Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 27.04.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря А.Е., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 79 по описа на ВрРС за 2016 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от К.М.Н. *** против „Енерго Ремонт Груп 87” ЕООД, гр.Враца при
условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ - за сумата
от 2200,00 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода
м.07.2015 г. – м.10.2015 г., включително, както следва: за м.юли 2015 г. - в
размер на 600,00 лева, за м.август 2015 г. - в размер на 600,00 лева, за
м.септември 2015 г. – в размер на 600,00 лева и за м.октомври 2015 г. – в
размер на 400,00 лева, както и лихва за забава върху главниците за периода от
падежа на всяко едно от неизплатените месечни възнаграждения до датата на
подаване на исковата молба; с правно основание чл.221, ал.1 КТ – за сумата от 600,00
лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
от работника или служителя без предизвестие в случая по чл.327, ал.1, т.2 КТ и
с правно основание чл.224, ал.1 КТ - за
сумата от 200,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, както и лихва за забава върху двете главници за периода
от м.10.2015 г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира се
заплащане и на законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по делото
разноски.
В исковата молба ищецът К.М.Н. навежда
твърдения, че за времето от 22.07.2013г. до 18.10.2015г. работел по трудов
договор при ответника „Енерго Ремонт Груп 87” ЕООД на длъжност „шлосер”.
Поддържа, че със заповед № 112/19.10.2015г. трудовото му правоотношение с
ответника било прекратено на основание чл.327, ал.1, т. 2 КТ, но не му били
изплатени дължимите трудови възнаграждения за периода от м.07.2015 г. до
18.10.2015 г., обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника без предизвестие и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. По
изложените в исковата молба доводи и съображения, моли съда да уважи
предявените искови претенции изцяло.
В срока по чл.131 ГПК от ответното дружество
е депозиран отговор, в който признава задължения към ищеца за неизплатени
трудови възнаграждения за периода от м.юли 2015 г. до м.10.2015 г. в общ размер
на 905,20 лева и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 400,48 лева.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото трудов договор №
15/22.07.2013 г., сключен между „Енерго Ремонт
Груп 87” ЕООД и К.М.Н., със срок на изпитване: три месеца, ищецът е
работил на длъжност „шлосер” при ответника, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 310,00 лева. От представеното допълнително
споразумение към трудовия договор, сключено между страните на 01.07.2015 г. се
установява се, считано от същато дата размерът на основното трудово
възнаграждение на ищеца е променен на 380,00 лева.
Видно
от молба от 19.10.2015 г. до управителя на ответното дружество е, че ищецът е
поисал да бъде прекратено трудовото му правоотношение, считано от същата дата.
С оглед предходното, със Заповед № 112/19.10.2015
г., издадена от управителя на „Енерго Ремонт Груп 87” ЕООД, на основание чл.327,
ал.1, т.2 КТ, е прекратено трудовото правоотношение на К.М.Н., считано от
датата на издаване на заповедта. В заповедта е отразено на лицето да се изплатят
следните обезщетения: по чл.221, ал.1 КТ – една брутна работна заплата и по
чл.224, ал.1 КТ – 3 дни. Заповедта е връчена на работника – настоящ ищец на
19.10.2015 г. срещу подпис.
По делото са представени фишове за
начислено трудово възнаграждение и удръжки за периода от м.юли 2015 до
м.октомври 2015 г. включително.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, в чието заключение вещото лице, след като се е
запознало с материалите по делото и е извършило справка в счетоводството на
ответното дружество е отразило, че размерът на неизплатените суми от трудовото
възнаграждение на ищеца за исковия период, след приспадане на съответните
удръжки, е както следва: за м.юли 2015 г. – 281,36 лева, за м.август 2015 г. – 281,36
лева, за м.септември 2015 г. – 133,97
лева и за м.октомври 2015 г. – 153,46 лева, общо за получаване сумата от 850,15
лева /в нетен размер/. В заключението вещото лице е отразило, че размера на
неизплатеното обезщетението по чл.224, ал.1 КТ е в размер на 400,48 лева
/брутна сума/ и 360,43 лева – сума за получаване, а по чл.221, ал.1 КТ - в размер на 382,28 лева /брутна сума/ и
344,05 лева – сума за получаване. Според заключението дължимата лихва за забава
за периода от м.юли 2015 г. до датата на подаване на исковата молба /11.01.2016
г./, са както следва: за трудово възнаграждение – 22,57 лева; по чл. 224, ал.1 КТ – 4,11 лева и по чл.221, ал.1 КТ – 3,93 лева.
Други относими доказателства не са
представени.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл.128, т.2 КТ.
По делото е безспорно установено, че в периода
от 22.07.2013г. до 18.10.2015г. ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника
на длъжност “шлосер”, което е основание за начисляване, респективно заплащане трудово
възнаграждение на работника - основни задължения на работодателя, съгласно разпоредбата
на чл.128, т.1 и т.2 КТ. Съгласно чл.128,
т.2 КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Подвеждайки под горепосочената приложима правна норма
установените по делото факти, че работникът – настоящ ищец е изпълнил
задължението си за полагане на труд през процесния период /по отношение на този
факт страните не спорят/, а работодателят – настоящ ответник не му е заплатил
дължимите трудови възнаграждения, съдът намира, че ответникът дължи заплащане
на ищеца на трудовите му възнаграждения за този период, в размери,
установени от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, а именно: за м.юли 2015 г. – 281,36 лева, за м.август 2015 г. –
281,36 лева, за м.септември 2015 г. –
133,97 лева и за м.октомври 2015 – 153,46 лева, общо в размер на 850,15 лева за
получаване. Основателността на този иск се признава и от страна на ответното
дружество.
Настоящият съд намира за
неоснователни и недоказани поддържаните от ищеца в съдебно заседание доводи, че
е получавал различна от посочения в трудовия договор сума за месечно трудово
възнаграждение. От представените по делото
писмени доказателства – трудов договор, допълнително споразумение към него,
фишове за заплати и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, безспорно
се установява, че основното му трудово възнаграждение за процесния период е
било в размер на 380,00 лева месечно. Следва да се има предвид, че това е бил и
размера на минималната работна заплата за страната през периода от 01.07.2015
г. до 31.12.2015 г., съгласно ПМС № 139/04.06.2015 г.
При тези съображения съдът намира, че
искът е основателен и следва да бъде уважен до посочения в съдебно-счетоводната
експериза нетен размер от 850,15 лева, като за разликата до пълния предявен
размер от 2200,00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При
неизпълнение или забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, съгласно чл.86,
ал.1 ЗЗД, а съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Дължимостта на законната лихва се извежда и от чл.245, ал.2 КТ. В случая от представения
по делото трудов договор се установява, че срока за изплащане на трудовото
възнаграждение от ответника е до 30-число на следващия календарен месец. При
това положение, началния момент на дължимост на лихвата за забава е 30-то число
на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение, а крайния
- до датата на подаване на исковата молба – 10.01.2016 г. С оглед предходното,
съдът не възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза относно
размера на обезщетението за забава върху дължимите, но неизплатени трудови
възнаграждения, като определи същия в съответствие с разпоредбата на чл.162 ГПК
и с помощта на калкулатор за законна лихва на интернет страница с адрес www.balans.bg на сумата от
общо 23,02 лева.
По
иска с правно основание чл.221, ал.1, във вр. с чл.327, ал.1, т.2 КТ.
Заявената от ищеца претенция зa
заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника без предизвестие в хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 КТ също се явява
основателна.
От представената заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца се установява основание, което попада в
изброяването в хипотезата на нормата на чл.221, ал.1 КТ.
Определяйки конкретния размер на
обезщетението, съдът взе предвид заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което се базира на направена справка в счетоводството на ответното
дружество, съгласно което същото е в нетен размер на 344,05 лева. В тежест на ответника
е да докаже, че е погасил чрез плащане търсената по – горе сума, доказателства за
което той не е ангажирал. Поради това, като взе предвид правилото на чл.154, ал.1 ГПК, съдът приема, че
този факт не се е осъществил.
Върху посочената по-горе сума се дължи и
обезщетение за забава. Съдът не кредитира заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по отношение на размера на лихвата за забава върху дължимото
възнаграждение по чл.221, ал.1 КТ, тъй като такава се дължи, считано от
връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение до датата на
подаване на исковата молба, а не както е посочило вещото лице – от м.юли 2015
г. до датата на завеждане на иска. С оглед предходното, съдът определи размера
на дължимата лихва за забава в размер на 8,41 лева, за периода от 19.10.2015 г.
до 10.01.2016 г. с помощта на общодостъпен калкулатор за законна лихва на
интернет страница с адрес www.balans.bg.
По
иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ.
Претенцията за заплащане на обезщетение за
неизползван отпуск също се явява основателна, предвид заключението на приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза и признанието от страна на ответника.
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
със заповед от 19.10.2015г. С прекратяването на трудовата връзка за работника се
открива възможността да търси от работодателя си за заплащане на обезщетение за
неизползван отпуск, като до този момент той не може да бъде компенсиран. Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е, че размера на начисленото
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е в брутен размер на 400,48 лева и нетен размер
от 360,43 лева. Посочения в експертизата брутен размер съвпада и с изразеното от
ответника признание по отношение размера на този иск. Въпреки предходното, видно
от депозираната уточнителна молба от ищеца е, че същият претендира обезщетение
по чл.224, ал.1 КТ в размер на 200,00 лева, поради което предвид липсата на
заявено изменение на размера по реда на чл.214 ГПК, съдът не може да присъди
посочения в заключението и признат от ответника размер на обезщетението, а иска
следва да бъде уважен в посочения от ищеца размер от 200,00 лева. Върху тази
сума се дължи и обезщетение за забава, което съдът определи с помощта на
калкулатор за законна лихва на интернет страница с адрес www.balans.bg в
размер на 4,68 лева, за периода от 19.10.2015 г. до 10.01.2016 г.
Тъй като в заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е дало заключение за брутния и
нетния размер на дължимите трудови възнаграждения и обезщетения, съдът приема,
че следва да присъди същите в нетните им размери, като възприема становището
застъпено в решение №166/2010 г., постановено по гр.д.№ 220/2009г., ІІІ г.о. на ВКС. Това е така, тъй като удръжките,
които работодателят следва да направи не са дължими като трудово възнаграждение
на работника, по смисъла на чл.128 КТ. Те са публично-правно задължение към държавата и размерът им
следва да се приспадне от брутното трудово възнаграждение (в този смисъл са и решение № 1715/2004 г., ІІІ г.о. на ВКС и решение № 1172/2003 г., ІІІ г.о. на ВКС).
Освен това присъждането на брутното трудово
възнаграждение би създало предпоставка работника да се обогати неоснователно за
сметка на работодателя, в случаите, когато след постановяване на съдебното
решение се стигне до принудително изпълнение. В този случай съдебния изпълнител
е задължен да събере и изплати на работника сумата посочена в издадения
изпълнителен лист и няма правно основание да се правят удръжки от съдебният
изпълнител, а по този начин работника ще получи по-голяма сума от тази, която му се следва, като същевременно
работодателят ще следва да внесе съответните удръжки и осигурителни вноски.
В
полза на ищеца се дължи и законната лихва върху главниците така, както е
поискано в исковата молба - считано от датата на предявяване на иска /11.01.2016
г./ до окончателното им изплащане.
По
разноските:
С оглед изхода от делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направени по производството
разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции, но предвид липсата
на доказателства за реално направени такива, съдът не дължи произнасяне в тази
насока. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, но не е поискал присъждане на
такива.
Тъй като ищецът е освободен от внасяне на държавна
такса и разноски по делото /чл.83, ал.1, т.1 ГПК/, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати в ползана бюджета на съдебната власт по сметка на Райнен съд – гр.Враца
сумата от 300,00 лева - държавна такса по шестте предявени при условията на
обективно съединение оценяеми иска в минималния размер, предвиден в чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
сумата в размер на 50,00 лева - възнаграждение за вещо лице и 5,00 лева -
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е
Ш
И:
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 КТ „Енерго
Ремонт Груп 87” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.”Река Лева” №
58, представлявано от управителя Валери Ценов Ангелов ДА ЗАПЛАТИ на К.М.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от общо 850,15 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение в нетен размер, за периода
от м. юли 2015 г. до м.октомври 2015 г. вкл., по месеци, както следва: за м.юли
2015 г. – 281,36 лева, за м.август 2015 г. – 281,36 лева, за м.септември 2015
г. – 133,97 лева и за м.октомври 2015 –
153,46 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
11.01.2016 г. до окончателното им изплащане и на основание чл.86 ЗЗД сумата от общо 23,02 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главниците, за периода от падежа на
всяко едно от неизплатените месечни възнаграждения /30-то число на месеца,
следващ отработения месец/ до датата на подаване на исковата молба /10.01.2016
г./, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.128, т.2 КТ за сумата над 850,15 лева до пълния предявен размер от
2200,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.221, ал.1, във вр.чл.327, ал.1, т.2 КТ
„Енерго Ремонт Груп 87” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Враца, ул.”Река Лева” № 58, представлявано от
управителя Валери Ценов Ангелов ДА
ЗАПЛАТИ на К.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 344,05 лева, представляваща
неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника без предизвестие в нетен размер, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2016 г. до окончателното й изплащане
и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 8,41
лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 19.10.2015 г. до
10.01.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.221, ал.1 КТ за сумата над 344,05 лева до пълния предявен
размер от 600,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 КТ „Енерго Ремонт Груп 87” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.”Река
Лева” № 58, представлявано от управителя Валери Ценов Ангелов ДА ЗАПЛАТИ на К.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 200,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в нетен размер, ведно със
законната лихва
върху главницата, считано от 11.01.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането и на основание чл.86 ЗЗД сумата
от 4,68 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от
19.10.2015 г. до 10.01.2016 г.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 ГПК „Енерго Ремонт Груп 87” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Враца, ул.”Река Лева” № 58, представлявано от
управителя Валери Ценов Ангелов ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – гр.Враца сумата от общо 355,00 лева, представляваща държавна такса,
разноски за възнаграждение на вещо лице и държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: