Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Добрич, 26.07.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Добричкият районен съд, наказателно отделение, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Данчо Димитров

 

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 162 по описа на Добричкия районен съд за 2021 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ИВАНОВИ – АУТО МОТОР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Каварна, ул. „Васил Левски” № 35, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.К.И. ***, срещу наказателно постановление № 08-001635/347 от 12.11.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „ИВАНОВИ – АУТО МОТОР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Каварна, ул. „Васил Левски” № 35, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на представляващия санкционираното юридическо лице /ЮЛ/, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен е на представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта представляващият търговеца не се е възползвал от правото си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.

Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., „Директорите на дирекции „Инспекция по труда” осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания”. В настоящия случай, ноторно известен факт е, че *както към датата на издаване на наказателното постановление, така и към настоящия момент изпълнява длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Добрич, т.е, същият притежава материална компетентност да издава наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство.

В АУАН като нарушена е вписана нормата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 63 от КТ повелява, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

От своя страна административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението като неспазване на чл. 63, ал. 2 от КТ.

В настоящия случай, както актосъставителят, така и наказващият орган са изписали цифровата квалификация на нарушението непрецизно, тъй като би следвало тя да е изписана по следния начин – чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1 от КТ /Виж Решение № 113 от 06.04.2021 г. по к.а.н.д. № 85/2021 г. по описа на АдмС – Добрич/.

Независимо от посочената непрецизност, то от  текстовата част на описанието на нарушението в АУАН и в НП, която е идентична, се установява, че се касае до допускане до работа, без да са изпълнение задълженията на работодателя във връзка с това. Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, поради което оплакванията в жалбата, наведени пред настоящата инстанция, за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП, не следва да се споделят като основателни. Това е така, тъй като от съдържанието на двата акта, може да се изведе безпротиворечив извод, че се отнасят за едно и също нарушение, извършено от едно и също ЮЛ – „Иванови – Ауто Мотор” ЕООД, като фактическите обстоятелства по извършване на нарушението в АУАН и НП са идентични. Важното в случая е, че всички елементи от описанието на нарушението /освен непрецизната цифрова квалификация на нарушението/ съвпадат, поради което защитата на нарушителя не е ограничена. Подавайки жалбата и организирайки защитата си в хода на съдебното производство, адресатът на НП е бил наясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му. В този смисъл посочената вече непрецизност в цифровата квалификация на нарушението,  не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната на НП на това основание, отчитайки, че ал. 2 от чл. 63 от КТ, препраща към ал. 1 от с.чл.

С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение, изразяваща се в допускане до работа, без да са изпълнени задълженията на работодателя във връзка с това. В тази насока е и константната съдебна практика.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

От събраните доказателства се установява следното:

На 04.08.2020 г., около 15:00 часа, инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич - свидетелите М.Д., Е.И. и Е.К., извършили проверка на автосервиз „Иванови - Ауто Мотор“, находящ се в град Каварна, двор на завод за багери, стопанисван от „Иванови - Ауто Мотор“ ЕООД.

При проверката в обекта бил заварен С.А.П., ЕГН **********, облечен в черен работен гащеризон да извършва дейност по ремонт на лек автомобил около подемника в автосервиза. От П. било изискано да попълни писмена декларация относно условията по наемането му на работа, видно от която, същият работи в проверявания обект с установено работно време, с определена трудова функция и работодател „Иванови - Ауто мотор“ ЕООД.

На 17.08.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич от Т.Б.Ф. – упълномощено лице, били представени изисканите с призовка от 04.08.2020 г. документи, както и такива, касаещи трудовите правоотношения между дружеството и С. П.. От прегледа на представения трудов договор № 019/04.08.2020 г., от справката от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 08388203020256 от 04.08.2020 г. в 21:27:26 часа, попълнената в обекта декларация от С.А.П. на 04.08.2020 г. в 15:15 ч. и от възприетото по време на проверката, проверяващите установили, че „Иванови-Ауто Мотор“ ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал до работа на 04.08.2020 г., като „автомонтьор“ С.А.П., ЕГН **********, преди да регистрира в НАП сключения на 04.08.2020 г. трудов договор и съответно преди да му връчи копие на уведомлението относно регистрацията на договора, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция по приходите.

С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „Иванови-Ауто Мотор“ ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал до работа на 04.08.2020 г., като „автомонтьор“ С.А.П., ЕГН **********, преди да регистрира в НАП сключения на 04.08.2020 г. трудов договор и съответно преди да му връчи копие на уведомлението относно регистрацията на договора, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция по приходите.

Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено на 04.08.2020 г., като същото е установено на 17.08.2020 г.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите М.Д., Е.И. и Е.К., чийто показания са еднопосочни, последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. П., дадени в съдебно заседание, тъй като е налице индиция за неговата заинтересованост-същият вече е в трудовоправни отношения с дружеството- жалбоподател, поради което е налице финансова обвързаност и тази обвързаност променя отношенията на свидетеля към фактите, имащи значение за делото. От друга страна показанията на този свидетел се оборват по категоричен начин както от показанията на свидетелите М.Д., Е.И. и Е.К., така и от данните, съдържащи се в декларацията, попълнена от самия него при проверката.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели М.Д., Е.И. и Е.К., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – протокол с изх. № ПР 2021727 от 10.09.2020 г., трудов договор № 019/04.08.2020 г., справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 08388203020256 от 04.08.2020 г. и декларация от С.А.П..

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за неспазване на горепосочените императивни правила в случая са установени със събраните по делото доказателства.

Работодателят няма право да допуска работника/служителя преди да му е връчил и двата документа по чл. 63, ал. 1 от КТ, т.е. невръчването на който и да е от тях е пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудово правоотношение. Допускането при липсата на изпълнение на горното задължение е основание за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя.

Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случая „Иванови-Ауто Мотор“ ЕООД се явява работодател и субект на нарушението.

Нарушението, за което е санкционирано дружеството, не може да се приеме за маловажен случай. Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произлезли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв., но от приложното поле на чл. 415в, ал. от КТ, на основание чл. 415в, ал. 2 от КТ са изключени нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.

Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна дружеството е извършило нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ, което е основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж: Решение от 19.03.2021 г. по к.а.н.д. № 42/2021 г. по описа на АдмС – Добрич, Решение № 113 от 06.04.2021 г. по к.а.н.д. № 85/2021 г. по описа на АдмС – Добрич, Решение № 205 от 22.06.2021 г. по к.а.н.д. № 194/2021 г. по описа на АдмС – Добрич/.

Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

При безспорно установеното нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ, същото е било подведено под санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ, съгласно която, в редакцията, действала към датата на извършване на нарушението, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност, но не на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, така както е сторил наказващия орган, а на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, съгласно която разпоредба, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или ал. 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

В този смисъл неправилно наказващият орган е приложил нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ, като е наложил имуществена санкция в размер на 2000 лв.

По тези съображения съдът счита, че отговорността на нарушителя следва да бъде ангажирана не на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, а на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, в която насока е и становището на процесуалния представител на въззиваемата страна по съществото на делото.

Съобразно разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът разполага с правомощието при непроменена фактическа обстановка, по отношение на която наказаното лице е разполагало с възможността да упражни правото си на защита, да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. В настоящия случай обаче съдът не би могъл да преквалифицира нарушението, подвеждайки го под санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ, тъй като тя предвижда същото по вид, но по-голямо по размер наказание от предвиденото в чл. 415, ал. 1 от КТ /Двете санкционни норми са с един и същ минимум, но максимума на предвидената глоба, респективно имуществена санкция в чл. 414, ал. 3 от КТ е по-висок от този, предвиден в чл. 415, ал. 1 от КТ/.

С оглед изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 370 /триста и седемдесет/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с вписване в договор за правна защита и съдействие серия Д, № 00036738 от 12.03.2021г., съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 370 /триста и седемдесет/ лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-001635/347 от 12.11.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „ИВАНОВИ – АУТО МОТОР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Каварна, ул. „Васил Левски” № 35, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лв.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, ДА ЗАПЛАТИ на „ИВАНОВИ – АУТО МОТОР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Каварна, ул. „Васил Левски” № 35, сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                                                 

                                                                       

 Районен съдия:                                                                      /Данчо Димитров/