Решение по дело №529/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от Д. А. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], бл.5, чрез адв. И. Б. – БАК против ревизионен акт № Р-02000223002991-091-001/11.12.2023 год., издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 34/26.02.2024 г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят излага доводи за нищожност и за незаконосъобразност на РА, поради липса на мотиви и противоречие с доказателствата, събрани в хода на ревизията. Иска отмяна на ревизионния акт.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и ангажира доказателства. Моли за постановяване на решение, с което да се отмени изцяло ревизионния акт.

Ответникът по жалбата редовно призован, се представлява от гл.юрисконсулт, който излага доводи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорения ревизионен акт са установени задължения на Д. А. А. по ЗДДФЛ, както следва: за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. - данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 12 493.99 лева, ведно с лихва за забава от 7 188.83 лева. Ревизионният акт е издаден във връзка с Решение № 50/17.05.2023год. на директора на дирекция ОДОП-Бургас, с което предходният РА е отменен за данъчен период 2017 г. и преписката е върната на основание чл.155, ал.2 и ал.4 от ДОПК, поради неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата като са били дадени указания на органа по приходите, които да бъдат изпълнени в новата ревизия. С решение № 34/26.02.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Бургас ревизионният акт е потвърден.

В хода на повторната ревизия с протокол № Р-02000223002991-ППД- 001/30.10.2023 г. са присъединени събраните доказателства от предходното ревизионно производство.

На ревизираното лице е връчено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ с изх. № Р-02000223002991-040-001/06.06.2023 г., с което са изискани документи, доказващи произхода и източника на получените парични средства преди 2017г., които формират имущественото му състояние към 01.01.2017 г., да посочи начални и крайни салда /пари в брой/ за ревизирания период, да представи документи и извлечения от счетоводни сметки на „Буда Строй“ ООД, от които да се установят точните размери и датите на плащане от или в полза на „Буда Строй“ ООД, в това число на изплатени дивиденти от дружеството в полза на А. в периода 2013г. - 2017г., на изплатени трудови възнаграждения и работни заплати на А. през 2017г., на предоставени от него средства под формата на заеми и допълнителни парични вноски и на възстановени/върнати парични средства на А. през 2017г. по предоставени заеми и допълнителни парични вноски на „Буда Строй“ ООД в предходни години, както и документи и извлечения от счетоводни сметки, от които да се установят точните размери и датите на плащане от или в полза на „Ай Енд Ди Инвест“ ООД в това число на предоставени от него средства под формата на заеми и допълнителни парични вноски и на възстановени/върнати парични средства на А. през 2017г. по предоставени заеми и допълнителни парични вноски на „Ай Енд Ди Инвест“ ООД в предходни години.

В писмен отговор с вх. № 7304/10.07.2022 г. Д. А. е декларирал начално салдо на парични средства в брой 120 000 лева, посочвайки, че те се намират в сейф. Относно произхода на средствата той е посочил, че са от получени разпределени дивиденти от дружества, в които той има участие и от получено обезщетение от ЗК „ЛЕВ ИНС“ в размер на 30 664 лева. Към отговора не са представени платежни документи, удостоверяващи получаването на сумите.

В писмения отговор А. също така е декларирал доходи от трудови правоотношения през 2017г., за което е приложил копия на служебни бележки за годишен доход и фишове, изплатен дивидент от „Буда Строй“ ООД през 2017г. в размер на 141 000 лева и разпределен и получен дивидент от това дружество, съгласно решения в периода 2013г. – 2016г. в общ размер – 443 406.52 лева – 2013г. – 61 702 лева, 2015 год. - 360 000 лева. Посочил е, че са налице предоставени допълнителни парични вноски в капитала на „Буда Строй“ ООД през 2017г. като е приложил към отговора и решения на ОС на дружеството за допълнителни вноски през 2017г. – до 350 000 лева.

Относно плащанията от или в полза на „Ай Енд Ди Инвест“ ООД А. е посочил в отговора си, че не е финансирал дружеството през 2017г. и че на 10.04.2017г. му е била възстановена сума в размер на 88 716 лева, която е внесена като допълнителен капитал в дружеството, съгласно решение на Общото събрание през 2014г. По отношение придобиванията и разпорежданията с имущество А. е посочил, че през 2017г. е придобил МПС АУДИ А7-А989 чрез замяна на два негови леки автомобила, че не е придобивал или продавал недвижимо имущество, благородни метали, скъпоценни камъни, произведения на изкуството, вещи с нумизматична и филателна стойност. А. е обяснил, че паричните средства за захранване на банковите му сметки са от дивиденти, трудови възнаграждения, наеми, дарения, обезщетения и продажби на активи. В тази връзка е представил договор за наем на негов недвижим имот, сключен с „Маяани“ ЕООД.

Извършена е насрещна проверка на „Буда Строй“ ООД с ЕИК *********, в хода на която с искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № П-02000223106260-040-001/06.06.2023 г. от дружеството изрично са изискани документи и извлечения от банкови сметки, удостоверяващи точните размери и датите на изплащане на дивиденти в полза на Д. А. в периода 2013г. - 2016 г. В отговор от „Буда Строй“ ООД са представени единствено писмени обяснения, че за периода 2013 г. - 2016 г. съгласно взети решения е разпределен от дружеството и получен дивидент на обща стойност 443 406,52 лева, както следва по години: 2013 г. - 61 702 лева; 2014 г. - 360 000 лева и 2016 г. - 40 000 лева. Не са представени платежни документи и счетоводни справки от „Буда Строй“ ООД.

Органите по приходите са изискали от Д. А. документи относно посочените от него плащания от „Ай Енд Ди Инвест“ ООД, от които да е видно основанието за плащането, на коя дата е извършено и точения размер на получените суми. В отговор е представено писмено обяснение от Д. А., че на 10.04.2017 г. му е възстановена сума в размер на 88 716 лева, внесена като допълнителен капитал в дружеството, съгласно решение на общото събрание от 2014 г. Приложена е счетоводна разпечатка на сметка 102 Допълнителен капитал и сметка 503 Разплащателна сметка.

За установяване размера на паричните средства, изплатени на Д. А. през ревизирания период, е извършена насрещна проверка на „Ай Енд Ди Инвест“ ООД с ЕИК *********. С ИПДПОЗЛ № П-02000223106256-040-001/06.06.2023 г. от дружеството са изискани: протоколи от Общото му събрание, на което е взето решение за предоставяне на допълнителни парични вноски от съдружниците, платежни документи, извлечения от банкови сметки за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г., счетоводни документи и регистри в т.ч. аналитични ведомости на сметките от група 50 относно върнатите на Д. А. парични средства. В отговор са представени писмени обяснения, идентични с обясненията на ревизираното лице. Представени са също оборотна ведомост за 2017 г., счетоводни справки от сметки 102 Основен капитал, 501 Каса в лева и 503 Разплащателна сметка в лева. Не са представени платежни документи или банкови извлечения, от които да може да се установи точния размер на върнатите на Д. А. парични средства.

В ревизионното производство е установено, че през 2017 г. на Д. А. са били реално изплатени доходи от трудови правоотношения в размер общо на 51 667,09 лв., а именно заплата за месец октомври в размер на 14 987.84 лева и за м.ноември 2017г. в размер на 16 651.41 лева, изплатени по банковата му сметка на 10.11.2017г., съответно на 19.12.2017г. от „Буда Строй“ООД и заплата за м.2017г. в размер на 20 027.84 лева, изплатена по банковата му сметка на 19.12.2017г. от „Маяани“ ЕООД. Констатирано е също така, че А. е получил доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество – наем в размер на 34 944 лева, изплатен на 15.11.2017г. по банковата му сметка от „Маяани“ ЕООД, както и суми по вземания от трети лица общо в размер на 107 800 лева, в това число: възстановена сума от предоставен допълнителен капитал в размер на 48 000 лева, постъпила по банковата сметка на А. на 20.04.2017г. от „Ай Енд Ди Инвест“ ООД и възстановени суми по предоставени заеми в размер общо на 59 800 лева, от които суми в размер общо на 39 800 лева, постъпили на различни дати по банковата сметка на А., с основание за внасянето „заем“ и сума в размер на 20 000 лева, постъпила по банковата му сметка на 30.11.2017г. от „Буда Строй“ ООД, с основание за внасянето „възстановяване на средства“.

В хода на ревизията е извършена съпоставка между стойността на имущественото състояние на А. и направените от него разходи през 2017г. и декларираните и/или получени от него доходи, данните за които са представени в таблица на л.25 от ревизионния доклад. При анализа на имущественото и финансовото му състояние са взети предвид обсъдените по-горе реално получени от А. доходи, установените при ревизията, и извършените от него разходи през годината, както следва: декларирани от него разходи за пътувания в размер на 1000 лева, разходи за платени задължителни осигуровки за ДОО, ЗО и ДЗПО като самоосигураващо се лице в размер общо на 1098.72 лева и в размер на 1 795.83 лева за ДНИ и ТБО в Община Сунгурларе, разходи за покупки на стоки и услуги в размер на 3 054,18 лв. по данни от информационната система на НАП (справка за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица в дневниците им за продажби - издадени през 2017г. общо 35 фактури на Д. А. на обща стойност с ДДС - 3054.18 лева от „Теленор България“ ЕАД, ЦКБ АД, Сибанк ЕАД, Нотариус К. И., Нотариус Ц. А., Вестауто М ООД, заплатени стоки/услуги по банков път или чрез ПОС терминал - 13 940,17 лева, както и предоставени парични средства на „Буда Строй“ ООД в размер общо на 54 000 лева под формата на допълнителни парични вноски по реда на чл.134 от ТЗ, от които 25 000 лева, изплатени от банкова сметка на А. на 04.10.2017г. и 29 000 лева, изплатени от банковата му сметка на 11.10.2017г.

Взето е предвид и началното салдо на паричните средства на А. в банкови сметки на 01.01.2017г. в размер на 129 081.64 лева и крайното салдо на паричните средства на А. в банкови сметки на 31.12.2017г. в размер на 378 543.75 лева.

При определяне на началното салдо на 01.01.2017г. на паричните средства в брой на А. от ревизиращия екип е установено, че съгласно подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ, в негова полза е разпределен дивидент от „Буда Строй“ ООД за данъчен период 2013 г. – 2016г. и че съгласно справката нетният размер на дохода от така разпределения дивидент за посочения период е в общ размер на 219 323.17 лева, но липсват доказателства за реалното му изплащане. Тъй като в хода на ревизията не са били представени документи и извлечения от банкови сметки, удостоверяващи точните размери и дати на изплащане на дивиденти от „Буда Строй“ ООД, както и на обезщетение от ЗК „Лев Инс“ в полза на ревизираното лице, органите по приходите са приели, че не е доказано декларираното в писмените му обяснения начално салдо на 01.01.2017г. на паричните средства в брой в размер на 120 000 лева, с източник получени дивиденти в периода 2013 г. - 2016г. и обезщетение от ЗК „Лев Инс“.

Ето защо е прието, че на 01.01.2017 г. А. е разполагал с пари в брой в размер на 5000.00 лева, тъй като до този размер ревизираното лице не следва да ангажира доказателства за притежание и тази сума е взета предвид при изготвяне на паричния поток.

На база на събраната информация за придобитите от задълженото лице доходи и направените от него разходи, при съобразяване с наличните парични средства в брой и по банкови сметки, с които Д. А. А. е разполагал в началото и в края на ревизираната година, ревизиращите органи са установили за 2017 г. превишение на стойността на имуществото и извършените разходи спрямо размера на декларираните и/или получени доходи в размер на 124 939,92 лв. Това обстоятелство е прието за основание по смисъла на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за провеждане на ревизията по чл.122 и сл., и определяне на данъчна основа по чл.122, ал.2 от ДОПК.

Предвид направените фактически изводи ревизиращият екип е връчил на Д. А. А. уведомление № Р-02000223002991-l 13-001/06.06.2023 г. по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК, поради установени обстоятелства измежду изброените в чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а именно наличие на укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи/доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, Д. А. не е представил становище по връченото му уведомление и декларация по чл.124 от ДОПК по образец с данни за имуществото, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица.

Ревизията е приключила със съставяне на РД № Р-02000223002991-115-001/08.11.2023г., с който е определена данъчна основа по чл.122, ал.2 от ДОПК превишение/недостиг на средства от 124 939.92 лева за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и е направено предложение за установяване на задължения за този данък за 2017г. в размер на 12493.99 лева.

Д. А. е подал възражение към съставения РД, към което е приложил документи от счетоводството на „Буда Строй“ ООД, а именно: счетоводни справки от сметки 425 Задължения за съучастия и 498 Други дебитори за периоди 2013 г., 2014 г. и 2016 г. Органите по приходите, анализирайки представените счетоводни документи, са посочили, че независимо от отразяването на начислените дивиденти в полза на А. в счетоводството на дружеството, отново не са представени доказателства, които да удостоверят реалното им изплащане на ревизираното лице в посочените периоди.

Към възражението срещу изготвения РД Д. А. е заявил, че от банковата сметка на дружеството са изтеглени суми на 13.04.2017 г. - 39 000,00 лв. и на 12.06.2017 г. -1 716,00 лв. от И. Г. К., който единствен има спесимен да се разпорежда с банковата сметка, които суми впоследствие били предадени в брой на Д. А.. Като доказателство са приложени счетоводна справка на сметка 503 Разплащателна сметка ЦКБ АД и частични извлечения от банкова сметка на „Ай Енд Ди Инвест“ ООД за 2017 г., за периоди м. 04/2017 г., м. 05/2017 г. и м. 06/2017 г.

В обжалвания РА органите по приходите са анализирали и обсъдили приложените към възражението доказателства. Въз основа на тях са установили, че от сметката на „Ай Енд Ди Инвест“ ООД действително са изтеглени суми от И. Г. К. на посочените дати, съответно на 13.04.2017 г. - 39 000,00 лв. и на 12.06.2017 г. - 5 000,00 лв., но не са представени документи за платени/предадени суми от И. Г. К. към Д. А., поради което са приели, че липсват доказателства за ефективно възстановени парични средства в размер на 40 716,00 лева на ревизираното лице от „Ай Енд Ди Инвест“ ООД. Органите по приходите са приели, че Д. А. е получил от дружеството единствено парична сума в размер на 48 000 лева, постъпила по банковата му сметка на 20.04.2017 г. и именно тя е отразена в приходната част на извършената за 2017 г. съпоставка на имущественото и финансово състояние на лицето.

Предвид установеното, органите по приходите са определили данъчната основа по специалния ред на чл.122, ал.2 от ДОПК, като са съобразили относимите за жалбоподателя обстоятелства, регламентирани в цитираната разпоредба. Върху така определената данъчна основа са приложили регламентираната в чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ ставка на данъка в размер на 10 на сто и са определили дължимия от жалбоподателя данък за 2017 г. в размер на 12 493,99 лв. За невнесените в срок задължения са начислени лихви за просрочие в размер на 7 188,83 лева, на основание чл.175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДДВ.

Ревизионният акт е обжалван от Д. А. по административен ред и е потвърден с решение № 34 от 26.02.2024г. на директора на дирекция „ОДОП“- Бургас при ЦУ на НАП.

В съдебното производство е извършена съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

Установява се от заключението на експертизата, че за процесния период „Буда строй“ ООД е начислило дивидент на съдружника Д. А. в размер на 230 851,17 лева, дружеството е удържало и платило окончателен данък върху дивидента в размер на 12 525,00 лева. „Буда строй“ ООД е подало декларации по чл.55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО и справки по чл.73, ал1. от ЗДДФЛ за 2013 г., 2014 г. и 2016 г. в които е декларирало начислените дивиденти на база взети решения и дължимите данъци върху тях. Данъците са внесени. Съгласно данните подадени от „Буда строй“ ООД в Справки по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ за периода 2013г.-2016г. нетните доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на Д. А. са в размер на 219 326,17 лева. Според заключението на експертизата от нетната сума за получаване в размер на 219 326,17 лева на Д. А. е била преведена по банков път само сумата в размер на 28 025,00 лв. с основание „дивидент“ на 25.03.2013 г., съгласно банково извлечение от закрита банкова сметка на А. в ЦКБ АД, приложено към жалбата срещу РА до директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас. В счетоводството на дружеството сумата е отразена в стопанска операция: Дт с/ка 425 Кт с/ка 5031, основание „дивидент Д.А.“. Разликата между начисления на Д. А. дивидент и приведен по банков път е прихванат със задължения на лицето към „Буда строй“ ООД. Тези задълженията са формирани през процесния период като преведени суми от дружеството по банковата сметка на Д. А. с основание заем. Вещото лице констатира, че съгласно приложените банкови извлечения от ЦКБ АД за 2013 г., 2014г. и 2016 г., Д. А. има постъпления в банковите си сметки в размер на 624 868,38 лева, които са предимно под формата на заеми от „Буда строй“ АД и общо за процесния период са в размер на 443 890 лв. от които: - през 2013 г.-166 200 лева, през 2014 г. - 126 190 лева и през 2016 г. - 151 500 лева.

