РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2033/12.11.2020г.
гр. Пловдив,12.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г.и с участието на прокурора Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД № 2271 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Л.И.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Решение № 108 от 17.07.2020г. на Карловския районен съд, постановено по
НАХД № 180 по описа на същия съд за 2020г., с което е потвърден електронен фиш
за налагане на глоба серия К № 3332957, издадено от ОДМВР-Пловдив, с който на Л.И.К.,
с ЕГН **********, е наложено административно наказание на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1 т.3 от ЗДвП-глоба в размер на
100лв., за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател посочва, че решението на районния съд е издадено в нарушение на
закона и при съществено нарушение на материалните норми и процесуалните
правила, наложеното наказание е явно несправедливо. Излага подробни съображения
в тази посока.
Претендира се отмяната на съдебния акт, респективно на електронния фиш.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка: Издаден е електронен фиш серия К № 33332957
от ОДМВР-Пловдив във връзка с това, че на 10.08.2018 г., в 12,52 ч., в гр. Карлово,
ул. „Теофан Райнов“ №37, посока на движение изток -
запад, при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. и
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на водача с МПС
„Ланчия Тесис“, лек
автомобил с рег. №****, е установено и заснето с АТСС № ****612 нарушение на
скоростта. Разрешена е стойност на
скоростта 50 км/ч., а установената стойност на скоростта е 74 км/ч. Превишената стойност на скоростта е
24 км/ч. Ползвател на МПС е Л.И.К..
Нарушението е квалифицирано по чл.21
ал.1 от ЗДвП. На основание чл.189 ал.4 вр. чл.182
ал.1 т.3 от ЗДвП на Л.И.К. е наложена глоба в размер на 100 лв.
От декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП
от 06.01.2020 г. е установено, че Мария Любенова Колева е собственик на МПС и е
предоставила на 10.08.2020г. същото на Л.И.К..
Районният
съд е обсъдил събраните писмени доказателства в тяхната пълнота и е приел, че в
производството по издаване на обжалвания електронен фиш не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила относно съдържанието му, спазени
са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Изложил е подробни мотиви относно Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. и
настъпилите изменения, съгласно ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г./ и приемането на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./
Изводите на районния съд са правилни
и изградени въз основа на събраните писмени доказателства.
Неоснователни са всички възражения на
касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на ЕФ и на съдебния акт.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е
предвидено, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с
които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове.
Ето защо то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата
относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление,
въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив,
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване
на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно
ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините
за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения
електронен фиш и доколкото разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 57 от ЗАНН, същият не е
незаконосъобразен.
Неоснователни са възраженията
касаещи автоматизираното техническо средство, използвано за заснемане на
скоростта на процесния автомобил. В случая са спазени изискванията на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредбата), доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че процесното техническото средство е одобрен тип
средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението
е било технически изправно. В този смисъл, нарушението е установено от
техническа система, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък, за
което в административната преписка се съдържа нарочен протокол от проверката на
мобилна система за видеоконтрол. С оглед на изложеното процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
В приложения към преписката протокол
за използване на АТСС по чл. 10 от Наредбата, са отразени номерата на първото и
последното статично изображение. Действително, по делото е представена и снимка
на разположение на АТСС, в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 3 от
Наредбата. Протоколът съдържа цялата необходима информация, посока на движение
на контр. МПС, ограничение на скоростта, включително
режим на измерване – Д-движение, номер на служебния автомобил, в който е
разположен уреда, номерата на протоколите, установяващи годност на уреда,
началото и край на работа, номер на първото и последно статично изображение,
като тази информация съответства на информацията съдържаща се в приложените към
електронния фиш изображения на лекия автомобил собственост на касационния
жалбоподател. Също така, съдържанието на протокола, който е официален документ,
не е оспорено от санкционираното лице, поради което не е било необходимо и
допълнително събиране на доказателства относно отразените в него обстоятелства.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 108 от 17.07.2020г. на Карловския районен съд, постановено по НАХД № 180 по
описа на същия съд за 2020г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.