Р Е Ш Е Н И Е
№ 576 04.06.2020 г.
град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският районен съд V-ти наказателен състав
на
двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
Прокурор:.............................
Като
разгледа докладваното от съдия Стефанова
наказателно от административен характер дело № 680 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
по жалба на Г. И. Д.в качеството му на управител на „И. Б.“ ООД с ЕИК ...със
седалище в гр.Бургас и адрес *** срещу наказателно постановление № 108/05.02.2020г
издадено от на инж.Т. А.на длъжност директор на РИОСВ-Бургас, с което за
нарушение на чл.29 ал.2 предложение второ от Закона за управление на отпадъците
(ЗУО) и на основание чл.134 ал.1 т.1 предложение първо от ЗУО на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева.
С жалбата се моли съдът да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват
се доводи. Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят се
явява. За него се явява упълномощен адвокат. Сочат се нови писмени и гласни доказателства.
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, посочено в наказателното постановление за
нарушител и при спазване на срока за обжалване. Предявена е пред материално и
териториално компетентен съд и съдържа изискуемите от закона реквизити.
Наказващият
орган се представлява от ЮК редовно призован. Моли съдът да потвърди
обжалваното наказателно постановление и да бъде присъдено ЮК възнаграждение.
След по отделна и съвкупна преценка на
доказателствата по делото и направената служебна проверка, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна страна следното:
На 03.10.2019г свидетелите Ю.Н., К.К.и Д.Г.и
*** били на проверка в местността „Л.“, находяща се в землището на град К. с ПИ
000091. На това място имало бивше сметище и в задълженията им било периодично
да проверяват затвореното сметище, съгласно предписанията дадени от РИОСВ към
Община К. да го поддържа чисто и да не се изхвърля отпадък. Докато тримата
свидетели се намирали на това бивше сметище установили, че скоро преди тяхното
посещение същото е било почиствано. Депото било затворено за ползване от РИОСВ
–Бургас от 2015 година. В един момент на това място пристигнал бял на цвят
микробус марка Ситроен модел Джъмпер с рег. № ..., от който излезли мъже и започнали
да разтоварват строителни отпадъци – черна хартия за изолация и други изолационни
материали. Свидетелите експерти от РИОСВ-Бургас обяснили на хората от
микробуса, че на това място не могат да оставят отпадъци. Свидетелката Н. дори
разговаряла с мъж представил й се като управител на дружеството, чиято
собственост бил микробуса. Когато свидетелите от РИОСВ –Бургас потеглили в
посока сградата на Община К. оставили пристигналите с микробуса и в него имало
още отпадъци.
В сградата на Община К. бил
съставен констативен протокол в присъствието на еколог от Общината (лист 14, 15
и 16 от делото). На 04.10.2019 г. Директорът на РИОСВ-Бургас потърсил съдействието
на началника на сектор Пътна полиция –Бургас за да му бъде предоставена справка
относно собствеността на лекия автомобил микробус марка Ситроен модел Джъмпер с
рег. № ... На 16.10.2019 г. в Дирекцията постъпила информация, че посоченото
по-горе МПС е собственост на „И. Б.“ ООД с ЕИК ...от гр.Б.
На 22.10.2019 г. до управителя на
„И. Б.“ ООД Д. била изпратена покана за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение (лист 12 от делото). Поканата не е била получена (лист 13 от делото).
На 09.12.2019г в отсъствието на
представител на дружеството-жалбоподател свидетелят Н. в присъствието на
свидетелите К. и Г. съставил АУАН № 108, в който правната квалификация на нарушението
била по чл.29 ал.2 предложение второ от ЗУО. В обстоятелствената част на акта е
вписано, че на 03.10.2019 г., на депо за неопасни отпадъци в град К. спряно от
експлоатация със Заповед №РД-94 от 25.06.2015г на Директора на РИОСВ-Бургас, с
товарен микробус Ситроен Джъмпер с рег. № ..., собственост на дружеството „И.
Б.“ ООД са били депонирали неопасни отпадъци от строително-ремонти работи нерегламентирано.
Актът е съставен в условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, без да са били налице
предпоставките за това.
С писмо на директора на РИОСВ - Бургас
до директора на ОДМВР-Бургас е потърсено съдействие за да бъде връчен акта на управителя
на дружеството-жалбоподател. Това станало на 03.01.2020г когато управителят Д.
подписал акта с възражението, че на мястото където били депонирани отпадъците
не е имало табела, указваща забрана за изхвърляне на отпадъци. Вписал, че не му
е връчен констативния протокол.
Актът бил подписан от
актосъставителя и свидетелите.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не са
били направени писмени възражения.
Като е взел предвид акта за
установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление №108 на 05.02.2020 г., в което при пълна идентичност
с обстоятелствената част на акта и при същата правна квалификация на основание
чл.134 ал.1 т.1 предложение първо от ЗУО на дружеството–жалбоподател била наложена
имуществена санкция в размер на 1400 лева.
НП било получено с известие за
доставяне на 11.02.2020 г. лично от управителя Д. срещу подпис.
В хода на съдебното следствие по желание на
жалбоподателя съдът разпита свидетелите С. П. и Х. Х. и двамата работници в
предприятието и очевидци на нарушението. Според показанията и на двамата,
приятел на техния шеф потърсил помощта му за изхвърляне на отпадъци след
строително-ремонтни работи. Натоварили в найлонови торби строителните отпадъци
и без да знаят, че депото в землището на К., в местността Л. е затворено отишли
да ги депонират там. Когато започнали да ги разтоварват едни хора, което били
там им направили забележка, че на това място не е отворено за отпадъци. Обадили
се на управителя Д. и той им наредил да ги натоварят отново в микробуса и да ги
отнесат в производствената база на фирмата. Там отпадъкът престоял около 15-20
дни, след което същите тези отпадъци били депонирани в Бургаско сметище. В
подкрепа на тези твърдения на съда беше предоставено и прието писмено доказателство–приходна
квитанция от 29.10.2019 г. за плащане на такса земни маси в размер на 16,50
лева (лист 21 от делото).
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Н., К.и Г. като ги намира за безпристрастни, последователни и
логически свързани с представените писмени доказателства. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите Петков и Халид, тъй като ги намира за пристрастни в
частта им, в която се твърди, че отпадъкът бил поставен в торби и че същият
този отпадък бил отново натоварен и изхвърлен по-късно на сметището в Б. Тези
показания противоречат на представеното писмено доказателство от страна на
жалбоподателя, в което е отразено, че отпадъкът изхвърлен на бургаското сметища
не е строителен отпадък, а земни маси. Противоречи и на показанията на свидетеля
П., който заяви, че дружеството се занимавало само с ламарини и не събира друг
отпадък още по-малко земни маси.
Описаната фактическа обстановка се установява и
от показанията на свидетелите и от
писмените доказателства по делото.
С оглед установените факти, съдът намира, че
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление не са допуснати груби нарушения на
материалния и процесуалния закон, до степен да предизвика порочност в развитието
на административнонаказателното производство.
На първо място
като акта, така и НП са издадени от компетентни органи (лист 18 и 19 от делото)
и в сроковете на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
По несъмнен
начин и категоричен начин се доказа, че именно дружеството-жалбоподател е
депонирало отпадъците на 03.10.2019 г. в местността Л. в землището на град К. Защитната
теза, че на това място не е имало табела, която да указва, че е забранено
изхвърлянето на отпадъци не прави деянието несъставомерно. Нарушението при
съставянето на акта в отсъствието на нарушителя или негов представител е нарушение,
но не е от вида на съществените, което да е довело до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Правилно и законосъобразно
е избрана и приложена нормата на чл.29 ал.2 предложение второ от ЗУО, съгласно
която се забранява изоставянето на отпадъци. Съгласно чл.134 ал.1 т.1 предл.
първо от ЗУО наказва се с имуществена санкция от 1400 до 4000 лева ЮЛ или ЕТ,
който изхвърли неопасни отпадъци на неразрешени за това места.
Наложената
санкция е в минималния предвиден в закона размер и е съобразена с обществената
опасност на деянието. НП е правилно и законосъобразно и следва безусловно да бъде
потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.
63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството
по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, представителя на административнонаказващия орган е поискал да
му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за
правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо от ЗАНН,
Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 108/05.02.2020 г., издадено от на инж.Т. А.на
длъжност директор на РИОСВ-Бургас, с което на „И. Б.“ ООД, с ЕИК ..., със
седалище в гр.Б. и адрес *** за нарушение на чл.29 ал.2 предложение второ от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на основание чл.134 ал.1 т.1
предложение първо от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.63 ал.5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ „И. Б.“ ООД с ЕИК ...със седалище в гр.Б. и адрес ***
да заплати в полза на МОСВ – със седалище в гр.София възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати
на страните на посочените по делото адреси.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.