В констативно-съобразителната част на заключението вещото лице след подробен анализ на счетоводните записвания на „Буда Строй“ ООД констатира, че през 2014 г. е извършено разпределение на печалбата на „Буда Строй“ ООД от минали години за дивиденти в общ размер на 360 000 лева, отразени както следва: Дт с/ка 122 Неразпределена печалба от минали Кт с/ка 425 Задължения за съучастия. Според последващите счетоводни записвания е било извършено прихващане на дивиденти в размер на 341 704,52 лева, осчетоводени по Дт с/ка 425 Задължения за съучастия, Кт с/ка 498 Други дебитори. През 2014 г. счетоводна сметка 498 Други дебитори е дебитирана със сумата от 129 490 лв. за възникнали вземания в това число от Д. А. в размер на 103 190 лв. и за Л.П. 26 300 лв. за ползваните от тях заемни средства от фирмата. Сметка 498 Други дебитори е с крайно салдо в размер на 137 385,48 лв. През 2016 г. е извършено разпределение на печалба на Буда Строй ООД от минали години за дивиденти в общ размер на 40 000 лева, отразени: Дт с/ка 122 Неразпределена печалба от минали години, Кт с/ка 425 Задължения за съучастия. Начислен е данък върху дивидентите в размер на 2000 лв., отразен по дебита на сметка 425 и по кредите на сметка 503. Според счетоводните записвания е било извършено прихващане на нетния дивидент в размер на 38 000 лв., осчетоводени: Дт с/ка 425 Задължения за съучастия, Кт с/ка 498 Други дебитори. През 2016 г. с/ка 498 Други дебитори е с начално дебитно салдо от 81 635,16 лв., дебитирана е със сумата 103 700 лв. за възникнали вземания от съдружниците, в т.ч. за Д. А. - 98 700 лв. и за Л. П. -5000 лв. и е кредитирана със сумата от 75 030 лв., от които плащане от Л. П. 30 000 лв., платено в брой - 7030,80 лв. и прихващане на дивиденти - 38 000 лв. Към 31.12.2016 г. сметка 498 Други дебитори е с крайно дебитно салдо в размер на 110304,36 лева.

Вещото лице, след преглед на счетоводни справки от сметка 102 „Основен капитал без регистрация на „Ай енд ди инвест“ ООД за 2014г, 2015г. и 2017г., установява, че през 2014г. са били внесени по банкова сметка на дружеството общо 136 000 лева от съдружниците – 47 284 лева от И. К. и 88 716 лева от Д. А.. Внесените суми са били възстановени на съдружниците, като на Д. А. е възстановена по банков път сума в размер на 48 000 лева, а останалата сума в размер на 40 716 лева е била изтеглена от банковата сметка на дружеството от И. К., притежаващ спесимен за разпореждане, на дати както следва: на 13.04.2017г. – 39 000 лева и на 12.06.2017г. – 1716 лева.

Вещото лице посочва, че представените при обжалването на РА РКО, издадени от „Ай енд ди инвест“ООД, с основание „връщане на допълнителен капитал“ с № 1/13.04.2017г. за сумата от 39 000 лева и с № 2/12.06.2017г., в които не са посочени имената на лицата, които са ги подписали, не са осчетоводени, тъй като сумите по тях не кореспондират с кредитните обороти на сметка 501 каса в лева на дружеството за 2017г. (кредитен оборот 290.95).

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, овластени с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК - Г. Д. П. - Началник на сектор при ТД на НАП Бургас и Д. Н. Ж. Г. инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас като електронен документи и при спазване на предвидената от закона писмена форма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на РА поради липса на индивидуализация на лицата, които са го подписали. С посочването на трите имена и длъжността двамата издатели на РА са индивидуализирани в степен, която прави напълно възможно да бъде установено авторството на електронното изявление. При извършена служебна проверка на файла, съдържащ РА като електронен документ, представен по делото от ответника на оптичен носител CD-R, конкретно на съдържащите се във файла данни за електронните подписи и за издадените сертификати за валидност на подписите, съдът установи, че органите по приходите, посочени за автори на електронното изявление, са притежавали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на РА.

РА е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила, в резултат на ревизия, проведена от органи по приходите, определени със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000223002991-020-001/19.05.2023 г. (л.608), изменена със заповеди № Р-02000223002991-020-002/19.07.2023 г. (л.357) и № Р-02000223002991-020-003/23.08.2023 г. (л.352) на началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП - Бургас. Последният от своя страна е оправомощен със Заповед № РД-458/30.06.2023 г. на директора на ТД на НАП- Бургас да издава заповеди за възлагане на ревизии. На жалбоподателя е била предоставена възможност да представи писмени обяснения и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство.

Съдът намира за недоказани твърденията на жалбоподателя, че към 01.01.2017 г. е разполагал с парични средства в брой в размер на 120 000 лева. Установява се от събраните писмени доказателства в ревизионното производство и в предходната ревизия, както и от заключението на извършената съдебно-икономическа експертиза, че от „Буда строй“ ООД са били разпределени и начислени в полза на съдружника Д. А. дивиденти за 2013 г., 2014 г. и 2016 г. в общ размер на 230 851.17 лева, чиято обща нетна сума за получаване, след удържане на данъка върху дивидента, възлиза на 219 326,17 лв., а не както твърди жалбоподателя - 443 406,52 лв. Вещото лице потвърждава извода на органите по приходите, че от така разпределените дивиденти в полза на Д. А., той реално е получил за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2016 г. само една сума с основание за плащането „дивидент“ с наредител „Буда Строй“ ООД, в размер на 28 025,00 лв., постъпила на 25.03.2013 г. по банкова му сметка в ЦКБ АД с IBAN: BG28CECB979040D5368300. През останалото време в периода 2013-2016г. Д. А. реално не е получавал доходи, а се е издържал от предоставени му от „Буда Строй“ ООД заемни средства в общ размер 443 890 лева, съгласно заключението на СИЕ, които впоследствие са прихващани от начислените и разпределените дивиденти в негова полза.

Ето защо, обстоятелството, че съгласно подадените от „Буда строй“ ООД справки чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, нетният размер на декларираните доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на Д. А. е в размер на 219 326.17 лева и че „Буда строй“ ООД е подало декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ за удържане на данък за посочените доходите от дивиденти, не доказва само по себе си реално изплащане на дивиденти в посочения размер. Жалбоподателят не се справи с тежестта да докаже, че освен получената през 2013г. сумата в размер на 28 025 лева, действително е получил и други дивиденти от „Буда строй“ ООД в периода 2013г.-2016г., не е представил доказателства за датите и начина на тяхното изплащане.

Данните по делото сочат, че на 02.02.2016 г. по банкова сметка на А. BG20CECB979810D5368300 в ЦКБ АД е постъпила сума в размер на 30 664,83 лв. с наредител ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с посочено основание на плащането „щета № 451647/15“ (извлечение от банкова сметка, представено на л.177 от делото). На 09.02.2016 г. от тази банкова сметка, която е била със салдо 33 336,77 лв., са били изтеглени 5000 лева, а сумата от 27 300 лева е била преведена по новооткрита сметка на Д. А. в същата банка с IBAN: BG71CECB979040D5368302. От новата сметка за периода от 11.02.2016г. до 31.03.2016 г. са били изтеглени 23 000 лева, а сума в размер на 1 000 лева е била преведена обратно към сметка BG20CECB979810D5368300 ( извлечение от банкова сметка, представено на л.197 от делото). Тъй като след постъпването й сумата е изтеглена в рамките на следващите два месеца от банковите сметки на жалбоподателя, същата не може да се отнесе към разполагаемите му пари в началото на следващия данъчен период. Тази сума е била използвана за покриване на други текущи разходи на А. в рамките на 2016 г. и не е налична в брой към 01.01.2017г., както и сумата в размер на 28 025 лева, получена още през 2013г.

Отделно са налице и данни за извършени от А. разходи по издадени фактури за доставки на стоки и услуги на обща стойност 157 242.70 лева. Тези данни са установени в резултат на извършена справка в хода на ревизионното производство в информационната система на НАП, при която органите по приходите са констатирали декларирани доставки на стоки и услуги на стойност над 150 000 лева към Д. А. в дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС лица за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. Те са доказателство за извършени разходи от Д. А., които не включват обичайните разходи за издръжка и живот на семейството му, каквито са разходите за храна, облекло, комунални услуги, транспорт, образование, почивки и т.н. Отделно от това, през периода лицето е придобило три леки автомобила от висок клас, а именно: Мерцедес ЦЛС 320ЦДИ с peг. № А0020МК - 18.10.2013 г., БМВ Х5 Драйв 30Д с peг. № А8885МК – 05.12.2013г. и Ауди А7 с peг. № А3535ММ - 07.04.2014 г.

По изложените съображения са необосновани твърденията на жалбоподателя за налична разполагаема сума в брой към 01.01.2017 г. в размер на 120 000 лева.

Ето защо, правилно органите по приходите са приели начално салдо на паричните средства в брой на жалбоподателя към 01.01.2017 г. в размер на 5000 лева.

Съдът намира за недоказано и твърдението на жалбоподателя, че е получил сума общо в размер на 40 716 лева от „Ай енд Ди Инвест“ООД, представляваща възстановяване на допълнително внесен от него капитал, която сума му е била предадена с РКО № 1/13.04.2017г. и РКО № 4/12.06.2017г. (л.48 гръб), издадени от „Ай енд Ди Инвест“ООД. Тези РКО са били представени от Д. А. с жалбата му срещу РА до директора на ОДОП – Бургас. Страните не спорят и видно от извлеченията от банковата сметка на „Ай Енд Ди Инвест“ ООД за 2017г. и от заключението на вещото лице, от същата са били изтеглени следните суми от И. Г. К., притежаващ спесимен за разпореждане – 39 000 лева на 13.04.2017г. и 5000 лева на 12.06.2017г. По делото, обаче, не са налични данни тези суми след това да са били предадени от И. Г. К., съответно да са постъпили в касата на „Ай Енд ДИ Инвест“ ООД, за да е обективно възможно изплащането им с посочените РКО № 1/13.04.2017г. и РКО № 4/12.06.2017г. (л.48), съответно предаването им на посочените в тях дати на Д. А., а това е съществен факт, с оглед естеството на разходният касов ордер като документ, който се използва за документиране на изплащането на парични средства от касата на предприятие. Напротив, видно от представената при ревизията счетоводна справка от сметка 501 каса в лева на „Ай Енд Ди Инвест“ ООД за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г., същата е с начално салдо 1 508.10 лева, дебитен оборот – 4 323.05 лева, кредитен оборот – 290.80 лева и крайно салдо - 5 540.35 лева. В този смисъл е и заключението на вещото лице, чиито извод е, че сумите по двата РКО не съответстват на оборотите по сметка 501 каса. Тези РКО като частни свидетелстващи документи не се ползват с материална доказателствена сила и доколкото същите не кореспондират на счетоводните отразявания по сметка 501 Каса в лева, съдът намира, че не следва да ги кредитира.

По изложените съображения съдът намира, че правилно сумата в размер на 40 716 лева не е била включена в приходната част на таблицата за извършената съпоставка между приходи и разходи на жалбоподателя за 2017г.

Съдът намира за неоснователни и възраженията относно установените при ревизията разходи на жалбоподателя за процесния данъчен период.

Установено е в хода на ревизията въз основа на справка на МВР Сектор Миграция, че през 2017г. жалбоподателят е осъществил задгранични пътувания - преминавания както през ГКПП – Малко Търново, така и през ГКПП – Русе Дунав мост и през ГКПП Калотина шосе, както и че всички тези пътуванията са осъществявани с автомобил, поради което правилно е прието от органите по приходите, че в декларираните от него разходи за пътувания и екскурзии в размер на 1000 лева, влизат само разходите за гориво, пътни такси и др., а в отразените разходи на ред 28 от таблицата „Други разходи“ в общ размер на 13940.17 лева, влизат всички други плащания, извършени от А. с банкова карта както по време на престоя му в Истанбул, така и на територията на Република България. Ето защо, не е налице твърдяното от жалбоподателя дублиране на разходи.

По отношение на приетите от органите по приходите разходи за издръжка и живот в размер на 3054.18 лева, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не става ясно за какво са направени сочените разходи. Установените от органите по приходите 35 броя фактури, издадени на жалбоподателя в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. от регистрирани по ЗДДС лица, декларирани в дневниците им за продажби, са подробно описани на стр. 7-8 от РД и от описанието е видно, че повечето фактури са за доставка на телекомуникационни услуги, издадени от „Теленор България“ ЕАД на обща стойност 2 078,63 лева, три броя фактури за ремонт на автомобил и резервни части в размер на 707,85 лв, издадени от „Вестауто-М“ ООД; две фактури за нотариална такса и за нотариална услуга общо в размер на 67,20 лева, издадени от Нотариус; за закупуване на пакет от 40 SMS на стойност 10,00 лева, издадена от „Сибанк“ ЕАД и за наемане на сейф, трето посещение на трезор и лихва за забавено плащане - 190,58 лева, издадени от „ЦКБ“ АД. От страна на жалбоподателя не се твърди, че не той, а друго лице е получател на услугите, за които са му били издадени фактури, нито са ангажирани доказателства сумите по фактурите да са били заплатени за сметка на различно от него лице, поради което правилно същите са приети от органите по приходите за негови разходи в ревизирания период.

Обичайната търговска практика на доставчиците на телекомуникационни услуги е тяхното преустановяване при липса на плащане в срок дори по една издадена фактура. Следователно доколкото се установява от описаните в РД фактури, издадени от „Теленор България“ ЕАД, че на жалбоподателя са били предоставяни регулярно телекомуникационните услуги в период от една година - 2017, съдът приема, че по всяка от тези фактури е било извършено своевременно плащане. Колкото до фактурите с предмет - нотариална услуга и нотариална такса, получателят дължи плащане по тях в същия ден, непосредствено след тяхното извършване в кантората на нотариуса – доставчик по фактурата. По отношение на доставките на услугите по наемане на сейф, трето посещение на трезор и доставката - закупуване пакет sms, доставка на резервни части, същите са предпоставени от тяхното заплащане на доставчика. Аргумент в подкрепа на извода, че е извършено плащане и по фактурата за доставка на резервни части и по фактурата за авансово плащане, издадени от „Вестауто – М“ ООД е обстоятелството, че впоследствие от същия доставчик е издадена и фактура за извършената услуга „ремонт на автомобил“, за която също не са предоставени доказателства да е била платена от лице, различно от жалбоподателя.

По изложените съображения съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя срещу включването на сумите по посочените по-горе 35 броя фактури като разходи в съставената от органите по приходите таблицата за съпоставка на приходите и разходите му за процесния данъчен период.

Жалбоподателят възразява и срещу включването в паричния поток на приходите и разходите за 2017 г. на сумата от 1098.72 лева, представляващи разходи за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице в размер на 1098.72 лева. Възражението му е, че същите не следва да се считат за негови разходи, тъй като не са били платени от него през процесния данъчен период, а от „Буда Строй“ ООД. Така направеното възражение съдът намира за неоснователно, тъй като през процесния данъчен период жалбоподателят е бил съдружник в „Буда Строй“ ООД и самоосигурявящо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, а съгласно чл.6, ал.8 от КСО осигурителните вноски са за сметка на тези лица, в конкретния случай за сметка на А., независимо, че са били внасяни чрез „Буда Строй“ООД. По делото не са налични доказателства да е налице непогасено вземане на „Буда Строй“ ООД от А. към 31.12.2017г. за внесените от дружеството лични осигурителни вноски за него и жалбоподателят не се е справил с тежестта да докаже твърденията си, че осигурителните вноски са платени от и за сметка на „Буда Строй“ ООД, а не за негова сметка.

С оглед изложените съображения съдът приема, че платените суми за осигуровки през 2017г. правилно са намерили отражение в разходната част на таблицата за съотношението на приходите и разходите на А..

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира за правилни изводите на органите по приходите за наличие на недостиг на парични средства за периода 2017 г. в размер на 124 939.92 лева, респ. за наличие на основание за установяване на задължения на жалбоподателя за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 12 493.99 лева, ведно с лихва за забава от 7 188.83 лева.

Ето защо, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изхода на спора, предвид своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в негова полза следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 171.45 лева, определено на основание чл.8, ал.1, вр.чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. Българка, бл.5, против ревизионен акт № Р-02000223002991-091-001/11.12.2023 г., издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 34/26.02.2024 г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени задължения на Д. А. А. по ЗДДФЛ, както следва: за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. - данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 12 493.99 лева, ведно с лихва за забава от 7 188.83 лева.

 

ОСЪЖДА Д. А. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. Българка, бл.5 да заплати Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 171.45 лева (две хиляди сто седемдесет и един лева и 45 стотинки).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните.