Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Пловдив, 17 януари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ
отделение, ІІ състав, в съдебно заседание на седемнадесети декември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2716 по описа за 2021г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „УНИЛИК“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление: село Маноле, „Свинекомплекс Маноле 3“, № 3,
представлявано от управителя Д.И.Д., против Акт за прихващане или
възстановяване /АПВ/ № П-16001621112365-004-001/09.07.2021 г., издаден от С.М.Д.
на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с
Решение № 516/29.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив, с който по подадено от
дружеството-жалбоподател заявление вх. № 20090/23.07.2019 г., е отказано
възстановяването на недължими суми, платени от „СПРИНК“ ЕООД по РА №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и РАПРА № П-04000416076795-003-001/28.04.2016
г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП – Велико Търново.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт. Иска се същият да бъде отменен като
незаконосъобразен. Жалбоподателят
твърди, че депозираното заявление е във връзка със сключен Договор за
прехвърляне на вземане от 28.04.2016 г. и Анекс № 1 от 09.05.2016 г. и Анекс №
2 от 09.05.2016 г., където „СПРИНК“ ЕООД в качеството си на кредитор е възложил
за събиране на „УНИЛИК“ ЕООД в качеството му на фактор вземането си от НАП в
случай на отмяна на цитираните по-горе РА и РАПРА като незаконосъобразни или
обявяването им за нищожни, в т.ч. такива, събрани от органа по приходите чрез
прихващане или на основание предварително изпълнение на РА на основание чл. 127 ДОПК. В този смисъл твърди, че е неправилен изводът на органите по приходите,
че не може да се легитимира като носител на правото да му бъдат възстановени
сумите по обявения за нищожен РА. Посочва различията между сделките факторинг и
цесия и излага подробни съображения досежно приетото от органите по приходите
прекратяване на сключените договори. Претендират
се направените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – Директор
на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при
Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си
представител – юриск. Д., е на становище, че жалбата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото
писмена защита. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени данните по
делото намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано
лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира за установено
следното от фактическа страна:
Първоначално производството е започнало по депозирани
от „УНИЛИК” ЕООД до Директора на ТД на НАП – Велико Търново съобщение и
заявление.
Със Съобщение вх. № 20089/23.07.2019 г., директорът е
уведомен, че задължението на приходната агенция, възникнало след обявяването на
нищожността на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издаден срещу „СПРИНК” ЕООД, е
прехвърлено изцяло в пълен размер въз основа на договор за цесия от 28.04.2016
г. на цесионера и на основание чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и
договорите, считано от датата на получаване на съобщението задължението следва
да бъде погасено към „УНИЛИК” ЕООД (л. 221).
Със Заявление вх. № 20090/23.07.2019 г. до директора е
отправена покана за заплащане на задълженията на Националната агенция по
приходите възникнали към „СПРИНК“ ЕООД по посочена банкова сметка *** „УНИЛИК“
ЕООД (л. 220).
С писмо изх. № 20090#1/30.08.2019 г. Директорът на ТД
на НАП – Велико Търново е уведомил заявителя, че липсва приложен договор за
цесия, поради което съобщението е от нелегитимно лице, а дори и наличен
договорът за цесия е нищожен, като противоречащ на чл. 190 от ДОПК, поради
което не поражда правно действие. Допълнително е отбелязано и обявяването в
несъстоятелност на „СПРИНК” ЕООД, поради което според чл. 636, ал.1 от
Търговския закон изпълнение на парично задължение може да бъде прието само от синдика.
В писмото не е взето отношение по искането за заплащане на дължима сума (л.
228).
Недоволен заявителят „УНИЛИК” ЕООД е оспорил писмото
на директора на ТД на НАП – Велико Търново, за което е образувано адм. дело №
540/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, приключило с
влязло в сила Решение № 419/08.11.2019
г., с което е обявена неговата нищожност. За да постанови този резултат, съдът
е установил, че след като се иска възстановяване на суми в резултат от обявен
за нищожен ревизионен акт, то характерът на искането е за възстановяване на
недължимо платени задължения за данъци по чл. 128 от ДОПК, като компетентният
да го разгледа орган по приходите се явява този по седалището на задълженото лице.
Прието е, че в случая Директорът на ТД на НАП - Велико Търново не бил
компетентен да се произнесе по искането, поради което е следвало да го препрати
на компетентния орган. Със същото решение е върната преписката на орган по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново за произнасяне. Постановеното съдебно
решение не е обжалвано и е влязло в сила на 19.12.2019 г. (л. 230 и сл.).
