Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 04.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на четвърти
февруари
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 8206 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.М.Т. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 18.09.2016
г. около 22,30 часа в гр. София е настъпило ПТП между водач на л.а.м. „Ситроен Ксантия“ с рег. № ******и мотоциклет „Хонда
ХЛ 650 Трансалп“ с рег. № ******, при което е
пострадал ищеца като водач на мотоциклета. Твърди се, че на посочената дата и
час лекият автомобил, управляван от Л.Г. *** с посока на движение от бул.
„Възкресение“ към ул. „Житница“ и в района на № 114 реализира ПТП с попътно
движещия се мотоциклет, управляван от ищеца. Поддържа се, че срещу водача на
лекия автомобил е било образувано н.о.х.д. № 4146/2017 г. по описа на СРС,
което е приключило със споразумение, с което му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от осем месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок
от една година.
Твърди се, че в резултат на ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост-открито, счупване на тялото /диафиза/ на тибията-открито,
фрактура скапуле декстра мултифрагментоза, фрактура феморис
синистра аперта гр.3 мултифрагментоза, комоцио церебри, контузио торацис, фрактура костарум 2-7 декстрарум, пневмоторакс декстра, фрактура осиму нази, вулнус лацеро
контузум регионис нази ет периорбиталис
билатералис, фрактура крурис
аперта интраартикуларис синистра, фрактура пертрохантерика
феморис декстра. За
лечението на ищеца са извършени две операции с открито наместване на фрактурите
на 19.09.2016 г. На 28.09.2016 г. е извършена нова операция. На 04.11.2016 г. е
осъществена нова четвърта операция, а на 11.11.2016
г. ищецът е изписан от болничното заведение, като лечението му продължило в
домашни условия и дадени указания за постелен режим.
Твърди се, че по време на проведеното лечение ищецът е извършил редица
непредвидени разходи за закупени лекарства, за контролни прегледи, за
медицински материали, за медицински транспорт в общ размер на сумата от 14
799,97 лв. и съобразно справка по чл.366 ГПК, приложена към исковата молба.
Твърди се, че във връзка с процесното ПТП на ищеца са причинени имуществени вреди
последвали от увреждането на мотоциклет Хонда в
размер на 2000 лв.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента
е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 02116001354015, валидна от 10.05.2016 г. до
09.05.2017 г.
Поддържа се, че по повод
настъпилото ПТП при ответника е образувана щета № **********/18.09.2016 г., по
която все още няма определена и изплатена сума.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 300 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените му телесни увреждания, сумата от 14 799,97
лв.-имуществени вреди изразяващи се в стойността на заплатеното от ищеца
лечение за получените травми, сумата от 8407 лв.-имуществени вреди за
повреденото МПС, като всички вреди са причинно следствена връзка с ПТП,
осъществено на 18.09.2016 г. в гр. София, виновно причинено от водача на л.а.м.
„Ситроен Ксантия“ с рег. № ******, чиято отговорност
е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 02116001354015, валидна от 10.05.2016 г. до
09.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени
вреди, считано от датата на увреждане-18.09.2016 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото,
включително и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗА.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат Илиев,
преупълномощен от адвокат Гочев, и двамата надлежно
упълномощени с пълномощни, приложени към отговора на исковата молба.
Ответникът оспорва иска изцяло по
основание и размер. Оспорва да е извършен деликт от Л.Г..
Твърди, че виновен изцяло за ПТП е ищеца като водач на мотоциклета. Прави
възражение за съпричиняване на вредата с твърдението,
че ищецът управлява мотоциклет в противоречие с правилата установени по
ЗДвП-несъобразена и превишена скорост и не предприема своевременно действия за
предотвратяване на ПТП, извършва необезопасена маневра. Оспорва иска по размер
като завишен. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал допълнителна искова молба,
с която поддържа предявените искове и направените доказателствени
искания с исковата молба. Оспорва твърденията на ответника в отговора му.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
не депозира допълнителен отговор.
В срока за отговор З. „Б.И.“ АД е
предявил против третото лице помагач Л.Г.Г. обратен
иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., приет за съвместно разглеждане в настоящия
процес.
Ищецът по обратния иск З. „Б.И.“
АД твърди, че на 18.09.2016 г. ответникът по обратния иск Л.Г.Г. е реализирал ПТП с Д.М.Т., който управлява мотоциклет „Хонда ХЛ 650 Трансалп“ с рег. № ******.
Причинени са неимуществени и имуществени вреди. Твърди се, че ПТП е реализирано
виновно от ответника в пияно състояние, със съдържание на алкохол в кръвта от
1,63 промила.
Моли Съда в случай, че уважи
предявените срещу З. „Б.И.“ АД искове, да осъди Л.Г.Г.
да заплати на ищеца изцяло сумата за главница, лихва и разноски, за които З. „Б.И.“
АД бъде осъдено, ако бъде осъдено и заплати по първоначалните искове.
Претенцията е предявена частично за сумата от 40 000 лв. от общо претендираната сума от 316 799,97 лв.
В срока за отговор е постъпил
такъв, с който ответникът оспорва иска като недопустим. Евентуално твърди
неоснователност на исковата претенция.
В срока по чл.372 ГПК ищецът по
обратния иск не е депозирал допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител и моли
съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Претендира разноски, за
което представя списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
за прекомерност на заплатеното от ответника З. „Б.И.“ АД адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли,
евентуално да не ги уважава в пълен размер. Претендира разноски по списък.
Третото
лице помагач и ответник по обратния иск Л.Г. в съдебно заседание чрез своя
процесуален представител моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С одобреното от съда с протоколно
определение от открито съдебно заседание от 10.03.2017 г. споразумение по
н.о.х.д. № 4146/2017 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, Л.Г.Г.
е признат за виновен в това, че на 18.09.2016 г. около 22,30 часа в гр.София,
при управление на л.а.м. „Ситроен Ксантия“ с рег.№ ******по
бул.“Н.Мушанов“ с посока на движение от бул.
„Възкресение“ към ул. „Житница“ и в района на номер 114, нарушил правилата за
движение по пътищата-чл.20, ал.1 от ЗДвП и реализирал ПТП с попътно движещия се
пред него мотоциклет „Хонда ХЛ 650 Трансалп“ с рег.№ ****** управляван от Д.М.Т. и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на водача на мотоциклета Д.М.Т.
изразяващи се в: открито многофрагментно счупване на тялото (диафизата) на лявата бедрена кост-трета степен, счупване на лявата подбедрица-вътреставно,
които в съвкупност са реализирали медико-биологичния квалифициращ признак
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни от датата на травмата, многофрагментно
счупване на дясната лопатка, реализирало медико-биологичния квалифициращ
признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, контузия
на гръден кош, счупване на ребра от 3-то до 7-мо в дясно, които в
съвкупност реализирали медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение
на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, десностранен пневмоторакс (навлизане на въздух в дясната плеврална
кухина), което реализира
медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно
опасно за живота, счупване на костите на
носа-многофрагментно, дислоцирано,)
което реализира медико-биологичния
квалифициращ признак постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота и счупване през трохантерния
масив на дясната бедрена кост, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни от датата на травмата, като деянието е извършено в пияно състояние,
установено по надлежния ред със СХЕ.
Между страните не е било спорно, че
по отношение на увреждащото МПС е била налице валидна „Гражданска отговорност“
при ответното дружество с полица № 02116001354015, валидна от 10.05.2016 г. до
09.05.2017 г.
Със заключението на неоспорената
СМЕ се установява, че следствие на настъпилото произшествие ищецът получил
следните травматични увреди: пертрохантерно счупване
на дясно бедро,открито многофрагментно счупване /3
ст./ на тялото на лявото бедро, вътреставно открито
счупване на лявата подбедрица, многофрагментно
счупване на дясната лопатка, комоцио на главен мозък,
контузия на гръдния кош, счупвания на от 2 до 7 ребра в дясно, пневмоторакс в дясно, пневмомедиастинум
в дясно, счупване на костите на носа, разкъсно-контузни
рани двустранно на носа и околорбитните зони.
Установява се, че ищецът е търпял болки с голям интензитет пред първите 1,5-2
месеца след травмата. След това те са били с намален интензитет и непостоянни
по характер в следващите месеци като са се изостряли и затихвали в зависимост
от честите оперативни интервенции и възпалителни усложнения от получените
травматични увреди. Болките продължават и в този момент. Ищецът не е в стационирано състояние и му предстоят неизвестен като брой
и обем оперативни интервенции.
Продължителността на лечебния и
възстановителен период за всяка една увреда, е както
следва:
1.пертрохантерно
счупване на дясно бедро-около 4-5 м.,
2.открито многофрагментно
счупване /3 ст./ на тялото на ляво бедро-счупването е сраснало, но поради
настъпили възпалителни усложнения, състоянието не е стационирано
и има чести рецидиви на инфекцията, които налагат оперативни намеси. Последната
такава е от ноември 2018 г.,
3.вътреставно
открито счупване на лявата подбедрица- около 6-7 м., многофрагментно счупване на дясната лопатка-2 м., комоцио на главния мозък - 25-30 дни,
4.контузия на гръдния кош и
счупвания на от 2 до 7 ребра в дясно - 3-4 м; пневмоторакс
в дясно-15-20 дни; пневмомедиастинум в дясно-15-20
дни; счупване на костите на носа- 2-3 м.,
5.разкъсно-контузни
рани двустранно на носа и околорбитните зони - 15 дни.
За лечение на получените от ПТП
травми ищецът е провел болнично лечение общо в продължение на 78 дни, в
периодите от 18.10.2016 г. до 21.11.2016 г.-34 дни, от 30.11.2016 г. до
02.12.2016 г.-2 дни, от 19.05.2017 г. до 25.05.2017 г. - 6 дни, от 17.12.2017
г. до 22.12.2017 г.-5 дни, от 24.01.2018 г. до 27.01.2018 г. - 3 дни, от
12.03.2018 г. до 21.03.2018 г.-10 дни, от 21.05.2018 г. до 25.05.2018 г.-4 дни
и от 05.11.2018 г. до 19.11.2018 г.- 14 дни.
Ищецът е провел и домашно-амбулаторно
лечение от 25.08.2017 г. с прекъсвания за болнично лечение и до момента на
прегледа.
При болничното лечението са
извършени следните лечебни интервенции: за пертрохантерно
счупване на дясно бедро - метална фиксация; за откритото
многофрагментно счупване /3 cт./
на тялото на ляво бедро- поставени външен фиксатор и
пирон, кожна пластика, антибиотичен пирон, изрязвания
на фистоли и множество ревизии;, за вътреставното открито счупване на лявата подбедрица - външен фиксатор и
пирон, за многофрагментното счупване на дясната
лопатка-извършено наместване и имобилизация, за комоцио на главния мозък, контузия на гръдния кош, счупвания
на от 2 до 7ребра в дясно, пневмомедиастинум в дясно,
е проведена лекарствена терапия. За пневмоторакс в
дясно-гръден дренаж. Счупването на костите на носа е проведено консервативно
лечение. Обработени са разкъсно-контузните рани
двустранно на носа и околорбитните зони.
Към момента при ищеца са налице
невъзстановени -функция на носа; голям келоид на
лицето в същата зона; силно намален обем на движения в дясна раменна става; нарушена
функция и скъсяване с 3-3,5 см на целия ляв долен крайник; намален обем на
движения на дясна тазобедрена става.
Вещото лице установява, че при
своето лечение ищецът е направил финансови разходи поради факта, че голям брой
от металните импланти /пирони, плаки
и винтове/, ортопедични консумативи /въшшни фиксатори, ВАК/ и такива необходими за лечение на част от мекотъканните увреди не се поемат от НЗОК.
Стойността на извършените разходи
за лечение се установява от приетите по делото протоколи за вложени медицински
изделия, фактури и касови бонове за извършено заплащане. При разпита си в
съдебно заседание вещото лице установява, че всички направени разходи са били
необходими-за лекарствени препарати, за имплатни, за
медицински транспорт, за рехабилитация. От представените фактури се установява,
че в периода от 18.09.2016 г. до 27.04.2017 г. ищецът е направил разходи за
лечението на травмите получени при ПТП на обща стойност 14 903,37 лв.
От приетото заключение на САТЕ,
изготвено от вещото лице Д. се установява, че действителната стойност на процесния мотоциклет към датата на настъпване на събитието
е 6080 лв. Налице е тотална щета, тъй като стойността на ремонта надвишава
стойността на 70% от стойността на мотоциклета. Стойността на запазените части
възлиза на сумата от 1 824 лв.
Това заключение е оспорено от
ищеца, като във връзка с оспорването е прието заключението на повторна САТЕ,
изготвено от вещото лице Т.Т., съобразно който
действителната стойност на мотоциклета към процесната
дата е около 8 407 лв., а стойността на запазените част е 765 лв., т.е.
около 9,1% от стойността на мотоциклета към датата на ПТП.
Заключението на вещото лице Т. не
е оспорено от страните и е прието от съда.
От разпита на свидетеля С.М.Т.-сестра
на ищеца се установява, че видяла брат си на другия ден след произшествието, в
централната реанимация в „Пирогов“. Ищецът бил на легло, с тръба, в кома. След
като го изписали от болницата, ищецът не можел да се обслужва сам, поради което
дошъл да живее в дома на сестра си, където останал година и половина, от която
може би една година не можел да се обслужва сам. Свидетелката установява, че
след инцидента, брат й се променил. Още докато бил в „Пирогов“ казвал, че не
иска да живее повече. Болките му били много силни. Казвал, че сам трябва да
реши дали да живее или не, а не лекарите. Затворил се в себе си. Ищецът имал
потребност от човек до себе си по 24 ч., за да бъде обслужван и да му бъде
повдиган духа. Станал много по-затворен. Бълнувал, изпадал в състояния, в които
трябвало да му се обяснява кое е реално и кога халюцинира. Започнал да изпитва
вина, че е тежест, защото към този момент свидетелката имала бебе на два
месеца. Имало периоди с подобрения, след това усложнения и пак влизал в „Пирогов“
и това в продължение на 1,5 г. се повтаряло през два месеца. Към момента ищецът
не кара мотор. Преди инцидента редовно карал мотор, колело, ходел пеша около
7-8 км. Ищецът изпаднал в ужас когато разбрал, че единият му крак е с 3 см
по-къс и вече не може да извършва елементарни движения.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 24.01.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си за
неимуществени и имуществени вреди пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ,
изтекъл съответно на 24.04.2017 г. ответникът не е заплатил застрахователни
обезщетения. Настоящите искове са предявени в съда на 27.06.2017 г. и в този
смисъл се явяват процесуално допустими.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 18.09.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Съобразно чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд, на която е приравнено и одобреното
от съда споразумение, е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните
последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или
отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен, поради което деянието, авторството и виновното поведение на водача Л.Г.Г., както и че Л.Г.Г. е причинил
ПТП в пияно състояние, установено по надлежния ред със СХЕ, както и вида на
телесните увреждания на ищеца настъпили в пряка причинна връзка от
произшествието, са доказани безспорно в настоящия процес с одобреното от съда с
протоколно определение от открито
съдебно заседание от 10.03.2017 г. споразумение по н.о.х.д. № 4146/2017 г. по
описа на СРС, НО, 94 състав.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
С ангажираните по
делото доказателства ответникът не доказа заявеното възражение за съпричиняване, а именно, че ищецът е управлявал мотоциклета с несъобразена и
превишена скорост и не е предприел своевременно действия за предотвратяване на
ПТП, извършил необезопасена маневра. От ангажираните по делото доказателства не
се установява поведение на ищеца, с което същият да е допринесъл било за
настъпване на ПТП, било за увеличаване обема на причинените му вреди.
Предвид горното съдът
намира, че не е налице хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определените
застрахователни обезщетения не следва да бъдат намалявани.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 90 000 лв., поради което
и предявеният иск за разликата над 90 000 лв. до пълния претендиран размер от 300 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът, който е бил на 47 години,
е претърпял много и тежки увреждания, налагащи многократно, включително и
оперативно лечение, като най-интензивни
болки е търпял 1,5-2 месеца след травмата. Търпял изключително силни болки,
търпи болки и към момента. Многократно влизал за болнично лечение. По време на
болничното лечение и около година след това ищецът е имал необходимост от чужда
помощ при обслужването си. Ищецът не е в стационирано
състояние и към момента, предстоят му неизвестен като брой и обем оперативни
интервенции. Лечението на ищеца продължава и към момента, т.е. около три години
и половина след инцидента, той не е възстановен. Към момента при ищеца са налице невъзстановени: функция
на носа; голям келоид на лицето в същата зона; силно
намален обем на движения в дясна раменна става; нарушена функция и скъсяване с
3-3,5 см на целия ляв долен крайник; намален обем на движения на дясна
тазобедрена става.
Претърпените от процесното ПТП травми са довели до 74% намалена
трудоспособност на ищеца. Установява се с Експертно решение № 1273 от зас.№ 081 от 09.05.2019 г. на ІV МБАЛ-София ЕАД.
За всички тези вреди, които са в
пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука, ищецът ще
следва да бъде обезщетен.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Искът за имуществени вреди-направени
разходи за лечение на получените от ПТП травми е доказан, съобразно писмените
доказателства и заключението на СМЕ и следва да бъде уважен в пълен размер.
Доказан е искът за имуществени
вреди-стойността на повредения мотоциклет, като по размер същият е доказан съобразно
заключението на вещото лице Т. и възлиза на сумата от 8 407 лв.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са
акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице
– която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно
уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е
24.01.2017 г.
Предвид горното иска за лихва
върху главницата за неимуществени вреди ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен за периода от 18.09.2016 г. до 23.01.2017 г. Лихвата върху
имуществените вреди се дължи от датата на всеки извършения разход с начало
24.01.2017 г. Лихвата върху увеличения размер на главницата за имуществени
вреди-повреда на мотоциклета от 6 407 лв. се дължи от 04.02.2017 г.,
предвид основателността на възражението на ответника, че част от лихвата върху
увеличения размер на главницата е погасен по давност.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски в производството на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради
което разноски не й се присъждат.
Видно от договор за правна помощ,
адвокат К. А.Д. е осъществявала безплатна правна помощ на ищеца на основание
чл.38, ал.1, т.1 от ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същият
закон, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. адвокатско
възнаграждение, изчислено съответно на уважената част от исковете.
Съобразно чл.2, ал.5 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно.
Първият предявен иск е за сумата
от 300 000 лв. При този материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.5 от
Наредбата минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 7530 лв.
От тази сума ответникът дължи сума в размер на 2259 лв. /съответна на уважената
част от иска 90 000 лв./.
Вторият предявен иск е за сумата
от 14 799,97 лв. При този материален интерес и на основание чл.7, ал.2,
т.4 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 974
лв., което се дължи в пълен размер предвид уважаване изцяло на исковата
претенция.
Третият предявен иск е за сумата
от 8407 лв. При този материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.3 от
Наредбата минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 750,35
лв., което се дължи в пълен размер предвид уважаване изцяло на исковата
претенция.
Или по трите иска общо
възнаграждението възлиза на сумата от 3983,35 лв. с ДДС.
От своя страна ищецът дължи на
ответника разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част
от иска му.
Съдът обаче не присъжда разноски
на ответника, тъй като до приключване на устните състезания, ответникът не е
представил писмени доказателства, удостоверяващи заплащане на възнаграждение на
един адвокат. Ответникът не е правил разноски за възнаграждения на вещи лица.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4528,28 лв.,
съобразно уважената част от исковете и сума в размер на 210,16 лв.- възнаграждение
за вещи лица заплатени от бюджета на съда.
С оглед уважаване на първоначално
предявените искове, съдът дължи произнасяне по предявения от ответника по
първоначалния иск срещу третото лице помагач обратен иск с правно основание чл.500,
ал.1, т.1 от КЗ /2016 г./
По силата на цитираната
разпоредба застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение на ЗДвП, като е
управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма.
Забраната за употреба на алкохол
е визирана в чл. 5, ал. 2, т. 3 (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от
2007 г.), а след месец юли 2010 г. в чл.5, ал.3, т.1 от сега действащия Закон
за движение по пътищата (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), с която на водача е забранено
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Правото на застрахователя да иска
от застрахованото лице, причинило повредата, след плащането на третото увредено
лице, е регресно право. Това е регресен
иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на
изплащане на сумите на правоимащите лица, по силата
на застраховката и даденото от закона право на регрес. Именно поради правото,
произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата спрямо застрахования
след плащането, като упражнява тези права от свое собствено име.
Фактът, че ответникът по обратния
иск е управлявал процесното МПС- л.а.м. „Ситроен Ксантия“ с рег.№ ******след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, е безспорно
установен с одобреното от съда с
протоколно определение от открито съдебно заседание от 10.03.2017 г.
споразумение по н.о.х.д. № 4146/2017 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, което,
както е посочено и по-горе в настоящото решение, на основание чл.300 от ГПК е
задължително за настоящия съдебен състав.
От фактическа страна в настоящият
процес безспорно се установи още, че ответникът Л.Г.Г.
е имал застраховка “ГО” при ищеца по обратния иск, установи се, че същият
виновно е причинил множество телесни увреди на Д.М.Т., при управление на
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,68
на хиляда, установено по надлежния ред.
Със събраните по делото
доказателства по един безспорен и несъмнен начин се установява, че ответникът
със своето действие е осъществил деликт по смисъла на
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - налице е противоправно деяние,
изразяващо се в управление на пътно превозно средство, в нарушение на правилата
за движение по пътищата, като вината се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), и е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от
застрахованото лице неблагоприятен имуществен и неимуществен резултат.
С настоящото решение ответникът е
осъден да заплати застрахователни обезщетения в общ размер на 113 206,97
лв., от която 90 000лв.-неимуществени вреди и 23 206,97
лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция, поради което и при условие, че ответникът заплати
посочените суми на пострадалото лице-ищеца по делото, то ответникът по обратния
иск дължи заплащане на тези суми.
Ответникът обаче е предявил
частично своята претенция, в размер на 40 000 лв., поради което обратният
иск ще следва да бъде уважен в пълен размер.
С оглед на уважаване на обратния
иск ответникът по обратния иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските направени от него-1600 лв. внесена
държавна такса. Съдът не присъжда разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, тъй като както бе посочено по-горе, до приключване на устните
състезания по делото, ищецът по обратния иск не представя доказателства да е заплатил
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на Д.М.Т.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат К.Д. сумата от 90 000 лв. /деветдесет хиляди лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените му телесни увреждания, сумата от 14799,97 лв. /четиринадесет хиляди
седемстотин деветдесет и девет и 0,97 лв./-имуществени вреди изразяващи се в
стойността на заплатеното от ищеца лечение за получените от ПТП травми, сумата
от 8407 лв./осем хиляди четиристотин
и седем лв./-имуществени вреди за повреденото МПС, като всички вреди са в
причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 18.09.2016 г. в гр. София,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Ситроен Ксантия“
с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
02116001354015, валидна от 10.05.2016 г. до 09.05.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата за неимуществени вреди от 90 000 лв. и върху
главницата за имуществени вреди в размер на 2000 лв., считано от 24.01.2017 г.
до окончателното издължаване, върху
главницата за имуществени вреди в размер на 14 799,97 лв., считано от
датата на всеки извършен разход с начало 24.01.2017 г. до окончателното
изплащане, а върху главницата за имуществени вреди в размер на 6 407 лв.
/увеличения размер на претенцията/, считано от 04.02.2017 г. до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 90 000 лв. до пълния претендиран
размер от 300 000 лв., както и акцесорната
претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва върху главницата за неимуществени
вреди за периода от 18.09.2016 г. до 23.01.2017 г., а за лихва върху главницата
за имуществени вреди в размер на 6 407 лв.-за периода от 18.09.2016 г. до
23.01.2017 г. като неоснователна, а за
периода от 24.01.2017 г. до 03.02.2017 г. като погасена по давност.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат К. А.Д.,*** адвокатско възнаграждение в
размер на 3 983,35 лв. /три хиляди деветстотин осемдесет и три и 0,35 лв./.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважените размери на исковете в размер на 4 528,28 лв. /четири хиляди петстотин
двадесет и осем и 0,28 лв./, както и сумата от 210,16 лв. /двеста и десет и 0,16 лв./ възнаграждения
на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението е постановено при
участието на Л.Г.Г., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:*** в качеството му на трето лице помагач, конституирано на страната на
ответника З. „Б.И.“ АД.
ОСЪЖДА Л.Г.Г.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ /2016
г./ да заплати на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лв./, частично предявена от общата
сума, за която ответникът е осъден в размер на 113 206,97 лв., регресно вземане, при
условие, че сумата бъде заплатена от З. „Б.И.“ АД на Д.М.Т., ЕГН **********, която сума
представлява застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“, полица № 02116001354015, валидна от 10.05.2016 г. до 09.05.2017
г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2017 г. до окончателното
издължаване, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати сумата от 1600 лв. /хиляда
и шестстотин лева/, направени от ищеца разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: