Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
27.01.20209г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д.№1487 по
описа на СГС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба подадена от "У.Б.6" ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: пл. "********, п.к.1000, гр.София,
представлявано от Г.П.в качеството му на управител, със съдебен адрес:
Адвокатско дружество В.Т., п.к. 1407, гр.София, ул."********, Рейнбоу
център, ет.4 чрез адвокати Р.М. и адв.О.Т. срещу Република България,
представлявана от В.Г., министър на финансите, със съдебен адрес:***, с която
са предявени следните искове: 1/ главен
иск с правно основание чл.4, пар.3 от ДЕС, основан на твърдението, че Народното
събрание на Република България е приело законодателни разпоредби, които са в
пряко нарушение на норми на правото на ЕС и не е предприело действия за
поправяне на вредите от приемането на действието на тези норми;
2/
евентуален иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.7 от Конституцията на РБ, основан на твърдението, че Народното събрание на Република
България е приело законови разпоредби, които са в пряко противоречие с
Конституцията на Република България и не е предприело действия да уреди
отношенията с увредените от действието на тези норми лица, след тяхното
обявяване за противоконституционни;
3/
евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за връщане
за заплатените в полза на държавата суми въз основа на обявените за
противоконституционни разпоредби;
4/
евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на
държавата , както и лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 135
437,74 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава в размер
на 41 276,65 лв. за периода от
31.01.2016 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът счита, че исковата молба е редовна и
допустима. В тази връзка следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не
споделя възражението на ответника за процесуална недопустимост на заявените
искове с оглед тяхната неподведомственост на гражданските съдилища, когато като
вредоносно поведение в исковата молба са наведени оплаквания за нарушения на
правото на Европейския съюз. Съобразно практиката на ВКС, която се споделя от
този съдебен състав /определение от 29.05.2015г. по ч.гр.д. 2638/2015г. на ВКС,
определение 895/15.12.2014г. по ч.гр.д. 6936/2014г. на ВКС, определение
742/13.10.2014г. по ч. гр. д. 5651/2014 г. на ВКС, определение 5/12.02.2015г.
на Смесен състав на ВКС и ВАС по адм. дело 65/2014 г. / тези спорове са
подсъдни на гражданските съдилища и подлежат на разглеждане по общия ред, с
оглед липсата на предвидена хипотеза, попадаща в приложното поле на специалния
закон – ЗОДОВ.
Препис от исковата молба е редовно връчен на
ответника на 18.03.2019г. и в законоустановения едномесечен срок на
17.04.2019г. е постъпил писмен отговор.
Ищецът твърди, че с § 6, т.2 и 3 от
Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България
за 2014г. (обн., ДВ, бр. 109 от 2013г., в сила от 01.01.2014г.) е създаден нов
Раздел V в глава Четвърта от Закона за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съдържащ членове от 35а до 35в,
както и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4. Новите разпоредби регламентират задължение за събиране
на такса за производство на електрическа енергия от вятър и слънце в размер на
20% от преференциалната цена по чл.31 ал.1 от ЗЕВИ; механизма за определяне на
таксите; тяхното удържане и внасяне в държавния бюджет и последиците от
невнасянето им в срок.
Навежда, че с Решение №13 от 31.07.2014г. по
к. д. № 1/2014г. КС е обявил за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от
заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014г., с които са
създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35 в, ал. 1, 2 и
3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ. Решението на КС е обнародвано в ДВ, бр. 65
от 06.08.2014 г., и съгласно разпоредбата на чл.151, ал.2 от КРБ е влязло в
сила, считано от 09.08.2014г.
Поддържа, че противоконституционните
разпоредби на чл.35а-35в от ЗЕВИ влизат в сила от 01.01.2014г., като на
практика намират приложение за първи път при фактурирането и заплащането на
произведената от „У.Б.6“ ЕООД електрическа енергия за м.януари 2014г. Съгласно
Договора за изкупуване, дружеството е издало фактура №********** от
31.01.2014г. за сумата от 122 617,46 лв. с ДДС за произведената през м. януари
ел.енергия от неговата ВяЕЦ, която фактура е изпратена на ЕПП с писмо от
03.02.2014г. На 24.02.2014г. ЕПП извършва плащане на „У.Б.6“ ЕООД по посочената
фактура за сумата от 102 181,22лв. с ДДС, като това представлява първоначалната
сума за произведената ел.енергия по преференциална цена, намалена с новата
такса от 20%. Счита, че тъй като тези проценти са удържани от ЕПП на основание
обявена за противоконституционна разпоредба /чл.35б ЗЕВИ/, то за него от
24.02.2014г. са налице преки и непосредствени вреди, които продължават и през
следващите месеци до 23.09.2014г. Твърди, че в резултат на това общата стойност
на претърпените от него загуби възлиза на сумата от 135 437,74лв., доколкото
заплатените такси са удържани без основание въз основа на закон, който
впоследствие е обявен с решение на КС за противоконституционен.
С оглед изложеното твърди, че с приемането на
противоконституционните разпоредби на чл.35а – 35 в от ЗЕВИ, Република България
е нарушила правото на Европейския съюз. Навежда, че е налице нарушение на
чл.107 ДФЕС и чл.108 ДФЕС, които установяват забрана за държавна помощ. Освен това твърди нарушение на разпоредбата
на чл.63 ДФЕС, предвиждаща свободното движение на капитали, стоки и услуги и на
пар.6 и пар.4 и чл. 36, б.„а“, „б“ и „д“ от Директива 2009/72/ ЕО, Директива
2009/28 ЕО.
Посочва, че нарушението на посочените
разпоредби се дължи на действието – приемането на чл.35а - 35в от ЗЕВИ и
бездействието на Народното събрание да уреди отношенията с правните субекти
след обявяването на разпоредбите за противоконституционни. Излага подробно
становище във връзка с направените твърдения за основателност на иска по чл.49 ЗЗД вр. чл.4, пар.3 ДЕС. Евентуално излага, че паричните средства, изплатени
във връзка с погасяването на процесното задължение съставляват имуществена
вреда, която е резултат от приемането от страна на Народното събрание на
законови норми, които са в пряко противоречие с Конституцията на Република България и неизпълнение на задължението на НС да уреди
отношенията с лицата, които са били увредени от действието на тези норми след
обявяването им за противоконституционни от КС, поради което подлежат на
обезщетяване по реда на чл.49 ЗЗД.
Евентуално твърди, че процесните суми са
платени без правно основание, поради което следва да му бъдат възстановени по
реда на чл.55 ЗЗД. В тази връзка навежда, че Конституционният съд е отменил
като противоконституционни разпоредбите, въз основа на които са събрани процесните
такси, поради което те следва да се приемат за платени без основание.
Евентуално моли съдът да приеме, че е налице фактическият състав на чл.59 ЗЗД
като прави изложение на основанията за това.
Ответникът оспорва предявените искове. Излага
подробно становище за липса на нарушение
на чл.107 и чл.63 вр. чл.4, пар.3 от ДФЕС, Директива 2009/72/ЕО, Директива
2009/28/ЕО. Твърди, липса на пряка причинно –следствена връзка между твърдяно
нарушение на правото на ЕС и твърдените вреди, липса на противоправно поведение
от страна на Народното събрание на Република България. Оспорва и евентуалните
искове като твърди, че не е налице липса на основание за събиране на процесните
такси, тъй като до влизането в сила на решението на Конституционният съд, с
което разпоредбите са обявени за противоконституционни, те са били действащи и
въз основа именно на тях са били събрани дължимите вземания.
Прави
възражение за изтекла погасителна давност на претенцията, доколкото според
ищеца увреждането му е настъпило в резултат на действията на народните
представители по приемането на пар.6, т.2 и т.3 от Закона за държавния бюджет
на Република България, осъществили се на 04.12.2013г. /или евентуално на
09.12.2014г. с приемането на ЗДБРБ в цялост/, а исковата молба е входирана в съда
на 31.01.2019г.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Не е
спорно, че ищецът има качеството на производител на електрическа енергия от
възобновяем източник – вятър.
Между
ищеца в качеството на производител и „Е.ОН БЪЛГАРИЯ Продажби“ АД в качеството на купувач, е сключен договор за
изкупуване на електрическа енергия №95/26.08.2009г. По силата на договора ищецът произвежда
електрическа енергия, отговаряща на показателите за качество,
регламентирани в стандарт БДС EN
61400-21:2004 в съответствие с изискванията на действащото законодателство, а купувачът изкупува в сроковете и при
условията на Договора по определената
от ДКЕВР преференциална цена цялото количество произведена и доставена от
производителя активна електрическа енергия от възобновяеми електрически
източници, за което има издаден сертификат за произход.
Представени са осем броя фактури за периода от месец януари 2014г. до 31.08.2014г., издадени
от ищеца за произведената електрическа енергия по преференциялна цена. За процесния период 01.01.2014 г.
- 09.08.2014г. от
„Енерго-Про
Продажби“ АД и върху
фактурираната енергия са начислени такси по чл.35а от ЗЕВИ в общ размер на
сумата от 135 437,74лв.
От приложените платежни нареждания – 3бр., се
установява, че плащанията от „Енерго-Про
Продажби“ АД към КЕВР са извършени на 15.04.2014 г. за първо тримесечие, на
15.07.2014 г. - за второ тримесечие и на 15.10.2014г. за периода от
01.07.2014г. до 30.09.2014г.
Таксите
за процесния период са прехвърлени от бюджетната сметка на КЕВР към централния
бюджет.
С писмо изх.№Е-08-08-16/20.09.2019г. КЕВР е предоставила
на съда справка по чл.35б ал.2 от Закона за възобновяемите източници /ЗЕВИ
отм.ДВ бр.65 от 2014г./ съдържащо информация за размера на таксата по отменения
чл.35а от ЗЕВИ, дължима от „У.Б.6“ ЕООД. Установява се, че размера възлиза на
135 437,74лв.
По предявения главен иск по чл.4§3 от ДЕС.
Отговорността на държавите-членки за вреди в
случаите, когато са допуснали нарушение на правото на Европейския съюз/ЕС/, е
вътрешно присъща на системата на учредителните договори на съюза. Тя се извежда
от принципа на лоялно сътрудничество, задължителен за всички органи на
държавите-членки. Този принцип е закрепен в чл.4 § 3 от Договора за европейския
съюз /ДЕС/.
Принципът за отговорността на
държавите-членки е изведен от практиката на съда на ЕС/СЕС/. Отговорността на
държавата-членка за неизпълнение на договорите и актовете на институциите не е
уредена изрично нито в договорите, нито
във вторичното право на ЕС, но е допустима съгласно решението на съда на ЕС по
дела С-6/90 и С-9/90- Andrea Francovich et Danila Binifaci, според което,
„принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни
субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които носи отговорност
държавата е присъщ на системата на договора.“
Правното основание на тази отговорност се
определя от нормата на чл.4 §3 от ДЕС, която предвижда, че „държавите-членки са
длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да
осигурят изпълнението на задълженията си, произтичащи от договорите и актовете на институциите на съюза.“ При
неизпълнение, държавата следва да предприема всички необходими мерки за преустановяването му и да поправи вредите от
това неизпълнение, като последното включва и задължението за обезщетяване на
вредите, настъпили вследствие на нарушението.
Съдът
на ЕС/СЕС/ се позовава на произтичащото от принципа за лоялно сътрудничество
задължение за заличаване на незаконни последици от нарушено право на ЕС. В
правото на ЕС не се съдържат разпоредби относно реда за ангажиране на
отговорността на държавата-членка по чл.4 §3
от ДЕС, поради което и в съответствие с принципа за процесуална
автономия, процесуалният ред за разглеждане на исковете се определя от
националните правила. В националното ни
право липсва специално уредено производство, по което да се реализира
отговорността на държавата за вреди от нарушение на общностното право.
В нормативните актове на ЕС не се съдържат
изрични материалноправни предпоставки, които да обуславят отговорността на
държавите-членки за нарушаване правото на ЕС.
Съдът на ЕС/СЕС/ в практиката си извежда за
първи път такива в делата С-46/93 и С-48/93. В общо решение по няколко
обединени дела, СЕС извлича три универсални предпоставки: 1/общностна норма,
която предоставя права на частноправните субекти, която да е нарушена от
ответника, независимо от вида на акта,
който е нарушен; 2/нарушението да е съществено, т.е. достатъчно сериозно, 3/ да
е налице причинна връзка между нарушението и
претърпените вреди.
Съдът намира, че главният иск е неоснователен
и недоказан. Ищецът не проведе пълно и главно доказване на претенцията си и не
установи по какъв начин обявените за противоконституционни национални норми
противоречат на чл.63 от ДФЕС. Не доказа и нарушение на разпоредбата на чл.107
и чл.108 от ДФЕС, защото въведената държавна такса не представлява предоставяне
на държавна помощ в полза на определен частноправен субект, а представлява
плащане в полза на държавния бюджет.
Липсва произнасяне на СЕС все още дали
въвеждането на подобна такса противоречи на чл.63 и чл.107 от ДФЕС както се
твърди от ищеца. Член 107, пар.1 ДФЕС предвижда, че освен когато е предвидено
друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез
ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или
заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на
определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга
търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар. Неприложимостта
на чл. 107 ДФЕС се извлича от практиката на СЕС, където понятието „държавна
помощ” се тълкува като държавни ресурси, предоставени на бенефициент, а в
случая липсва фактическо предоставяне. Нормите на чл. 63 и чл.107 от ДФЕС са
неотносими към конкретния случаи. По отношение на свободното движение на
капитали се изтъква Решение на СЕС от 15 ноември 2016 година по дело C-268/15,
с което се приема, че режимът на извън договорната отговорност на държава
членка за вреди, причинени в резултат от нарушение на това право, не се прилага
при наличието на вреди, които частноправен субект твърди, че е претърпял поради
това, че предвидена в член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС или 63 ДФЕС основна свобода се
нарушава с национална правна уредба, която се прилага еднакво към местните
граждани и гражданите на други държави членки, когато положението във всичките
си аспекти е свързано само с една държава членка, а същевременно между предмета
или обстоятелствата на спора в главното производство и тези членове няма
никаква връзка.
С оглед неоснователността на главния иск
следва да бъдат разгледани исковете, предявени в условията на евентуалност.
По
иска с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответниците се претендира с фактически твърдения за причиняване на
имуществени вреди на ищцовото дружество, произтекли от бездействието на
Народното събрание да уреди правоотношенията, възникнали въз основа на
обявените за противоконституционни разпоредби на ЗЕВИ.
За
да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже
факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се
извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
Деянието
трябва да е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване на
противното, а основният елемент на непозволеното увреждане е вредата и тя се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека.
Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е
налице фактическия състав на непозволеното увреждане, като вината не се
предполага, а следва да се докаже от увредения.
По
делото не се спори, че със ЗИД на Закона за бюджета за 2014г. е въведена такса
от 20% върху приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни
централи. Съгласно чл.35а ал.1 и ал.2 ЗЕВИ, за производството на електрическа
енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса в размер на 20% от
преференциалната цена /без ДДС/ на количеството изкупена електрическа енергия
от обществения доставчик/крайните снабдители. Задължени за заплащане на таксата
са производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.
Изменението на ЗЕВИ е влязло в сила от 01.01.2014г.
Не е спорно между страните, че процесната сума е заплатена от ищеца по
сметка на КЕВР, а това се установява и от приетите писмени
доказателства – преводни нареждания. Страните не спорят и относно обстоятелството, че сумата съставлява
въведената с нормата на чл.35а ал.2 ЗЕВИ 20%-на такса. Разпоредбата е действала
в периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014 г., с оглед последващото й обявяване за противоконституционна с решение №13 по
к.д. №1/2014 г. на КС на РБ, влязло в сила на 10.08.2014 г. по арг. на чл.14
ал.3 ЗКС. На решенията на КС на РБ не е придадено ретроактивно действие, а
същите имат действие занапред по арг. на чл.151 ал.2 КРБ. Периодът от време, за
което ищецът претендира обезвреда за причинените му вреди като времеви отрязък
съвпада с периода, през който тази разпоредба е действала, т.е. била е част от
обективното българско законодателство. Законодателната дейност е правомерна
такава, респ. законите са задължителни за всички правни субекти, поради което
не е налице противоправно поведение от страна на ответниците за процесния по
делото период, с оглед твърденията за противоречие с КРБ.
Поради
изложеното, съдът намира, че след като не е налице елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, предявените
искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло
без да се изследват останалите елементи от фактическия състав на
съдебнопредявените права.
С
оглед отхвърляне на тези искове, съдът дължи произнасяне по следващите, предявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1 и
чл.59 от ЗЗД против
ответника Република България.
За
да е основателен така предявения иск по чл.55 от ЗЗД следва да се установи
наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а
ответникът е получил нещо, някакво имуществено благо /в случая заплатена сума
пари/, несъществуването на правно основание към момента на имущественото
разместване или отпадането му и съответно липса на връщане на полученото от
страна на ответника до момента на предявяване на иска.
Всяко
от трите вземания за връщане на получено без основание, не произтичат от
договорно неизпълнение, а от облигационното задължение да се отстрани
неоснователното обогатяване, чиято разновидност са исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Предпоставка за връщане на
получената без основание престация е липсата на основание тя да се задържи, а
не на евентуалното виновното неизпълнение от страните по съответната връзка.
Във
всяка една от хипотезите на исковете по чл.55-чл.59 от ЗЗД следва да е налице
неоснователно разместване на блага, която предпоставка в настоящия случай не е
налице, поради което исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени
изцяло, предвид следните съображения.
Нормата
на чл.35а от ЗЕВИ, обявена за противоконституционна, не се прилага от деня на
влизането на решението на Конституционния съд в сила. Според настоящия съдебен
състав и предвид правната регламентация в Конституцията на РБ, актът на КС не е
отменителен по своя характер, тъй като Съдът не притежава правомощията да
отменя закони. С това правомощие разполага само Народното събрание-чл.84, т.1
от Конституцията. От това следва, че законът, а в случая част от него, обявен
за противоконституционен, не се прилага, но продължава да съществува в правната
действителност и само Народното събрание може да го отмени.
При
този изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се
присъдят разноски в размер на сумата от 450,00лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "У.Б.6" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
пл. "********, п.к.1000, гр.София, представлявано от Г.П.в качеството му
на управител, със съдебен адрес: Адвокатско дружество В.Т., п.к. 1407,
гр.София, ул."********, Рейнбоу център, ет.4 чрез адвокати Р.М. и адв.О.Т.
срещу Република България,
представлявана от В.Г., министър на финансите, със съдебен адрес:***, иск с правно основание чл.4, пар.3 от ДЕС, за
заплащане на сумата в размер на 135 437,74лв., дължими от Държавата във
връзка с прилагането на противоконституционните разпоредби на чл.35а-35в от
ЗЕВИ -удържана такса в размер на 20%, сума в размер на 41 276,65лв.,
представляваща обезщетение за забава върху сумата за периода от 31.01.2016г. до
предявяване на иска в съда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения в условията на евентуалност от "У.Б.6"
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: пл. "********,
п.к.1000, гр.София, представлявано от Г.П.в качеството му на управител, със
съдебен адрес: Адвокатско дружество В.Т., п.к. 1407, гр.София, ул."********,
Рейнбоу център, ет.4 чрез адвокати Р.М. и адв.О.Т. срещу Република България, представлявана от В.Г., министър на финансите,
със съдебен адрес:***, иск с правно
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 135 437,74лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – удържана такса в размер на 20% по чл.35а
ал.2 ЗЕВИ, сума в размер на 41
276,65лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата за периода от
31.01.2016г. до предявяване на иска в съда, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения в условията на евентуалност от "У.Б.6"
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: пл. "********,
п.к.1000, гр.София, представлявано от Г.П.в качеството му на управител, със
съдебен адрес: Адвокатско дружество В.Т., п.к. 1407, гр.София, ул."********,
Рейнбоу център, ет.4 чрез адвокати Р.М. и адв.О.Т. срещу Република
България, представлявана от министъра на финансите, адрес: гр.София, ул. „********,
иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 135
437,74лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – удържана такса в
размер на 20% по чл.35а ал.2 ЗЕВИ, сума в размер на 41 276,65лв.,
представляваща обезщетение за забава върху сумата за периода от 31.01.2016г. до
предявяване на иска в съда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения в условията на евентуалност от "У.Б.6"
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: пл. "********,
п.к.1000, гр.София, представлявано от Г.П.в качеството му на управител, със
съдебен адрес: Адвокатско дружество В.Т., п.к. 1407, гр.София, ул."********,
Рейнбоу център, ет.4 чрез адвокати Р.М. и адв.О.Т. срещу Република
България, представлявана от министъра на финансите, адрес: гр.София, ул. „********,
иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 135 437,74лв. - представляваща
обезщетение за имуществени вреди – удържана такса в размер на 20% по чл.35а
ал.2 ЗЕВИ, с която сума ответника неоснователно се е обогатил, сума
в размер на 41 276,65лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата за
периода от 31.01.2016г. до предявяване на иска в съда, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
"У.Б.6" ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: пл. "********, п.к.1000, гр.София,
представлявано от Г.П.в качеството му на управител, със съдебен адрес:
Адвокатско дружество В.Т., п.к. 1407, гр.София, ул."********, Рейнбоу
център, ет.4, да заплати на Република
България, представлявана от министъра на финансите, адрес: гр. София, ул. „********,
на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 450,00 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: