№ 18580
гр. София, 12.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110108249 по
описа за 2023 година
К. А. Б. е предявил против В. Г. Р. обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да възстанови комина на
сградата, находяща се в гр. София, ул. „Л.“ № 14 и да премахне всички тухли от него с оглед
нормалното му функциониране и с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 1250 лева, представляваща претърпени
от него имуществени вреди, състоящи се в разходи за възстановяване на запушения комин
на терена на ответницата, отпушване отгоре и отдолу, както и премахване на тухлите.
Ищецът твърди, че заедно с ответницата са етажни собственици в сграда, находяща се
в гр. София, ул. „Л.“ № 14. Посочва, че един от комините в сградата, който служи за
отдушник на баните на ап. 2, 4 и 6, бил запушен поради извършено от ответницата
преустройство на същия чрез зазиждането му с тухли. Излага, че след извършен от
професионален коминочистач оглед на комина се установява, че същият е зазидан надолу с
тухли до първата баня на апартамент 2, както и нагоре над апартамент 6, където бил
запушен и затрупан с материали. Огледът наложил премахване на решетката на собствения
му апартамент, поради което се налагало и поставянето на нова вентилационна система.
Излага, че ответницата не желае да поеме отговорност и да поправи сторените от нея вреди
по комина, представляващ обща част, с оглед на което обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Оспорва, че е правила ремонти и
реконструкции, които засягат общите части като комини, отдушници и други. Посочва, че
последният извършен ремонт е от 1985 г., който бил направен от общите наследодатели на
1
страните. Оспорва да е свиквано и провеждано ОС на ЕС, което да вземе решение за ремонт
на общи части и на което да се разглежда поведение на етажен собственик, свързано с
нарушаване на общи части. Оспорва, че е извършен твърдения от ищеца оглед от
коминочистач. Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност поради нейно противоправно поведение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
От нотариален акт № 177 от 16.06.2022 г. се установява, че К. А. Б. е придобил чрез
дарение собствеността върху недвижим имот в гр. София, ул. „Л.“ № 14, ет. 1, ап. 2.
Представен е Констативен протокол от 04.06.2022 г. за извършени огледи на
отдушник в сграда в гр. София, ул. „Л.“, ап. 2, 4 и 6, в който е посочено, че отдушникът е
зазидан с тухли, циментирани върху дървената платформа над решетката. Коминът на
отдушника е затрупан с тухли до 2 етаж. В банята на 3 етаж има преустройство, коминът на
отдушника е премахнат и заместен с плочки. Направен е самостоятелен отдушник с нова
отходна тръба на покрива. Коминът за отдушника е зазида на 5-6 метра надолу от покрива.
Заради преустройство в банята на етаж 3, ап. 6, отдушникът е прекъснат и зазидан и
затрупан с тухли.
Представени са Правилник за вътрешния ред в ЕС гр. София, ул. „Л.“ № 14, служебна
бележка за вписване на ищеца като управител на ЕС от 19.09.2020 г. и протоколи от
проведени на 22.05.2023 г. и 29.05.2022 г. и 19.09.2020 г. ОС на ЕС.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което в
апартамента на втория жилищен етаж коминното тяло, което е отдушник, съществува, но
поради това, че е прекъснато на третия жилищен етаж в па. 6, не изпълнява
предназначението си. До входната врата в апартамента е ситуирано мокро помещение
(килер), до който е банята. На третия етаж е извършено преустройство, мокрото помещение
е присъединено към банята, при което е премахнат коминът (отдушник), т. к. той се явява
една колона 25/25 см, която е разделяла помещенията. За отдушник е монтирана частично
вкопана PVC тръба с вентилатор. По този начин е направено заместване на отдушника,
който обслужва единствено ап. 6. Премахнатия отдушник на третия етаж прекъсва
вентилацията на долните два етажа. Отдушникът-комин е обща част на сградата и като
такава не може да се премахва самоволно от собствениците на етажите. В ап. 2 е правен
ремонт на банята. Поставена е фаянсова облицовка по стените и гранитогрес на пода.
Подменена е санитарията. В ъгъла зад мивката се забелязват следи от мухъл и влага. Такива
проблеми се появяват, когато няма добра вентилация на помещението.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че коминът е запушен и на първия, и на
втория етаж, тъй като е разрушен на третия етаж. Във апартамента на ищеца имало дървена
кутия, която отгоре се виждало, че е запушена с тухла. Според вещото лице няма нужда да
се правят проби, след като коминът в ап. 6 го няма. Тръбата обслужва само ап. 6.
Запушването било в плочата на ет. 2. Въпросният комин представлявал кубче с размери 25
2
на 25 в средата на банята и бил премахнат и съответно нагоре била извадена РVC тръба, на
която отдолу бил вързан вентилатор и така бил осъществен отдушник за банята. Събаряйки
комина или отдушника (защото отдушникът реално е едно коминно тяло) се прекъсва
достъпът до отдушник на първия и втория етаж. Тази тръба няма връзка с останалите. Когато
е събарян въпросният комин, тухлите са попаднали вътре в дупката и са запушили отвора.
Преустройството не било правено в последните години.
Събрани са гласни доказателства. Свид. К.Н.М., братовчед на страните, сочи, че
кооперацията, в която живеят страните, е на 3 етажа. Ответницата живеела там от 1980 г. и
не била извършвала никакъв ремонт. Ремонт на банята в нейния апартамент бил правен от
баща през 1980 г. Преди нанасянето на ищеца неговите роднини не били предявявали
претенции към останалите собственици, че е запушен комина (въздуховода). За проблем с
вентилацията свид. научил, когато ищецът съобщил, че има конденз в банята на ОС. Сочи,
че собственикът на 2 ет. не се е оплаквал. Смята, че ответницата не може да е напълнила
комина с тухли и няма техническо обяснение как се е запушил комина с тухли и в кой
период, като отдава това на други фактори - умора на материала или земетресение. Излага,
че кооперацията има комини и отдушници на покрива. От баня 6 до покрива имало PVC,
която била отдушник и представлявала отвор.
Съдът е допуснал обяснения на ищеца на основание чл. 176 ГПК, в които той заявява,
че е собственик от 16.06.2022 г., а ползвател от 15.09.2020 г., от когато още банята не се
изсушавала много лесно, имало натрупване на мухъл и плесен и след оглед на коминочистач
се установило от къде е проблемът. Не е присъствал на ремонтни работи по комина-
отдушник, правени от ответницата. Сочи, че по думи на ответницата през 1985 г. е имало
ремонт. Не знае кога ответницата е извършила ремонтни дейности, довели до запушване на
комина и дали ответницата го е запушила, но счита, че тя трябва да го възстанови.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С иска по чл. 109 ЗС се иска осъждане на ответницата да преустанови действията, с
които смущава правото на собственост на ищеца върху собствения му недвижим имот. С
иска по чл. 109 ЗС собственикът или носителят на ограничено вещно право защитава
притежаваните от него вещни права от неоснователни /противоправни/ преки или косвени
въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота по неговото предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито
действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат
противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца. За основателността на иска е
без значение дали поведението на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото
неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните
права от техния титуляр. Следователно основателността на иска по чл. 109 ЗС винаги е
свързана с доказване, че поведението на ответника противоправно накърнява правата на
ищеца, поради което относимо към спора е възражение на ответника, че нарушението е
извършено от друго лице и липсва негово противоправно действие или бездействие.
3
Преценката, налице ли е конкретно противоправно действие или бездействие от страна на
ответника, което да накърнява правата на ищеца, по общо правило се прави към момента на
приключване на устните състезания по делото, след като са събрани всички необходими и
относими доказателства. Негаторният иск като иск за защита на собствеността предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,
което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение.
Същевременно за да се уважи иска с правно основание чл. 109 ЗС е необходимо
положението, което пречи на правоимащия да използва в пълен обем правото си на
собственост, да продължава да съществува към момента на разглеждане на претенцията.
В случая съдът намира, че се касае именно за предявен иск по чл. 109 ЗС. Въпреки
твърденията на ищеца, че тъй като предметът на делото касае обща част, каквато е коминът
на сградата в режим на ЕС, същият представлявал ответницата на основание чл. 23, ал. 4
ЗУЕС, съдът намира, че твърденията в исковата молба не кореспондират с претенция,
предявена по реда на ЗУЕС. В исковата молба ищецът излага твърдения, че е председател на
УС на ЕС, но изрично посочва, че подава исковата молба на основание чл. 109 ЗС като
физическо лице, собственик на апартамент в сградата на ул. „Л.“ № 14 в гр. София. Освен
това се претендират и имуществени вреди с посочено правно основание чл. 45 ЗЗД,
претърпени лично от ищеца, каквито същият не би могъл да претърпи в качеството си на
управител на ЕС и в случай че предявява исковете от името на ЕС. В първото по делото
съдебно заседание ищецът отново посочва, че е ищец в качеството си на собственик, а не
като домоуправител, независимо от твърденията си, че следва да представлява ответницата в
производството, доколкото се касае за предявен иск, касаещ обща част. Съдът счита, че е
налице смесване на правната квалификация от страна на ищеца по заявените от него
претенции и неразбиране на качествата, в които същият може да предявява искове, в
юридически смисъл, като при определяне на правната квалификация на предявените искове
съдът е взел предвид именно твърденията на ищеца в исковата молба и исканията,
отправени към съда.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява ответницата
със свои неоснователни действия да е нарушила правото на собственост на ищеца. Съгласно
задължителната за съдилищата практика, обективирана в ТР № 4 от 06.11.2017 г. по т. д. №
4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е
необходимо ищецът да докаже наличие на две задължителни условия – неоснователността
на действията на ответника по негаторния иск и създаване на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Следователно, за уважаването
на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на
имота, но и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие, което
да продължава и към настоящия момент.
Разпитаният по делото свидетел посочва, че ответницата не е извършила процесното
запушване на комина на сградата, а напротив, заявява, че от 1980 г., от когато ответницата
4
живее в сградата в режим на ЕС, не е извършвала никакъв ремонт, а ремонт на банята в
нейния апартамент е бил правен преди това от баща . В дадените обяснения по реда на чл.
176 ГПК ищецът сам посочва, че не е присъствал на ремонтни работи по комина-отдушник,
правени от ответницата и не знае дали последната го е запушила, но според него тя е тази,
която следва да го възстанови.
С оглед на изложеното съдът намира, че не се установява една от предпоставките,
необходима за уважаване на предявения иск по чл. 109 ЗС, а именно ответницата да е
извършила сочените в исковата молба неоснователни действия. Поради това съдът намира
предявения иск по чл. 109 ЗС за неоснователен, с оглед на което и същият следва да бъде
отхвърлен.
Предявен е и иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 1250 лева, представляваща претърпени имуществени вреди,
състоящи се в разходи за възстановяване на запушения комин на терена на ответницата,
отпушване отгоре и отдолу, както и премахване на тухлите.
За уважаване на този иск е необходимо ищецът да докаже настъпването на
посочените в исковата молба вреди, техния размер, както и причинната им връзка с
противоправното поведение на ответницата.
Съдът намира за недоказано наличието на причинна връзка между поведение на
ответницата и претендираните от ищеца вреди. Нито от свидетелските показания, нито от
обясненията на ищеца се установи именно поведението на ответницата да е причината за
процесните запушвания на комина на сградата. Доколкото това обстоятелство бе поставено
в тежест на ищеца, недоказването му има за последица неоснователност на предявения иск
по чл. 45 ЗЗД. По тези съображения съдът намира предявения иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
неоснователен, с оглед на което и същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответницата, която е сторила разход
за адвокатско възнаграждение от 900 лева, уговорено с договор за правна защита и
съдействие от 12.04.2023 г.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. А. Б., ЕГН **********, против В. Г. Р., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да
възстанови комина на сградата, находяща се в гр. София, ул. „Л.“ № 14 и да премахне
всички тухли от него с оглед нормалното му функциониране и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 1250 лева, представляваща
претърпени от него имуществени вреди, състоящи се в разходи за възстановяване на
запушения комин на терена на ответницата, отпушване отгоре и отдолу, както и премахване
на тухлите.
5
ОСЪЖДА К. А. Б., ЕГН **********16374, да заплати на В. Г. Р., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 900 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6