РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Кюстендил, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520101778 по описа за 2021 година
С.Л. Н., ЕГН: **********, от гр. К., ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет.**, ап. **,
съдебен адрес – гр. Кюстендил, ул. „***“ № , чрез адв. Е. Й. от Адвокатска
колегия – Кюстендил, е пред вила против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на упртавление – гр. С., р-н „***“,
бул. „***“ № ***, бл.**, иск да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищцата не му дължи сумите от 1796 (хиляда седемстотин
деветдесет и шест лева), представляваща цената на потребена от последната
електрическа енергия за периода от 01.05.2010 год. до 05.08.2011 год. за
имот,находящ се в гр.К.,ул.“***“,бл.**,вх.**,ет.**,ап.№ ** и сумата от
2027.72 лв. (две хиляди и двадесет и седем лева и седемдесет и две
стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата,поради
погасяването на вземанията по давност. Претендира се и присъждане на
сторените в производството разноски.
В срока за отговор ответника признава иска и обстоятелствата,на които се
основава,оспорва дължимоста и размера на разноските,като счита че същите
следва да се възложат на ищцата.
1
КРС,след като обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
Между страните няма спор по това,че на основание приети и обнародвани
от ответното ТД ОУ /л.15-21/ между страните възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което ответното дружество като доставчик на
електрическа енергия за електроснабден имот на ищцата на адрес-
гр.К.,ул.“***“,бл.**,вх.***,ет.**,с клиентски номер **,в исковия период
01.05.2010 год.-05.08.2011 год.доставяло елеккрическа енергиягия,цената на
която не била пратена от ищцата.Не се спори между страните,това се
установява и от писмо изх.№ **********-/24.08.2021 год./л.4/ от ответното
дружество до ищцата,че сумите, недължимостта на които от ищцата е
установена по влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 2428/2020 г.КРС са
били сторнирани от ответното ТД и същото е претендирало заплащането на
исковите суми,дължими за следващ период,а именно процесният.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства,като необсъдените доказателства не променят крайния извод на
съда.
Съдът като съобрази установеното и стореното признание на иска,
съответно искането за постановяване на решение при признание на иска
счита,че следва да постанови положително решение без да излага мотиви по
същество.Въпреки горното исковата претенция е основателно защото от
писмените доказателства по делото се установи това,че : 1.Вземанията на
ответното ТД се основават на реално възникнало валидно облигационно
правоотношение по доставка на електрическа енергия,като липсва спор за
размера на самите вземания;2.Няма спор по изискуемостта на вземанията и
това,че тя е настъпила най-късно на 05.08.2011 год.;3.Вземанията имат
характера на такива по смисъла на чл.111,б.в ЗЗД и се погасяват с изтичането
на 3-годишна давност,започнала да тече на 05.08.2011 год. и изтекла на
05.08.2014 год.;4.Въпреки погасяването на вземанията по давност ответното
ТД е претендирало заплащането им.
С оглед на горното предявените искове ще се уважат,а като последица
съдът ще присъди на ищцата и сторените по делото разноски.Възражението
на ответника за недължимост на разноските е неоснователно.Ответникът не
дължи разноски в хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК при визираните дву
2
кумулативни предпоставки-с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и признава иска, като в казуса е налице само втората, а именно
признанието на исковете.Ответното ТД въпреки,вече воденото веднъж между
страните дело за недължимост на вземанията му за предходен период е
изпратило на ищцата уведомително писмо,съгласно което се претендира
дължимостта и на исковите суми,дължими за последващ период,като в
противен случай е отхвърлило възможността да възстанови прекъснатото
електрозахранване в електроснабденият имот, при което за ищцата не е
съществувала друга правна възможност освен чрез предявяване на
настоящият иск да установи недължимостта на горните суми.Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищцата на
процесуалният си представител е неоснователно.Това е така,защото
представителството на ищцата е безплатно при хипотезата на чл.38,ал.1 от
Закон за Адвокатурата, при което и на осн.чл.38,ал.2 от ЗА и с оглед цената
на иска и фактическата и правна сложност на делото и броят съдебни
заседания,съдът следва да присъди в полза на адв-Е.Й. от Адвокатска колегия
К. следващото се възнаграждение, определено по реда на чл.2,ал.2 и 5 и
чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 2/2004 год. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.На практика се предявени два обективно
съединени иска-за установяване недължимост на главница с цена на иска от
1796.60 лв. и минимално възнаграждение от 355.76 лв. и за недължимост на
лихви за забава в размер на 2027.72 лв.,за който иск минималното адвокатско
възнаграждение е сумата от 371.94 лв.,или общо възнаграждение в размер на
727.70 лв.
Водим от горното и на осн.чл.237,ал.1 ГПК във връзка с чл.124,ал.1
ГПК,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на упртавление – гр. С., р-н „***“,
бул. „***“ № ***, бл.*** ,че С. Л. Н., ЕГН: **********, от гр. К., ж.к. „***“,
бл.**, вх. **, ет.***, ап. , не му дължи сумите от 1796 (хиляда седемстотин
деветдесет и шест лева), представляваща цената на потребена от последната
електрическа енергия за периода от 01.05.2010 год. до 05.08.2011 год. за
3
имот,находящ се в гр.К.,ул.“Б.“,бл.**,вх.**,ет.**,ап.№ *** и сумата от
2027.72 лв. (две хиляди и двадесет и седем лева и седемдесет и две
стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата,поради
погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление – гр. С., р-н „***“, бул. „***“ № 1**, бл. *** център ДА
ЗАПЛАТИ на С. Л. Н., ЕГН: **********, от гр. К., ж.к. „***“, бл. ***, вх.
***, ет.***, ап. ,сумата от 153.00 /сто и петдесет и три/лева,представляваща
сторените по делото разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА,на осн.чл.38,ал.2 от Закон за Адвокатурата във вр. с чл.2,ал.2 и 5
и чл.7,ал.2,т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление – гр. С., р-н „**“, бул. „**“ № ***
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е.С. Й.,ЕГН ********** от Адвокатска колегия-
Кюстендил,съдебен адрес-гр.К.,ул.“****“№ ***, сумата от
727.70/седемстотин и двадесет и седем лева и седемдесет
стотинки/лева,представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото
от същия безплатно процесуално представителство на ищцата С. Л.Н. ,с
посочени по-горе лични допълнителни лични данни.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4