Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 04.11.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Росица
Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 186 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на С.Г.К.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** срещу Ревизионен акт №
Р-03002721004050-091-001/11.03.2022г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Е.Х-С.– началник сектор и Й.Р.К.– гл.инспектор по приходите, потвърден
с Решение № 84/03.06.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - гр.Варна при ЦУ на НАП. С обжалвания
ревизионен акт на оспорващата е вменена отговорност по чл.19 от ДОПК за
задължения на „Р.И.“ ЕООД с ЕИК ***, както следва: 1. КД за периода от
01.01.2012г. до 31.12.2014г. – общ размер 1128,84лв, в това число главница
605,81лв. и лихва 523,03лв.; 2.ДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до 30.06.2016г.
в общ размер на 5927,08лв, в това число главница 3635,07лв. и лихва 2292,01лв.;
3. ДДФЛ, свободни професии за периода 01.10.2015г. до 30.06.2016г. в общ размер
на 949,67лева, в това число главница 594,00лв. и лихва 355,67лв.; 4. ДДС за
периода 01.06.2012г. – 31.05.2016г. в общ размер 36640,55 лева, в това число
главница 22278,79лв. и лихва 14361,76лв.; 5. ДОО за периода 01.05.2012г. –
30.06.2016г. в общ размер на 10040,77лв., в това число главница 6160,68лева и
лихва 3880,09лв.; 6. ЗОО за периода 01.05.2012г. – 30.06.2016г. в общ размер на
2910,16лв., в това число главница 1782,17лева и лихва 1127,99лв.; 7. УПФ за
периода от 01.05.2012г. – 30.06.2016г. в общ размер на 2809,65лв., в това число
главница 1726,17лева и лихва 1083,48лв. Общият размер на задълженията,
определени с РА, предмет на оспорване е 60406,72 лева, от които 36782,69 лева
главница и 23624,03 лева лихва.
Жалбоподателката
релевира доводи за нарушение на принципите на законност, обективност и служебно
начало, разписани в чл.2, чл.3, ал.2 и чл.5 от ДОПК. Сочи, че от съдържанието
на РА, както и от потвърждаващото го решение, не ставало ясно коя от
многобройните хипотези на чл.19 от ДОПК имат предвид приходните органи при
обосноваване на извод за наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността
на лицето. Оспорва твърдението, че „чрез прикриване на неплатежоспособността и
свръхзадлъжнялостта на дружеството, управителката е укрила факти и
обстоятелства от приходната администрация“, доколкото несъстоятелността следва
да се заяви пред окръжния съд, а не пред НАП. Сочи, че, в хода на ревизията не
е установено дали дружеството е било неплатежоспособно и дали са налице
предпоставките за откриване на производство по обявяване в несъстоятелност.
Счита, че не е установена невъзможността да се платят задълженията на
дружеството, като в тази връзка сочи, че не са анализирани отчетите на
дружеството, публикувани в Търговския регистър. Оспорващата се позовава на
изтекъл срок за образуване на ревизионно производство по чл.109 от ДОПК, като
счита, че по отношение на задълженията, възникнали до 2015г. е изтекла
погасителната давност, предвидена в закона. Наред с изложеното отрича наличието
на предпоставки за ангажиране на отговорността ѝ на основание чл.19, ал.1
и ал.2 от ДОПК, в редакцията на закона до 31.01.2017г. – дата, до която е била
управител на посоченото дружество. Аргументира становище за неприложимост на
законовите разпоредби, приети и/или изменени след тази дата. Въз основа на
изложените в жалбата аргументи обосновава твърдение, че оспореният ревизионен
акт е незаконосъобразен, поради което е отправено искане за неговата отмяна. В съдебно
заседание оспорващата се представлява от упълномощен представител адв. Р. С., който заявява, че поддържа жалба. По аргументи,
изложени в жалбата и в представена писмена защита настоява за отмяна на РА.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответната страна –
директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, представляван
в съдебно заседание от гл.юрисконсулт М.М. оспорва жалбата. Релевира доводи за
правилност на ревизионния акт и моли оспорването да бъде отхвърлено като
неоснователно. Претендира присъждане на разноски.
Шуменският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на
оспорване е Ревизионен акт № Р-03002721004050-091-001/11.03.2022г., издаден на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Е.Х-С.– началник сектор и Й.Р.К.–
гл.инспектор по приходите, потвърден с Решение № 84/03.06.2022г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр.Варна при ЦУ на
НАП.
Жалбата е подадена
в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес, след като е упражнено
правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, поради което е
допустима.
В настоящото
производство съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността
и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и
материално правните разпоредби по издаването му.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът констатира, че С.Г.К.
е с постоянен адрес ***, поради което ТД на НАП - Варна е компетентна
териториална дирекция по смисъла на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Ревизионното
производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002721004050-020-001/16.07.2021г.,
издадена от Е. С. Х. – началник сектор, за установяване на отговорността на С.Г.К.
за задължения на „Р.И.“ ЕООД – Шумен, с обхват следните видове задължения: 1.
отговорност за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2014г.; 2. отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на
тях правоотношения за периода от 01.08.2013г. до 30.06.2016г.; 3. отговорност
за данък върху доходите на физически лица – свободни професии, граждански
договори и др. за периода от 01.10.2015г. до 30.06.2016г.; 4. отговорност за
данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.12.2012г. до
31.05.2016г.; 5. отговорност за ДОО - за осигурители за периода от 01.05.2012г.
до 31.01.2017г.; 6. отговорност за вноски за здравно осигуряване - за
осигурители за периода от 01.05.2012г. до 31.01.2017г.; 7. отговорност за УПФ – за осигурители 01.05.2012г. до
30.06.2016г.
Със ЗВР са
определени Й.Р.К.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Н.Й.
М. - инспектор по приходите, да извършат ревизията.
Определен е срок за
завършване на ревизията – до три месеца от датата на връчване на заповедта.
В други обстоятелства,
имащи значение за ревизията е посочено, че ревизията е за установяване на
отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения за данъци и/или ЗОВ на „Р.И.“ ЕООД с
ЕИК *** за КД в размер на 605,81лв.; ДДС – в размер на 22278,79лв.; ДД по трудови
правоотношения – 4229,07лв.; ДОО – 6208,64лв.; УПФ – 1741,32лв.; ЗО – 1792,20лв
и следващите се лихви върху тях.
Заповедта за
възлагане на ревизия е подписана с валиден електронен подпис към датата на
издаването ѝ, установено от приложените разпечатки и оптичен носител –
СD, приет по делото.
ЗВР е връчена на
проверяваното лице на 02.08.2021г., видно от разписка за връчване на ЗВР.
С последваща
заповед за изменение на ЗВР № Р-03002721004050-020-002
/ 01.11.2021г.
срокът на ревизията е продължен до 31.12.2021г.
В срока по чл.117,
ал.1 от ДОПК от проверяващите органи по приходите е издаден ревизионен доклад №
Р-03002721004050-092-001/14.01.2022г. Същият е подписан от неговите
издатели с валиден електронен подпис към датата на издаването му.
По искане на
ревизираното лице, с Уведомление за продължаване на срока за подаване на
възражения и представяне на доказателства по РД, срокът за подаване на
възражение е продължен до 25.02.2022г.
Срещу така
изготвения РД е депозирано възражение от страна на жалбоподателя вх. № К-1987/24.02.2022г.
Възраженията са
обсъдени, намерени са за неоснователни и въз основа на констатациите в РД е
издаден процесният РА № Р-03002721004050-091-001/11.03.2022г.
Ревизионният акт е
обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ - гр.Варна, който постановил решение
№ 84/03.06.2022г., с което го е потвърдил.
Срещу РА е подадена
жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.
Видно от
приобщените по делото доказателства заповедите за образуване и движение на
ревизионното производство са издадени от компетентен орган, производството е
приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентни органи в
предписаната от закона форма и съдържание.
Към материалите по
делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват
възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които
материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13, ал.1 от
с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът
констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в
електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата,
посочени като техни автори.
При извършената
служебна проверка се установява, че издател на ЗВР № Р-03002721004050-020-001/16.07.2021г.
е Е. С. Х. – началник сектор. Същата е определена като орган по приходите,
разполагащ с правомощия да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно
чл.112 от ДОПК, съгласно Заповед на директора на ТД на НАП – Варна.
Решението, с което
РА е потвърден, също е издадено в рамките на нормативно установения срок от
компетентен орган.
Съдът констатира,
че РД е издаден от лицата, на които е възложено извършването на ревизията - Й.Р.К.-
главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Н.Й. М. - инспектор
по приходите.
Предвид горното
съдът приема, че не са налице процесуални нарушения при възлагане и хода на ревизионното
производство. Ревизионният доклад е съставен от ревизиращите органи по
приходите в законово установения срок. Ревизионният акт е издаден от органа,
възложил ревизията и определения от него ръководител на ревизията в унисон с
разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК.
Въз основа на
горното съдът приема, че ревизионният акт е издаден от материално компетентен
орган в надлежната писмена форма, при липса на
допуснато нарушение на административно производствените правила при
извършване на ревизията.
От фактическа
страна и по отношение на материално правната законосъобразност на РА, съдът
установи следното:
За периода от
21.06.2012г. до 31.01.2017г. С.Г.К. е била едноличен собственик на капитала и
управител на „Р.И.“ ЕООД с ЕИК ***.
„Р.И.“ ЕООД е вписано в ТР на 06.10.2010г. с
едноличен собственик Р.Е.И.. На 07.06.2012г. с договор за покупко - продажба на
дружествени дялове, вписан в ТР на 21.06.2012г., е извършено прехвърляне собствеността
на петдесет броя дружествени дяла, всеки на стойност 1лев, от Р.Е.И. на С.Г.К..
Дружеството се управлява от едноличния собственик на капитала - С.Г.К.. На
23.01.2017г. с договор за покупко - продажба на дружествени дялове е извършено
прехвърляне собствеността на петдесет броя дружествени дяла, всеки на стойност
1 лев от С.Г.К. на Б.Н.Н.. Въз основа на вписванията в ТР ревизиращите органи
приели за безспорно установено, че в периода от 21.06.2012г. до 31.01.2017г. С.Г.К.
е била управител на „Р.И.“ ЕООД.
В отговор на
изпратено до ревизираното лице искане за представяне на документи и писмени
обяснения, в писмени обяснения, приложени на л.446-449 от делото (стр. 312- 315
от адм.преписка) С.К. сочи, че през периода, в който е била управител на „Р.И.“
ЕООД не е назначавала трето лице за управител на дружеството. Дружеството е
представлявано от нея, включително пред държавни институции и НАП, както и при
търговски отношения с други контрагенти. С банковите сметки на дружеството е
оперирала основно тя - като представляващ дружеството, платежните документи са
се подписвали от нея. Подписвала е всички договори, фактури, протоколи и други
документи във връзка с дейността на дружеството, изплащала е възнагражденията
на наетия персонал по трудови и приравнени на тях лица, както и разходите и
консумативите във връзка с дейността на дружеството. Отчитането на паричните
средства в брой в дружеството се е извършвало от съответните сервитьори на
смяна при приключване на работния ден към С.К.. Същата се е разпореждала и
оперирала с банковите сметки на дружеството, Нейно задължение е било администрирането
на задължения за данъци и ЗОВ, дължими от дружеството. Ревизираното лице
обяснява, че не е предавало активи на новия собственик, тъй като дружеството
към посочения момент не е разполагало с такива. Твърди, че машините и
оборудването за дейността са били амортизирани и реално изхабени и повредени и
са останали в заведението. Относно стоките в оборот, към момента на продажба на
дяловете, сочи, че са били останали само такива с изтекъл срок на годност или
разопаковани и развалени.
В хода на
ревизионното производство С.Г.К. заявила, че всички свързани с търговската
дейност документи на „Р.И.“ ЕООД за периода 01.01.2012г. - 31.01.2017г. са се
съхранявали основно при счетоводителя на дружеството В.Г.. Посочила също, че е
възможно част от документите да са останали при нея или са предадени на новия
собственик, но предвид изминалия голям период от време, към момента не може да
открие счетоводни документи, освен съхраняваните при счетоводителя. Ведно с
писмените обяснения ревизираното лице представило и следните документи:
протокол за бракуване от 10.01.2017г. на стоки в оборот на стойност
35171,61лв.; инвентарни книги към 31.12.2016г.; активи по категории към
31.12.2016г.; оборотна ведомост за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.;
инвентаризационен опис на кафе - клуб Делфина към 30.06.2016г.; договор за наем
от 01.09.2013г. между Е.Е.и Й.Е., като наемодатели и „Р.И.“ ЕООД като наемател,
с предмет „Отдаване под наем на заведение за бързо хранене в град Шумен, ул.
Цар Освободител №106“.
Ревизиращите органи
изискали документи и писмени обяснения от лицето, извършвало счетоводно
обслужване на „Р.И.“ ЕООД. В.Г. декларирала, че не е сключван договор за
счетоводно обслужване; имала е пълномощно за представителство с електронен
подпис, но срокът му е изтекъл през 2018г. При извършване на счетоводното
обслужване е контактувала с управителя на дружеството. Работила е с дружеството
до м.06.2016г., след което предала всички документи на управителя на фирмата - С.Г..
С оглед
установяване на всички лица, които действително са взели участие в управлението
на „Р.И.“ ЕООД органите по приходи извършили насрещни проверки на лицата, които
са били в трудови правоотношения с дружеството през посочения период.
Установена е организацията на работа в стопанисвания от дружеството търговски
обект, лицата, които са контактували с доставчици, с персонал и оперирали с
паричните средства.
Въз основа на
установените факти е направен извод, че „Р.И.“ ЕООД в периода 07.06.2012г. до
31.01.2017г. се представлява и управлява от С.Г.К. и тя е лицето, което е
оперирало с банкови сметки на дружеството; било запознато с Годишните финансови
отчети за дейността; подписвала е трудови договори и други заповеди във връзка
с назначаването и освобождаването на персонала за този период.
В ревизионното
производство е установено, че на „Р.И.“ ЕООД е била извършена ревизия, приключила
с РА № Р-03002715007717-091-001/26.02.2016г. Ревизионното производство е
извършено по особения ред, поради установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2
от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. През ревизираните периоди
дружеството е осъществявало ресторантьорска дейност в обект кафе-клуб „Делфина“,
находящ се в гр. Шумен, ул. Цар Освободител № 106. При ревизията били
констатирани несъответствия между документите - фактури за покупки,
осчетоводени от дружеството и информацията, получена от преките доставчици на „Р.И.“
ЕООД. При насрещните проверки са събрани заверени копия на фактури, по които
дружеството е получател, а същите не са осчетоводени при ревизираното лице. Въз
основа на това е направен извод за
наличие на неотчетена реализация и укрити приходи от продажба на стоки.
Органите по приходите приели, че паричните средства от продажбите не са влезли
в патримониума на „Р.И.“ ЕООД, а са останали на разположение на управителя - С.К.,
следователно е извършено отклонение на парични средства от дружеството. С РА са
установени задължения на „Р.И.“ ЕООД, както следва: ДДС в общ размер на 2203,49
лв. главница и 559,20 лв. лихва и КД по ЗКПО в общ размер на 605,81лв. главница
и 151,91лв. лихва. Към датата на издаване на РА е внесено задължение по ЗДДС в
размер на 40,40 лв.
Наред с това за
периода от 07.06.2012г. до 23.01.2017г. са установени неплатени задължения по
подадени от „Р.И.“ ЕООД декларации, както следва: задължения по Декларация обр.6
- ДОО в общ размер на 9639,15 лв.; здравни вноски в общ размер на 2789,48 лв.; УПФ
в общ размер на 2699,87 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на
тях правоотношения общо в размер на 5636,24 лв.; данък върху доходите на ФЛ -
свободни професии, граждански договори и др. общо в размер на 902,15 лв.; задължения
по СД по ЗДДС - данък върху добавената стойност в общ размер на 34858,08 лв.
Въз основа на установените
в ревизионното производство факти и обстоятелства органите по приходи обосновали
извод, че С.К. в качеството на управител и представляващ на „Р.И.“ ЕООД е
знаела за данъчните и осигурителните задължения, декларирани в подадените
декларации, включително и за установените с РА задължения на дружеството, но не
е предприела действия за погасяването им. Жалбоподателката е била уведомена за
образуваното изпълнително дело и въпреки това не е предприела действия за
плащане на задълженията на дружеството, което е проява на бездействие. Органите
по приходи счели, че е налице умисъл от страна на управителката на дружеството,
тъй като е била наясно със смисъла и значението на действията си, в случая
бездействието от нейна страна, предвиждала е последиците от това бездействие и
е искала или допускала настъпването на тези последици – несъбирането на данъчни
и осигурителни задължения.
Причина за несъбираемостта
на публичното вземане според приходните органи, се явява поведението на
управителя на дружеството, доколкото юридическото лице чрез неговия управител
или друго упълномощено лице е подавало декларации, с които са декларирани
дължимите осигурителни и здравни вноски, данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения, данък върху добавената стойност, но същите не
са заплатени. В случая дружеството като трето задължено лице по смисъла на
чл.14, т.2 от ДОПК, е удържало дължимия данък и осигурителни вноски от
изплатените възнаграждения на назначените по трудови правоотношения лица, но не
е внесло в бюджета същите, с което неправомерно се е облагодетелствало. От този
факт е направен извод за недобросъвестно поведение на С.Г.К. в качеството
ѝ на управител на „Р.И.“ ЕООД.
На следващо място, според ревизиращите органи,
наличието на публични задължения, които не се обслужват от дружеството,
обуславя възникване на задължение за длъжника да поиска откриване на производство
по несъстоятелност, при което и съгласно чл.78, ал.1 от ДОПК, същият следва да
уведоми НАП преди внасянето на молбата в съда. Въз основа на това е счетено, че
С.Г.К. в качеството на управител на „Р.И.“ ЕООД е укрила факти и обстоятелства
относно неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на дружеството, които по
закон е била длъжна да обяви пред приходната администрация, не е поискала от
съда откриване на производство по несъстоятелност, респективно е била длъжна по
закон да го обяви пред приходната администрация.
Ревизиращите органи
приели, че е налице очевидна причинно-следствена връзка между несъбираемостта
на публичните задължения и скриването на фактите и обстоятелствата, предвид
това, че „Р.И.“ ЕООД е било действащо предприятие, което е изпаднало в
неплатежоспособност. С.К. е проявила съзнателно поведение на умисъл като е
скрила факти и обстоятелства, които е следвало да обяви пред НАП. Направен е
извод, че с неподаването на искане за откриване на производство по
несъстоятелност С.К. е затруднила събирането на вземанията на държавата в
лицето на НАП, която в случая се явява основен кредитор на „Р.И.“ ЕООД, а
причина за несъбираемостта на задълженията се явява поведението на субекта, в
което е налице умисъл.
Въз основа на
изложеното органите по приходи приели, че за оспорващата е изпълнен съставът на
чл.19, ал.1 от ДОПК.
Наред с това,
ревизиращият екип обосновал наличие на предпоставките за реализиране на
отговорността на управителя на дружеството по чл.19, ал.2 от ДОПК, като в тази
връзка е направил следните фактически установявания и изводи:
Относно
предприетите действия по събиране на публичните вземания е изискана и събрана
информация от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, въз основа на която било
установено, публичните изпълнители са предприели действия за събиране на
неплатените данъчни задължения, като са образували ИД № *********/2016г. След
проучване било установено, че дружеството не притежава активи и авоари по
банкови сметки за обезпечаване на дълга. На база събраните доказателства за
имущественото състояние, както и въз основа на фактите и обстоятелствата,
установени в изпълнителното производство, задълженията на „Р.И.“ ЕООД са
категоризирани като несъбираеми.
Относно
имущественото състояние на дружеството, в рамките на процесното ревизионно
производство са анализирани представени от С.Г.К. частични счетоводни регистри
на „Р.И.“ ЕООД. Установено е, че дружеството е притежавало дълготрайни
материални активи МПС - Фолксваген „Кади“
и Опел „Зафира“. Същите били продадени съответно на 26.05.2016г. и на 15.07.2016г,
като съгласно представена главна книга за 2016г. е отчетен приход по счетоводна
сметка 709 „Други приходи“ в общ размер на 6500,00 лв. Констатирано било, че посочените
МПС са заведени по счетоводна сметка 207 „Транспортни средства“, като към
датата на продажбата им балансовата стойност на същите е в размер на 16100,04
лв., т.е. отчетена е загуба от продажбата им в размер на 9600,04лв.
Във връзка с
продажбата на автомобилите приходните органи изискали информация от ОД на МВР –
Шумен, сектор КАТ. От получения отговор и приложените към него доказателства
(л.339-344 от делото, стр.417-422 от адм.преписка) се установява следното:
-лек автомобил Фолксваген
„Кади” е придобит от „Р.И.” ЕООД по договор от 25.03.2014г. за сумата от 26000,00
лв. Същият е продаден от дружеството с договор от 10.05.2016г. за сумата от
5000,00 лв. на купувач - В.Г.Г.;
-лек автомобил Опел „Зафира“ е регистиран от „Р.И.“
ЕООД на 24.10.2012г. Промяна на собствеността е отразена на 15.07.2016г.,
когато е регистриран на името на Е.И.. В писмото от сектор КАТ при ОДМВР –
Шумен е посочено, че поради унищожаване на архива, не може да бъдат
предоставени договори.
Съгласно дадени
обяснения от С.К., лек автомобил Опел „Зафира“ е продаден през м.07.2016г. за
сумата от 1500,00 лв. Посоченото съответства на записите от представена главна
книга за 2016г. на „Р.И.” ЕООД, в която е отчетен общ размер на прихода от
продажбата на двата автомобила – 6500,00лева.
Според ревизиращите
органи, поради непредставяне на цялата счетоводна отчетност на „Р.И.“ ЕООД за
2016г., не е възможно установяването дали паричните средства от продажбата на
автомобилите са постъпили в касата на дружеството и доколкото не е установено
да са внесени по банковите сметки на дружеството, приели, че имуществото на
дружеството е намаляло. В подкрепа на този извод релевирали и факта, че
приборетател на лек автомобил Фолксваген „Кади” е съпругът на С.Г.К..
Приходните органи съобразили
и установени при ревизията факти и обстоятелства, свързани със стопанисвания до
30.06.2016г. от дружеството обект -
заведение за бързо хранене, находящо се в гр.Шумен, ул. Цар Освободител
№106. Въз основа на представен инвентаризационен опис на наличните стоки в
посоченото заведение към 30.06.2016г. (л.749 – 757 от делото) констатирали, че
материалните запаси са в размер на 35171,61 лв. С.К. представила и Протокол за бракуване на стоки от
10.01.2017г., в който като причина за бракуването е вписано - изтекъл срок на
годност, разпокъсани опаковки, поради което са негодни за употреба. Не били
представени доказателства за причините за бракуването на материалните запаси. Въз
основа на оборотната ведомост на „Р.И.“ ЕООД било установено, че дружеството
притежава машини и оборудване на стойност 54499,52лв.
Считано от
01.07.2016г. процесният обект е бил стопанисван от „Вест блуум" ЕООД. От
събраните при ревизията доказателства се установявало, че дружеството е
сключило договор за наем на търговския обект за срок от три години, считано от
01.07.2016г. „Вест блуум“ ЕООД е наело помещението, оборудвано с почти всички
необходими съоръжения (оборудване) за започване на дейност, като не е заплащало
парични средства за същото. При започване на дейността, дружеството не е
приемало и заплащало стоки / материали в наетото помещение. За периода от
04.07.2016г. до 26.09.2016г. С.К. е назначена по трудов договор в „Вест блуум“
ЕООД на длъжност „управител кафене“, а за периода от 01.07.2018г. до
31.12.2018г. е извършвала консултантски услуги, във връзка с управлението на
заведението по сключен граждански договор.
Предвид гореизложеното
органите по приходите приели, че машините и оборудването за дейността,
собственост на „Р.И.“ ЕООД, са останали в обекта и се ползвани от новия
наемател „Вест блуум“ ЕООД безвъзмездно. По отношение на материалните запаси е
направен извод, че същите е можело да бъдат продадени на „Вест блуум“ ЕООД,
което дружество продължава да извършва същата дейност в обекта, а не да бъдат
бракувани.
Извършен е преглед
и анализ на извлеченията от банковите сметки на „Р.И.“ ЕООД, при което е
установено, че за периода от м.07.2015г. до м.08.2016г. от банковите сметки на
дружеството са изтеглени парични средства в размер на 9381,00 лв. с основание
„аванс”. От представен регистър на счетоводна сметка 501 „Каса“ за периода
01.08.2015г. - 31.12.2016г. е констатирано, че не са постъпвали суми от
банковите сметки на дружеството. При анализ на счетоводна сметка 421 „Персонал“
за 2015г. и оборотна ведомост за 2016г. е установено, че трудовите
възнаграждения са изплащани в брой, с оглед на което е направен извод, че
изтеглените от банката парични средства не са използвани за изплащане на
работни заплати. Приходните органи посочили, че предвид непредставяне на пълна
счетоводна отчетност на „Р.И.“ ЕООД за периода 01.08.2015г. - 31.12.2016г. не може
ла се установи, както осчетоводяването на изтеглените парични средства от
банката, така и дали са използвани за търговската дейност, поради което направили
извод за намаляване на имуществото на дружеството чрез тегленето на парични
средства от банковите сметки на „Р.И.“ ЕООД и неотразяването им в увеличение на
касовата наличност.
Ревизиращият екип
приел, че на собственика на капитала на дружеството – С.Г.К. е изплатена сума в
размер на 52000,00 лева, като този извод е обоснован с констатациите от
оборотната ведомост и главната книга за 2016г. на „Р.И.“ ЕООД, съгласно които счетоводна
сметка 102 „Основен капитал, неизискващ регистрация“ е с начално кредитно салдо
в размер на 115900,00 лв.; дебитен оборот в размер на 52000,00 лв. и крайно
кредитно салдо в размер на 63900,00 лв. Според приходните органи сумата в
размер на 52000,00 лева е изплатена на С.К., вместо с тези парични средства да
се погасят всички и/или поне част от задълженията към бюджета на представляваното
от нея дружество.
В обобщение, на
база събраните доказателства е прието, че за С.К. са налице обстоятелствата по
смисъла на чл.19, ал.2 от ДОПК за лична имуществена отговорност предвид
следното: налице са недобросъвестни разпоредителни сделки от страна на С.К., в
качеството ѝ на едноличен собственик и управител на „Р.И.“ ЕООД. Същата
прехвърля дружествените си дялове в посоченото дружество по номинална стойност,
при наличие на натрупани и непогасени задължения за данъци и осигурителни
вноски, като по този начин избягва плащането на задълженията. С.К., в
качеството ѝ на едноличен собственик и управител на „Р.И.“ ЕООД не
погасява натрупаните задължения на дружеството от търговската му дейност като
предоставя безвъзмездно част от активите на дружеството, продава друга част от
ДМА под пазарната им стойност, бракува налични материални запаси, изплаща на
себе си сума, надвишаваща задълженията на дружеството. Тези недобросъвестни
действия от страна на управителя С.К. са довели до намаляване на имуществото на
предприятието.
С подадените
декларации обр.6, СД за ДДС по ЗДДС за ревизираните периоди са декларирани
дължими данък върху добавената стойност, данък върху доходи на физическите лица, задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО – УПФ, които не са
платени. „Р.И.“ ЕООД като трето задължено лице по чл.14, т.2 от ДОПК е удържало дължимите данък върху доходите и ЗОВ от работещите по трудови правоотношения, но не е внесло
същите в бюджета, с което неправомерно се е облагодетелствало. На дружеството е
извършена ревизия, приключила с PA № Р-03002715007717-091-001/26.02.2016г., с
който са установени задължения за ДДС по ЗДДС за периода от 01.01.2012г. до
31.07.2015г. и за КД по ЗКПО за периода от 01.01.2012г до 31.12.2014г., които
не са платени.
С.Г.К. е организирала
и ръководила пряко търговската дейност на дружеството; контролирала е оборота
на ЕКАФП и постъпленията от клиентите в брой и по банков път; контролирала е
получаването на стоките и заплащането на доставчиците, разходите във връзка с
дейността (за ел.енергия, вода, охрана, сервизно обслужване и др.подобни);
назначавала е персонала на обекта и е подписвала трудовите договори, определяла
е размера на трудовите възнаграждения и работното време на обекта; оперирала е
с банковите сметки на дружеството; извършвала е транзакции по теглене и внасяне
на суми и нареждане на преводи; упълномощила е В.Г. за подаване на декларации
от името на „Р.И.“ ЕООД по ЗКПО, ЗДДС, КСО, КТ; подписвала е и е одобрявала
годишните финансови отчети на дружеството за периода 2012г. - 2015г. и публикуването им в ТР.
Към датата на
издаване на процесния РА от данъчно-осигурителната сметка на „Р.И.“ ЕООД са
установени неплатени задължения за ревизирания период, както следва: за корпоративен
данък по ЗКПО – главница 605,81 лева; лихва 523,03лв.; общо 1128,84лв.; за данък
върху доходите на физ.лица – главница 3635,07 лв.; лихва 2292,01лв.; общо
5927,08лв.; за данък върху доходите на физ.лица – свободни професии, граждански
договори – главница 594,00лв.; лихва – 355,67лв.; общо – 949,67лв.; ДДС –
главница 22278,79лв.; лихва 14361,76лв.; общо 36640,55лв.; ДОО – главница в размер 6160,68 лв.; лихва
3880,09лв.; общо 10040,77лв.; ЗО – главница 1782,17лв.; лихва 1127,99лв.; общо
2910,16лв.; УПФ – главница 1726,17лв.; лихва – 1083,48лв.; общо 2809,65лв.
Установените
задължения подробно са описани в табличен вид по отделни данъчни периоди в РД и
РА.
Въз основа на всичко изложено е прието,
че са изпълнени условията на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за ангажиране на
отговорността на С.Г.К. за горепосочените задължения на „Р.И.“ ЕООД, което е
сторено с издадения ревизионен акт, предмет на съдебен контрол в настоящото
производство.
При така посочените факти и като
съобрази приобщените доказателства за тяхното проявление, по отношение на
материалната законосъобразност на установените задължения, съдът приема
следното:
Фактите, посочени в РА се
установяват от приобщените към ревизионната преписка писмени доказателства.
Същите по същество не се оспорват от жалбоподателя.
Спорът между страните по делото е
правен и е свързан отговор на два основни въпроса, а именно изтекъл ли е срокът
за образуване на ревизионно производство и на следващо място - налице ли са
кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 и
ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на С.К. за непогасените задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски на „Р.И.“ ЕООД.
Преди да пристъпи към изследване
наличието на елементите от фактическия състав на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК,
съдът намира, че следва да обсъди възражението на оспорващия за
незаконосъобразност на РА, поради изтекъл срок за образуване на ревизионно
производство. В тази насока съдът съобрази следното:
Според разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ДОПК в случаите по чл.19 от с.к. отговорността на третите лица се
установява с ревизионен акт, а съгласно чл.109, ал.1 от ДОПК не се образува производство за установяване
на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от
изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде
подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни,
получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е
предвидено подаването на декларация. Доколкото двете разпоредби касаят
установяване на задължения по този закон, съдът намира, че визираният в чл.109,
ал.1 от ДОПК срок за образуване на производство се прилага и при установяване
на личната имуществена отговорност по чл.19 от ДОПК, като в тази връзка напълно
споделя становището на оспорващия, както и посочената от него съдебна практика
и в частност решение № 6658/03.06.2020г. по АД № 824/2020г. на ВАС. В мотивите
на цитирания съдебен акт се приема, че „след като в ДОПК липсва специална
разпоредба относно началния момент, от който тече срокът за образуване на
ревизионно производство с предмет установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК,
то и по отношение на това производство е приложима общата норма на чл.109 от ДОПК… Преклузивният срок по чл.109, ал.1 от ДОПК започва да тече от същия
момент, от който тече давностният срок по чл.171, ал.1 от ДОПК“. Съгласно
чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок.
Съдът намира за основателно
възражението на оспорващата досежно погасяване на определените ѝ
задължения по ЗКПО за периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г. В тази насока следва
да се отбележи, че във връзка с облагането с корпоративен данък съгласно чл.92
от ЗКПО данъчно задължените лица подават годишна данъчна декларация до 31 март
на следващата година. За задълженията за корпоративен данък за последно
посочения в РА период – 01.01.2014г. – 31.12.2014г. срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК започва да тече от изтичането на годината, в която е подадена декларация
или е следвало да бъде подадена декларация. Във връзка със задълженията за
корпоративен данък за 2014г. този срок започва да тече от 01.01.2016г. и изтича
на 01.01.2021г., по аргумент от чл.22, ал.3 от ДОПК, според който срокът, който
се брои на години, изтича в съответното число от същия месец на съответната
година. В случая началото на ревизионното производство е поставено със ЗВР №
Р-03002721004050-020-001/16.07.2021г., връчена на 02.08.2021г. Към датата на
образуване на производството за установяване на задълженията са изтекли повече
от пет години от изтичане на годината, в която е подадена декларация или е
следвало да бъде подадена декларация по ЗКПО за 2014г., съответно определените
задължения за КП за целия период 01.01.2012г. – 31.12.2014г. са погасени по
давност преди образуване на ревизионното производство и подадената жалба в тази
ѝ част се явява основателна.
С РА е установено задължение за
данък върху доходите от трудови правоотношения по чл.42, ал.1 от ЗДДФЛ за
периода от 01.01.2013г. до 30.06.2016г. Съгласно чл.49, ал.1 от ЗДДФЛ (в
приложимата редакция) работодателят до 31 януари на следващата данъчна година
изчислява годишната данъчна основа по чл.25, ал.1 и 3, намалена по реда на
ал.3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната
година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или
служителя, а според ал.5 от същата разпоредба когато определеният годишен
размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през
годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата
година. Данъкът се внася до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е
удържан (чл.65, ал.11 от ЗДДФЛ). Цитираните норми указват, че невнесеният и
дължим данък за 2013г. е следвало да бъде платен през 2014г., съответно
давностният срок по чл.171, ал.1 от ДОПК започва да тече от 01.01.2015г. и
изтича на 01.01.2020г. Установените задължения за данък върху доходите на
физическите лица за 2013г., посочени в мотивите на РА (първите две редици на
таблицата на лист 6 от РА), съответно на ред 4 и ред 7 от РА, в общ размер на
106,82 лв., са погасени преди образуване на ревизионното производство.
Следващият период, по отношение
на който е установен данък по чл.42, ал.1 от ЗДДФЛ е 2015г. (01.11.2015г. –
30.11.2015г.). Невнесеният и дължим данък за 2015г. е следвало да бъде платен
през 2016г., съответно давностният срок по чл.171, ал.1 от ДОПК започва да тече
от 01.01.2017г. и изтича на 01.01.2022г., т.е. към датата на образуване на
ревизионното производство същият не е изтекъл.
Относно възражението за изтекъл
давностен срок за установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от
01.06.2012г. до 30.11.2015г. съдът приема следното:
За последно посочения от
оспорващата данъчен период 01.11.2015г. – 30.11.2015г. данъчно задължените лица
следва да подадат декларация до 14-то число на месец декември 2015г., съгласно
чл.125, ал.5 от ЗДДС (месеца, следващ данъчния период, за който се отнася) и в
същия срок да внесат данъка (арг. чл.89 от ЗДДС). Срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК започва да тече от 01.01.2016г. и изтича на 01.01.2021г. От изложеното
следва, че задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от 01.06.2012г. до
30.11.2015г. са погасени по давност преди образуване на ревизионното
производство, респективно жалбата в тази ѝ част е основателна.
Оспорващата изразява несъгласие с
установените ѝ задължения за осигурителни вноски за 2013г., като твърди,
че по отношение на същите е изтекъл давностният срок. Относно преклузивния и
давностния срок за осигурителните вноски, дължими от работодателите съдът
съобрази разпоредбата на чл.7, ал.1 от КСО (в приложимата за периода редакция),
съгласно която осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за
лицата по чл.4, ал.1 и ал.2 от КСО се внасят от осигурителите до 25-то число на
месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Чл.158 от КСО и чл.140,
ал.1, т.1. б. „в“ от ЗЗО препращат към чл.7, ал.1 от КСО. Петгодишният
давностен срок по чл.115, ал.1 от КСО се брои по правилото на чл.171, ал.1 от ДОПК
и започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. Предвид изложеното съдът приема, че установените задължения по
КСО – задължения за ДОО за осигурители (ред 103 и ред 114 от РА) и УПФ за
осигурители (ред 217 и ред 228 от РА), както и по ЗЗО вноски за здравно
осигуряване за осигурители (ред 160 и ред 171 от РА), за 2012г. и за 2013г. са
погасени по давност преди образуване на ревизионното производство.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че незаконосъобразно с РА са установени задължения на ревизираното лице
за дължими от „Р.И.“ ЕООД данъци и задължителни осигурителни вноски, както
следва:
- КД по ЗКПО за периода
01.01.2012г. – 31.12.2014г. в общ размер на 1128,84 лева, от които главница
605,81лв. и лихва 523,03 лв.;
- ДДФЛ за 2013г. (ред 4 и ред 7
от РА), в общ размер на 106,82 лв. (лихва);
- ДДС за периода 01.06.2012г. до
30.11.2015г. в общ размер на 18037,98 лв., от които главница 10720,02 лв. и
лихва 7317,96 лв;
-ДОО за периода от 01.05.2012г.
до 31.12.2013г. (ред 103 и ред 114 от РА) в общ размер на 992,27лв., от които
главница 514,72 лв и лихва 477,55 лв;
- ЗО за периода от 01.05.2012г.
до 31.12.2013г. (ред 160 и ред 171 от РА) в общ размер на 68,90 лв. (лихва);
- УПФ за периода от 01.05.2012г.
до 31.12.2013г. (ред 217 и ред 228 от РА) в общ размер на 253,54 лв., от които
главница 131,25 лв и лихва 122,29лв.
Както се посочи по-горе, според
чл.21, ал.1 от ДОПК отговорността по чл.19 от ДОПК на третото лице се
установява с РА. С обжалвания РА се установяват задължения на оспорващата в
качеството ѝ на управител на „Р.И.“ за неплатени данъци и задължителни
осигурителни вноски в определени размери. Нормата на чл.109, ал.1 от ДОПК
забранява образуването на ревизионно производство за установяване на задължения
за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е
подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от
изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и
организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на
декларация. Изтичането на срока препятства възможността на органите по
приходите да установят тези задължения и с оглед тази му характеристика срокът
се явява преклузивен. В случая в противоречие с цитираната норма с РА в
посочената по-горе част на ревизираното лице са определени задължения на данъци
и осигурителни вноски, по отношение на които е изтекъл петгодишният срок по
чл.109, ал.1 от ДОПК. Това води до незаконосъобразност на РА в тази му част,
респективно подадената жалба с аргументи за изтекъл срок за образуване на
ревизионно производство се явява основателна.
Преценката на законосъобразността
на РА в останалата му част налага отговор на въпроса дали са налице кумулативно
предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на С.К. за непогасените задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски на „Р.И.“ ЕООД.
В разпоредбите на чл.19, чл.20 и
чл.21 от ДОПК са регламентирани предпоставките и реда за ангажиране на особен
вид лична имуществена отговорност, предвидена за трети лица - членове на органи
на управление или управители на задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК.
Нормите на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК регламентират самостоятелни хипотези на
тази отговорност, различни по своя фактически състав. В настоящия случай,
предмет на съдебната проверка е наличието или липсата на предпоставките на
лична имуществена отговорност и в двете хипотези.
За ангажиране на отговорността по
чл.19, ал.1 от ДОПК е необходимо кумулативно да бъдат удовлетворени следните
условия: 1) лицето, чиято лична имуществена отговорност се ангажира, да има
качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по
чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК, към момента за който са установени публичните
задължения; 2) да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на
факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител; 3) да съществува причинно-следствена връзка
между поведението и невъзможността за събиране на публичните вземания; 4) да е
налице обективна невъзможност за събиране на публични вземания. Отговорността в
тази хипотеза е ограничена до размера на несъбраното задължение.
Относно отговорността по чл.19,
ал.2 от ДОПК (в приложимата редакция) е
нужно кумулативното наличие на: 1) качеството на член на орган на управление
или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК; 2) недобросъвестно
поведение на лицето, довело до намаляване на имуществото на задълженото лице,
като конкретните действия, с които е засегнато имуществото се изразяват в
извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване
на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски
от пазарните; 3) причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността
за събиране на публичните вземания; 4) да е налице обективна невъзможност за
събиране на публични вземания. Отговорността в тази хипотеза е ограничена до
размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на
имуществото.
С оглед характера на
отговорността по чл.19 от ДОПК, доказателствената тежест за установяване на
елементите от фактическия състав е върху органа по приходите, който има
задължението да установи наличието на посочените по-горе предпоставки в
условията на пълно и пряко доказване.
По делото няма
спор, че С.Г.К. е била управител на задълженото лице „Р.И.“ ЕООД от
21.06.2012г. до 31.01.2017г., за който период се отнасят задълженията на
дружеството. От данните по делото се установява също, че дружеството има непогасени
публични задължения, установени с влязъл в сила РА №
Р-03002715007717/26.02.2016г., а именно ДДС в размер на 2203,49лв. – главница и
559,20лв. – лихва и КД по ЗКПО в размер на 605,81лв. главница и 151,91лв.
лихва, както и задължения за периода 07.06.2012г. – 23.01.2017г. по подадени от
„Р.И.“ ЕООД декларации: за данък върху доходите на физически лица – главница
3635,07 лв.; лихва 2292,01лв.; общо 5927,08лв.; за данък върху доходите на физ.лица
– свободни професии, граждански договори – главница 594,00лв.; лихва –
355,67лв.; общо – 949,67лв.; ДДС – главница 22278,79лв.; лихва 14361,76лв.;
общо 36640,55лв.; ДОО – главница в
размер 6160,68 лв.; лихва 3880,09лв.; общо 10040,77лв.; ЗО – главница
1782,17лв.; лихва 1127,99лв.; общо 2910,16лв.; УПФ – главница 1726,17лв.; лихва
– 1083,48лв.; общо 2809,65лв.
Тези задължения са били предмет
на изпълнително дело № *********/2016г. по описа на ТД на НАП - Варна, офис Шумен.
От приобщените доказателства се установява, че с изх. №
С160027-048-0006097/31.05.2016г. до дружеството е изпратено Съобщение за
доброволно изпълнение, видно от което задълженията произтичат от декларирани,
но неплатени данъци и осигуровки. С Разпореждане за присъединяване изх. № С160027-105-0045164/29.08.2016г.
е допуснато присъединяване на вземания, произтичащи също от декларирани и
неплатени задължения. На 09.03.2021г. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна
изготвил Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено
лице, при която е установено, че дружеството не притежава активи и авоари по банкови
сметки за обезпечаване на дълга и на база събраните данни задълженията на „Р.И.“
ЕООД са категоризирани като несъбираеми.
Съдът намира, че по отношение на
оспорващата безспорно се установява първата предпоставка в хипотезите на чл.19,
ал.1 и ал.2 от ДОПК – качеството на управител и собственик на задължено лице
към момента на възникване на задълженията.
Спорният по делото въпрос се
свежда до наличието на останалите елементи от правопораждащия отговорността по
чл.19, ал.1 от ДОПК фактически състав, а именно дали ревизираното лице С.Г.К. в
качеството на управител на „Р.И.“ ЕООД, е укрила факти и обстоятелства, които
по закон е била длъжна да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител и съществува ли каузална причинно-следствена връзка между това
укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани публичните
задължения на дружеството.
Съдът намира за необходимо на
първо място да акцентира върху обстоятелството, че реализирането на
отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК обвързва недобросъвестното поведение на
управителя на задълженото ЮЛ, изразяващо се в укриване на факти и
обстоятелства, със събирането на задълженията на юридическото лице, а не с
тяхното установяване. В конкретния случай такова поведение на С.Г.К. като
управител на „Р.И.“ ЕООД не се установява от доказателствата по делото. Видно
от констативната част на съставения ревизионен доклад (л.99 от делото, стр.663
от адм.преписка) и на издадения въз основа на него ревизионен акт, възприетото „укриване
на факти и обстоятелства“, като материалноправно основание за установяване на
отговорност на управителя на „Р.И.“ ЕООД в хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК се
свързва с констатацията, че С.Г.К. е укрила факти и обстоятелства относно
неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на дружеството. Според приходния орган
управителят на дружеството е запознат с размера на задълженията за данъци и
осигурителни вноски, но не е предприел никакви действия за погасяването им.
Изложени са съображения за наличие на основания дружеството да поиска откриване
на производство по несъстоятелност по
реда на чл.626, ал.1 от Търговския закон, като е посочено, че съгласно чл.78,
ал.1 от ДОПК в случаите на искане за откриване на производство по
несъстоятелност, направено от длъжника или негов кредитор, преди внасяне на
молбата в съда, се уведомява НАП. В
обобщение ревизиращият орган е заключил, че С.К. в качеството на управител и
представител на търговското дружество „Р.И.“ ЕООД е укрила факти и
обстоятелства относно неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на дружеството,
не е поискала от съда откриване на производство по несъстоятелност, а наличието
на посочените факти, управителят на дружеството е бил длъжен по закон да обяви
пред приходната администрация. Съдът намира, че констатацията на приходния
орган за наличието на декларирани, но неплатени задължения за данъци и
осигурителни вноски по никакъв начин не кореспондира с изискването на закона за
укриване на факти и обстоятелства като необходима предпоставка, обуславяща
отговорността на трето лице. Напротив, безспорно е, че задълженията са посочени
в подадени от дружеството декларации, респективно същите са обявени по
надлежния ред пред НАП. Обстоятелството, че декларираните задължения не са
платени също е било известно на публичния изпълнител. Предвид изложеното съдът
намира, че събраните по делото доказателства не установяват проявлението на
съществените елементи от фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК. Този извод не се разколебава и от аргументите, изложени в мотивите на
Решение по жалба срещу ревизионен акт № 84/03.06.2022г. Обсъждайки хипотезата
на чл.19, ал.1 от ДОПК директорът на Дирекция „ОДОП“ е посочил, че в хода на
ревизионното производство, приключило с РА № Р-03002715007717/26.02.2016г.,
било установено несъответствие между документите – фактури за покупки,
осчетоводени от дружеството и информацията, получена от преките доставчици на „Р.И.“
ЕООД. Подаването на СД по ЗДДС с неверни данни за получени облагаеми доставки,
е счетено като укриване на факти, които по закон управителят е бил длъжен да
обяви пред приходните органи. Съдът приема, че С.К. в качеството си на
управител е била отговорна за отразяването на всички извършени и получени от
дружеството облагаеми доставки в отчетните регистри, съответно и за вярното
деклариране и правилното определяне на следващите се на тази основа данъчни
задължения. От доказателствата следва и еднозначният извод, че ревизираното
лице е формирало представи относно сключваните от дружеството сделки и
счетоводното им отразяване, в подкрепа на който извод е обстоятелството, че С.К.
е получавала реализирания в търговските обекти оборот. С оглед това следва да
се приеме за доказано, че по причини, относими към действия / бездействия на
управителя на „Р.И.“ ЕООД, се свързва пропуска всички облагаеми доставки, по
които дружеството е било получател, да бъдат отразени в справките-декларации по
ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2012 г. до 31.07.2015г., както и пропуска да
бъдат отчетени всички приходи от продажбите на тези стоки и направените
разходи, релевантни за коректно определяне на основата за облагане с годишен
корпоративен данък, вследствие на което не са били декларирани реално дължимите
размери на ДДС за внасяне и корпоративен данък. Доколкото информирането на
приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се
извършва чрез подаваната справка декларация по чл.125 от ЗДДС, съответно
информирането за размера на облагаемата с корпоративен данък печалба се
извършва чрез подаваната годишната данъчната декларация по чл.92 от ЗКПО, пропускът
в СД по ЗДДС за съответните периоди да се отразят всички получени доставки,
както и посочването в ГДД по ЗКПО на занижен финансов резултат, се свързва с
неизпълнение на задължението за вярно деклариране на релевантни за възникването
и за размера на публични задължения факти. Следва да се отбележи, че подобно
невярно деклариране в подадените СД по ЗДДС и в ГДД по ЗКПО, извършено с цел
неправомерно намаляване на дължимия за внасяне ДДС, както и неотразяване на
приходи с цел намаляване на задължението за корпоративен данък от „Р.И.“ ЕООД,
е от значение за установяване задълженията на самото дружество. Фактическите
състави, които обуславят отговорността на дружеството за данъци и / или
задължителни осигурителни вноски, са различни от фактическия състав на
отговорността на управителя на дружеството по чл.19, ал.1 от ДОПК. За
прилагането на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК, релевантна е връзката
между поведението на управителя и невъзможността за събирането на задълженията
на дружеството, като такава връзка не може да бъде обоснована единствено по
съображения с недекларирани или невярно декларирани данни в СД по ЗДДС и в ГДД
по ЗКПО. „Укриването“ на подлежащите на декларирани данни е относимо към
дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането на данъчните
задължения. Предвид изложеното съдът намира, че независимо от установените
недобросъвестни действия на ревизираното лице, изразяващи се в недеклариране на
пълния размер на реализираните приходи и разходи от дейността на дружеството,
респективно на пълния размер на данъчните му задължения в съответните данъчни
периоди, не е доказана пряка причинна връзка между укриването и невъзможността
за събирането на публичните вземания. Причинно-следствената връзка представлява
обусловеността на несъбираемостта на публичните задължения от укриването на
факти и обстоятелства вследствие поведението на дадено физическо лице в
съответното му качество. Това означава, че за отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК не е достатъчно установяване наличие на непогасени задължения на
юридическо лице. Връзката, която изисква цитираната норма е между поведението
на лицето и несъбираемостта на тези задължения, а не между поведението на
лицето и възникването на публичните задължения. Деянието на субекта на отговорността
(в двете му възможни проявни форми – действие или бездействие), следва да
представлява целево поведение, пряко насочено към укриването на проявените
факти и обстоятелства от приходната администрация, като лицето съзнава, че
неговото поведение води до невъзможността да се събират публични задължения. В
случая не е доказано укриването на факти и обстоятелства в подадените от името
на дружеството декларации, да е извършено с цел възпрепятстване събираемостта
на задълженията на това дружество, нито е налице обусловеност на
несъбираемостта на задълженията от тези действия. В тази връзка не може да бъде
споделен изводът на решаващия административен орган, че с неотчитането на фактури
и недекларирането на приходите от продажбата на стоките, ревизираното лице, като
управител на дружеството, е знаело, че по този начин възпрепятства възможността
за събирането на задълженията на дружеството по ЗДДС и ЗКПО. Предвид същността
на действията по недекларирането на релевантни за възникването и за размера на
публичните задължения факти и обстоятелства, може да се приеме, че същите са
насочени към препятстване установяването на публичните задължения и техния
размер, но тези действия нямат за своя задължителна, единствено възможна
последица невъзможността за събиране на тези задължения и не представляват
пречка за събирането на произтичащите от тях задължения, за да се направи
извод, че именно поради тях задълженията не са събрани. Ето защо съдът приема,
че посочените като основание за ангажиране на отговорността действия на управителя
на „Р.И.“ ЕООД (декларирани на неверни данни за получени облагаеми доставки в
справките–декларации по ЗДДС и в ГДД по ЗКПО), не са обусловили невъзможността
да бъдат събрани публичните задължения на дружеството по ЗДДС и по ЗКПО.
Относно отговорността на С.К. по
чл.19, ал.2 от ДОПК, съдът приема следното:
Както вече се посочи по-горе,
безспорно установена е първата предпоставка от фактическия състав на хипотезата
на чл.19, ал.2 от ДОПК – С.Г.К. е била управител и собственик на задължено лице
към момента на възникване на задълженията. Спорно по делото е наличието на останалите
елементи от отговорността – дали задълженото лице С.К. в качеството на
управител на „Р.И.“ ЕООД е извършила действия, попадащи в хипотезите, очертани
в ал.2 на чл.19 ДОПК и съществува ли причинно следствена връзка - между тези
действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски на дружеството.
От констативната част на
ревизионния акт е видно, че като действия, влизащи в хипотезата на чл.19, ал.2
от ДОПК, са посочени следните факти и обстоятелства:
С.Г.К. е извършила плащания в
пари от имуществото на „Р.И.“ ЕООД, както следва:
- изтеглени са парични средства
от разплащателната сметка на „Р.И.“ ЕООД, като не са представени каквито и да е
било доказателства, че са извършени плащания свързани с дейността на
дружеството;
- получени са парични средства
през 2016г. от продажби на МПС-та, за които няма безспорни доказателства, че са
внесени в дружеството. Сделките са сключени с цел отчуждаване на имуществото на
дружеството в полза на С.К. и нейния съпруг по цени, които се отличават от
пазарните;
- изплатени са от касата на
дружеството парични средства 56963,14 лв.;
- не са осчетоводени доставки на
стоки в „Р.И.“ ЕООД, с които са осъществени последващи продажби, като не са
отчетени като приходи по години както следва: за 2012г.- 6023,43 лв.; за
2013г.- 1234,18 лв.; за 2014г. - 1285,40 лв.; за 2015г. - 180,40 лв. Паричните
средства от извършените продажби не са влезли в патримониума на дружеството, а
са останали на разположение на управителя на дружеството - С.К., т.е. извършено
е отклонение на паричните средства от дружеството;
- С.К. е оставила безвъзмездно на
трето лице активите на дружеството;
- бракувала е наличните стоки.
Според приходния орган,
вследствие на тези плащания имуществото на дружеството е намаляло, респективно
като резултат, вследствие от поведението на С.К. по недобросъвестното плащане
от имуществото на „Р.И.“ ЕООД не са платени дължими данъци и ЗОВ. Посочено е
също, че С.К. в качеството си на управител недобросъвестно е извършила отчуждаване
на част от имуществото на „Р.И.“ ЕООД, в размер надвишаващ задълженията на
дружеството за периода 01.01.2012г. – 31.01.2017г., вследствие на което
имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Съдът намира, че посочените
действия следва да бъдат възприети като такива по смисъла на чл.19, ал.2 от ДОПК, като в резултат на същите се е стигнало до невъзможност да бъдат събрани
задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството,
възникнали преди или по време на извършване на действията. В мотивите на РА е
посочено, че ревизираното лице недобросъвестно е извършило плащания в пари от
имуществото на търговското дружество, представляващо скрито разпределение на
печалбата. В хода на ревизията са установени действия, извършени от С.Г.К. в
качеството ѝ на управител, съзнателно увреждащи имущественото и
финансовото състояние на дружество „Р.И.“ ЕООД и умишлено водещи до невъзможност
за събиране на задълженията. Данните по делото сочат, че през 2016г. от касата
на дружеството С.К. е изплатила на себе си сума в общ размер на 56963,14лв.
Видно от представените от ревизираното лице оборотна ведомост (л.406 от делото,
стр.355 от адм.преписка) и главна книга за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2016г. (л.407 от делото), от касата на дружеството са изплатени
4963,14лв. на собственика (дебит сметка 493 – разчети със собственици / кредит
сметка 501 – каса). Също от оборотната ведомост и главната книга за 2016г. се
установява, че сметка 102 – основен капитал, неизискващ регистрация, има
начално кредитно салдо в размер на 115900 лева, формиран е дебитен оборот в
размер на 52000 лева – сума, изплатена на С.К..
Органите по приходи са анализирали
хронология на сметка 421 от 01.08.2015г. за 2015г., от която е видно, че
трудовите възнаграждения са изплатени в брой. От главната книга за 2016г. е
видно, че трудовите възнаграждения се изплащат в брой. Взети са счетоводни
операции: дебит сметка 421 - Персонал срещу кредит сметка 501 - каса. Установено
е, че част от работните заплати са изплащани по банков път, а същевременно
всички работни заплати са осчетоводени като платени в брой, като за част от
сумите, осчетоводени по кредита на сметка 501 - каса не са налице основания за
осчетоводяването им в намаление на паричните средства в каса. Предвид липсата
на представени документи, въз основа на които са осчетоводени сумите по кредита
на сметка - каса, в РД и РА се съдържа констатация, че не може да се установи
кое лице е получило тези суми, но с оглед обстоятелството, че с паричните
средства в дружеството е оперирала С.К. (в каквато насока са дадените от нея
обяснения), ревизиращият екип е направил обоснован извод, че сумите, които са
намалили наличността в касата на дружеството без документална обоснованост, са
останали в патримониума на управителя С.К.
и представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т.5
от ДР на ЗКПО. За периода 01.08.2015г. - 31.12.2016г. от представен регистър на
сметка 501 не са налице постъпили суми от банка. Съдът намира, че посочените
по-горе действия действително съставляват скрито разпределение на печалбата
съгласно §1, т.5, б. „а“ от ДР на ЗКПО. Цитираната норма сочи, че скрито
разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно
задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени,
изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите,
съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т.4, букви
„а“ и „б“. Безспорната установеност на получените от управителя парични
средства от дружеството, както и липсата на каквито и да е данни, че сумите са
използвани във връзка с осъществяваната дейност, обосноват извод за наличие на
скрито разпределение на печалбата.
Ревизиращият екип е посочил и
други установени в ревизионното производство факти и обстоятелства,
съставляващи скрито разпределение на печалбата. Като такова е счетено и
отклонението от паричните средства, получени през 2016г. от продажбата на два
броя леки автомобила на обща стойност 6500 лева. По отношение на сумите,
получени от тези продажби не са представени документи – ПКО, че същите са
постъпили в патримониума на дружеството. С оглед на това обоснован се явява изводът
на приходните органи, че паричните средства от продажбата са останали на
разположение на С.К..
Наред с това, във връзка с
продажбата на двата автомобила е установено, че лек автомобил „Фолксваген
Кади“, закупен от дружеството на 25.03.2014г. на стойност 26000 лева, е
продаден на 10.05.2016г. за сумата от 50000 лева, платена в брой на В.Г.,
съпруга на С.К..
Съгласно записите в главна книга
за 2016г. по сметка 709 е отчетен приход на обща стойност 6500лв. Същевременно
от представените частични счетоводни регистри на дружеството е видно, че
автомобилите са заведени по сметка 207 и са с балансова стойност към датата на
продажбите 16100,04лв. Отписани са срещу Дт на сметка 709 като е формирана
загуба от продажбата им в размер на 9600,04 лв. Според приходния орган продажната
цена на МПС-тата се отклонява от пазарната им стойност. Продажбите са извършени
с цел отчуждаване на имущество на дружеството, като в последствие собствеността
е преминала във В.Г., който в този момент е бил в режим на СИО със С.К.. Съдът
намира за недоказано обстоятелството, че продажната цена на автомобилите се
отклонява от пазарната им стойност, тъй като не е установено каква всъщност е
пазарната цена по смисъла на §1, т.8 от ДР на ДОПК при използване на визираните
в §1, т.10 от ДР на ДПОК методи. Независимо от това, доколкото паричните
средства от продажбата на автомобилите са останали в патримониума на
ревизираното лице, като по този начин е отклонило ресурс от имуществото на
дружеството, който би могъл да се използва за погасяване на данъчните и
осигурителни задължения, възникнали в периоди, непосредствено преди отчуждаване
на имуществото, съдът приема, че вследствие на това разпореждане имуществото на
дружеството е намаляло и е осуетена възможността за събиране на задълженията
чрез провеждане на ефективно принудително изпълнение спрямо него.
Като част от действията,
изпълващи фактическия състав на чл.19, ал.2 от ДОПК, ревизиращият екип е
посочил безвъзмезното предоставяне активите на дружеството на трето лице.
Установено е, че до 30.06.2016г. „Р.И.“ ЕООД е извършвала дейност в обект под
наем – заведение за бързо хранене в гр.Шумен. Съгласно представен от
ревизираното лице инвентаризационен опис на наличните стоки към 30.06.2016г.
материалните запаси са в размер на 35171,61лв.
Представен е и протокол за бракуване на стоките от 10.01.2017г., в който
е посочено, че причина за бракуването са изтекъл срок на годност, разпокъсани
опаковки, негодни за употреба. Въз основа на записите в оборотната ведомост на
дружеството се установява, че към 31.12.2016г. същото притежава машини и
оборудване на стойност 54499,52 лева. Предвид непредставяне на доказателства за
причините за бракуване на материалните запаси и с оглед обстоятелството, че
считано от 01.07.2016г. процесният обект е стопанисван от друго дружество –
„Вест блуум“ ЕООД, което е наело помещението, оборудвано с всички необходими
съоръжения за започване на дейност, без да заплаща каквито и да е парични
средства за него, органите по приходи обосновават извод, че машините и
оборудването за дейността, собственост на „Р.И.“ ЕООД са останали в обекта и са
ползвани от новия наемател безвъзмездно. Според приходния орган наличните
машини и оборудване за дейността, макар и амортизирани, но явно годни за
употреба са предоставени безвъзмездно на „Бест блуум“ ЕООД.
Съдът намира, че описаните в РА
действия на С.К. в качеството ѝ на управител на „Р.И.“ ЕООД, са довели до
намаляване имуществото на задълженото лице и по тази причина не са изплатени
данъците и осигурителните вноски, респективно приема за доказано наличието на втората
предпоставка по чл.19, ал.2 от ДОПК – ревизираното лице недобросъвестно с поведението
си е намалило имуществото на задълженото лице.
Относно останалите предпоставки,
поставени с нормата на чл.19, ал.2 от ДОПК, съдът изхожда от тезата, че
причинно-следствената връзка, представлява обусловеност на несъбираемостта на
публичните задължения като пряката последица от действията, с които
преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. В съдебната практика
трайно се приема, че фактическият състав на отговорността по чл.19 от ДОПК
изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на
отговорността и несъбирането на данъчните и/или осигурителните задължения на
дружеството. Следва да е налице волево недобросъвестно поведение на субекта,
което цели пряко вреда към фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до невъзможността
да се събират публични задължения. С други думи казано, извършените действия по
разпореждане следва да бъдат пряка причина за несъбирането на задълженията. В
този смисъл е от значение имущественото състояние на задълженото юридическо
лице преди и след твърдяното недобросъвестно поведение. В констативно
съобразителната част на приетата по делото експертиза, вещото лице е посочило,
че първото неплатено задължението на дружеството е с дата 14.12.2015г. по СД по
ЗДДС в размер на 8556,93 лв. Същото сочи, че през 2016г. предприятието е
неустойчиво и нестабилно, но активите, отразени в баланса биха могли да покрият
по-голямата част от публичните задължения, което не е направено. Видно от
материалите по делото е, че значителна част от задълженията са възникнали в
периода, непосредствено преди или едновременно с осъществените от С.К.
действия, довели до намаляване имуществото на дружеството. Решение на
управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да
извърши действия, представляващи скрито разпределение на печалбата. Не се
твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните
задължения, освен действията на управителя.
С.К. несъмнено е знаела за
наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на
намаляващите имуществото на дружеството действия, доколкото се касае за
задължения, посочени в подадени от дружеството декларации. С оглед на това
съдът приема за осъществен и доказан и следващият елемент от фактическия състав
на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, а именно „недобросъвестност“ при
извършване на действията от оспорващата. При липса на легално определение на
понятието, даденото от правната теория и съдебната практика тълкуване е, че
добросъвестен е този, който знае определено обстоятелство. Добросъвестността в
правото се свързва със знание или не на определени обстоятелства. В хипотезата
на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято
отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или
наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което
управлява. Когато е доказано, че знае или няма как да не знае за съществуването
на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия,
недобросъвестност е налице. В случая се касае за знание относно наличието на
възникнали задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на ЮЛ,
представлявано от ревизирания данъчен субект, и съзнателно бездействие по
непогасяването им. Дружеството с подадените декларации обр.6, справки –
декларации по ЗДДС и ГДД на ЗКПО е декларирало задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл.105 от ДОПК, задълженията по
декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък
и / или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в
съответния закон. Задълженията по декларации са годно изпълнително основание по
смисъла на чл.209, т.2 от ДОПК. Предвид нормативна уредба не е необходимо
издаването на ревизионен акт по установяването им, за да възникне правно
задължение по тяхното погасяване. С.К. е знаела за публичните задължения на „Р.И.“
ЕООД за данъци и задължителни осигурителни вноски, подробно описани в РД и
обжалвания РА, защото именно тя в качеството на управител на търговското
дружество, е подавала съответните декларации, в които са декларирани задължения
за данъци и осигуровки по КСО и ЗЗО. Вместо да погаси натрупаните задължения С.К.
е теглила пари от банковата сметка на дружеството, разпореждала се е със суми
от касата в собствена полза, предоставила безвъзмедздно част от активите на
дружеството на трето лице. Съвкупната преценка на специфичните за разглеждания
казус обстоятелства и предприетите действия от страна на приходната
администрация за принудително събиране на задълженията от основния длъжник и
невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага
с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновава извод за поведение
на управителя, което е единствената причина за несъбираемост на установените на
дружеството публичните вземания.
Следователно в случая са налице
всички кумулативни предпоставки на фактическия състав за ангажиране
отговорността на жалбоподателката по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК, за
несъбраните задължения на „Р.И.“ ЕООД за следните публични задължения:
- ДДФЛ за периода 01.11.2015г. до
30.06.2016г. в общ размер на 5820,26 лв., от които главница 3635,07 лв. и лихва
2185,19 лв;
- ДДФЛ, свободни професии за
периода 01.10.2015г. до 30.06.2016г. в общ размер на 949,67лева, в това число
главница 594,00лв. и лихва 355,67лв.;
- ДДС за периода 01.12.2015г. до
30.06.2016г. в общ размер на 18602,57 лв., от които главница 11558,77 лв. и
лихва 7043,80 лв;
-ДОО за периода от 01.11.2015г.
до 30.06.2013г. в общ размер на 9048,50лв., от които главница 5645,96 лв и
лихва 3402,54 лв;
- ЗОО за периода от 01.11.2015г.
до 30.06.2016г. в общ размер на 2841,26 лв., от които главница 1782,17лв и
лихва 1059,09;
- УПФ за периода от 01.11.2015г.
до 30.06.201г. в общ размер на 2556,11 лв., от които главница 1594,92 лв и
лихва 961,19лв.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че законосъобразно с ревизионния акт, в горепосочената му част,
е ангажирана отговорността на С.К. и по отношение на дължимите лихви върху
неплатените задължения. Възприетият подход е в унисон с даденото тълкуване на
закона с ТР №5/29.03.2021г. по т.д. №7/2019г. на ВАС, както и съобразно
мотивите, съдържащи се в решение от 13.10.2022г. по дело С-1/2021г. на СЕС.
Общият размер на задълженията
възлиза на 39818,37лв., а размерът на недобросъвестно извършените плащания,
представляващи скрито разпределение на печалбата е 56963,14 лв. и тази сума
сама по себе си надвишава неплатените публични задлъжения. С оглед изложеното С.К.
следва да носи отговорност за целия размер на неплатените публични задлъжения. Съдът
приема, че РА в частта му, с която на оспорващата е ангажирана отговорност по
реда чл.19, ал.2 от ДОПК за дължими от „Р.И.“ ЕООД публични задължения в общ размер на 39818,37 лева
(посочени по видове задължения и периоди по-горе), е в
съответствие с приложимите материално правни разпоредби, което обосновава
извода на настоящия състав, че подадената срещу РА в тази му част жалба следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В заключение
съдът намира ревизионния акт за издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата
компетентност и в установения от закона срок. РА е издаден в предвидената в
чл.120 от ДОПК форма и съдържа подробно изложение на фактическите и правни
основания за неговото постановяване. Съдържащите се в него фактически
констатации са обосновани със събраните доказателства.
Ревизионният
акт се приема за незаконосъобразен, в частта му, с която на С.Г.К. е ангажирана
отговорност по реда чл.19 от ДОПК за дължими от „Р.И.“ ЕООД данъци и задължителни
осигурителни вноски, както следва:
- КД по ЗКПО за периода
01.01.2012г. – 31.12.2014г. в общ размер на 1128,84 лева, от които главница
605,81лв. и лихва 523,03 лв.;
- ДДФЛ за 2013г. (ред 4 и ред 7
от РА), в общ размер на 106,82 лв. (лихва);
- ДДС за периода 01.06.2012г. до
30.11.2015г. в общ размер на 18037,98 лв., от които главница 10720,02 лв. и
лихва 7317,96 лв;
-ДОО за периода от 01.05.2012г.
до 31.12.2013г. (ред 103 и ред 114 от РА) в общ размер на 992,27лв., от които
главница 514,72 лв и лихва 477,55 лв;
- ЗО за периода от 01.05.2012г.
до 31.12.2013г. (ред 160 и ред 171 от РА) в общ размер на 68,90 лв. (лихва);
- УПФ за периода от 01.05.2012г.
до 31.12.2013г. (ред 217 и ред 228 от РА) в общ размер на 253,54 лв., от които
главница 131,25 лв и лихва 122,29лв.
С оглед
на това в тази му част РА следва да се отмени.
В останалата част, с която на С.Г.К.
е ангажирана отговорност по реда чл.19, ал.2 от ДОПК за дължими от „Р.И.“ ЕООД данъци
и задължителни осигурителни вноски, както следва:
- ДДФЛ за периода 01.11.2015г. до
30.06.2016г. в общ размер на 5820,26 лв., от които главница 3635,07 лв. и лихва
2185,19 лв;
- ДДФЛ, свободни професии за
периода 01.10.2015г. до 30.06.2016г. в общ размер на 949,67лева, в това число
главница 594,00лв. и лихва 355,67лв.;
- ДДС за периода 01.12.2015г. до
31.05.2015г. в общ размер на 18602,57 лв., от които главница 11558,77 лв. и
лихва 7043,80 лв;
-ДОО за периода от 01.11.2015г.
до 30.06.2016г. в общ размер на 9048,50лв., от които главница 5645,96 лв и
лихва 3402,54 лв;
- ЗО за периода от 01.11.2015г.
до 30.06.2016г. в общ размер на 2841,26 лв., от които главница 1782,17лв и
лихва 1059,09;
- УПФ за периода от 01.11.2015г.
до 30.06.2016г. в общ размер на 2556,11 лв., от които главница 1594,92 лв и
лихва 961,19лв.,
РА се явява правилен, обоснован и законосъобразен, поради
жалбата срещу ревизионния акт в тази му част следва да се отхвърли като
неоснователна.
Общият размер на отменените по
жалба на С.К. задължения възлиза на 20588,35 лева.
Жалбата срещу РА в частта му, с
която са установени задължения в общ размер на 39818,37 лева, се явява неоснователна.
С
оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на процесуалните
представители и на двете страни, по искането за разноски, съдът приема
следното:
Материалният
интерес по делото е в размер на 60406,72 лева, от които уважената част е в
размер на 20588,35 лв.
Оспорващият
претендира разноски в размер на 3510 лева, в това число 3000 лева заплатено
адвокатско възнаграждение (уговорени и заплатени съгласно Договор за правна
защита и съдействие № 011469/12.09.2022г.), внесена държавна такса в размер на
10 лева и депозит за вещо лице в размер на 500 лева. Съдът като съобрази
материалния интерес по делото и уважената част от оспорването, намира, че на
жалбоподателя се дължат разноски в размер на 1196,30 лева.
Ответната страна заявява
претенция за присъждане на разноски в размер на 2342,20лева, определен съгласно
Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален
интерес от 60406,72лева. С оглед отхвърлителната част от жалбата (в общ размер
на 39818,37 лв), в полза на ответната
страна следва да се присъдят разноски в размер на 1543,91 лв.
След
прихващане на двете суми, в полза на ответната страна следва да се присъдят
разноски в размер на 247,61 лева.
Воден от горното Шуменският административен съд
ОТМЕНЯ Ревизионен акт
№ Р-03002721004050-091-001/11.03.2022г., издаден от Е. С. Х. – началник сектор
„Ревизии“ и Й.Р.К.– гл.инспектор по приходите, органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, в частта му, с която на С.Г.К. с ЕГН ********** е
ангажирана отговорност по реда чл.19 от ДОПК за дължими от „Р.И.“ ЕООД данъци и задължителни
осигурителни вноски, както следва:
- КД по ЗКПО за периода
01.01.2012г. – 31.12.2014г. в общ размер на 1128,84 лева, от които главница
605,81лв. и лихва 523,03 лв.;
- ДДФЛ за 2013г. (ред 4 и ред 7
от РА), в общ размер на 106,82 лв. (лихва);
- ДДС за периода 01.06.2012г. до
30.11.2015г. в общ размер на 18037,98 лв., от които главница 10720,02 лв. и
лихва 7317,96 лв;
-ДОО за периода от 01.05.2012г.
до 31.12.2013г. (ред 103 и ред 114 от РА) в общ размер на 992,27лв., от които
главница 514,72 лв и лихва 477,55 лв;
- ЗО за периода от 01.05.2012г.
до 31.12.2013г. (ред 160 и ред 171 от РА) в общ размер на 68,90 лв. (лихва);
- УПФ за периода от 01.05.2012г.
до 31.12.2013г. (ред 217 и ред 228 от РА) в общ размер на 253,54 лв., от които
главница 131,25 лв и лихва 122,29лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Г.К. с ЕГН **********, срещу Ревизионен акт № Р-03002721004050-091-001/11.03.2022г.,
издаден от Е. С. Х. – началник сектор „Ревизии“ и Й.Р.К.– гл.инспектор по
приходите, органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в останалата му обжалвана част, с която на С.Г.К. е ангажирана
отговорност по реда чл.19, ал.2 от ДОПК за дължими от „Р.И.“ ЕООД данъци и задължителни
осигурителни вноски, както следва:
- ДДФЛ за периода 01.11.2015г. до
30.06.2016г. в общ размер на 5820,26 лв., от които главница 3635,07 лв. и лихва
2185,19 лв;
- ДДФЛ, свободни професии за
периода 01.10.2015г. до 30.06.2016г. в общ размер на 949,67лева, в това число
главница 594,00лв. и лихва 355,67лв.;
- ДДС за периода 01.12.2015г. до
31.05.2016г. в общ размер на 18602,57 лв., от които главница 11558,77 лв. и
лихва 7043,80 лв;
-ДОО за периода от 01.11.2015г.
до 30.06.2016г. в общ размер на 9048,50лв., от които главница 5645,96 лв и
лихва 3402,54 лв;
- ЗО за периода от 01.11.2015г.
до 30.06.2016г. в общ размер на 2841,26 лв., от които главница 1782,17лв и
лихва 1059,09;
- УПФ за периода от 01.11.2015г.
до 30.06.2016г. в общ размер на 2556,11 лв., от които главница 1594,92 лв и
лихва 961,19лв.
ОСЪЖДА С.Г.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ - гр.Варна, разноски по делото в размер на 247,61 лева (двеста четиридесет и
седем лева и 61 стотинки).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София
в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138,
ал.3, във връзка с чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез
Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: