Р Е Ш Е Н И Е
№:868 14.07.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На седми юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 827 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) и чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е след постановяване на решение №
4827/24.04.2020г. по адм.д.№ 15099/2018г. на ВАС, ІІІ о., с което е отменено
решение № 1868/26.10.2018г. по адм.д.№ 1710/2018г. на Административен съд -
Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с дадени
задължителни указания.
Предмет на делото е предявен иск на С.Д.Н., ЕГН-**********,
с постоянен адрес:***, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи (ОД на МВР)- Бургас, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Христо Ботев №46, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, причинени
от незаконно задържане в Първо Районно управление (РУ) на ОДМВР-Бургас, на
07.12.2017г. и Второ РУ на ОДМВР-Бургас, на 08.12.2017г., ведно със законната
лихва от предявяването на иска на 02.07.2018г., до окончателното изплащане на
главницата.
Фактическите основания, сочени от ищцата за
претендираните от нея вреди, са неправомерното й двудневно задържане по реда на
чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР),
отменено впоследствие от съда като незаконосъобразно с две съдебни решения, както
и уточнените в настоящото производство след указанията на ВАС – претърпяното в
резултат на задържането интензивното отрицателно въздействие върху
психологическото й състояние, чрез изживяване на стрес, паника, уплаха,
напрежение, тревожност, безсилие, унижение, непоносимост към ситуацията, което
квалифицира като психотравма.
В съдебно заседание ищцата се представлява от
пълномощника си адвокат Т.Т. ***, която поддържа исковата молба на сочените в
нея основания и ангажира доказателства, вкл. разпита на свидетел. По съществото
на спора, пледира за уважаването на иска и присъждане на разноските по делото
по представен нарочен списък.
Ответникът – ОД на МВР-Бургас се представлява пред
съда от редовно упълномощения юрисконсулт Г.В., която оспорва иска, като
недоказан по размер. По същество пледира за отхвърлянето му. Счита, че
негативните преживявания на ищцата са с кратък интензитет и не надхвърлят обичайните
преживявания при подобни ситуации. Алтернативно предлага на съда, ако счете
иска за основателен, да присъди размер съобразно обичайната му практика. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава
становище за основателност на иска, като пледира същият да бъде уважен
съобразно установената практика на съда.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като са
налице обуславящите го положителни процесуални предпоставки. Претенцията на
ищцата е за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й
вследствие извършване незаконно задържане от полицейски служители. Съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове. След като има твърдения за причинена вреда на ищцата за която се
твърди, че е в причинна връзка с незаконосъобразното полицейско задържане, е
налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е
подсъден на административните съдилища.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК гражданите
и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.1 от АПК иск може да се предяви
след отмяната на административния акт по съответния ред. Двете заповеди за
полицейско задържане на ищцата са отменени от Административен съд - Бургас по
адм.д.№ 3351/2017г. и адм.д.№ 3457/2017г., поради което са налице
предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция
е процесуално допустима.
Разгледано по същество исковата претенция е частично
основателна, по следните съображения:
Установява се по делото, че против ищцата С.Н. била
издадена заповед № 431зз-525/07.12.2017г. за задържане по реда на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, от полицейски орган при Първо РУ гр.Бургас – Р.Т., на длъжност
разузнавач. Заповедта била обжалвана по съдебен ред и е образувано адм.д.№
3457/2017г. на Административен съд - Бургас, по което съдът постановил решение
№ 620/02.04.2018г. за отмяна на издадената заповед за полицейско задържане като
незаконосъобразна. Решаващият съъстав е приел, че заповедта е постановена при
липса на мотиви и не съдържа фактическо основание за издаването й. Това съдебно
решение не е било обжалвано пред касационната инстанция, поради което е влязло
в сила на 18.04.2018г. Незабавно след изтичане на срока по първото задържане,
срещу С.Н. била издадена втора заповед под № 434зз-438/08.12.2017г. за
задържане по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, от полицейски орган при Второ РУ
гр.Бургас – Симона Събева, на длъжност разузнавач. Тази заповед също е
обжалвана по съдебен ред, за което е образувано адм.д.№ 3351/2017г. на
Административен съд - Бургас, като с решение № 2127/08.12.2017г. и тази заповед
е била отменена поради противоречие с материалния закон и едно съществено
процесуално нарушение – превишаване на максимално допустимия срок на
задържането от 24 часа поради наличието и на предходната заповед. Този съдебен
акт е влязъл в сила на 22.12.2017г.
Фактическото задържане на С.Н. било осъществено във
връзка с получена информация за съпричастност на лицето, с която тя
съжителствала с извършена домова кражба. Задържането било извършено в 10.30
часа на 07.12.2017г. в игрална зала на ул.Калоян в гр.Бургас, след което било
отведена в Първо РУ гр.Бургас и срещу нея била издадена заповед №
431зз-525/07.12.2017г. След изтичане срока на това задържане и освобождаването
й в 10.30 часа на следващия ден, което отбелязано в самата заповед, 08.12.2017г.
служители на Второ РУ Бургас, около 11.30 часа посетили сградата на Първо РУ
Бургас, където установили С.Н.. По същите подозрения, свързани с интимния й
приятел за извършени кражби от домове, Н. била отведена във Второ РУ Бургас за
установяване на алиби и изясняване на обстоятелства във връзка с наказателното
производство. Била издадено и втората заповед под № 434зз-438/08.12.2017г., по
силата на която на 08.12.2017г. в 10.30 часа тя е била задържана отново за срок
от 24 часа. В срока на задържането С.Н. оспорила същото по адм.д.№ 3351/2017г.
на Административен съд - Бургас, който след отмяната на заповедта за задържане,
освободил задържаната.
За да докаже състоянието в което е изпаднала по време
на задържането й, ищцата ангажира показанията на неин бивш приятел – св.Д. Д..
Той заяви, че след като била освободена и се прибрала в дома им кв.Ветрен, Н.
постоянно плачела, чувствала се зле и като несправедливо обвинена. Работела в
Метро и след два дни не могла да отиде на работа, предположила, че са я
уволнили. Била много разстроена, няколко дни плачела. Казвала, че до тогава не
е влизала в Районното. Полицаите са се подигравали с нея. Това нейно състояние
продължило няколко дни – една седмица. Чувствала се зле. Страхувала се да се
прибере при майка си и баща си, а иначе ходели всяко вечер у тях на гости.
Горните констатации по същество не се оспорват от
административния орган, с изключение състоянието в което ищцата е изпаднала
след задържането й. За тяхното установяване съдът изхожда от представените по
делото писмени доказателства, както и депозираните свидетелски показания.
При тези фактически данни следва да се приеме, че от 10,30
часа на 07.12.2017г. до обявяването на решението по адм.д.№ 3351/2017г. в 20.00
часа на 08.12.2017г., ищцата С.Н. била задържана първоначално в Първо РУ
гр.Бургас, а след това и във Второ РУ Бургас. За тези задържания били издадени заповед
№ 431зз-525/07.12.2017г. и заповед № 434зз-438/08.12.2017г., по реда и на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, които впоследствие били отменена от съда
като незаконосъобразни, което от една страна обосновава допустимостта на иска,
а от друга страна предявената искова претенция се явява доказана и по основание
относно претендираните неимуществени вреди, претърпени за периода на
задържането, като в тази връзка съдът съобрази следното:
Самият факт на задържане и фактическото лишаване на
лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на
емоционален стрес, провокиран както от незнанието за причината за задържане,
така и от поставянето му в изолирана среда, поради което претендираните
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Създадените за времето на
задържане дискомфорт и неудобства произтичат вследствие на изпълнението на
незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност
е заповедта за задържане. Вредите се изразяват освен в ограничение на свободата
на движение на ищцата за повече от допустимите 24 часа, а именно 32 часа и в
унижение, неудобство и притеснение, както и злепоставяне на доброто и име. Безспорно
е налице причинно-следствена връзка между изложените до тук неимуществени вреди
и отменените като незаконосъобразни заповеди за задържане, тъй като именно в
резултат на тяхното изпълнение задържаното лице претърпява тези вреди.
Съгласно нормата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД, при
репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя от съда по
справедливост. Претендираният от ищцата размер на неимуществени вреди от 2000лв.,
съдът намира за завишен. С оглед конкретните данни за неправомерно задържане и
причинените от това страдания, съдът възприема за справедливо обезщетението на
претърпените неимуществени вреди е в размер на 200лв.
На основание изложените мотиви, искът на С.Н. се явява
основателен до размера от 200лв. причинени неимуществени вреди, като следва да
бъде отхвърлен като неоснователен в останалата му част, досежно претендираните неимуществени
вреди в размер над него.
Съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от
иска.
Съобразно този изход на процеса, при материален
интерес на иска в размер на 2000лв., уважена част в размер на 200лв., направени
от ищеца разноски в процеса за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв., в
полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 70,00лв., заедно
с 15,00лв. за платените държавни такси. Съдът не споделя мнението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заради двукратното разглеждане
на делото пред първата инстанция, проведеното производство пред ВАС, което е
увеличило както фактическата, така и правната му сложност.
Мотивиран от
това Административен съд Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи,
ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Христо Ботев №46 да заплати на С.Д.Н.,***, сумата
от 200,00лв. (двеста лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени й вследствие извършено незаконно задържане със заповед №
431зз-525/07.12.2017г, издадена от полицейски орган при Първо РУ гр.Бургас, отменена
с решение № 620/02.04.2018г. по адм. дело № 3457/2017г. на Административен съд
- Бургас и заповед № 434зз-438/08.12.2017г., издадена от полицейски орган при Второ
РУ гр.Бургас, отменена с решение № 2127/08.12.2017г. по адм. дело № 3351/2017г.
на Административен съд - Бургас, ведно със законната лихва от предявяването на иска на
02.07.2018г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част, относно присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер над 200лв. до претендирания размер от 2000,00лв.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас да заплати на С.Д.Н., ЕГН-**********,, сумата от 85,00лв. (осемдесет и пет лева) за разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: