Решение по в. гр. дело №2268/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1247
Дата: 11 ноември 2025 г. (в сила от 11 ноември 2025 г.)
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20255300502268
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1247
гр. Пловдив, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300502268 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Витоша", ул.„Околовръстен път" № 260,
чрез юрисконсулт И. Б. срещу решение № 2553/25.05.2025г. по гр.д. № 3295/2024г. на
Пловдивски районен съд. С обжалваното решение е осъдена „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, р-н
„Витоша", ул.„Околовръстен път" № 260, да плати на Н. И. Д., ЕГН ********** от ***, по
предявения от последната иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата в размер на
192,10 лв., платена от Н. И. Д. по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-
18664187/25.06.2021г., по който ответникът е универсален правоприемник на първоначалния
кредитор - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, и която сума е получена от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД без основание, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 22.02.2024г., до окончателното плащане.
Решението се обжалва изцяло.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че от събраните
по делото доказателства може да се направи безспорен извод, че застраховката „Защита на
плащанията“ е допълнителна незадължителна услуга по договора и не е предпоставка за
отпускане на кредита, като кредиторът е действал само в качеството на застрахователен
посредник. Сочи се, че застрахователните премии се плащат на застрахователя. Сочи се, че
1
напълно необосновано съдът е стигнал до заключение, че е налице анатоцизъм. Сочи се, че
неправилно се приема, че сключеният договор е с шрифт по-малък от 12. Сочи се, че
неправилно се приема недействителност на договора за кредит. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на исковете. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Н. Д., чрез адв. К..
Решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване.
Претендират се разноски на основание чл. 38 от ЗА.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото
въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, че от събраните по делото
доказателства може да се направи безспорен извод, че застраховката „Защита на
плащанията“ е допълнителна незадължителна услуга по договора и не е предпоставка за
отпускане на кредита, като кредиторът е действал само в качеството на застрахователен
посредник. Сочи се, че застрахователните премии се плащат на застрахователя, ето защо
договорът за кредит не е нищожен на това основание.
РС Пловдив приема, че уговорената в договора застрахователна премия съставлява повече от
една четвърт от размера на отпуснатата сума. Установява се от заключението на ССЕ, че
премията е плащана на кредитора, който я е предавал на застрахователя. Премията е
включена и в общия размер на плащанията. Въпреки че застраховката не е задължително
условие за сключване на договора, нейният значителен размер и посредничеството на
кредитора за нейното сключване (съгласно договора за застрахователно посредничество) и
събиране водят до извода, че същата е разход по кредита. До този извод е стигнал и
кредиторът, като я е включил в общо дължимата сума по кредита. В същото време този
разход не е включен в ГПР. Между двете стойности – общо дължима сума и ГПР следва да
има съответствие, тъй като и двете отразяват по различен начин общите разходи по кредита.
Ето защо невключването на премията в ГПР е в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и води до
недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК.
Въззивният съд приема, че нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита. Тази величина се посочва съгласно
решение на СЕС от 19.12.2019г. по дело № С-290/19г. с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajský súd v Trnave (Окръжен съд Търнава,
Словакия) Член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС
2
на Комисията от 14 ноември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в договор
за потребителски кредит годишният процент на разходите да бъде посочен не като една-
единствена ставка, а като диапазон между минимална и максимална ставка.
Освен това налично е изискване да се изчисли ГПР като една-единствена ставка с точност
поне един знак след десетичната запетая /т.2 б.“г“ от Приложение №1 към ЗПК/. В казуса
това е извършено и ГПР е представен като една ставка от 36,06 %. Съгласно чл.19 ал.1 от
ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Това налага при изчисляването
на тази ставка на ГПР да се вземат предвид всички разходи по кредита свързани с договора
за кредит. А в казуса не е взета предвид при изчислението на ГПР на сумата за
застрахователна премия от 853,92 лева за застраховка защита на кредита. Тоест ставката на
ГПР не отразява всички дължими суми по кредита.
Доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи по кредита да се включат в ГПР, а
§1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи, че под общи разходи по кредита следва да се имат предвид
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Изключение е само разхода за нотариалните такси. В процесния договор за кредит
застрахователните премии са общ разход по кредита, според настоящия съд. Като по този
начин разходите по кредита са били включени в заемната сума неправомерно, а не в
разходната част на ГПР.
Ето защо въззивният съд намира, че сключването на този договор за застраховка е бил
задължително условие за получаване на кредита и е част от прилаганите на търговски клаузи
и условия от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, клон България”. Разбира се, че
потребителят се е съгласил с тази клауза на договора и го е подписал доброволно, но това е
било част от политиката на банката и договор не би се сключил без тези клаузи, ето защо
това са разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по правилото на §1
т.1 от ДР на ЗПК. Този разход за клиента е следвало да се включи в ставката на ГПР, а в
договора изрично е посочено, че тези застраховки не се включват като разход в изчисления
ГПР, защото това е част от главницата по договора, която се дължи като усвоена сума по
кредита. Ето защо обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в
него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В
полза на пълномощника на ищеца адв.К. К. следва за оказаната безплатна правна помощ по
3
чл.38 ал.1 от ЗА да се присъдят за тази инстанция разноски в размер на 300 лева. Мотивиран
така съдът.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2553/25.05.2025г. по гр.д. № 3295/2024г. на Пловдивски
районен съд.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, община Столична, р-н „Витоша", ул.„Околовръстен път" № 260 да
плати на адв. К. Й. К., Адвокатска колегия - Пловдив; съдебен адрес: *** сумата от 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и
съдействие на Н. И. Д. по въззивното дело пред ОС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4