РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Враца, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20221400900044 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 840/08.02.2022 г.
на П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Враца, ул."***" ***, подадена чрез
пълномощниците му адв. Н. Н. Д. и адв. Ж. В. Т., с адрес за призоваване: ***,
против "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***.
В исковата молба се посочва, че на 26.02.2021 г., около 9:30 ч., на път I-
1 граница Румъния - Видин - Враца - Мездра - София - Благоевград - Кулата -
граница Гърция/ в района на км. 140 + 112, лек автомобил марка „Пежо“,
модел „Боксер“, с рег. № CB *** PC, управляван от водач П. Г. Х.,
несъобразявайки се с разпоредбите на Закона за двиЖ.е по пътищата /ЗДвП/ и
с останалите участници в двиЖ.ето, както и с означения за извършвани
планирани ремонтни дейности по изграждане на пътен участък от АПИ, ОД-
Враца, блъска пешеходец и работник - П. Г. П., в момент, в който същият е
извършвал трудовите си задълЖ.я. В резултат на удара П. П., получава тежки
травми в различни части на тялото.
Според изложеното в исковата молба, от съставения констативен
протокол за ПТП с пострадали лица по описа на сектор "Пътна полиция" към
ОД на МВР Враца, отговорен за произшествието е водачът на л.а. марка
„Пежо“, модел „Боксер“, с рег. No CB *** PC, П. Г. Х., който при избиране на
скоростта си на двиЖ.е не се съобразява с условията на пътното платно,
ограничителни и уведомителни знаци и блъска предвидимо препятствие -
пешеходец и служител на АПИ П. П., който в това време извършва трудовите
си задълЖ.я.
Твърди се, че ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при
слънчево време и нормална видимост, на място, където петима работника на
1
АПИ, ОД-Враца, са поставяли пътни знаци, свързани с организацията на
двиЖ.ето на т.а. над 12 т., като са били налични знаци за ограничение на
двиЖ.ето до 60 км/ч. Посочва се, че след като е поставил пътните знаци П. П.
е тръгнал към служебните МПС, паркирани на банкета, като се е движел по
платното за двиЖ.е, крайно вдясно, с гръб към преминаващите МПС, в колона
с другите му колеги. В този момент със скорост 83 км/ч е преминал л. а. марка
„Пежо“, модел „Боксер“, с рег. No CB *** PC, и е блъснал П. П. и още двама
от колегите му.
Сочи се, че във връзка с това ПТП е образувано първоначално ДП №
138/2021г., по описа на РУ на МВР Враца, впоследствие ДП № 47/2021 г. по
описа на ОСлО при ОП-Враца, както и прокурорска преписка по описа на
ОП-Враца, за причиняване по непредпазливост на тежки повреди на П. Г. П.,
телесни повреди на още едно лице и причинена смърт на трето лице.
В исковата молба се твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с
реализираното ПТП са причинени тежки телесни повреди на П. П.,
изразяващи се в черепно - мозъчна травма и тежка фрактура на лицеви кости с
опасност за живота, чието лечение е протекло по следния начин:
Ищецът П. П. е постъпил на 26.02.2021г. в ЦСМП - Враца, в тежко
състояние, с разкъсано контузна рана с размер около 3 см. вляво темпорално,
без спомен за инцидент, с кървене от устата, болки и световъртеж, болки в
дясната страна на долната челюст, с опасност за живота. Твърди се, че поради
тежкото си състояние, е прехвърлен в УМБАЛ "Г.Странски" ЕАД, гр. Плевен,
Клиника по Неврохирургия, където постъпва на същата дата в 15:00ч. При
извършения преглед е установен хематом вляво на главата и
разкъсано-контузно рана, оток и палпаторна болезненост в десния клон на
мандибулата, кръвонасядане по горния клепач, фрактура на фронталната кост
вляво, фрактура на максилата вляво и фрактура на мандибулата вдясно,
посттравматичен САХ. След КТ са установени данни за многофрагментна
фрактура на фронталната кост вляво с ангажиране на фронталния синус и
покрива на орбитата, дислокация на фрагментите с компресия върху левия
очен булбус и горния прав мускул, фрактурна ивица вляво фронто -
темпорално с импресионен фрагмент с дължина 13мм., навлизащ в черепната
кухина до 3мм., фрактура на лява зиогматична кост, десен максиларен синус,
кръвно - еквивалентни колекции в максиларните синуси, клетките от
етамоидалния лабиринт и ляв фронтален синус. На 26.02.2021 г. ищецът е
опериран под местна упойка, като са поставени единични шевове върху
разкъсно –контузната рана фронтално ляво на главата. Посочва се, че на
01.03.2021 г., след консултация с офталмолог, се установява субконюктивална
хеморагия, двойни образи горе и долу темпорално вляво. На същата дата е
изписан, като е насочен към друго отделение на болничното заведение за
реконструкция на лицевите травми.
Твърди се, че на 02.03.2021 г. ищецът е постъпил в клиника по УНГ на
УМБАЛ "Г. Странски" ЕАД, гр.Плевен с диагноза - Счупване на костите на
скулите и горната челюст. При постъпването са констатирани: болки в лявото
око, замъглено виждане със същото око, затруднено отваряне на устата, болки
в долната челюст, хематом вляво, патологична подвижност и костни
крептации в областта на горния и латерален ръб вляво, кръвоизлив в ляво око,
ляв общ носов ход изпълнен с коагулуми, обработена ляво фронтално,
екскориации на кожата в същата област, хематом в областта на ъгъла в
2
долната челюст вдясно и в областта на ментума, праг в зъбната редица в
областта на 31-41 зъби- зъбите от лявата половина на долната челюст
контактуват с антагонистите си, а от дясната – са на отстояние 2 -3 см. от
антагонистите, като целият фрагмент е завъртян вестибуларно, хематом на
лигавицата и патологичната подвижност в същата област, патологична
подвижност в областта на непробил зъб – 48 зъб, данни за двустранна
фрактура на долна челюст, многофрагментна фрактура на фронталната кост
вляво с ангажиране на фронталния синус и покрива на орбитата, дислокация
на фрагментите с компресия върху левия очен булбус и горния прав мускул,
фрактура ивица вляво фронто-темпорално с импресионен фрагмент с дължина
13 мм, навлизащ в черепната кухина до 3 мм, фракура на лява зиогматична
кост, десен максиларен синус, кръвно-еквивалентни колекции в максиларните
синуси, клетките от етамоидалния лабиринт и ляв фронтален синус.
Посочва се, че на 02.03.2021 г. на ищеца е направена операция с голям
обем и сложност: закрито наместване на фрактура на лицевата кост, при която
се реконструира лява орбита с помощта на титаниеви минипластинки и
минивинтове, интраорална остеосинтеза на менталната фрактура и
екстраорална остеосинтеза на ъгъла на долната челюст вдясно с помощта на
титаниеви пластини и титаниеви винтове, екстрахиран е 48 зъб, шев на кожата
в областта на ъгъла вдясно и на лигавицата в областта на ментума. Сочи се, че
ищецът е изписан на 08.03.2021 г. за домашно лечение и постоянно
наблюдение.
Твърди се, че по повод постъпването си в УМБАЛ "Г.Странски" ЕАД
Плевен ищецът е заплатил сума в размер на 1150,00 лв. за медицински
консумативи, необходими за извършената му операция.
Твърди се също, че поради продължаващи силни болки, на 26.04.2021 г.
ищецът е постъпил в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", гр.София – планова
хоспитализация за извършване на оперативно лечение с голям обем и
сложност на долна челюст. При постъпването е имал оплаквания за
невъзможност за нормално затваряне на зъбите във фронта и трудност при
хранене, оток в областта на долна челюст вдясно, ограничено отваряне на
устата, наличие на оперативни цикатрикси в долна челюст, нарушена оклузия,
дислокация на фрактурните ръбове в областта на челюстта. Поради
оплакванията, на 27.04.2021 г. ищецът е опериран за трети път, поставен под
пълна упойка за втори път и за втори път му е оперирана долната челюст.
Извършено е реконструиране на долната челюст чрез репозиция и
възстановяване на анатомичната цялост и оклузия посредством нови
титаниеви пластини с 6 винта. Ищецът е изписан на 29.04.2021 г. за домашно
лечение и постоянно наблюдение.
Посочва, че по повод лечението си в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов",
гр.София ищецът е заплатил сума в размер на 3 072,00 лв. за медицински
консумативи за извършената му операция.
Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба ищецът
продължава да се лекува медикаментозно и да се възстановява от тежките си
травми, като възстановителният период не е приключил и няма гаранции дали
челюстта ще може да се възстанови в предходното състояние, а относно
фрактурата на черепа с вътрешни хематоми възстановяването и наблюдението
на състоянието му ще продължи в рамките на две-три години.
В исковата молба се посочва също, че съгласно медицинско
3
направление ищецът прави периодични контролни прегледи при лекуващия го
лекар в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", гр.София, поради продължаващи
оплаквания, както и че предстои планирано оперативно лечение по повод
функционалните и естетически оплаквания, причинени от титаниевия
имплант за фиксиране на фрактурата.
Във връзка с тези телесни увреждания се твърди, че в първите седмици
след инцидента ищецът е изпитвал болка в челюстта с изключително висок
интензитет, което е ограничавало напълно двиЖ.ята й и е налагало употреба
на болкоуспокояващи лекарства. Ищецът не е могъл да се справя
самостоятелно в ежедневието си и се е нуждаел от грижи за битовите нужди в
дома си и от приготвяне на специална храна. По време на лечението си и трите
операции е имал нужда непосредствено след изписването си от помощ при
хранене, преобличане, хигиенен режим, пазаруване и всички ежедневни
битови задълЖ.я. Това полоЖ.е е продължило в дълъг период от време след
инцидента – около 6-7 месеца. Твърди се, че и към момента на предявяване на
иска продължава често да има главоболие, лявото му рамо все още е
изтръпнало, не може да се храни с твърди храни, изпитва болка при натиск на
контузените места, както и че все още се нуждае от чужда помощ и от
специално приготвена храна и медикаменти. Твърди се също, че при обичаен
ход на оздравителния процес посочените увреждания водят до трайно
затруднение на двиЖ.ето на челюстта за период от около 6 месеца, но при
ищеца оздравителният период не върви гладко, налични са усложнения, нови
болки и неудобства, което води до необичайна продължителност и липса на
приключил възстановителен период, както и до болки и страдания с висок
интензитет и до настоящия момент. Посочва се, че от телесните увреждания и
операциите по тялото му са останали белези със загрозяващ характер. Твърди
се също, че ищецът ще продължава да търпи болки и страдания за
неопределен период от време, тъй като ще претърпи и бъдещи оперативни
интервенции с цел премахване на металните плаки, за поддръжка на
поставените медицински изделия, както и във връзка с последвалите
усложнения на различните травми по лицето и тялото.
