Решение по дело №1119/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 696
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20193530101119
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 


                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                      № 696, 22.11.2019 год., гр.Търговище

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Търговищки районен съд, шести състав в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Женя Иванова,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1119 по описа на ТРС  за 2019 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.239 от ГПК. Предявен е иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата от 1650.82 лв.

 

            Производството по чл. 422,ал.1 от ГПК е образувано по искова молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* гр.Бургас, представлявано от управителя П.С.С., с която са предявени кумулативно съединени установителни искове за съществуване на вземания, както следва: за сумата от 628.45 лв. –главница по Договор за потребителски кредит № 0001415/26.06.2017г., сключен между ответника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, за сумата 109.19 лв. -  договорна лихва за периода от 26.06.2017г. до 26.03.2019г. по същия договор, както и иск за обезщетение за забава върху главницата в размер на 144.82лв. за периода от 28.07.2017г. до 26.03.2019 г., както и иск за сумата от  768.36 лв. - главница по т.I и 60 лв. – главница по т.II по Договор за допълнителни услуги от 26.06.2017 г., платени на кредитора от настоящия ищец в качеството му на поръчител на длъжника по договора за кредит, за които суми съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 559/2019 г. по описа на РСТ, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове в изпълнение указанията на заповедния съд. Претендира разноските в заповедното и в настоящото производства.  В съдебно заседание не се явява, представил е писмено становище, че поддържа предявения иск и моли съда да постанови неприсъствено решение.

 

            В едномесечния срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответника не е депозирали отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените искове и не е  представил доказателства. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

 

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

            Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са изпратени препис от исковата молба и приложените доказателства, като му е даден месечен срок да вземат становище по иска и да сочи  доказателства, като са му   указани последиците от неизпълнение на тези задължения съгласно чл.133 от ГПК. Книжата са били редовно връчени на ответника по реда на чл.46 от ГПК. След изтичане на срока за отговор на исковата молба от страна на ответника, делото е било насрочено в открито съдебно заседание, на което същия не се явява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищеца е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение.

 

            С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.239 от ГПК във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения иск е вероятно основателен с оглед представените писмени доказателства, поради което  следва да бъдат уважен.

 

            Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 166 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 34 лв. /ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, или общо сумата от 200 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

                                               Водим от горното, съдът

                                                Р  Е  Ш  И  :

            

          ПРИЗНАВА за установено, че М.Д.М. ЕГН ********** *** дължи на  “Гаранционен фонд България“ ЕООД ЕИК *********  гр.Бургас, ул.Янко Комитов“, № 30, представляван от П.С.С. сумата от 1650.82 лв., представляваща задължение по  Договор за потребителски кредит № 0001415/26.06.2017г., сключен между ответника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, от която 628.45 лв. –главница по договора за потребителски кредит, 109.19 лв. -  договорна лихва за периода от 26.06.2017г. до 26.03.2019г. по същия договор, обезщетение за забава върху главницата в размер на 144.82лв. за периода от 28.07.2017г. до 26.03.2019 г., 768.36 лв. - главница по т.I и 60 лв. – главница по т.II по Договор за допълнителни услуги от 26.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2019 год. до окончателното й изплащане, за което вземане има издадена по реда на чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 332/28.03.2019 год.  по ч.гр.д. № 559/2019 год. на Районен съд-Търговище, на осн. чл.422 от ГПК.

 

            ОСЪЖДА М.Д.М. ЕГН ********** *** да заплати на “Гаранционен фонд България“ ЕООД ЕИК *********  гр.Бургас, ул.Янко Комитов“, № 30, представляван от П.С.С. сумата от 34 лв., представляваща разноски в заповедното производство  и направените в исковото производство разноски в размер на 166 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

              НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.

 

              ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :