Р Е Ш Е Н И Е
№ 260137 28.08.2020 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на тридесети юли две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Йорданова
при секретаря Станка Добрева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 5317 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по искова молба подадена от “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК****, със седалище гр. ****, представлявано от законните представители ****, чрез юк. *****, срещу В. И.В., ЕГН ********** с адрес: ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 503.06 лева, представляваща стойността на доставена електрическа енергия по партида с клиентски №***** за обект находящ се *****, ИТН №*****, за периода: 25.01.2017 г. - 23.04.2017 г., както и сумата от 100.51 лева, представляващо обезщетение за забава, за периода: 11.03.2017 г. - 14.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението-15.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2201 /2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
Ищецът посочва, че е краен снабдител, съгласно чл. 98а от ЗЕ и продава електроенергия на клиентите си при публично известни условия. По силата на тези условия между него и ответника било създадено правоотношение, с което дружеството снабдявало с електроенергия обекта на ответника с ИТН ***** в гр. *****, с кл. № *****. В периода 25.01.2017г. до 23.04.2017г. до дома на ответника била доставена електроенергия за сумата от 503.06лева, която до момента не била заплатена. Вземанията са описани в три броя фактури. Поради забава се дължала и законна лихва в размер на 100.51лева за периода от 11.03.2017г. до 14.03.2019г. Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл. 47 ГПК особен представител на ответника- адв. Л.Ц.,***, с който исковата молба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че ответника не дължи процесните суми. В. нямал сключен договор с ищеца. Оспорва се размера на иска, който бил определен произволно. Не е било установено, че ответникът е собственик на имота, за който се твърди, че се доставя електроенергията, съотв. че е клиент на дружеството. Твърди се, че няма доказателства, че било подадено заявление за откриване на партида за ответника. Оспорват се представените ОУ, като нечетливи и на неподходящ шрифт. Представените документи се считат за частни свидетелстващи документи, като от тях не може да се установи количеството електроенергия ползвана от ответника. Оспорва се конкретно фактура № ********** като такава с невярно съдържания, която според особения представител не била получена от ответника. Претендира се да не се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Претендира се исковата претенция да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Предявените искове са с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 2201 / 2019 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед № 1189/ 19.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумата от 503.06лв. – главница и 100.51лв. - лихва, предмет на настоящото производство, който настоящият състав намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 13 от действащите в процесния период общи условия от 10.05.2008 г., ищецът е длъжен да снабдява с електиречска енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа. Според установеното в чл. 1, т.4 от общите условия потребител на енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. Следователно собственикът, респ. ползвател на обекта се явява клиент и потребител на енергия, към когото ищецът е длъжен да достави съответното количество електрическа енергия. Предвид направеното оспорване на качеството на ответника на потребител, по делото са ангажирани Данъчна декларация от 25.02.2000г. подадена от В. И.В., видно от която имотът е деклариран като съсобствен между ответника В. и лицето Д. И. П., при равни квоти. С последваща данъчна декларация подадена от С.В.А. е декларирано наследяването на имота на починалата Д. И. П., от нейните деца Д.В.А./П./ и С.В.А., при квоти по1/4 ид.част. От представената справка от Агенция по вписванията не се установява собствеността на процесния имот. Така съобразно ангажираните доказателства, съдът приема, че по делото е установена собствеността на ответника само за 1/2 идеална част от имота. Ето защо, с оглед наведените оспорвания следва да се приеме, че между страните е налице облигационно правоотношение, по което снабдителят, по смисъла на чл. 98а от закон за енергетиката, е доставял електрическа енергия на потребителя, по цени определени от ДКЕВР, съобразно публично известни общи условия, но ответникът отговаря до размера от 1/2 идеална част за заплащане на цената на предоставените услуги. В останалата част не са представени доказателства ответникът да бил собственик или ползвател на посочения в исковата молба имот за процесния период от време и на това основание да e потребител на ел. енергия и да дължи заплащането й в пълен размер. За установяване задълженията по делото са представени фактури за консумирана електрическа енергия и разпределение на същата, за обект в гр. *****. Прието е и заключението на вещото лице Ч. по допуснатата съдебно-техническа експертиза и вещото лице К. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, от които несъмнено се установява количеството потребена енергия и начина на формиране на претенцията, съобразно установените цени. Затова следва да се приеме, че в процесния период 25.01.2017 г. - 23.04.2017 г. е доставена електрическа енергия и мрежови услуги в обекта на стойност от общо 503.06 лв., от които половината се дължат от ответника. Следователно главният иск се явява основателен и доказан до размера от 251.53 лв. и подлежи на отхвърляне за горницата до 503.06лв.
Предвид
направения извод за частична основателност на главната претенция, следва да
бъде уважено и акцесорното искане за лихва за забава начислена върху главницата
и претендирана от ищеца. Наличието на уговорен падеж на задължението по всяка
отделна фактура представена по делото предполага, че с настъпването на
съответната дата потребителят изпада в забава, без да е необходима покана.
Затова на основание чл. 86 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва за
периода на забавата, а именно от деня следващ падежа на фактурата до подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно нормата на чл.
162 ГПК съдът определи размера на дължимата лихва за забава на общо 50.25лв.,
която се равнява на половината от претендираната от ищеца сума. За горницата до
100.51лв. искът като неосноватлен следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от дружеството-ищец разноски, съобразно уважената част от иска, а именно: сумата от 321.50 лв. – разноски в настоящото производство включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица и особен представител, както и сумата от 37.50 лв. – разноски по ч.гр.д. № 2201/2019 г. на БРС
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И.В., ЕГН ********** с адрес: ***, че в полза на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК****, със седалище гр. ****, представлявано от законните представители ****, съществува вземане в размер на 251.53 лв. (двеста петдесет и един лева и петдесет и три стотинки)-главница, представляваща представляваща половината от стойността на доставена електрическа енергия по партида с клиентски №***** за обект находящ се *****, ИТН №*****, за периода: 25.01.2017 г. - 23.04.2017 г., както и сумата от 50.25 лв. (петдесет лева и двадесет и пет стотинки), представляващи обезщетение за забава върху главницата от 251.53 лв., за периода: 11.03.2017 г. - 14.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението-15.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2201 /2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА В. И.В., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК****, със седалище гр. ****, представлявано от законните представители ****, сумата от сумата от общо 321.50 лв. (триста двадесет и един лева и петдесет ст.), представляващи направените по делото разноски, както и сумата от 37.50 лв. (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) – представляващи направените разноски по ч.гр.д. 2201 /2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не
се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.