Твърди се, че освен физическите болки и страдания, на ищеца е
нанесена и психологическа травма. Отключени са проблеми със съня,
тревожност, развито е посттравматично стресово разстройство, отключени са
нарушения на психиката и нормалното й функциониране. В исковата молба се
посочва, че въпреки, че е изминал дълъг период от време от ПТП, към
настоящия момент не е избледняло в съзнанието на ищеца нищо от случилото
се и той си спомня в детайли всички свои мисли и чувства от този момент и не
минава и ден без да се сети за случилото се, както и че продължава да
изживява силен страх за живота и здравето си. Твърди се, че П. П. има
издадено медицинско направление от личен лекар от 26.10.2021 г., с което
посещава специалист-психолог, като от издадените амбулаторен лист и етапна
епикриза е видно, че е развил психологично-личностово разстройство, по
повод което е назначена медикаментозна терапия и са дадени препоръки за
продължаващо наблюдение при психиатър.
В исковата молба се твърди, че вследствие на инцидента е бил нарушен
и социалния живот на ищеца. Същият живее със своята майка, с двете си
малолетни дъщери и фактическата си съжителка, но поради продължителния
отпуск по болест от повече от седем месеца (до 24.08.2021 г.) не е могъл да
4
издържа семейство си финансово. Посочва се, че към момента на подаване на
исковата молба отново е постъпил на работа в АПИ, ОД Враца, но поради
продължаващите болки е възпрепятстван да упражнява качествено професията
си, от което изпитва силно притеснение за бъдещето си. С оглед претърпените
травми се е наложило да бъде променено и работното му място и да изпълнява
длъжност на администратор, тъй като работата на терен възобновява
спомените за случилото се и не се справя със служебните си задълЖ.я.
Продължаващите проблеми с храненето пораждат неудобства на работното му
място, тъй като му е трудно да намира храна в обедните часове и често остава
без обяд, поради страх от болка в челюстта.
Ищецът оценява така претърпените от него неимуществени вреди в
размер на 150 000 лв.
Посочва, че от данните на нормативно уредения Информационен
център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страницата
на фонда, към датата на събитието - 26.02.2021 г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответника "ДЗИ - Общо застраховане"
ЕАД, за ППС с рег. No CB *** PC, с крайна дата на покритие 09.07.2021г.,
предоставящо покритието по чл.493 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Според ищеца, настъпилото събитие, неговата противоправност и
виновността на дееца са безспорно доказани, а оттук е доказано и наличие на
гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл.493, ал.1 във връзка с
чл.477, ал.1 КЗ. Посочва се, че ищецът в качеството си на пострадало лице по
смисъла на чл.478, ал.1 КЗ, има право на основание чл.432 КЗ да претендира
пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния
водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП.
Твърди се, че извънсъдебна претенция, при спазване на изискванията
на чл.380 КЗ, е депозирана при ответника с дата 05.08.2021 г. и е образувана
щета № 43072952100118. С писмо изх. № 0-92-10478/19.08.2021г. ответникът
е изискал заверено копие на влязъл в сила заключителен акт по наказателно
производство срещу виновния водач; заверен препис от постигнато
споразумение; заверено копие от автотехническа експертиза; заверено копие
от съдебномедицинска експертиза, протокол за оглед, фотоалбум, скица на
ПТП, протоколи от разпити на свидетели, актуална медицинска документация,
фотоснимки на травмите на ищеца. Ищецът счита, че тези документи нямат
съществено значение за установяване на основанието и размера на
претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по
уреждане на претенцията, както и че с това свое поведение ответникът
нарушава забраната, установена в чл.106, ал.5 КЗ. Посочва, че все пак е
уважил желанието на ответника и с молби от 21.09.2021г. и 28.09.2021 г. е
представил протокол за оглед на ПТП, съдебно-медицинска експертиза,
тройна съдебна автотехническа експертиза, болнични листа, фотоснимки,
епикриза от 21.09.2021 г., а с молба от 04.11.2021 г. е представил актуални
медицински документи. Въпреки всички представени доказателства, с писмо
изх.№ 0-92-14152/09.11.2021 г. ответникът е приел, че към момента не е
налице основание за ангажиране на отговорността му. Ищецът приравнява
5
двата отговора на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД на отказ, тъй като от една
страна ответникът е дал указания на ищеца да представи документи, с които
последният не е разполагал, а от друга страна посочва като условие за
решаване и изплащане на обезщетение представяне на документи, които не са
абсолютна предпоставка за произнасянето на застрахователя, съгласно
разпоредбата на чл.496, ал.3 КЗ. В тази насока се позовава и на съдебна
практика на касационната инстанция.
С така изложеното ищецът обосновава правния си интерес от
предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове
против ответника, както следва: иск за сумата 150 000 лв., представляваща
обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на ПТП от 26.02.2021 г. и иск за сумата 4 314,40
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за проведеното лечение.
Ищецът счита, че следва да му бъде присъдена и законна лихва по
чл.429, ал.3 КЗ от датата на депозиране на извънсъдебната претенция –
05.08.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетенията, както и законна
лихва по чл.497, ал.1, т.1 КЗ от 26.08.2021 г. Развива съобраЖ.я, че "ДЗИ-
Общо застраховане" ЕАД дължи законна лихва за собствената си забава върху
размера на застрахователното обезщетение (което включва главницата и
лихвата по чл.429, ал.3 КЗ), ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106, ал.3 КЗ, а именно – от 26.08.2021 г. до окончателното плащане, т.е.
ответникът дължи законната лихва, дължима от виновния застрахован водач,
както и законна лихва за собствената си забава на основание чл.497, ал.1, т.1
КЗ, тъй като не е определил и изплатил дължимото застрахователно
обезщетение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е подаден отговор вх.№ 2346/18.04.2022 г.
от ответника "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, в който се изразява становище
за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
На първо място се навеждат доводи, че съгласно чл.432, ал.1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка "Гражданска
отговорност" е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховката, при спазване на изискванията на чл.380 КЗ,
т.е. след като е изчерпана процедурата по този законов текст и застрахователят
или е отказал да плати обезщетение или не е платил такова в срок, или
увреденият не е съгласен с размера на предложеното такова. Провеждането на
тази процедура е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди (чл.498, ал.3 КЗ). Посочва
се, че в случая процедурата не е изпълнена изцяло, тъй като правоимащото
лице е уведомено за необходимостта от представяне на допълнителни
документи, необходими за установяване на основателността и размера на
претенцията, но такива не са били представени пред застрахователя.
Признават се посочените в исковата молба обстоятелства, че на 09.08.2021 г. е
заведена претенция въз основа на молба вх.№ 94-Н-162/09.08.2021 г., с която
П. Г. П. претендира застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от
26.02.2021 г. Твърди се, че към тази молба са били прилоЖ. документи, в
които няма достатъчно данни за събитието, поради което с писмо изх.№ 0-92-
10478/19.08.2021 г., получено на 23.08.2021 г. застрахователят е уведомил
6
правоимащото лице, че е необходимо да бъдат представени допълнителни
документи за установяване основанието и размера на претенциите, но П. П. не
е представил всички изискани документи. Поради тази причина с писмо изх.
№ 0-92-14152/09.11.2021 г. ответникът е уведомил ищеца, че предвид
изтичането на 3-месечния срок от предявяване на претенцията не е налице
основание за удовлетворяването й, тъй като представените по преписката
документи са недостатъчни за установяване на всички обстоятелства относно
ПТП и вината на водача, управлявал застрахования автомобил. Правоимащото
лице е уведомено, че застрахователят ще се произнесе по претенцията след
приключване на образуваното във връзка с инцидента досъдебно
производство и представяне на заключителен акт. Такъв акт липсва и към
момента, а с предявяването на настоящия иск ищецът демонстрира
формалността на заявената претенция и поставя застрахователя в
невъзможност за произнасяне. Ето защо ответникът счита, че е налице
злоупотреба с право и грубо нарушение на процедурата за решаване на
спорове по доброволен ред съгласно чл.380 ГПК, поради което моли
производството по делото да бъде прекратено.
В условията на евентуалност се навеждат и доводи за неоснователност
на исковите претенции.
Ответникът заявява, че не оспорва наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен между "ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД и собственика на товарен автомобил марка "Пежо", модел
"Боксер", с рег.№ СВ *** РС, валиден към 26.02.2021 г.
Оспорва обективирания в констативен протокол за ПТП с пострадали
лица механизъм на настъпване на ПТП, като навежда доводи, че този
официален свидетелстващ документ има обвързваща доказателствена сила
само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното
длъжностно лице.
Оспорва и вината на водача на застрахования товарен автомобил, като
твърди, че ПТП е възникнало по вина на пострадалия пешеходец, който без да
се съобрази с правилата за двиЖ.е по пътищата и временната организация в
района е навлязъл на пътното платно, като с това е станал основна причина за
възникване на произшествието и телесните наранявания. Счита, че водачът на
товарния автомобил няма вина, тъй като ударът е настъпил в опасната зона и
той не е имал техническа и професионална възможност да избегне
настъпването на ПТП. Посочва също, че въведената временна организация в
района на произшествието не е била съобразена с релефа на пътя и
нормативните изисквания, поради което водачите на МПС в района не са
имали възможност да възприемат и реагират навреме на възникналата
обстановка.
Ответникът оспорва и наличието на пряка причинно-следствена връзка
между посочените в исковата молба увреждания и процесното събитие.
Прави възраЖ.е за независимо съизвършителство, като твърди, че вина
за настъпилите за ищеца вреди имат служителите на работодателя му
Областно пътно управление-Враца. Навежда доводи, че работодателят, в
нарушение на длъжностната характеристика на пострадалия служител, му е
възложил работа извън компетенциите му и в разрез с правилата за безопасна
работа и условия на труд, както и че не е организирал двиЖ.ето съобразно
нормативните и технически изисквания, тъй като указателните табели не са
7
поставени по начин и на място, осигуряващи безопасното двиЖ.е на МПС в
ремонтирания участък.
В условията на евентуалност ответникът прави възраЖ.е и за
съпричиняване от страна на пострадалия ищец, като твърди, че същият е имал
обективната възможност да възприеме лекия автомобил и обстановката на
пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати
настъпването на ПТП. Твърди, че ищецът се е движел по средата на платното
за двиЖ.е при наличието на тротоари, а в случай, че такива не е имало – е бил
длъжен да се движи по платното за двиЖ.е, противоположно на посоката на
двиЖ.е на ППС по възможност най-близо до лявата му граница – чл.108
ЗДвП. Твърди, че пострадалият е имал обективна възможност да възприеме
автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с
които да предотврати настъпването на ПТП, респ. настъпването на вреди.
Счита, че с поведението си пострадалият е нарушил и правилата за
безопасност на работа – чл.126, т.5, 6, 10 и 13 от Кодекса на труда КТ/, чл.33
от Закона за здравословни ибезопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, инструкциите
на работодателя по БЗР и правомощията и задълЖ.ята си по длъжностна
характеристика, с което е допринесъл за вредоносния резултат.
Ответникът счита размерът на исковите претенции за необосновано
завишен, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е
адекватно и съразмерно на претърпените болки и страдания, че размерът на
същото не е съобразен с разпоредбата на чл.51, ал.2 от Закона за задълЖ.ята и
договорите /ЗЗД/, със съдебната практика и със социално-икономическите
условия в страната.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителната искова
молба вх.№ 2848/16.05.2022 г. от ищеца П. Г. П., чрез пълномощниците си
адв.Н.Д. и адв.Ж.Т., в която се поддържат всички излоЖ. твърдения в
първоначалната искова молба. Посочва се, че за посочения механизъм на
настъпване на ПТП са ангажирани нужните доказателства, а вината на
делинквента се презумира от чл.45, ал.2 ЗЗД, поради което направените от
ответника възраЖ.я в тази посока са неоснователни.
Във връзка с направеното възраЖ.е за съпричиняване, ищецът твърди,
че се е движил правилно и в унисон с правилата за двиЖ.е по пътищата.
По повод направеното оспорване на наличието на причинно-следствена
връзка между ПТП и описаните в исковата молба травми и здравословно
състояние на ищеца, последният счита, че са ангажирани съответните
доказателства и са направени доказателствени искания, чрез които ще бъдат
установени твърдените факти и обстоятелства. Поддържа, че претендираният
размер на обезщетението е справедлив и отговаря на съдебната практика.
Излага подробни правни съобраЖ.я относно дължимостта на
претендираните лихви за забава, като се позовава и на съдебна практика на
касационната инстанция в тази насока.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е подаден допълнителен отговор вх.№
3526/16.06.2022 г., в който ответникът заявява, че поддържа изцяло
становището и твърденията, които е изложил в първоначалния отговор на
исковата молба.
Посочва, че застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност"
встъпва в задълЖ.ето на застрахования да обезщети пострадалите и третите
увредени лица за причинените вреди по повод на сключения застрахователен
8
договор, а не по силата на закона, тъй като застрахователят не е прекият
причинител на вредата, поради което не е приложима разпоредбата на чл.84,
ал.2 ЗЗД и за изпадане в забава застрахователят следва да бъде поканен да
плати. Счита, че в случая не е била отправяна покана за плащане на дължими
лихви, поради което не е бил поставен в забава и не дължи претендираните от
ищеца лихви. Алтернативно поддържа, че претенцията за лихви е отправена за
първи път с връчването на препис от исковата молба, поради което за дата на
забавата следва да се счита датата, на която е уведомен за предявената
претенция за лихви, а именно – 04.04.2022 г.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е
НОХД № 483/2024 г. по описа на ОС-Враца. Допуснати и изслушани са
съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, комплексна съдебно-медицинска
експертиза /КСМЕ/ и комплексна психолого-психиатрична експертиза
/КППЕ/, чиито заключения не са оспорени от страните и са приети от съда.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи,
настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
І. Относно механизма на ПТП.
С постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 286/20.07.2022
г. съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че на 26.02.2021 г. към 09:30
ч. на път I-1 граница Румъния - Видин - Враца - Мездра - София - Благоевград
- Кулата - граница Гърция/ в района на км. 140 + 112, е реализирано
пътнотранспортно произшествие, при което водачът на автомобил марка
Пежо, модел Боксер, с рег. № CB *** PC, е блъснал пешеходец и работник -
П. Г. П..
Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото
заверен препис от констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Не се спори, а и от приложеното наказателно дело се установява, че по
случая е образувано досъдебно производство № 47/2021 г. по описа на ОСлС-
Враца, пр.пр.№ 343/2021 г. по описа на ОП-Враца, което е приключило с
внасянето на обвинителен акт срещу П. Г. Х.. Въз основа на този обвинителен
акт е образувано НОХД № 483/2024 г. по описа на Окръжен съд-Враца. С
постановена по същото дело Присъда № 18 от 20.09.2024 г. подсъдимият П. Г.
Х. е признат за виновен в това, че на 26.02.2021 г., около 09:30 часа, на главен
път І-1 /Е-79/ в района на километър 140+112, в посока от гр.Монтана към
гр.Враца при управление на товарен автомобил "Пежо Боксер", с рег.№
СВ***РС, собственост на "Уникредит Лизинг" ЕАД, БУЛСТАТ: *** и
ползвател "Мултитракс" ЕООД, гр.Враца, със скорост от около 80 км/ч и пътен
знак А 23 – "Участък от пътя в ремонт", по непредпазливост и в нарушение на
чл.20, ал.2 ЗДвП – като не е намалил и не е спрял, когато е възникнала
опасност за двиЖ.ето – неправилно движещите се пред него по пътното
платно пешеходци – служители на Областно пътно управление, гр.Враца, е
причинил ПТП, като с предната дясна ъглова част на автомобила е блъснал:
1. К. Б. Д. от гр.Враца, ЕГН **********, като е причинил смъртта му и
2. П. Г. П. от гр.Враца, ЕГН **********, с което му е причинил три
средни телесни повреди, изразяващи се в:
- счупване на левите челна и слепоочни кости с надлежаща разкъсно
контузна рана, които увреждания отговарят на самостоятелния медико-
9
биологичен признак "Нараняване, което прониква в черепната кухина";
- кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и степенна промяна на
съзнанието, които увреждания са му причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота;
- счупване на лява ябълчна кост, счупване на пазухата на горна челюст
вдясно, които увреждания отговарят на самостоятелния медико биологичен
признак "Счупване на челюст",
поради което и на основание чл.343, ал.4, във вр. ал.3, пр.3, б."б", пр.1
/стар тескт/, във вр. ал.1, б."в" /стар текст/, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.58а, вр. чл.54
НК му е наложено наказание "две години лишаване от свобода", чието
изпълнение е отложено за срок от четири години на основание чл.66, ал.1 НК.
Този съдебен акт е потвърден с Решение № 131/25.03.2025 г.,
постановено по ВНОХД № 232/2025 г. по описа на Апелативен съд-София.
По искане на ответника и във връзка с направеното от него възраЖ.е за
съпричиняване в рамките на настоящето съдебно производство е разпитан
свидетеля П. Г. Х..
Свидетелят Х. заявява, че е бил участник в ПТП на 26.02.2021 г., което
се е случило в светлата част на денонощието – около 09:30 часа и при което е
имало пострадали хора. Обяснява, че е пътувал със служебен бус от гр.Видин
за гр.Враца и по време на двиЖ.ето една кола го е изпреварила от лявата
страна, поради което той е продължил да се движи в дясната лента. Твърди, че
тази лента не е била забранена за двиЖ.е и не е имало маркировка да е спряна
и двиЖ.ето да е отклонено в лявата лента. Обяснява, че е видял на пътя един
бус и един джип, които са били спрени един след друг. Твърди, че в момента, в
който е преминавал са излезли хора на пътното платно, като според него те са
излезли между двете спрени превозни средства. Според свидетеля, двете
превозни средства са били спрели отстрани, но двете от гумите им са били на
асфалта. Пояснява, че е имало знак за ремонт и ограничение за 60 км/ч, но
този знак е бил поставен на около метър-два зад буса. Свидетелят заявява, че
не си спомня дали хората са били с гръб или с лице спрямо неговия автомобил,
тъй като всичко се е случило много бързо и не си спомня, както и че не ги е
възприел и не може да каже къде са се намирали на пътното платно. Разказва,
че когато е спрял въобще не е знаел, че е ударил хора и след като е слязъл е
видял, че става въпрос за работници. Посочва, че единият е бил ранен, целия в
кръв и е обикалял, а другият е лежал и не е мърдал. Свидетелят по-късно е
разбрал, че работникът, който е бил в кръв и е обикалял наоколо, се казва П.,
но няма спомен с какви дрехи е бил облечен и дали е имал светлоотразителна
жилетка. Твърди, че се е движел с разрешената скорост от 90 км/ч, а когато е
видял ограничението е намалил скоростта. Посочва, че освен ограничението
от 60 км/ч е имало и поставен знак за път в ремонт, но и двата знака са били
поставени на метър-два от буса.
В хода на съдебното производство и след постановяване на
осъдителната присъда, ответникът поддържа искането си за назначаване на
САТЕ във връзка с направените от него възраЖ.я за принос на пострадалото
лице за настъпване на вредоносния резултат.
От заключението на допуснатата и изслушана САТЕ се потвърждава,
че ПТП е настъпило на 26.02.2021 г., около 09:30 часа, на път І-1, на км
140+112 в светлата част на денонощието, при слънчево време и нормална
видимост. Посочва се, че петима работници на АПИ са поставяли пътни
10
знаци, свързани с организацията на двиЖ.е на товарните автомобили над 12
тона. На десния банкет са били паркирани товарен автомобил "Форд Транзит
350", с рег. № ВР***СХ, и товарен автомобил "Дачия Дъстер", с рег.№ СА***
СР, като зад тях работниците са поставили пътни знаци А23 "Участък от пътя
в ремонт" и В26 "Забранено е двиЖ.ето със скорост, по-висока от означената –
60 км/ч", след което са тръгнали напред към паркираните автомобили. В
заключението е посочено, че В. Н. К. и М. Н. К. са се движели по банкета, а П.
Г. П., К. Б. Д. и И. Х. Н. са се движели един след друг в десния край на
платното за двиЖ.е, с гръб към преминаващите автомобили в посока към
гр.Враца. В същия момент товарният автомобил "Пежо Боксер", с рег.№
СВ***РС, управляван от П. Г. Х., се е движел в дясната половина на платното
за двиЖ.е в посока от гр.Монтана към гр.Враца със скорост около 80 км/ч. В
определен момент, достигайки до мястото на удара, този автомобил е блъснал
тримата пешеходци с челната дясна ъглова част, в областта на предна броня,
предния десен калник, предното панорамно стъкло, по които са получени
повреди и деформации. В резултат на ударния импулс, телата на П. Г. П., К. Б.
Д. и И. Х. Н. да отхвърлени от товарния автомобил "Пежо Боксер" вдясно по
посока на двиЖ.е на автомобила.
Според заключението на САТЕ, от техническа гледна точка мястото на
удара между товарния автомобил "Пежо Боксер" и пострадалия пешеходец П.
П. се намира на около 46 метра от ъгъла на отбивка от главния път към земен
път, намиращ се вдясно по посока на огледа към гр.Враца по дължината на
платното за двиЖ.е и на около 30 см. вляво от десния край по ширината на
платното за двиЖ.е. Посочва се, че водачът на товарния автомобил "Пежо
Боксер" е имал пряка видимост към пешеходците, вкл. и П. Г. П., докато
последният е бил с гръб към него преди и по време на настъпване на удара с
товарния автомобил. Според вещото лице, пострадалият П. Г. П. е имал
възможност да види, чуе и възприеме товарния автомобил и обстановката на
пътното платното. При изслушването му в с.з. вещото лице пояснява, че макар
и ищецът да е бил с гръб и да не е могъл непосредствено да види
приближаващото се МПС, е имал възможност да се обърне и да възприеме
пътната обстановка. В заключението е посочено, че пострадалият П. Г. П. е
имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движел извън
платното за двиЖ.е на ППС – в района на десния банкет, както са направили
част от колегите му от АПИ. В с.з. експертът посочва, че според протокола за
оглед, покрай дясната страна на пътното платно е имало опесъчен банкет с
ширина 2,15 м., където правилно са били паркирани автомобилите на АПИ и
по който са могли да се движат и работниците, тъй като не е имало висока
трева или храсти, поради което и с оглед професионалната си компетентност
ищецът е могъл да избегне ПТП.
ІІ. Относно причинените травматични и психически увреждания,
техния интензитет и продължителност на лечение.
От прилоЖ.я фиш за спешна медицинска помощ № 3424 от ЦСМП-
Враца се установява, че непосредствено след ПТП на 26.02.2012 г., около
09:48 ч. ищецът П. Г. П. е прегледан на мястото на инцидента и му е поставена
работна диагноза: черепно-мозъчна травма, съмнение за фрактура на долна
челюст, разкъсно контузна рана в лява челна област на главата. При снемане
на анамнезата е отразено, че е ищецът няма спомен от случилото се и след
ПТП е в увредено общо състояние, с рана в областта на челото вляво, оток и
11
болка в мандибулата. При снемане на неврологичния статус е посочено, че е в
съзнание, няма отпадна неврологична симптоматика, нормални зеници, а ГКС
е 15 т. /максимален брой/.
Видно от прилоЖ.те копия от лист за преглед на пациент в КДБ и
амбулаторен лист № 2840 от 26.02.2021 г., 10:02 часа, след ПТП ищецът П. е
транспортиран в ЦСМП-Враца, където му е поставена диагноза:
субарахноидален кръвоизлив, неуточнен. При снемане на анамнезата е
отразено, че лицето е пешеходец, пострадал при сблъсък с тежкотоварен
автомобил, като няма спомен за случилото се, има главоболие, болки в дясна
мандибуларна област и кървене от устата. Като обективно състояние е
посочено, че е в умерено увредено общо състояние, контактен, ауто- и
алопсихично ориентиран, както и че има разкъсно-контузна рана с размер
около 3 см. в областта на главата, на която е направена първична хирургична
обработка. Направени са му кръвни и образни изследвания, както и
компютърна томография на глава и шия. Предписана му е медикаментозна
терапия и е насочен към Спешно отделение-Плевен.
От приложената история на заболяване № 5701 от 26.02.2021 г. е видно,
че П. П. е прехвърлен в УМБАЛ "Г.Странски" ЕАД Плевен, Клиника по
Неврохирургия, където постъпва на същата дата в 15:00 часа. При
постъпването ищецът се оплаква, че е претърпял удар в главата, че няма ясен
спомен за случилото се, че има главоболие, световъртеж и болки в дясната
страна на долната челюст. При отразяване на обективното състояние са
констатирани нормален неврологичен статус, ГКС – 15 т., периорбитален
хематом вляво на главата, разкъсано-контузна рана супраорбитално вляво,
оток и палпаторна болезненост в десния клон на мандибулата. Направени са
му кръвни и образни изследвания, както и КТ на главата, при която са
установени данни за многофрагментна фрактура на фронталната кост вляво с
ангажиране на фронталния синус и покрива на орбитата, дислокация на
фрагментите с компресия върху левия очен булбус и горния прав мускул,
фрактурна ивица вляво фронто-темпорално с импресионен фрагмент с
дължина 13 мм., навлизащ в черепната кухина до 3мм., фрактура на лява
зигоматична кост, десен максиларен синус, кръвно - еквивалентни колекции в
максиларните синуси, клетките от етамоидалния лабиринт и ляв фронтален
синус. На 26.02.2021 г. ищецът е опериран, като са поставени единични
шевове върху разкъсно–контузната рана фронтално ляво на главата. На
01.03.2021 г., след консултация с офталмолог, се установява субконюктивална
хеморагия, двойни образи горе и долу темпорално в ляво. Изписан е на
01.03.2021 г., в добро общо състояние, като е насочен за консултация с лицево-
челюстен хирург за реконструкция на лицевите травми.
На 02.03.2021 г. ищецът е постъпил в клиника по УНГ на УМБАЛ "Г.
Странски" ЕАД Плевен. От приложената история на заболяването № 6016/21
г. е видно, че му е поставена диагноза - Счупване на костите на скулите и
горната челюст. При постъпването са констатирани: болки в лявото око,
замъглено виждане със същото око, затруднено отваряне на устата, болки в
долната челюст, хематом вляво, патологична подвижност и костни
крепитации в областта на горния и латерален ръб вляво, кръвоизлив в ляво
око, ляв общ носов ход изпълнен с коагулуми, обработена рана вляво
фронтално, екскориации на кожата в същата област, хематом в областта на
ъгъла в долната челюст вдясно и в областта на ментума, праг в зъбната редица
12
в областта на 31-41 зъби - зъбите от лявата половина на долната челюст
контактуват с антагонистите си, а от дясната – са на отстояние 2-3 см. от
антагонистите, като целият фрагмент е завъртян вестибуларно, хематом на
лигавицата и патологичната подвижност в същата област, патологична
подвижност в областта на непробил зъб – 48 зъб. Направени са му кръвни и
образни изследвания, както и контролна КТ, при която се констатират данни
за многофрагментна фрактура на фронталната кост вляво с ангажиране на
фронталния синус и покрива на орбитата, дислокация на фрагментите с
компресия върху левия очен булбус и горния прав мускул, фрактурна ивица
вляво фронто-темпорално с импресионен фрагмент с дължина 13 мм,
навлизащ в черепната кухина до 3 мм, фрактура на лява зигоматична кост,
десен максиларен синус, кръвно-еквивалентни колекции в максиларните
синуси, клетките от етмоидалния лабиринт и ляв фронтален синус. На
02.03.2021 г. на ищеца е направена операция под обща анестезия за закрито
наместване на фрактура на лицевата кост, при която се реконструира лявата
орбита с помощта на титаниеви мини пластинки и мини винтове, като за целта
фрагментите са били изтеглени и фиксирани в анатомична позиция.
Направена е интраорална остеосинтеза на менталната фрактура и
екстраорална остеосинтеза на ъгъла на долната челюст вдясно с помощта на
титаниеви пластини и титаниеви винтове, екстрахиран е 48 зъб, шев на кожата
в областта на ъгъла вдясно и на лигавицата в областта на ментума. Ищецът е
изписан на 08.03.2021 г. с подобрение и назначено медикаментозно лечение.
От приложената история на заболяването № 10730/26.04.2021 г. е
видно, че на същата дата П. П. е постъпил в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов",
гр.София в Отделение по лицево-челюстна хирургия с окончателна диагноза:
Последици от счупване на черепа и костите на лицето, счупване на долна
челюст. При постъпването е имал оплаквания за невъзможност за нормално
затваряне на зъбите във фронта и трудност при хранене. При снемане на
локалния статус е посочено, че има оток в областта на долна челюст вдясно,
палпаторно болезнен, както и ограничено отваряне на устата, наличие на
оперативни цикатрикси в долна челюст, нарушена оклузия. На 27.04.2021 г.
ищецът е опериран под обща анестезия, като е извършено реконструиране на
долната челюст чрез репозиция и възстановяване на анатомичната цялост и
оклузия посредством нови титаниеви пластини с 6 винта. Изписан е на
29.04.2021 г.
Представена е и етапна епикриза на П. Г. П. от Отделение по лицево-
челюстна хирургия на УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД от 21.09.2021 г., в
която е посочено, че предстои оперативно лечение по повод функционални и
естетични оплаквания, причинени от титаниевия имплант, използван за
фиксиране на фронто-зигоматичната фрактура.
ПрилоЖ. са 7 бр. болнични листове, от които е видно, че ищецът е бил
в отпуск по болест в периода от 26.02.2021 г. до 24.08.2021 г.
По делото са прилоЖ. и заверени копия от амбулаторен лист и етапна
епикриза от 26.10.2021 г., от които се установява, че ищецът П. П. е извършил
консултация с психиатър по повод преживяно животозастрашаващо
стресогенно събитие от 26.02.2021 г., при което е станал очевидец и на смърт,
а впоследствие е претърпял редица оперативни интервенции с дълъг
рехабилитационен период. При посещението е посочил, че след завръщането
на работа се е наложило да променят работното му място и да започне работа
13
като администратор, тъй като работата на терен непрекъснато е възобновявала
спомена за случилото се. Оплаква се от непрекъснато връщане по няколко
пъти в седмицата на спомена и картината на катастрофата., което го прави
тревожен и пречи на съня му. Поставена му е била диагноза: Постравматично
стресово разстройство. Като обективно състояние е описано, че е
психомоторно спокоен, но при задаване на въпроси, касаещи
психотравмиращата ситуация от 26.02.2021 г., става напрегнат и тревожен.
Има непрекъснато натрапване и оживяване на сцената на катастрофата –
флашбек, проявява отбягващо травмата поведение.
От прилоЖ.те по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
изх.№ 1014/0505.2021 г., изд. от Община Враца, се установява, че ищецът П. Г.
П. има две дъщери – М. П. П., родена на ***, и Д. П. П., родена на ***
По делото е представено заверено копие от Трудов договор № РД-13-
23/13.09.2017 г., от който е видно, че П. Г. П. е работил в Областно пътно
управление-Враца на длъжност "Главен специалист". Представена е и
длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност, от която е
видно, че част от преките му задълЖ.я са свързани с ръководство и
координиране дейността по организация на двиЖ.ето, пътната сигнализация и
набиране на техническа информация за пътищата в РПС-Враца. Представени
са и извлечения от книгите за проведен начален и периодичен инструктаж – 2
бр., служебна бележка за проведен начален инсруктаж по безопасност на труда
и сертификати за преминато обучение по БЗР.
В производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В. Н. К. (без родство с ищеца),Е. П. Р. (фактически съжител на
ищеца) и П. Г. И.(без родство с ищеца).
От показанията на свидетелката Е. Р. се установява, че живее на
съпружески начала с ищеца в общо домакинство в гр.Враца, кв.Бистрец от
около 7 години и от това съжителство имат родени две деца. По време на
инцидента свидетелката е била бременна в осмия месец, поради което не са й
разрешили да го посещава по време на престоя му в болницата. Свидетелката
заявява, че през първите два дни от този период двамата не са комуникирали, а
след това са започнали да се чуват по телефона. Твърди, че през тези първи
дни той не е бил в съзнание и е имало опасност за живота му, поради което се
е считало, че е в критично състояние. Разказва, че когато са започнали да се
чуват по телефона, П. не е имал ясен спомен за случилото се, а само
откъслечни спомени от линейката и от Бърза помощ. Разговорите им са били
насочени върху болката, която изпитва, като първоначално това е била само
физическа болка, но впоследствие е започнал да преживява психически и
емоционално всичко случило. Според свидетелката е имало моменти, в които
дори не му се е говорело и не е искал да се чуват. Свидетелката посочва, че го
е видяла за първи път след инцидента при изписването му от болницата.
Тогава е имал рани, отоци и е изглеждал много зле. Когато детето им се е
прибрало от детска градина, се е уплашило от него и се е скрило и разплакало,
което за него е било много тежко. Свидетелката разказва, че след като е родила
второто дете и са я изписали, на 10-ия ден той отново е влязал за операция,
след която е било много тежко, тъй като при същата са били захванати двете
му челюсти с ластици и шини, поради което е било невъзможно той да се
храни, а начинът, по който е изглеждал тогава, отново е бил стресиращ за
детето. Поради това, че двете челюсти са били захванати, не е можел да си
14
отвори устата и всичко, което е приемал за ядене, е трябвало да е с
консистенция на вода, за да минава през сламка. Свидетелката установява, че
ищецът е приемал това свое състояние много тежко психически, изпадал е в
нервни кризи, тормозел се е и обстановката е била много напрегната. Имало е
моменти, в които не е искал да говори, затварял се в себе си и не е откликвал
на нейните опити за комуникация. Според свидетелката, преди инцидента
детето им е било по-близко с баща си и е търсело повече него, двамата си
имали неща, които са правели заедно, но след това е настъпила промяна в това
отношение на детето и то е започнало да търси повече майка си, което П. е
приел доста тежко. Свидетелката твърди, че на ищеца предстоят още две
операции - една на веждата и една на челюстта. Посочва, че той продължава
да има болки в челюстта, поради което се налага отново да се махне поредната
планка. Сочи, че на веждата също има болки - когато лежи, когато се излага на
слънце, както и че много често го боли глава. Според показанията й, ищецът
продължава да има и изтръпвания в главата и рамото и дори при лек допир той
изпитва дискомфорт. Според свидетелката Р., ищецът често говори за
инцидента, макар и да е минало доста време, и има сънища, свързани с това.
Всичко това му пречи и се е затворил към околните хора, към колегите и към
приятелите си. Свидетелката заявява, че продължително време той не е искал
при него да идват дори и близки хора, както поради начина, по който е
изглеждал, така и поради начина, по който се е чувствал. Свидетелката
разказва за ситуация, в която ищецът случайно е видял в магазин водача на
буса, който е причинил инцидента, и е получил нещо като паник атака -
разтреперил се е, пребледнял е и е изпаднал в състояние, в което не е бил на
себе си, поради което не са могли да довършат пазаруването си, а на връщане
се е наложило тя да кара колата. Свидетелката заявява, че многократно са
говорили за психолог, но той отказва, както и че тя самата е психолог, но не
може обективно да му окаже помощ.
От показанията на свидетеля П. И., който е приятел на ищеца, се
установява, че двамата са се видели лично няколко дни след катастрофата в
болницата в гр.Плевен. Според свидетеля, ищецът не е бил много
разговорлив, изглеждал е потресаващо - лицето му е бил обезобразено и е
имал травми по главата, бил е сринат психически. Свидетелят разказва, че
преди произшествието двамата са се виждали 2-3 пъти седмично, но след това
той много се е затворил. Заявява още, че се опитва да коментира с ищеца
случилото се, но вижда, че той се разстройва и не желае да говори за
състоянието си, не иска да се връща към това, което е преживял, и не иска да
го изживява втори път. От показанията на И. се установява, че двамата с
ищеца са играели непрофесионално аматьорски футбол, но след инцидента П.
не може да върши физическа работа, запъхтява се и вече не спортува.
Физическа домашна работа, също не може да работи, тъй като се изморява
бързо.
От показанията на свидетеля В. К., който е колега на ищеца от около 5
години, се установява, че към момента на произшествието П. П. е бил главен
специалист към Областно пътно управление-Враца. Според свидетеля, след
инцидента ищецът не е бил на работа около една година, а след завръщането
му на работа е бил преместен на друга длъжност и е станал домакин в
управлението. Това се е наложило, тъй като не е могъл да изпълнява
служебните си задълЖ.я, свързани с ежедневно излизане на пътя, поради
15
психични проблеми – ставало му е лошо и е изпитвал страх. Свидетелят
посочва, че към момента на разпита ищецът отново изпълнява старата си
длъжност - главен специалист, тъй като е искал да преодолее този страх.
Мнението на свидетеля е, че П. П. все още не е преодолял психическите си
проблеми, тъй като при излизане на пътя все още изпитва страх. Свидетелят
твърди, че и той и други негови колеги са виждали ищецът да плаче и дори са
го съветвали да потърси консултация с психолог. Знае, че и към момента на
разпита ищецът шофира трудно и изпитва страх. Оплаква се, че едната част на
главата му е изтръпнала.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите са ясни, последователни, взаимно непротиворечиви и се
потвърждават, както от събраните писмени доказателства, така и от
заключенията на изслушаните по делото експертизи.
От заключението на изслушаната КСМЕ се установява, че вследствие
на ПТП от 26.02.2021 г. П. Г. П. е получил следните травматични увреждания:
контузия на мозъка средна степен на тежест; счупване на основата на черепа в
областта на предна черепна ямка; травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки /субарахноидален/вдясно париетално/теменно;
общомозъчен едем; навлизане на въздух в черепната кухина вляво темпорално
/слепоочно/ – пневмоцефалия; многофрагментно счупване на челната кост
вляво с ангажиране на външна и вътрешна стени на челния синус и орбитата,
с дислокация на фрагментите с компресия на левия очен булб и горния прав
очен мускул; травматичен кръвоизлив в левия челен синус и етмоидалните
клетки; счупване на лява темпорална /слепоочна/ кост вляво с импресионен
фрагмент дълъг 13 мм и навлизащ в черепната кухина до 3 мм; разкъсно-
контузни рани в лява слепоочна и лява челна области на гравата; травматичен
кръвоизлив в меките тъкани на лява орбита – периорбитален хематом;
счупване на долната челюст – ъгъл вдясно; счупване на тялото на долната
челюст – вляво /фрактурната линия минава от зъб 41 косо вляво покрай
симфизата; фрактура на горната челюст вляво; фрактура на лява ябълчна кост;
фрактура на латералната страна на лява орбита; околоносни кухини –
изпълнени с кръв; отоци и хематоми по лицето.
Заключението на КСМЕ е, че травматичните увреждания на П. Г. П. са с
доказан произход и са причинно-следствена връзка с процесното ПТП от
26.02.2021 г.
В заключението е описано проведеното болнично лечение, което се
установява от прилоЖ.те по делото писмени доказателства, така както е
изложено по-горе в мотивите. Посочено е, че в ЦСМП-Враца е обработена
разкъсно-контузна рана в лява темпорална област на главата, а в Клиниката по
неврохирургия на УМБАЛ "Д-р Георги Странски", гр.Плевен е зашита
разкъсно-контузна рана в лява челна област под местна анестезия. Описани са
етапите, през които минава оздравителният процес при разкъсно-контузните
рани и времето за възстановяване във всяка от тях. Впоследствие ищецът е
претърпял две операции под обща анестезия по отношение на лицевата травма
– на 02.03.21 г. и на 27.04.21 г. Посочено е, че възстановителният период след
оперативната интервенция, която е извършена на ищеца на 02.03.2021 г. е
около 2 месеца при успешна интервенция, като през това време болният е с
налоЖ. шини и междучелюстна фиксация, може да се храни само с течности,
понася болки и има затруднен говор, но в случая по преценка на оператора не
16
са налоЖ. шини. Оздравителният период не е протекъл без усложнения – било
е налице недобре протичащо зарастване на долночелюстните фрактури –
установена е патологична подвижност и нарушена оклузия, поради което на
26.04.2021 г. е пристъпено към нова операция и вече е осъществена
междучелюстна фиксация за 30 дни. От този момент са били необходими още
60 дни за зарастване на фрактурите, отстраняване на назъбните шини и
захранване. Според вещите лица предстоят интервенции по отстраняване на
пластините, след което ще има нов оздравителен период.
В заключението е описано и какво е проведеното медикаментозно
лечение, като е посочено, че към момента на изготвяне на експертиза не се
налага прием на специални медикаменти, а само на обезболяващи лекарства
при главоболие.
Вещите лица посочват, че П. П. е търпял най-интензивни болки и
страдания непосредствено след травмата и при обработката на раните в
областта на главата, както и при превръзките и свалянето на конците. Извън
тези период е имал епизоди на главоболие при емоционално и физическо
натоварване и промяна в атмосферното налягане, за което вземал
обезболяващи медикаменти. Изтърпял е и болки от оперативните
интервенции в областта на орбитата и долната челюст, затруднения в
храненето и говора. Тези болки се повлияват от медикаменти, които се налага
да се приемат с месеци.
В заключението е отразено, че счупването на основата на черепа в
областта на предна черепна ямка с навлизане на въздух в черепната кухина е
проникващо нараняване, като създаването на комуникация между външната
среда с черепната кухина е предпоставка за развитие на възпалителен процес
– менингит, енцефалит, мозъчен абцес, поради което е породило опасност за
живота на ищеца. Вещите лица поясняват, че в случая своевременното
антибиотично лечение и активното неврологично наблюдение са
предотвратили този риск и развитието на усложнения, поради което
опасността за живота е съществувала за периода на болнично лечение.
Разкъсно-контузните рани в лява челна и темпорална области на
главата са причинили болки и страдания.
Нараняванията в лицево-челюстната област причиняват изключително
силни болки, невъзможно хранене, говор, а в случая – и невъзможност за
двиЖ.е на долната челюст поради двустраното счупване и счупената лява
ябълчна кост, което допълнително блокира двиЖ.ето на долната челюст. Това
двустранно счупване на долната челюст, счупването на ябълчната кост и
изпълнените с кръв синуси пораждат опасност за живота поради, кървене от
устата и стичане на кръв към носоглътката, без възможност за преглъщане,
тъй като езикът не може да се движи. Тази опасност продължава до
овладяване на кървенето, репониране и фиксиране на костите.
В заключението е отразено, че лечебният период при П. П. за черепно-
мозъчната травма е продължил от 26.02.21 г. до 01.03.21 г., като лечението е
проведено в специализирана неврохирургична клиника и през този период е
овладяна опасността от развитие на възпалителен процес в мозъка, овладян е
мозъчния едем, а травматичният кръвоизлив под меките мозъчни обвивки е
резорбиран. При изписване ищецът е бил в съзнание и без отпадна
неврологична симптоматика. Според експертите, възстановителният период за
черепно-мозъчната травма, която е претърпял ищеца е в рамките на шест
17
месеца до една година. При извършения му на 17.10.2022 г. преглед от вещото
лице д-р П. ищецът е в добро общо състояние по отношение на тази травма и
няма данни за огнищна неврологична симптоматика. Заключението е, че по
отношение на черепно-мозъчната травма лечението е приключило успешно и
ищецът е в ясно съзнание, адекватен, всестранно ориентиран и с нормален
неврологичен статус.
Разкъсно-контузните рани в областта на главата са били обработени и е
спряно кървенето, зараснали са първично и без възпалителен процес.
По отношение на лицевата травма на 17.10.2022 г. е извършен преглед
и образно изследване на ищеца от вещото лице д-р Л.Д., при който се
констатира, че е налице незначителна лицева асиметрия, като дясната лицева
половина е по-раздута. При изслушването в съдебно заседание вещото лице
пояснява, че асиметрията е следствие от това, че по време на първата
интервенция е отстранен мъдреца, който е в ъгъла на челюстта и във
фрактурната линия вдясно на челюстта, но заявява, че същата не е от значение
за качеството на живот и не е натрапчива. Според заключението, ищецът
отваря устата без затруднение, няма нарушен говор, зъбите застават в
централна оклузия, а на рентгенографията се виждат две остеосинтезни
пластини, на дясната от които се вижда резорбация около винтовете. Има
палпаторна и спонтанна болезненост, което би наложило оперативно
отстраняване на пластината.
На същата дата – 17.10.2022 г. е извършен преглед на ищеца и от
вещото лице С.Н., при който се констатира оперативен белег в средна трета на
долно вътрешния ръб на дясно рамо на мандибулата; оперативен цикатрикс по
горния край на лява вежда, като и двата белега са разполоЖ. изключително
точно, успоредно на естетическите линии на Лангер, без да ги пресичат, което
е довело до добър естетичен резултат. Освен това белезите не изпъкват над
повърхността на околната кожна тъкан, т.е. нямат вид на хипертрофирани
цикатрикси или келоиди, което да налага допълнително оперативно
вмешателство на пластичен хирург. Останалите белези от операции са
разполоЖ. интраорално, по вътрешния ръб на мандибулата, не се виждат, не
причиняват неудобство на ищеца и също не подлежат на реконструктивно
вмешателство. Вещото лице констатира, че по-неприятен е белегът
темпорално вляво, тъй като подлежащата тъкан и кост с релеф, но корекция не
би променила изгледа. Мекотъканният белег под челюстта е без келоиди и не
е загрозяващ.
Заключението е, че по отношение на лицево-челюстната травма няма
последици, които да нарушават естетиката, говора и храненето.
Посочено е, че предстои още една оперативна интервенция с обща
анестезия по отношение на лицево-челюстната травма.
От заключението на изслушаната КСППЕ се установява, че след ПТП
от 26.02.2021 г. в П. Г. П. е настъпила Остра стресова реакция, която се е
проявила със силни болки, главоболие и световъртеж. Тази остра стресова
реакция не е отзвучала, а е протрахирала и е преминала в Разстройство на
адаптацията, което е променило начина му на живот, а по-късно е преминала
и в Посттравматично стресово разстройство. В резултат на получените
увреждания от ПТП е разстроен социалния живот на ищеца. Вещите лица
посочват, че е налице нарушение на съня и тревожност, които са в пряка
причинна връзка с получените увреждания от ПТП. Налице е
18
Посттравматично стресово разстройство и Органично тревожно разстройство
в П. П.. В заключението се сочи, че същият има епизоди на повтарящо се
изживяване на психотравмата под формата на внезапно оживяване на
събитието – кошмарни сънища, страх и безсъние, тревожност и потиснатост.
Посочва се също, че П. П. е употребявал медикаменти поради болките и
овладяване на тревожността му, които приема и ком момента на изготвяне на
експертизата.
ІІІ. Относно претърпените имуществени вреди.
Представена е фактура № **********/04.03.2021 г., издадена от
"Клоди-М.Атанасова" ЕООД, гр.София, от която се установява, че П. Г. П. е
заплатил общо 1 150,00 лв. с ДДС за 1 бр. плака мандибуларна права 4 отвора,
1 бр. плака орбитална 12 отвора, 4 бр. винт мандибула и 4 бр. винт фациал
самонарезен.
От приложената фактура № **********/26.04.2021 г., издадена от
УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД е видно, че П. Г. П. е заплатил сумата 3
072,00 лв. с ДДС за комплект от 1 бр. мини микро плака с 8 или 10 отвора и 10
бр. титаниеви винта.
Представена е фактура № **********/29.04.2021 г., изд. от УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов" ЕАД, на стойност 17,40 лв.- потребителска такса за
Отделението по лицево-челюстна хирургия.
Освен това е приложена фактура № **********/01.06.2021 г., изд. от
УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, придружена с касов бон, от които се
установява, че П. П. е заплатил общо 75,00 лв. за снабдяване с медицински
документи
ІV. Относно застрахователното правоотношение.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение №
286/20.07.2022 г. и обявен за окончателен в открито съдебно заседание на
25.10.2022 г., съдът е отделил като безспорно в отношенията между страните
обстоятелството, че към датата на събитието – 26.02.2021 г. за автомобил
марка Пежо, модел Боксер, с рег. № CB *** PC, е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" с ответника "ДЗИ-Общо застраховане"
ЕАД.
Безспорно е и това, че ищецът П. Г. П. е отправил до „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД писмена застрахователна претенция на основание чл.380
КЗ, която е връчена на ответника на 05.08.2021 г. и е заведена с вх.№ 94-Н-
162/09.08.2021 г., въз основа на която е образувана застрахователна преписка
№ 43072952100118, както и че след проведена кореспонденция между
страните, с писмо изх.№ 0-92-14192/09.11.2021 г. застрахователят е уведомил
молителя, че към момента не е налице основание за удовлетворяване на
претенцията му и по същата ще бъде извършено произнасяне след
приключване на образуваното по случая досъдебно производство и
представяне на заключителен акт. Тези обстоятелства се потвърждават от
представената от ответника щета № 43072952100118/2021 г. в нейната цялост.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр.с чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД и чл.429, ал.2, т.2 вр.
ал.3 КЗ.
19
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността по чл.432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно:
извършено виновно противоправно деяние от делинквента, от което в
причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения
вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се
носи от ищеца, като единствено за наличието на вина законът въвежда
оборима презумпция с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Нормата на чл.429, ал.1 КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За
да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата
на чл.380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по
риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
Както бе посочено, по делото е безспорно обстоятелството, че към
датата на събитието – 26.02.2021 г. за автомобил марка Пежо, модел Боксер, с
рег. № CB *** PC, е бил застрахован при ответника ЗД "ДЗИ Общо
застраховане" ЕАД по застраховка "Гражданска отговорност", като ПТП е
настъпило в срока на застрахователно покритие на договора. Ангажирани са
доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник
на 05.08.2021 г., като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда и в рамките на същия не е изплатено
застрахователно обезщетение, поради което настоящият съдебен състав
намира предявеният иск за допустим.
Влязлата в сила Присъда № 18/20.09.2024 г. по НОХД № 483/2024 г. по
описа на Окръжен съд-Враца, съгласно чл.300 ГПК и чл.413 НПК, е
задължителна за гражданския съд относно факта на извършеното от водача на
застрахования автомобил деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца. От събраните доказателства се установи настъпването на
неимуществени и имуществени вреди за пострадалото при ПТП лице П. Г. П.,
както и наличието на причинно-следствената връзка между деянието и тези
вреди.
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинените
вреди на ищеца вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице.
По иска за неимуществени вреди:
20
Спорен е размерът на справедливото обезщетение за неимуществените
вреди от ПТП, като включително в тази връзка се поддържат направени от
ответника възраЖ.я за независимо съизвършителство и за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968
г., понятието "справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са: характерът и степента на уврежданията, интензитетът и
продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на
телесните повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и
брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени
процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на
оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване
от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни
негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване,
необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо
физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и
установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия
да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на
пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по
професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания, съдебната практика при
подобни случаи. При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и
от икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване на следното:
От процесното ПТП ищецът е получил множество травматични
увреждания: контузия на мозъка средна степен на тежест; счупване на
основата на черепа в областта на предна черепна ямка; травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки /субарахноидален/вдясно
париетално/теменно; общомозъчен едем; навлизане на въздух в черепната
кухина вляво темпорално /слепоочно/ – пневмоцефалия; многофрагментно
счупване на челната кост вляво с ангажиране на външна и вътрешна стени на
челния синус и орбитата, с дислокация на фрагментите с компресия на левия
очен булб и горния прав очен мускул; травматичен кръвоизлив в левия челен
синус и етмоидалните клетки; счупване на лява темпорална /слепоочна/ кост
вляво с импресионен фрагмент дълъг 13 мм и навлизащ в черепната кухина до
3 мм; разкъсно-контузни рани в лява слепоочна и лява челна области на
гравата; травматичен кръвоизлив в меките тъкани на лява орбита –
21
периорбитален хематом; счупване на долната челюст – ъгъл вдясно; счупване
на тялото на долната челюст – вляво /фрактурната линия минава от зъб 41
косо вляво покрай симфизата; фрактура на горната челюст вляво; фрактура на
лява ябълчна кост; фрактура на латералната страна на лява орбита;
околоносни кухини – изпълнени с кръв; отоци и хематоми по лицето. Част от
тези увреждания, а именно - счупването на основата на черепа в областта на
предна черепна ямка с навлизане на въздух в черепната кухина и двустранно
счупване на долната челюст, счупването на ябълчната кост и изпълнените с
кръв синуси са му причинили опасност за живота. С постановената присъда в
наказателното производство е прието, че три от уврежданията - счупване на
левите челна и слепоочни кости с надлежаща разкъсно контузна рана,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и степенна промяна на съзнанието и
счупването на лява ябълчна кост, счупване на пазухата на горна челюст
вдясно, предтавляват средни телесни повреди.
От събраните доказателства се установи, че на 26.02.2021 г., 02.03.2021
г. и 27.04.2021 г. ищецът е претърпял 3 оперативни интервенции, от които
една под местна анестезия и две под обща анестезия, както и че предстои още
една оперативна интервенция за отстраняване на остеосинтезни материали.
При лечението на ищеца са настъпили усложнения, вследствие на което
оздравителният период е продължил около 6 месеца, през който същият е бил
в отпуск по болест.
От свидетелските показания и заключението на КСМЕ се установява,
че ищецът е търпял интензивни болки и страдания непосредствено след
травмите и при обработката на раните в областта на главата, както и при
превръзките и свалянето на конците, като извън тези период е имал епизоди на
главоболие, за което вземал обезболяващи медикаменти. Изтърпял е и болки
от оперативните интервенции в областта на орбитата и долната челюст, както
и значителни затруднения в храненето и говора. Според вещите лица, тези
болки се повлияват от медикаменти, които се налага да се приемат с месеци.
Констатирана е продължаваща и към на изготвяне на експертизата палпаторна
болезненост вследствие лицево-челюстната травма, която налага
извършването на нова оперативна интервенция.
Освен това от събраните писмени и гласни доказателства се установи,
че вследствие ПТП ищецът е претърпял и психически вреди, а именно -
нарушения на съня и чувства и емоции, свързани със страх, тревожност и
болка. От заключението на изслушаната КППЕ е видно, че ищецът е получил
Посттравматично стресово разстройство и Органично тревожно разстройство.
Най-сетне неблагоприятни последици за П. П. са настъпили и в битов и
социален план. Същият не е могъл да работи и да издържа семейството си в
рамките на продължителен период от 6 месеца, а след приключването на
отпуска по болест му се е наложило за определен период от време да промени
работата си, поради невъзможност да изпълнява предишните си трудови
задълЖ.я, свързани с работа на пътя. В рамките на продължителен период от
време – непосредствено след инцидента и първоначалните оперативни
интервенции и най-вече след операцията на 26.04.2021 г., при която е
осъществена междучелюстна фиксация, ищецът е имал стряскащ външен вид,
който е плашел по-голямата му дете и то се е страхувало от него, което от своя
страна е влияело неблагоприятно върху психиката му. В този период не е
можел да се храни нормално, което е налагало домашните му да му приготвят
22
специална храна. Ограничил е социалните си контакти. Престанал е да
спортува и е изпитвал затруднения при извършването на тежка физическа
работа.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият. При определяне на
справедливия размер на това обезщетение и като взема предвид така
описаните множество травматични увреждания с продължителен лечебен и
възстановителен период; предстоящата нова оперативна интервенция;
изпитваните в началото силни болки и продължаващите и до момента болки в
главата и челюстта; претърпените негативни психически изживявания, съдът
приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и
страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата 100 000 лв.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита и практиката
на касационната инстанция, формирана по сходни казуси – напр. Определение
№ 1221 от 16.04.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2757/2024 г., от което е видно, че е
приет за справедлив размер на обезщетение от 70 000 лв. за получена
вследствие ПТП от 2018 г. средна телесна повреда – комбинирани лицеви и
челюстни травми; Решение № 162 от 15.10.2024 г. на ВКС по т.д. № 497/ 2024
г., ІІ т.о., с което е приет за справедлив размер на обезщетение от 70 000 лв. за
получена вследствие ПТП от 2016 г. комбинирана травма - на лява раменна
кост, на ребра и на долната челюст; Определение № 3263 от 26.06.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 4479/2023 г., III г. о., ГК, с което е приет за справедлив размер
на обезщетение от 100 000 лв. за получени вследствие ПТП от 2019 г. пет на
брой средни телесни повреди: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
счупване на черепната основа, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
кръвоизлив между твърдата мозъчна обвивка и костите на черепа и контузия
на мозъка; счупване на лицевия скелет, обхващащо външна и предна стена на
дясна орбита и тялото и дъгата на яблъчната кост вдясно, реализиращо
медико-биологичен признак – счупване на челюст; счупване на короновидния
израстък на долната челюст, вдясно; счупване на дясна лопатка. Настоящият
съдебен състав взема предвид, че настоящето ПТП е настъпило през 2021 г.,
т.е. в сравнение с посочената практика е изминал период от време, през който
е променена обществено-икономическата конюнктура в страната и
нормативно определените лимити на отговорността по застраховка "ГО" на
автомобилистите към момента на настъпване на застрахователното събитие.
За да не уважи претенцията в пълния предявен размер от 150 000 лв.
съдът взема предвид възрастта на ищеца, която предполага добро
възстановяване. Отчита, че към момента на изготвяне на КСМЕ ищецът е в
добро общо състояние, има незначителна лицева асиметрия, която не е от
значение за качеството му на живот и не е натрапчива, има и белези от
операциите, които обаче не са загрозяващи. Според заключението на вещите
лица, няма последици, които да нарушават естетиката, говора и храненето му.
Освен това отчита, че експертите не посочват да е налице вероятност за
бъдещо влошаване на състоянието му.
По претенцията за имуществени вреди:
Основният принцип при репарирането на имуществените вреди е за
интегрално обезщетение на вредите. При имуществените вреди под формата
на претърпени загуби, пропуснати ползи или сторени разноски, прилоЖ.ето на
23
посочения принцип, изисква да се установи, че имущественият патримониум
на едно лице е бил действително засегнат, тоест, че е намалял активът му,
увеличил се е пасивът му, респ. са сторени разноски, или е пропуснато едно
сигурно негово увеличаване. Иначе казано, имуществена вреда е налице,
когато е намалено имуществото на лицето, което претендира обезщетението. В
случая се установи, че са направени имуществени разходи за лечението на П.
П., които възлизат общо на претендирания размер от 4 314,40 лв. и са в
причинно-следствена връзка с ПТП.
По възраЖ.ята на ответника:
На първо място ответникът прави възраЖ.е за независимо
съизвършителство, като твърди, че вина за настъпилите за ищеца вреди имат
служителите на работодателя му Областно пътно управление-Враца. Навежда
доводи, че работодателят, в нарушение на длъжностната характеристика на
пострадалия служител, му е възложил работа извън компетенциите му и в
разрез с правилата за безопасна работа и условия на труд, както и че не е
организирал двиЖ.ето съобразно нормативните и технически изисквания, тъй
като указателните табели не са поставени по начин и на място, осигуряващи
безопасното двиЖ.е на МПС в ремонтирания участък.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява независимо съизвършителство по смисъла на чл.53 ЗЗД, доколкото
липсват данни за наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и действия на работодателя по неправомерно възлагане на
работа. Тъкмо напротив – от прилоЖ.те по делото доказателства се установи,
че част от преките трудови задълЖ.я на ищеца са били свързани именно с
ръководство и координиране дейността по организация на двиЖ.ето и пътната
сигнализация, както и че същият е преминал инструктаж по безопасност на
труда. Ответникът не доказа и твърденията си, че двиЖ.ето не е било
правилно организирано и указателните табели не са поставени по начин и на
място, осигуряващи безопасното двиЖ.е на МПС в ремонтирания участък.
На следващо място ответникът прави възраЖ.е и за съпричиняване от
страна на пострадалия ищец, като твърди, че същият е имал обективната
възможност да възприеме лекия автомобил и обстановката на пътното платно
и да предприеме действия, с които да предотврати настъпването на ПТП.
Твърди също, че ищецът се е движел в нарушение изискванията на чл.108
ЗДвП. Счита, че с поведението си пострадалият е нарушил и правилата за
безопасност на работа – чл.126, т.5, 6, 10 и 13 КТ, чл.33 ЗБУТ, инструкциите
на работодателя по БЗР и правомощията и задълЖ.ята си по длъжностна
характеристика, с което е допринесъл за вредоносния резултат.
Правното основание на възраЖ.ето е чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като в тежест на
ответника е да установи, че увреденият ищец е допринесъл за настъпването на
вредите.
За да е налице съпричиняване пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
24
произлезли вреди, би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на посочената законова разпоредба не може да
почива на предполоЖ.я, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
Съдът намира направеното от ответника възраЖ.е за съпричиняване за
основателно. В постановената в рамките на наказателното производство
присъда изрично е посочено, че П. Г. Х. е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, като не е
намалил и не е спрял, когато е възникнала опасност за двиЖ.ето – неправилно
движещите се пред него по пътното платно пешеходци – служители на
Областно пътно управление, гр.Враца, сред които ищецът П. Г. П..
Действително по отношение нарушението на пешеходците присъдата няма
обвързваща съда сила по смисъла на чл.300 ГПК. От събраните в
гражданското производство доказателства (заключението на изслушаната
САТЕ) обаче също се установи, че ищецът П. Г. П., в качеството си на
пешеходец, се е движел по платното за двиЖ.е, въпреки наличието на годен за
използване и придвижване банкет, с което е допуснал нарушение на
установеното в чл.108, ал.1 ЗДвП правило за двиЖ.е на пешеходците. С това
свое поведение ищецът несъмнено е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Освен това същият се е движел по посоката на двиЖ.е
на пътните превозни средства, а не противоложно на нея, каквито са
изискванията на чл.108, ал.2 ЗДвП при случаите, в които няма банкет или не
може да бъде използван, което несъмнено също представлява предизвикана от
самия него невъзможност визуално да възприеме приближаващите се МПС и
да предприеме действие, с което да предотврати настъпването на удара. Дори
и да се приеме, че ищецът не е имал качеството на пешеходец по смисъла на
чл.107 ЗДвП, доколкото преди инцидента е извършвал работа по пътя,
свързана с поставяне на знаци на пътното платно, съдът намира, че отново от
негова страна е налице допуснато нарушение на разпоредбите на чл.126, т.5,
т.6 и т.13 КТ, предвиждащи задълЖ.е на работника да спазва техническите и
технологическите правила; да спазва правилата за здравословни и безопасни
условия на труд и да изпълнява и всички други задълЖ.я, които произтичат от
нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от
характера на работата, както и на разпоредбата на чл.33 от ЗЗБУТ,
задължаваща всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си, както
и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че ответникът е доказал
конкретни действия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, поради което е налице съпричиняване. Съдът намира,
че това съпричиняване възлиза на 20%. При определяне на този процент на
съпричиняване съдът, от една страна, намира, че намирайки се в платното за
двиЖ.е на превозни средства, след като е приключил работата си, ищецът не е
25
положил грижа за своята безопасност и с това свое поведение е създал
предпоставки за реализиране на ПТП с движещите се в платното превозни
средства, като е изложил живота и телесната си цялост на риск. От друга
страна, съдът взема предвид, че самото присъствие на пешеходец на пътното
платно съставлява опасност за двиЖ.ето, която налага предприемане на
адекватни действия от страна на водача, именно поради невъзможността да
бъдат предвидени възможните реакции на пешеходеца. В тези случаи
практиката на ВКС – напр. Решение № 105 от 19.06.2017 г. по гр. д. №
60353/2016 г. на ВКС, ГК, ІII г. о., Решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. №
648/2008 г. на ВКС, ТК, ІI т. о., Решение № 600025 от 30.07.2021 г. по т. д. №
2796/2019 г. на ВКС, ТК, I ТО и др., приема, че отговорността на водачите на
моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на двиЖ.ето е по-
голяма в сравнение с тази на пешеходците. В конкретния случай се установи,
че ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при слънчево време и
нормална видимост, т.е. не са били налице обективни причини, поради които
водачът да не е могъл да възприеме работниците. Освен това се установи, че
ищецът се е движел на 30 см. вляво от десния край на ширината на платното за
двиЖ.е, т.е. близо до края на пътното платно, а не както се твърди от
ответника – в средата на същото. Ето защо съдът намира, че следва да бъде
отдаден значителен превес на отговорността на водача на застрахованото
МПС.
При така приетият процент на съпричиняване определеният
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
редуциран до размер от 80 000 лв., а размерът на обезщетението за
имуществени вреди да бъде редуциран до 3 451,52 лв. Исковите претенции
следва да бъдат уваЖ. до посочените размери, а в останалата част до пълните
им предявени размери от 150 000 лв. за неимуществените вреди и от 4 314,40
лв. за имуществените вреди следва да бъдат отхвърлени.
По претенцията за лихва за забава:
По действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която
отговаря делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или 2) на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна – чл.429, ал.3 КЗ.
Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна
претенция по смисъла на чл.106, ал.1 КЗ, във вр. с чл.380 КЗ, адресирана от
пълномощника на ищеца до ответника, се установява, че ищецът е уведомил
застрахователя, който обезпечава деликтната отговорност на водача на МПС,
причинил процесното застрахователно събитие, на 05.08.2021 г., поради което
от този момент ответното дружество отговаря за причинените на пострадалия
вреди поради неизпълнение в темпорално отношение на извъндоговорното
задълЖ.е на застрахования-делинквент за заплащане заместващо обезщетение
за причинените на ищеца неимуществени вреди. Следователно, законната
лихва върху дължимите от ответното дружество застрахователни обезщетения
следва да се присъди от посочената дата до окончателното им заплащане.
Ищецът претендира и присъждане на законна лихва върху главниците и
лихвите по чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата, на която изтичат 15 работни дни
съгласно чл.497, ал.1, т.1 КЗ – 26.08.2021 г. до окончателното изплащане.
От така формулирания петитум може да се направи извод, че ищецът иска към
26
дължимото обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ да се добави лихвата по чл.429 КЗ,
като по този начин се формира главница, върху която да се присъди и
обезщетение по чл.497, ал.1 КЗ. Съдът не споделя тази теза. В резултат на
деликта възниква облигационно отношение въз основа, на което за
делинквента се поражда задълЖ.ето да обезщети увреденото лице за
претърпените от него вреди (чл.45 ЗЗД). ЗадълЖ.ето е парично и
изискуемостта му настъпва на датата на увреждането (чл.84, ал.3 ЗЗД), като
при забава следва да се заплати и дължимата законна лихва (чл.86, ал.1 ЗЗД),
предвид забавяне изпълнението на едно парично задълЖ.е. При наличие на
валидно сключен застрахователен договор е налице паралелно облигационно
отношение между застраховател и деликвента, което дава възможност на
пострадалия алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към
застрахователя с предявяване на иск по чл.432 КЗ. Налице е притезателно
имуществено право на пострадалия, произтичащо от деликта, поради което
застрахователят не може да дължи повече от дължимото от прекия
причинител на непозволеното увреждане, а именно обезщетението за
нанесената вреда и законната лихва за забава върху нея до датата на
изплащането му. Приемането на обратното би означавало застрахователят да
плати сума излизаща извън размера на реално дължимото обезщетение и
начислената върху него лихва за забава за периода от датата на изискуемостта
му до деня за погасяването му.
Ето защо съдът намира, че следва да бъде отхвърлена, като неоснователна
претенцията за присъждане на законна лихва върху главница, формирана от
претендираните обезщетения за вреди и законната лихва по чл.429, ал.3 КЗ от
изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 КЗ на 26.08.2021 г. до
окончателното изплащане. Както бе посочено, отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и заплащането на претендираната законна лихва
излиза извън размера на реално дължимото обезщетение и начислената върху
него лихва за забава. Евентуалното уважаване на тази претенцията би довело
до олихвяване на лихви (анатоцизъм), което е подчинено на специален правен
режим и съгл. чл.10, ал.3 ЗЗД става съобразно наредбите на БНБ, т. е.
допустимо е само доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия
определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо
в отношенията между търговци – чл.294, ал.2 ТЗ и в хипотезите на чл.143,
ал.1, изр.2 ЗЗД и чл.507 ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху
лихва е недопустимо съгласно действащото, както към момента на
сключването на застрахователния договор, така и към този момент
законодателство.
По разноските:
Ищецът е направил деловодни разноски в общ размер от 4 400 лв., от
които 3 000 лв. - внесен и изплатен депозит за КСМЕ и 1 400 лв. – внесен и
изплатен депозит за КСППЕ. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена част от тези разноски в размер на 2 379,47 лв.,
съответстваща на уважената част от исковите претенции.
С оглед изхода от делото на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1,
т.2 ЗА вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на един
адвокат, а именно - адв.Н. Д. сумата от 9 234,18 лв. съобразно уважената част
27
от исковите претенции, представляваща адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС, изчислено за всеки от исковете съобразно действащите към момента
на приключване на устните състезания разпоредби на чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от
Наредбата. Макар и съдът да не е обвързан от посочената Наредба и
определените в нея размери на възнагражденията, в случая при определяне на
размера се взема предвид, че делото е с фактическа и правна сложност,
проведени са множество съдебни заседания, в които са извършени
процесуални действия по събиране на доказателства и обемът на адвокатската
работа е бил значителен.
По аргумент от чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на
разноски при отхвърляне на исковете. Ответникът е направил следните
разноски в рамките на настоящето производство: 25,00 лв. внесени такси за
съдебни удостоверения, 20,00 лв. – внесен и изплатен депозит за свидетел,
90,00 лв. – такси за снабдяване с документи, 600,00 лв. – внесен и изплатен
депозит за САТЕ и 5 539,56 лв. – договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС, т.е. общо 6 274,56 лв. От тази обща сума ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника 2 881,35 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Процесуалният представител на насрещната
страна е направил възраЖ.е за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, предвид излоЖ.те по-горе съобраЖ.я,
касаещи нейното адвокатското възнаграждение.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание
чл.83, ал.2 ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС-Враца държавна такса върху уважената част от исковете в
размер на 3 338,06 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и чл.429 КЗ сумата 80
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца в качеството му на пострадало лице при ПТП на 26.02.2021 г.,
причинено от водач на застрахован при ответното дружество лек автомобил
марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № CB *** PC, по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на
застрахователя с извънсъдебната претенция – 05.08.2021 до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част до пълния предявен
размер от 150 000, 00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и чл.429 КЗ сумата 3
451,52 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
от ищеца в качеството му на пострадало лице при ПТП на 26.02.2021 г.,
28
причинено от водач на застрахован при ответното дружество лек автомобил
марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № CB *** PC, по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на
застрахователя с извънсъдебната претенция – 05.08.2021 до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част до пълния предявен
размер от 4 314,40 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П. Г. П. за осъждане на "ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД да заплати законна лихва по чл.497, ал.1, т.1 КЗ върху
главниците и лихвите по чл.429, ал.3 КЗ, считано от 26.08.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК "ДЗИ-Общо застраховане"
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: *** направени деловодни разноски в размер
на 2 379,47 лв., съразмерно с уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н. Н. Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, сумата от 9 234,18 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК П. Г. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата 2 881,35 лв., представляваща
направени разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК "ДЗИ-Общо застраховане"
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 3 338,06 лв. върху уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
29