№ 3794
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. А.а
при участието на секретаря Десислава Пл. И.ова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100504507 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1888 от 05.02.2025 г., гр.д. № 17174/2024 г., СРС, 25 с-в се
признава за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, че
„Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД дължи на И. А. Т. сумата от 250 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет BUC879 с дестинация Варна -
Кападокия, планиран за изпълнение на 15.05.2023 г., ведно със законната
лихва за периода от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 62036/2023 г. по описа на
СРС, 25-ти състав, като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 425
лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 425
лева, представляваща разноски в исковото производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска
„Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД. Счита, че причина за закъснението на полета
Варна – Кападокия е технически срив в софтуерната система на Турските ГВА
1
от 09.05.2023 г. до 11.05.2025 г., на обяд. През този период администрацията
спира обработването на заявления за разрешения на полети и се натрупват
множество документи, което от своя страна забавя обработването и
съобщаването на разрешението за процесния полет и представлява
„извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент
(ЕО) № 261/2004. Формалните основания за изискване на подпис и печат на
застрахователния сертификат, не изключват приложение на изключението по
посочената разпоредба за освобождаване на ответната авиокомпания от
дължимост на обезщетение за забавения полет. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемата – ищецът И. А. Т. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.7, параграф
1, б. „а“ вр. вр. чл. 1, параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
2
По силата на договор за въздушен превоз, сключен с ответника по иска
„Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД, ищецът И. А. Т. получава резервация за полет
BUC879 с дестинация Варна - Кападокия, планиран за 15.05.2023 г. в 10:35
местно време и пристигане на същата дата в 11:40 часа местно време. Ищецът
се явява навреме на летището и преминава всички проверки за сигурност, но
полетът закъснява за излитане с почти 4 часа и пристигането е в 16:27 часа
местно време.
От разменените имейли и показанията на свидетеля Г.М. се установява,
че през периода 09.05.2023г. – 11.05.2023 г. до обяд има технически срив в
софтуерната система на Гражданската въздухоплавателна администрация на
Република Турция, поради което същата не обработва заявки за извършване на
полети. Заявката от 08.05.2023 г. на ответника „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД е
върната на 09.05.2023 г. поради липса на печат върху застрахователния
сертификат, разгледана е след като системата на турската авиация е била
активна на 11.05.2023г., върната е поради непосочени под подписа на
сертификата, име и фамилия на подписалия. Това забавя обработването на
документите по заявлението, поради което разрешението за полет е издадено
на 15.05.2023 г., сутринта и е получено по-късно от ответника. Видно от
имейл от обслужващ агент на летището в Кападокия до ответника Към
15.05.2023г. - 13:02 часа, заявлението за застраховка все още в процес на
обработка. В този смисъл, към 13:02 часа в деня, в който е следвало да бъде
извършен полета, планиран за излитане от Варна в 10:35 местно време, не е
налице необходимото разрешение, което постъпва по-късно на същата дата.
Съгласно чл. 3, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
същият е приложим за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета
страна, до летище, разположено на територията на държава-членка, за която
Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и
не им е предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен
превозвач на съответния полет е превозвач от Общността.
В решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С403/07 г. е
възприето тълкуване, според което членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ №
261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на
3
закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за
целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата
по чл. 7 от Регламента.
Прието е в съображение 14 от преамбюла на Регламента, че
съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни
превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато
дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли
да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива
обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач.
Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач
не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че
отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Според решение от 31 януари 2013 г., СЕС дело C-549/07, дело C- 12/11
и дело C-257/14,като извънредни обстоятелства по смисъла Регламента могат
да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намират извън ефективния му контрол.
В решение от 4 май 2017 г. на Съда (трети състав), дело С-315 е прието,
че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, във връзка със съображение
14 от същия регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато
закъснение от три или повече часа при пристигане, причинено не само от
извънредно обстоятелство, което не би могло да се избегне със съобразени със
ситуацията мерки и по отношение на което въздушният предприемач е взел
всички необходими мерки за предотвратяване дори и на последиците му, но и
от друго обстоятелство, което не попада в тази категория, закъснението
поради първото обстоятелство трябва да се извади от общата
продължителност на закъснението при пристигане на съответния полет, за да
се прецени дали за закъснението при пристигане на този полет се дължи
обезщетение по член 7 от този регламент.
4
В решение от 13 юни 2024 г. на Съда (осми състав), дело C-411/23 от
13 юни 2024 г., по т. 2 е дадено тълкуване на чл. 5, параграф 3 от Регламент №
261/2004, че „всички необходими мерки“, които е длъжен да вземе въздушният
превозвач, за да избегне настъпването и последиците от „извънредно
обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба, могат да се сведат и до
приемане на превантивна мярка, изразяваща се в поддържане в резерв на
заместващ самолетен флот, при условие че тази мярка остава технически и
икономически осъществима с оглед на капацитета на превозвача към
релевантния момент.
С оглед изложеното, въззивния съд намира, че за да отпадне
отговорността на въздушния превозвач относно обезщетение за отменен или
закъснял полет е необходимо както настъпване на причинило ги
извънредно обстоятелство, така и предприемане от превозвача на всички
необходими и разумни мерки, за да избегне отмяната или закъснението,
произтичащи от съответното извънредно обстоятелство, но въпреки взетите
мерки, неблагоприятните последици от същото да не е възможно да се
преодолеят.
В случая, техническият срив в софтуерната система на Турските ГВА
обхваща периода 09.05.2023 г. - 11.05.2025 г., на обяд, като веднага след
отстраняване на проблема, администрацията продължава обработването на
документи, включително заявления за разрешение на полети. Ответната
авиокомпания не полага достатъчно необходимите усилия да избегне
закъснение на процесния полет по дестинация Варна – Кападокия на 15-
05.2023 г., с час на излитане 10:35 часа, местно време. Заявката от 08.05.2023 г.
на ответника до турската въздухоплавателна администрация за разрешение на
полета, първоначално е върната на 09.05.2023 г. поради липса на печат върху
застрахователния сертификат, а на 11.05.2023г. е върната е поради непосочени
под подписа на сертификата, име и фамилия на подписалия. Това забавя
обработването на документите по заявлението, поради което разрешението за
полет е издадена на 15.05.2023 г., сутринта и е получено след 13:02 часа от
ответника. Именно недостатъчно положената от въздушния превозвач
дължима грижа за изправност на изпращаните документи за полета, обуславя
двукратното им връщане за отстраняване на нередовностите. Неоснователно е
оплакването по жалбата, че изискванията били формални, след като именно
5
липсата на основни реквизити като подпис на автора и печат, касаят формата
за валидност от външна страна на всеки един документ. В тази хипотеза,
доколкото администрацията започва да обработва документите към
заявлението на ответника още на 11.05.2023 г., оставащите 4 дни до процесния
полет биха били достатъчни за своевременно получаване на разрешение за
излитане. В тази връзка, извънредното обстоятелство от технически характер,
преодоляно към 11.05.2025 г., не изключва ангажиране на договорната
отговорност на ответника по реда на чл. 7, параграф 1, б. „а“ вр. на чл.1,
параграф 1, б. „а“ от Регламента за обезщетение от 250 евро при забавен над 3
часа полет BUC879 по дестинация Варна – Кападокия, под 1 500 км.,
планиран за 15.05.2023 г. - 10:35 ч. Предявеният в този размер иск при
условията на чл. 422, ал. 1 ГПК е изцяло основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал.1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се повърди.
Въззиваемият пред настоящата инстанция не претендира и не
установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА решение № 1888 от 05.02.2025 г., гр.д. № 17174/2024 г., СРС,
25 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6