МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА по НОХД №. 836 по описа на ЛРII
състав, постановена на 29.03.2012 г.
Подсъдимият С. Б. ***
е предаден на съд с обвинение в
това загдето действайки при условията и под формата на продължавано
престъпление за периода 12.01.2000 г. до 22.08.2000 г. ,в качеството си на
длъжностно лице –ликвидатор на фирма “Хепар “ ООД Лом в
нарушение на чл.5 т.5 и т.11 от Закона за счетоводството и на чл. 268 ал. 1 от ТЗ присвоил сумата 9
675 лв.,собственост на фирмата ,поверени му в горното качество да ги
управлява ,като присвояването е в големи размери ,престъпление по чл. 202 ал. 2 т.1 във връзка с чл. 201 ал. 1 от НК .
Подсъдимият чрез защитника си прави искане за
производство по реда на Глава 27 от НПК .По реда на чл. 371, т. 2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират
доказателства в подкрепа на тези факти ,признава се за виновен ,респективно,
съдът с протоколно определение от 29.03.2012 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел самопризнанието му, доколкото последното кореспондира със събрания
доказателствен материал в досъдебната фаза.
Представителят на ЛРП в хода по същество поддържа така повдигнатото на Х. . обвинение. Счита, че деянието за което подсъдимият е предаден на съд осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 202 от НК. Същото се доказвали както от самопризнанията на подсъдимия С.Х.
. направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, така и от останалия доказателствен материал събран в досъдебната фаза. Изразява становище за налагане на наказание на подсъдимия съобразен с разпоредбата на чл. 55 от НК.
Процесуалният
представител на подсъдимия. моли на подзащитният му да бъде определено
наказание при приложението на чл.55 от НК..
В последната си дума , Х. . съжалява за случилото
се.
.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с доводите на
страните,съдът приема за установено
следното:
По
фирмено дело №3/1990 г. на Окръжен съд Монтана
в регистъра на дружествените фирми е вписана новоучредената фирма “Пепар” ООД със седалище и адрес на
управление град Лом и предмет на дейност “отглеждане на водоплаващи птици
,добив и търговия с гъша и патешка продукция.”
По силата на пар 28 от ПЗР на ЗСППЗ
фирмата е заличена на 23.05.1995 г., а с
решение от 16.12.1997 г. ан ОС Монтана е открито производство по
ликвидация-стр.- 105 от ДП.С решение на стр. 106 е избран и първият ликвидатор
на дружеството. В годините между 1997 г.2000
г.са вписвани различни ликвидатори .С решение от 15.11. 1999 г. е вписан като
ликвидатор подсъдимия С.Х. ,до новото решение на МОС от 08.02.2000 г.
подсъдимият е бил ликвидатор на фирмата. Със заповед № 22/22.13.1999 г.
подсъдимият като ликвидатор назначава тръжна комисия за продажба на обект “птицекланица” в
с.Ковачица обл.Монтана ,собственост на фирмата.-стр.9 т.2 .Търга е извършен на
29.12.1999 г. като спечелил този търг е фирма “Инитиум”еоод София.представлявана
от Кирил Радев ,близък на подсъдимия.На 11 .01.2000 г. е сключен договор за покупко –продажба на обекта между Х. като ликвидатор на “Хепар”и
Радев като представител на спечелилата търга фирма.С фактура № 54 без дата
фирмата купувач-“Инитиум”ЕООД внася по сметките на “Хепар” ЕООД по разплащателна сметка №********* сумата от 9 810 лв.,която сума е
равностойността на обекта по тръжната документация ,като е приспаднат размера
на внесения задатък.от 1090 лв. На 12.01.2000 г. подсъдимият изтегля от
сметката сумата 9500 лв./изв.ооз /стр.1
Мемориален ордер на банката .,като сумата не предава на касиерката Л. ,не се
съставя ПКО и сумата не се завежда в
касовата книга .
С
решение от 08.02.2000 г.за ликвидатори са определени три лица –И. ,К. и М. ,които като не получават от Х. ключовете от помещенията
на фирмата разбиват ключалките и се настаняват.С последващо решение от
12.07.2000 г. Х. отново е определен за ликвидатор ,въпреки това тройката
ликвидатори оставят и работят в помещенията на фирмата. На 01.11. 2000 г. св.Л.
,все още касиер на дружеството предава на подсъдимия цялата на лична при нея
документация ,включително касова книга и
др. с приемателно предавателен протокол стр. 27 до 41./Последва ново решение,
отново се смяна Х. и И..Вместо да става предаване на документацията на фирмата
от единият управляващ фирмата на другия ликвидатор подсъдимият занася тази
документация в София ,като едва по време образуване на досъдебното производство св.Х. съпруга на
подсъдимия отново връща част от архива
на фирмата на новият ликвидатор.
По
време вторият му период като ликвидатор
подсъдимия на 22.08.2000 г. изтегля от
сметката и сумата 200 лв.,която не отчита
в целият и размер ,като има оправдателни документи само в размер на 25
лв.Сумата от 9 675 лв. не отчита в касата та дружеството .Нарушени ас
разпоредбите на чл.5 т.5 и 11 от ЗС .,като сумата противозаконно е присвоена от
Х..Сумите до размера на обвинението 9 675 лв. са поверени на
подсъдимия като длъжностно лице дружеството ,да ги управлява ,като се касае
до присвояване в големи размери .
Видно от заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно - счетоводна експертиза, става видно,
че размерът на щетата е 9 675
лв.-вещите лица Г. и П..
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена като
се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия С.Х. по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по
реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите И. ,И. ,Л. ,К. ,М.
свидетелство за съдимост на подсъдимия, писмените доказателства събрани
на ДП. Том І - Приемно предавателен протокол стр.28 , протоколи за разпит на
свидетелите от стр.37 до 40 вкл., молба на стр.43 , копие от
решение на стр.45 копие от трудов договор със заверка”вярно с оригинала” на
стр.46 , описи стр.50 до 53 вкл. , молба на стр.69 , жалба на стр. 80 , писмо
на стр.81 , гр. и трудови договори със заверка от стр.94 до 98 вкл. , договор
за покупко - продажба на стр.99-100, решения по фирмени дела от стр.101 до 102 вкл. , протокол стр.103, 104 , копие
от решение на МОС стр.105,106, копие от
решение на стр.107 , 109 , 110 ,111,удостоверение на МОС 111 , копие от решение
на 120 и протокол , 121, протоколи за разпит на свидетели на стр.128 до 130
вкл. жалба на стр. 142 , допълнителна
жалба на стр.144 заедно с копие от фактура на стр.145 и трудов договор , копие от решение на МОС до стр. 259.
Том ІІ- Акт за начет
и приложените в том ІІ заповед на
стр.1 , протоколи от стр.3 до стр.5 , договор за покупко- продажба , фактура на
стр.8 заповед на стр. 9 с приходни касови ордери от 10 до 11 вкл., жалба на стр.1 2 , копие от
решения на фирмено отделение Монтана , приемно предавателен протокол от стр.41
, протокол за доброволно предаване на стр.60 , от
заключенията на вещите лица по приетите съдебни експертизи.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав визиран и
наказуем по чл. чл. 202 ал. 2 т.1
във връзка с чл. 201 ал. 1 от НК ,във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК. Съгласно ТР № 1 / 30.10.1998 г. за да е налице квалификация ”големи
размери”, то стойността на предмета на престъплението следва да надвишава 70
минимални работни заплати за страната.
Ноторно е, че в инкриминирания
период минималната работна заплата е
била в порядъка от 100.00 лева, поради което и следва да се приеме, че е налице
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК.във връзка с чл. 201 от НК
Квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление
е във връзка с чл.26 ал.1 от НК .Определя
се от факта, че е извършил деяния, които осъществяват състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като при това последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
. Безспорно е установено качеството на субекта на престъплението
– длъжностно лице,-видно от решенията на МОС по фирменото дело ,съответни
управленски задължения, в частност да управлява паричните средства, собственост на “Хепар” ЕООД .В случая изпълнителното деяние
се изразява както в поверяване, така и в управление на парични ценности,
доколкото е налице по-трайно отношение на длъжностното лице към тях. Безспорно
установено е, че тези материални ценности са поверени на Х.. именно с оглед неговото
качество – ликвидатор Налице е и другият обективен признак на състава, а именно
разпореждане подсъдимият е взел и не е отчел парични средства на дружеството като
се е разпоредил с тях като със свои.
. Като причини за извършване на
престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимия на
нормите, гарантиращи неприкосновеността на чуждото право на собственост и
стремежът му за получаване на имотни облаги по неправомерен начин.
От субективна страна деянието е
извършено с предварително сформиран пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, т.е. желаел е неговото извършване, като
и е предвиждал настъпването на съставомерните последици и е искал тяхното
настъпване.
Относно размера на наказанието:
При индивидуализацията и наказанието за деянието по отношение на подсъдимия С.Х. , съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства дадените обяснения, съдействащи за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление и критичност към извършеното. Отчете още, чистото му съдебно минало към
датата на извършване на деянието, добрите характеристични данни за него към този момент, водещо до извода, че процесните деяния е инцидентна проява в поведението му, което обуславя ниска степен на обществена опасност на дееца. Не следва да не се отчете и значителния период /10 г./ от датата на извършване на престъплението до осъществяване на наказателната репресия. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се посочи единствено размера на сумите присвоени от подсъдимия, както и нейната упоритост при
извършване на деянието. При тези обстоятелства съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и
с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК следва наказанието да бъде определено с приложение на чл. 55 от НК. Съдът след като съобрази горното и доколкото чл. 202, ал. 2, т. 1 чл.
201 от НК има специален минимум, следва да се определи наказание лишаване от
свобода в размер две години. –съдът му определи наказание .
при условията на чл.58 а ал. 4 от НК и във връзка с чл. 55 ал. 1 т.1 от НК го
ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА .
На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ от
влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият
не е осъждан по време извършване на престъпното деяние , от извършването му е
изтекъл срок над 10 години ,на закъсняла наказателна репресия Съдът счита, че с
този размер на наказанието ще бъдат постигнати целите на генералната и
специална превенция, а определения изпитателен срок ще даде възможност на
подсъдимия да осмисли извършеното и да се въздържа от подобни прояви.
На основание чл. 25 ал. 1 във връзка с чл. 23 ал.
1 от НК определя на подсъдимия едно общо наказание,най-тежкото от ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ,което
наказание КУМУЛИРА по присъди по настоящето
нох дело № 836 /2011 г. и нох дело №
389 /2006 г. и двете по описа на РС Лом.
На основание
чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59 ал. 1 от НК съдът зачете
предварителното задържане на подсъдимия
считано от 20,20 ч. на 24.10.2001 г. до
20,20 ч. на 25.10.2001 г.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК Х. . беше осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 70 лв.полза на Държавата по бюджета на съдебната власт в размер на 70 лв.и 5 лв.
за служебно издаване на Изпълнителен лист
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :