№ 13
гр. Бургас, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20252001000001 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 240, ал. 1 ГПК.
С неприсъствено решение № 272 от 31.10.2024 г., постановено по т.д. №
194/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е осъден ответникът В.Д.К. в
качеството му на ЕТ “Валентино Луидор – В.Д.К.”, ЕИК *********, да
заплати на ищеца “Агро ферт груп” ЕООД, ЕИК *********, сумата 500 000
лв., частично от 1 491 484 лв., представляваща сбор от дължими и неплатени
неустойки за неизпълнение на задължение по рамков договор за продажба на
зърно от 23.12.2020 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба
– 13.06.2024 г. – до пълното изплащане, както и съдебни разноски в размер на
30 000 лв.
Недоволство от така постановеното решение изразява ответникът К. в
качеството на ЕТ, като депозира въззивна жалба срещу него.
Поддържа се в жалбата, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуални нарушения, довели до пълно лишаване от право на защита,
вследствие на нередовно връчване на преписи от исковата молба и
доказателствата към нея и нередовно призоваване за откритото съдебно
заседание, в което делото е обявено за решаване.
Поддържа се на следващо място неправилност на съдебния акт и се
правят доказателствени искания.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца “Агро ферт груп”
1
ЕООД, който поддържа, че въззивната жалба е недопустима, тъй като
съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не може да се обжалва.
Излагат се аргументи за това, че ответникът не е лишен от право на участие, а
съдебните книжа са му връчени редовно. Отправят се искания за връщане на
въззивната жалба като недопустима, евентуално – за оставяне на въззивната
жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение.
С определение № 1 от 07.01.2025 г. съдът е приел, че подадената от
ответника, срещу когото е постановено неприсъственото решение, въззивна
жалба следва да се квалифицира като молба за отмяна на осн. чл. 240, ал. 1, т.
1 ГПК и да се разгледа като такава. Молбата е подадена в предвидения законов
срок (на 18.11.2024 г. при връчено неприсъствено решение на 04.11.2024 г.) и
се основава на фактически твърдения за ненадлежно връчване на преписи от
исковата молба и доказателствата и на призовката за съдебното заседание.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искови претенции от “Агро
ферт груп” ЕООД, ЕИК *********, против В.Д.К. в качеството му на ЕТ
“Валентино луидор – В.Д.К.”, ЕИК *********.
Ищецът заявил в исковата си молба, че по силата на рамков договор за
продажба на зърно от 23.12.2020 г. ответникът бил длъжен да извърши
доставки на земеделска продукция – зърно с определени в договора
характеристики и цена през 2021 - 2025 г. Налице било пълно неизпълнение на
договора от страна ответника, поради което ищецът поискал да бъде осъден да
му заплати сумата 200 000 лв., представляваща част от общо дължимата
договорна неустойка в размер на 1 491 484 лв., заедно със законната лихва от
предявяването на иска до пълното изплащане и разноските по делото.
По разпореждане на съда на ответника били изпратени преписи от
исковата молба и приложените към нея доказателства и били дадени указания
за възможността да представи писмен отговор, съдържанието на отговора,
последиците от неподаване на отговор и пр. Съобщението било изпратено на
вписания в търговския регистър адрес: с. Садово, 8463, общ. Сунгурларе, но
било върнато невръчено, с отбелязване без дата от кмета С. Х.: “Няма
представител на фирмата в с. Садово”. Върху съобщението съдията-докладчик
на 03.07.2024 г. е поставил ръкописна резолюция: “Уведомен по чл. 50, ал. 2
ГПК”.
С молба от 04.07.2024 г. ищецът заявил увеличение на главния иск с 300
000 лв. – от 200 000 лв. на 500 000 лв. и поискал да се допусне обезпечение на
иска.
Съдът, без да се произнесе по приемането на направеното изменение на
иска, постановил определение от 05.07.2024 г., с която оставил без уважение
2
искането за обезпечение.
С определение № 784 от 23.08.2024 г. окръжният съд, без да изпрати на
ответника препис от молбата за изменение на иска, на осн. чл. 374 ГПК приел
за разглеждане главен иск за сумата 500 000 лв. – сбор от дължими и
неплатени неустойки заедно със законната лихва от предявяването на иска до
пълното изплащане, съобщил на страните проект за доклад и насрочил делото
за разглеждане в открито с.з. на 07.10.2024 г.
Изпратената на ответника призовка е върната в цялост, невръчена, с
отбелязване без дата от кмета С. Х.: “Няма представител на ЕТ “Валентино
луидор - Валентин К.” в с. Садово”. Съдията-докладчик на 05.09.2024 г.
поставил ръкописна резолюция: “Уведомен по чл. 50, ал. 2 ГПК”.
В с.з. на 07.10.2024 г. ответникът не се явил, нито се явил негов
процесуален представител. Съдът приел, че той е редовно призован на осн. чл.
50, ал. 2 ГПК и дал ход на делото. Процесуалният представител на ищеца адв.
К. заявил, че поддържа исковете си и поискал да се приключи събирането на
доказателства. В пледоарията си адв. К. поискал да се постанови
неприсъствено решение на осн. чл. 239 ГПК. Съдът обявил, че счита делото за
изяснено и ще се произнесе с решение в срок, без да уточни дали решението
ще бъде неприсъствено.
На 25.10.2024 г. по делото постъпила молба от ответника, който заявил,
че не е получил преписи от исковата молба и доказателства, както и призовка
за съдебното заседание. Поискал да се отмени определението за приключване
събирането на доказателства, да се разпореди да му бъдат връчени съдебните
книжа и посочил съдебен адрес.
На 28.10.2024 г. съдията-докладчик с разпореждане изискал от кмета на
с. Садово обяснения за връчването на съдебните книжа на ответника. Още
същия ден кметът изпратил на електронния адрес на съда обяснения, в които
се заявява, че ответникът никога не е имал офис или служители в с. Садово,
не е живял там и е непознат за кмета.
На 31.10.2024 г. е постановено решение № 272 от 31.10.2024 г. В него
липсват изрични мотиви за това, дали са или не са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по спора, но в решението коректно е
посочено (л. 79), че процесуалният представител на ищеца е заявил, че желае
постановяване на неприсъствено решение. В диспозитива на решението е
обявено, че то не подлежи на обжалване на осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, която
разпоредба има приложение към неприсъствените решения. Впоследствие по
искане на ищеца окръжният съд е издал изпълнителен лист, след като в
разпореждането си от 07.11.2024 г. е приел, че “по делото е постановено
неприсъствено решение, което не подлежи на обжалване, поради което същото
е влязло в сила”. При тези обстоятелства настоящият въззивен състав приема,
че постановеното по спора решение от Окръжен съд – Бургас е неприсъствено
решение по смисъла на чл. 239-240 ГПК.
3
При тези фактически обстоятелства молбата за отмяна на
неприсъственото решение на осн. чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК е основателна:
В първоинстанционното производство са нарушени процесуалните
права на ответника чрез ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и
на призовката за съдебното заседание, в резултат на което той е лишен от
възможността да участва в него. Незаконосъобразно съдът е приел, че при
отбелязване без дата върху съобщението: “Няма представител на фирмата в с.
Садово” е налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК, поради което всички
съобщения следва да се считат връчени. От така дадената от кмета
информация не може да се направи извод, че търговецът е напуснал адреса,
обявен в регистъра. За да има надлежно фингирано връчване и прилагане на
чл. 50, ал. 2 ГПК, е необходимо да има категорична яснота и сигурност, че
търговецът няма изобщо канцелария (офис) на адреса, обявен в ТР, или я е
напуснал. Конкретното отбелязване в случая оставя място за съмнение и за
допускане, че в канцеларията на търговеца няма представител към момента на
посещението, което е различна хипотеза и изисква различни действия – чл. 50,
ал. 4 ГПК. Отделно от това стои въпросът, че и съобщението, и призовката не
са надлежно оформени от кмета, тъй като не е посочена дата на посещението,
съответно на отбелязването. Незаконосъобразно, на следващо място, съдът
изобщо не е изпратил на ищеца препис от молбата за увеличение на иска.
По тези съображения съставът приема, че са налице предпоставките по
чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на неприсъственото решение. Молбата по
чл. 240, ал. 1 ГПК е основателна и следва да бъде уважена, като делото следва
да се върне на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав по
отношение на предявените срещу ответника осъдителни искове, като
разглеждането започне от етапа – изпращане на препис от исковата молба на
ответника за отговор в установения от закона срок.
Искането на молителя-ответник за присъждане на разноските за
настоящото производство следва да се остави без уважение. По въпроса за
дължимостта на сторените в това производство разходи следва да се
произнесе съдът, който ще се произнесе по съществото на спора и с оглед
изхода му.
Така мотивиран и на осн. чл. 240, ал. 1 ГПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 272 от 31.10.2024 г., постановено
по т.д. № 194/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за разглеждане от друг състав
на предявените осъдителни искове, като разглеждането започне от етапа –
изпращане на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника
4
за отговор в установения от закона срок.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5