След постановяване на решението, Директорът на ТД на
НАП - Велико Търново два пъти е изпращал преписката на ТД на НАП - Пловдив, тъй
като е приел, че това е компетентната териториална дирекция по смисъла на чл. 7
във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, с оглед на това, че седалището и адресът
на управление на заявителя е в област Пловдив. ТД на НАП – Пловдив върнала
преписката на ТД на НАП - Велико Търново, тъй като в решението на съда изрично
било е посочено, че преписката се връща на орган по приходите в ТД на НАП -
Велико Търново за произнасяне. В срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК не е издаден
акт за прихващане или възстановяване нито от ТД на НАП - Велико Търново, нито
от ТД на НАП – Пловдив, с което е формиран мълчалив отказа по Заявление №
20090/23.07.2019 г. Отказът е обжалван по административен ред пред Директора на
Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, който с Решение № 37/20.03.2020 г. го е потвърдил,
като е приел, че в случая не се установява основната предпоставка за извършване
на прихващане/възстановяване - да са налице недължимо платени или събрани суми
за някое от публичните вземания, изброени в чл. 128, ал. 1 от ДОПК, с носител
на такова вземане „УНИЛИК” ЕООД. Контролният орган е посочил, че процесното
вземане е частно, но тъй като е пряко свързано с публичноправни /данъчни/
отношения, то се регулира от ДОПК и се изпълнява по предвидения в кодекса ред.
В този смисъл заявената от оспорващия цесия е приета за нищожна по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите като противоречаща на
забраната по чл. 190, ал. 2 от ДОПК, поради което е прието, че „УНИЛИК” ЕООД не
е носител на вземането във връзка с което претендира прихващане или
възстановяване.
Недоволен от така постановения резултат „УНИЛИК“ ЕООД
е предприел оспорване по съдебен ред, за което е образувано адм. дело №
1475/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, приключило с Решение №
923/07.05.2021 г., с което е обявена нищожността на мълчалив отказ на органите
по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите –
гр. Велико Търново за възстановяване или прихващане по Заявление №
20090/23.07.2019 г., подадено от „УНИЛИК“ ЕООД, потвърден с Решение №
37/20.03.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново при ЦУ на НАП и
е изпратена преписката на ТД на НАП – гр. Пловдив, за разглеждане и изрично
произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и
прилагането на закона. Решението не е оспорено и е влязло в сила (л. 239-241).
Със същото решение е осъдена НАП да заплати на жалбоподателя сторените
разноски, като в тази част е постановено и определение по чл. 248 от ГПК. С
писмо изх. № 4266 от 15.11.2021 г. преписката е изпратена на ТД на НАП –
Пловдив за сведение и изпълнение.
Междувременно от „УНИЛИК“ ЕООД е депозирана Молба вх.
№ 70-00-6232/11.06.2021 г. до ТД на НАП – Пловдив с искане за произнасяне по
влязлото в сила съдебно решение, към която са приложени адвокатско пълномощно,
съгласие от „УНИЛИК“ ЕООД с нотариална заверка, удостоверение за адвокатска
сметка и препис от съдебното решение (л. 245 и сл.). Молба с идентично
съдържание е входирана и в ТД на НАП – Велико Търново, препратена на ТД на НАП
– Пловдив с писмо изх. № 20090#44/15.06.2021
г. (л. 205 и сл.), като копие от молбата е препратена и до „СПРИНК“ ЕООД чрез
временния синдик В.С. и на електронния адрес на самото дружество (л. 211 и
сл.).
В тази връзка с Резолюция за извършване на проверка №
П-16001621112365-0РП-001/22.06.2021 г. по прихващане или възстановяване,
издадена от Д.Г.М. на длъжност началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, е
определена С.М.Д. на длъжност главен инспектор по приходите да извърши проверка
на „УНИЛИК“ ЕООД, като е разпоредено проверката да приключи до 09.07.2021 г.
(л. 202).
С ИПДПОЗЛ № П-16001621112365-040-001/30.06.2021 г. от
дружеството-жалбоподател е изискано представянето на документи и писмени
обяснения (л.114-115).
Чрез електронната система на НАП с вх. №
П-16001621112365-ПРД-001-И/02.07.2021 г. „УНИЛИК“ ЕООД е представил (л. 75 и
сл.): Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 28.04.2016 г., сключен между
СПРИНК“ ЕООД и „УНИЛИК“ ЕООД; Анекс № 1 към договор за прехвърляне на вземане
(цесия) от 28.04.2016 г. от 09.05.2016 г., ведно с Анекс № 1 към Договор за
прехвърляне на вземане от 28.04.2016 г. и Анекс № 1 от 09.05.2016 г.; журнал на
сметки 498 - Други дебитори за вземането по неустойка от „СПРИНК“ ЕООД за
начислено вземане от НАП – Велико Търново със сума 4 092 599,69 лв.; сметка
113 – Резерв от последващи оценки на финансови инструменти със сумата
3 092 599,69 лв.; сметка 499 – Други кредитори за отразено задължение
и разплащане по Анекс № 2 към договор за цесия от 28.04.2016 г. със сумата
1 000 000 лева; сметка 498 – Други дебитори за вземането по неустойка
/обезщетение/ на „СПРИНК“ ЕООД към „УНИЛИК“ ЕООД, произхождащо от договор за
продажба на зърно от 07.03.2013 г. със сумата 1 000 000 лева; сметка
753 – Финансови приходи за бъдещи периоди за вземането по неустойка от „СПРИНК“
ЕООД със сумата 1 000 000 лева; сметка 984 – Задбалансови сметки и
Договор за продажба на зърно от 07.02.2013 г., сключен между „УНИЛИК“ ЕООД и
„СПРИНК“ ЕООД, за който в обясненията се посочва, че не са издавани фактури, няма плащания, тъй като няма
осъществена доставка, на 04.11.2013 г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение, като претендираната неустойка е отразена задбалансово в
дружеството-жалбоподател. Представен е също така и договор за продажба на зърно
от 07.03.2013 г., сключен между „УНИЛИК“ ЕООД и „СПРИНК“ ЕООД, по който договор
се посочва, че не са издавани фактури, няма плащания, тъй като няма осъществена
доставка, а на 04.11.2013 г. има покана за доброволно изпълнение, в т.ч.
претендираната неустойка се твърди, че е отразена задбалансово в „УНИЛИК“ ЕООД.
Съгласно дадените писмени обяснения от „УНИЛИК“ ЕООД, Договорът за прехвърляне
на вземане – факторинг от 28.04.2016 г. и Анекс № 1 от 09.05.2016 г. към
Договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2016 г. и Анекс № 2 от 09.05.2016 г.
към договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2016 г. са действащи, тъй като
дружеството не е надлежно уведомено за прекратяване на същия от синдика на
„СПРИНК“ ЕООД. Относно установяване предмета на гр. дело № 162/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Велико Търново се посочва, че същото е образувано по искова
молба на „СПРИНК“ ЕООД срещу „УНИЛИК“ ЕООД с искане за прогласяване нищожността
на Договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2016 г. и Анекс № 1 от 09.05.2016
г. към Договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2016 г., поради липса на
основание на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като към момента делото е висящо.
До „СПРИНК“ ЕООД е отправено ИПДПОТЛ №
П-16001621112365-041-001/30.06.2021 г., което се установява, че е получено от
третото лице на 06.07.2021 г. по електронен път (л. 116-119). На 13.07.2021 г.
е входиран отговор, с който са дадени писмени обяснения и са приложени копия на
протокол за извършена ПУФО, копия на уведомление за прекратяване на договор за
цесия, ведно с доказателства за връчването му (л. 120 и сл.).
Междувременно на 14.06.2021 г. в ТД на НАП – Пловдив е
входиран Сигнал от „СПРИНК“ ЕООД относно опит за злоупотреба от страна на
„УНИЛИК“ ЕООД с парично вземане, което НАП дължи на „СПРИНК“ ЕООД (л. 156 и
сл.).
С уведомление вх. № 70-00-6628/24.06.2021 г. „СПРИНК“
ЕООД уведомява органите по приходите, че Договор за прехвърляне на вземане от
28.04.2016 г. и прилежащите му анекси, е прекратен на основание чл. 644 ТЗ,
което обстоятелство се твърди, че е известно на „УНИЛИК“ ЕООД. Посочва се също
така и че въпросният договор е предмет на гражданско дело по описа на Окръжен
съд – Велико Търново, като не се посочва неговият номер, но се претендира
приложение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Поддържа се и
искането за плащане на сумите по обявения за нищожен РА по посочена сметка,
обслужваща производството по несъстоятелност на „СПРИНК“ ЕООД (л. 145).
Констатира се също така, че с Искане за прихващане или
възстановяване „СПРИНК“ ЕООД от 22.12.2020 г. е поискало от Директора на ТД на
НАП – Велико Търново възстановяване на сумата в размер на
3 097 682,71 лв., ведно със законните лихви, вследствие за прогласяне
нищожността на РА и РАПРА, издадени на дружеството (л. 164). По това искане се
установява, че е налице мълчалив отказ, отменен с Решение № 60/07.06.2021 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново. Със същото решение е върната
преписката на орган по приходите с указания за произнасяне по реда на чл. 129,
ал. 2, т. 2 и ал. 5 от ДОПК по подаденото заявление (л. 170-171). Към настоящия
момент липсват представени доказателства, от които да се установи по безспорен
начин на какъв етап е това производството. Налице е единствено позоваване в
решението на ответника и в писмената защита, че претендираните от „УНИЛИК“ ЕООД
суми по коментираните РА и РАПРА, които са отказани с оспорения в настоящото
производство АПВ, са възстановени на „СПРИНК“ ЕООД /в несъстоятелност/ след
извършено прихващане с АПВ № П-040004211102588-004-001/30.08.2021 г.
В хода на проверката с ИПДПОТЛ №
П-16001621112365-041-002/30.06.2021 г. е изискано представянето на документи и
писмени обяснения и от Нотариус Б.М.Н., като в отговор от 01.07.2021 г. се
посочва, че в общия регистър под рег. № 1 168/28.04.2016 г., №
1 195/09.05.2016 г. и № 1 203/10.05.2016 г. са вписани нотариални
производства за удостоверяване верността на преписи, снети от оригинали на
частни документи, като във всяко едно от посочените нотариални производства по
удостоверяване верността на преписи, преносител е Д.И.Д., като същият е
представил спорните договор за цесия, ведно с анекси № 1 и № 2 (л. 110-113).
Констатирано е от органите по приходите, че съгласно
представения договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 28.04.2016 г.,
сключен между „СПРИНК“ ЕООД в качеството на цедент/прехвърлител и „УНИЛИНК“
ЕООД в качеството си на цесионер, „СПРИНК“ ЕООД прехвърля на „УНИЛИНК“ ЕООД
всички вземания, които ще възникнат за цедента срещу НАП в случай на отмяна на
РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. като незаконосъобразен или
обявяването му за нищожен от директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново или
от компетентния съд, в това число сумите, събрани от органите по приходите чрез
прихващане или на основание предварително изпълнение на ревизионния акт по чл.
127 от ДОПК в общ размер до 4 092 599,69 лв., ведно с дължимата
законна лихва за забава върху вземането. Вземанията се прехвърлят срещу цена в
размер на 1 000 000 лева, като прехвърлителният ефект настъпва с
плащането на цялата продажна цена в уговорения срок, а именно в 14-дневен срок
от сключването на договора. В случай, че уговорената продажна цена от
1 000 000 лева не бъде платена в
срок до 20 работни дни от датата на подписване на договора, последният
се прекратява по право. С Анекс № 1 от 09.05.2016 г. страните променят дължимата
цена срещу прехвърленото вземане, като се договарят, че последното се прехвърля
в изпълнение на задължения на „СПРИНК“ ЕООД към „УНИЛИК“ ЕООД по договор за
продажба на зърно от 07.02.2013 г., ведно с
допълнителни споразумения към него. Прехвърлителният ефект на вземанията
се счита за настъпил от датата на подписване на договора за цесия от 28.04.2016
г., а именно от 28.04.2016 г. Съгласно анекса, към момента на подписването му,
задълженията на „СПРИНК“ ЕООД към „УНИЛИК“ ЕООД по договор за продажба на зърно
от 07.02.2013 г. са в размер на 1 100 000 лева. С Анекс № 2 от
09.05.2016 г. договорът за прехвърляне на вземания от 28.04.2016 г. се променя
по следния начин: „СПРИНК“ ЕООД в качеството си на кредитор възлага за събиране
на „УНИЛИК“ ЕООД в качеството му на фактор вземането си от НАП в случай на
отмяна на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. като незаконосъобразен
или обявяването му за нищожен от директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново
или от компетентния съд, в това число сумите, събрани от органите по приходите
чрез прихващане или на основание предварително изпълнение на ревизионен акт по
чл. 127 от ДОПК в общ размер до 4 092 599,69 лв., ведно с дължимата
законна лихва за забава върху вземането. Факторът „УНИЛИК“ ЕООД приема за
събиране пълния размер на вземането на „СПРИНК“ ЕООД, ведно с дължимата лихва,
като се задължава да плати на „СПРИНК“ ЕООД в срок от 14 работни дни от
подписването на анекса сумата от 1 000 000 лева. Страните се
споразумяват, че разликата между платената сума от 1 000 000 лева и
действително събраната сума /главница и лихва/ във връзка с отмяната на РА №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. представлява възнаграждение за събиране,
дължимо на фактора „УНИЛИК“ ЕООД. Уговорено е, че сумата от 1 000 000
лева може да бъде прихваната със задължение на „СПРИНК“ ЕООД към „УНИЛИК“ ЕООД,
произхождащо от договор за продажба на зърно от 07.03.2013 г., ведно със
споразумения към него. Във връзка с последното е посочено, че с анекса,
страните прихващат сумата, дължима като възнаграждение на фактора със сумата,
която факторът ще изплати на „СПРИНК“ ЕООД при събиране на вземането. В случай,
че вземането бъде събрано частично, възнаграждението за събиране, дължимо от
кредитора „СПРИНК“ ЕООД на фактора „УНИЛИК“ ЕООД ще бъде намалено
пропорционално на частично събраната сума. В анекса е записано още, че „СПРИНК“
ЕООД възлага на фактора „УНИЛИК“ ЕООД и го упълномощава от негово име и за
негова сметка да получи сумата в размер на 4 092 599,69 лв.
Прието е, че видно от представените договори и анекси, с последния Анекс № 2 от 09.05.2016 г. страните по договора за цесия от 28.04.2016 г. предоговарят отношенията си, като „СПРИНК“ ЕООД в качеството си на кредитор, възлага за събиране на „УНИЛИК“ ЕООД в качеството му на фактор вземането си от НАП по цитираните по-горе РА и РАПРА в случай на тяхната отмяна или обявяването им за нищожни.
При така установените факти и обстоятелства е направен
извод, че договорът за факторинг не е уреден в търговския закон, но дефиниция
се съдържа в § 1, т. 11 от ДР на ЗКПО, където е посочено, че факторинг е сделка
по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от
доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило
вземанията /фактор/ поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение.
Т.е. с договора за факторинг на фактора се прехвърлят облигационни парични
вземания на доставчика по сключени от него договори за доставка на стоки и/или
услуги, като от своя страна факторът се задължава да кредитира доставчика по
повод осъществяването на тези доставки срещу съответното възнаграждение,
обичайно, под формата на авансово плащане. В този смисъл се сочи, че договорът
за факторинг представлява двустранен възмезден договор, който съдържа елементи
на договора за цесия и договора за услуга. По силата на такъв договор, факторът
се задължава да престира определена сума срещу стойността на прехвърлените му
вземания, която има характер на финансиране и след събиране на вземанията от
клиентите на кредитора, да си приспадне уговореното възнаграждение. За тази цел
кредиторът е длъжен да прехвърли чрез цесия вземанията си в полза на фактора по
реда на чл. 99 от ЗЗД, както и да му заплати уговореното възнаграждение, като
цедирането на вземанията е операция, изпълнена като предварително действие по
операцията по събиране на вземанията. Описаното до тук е прието, че е приложимо
в конкретния случай, тъй като с Анекс № 2 от 09.05.2016 г. към договор за
прехвърляне на вземания от 28.04.2016 г. вземането на „СПРИНК“ ЕООД към НАП е
възложено за събиране на риска на „УНИЛИК“ ЕООД срещу съответното
възнаграждение, което представлява разлика между дължимата сума по прагласения
за нищожен РА и прихваната сума от 1 000 000 лв. по договор за продажба
на зърно от 07.03.2013 г.
Доколкото обаче разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ДОПК
забранява цесията на вземанията на задължените лица по чл. 128, ал. 1 от ДОПК и
на други вземания от надвнесени публични задължения, а и съгласно чл. 26, ал. 1
от ЗЗД са нищожни договорите, които противоречат на закона, е прието, че
въпросните договор и анекси към него, са нищожни, поради което и не пораждат
правно действие, респ. не подлежат на изпълнение. Казано по други начин, за да
постанови процесния АПВ, органът е приел, че „УНИЛИК“ ЕООД не може да се
легитимира като носител на правото да му бъдат възстановени сумите по обявените
за нищожни РА и РАПРА.
На следващо място е прието, че с уведомление от
м.07.2020 г. на основание чл. 644, ал. 1 от ТЗ, временният синдик на „СПРИНК“
ЕООД /обявено в неплатежоспособност с решение № 312/19.07.2018 г. по т. д. №
83/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново/, е отправил до „УНИЛИК“ ЕООД
изявление за прекратяване като неизпълнени на Договор за прехвърляне на
вземания от 28.04.2016 г., Анекс № 1 от 09.05.2016 г. и Анекс № 2 от 09.05.2016
г., което е станало известно на „УНИЛИК“ ЕООД в хода на адм. дело № 1475/2020
г. по описа на Административен съд – Пловдив. При това положение е прието, че
прекратяването на договора и анексите към него е настъпило с изтичането на
срока по чл. 644, ал. 2 от ТЗ и към момента на постановяване на АПВ, същите не
пораждат правно действие. Посочено е също така и че действителността на
договора и анексите към него са предмет на образувано гражданско дело №
162/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
За да потвърди оспорения пред него АПВ, решаващият
орган изцяло е възприел мотивите на органа по приходите, като е посочил
подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения.
В хода на съдебното производство от страните не са
представени нови доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
В случая проверката е осъществена по реда на чл. 129
от ДОПК от материално компетентен орган на приходната администрация и е
завършила с издаването на оспорения АПВ, който е постановен в изискваната от
закона форма съобразно същата разпоредбата на ДОПК. Впрочем спор по тези
обстоятелства и по фактите няма. Противоположните становища, поддържани от
страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на
материалния закон.
Между страните не е спорно, че в ревизионно
производство, проведено спрямо „СПРИНК“ ЕООД, е издаден РА №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., потвърдени с Решение № 202/04.07.2016
г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново. По жалба на ревизираното
лице с Решение № 574/04.01.2019 г. по адм. дело № 791/2018 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново е обявена нищожност на ревизионните актове
в оспорваната част, с която по ЗДДС е начислен ДДС в размер на 234 861,34 лева
и е отказан данъчен кредит в размер на 84 615,39 лева, в резултат на което са
определени лихви в размер на 214 017,54 лева, а по ЗКПО е установено
допълнително задължение за корпоративен данък общо в размер на 536 098,78 лева
и лихви – 347 310,93 лева, в т.ч. лихви за авансови вноски в размер на 38 585
лева, а за 2012 г. е намалена декларираната данъчна загуба на 43 204,51лв.
Решението на административния съд е влязло в сила, след като е било потвърдено
с Решение № 8036/29.05.2019 г. по адм. дело № 1439/2019 г. по описа на
Върховния административен съд.
Не е спорно също така и че между „УНИЛИК“ ЕООД и
„СПРИНК“ ЕООД е налице сключен договор за факторинг, обективиран в Договор за
прехвърляне на вземане /цесия/ от 28.04.2016 г., Анекс № 1 и Анекс № 2 от
09.05.2016 г., за които в производството по адм. дело № 1475/2020 г. по описа
на Административен съд – Пловдив (в изпълнение на чието решение е издаден
процесният АПВ), с оглед проведено производство по оспорване истинността им, е
установено, че са подписани от страна на „СПРИНК“ ЕООД от управителя М.К.М., а
от страна на „УНИЛИК“ ЕООД от управителя Д.И.Д..
Както правилно се сочи от ответния административен
орган, договорът за факторинг не е уреден от търговския закон, но дефиниция за
„факторинг“ се съдържа в § 1, т. 11 от ДР на ЗКПО, където е посочено, че
„факторинг“ е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични
вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги,
независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от
събирането на тези вземания срещу възнаграждение. В изложения смисъл договорът
за факторинг представлява двустранен, възмезден и дългострочен договор, който
съдържа елементи на договора за цесия и договора за услуга. Прехвърлянето на
вземането се оформя по реда на цесията, но съществената разлика от нея е, че с
договора за факторинг, противно на цесията, се уреждат и бъдещи вземания, вкл.
по несключени към момента договори, ако е договорено изрично. По дефиницията на
договора, факторът, придобивайки вземането на продавача, се задължава веднага
или в договорен срок, да му изплати сумата по вземането, респ. част от нея и
поема задължението да го събере. Договорът за факторинг предвижда и
възнаграждение за фактора. От изложеното се налага извод, че в процесния
случай, макар и да не е упоменато изрично в договора, следва, че така нареченото
по договор „прехвърляне на вземания“ не представлява разпореждане с тях от
страна на „СПРИНК“ ЕООД, респ. те не стават собственост на фактора, т.е.
„УНИЛИК“ ЕООД.
Действително, при факторинга прехвърлянето на
вземането се оформя по реда на чл. 99 от ЗЗД с цесия. Въпреки това между
цесията и факторинга не следва да бъде слаган знак за равенство. Основната
разлика между договорите за цесия и за факторинг произтича от същността на
двата вида сделки. При цесията предмет на договора е покупко-продажбата на
парично вземане, т.е. това е договор за продажба на вземане. Докато при
факторинга основната цел не е придобиване на вземането, а неговото събиране и
извършването на допълнителни услуги от фактора в полза на прехвърлителя на
вземането. За тези услуги факторът има право на възнаграждение, каквото липсва
при договорите за цесия. По този начин следва, че договорът за факторинг
съдържа елементи на договора за цесия, но едновременно с това и на договор за
извършване на услуга. Казано по друг начин, договорът за факторинг по своята
правна същност представлява договор за извършване на услуга, независимо от
реда, по който се оформя.
В подкрепа на този извод, а именно, че договорът за
факторинг не представлява договор за цесия, е и различното им третиране за
целите на данъчното облагане. Така например съгласно разпоредбата на чл. 46,
ал. 1, т. 3 от ЗДДС, която въвежда разпоредбата на чл. 135, параграф 1, б. г)
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, предвижда като освободена доставка
сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни
услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни
договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и
отдаване под наем на сейфове, т.е. прави се разграничение между цесията и
факторинга.
При това положение и с оглед императивния характер на
чл. 190 от ДОПК, забраната за цесия на публични вземания не може да се тълкува
разширително и по аналогия като забрана за възлагане на събирането на публични
вземания с договор за факторинг. Ако се приеме твърдяното от органите на НАП
разширително тълкуване на чл. 190, ал. 2 от ДОПК, то това би създало привидна
законосъобразност чрез заобикаляне на закона, като по този начин се създава
несигурност в правния ред. Ето защо и според настоящия съдебен състав е
неправилен извода на органите по приходите, че договорът за факторинг е нищожен
и не поражда правно действие, респ. не подлежи на изпълнение.
Неправилен е и следващият извод на органите по
приходите, а именно, че на основание чл. 644, ал. 1 от ТЗ, договорът за
факторинг е бил прекратен, поради което и няма как да породи правно действие.
Това е така, защото по приложението на разпоредбата на чл. 644, ал. 1 от ТЗ, е формирана практика по
реда на чл. 290 от ГПК с решение № 212 от 19.01.2017 г. по т. д. № 3447/2015 г.
на ВКС, ТК, I т. о. и с решение № 83 от 19.04.2017 г. по т. д. № 1458/2016 г.
на ВКС, ТК, I т. о. В същите се приема, че нормата на чл. 644, ал. 1 от ТЗ регламентира специална
законова хипотеза на прекратяване на договор. В производството по
несъстоятелност, без да е необходимо съгласие на страните по договора,
извънсъдебно по преценка на синдика, последният може да упражни потестативното
право с едностранно изявление да преустанови занапред действието на договора,
страна по който е несъстоятелният длъжник. Синдикът може да прекрати всеки
договор, сключен от несъстоятелния длъжник. Законът не поставя изисквания по
отношение вида на сделката, времето, когато тя е сключена или качеството на
съконтрахента на несъстоятелния длъжник. Единственото условие е задълженията по
договора да не са изпълнени изцяло или частично. Именно когато не е започнало
изпълнението на договора или то е реализирано само частично, по преценка на
синдика в интерес на масата на несъстоятелността, например за да се предотврати
бъдещо влошаване на финансовото състояние на длъжника, последният може да бъде
освободен от обременяващи задължения чрез прекратяване на сключени договори.
Също така законът не посочва коя страна следва да не е изпълнила задълженията
си по договора – несъстоятелният длъжник или съконтрахентът му. Синдикът може
да прекрати с едностранно предизвестие по реда на чл. 644 от ТЗ сключен от
несъстоятелния длъжник договор и в случаите, когато неизпълнението е от страна
на длъжника. В посочените решения съставите на ВКС са изтъкнали следните
необходими условия за надлежно упражняване от синдика на правото на
прекратяване на предварителен договор за продажба с предизвестие по реда
на чл. 644 от ТЗ: завареният от
откритото производство по несъстоятелност на продавача престационен двустранен
договор да не е изпълнен - окончателен не е сключен, не е платена и цената;
прекратяването да е извършено от синдика на несъстоятелния търговец по
предвидения в чл. 644, ал. 2 от ТЗ начин - с писмено предизвестие, което е
връчено на насрещната страна; изтичане на предвидения в разпоредбата
петнадесет дневен срок.
От събраните по делото доказателства не се установява
по безспорен начин на „УНИЛИК“ ЕООД да е връчено писмено предизвествие по
смисъла на чл. 644, ал. 2 от ТЗ. До извод в обратната насока не води и
твърдението, че в хода на адм. дело № 1475/2020 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, изявлението за прекратяване на договорите е достигнало до
знанието на „УНИЛИК“ ЕООД, поради което последният следва да се счита за
известен за волята на синдика. Това е така, защото основната цел на връчването
на писменото предизвестие е да обвърже страните по договора с произтичащите от
неговото прекратяване правни последици. Именно връчването на писменото
предизвестие е юридическият факт, който определя началния момент на възникване
на субективното право на жалба. Оформените от връчителя документи досежно
момента на съобщаване са официални, израз на държавната удостоверителна функция
и се ползват с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с тях
обстоятелства. Те са единственото доказателствено средство за доказване на
съобщаването. Възможността съобщението до страната да произведе онези правни
последици, които законът свързва с него, включително и да постави началото на
срока за съответното обжалване, изисква същото, като процесуално действие,
насочено към известяване на страната за настъпилия конкретен факт (прекратяване
на договор в производство по несъстоятелност), да отговаря напълно на
изискванията, предвидени в меродавната законова уредба, т.е. да не е порочно.
Във връзка с извършеното позоваване на образувано гр.
дело № 162/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, следва да се
посочи, че в случай, че органът по приходите е имал данни за образувано друго
съдебно производство, което счита, че е от значение за изхода на образуваното
пред него, е следвало да процедира по реда на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК. След
като производството по издаване на процесния АПВ не е било спряно, очевидно
органът е приел към онзи момент, че цитираното в акта гражданско дело по описа
на Окръжен съд – Велико Търново, не е от значение за изхода на настоящото
такова.
Изложените до тук съображения, обосновават крайния
извод за незаконосъобразност на оспорения АПВ, поради което същият ще следва да
бъде отменен, а административната преписка върната на органа по приходите при
ТД на НАП гр. Пловдив, за ново произнасяне по Заявление вх. № 20090/23.07.2019
г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново, подадено от „УНИЛИК“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: село Маноле, „Свинекомплекс
Маноле 3“, № 3, представлявано от управителя Д.И.Д., съобразно
изложените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 161, ал.
1, изр. 1 от ДОПК, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, е
основателно. Същите се констатираха в размер на 33 086,00 лева, от които
50,00 лева държавна такса и 33 036,00 лева адвокатско възнаграждение,
което съдът намира, че е в съответствие с минималното такова, определено в чл.
8, ал. 1, т. 6 и § 2а от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на ответника
за прекомерност на адвокатския хонорар, се явява неоснователно. По правилото на
чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване
№ П-16001621112365-004-001/09.07.2021 г., издаден от С.М.Д. на длъжност главен
инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №
516/29.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив.
ВРЪЩА административната преписката на ТД
на НАП гр. Пловдив за ново произнасяне по подадено от „УНИЛИК“ ЕООД, ЕИК по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: село Маноле,
„Свинекомплекс Маноле 3“, № 3, представлявано от управителя Д.И.Д., заявление
вх. № 20090/23.07.2019 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново, при
съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени в
настоящото решение.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на „УНИЛИК“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление: село Маноле, „Свинекомплекс Маноле 3“, № 3,
представлявано от управителя Д.И.Д., сумата от 33 086 /тридесет и три хиляди и
осемдесет и шест/ лева, представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :