закъснения върху тях, и след като
в касата на дружеството и по неговите банкови сметки не са останали никакви
суми и не се очакват постъпления, В.П.И. е прехвърлил дружествените си дялове
на Т. Б., като последният е собственик на капитала на множество дружества,
всички придобити чрез договори за покупко-продажба на дружествени дялове и
всички с непогасени публични задължения в особено големи размери. Продажбата на
дяловете на „Мохито Холидей“ ООД на 16.06.2016 г. е извършена четири месеца
след издаването на РА № Р-03000315008156-091-001/22.02.2016 г. на дружеството и
след решението от 09.05.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, с което
се потвърждава горепосоченият РА. С основание органите по приходите приемат, че
продажбата на дяловете на дружеството на Т. Б. и вписването му като управител
на „Мохито Холидей“ ООД на 22.02.2016 г. е цел избягване на отговорност за
натрупаните задължения към бюджета от страна на дружеството, които задължения
на дружеството са станали несъбираеми.
Извършените действия -
изплащане на дивиденти от касата на дружеството и последващото прехвърляне на
дяловете в дружеството на трето лице, собственик на множество фирми, при
наличие на непогасени задължения за данъци, налага извода, че лицето е
отчуждило имущество с цел да препятства събиране на задължения за данъци и
осигуровки. Тези действия и бездействия на оспорващия показват, че лицето не
само, че няма намерение да заплати дължимите от дружеството публични
задължения, а напротив прави всичко възможно да осуети събирането им (с цел да
насочи свободния паричен ресурс към себе си и за собствената си изгода), като в
крайна сметка продава своя дял от дружеството, което няма никакви активи, а има
големи задължения към бюджета.
По отношение на
последната предпоставка за ангажиране отговорността на оспорващия по чл. 19,
ал. 2 от ДОПК, съдът съобрази следното:
Не се установява по
делото наличието на друго имущество у дружеството, с което то да е можело да
погаси задълженията си за данъци, и което да обосновава извод, че изплащането
на въпросните дивиденти не препятства погасяването на публичните задължения на
дружеството, а незаплащането им е поради друга, различна причина. Установява
се, че съществува пряка връзка между разходването на паричните средства и неплащането
доброволно на задълженията на дружеството. Това отново доказва категоричността
на извода, че добросъвестност у оспорващия не е налице, тъй като при знанието
за липса на други активи, чрез които да се погасят данъчните задължения, и при
знанието за наличието на тези задължения и изискуемостта им, същият съзнателно
е пристъпил към изразходване на единствения актив, с който е възможно плащане
на данъците и го е насочил към собствения си патримониум. За разпределените
през 2016 г. дивиденти това се е случило дори след започналото принудително
изпълнение. Горните обстоятелства изключват добросъвестността на оспорващия. С
основание ответникът се позовава на Решение № 2542/24.02.2021 г. на ВАС по
адм.дело № 11668/2020г., с което ВАС приема, че „обратно на приетото от съда
наличието на имуществена потенция към определени произволно моменти за
погасяване на тези задължения, но без това да е сторено, не изключва връзката
на причинност на избраното релевантно действие на разпореждане с
непогасяването, а я предполага, доколкото само от волята на привлеченото към
отговорност лице е зависело да вземе решение за погасяване с наличното и
достатъчно имущество. У това лице по хипотеза е съществувало познание за
наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на
намаляващите имуществото на главния длъжник действия, за разполагаемото
имущество и за естеството на извършваните действия /плащане към свързано лице
за неосъществени доставки и теглене и задържане на средства на дружеството/.
Това наред с продължителния период на неизпълнение на периодично възникващите
публични задължения /ежемесечно за около година/ и то при налично според административния
съд имущество за пълно или частично погасяване, изключва добросъвестността.
Решението на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а
вместо това да извърши правно укорими действия, представляващи скрито
разпределение на печалбата.“
Правилна е констатацията
на органите по приходите за наличие на причинно–следствената връзка между
извършените разпоредителни действия и неплащането на публичните задължения на
дружеството. Изплащането на парични средства от касата на дружеството в полза
на управителя и съдружник В.П.И., представляващи дивидент, безспорно води до
намаляване на наличността на парични средства в касата на дружеството и е
причина за неплащане на изискуемите публични задължения на дружество. При
установения факт на липса на други налични активи - движими или недвижими вещи
(предвид и счетоводния баланс на дружеството за 2015 г.), както и парични
средства по банкови сметки, които да послужат на представляващите дружеството
за погасяване на данъчните му задълженията, безспорно оспорващият е знаел, че
изчерпването на касовата наличност на средствата в брой препятства погасяването
на изискуемите публични задължения на „Мохито Холидей“ ООД.
Несъстоятелно е
направеното възражение на оспорващия в уточнителната му молба, че публичните
задължения на дружеството не са събрани поради липсата на налагане на запор
върху касовата наличност. Ирелевантна за ангажираната отговорност на оспорващия
по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е възможността или невъзможността за принудително
събиране на публичните вземания от дружеството. За отговорността по чл. 19, ал.
2 от ДОПК е достатъчно да се установи, че единствената причина за
непогасяването доброволно на задълженията на дружеството за данъци са
извършените недобросъвество плащания или отчуждавания на имущество, с които е
намаляло имуществото на дружеството.
Освен това по принцип
неоснователно оспорващият се позовава на счетоводния баланс на „Мохито Холидей“
ООД за 2015 г. според който дружеството разполага с парични средства – 70 000
лв. в брой и 2 000 лв. в разплащателна сметка, доколкото тази величина е
резултатна към 31.12.2015 г., което означава, че на всяка друга дата може да е
била с различна стойност, още повече, че става въпрос за най-ликвидния актив -
пари в брой. От друга страна, при анализ на финансовото състояние на „Мохито
Холидей" ЕООД правилно приходните органи са установили, че дружеството
няма материални активи, недвижими имоти, МПС върху които да се насочи
принудително събиране на задълженията, което определя и невъзможността да бъдат
събрани задълженията за данъци на дружеството. В тази връзка неоснователни се
явяват възраженията на оспорващия относно бездействието на приходната
администрация по отношение на принудителното събиране на задълженията. Спрямо
дружеството са предприети обезпечителни мерки и е образувано изпълнително дело,
като с Постановление от 11.02.2016 г. е наложена първата обезпечителна мярка -
запор върху банкови сметки (л. 61 пр.). В последствие са издадени постановления
на 01.03.2016г. (л.60 пр.) и 25.07.2016г. (л.55 пр.). Със съобщението за доброволно
изпълнение от 18.04.2016г. (л.64 пр.) е образувано изпълнително дело
№*********/2016г. За погасяване на задълженията чрез събиране на паричните
средства в брой на дружеството и преди прехвърляне на дяловете е нужно
съдействието на дружеството - длъжник, което да посочи къде се намират
средствата му и да осигури достъп до тях. Именно това е поискано със
съобщението за доброволно изпълнение, като дружеството е уведомено чрез
управителя си, че трябва да обяви всичките си активи, вземания от трети лица,
парични средства и да предложи удачен начин за погасяване на задълженията.
Последното не е сторено, а по време на връчване на съобщението за доброволно
изпълнение на 12.05.2016 г. управител е бил оспорващият. Публичните изпълнители
няма как да предприемат обезпечителни мерки и изпълнение върху касовите
наличности на дружеството, предвид факта, че самият оспорващ не им е дал достъп
до тези наличности. Вместо това е насочил наличностите към собствения си
патримониум. Освен това са извършени всички необходими справки за имущественото
състояние на дружеството, като видно от справката за проучването му налично
имущество не е установено (л. 845-841 пр.). Дългът на дружеството е
категоризиран като несъбираем (л.841-гръб пр.), а изпълнителното дело е
прекратено на основание чл.225, ал.1, т.4 от ДОПК (л.51 пр.). Тоест,
независимо, че е без значение за отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, установява
се и невъзможност за събиране на задълженията на „Мохито Холидей“ ООД. При тези
обективни дадености публичните изпълнители са изчерпали всички възможности и
способи за изпълнение, като още от 11.02.2016г. започва обезпечаването на
задължението по ревизионния акт, а в последствие се образува изпълнително дело,
както за задълженията по ревизионния акт, така и по данъчните декларации. Изложеното
е в подкрепа и на извода за наличие на непогасени задължения за данъци, който
факт е и една от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2
от ДОПК.
По отношение на
приложението на чл. 19, ал. 5 от ДОПК (в сила от 04.08.2017г.):
Размерът на задълженията,
за които е ангажирана отговорността на В.П.И. с обжалвания РА е за ½ част
от дружествените задължения. Този размер се явява благоприятен за него, тъй
като в противен случай би била ангажирана отговорността му за задълженията до
размера 71915лв. - колкото е размерът на общо извършените плащания за
дивиденти. Само защото правилото на чл. 19, ал. 5 от ДОПК, което е приложено е
влязло в сила по-късно, реализирането на отговорност за 52460.86 лв. с РА,
вместо за 71915 лв., не може да обоснове основание за отмяна на РА, тъй като се
установява наличието на предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а и е допустимо
да се утежнява положението на оспорващия.
В заключение обоснован и
законосъобразен е изводът на ревизиращите органи, че са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на оспорващия за процесните
задължения на дружеството, доколкото и именно вследствие изплатените дивиденти
на оспорващия, имуществото на задълженото дружество е намаляло и поради това не
са изплатени задълженията на дружеството за данъци и осигурителни вноски. Установява
се наличието на изискуемата уникална каузална връзка между поведението на
управителя на „Мохито Холидей“ ООД И. и непогасяването на изискуемите и
ликвидни задължения на дружеството. Обоснован е изводът на органите по
приходите, че извън наличните в касата на дружеството парични суми не са налице
други ликвидни активи на „Мохито Холидей“ ООД, които да се превърнат в пари за
погасяване на текущите и просрочени задължения на дружеството. Тоест
единствената причина за неплащането на процесните публични задължения на
дружеството е извършеното от И. намаляване на имуществото на дружеството. Въпреки наличието на парични средства в касата на
дружеството за обслужване на изискуемите публични задължения, в ревизирания
период И. не е разпоредил плащания към бюджета, а упорито е насочвал средствата
на дружеството към собствения си патримониум.
Относно задължението за
лихви и предвид задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 5 от
29.03.2021 г. по тълкувателно дело № 7/2019 г. на Общото събрание на колегиите
на Върховния административен съд следва да бъде прието, че отговорността на
третото задължено лице включва и установеното задължение за лихви на главния
длъжник. Лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната отговорност по
чл. 19 от ДОПК.
Жалбата срещу процесния
РА като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода по делото ответникът
има право да му се присъдят разноски по делото, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. В хода по същество на делото ответникът претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 2103.82 лв. при материален интерес 52 460.86
лв., която сума е изчислена правилно на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
следва да бъде присъдена.
На основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.П.И., ЕГН **********,
от гр. Варна, срещу Ревизионен акт № Р-03000320008389-091-001/21.05.2021 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 152
от 12.08.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който е
ангажирана отговорността на оспорващия за задължения на „Мохито Холидей“ ЕООД с
ЕИК ********* за: 1. корпоративен данък
по ЗКПО за 2013 г. - 10226.52 лв. и лихва 7434.38 лв., както и за 2015 г. - 1997.77
лв. и лихва 1042.93 лв.; 2. данък върху добавената стойност по ЗДДС за
д.п. м.07.2013 г. - 12.16 лв. и лихва 19.11 лв. (лихва), както и за д.п.
м.09.2013 г. - 17695.70 лв. и лихва 13654.89 лв.; 3. данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения по приложението на ЗДДФЛ за д.п. м.10.2015 г. -
108.26 лв. и лихва 60.28 лв., за д.п. м.11.2015 г. - 19.27 лв. и лихва 10.56
лв., за д.п. м.12.2015 г. - 19.27 лв. и лихва 10.40 лв., за д.п. м.01.2016 г. -
19.27 лв. и лихва 10.24 лв., за д.п. м.02.2016 г. - 19.84 лв. и лихва 10.38
лв., за д.п. м.03.2016 г. - 19.84 лв. и лихва 10.21 лв., за д.п. м.04.2016 г. -
19.84 лв. и лихва 10.04 лв., за д.п. м.05.2016 г. - 19.84 лв. и лихва 9.86 лв.
ОСЪЖДА
В.П.И., ЕГН **********,*** да заплати на Национална агенция по
приходите сумата в размер на 2 103.82 (две
хиляди сто и три лева и деветдесет и осемдесет и две стотинки) лева,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд, в 14–дневен срок от деня на получаване на съобщението
за постановяването му.
СЪДИЯ: