№ 57
гр. Велики Преслав, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20233610200222 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН е образувано въз основа на жалба, подадена от
Областна администрация Шумен, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.******,
представлявано по закон от областен управител проф.Х.А.Х. срещу НП №55/05.07.2023 г.
издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ гр.Варна при МОСВ.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и
необосновано прилагане на материалния закон.
Жалбоподателят, редовно призован се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата и в писмени бележки, допълва изложеното в нея, като твърди, че при съставяне на АУАН
е допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН, при посочване на административната норма
съдържаща състав на административно нарушение е изписана нормата на чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ,
която не съдържа описание на деяние съставляващо административно нарушение, а единствено
посочва компетентността на наказващия орган да издава предписания. В АУАН било допуснато и
нарушение на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, т.к. не била посочена датата на извършване на
нарушението, дори да се приемело за такава изписаната 01.11.2022 г. в НП, от изложените
обстоятелства в същото не можело да се направи обоснован извод, как е определена тази дата,
което било равно на непосочване на дата на извършване на нарушението. Неясно било и описано
нарушението, както в АУАН, така и в НП, т.к. било посочено че административния орган е
направил предписание за почистване на дере на процесния язовир, а съгласно чл.140, ал.5 вр. с
чл.138, ал.5 от ЗВ било посочено, че Областния управител бил отговорен за почистването на
речните легла, когато те са извън границите на урбанизираните територии и съотв. дейностите по
ал.4 се организират, координират и извършват съгл.чл.138, ал.5 от ЗВ, т.е. предписанието, чието
неизпълнение се претендира е извън обхвата на посочената разпоредба и наказаното лице няма
1
такова задължение, т.е. не е адресат на предписанието и не може да носи отговорност за
неизпълнението му. При описанието на нарушението в НП е допуснато още едно нарушение, като
наказващия орган се е позовал на Констативен протокол №105-Ш от 12.05.2022 г., който бил
неотносим към деянието. Освен това се посочват и обективни причини, според жалбоподателя за
невъзможност за изпълнение на предписанието, поради липса на финансиране от бюджета.
Областният управител е изпратил многобройни искания, писма до компетентните държавни
органи за предоставяне на финансови средства от бюджета за осъществяване на дейностите по
поддържане проводимостта на речните легла, които са останали без резултат, поради което е бил в
обективна невъзможност задълженията си, което обуславяло прилагането на разпоредбата чл.28 от
ЗАНН за маловажен случай, нарушението било извършено за първи път, по независещи от
санкционираното лице причини, като в НП административнонаказващия орган не е извършил
задължителната преценка относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и не е изложил мотиви в
тази насока. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено
изцяло като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител – юрисконсулт в писмено
становище, моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, като излага
изключително формални и неконкретизирани мотиви в негова подкрепа.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: при извършена
контролна проверка във връзка с изпълнение на предписанието дадено на Областна
администрация Шумен с писмо изх.№08-00-985/А34/27.06.2022 г. от Директора на БДЧР, за
осигуряване на проводимост на участък дере след яз.Златар-3 до вливане в р.Златарска, землище
с.Златар, общ.В.Преслав, обл.Шумен, със срок за изпълнение 31.10.2022 г. е констатирано на
14.12.2022 г. от служители на БДЧР, че жалбоподателя не го е изпълнил. За установеното при
проверката е съставен Констативен протокол. След установяване на административното
нарушение на жалбоподателя бил съставен и АУАН за нарушение по чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ. Въз
основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение чл.200,
ал.1, т.31 от ЗВ вр. с чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.31 от ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000.00 лв.
Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по
делото писмените доказателства.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона четиринадесет дневен срок от връчването на НП.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателно-процесуалните правила.
2
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.201 от ЗВ.
АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са
нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още към
момента на съставяне на АУАН, в който е изложил своите възражения, своевременно е
организирал и защитата си срещу обжалваното НП.
В АУАН е посочено, че процесното предписание, неизпълнението на което е деянието на
нарушението, е било със срок до 31.10.2022 г., след което е извършена проверката, а в НП точно е
посочена датата на нарушението 01.11.2022 г., поради което възражението на жалбоподателя в тази
насока е неоснователно. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.155, ал.1, т.22 от
ЗВ, което е процесуално нарушение, но същото е санирано при издаване на НП, където е посочена
за нарушена разпоредбата на чл.200, ал.1, т.31 от ЗВ вр. с чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ, деяние
изразяващо се чрез бездействие неизпълнение на предписание на контролните органи, съгласно
компетентностите им по чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ. Съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН:“Наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.“,
какъвто е и настоящия случай. Посочването в обстоятелствената част на НП на констативен
протокол №Ш-105/12.05.2022 г., макар и неотносим към нарушението не е от категорията на
съществените процесуални нарушения, т.к не е попречил на жалбоподателя да организира
защитата си.
С нормата на чл. 200, т. 31 от ЗВ е предвидено административно наказание - глоба,
съответно имуществена санкция в размер от 1 000 до 5 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, за физическото или юридическото лице, което не изпълни или допусне да не се
изпълнят предписанията на контролните органи. В случая предписанието е дадено на Областна
администрация Шумен с писмо изх.№08-00-985/А34/27.06.2022 г. от Директора на БДЧР, за
осигуряване на проводимост на участък дере след яз.Златар-3 до вливане в р.Златарска, землище
с.Златар, общ.В.Преслав, обл.Шумен, със срок за изпълнение 31.10.2022 г. и с отговорник:
Областен управител. Предписанието не е оспорено и е влязло в сила. Като стабилен
административен акт, то е задължително за адресата, а неизпълнението му съставлява нарушение
по чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ. Наказаното лице не представя по делото доказателства за факта, че до
31.10.2022 г. е изпълнило даденото му предписание, освен това и не твърди изпълнение.
Доказателства във връзка с оспорването на факта на извършване на 14.12.2022 г. на проверка на
място от контролните органи за изпълнение на предписанието, също не са ангажирани, респ. не е
оборена доказателствената сила на констативния протокол №361-Ш от 14.12.2022 г. Доколкото се
установява, че не е изпълнено въпросното предписание, то са налице елементите от състава на
нарушението, визирано в чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ. Законосъобразността на процесното
предписание, което не е неизпълнено от наказаното лице, не подлежи на обсъждане в
производството по налагане на административно наказание за неизпълнението му. Дали
предписанието е насочено към надлежното отговорно лице и дали предписанието е издадено от
компетентен орган, както и конкретното съдържание, задължение, посочено в предписанието са
въпроси, които могат да бъдат поставени от адресата на предписанието в производството по
оспорване на предписанието. Сочените от жалбоподателя обстоятелства, че е допуснато
нарушение при описанието на административното нарушение, както в АУАН, така и в НП, т.к.
било посочено че административния орган е направил предписание за почистване на дере на
3
процесния язовир, а съгласно чл.140, ал.5 вр. с чл.138, ал.5 от ЗВ било посочено, че Областния
управител бил отговорен за почистването на речните легла, когато те са извън границите на
урбанизираните територии и съотв. дейностите по ал.4 се организират, координират и извършват
съгл.чл.138, ал.5 от ЗВ, т.е. предписанието, чието неизпълнение се претендира е извън обхвата на
посочената разпоредба и наказаното лице няма такова задължение, т.е. не е адресат на
предписанието и не може да носи отговорност за неизпълнението му, са без значение за извода за
неизпълнение на предписанието, което както се посочи представлява в случая влязъл в сила
административен акт, създаващ задължения за посоченото в предписанието лице.
Санкционната нормата на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ съдържа и състав на нарушение, като с
посочването й в оспореното наказателно постановление, вмененото нарушение се явява ясно,
надлежно мотивирано и подведено под правилната правна квалификация. Деянията, обявени за
наказуеми с посочената разпоредба са: неизпълнение или допускане да не се изпълнят
предписанията на контролните органи. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че не е
посочена правилно нарушената законова разпоредба е неоснователно.
Настоящият състав на съда не установява съществено нарушение на процесуалните правила
в административнонаказателното производство, което да обуславя отмяната на обжалваното
наказателно постановление. Както АУАН, така и наказателното постановление са съответно
съставен и издадено от компетентни органи, съобразени са сроковете, регламентирани в чл. 34 от
ЗАНН, като и АУАН, и НП съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
По делото безспорно се установява, че наказаното лице не е изпълнило подлежащото на
изпълнение предписание да осигури проводимост на участък дере след яз.Златар-3 до вливане в
р.Златарска, землище с.Златар, общ.В.Преслав, обл.Шумен, със срок за изпълнение 31.10.2022 г.,
обективирано в Областна администрация Шумен с писмо изх.№08-00-985/А34/27.06.2022 г. от
Директора на БДЧР. Безспорно се установява по делото извършването на вмененото
административно нарушение – това по чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, а именно неизпълнение на
предписание на контролния орган. Законосъобразно, при съобразяване на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН,
от наказващия орган е определено административното наказание като вид и размер – глоба, в
минимално предвидения размер 1 000 лева.
Не са налице обстоятелства, които да обосновават квалифицирането на деянието като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във вр. с чл. 93, т. 9 от НК. Деянието не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. Обстоятелствата, че нарушението се явява първо и не са настъпили вредни последици, както и
трудностите по финансиране на тези дейности, са смекчаващи обстоятелства, които правилно са
съобразени от наказващия орган при определяне размера на наказанието.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното НП №55/05.07.2023 г. издадено от
Директора на на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ гр.Варна при МОСВ е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата
страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен
размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е представен списък на разноските, то
4
съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган по делото, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която следва да се
присъди в тежест жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №55/05.07.2023г. издадено от
Директора на на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ гр.Варна при МОСВ, с което на
Областна администрация Шумен, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.******,
представлявано по закон от областен управител проф.Х.А.Х., за нарушение по чл.200, ал.1, т.31 от
ЗВ вр. с чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ и на основание чл.200 ал.1, т.31 от ЗВ е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1 000.00 лв. /хиляда лева/.
ОСЪЖДА Областна администрация Шумен, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.******, представлявано по закон от областен управител проф.Х.А.Х. да заплати на
Басейнова Дирекция „Черноморски район“ гр.Варна при МОСВ направените в настоящото
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5