ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 105
гр. гр. София , 11.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Стоян Людм. Тонев Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600246 по описа за 2021 година
Настоящото производство е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 341, ал. 2 вр.
чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
С определение, произнесено в разпоредително съдебно заседание на
02.06.2021 година, Специализираният наказателен съд е оставил без уважение
искането на подс. Е.М. за прекратяване на съдебното производство по НОХД
№1006 по описа на СНС за 2016 година с връщане делото на прокурора.
Срещу определението е подал частна жалба адв. Ю., като упълномощен
защитник на подс. М.. В жалбата се развиват доводи в насока, че
обвинението срещу подс. М. не било достатъчно конкретизирано. В
обстоятелствената част на обвинителния акт /на стр. 28/ било записано, че
подс. М. е осъществил състав на престъпление по чл. 200 от НК, а в
заключителната част му е било повдигнато обвинение по чл. 199 от НК. Това
противоречие правело обвинението неясно и подс.М. не бил в състояние да
научи за какво престъпление се обвинява. Искането в жалбата е да се отмени
определението на СНС и да се постанови ново, с което въззивната инстанция
да прекрати съдебното производство и върне делото на СП.
В постъпилата срещу определението ръкописна жалба от подс. М. се
развиват доводи в насока, че обвинителният акт не отговарял на
1
процесуалния стандарт по чл. 246, ал.2 от НК като липсвала конкретизация на
редица обстоятелства. Относно обвинението по чл. 199 НК за грабеж в „С..г..“
в гр. С. подсъдимият счита, че липсвала изискуемата фактическа
конкретизация. Подсъдимият твърди, че по ДП било нарушено правото му
защита, понеже били събрани „незаконни доказателства“, а именно
показанията на свид.Н. Г. и свидетелите със запазена в тайна самоличност.
По ДП не бил разпитан като свидетел А. З.. Същевременно подсъдимият
твърди, че гостувал в дома на З. в гр.Г., К. Б., на 05.04.2012г.- датата на
твърдения от прокуратурата грабеж. Поради това подсъдимият настоява в
жалбата си делото бъде върнато „ на фаза досъдебно производство за ново
следствие“.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като се запозна с
жалбите и провери изцяло съдебния акт, намери за установено следното:
Жалбите са депозирани от процесуално легитимирани лица и в
законоустановения срок.Насочени са срещу подлежащ на въззивен контрол по
настоящия ред съдебен акт, поради което са процесуално допустими. При
разглеждането им по същество съдът прие следното: От материалите по
НОХД №1006/2016г. е видно, че същото е образувано въз основа на внесен на
07.04.2016 година обвинителен акт от страна на Специализираната
прокуратура срещу дванадесет лица: срещу М. Л. А. – за престъпления по чл.
321 ал.3 предл. 1-во и 2-ро, т.1 вр. с ал.1 предл. 2-ро от НК; по чл. 339 ал.2 вр.
с ал.1 от НК; по чл. 199 ал.2 т.3 вр. с ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2
от НК и по чл 200 вр. с чл. 199 ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 предл. 1-во вр. с чл.
20 ал.2 от НК ; срещу А. А. М. – за престъпления по чл. 321 ал.3 предл. 1-во и
2-ро, т.2 вр. с ал.2 от НК; по чл 200 вр. с чл. 199 ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1
предл. 1-во вр. с чл. 20 ал.2 от НК и за две престъпления по чл. 339 ал.1 от
НК; срещу Д. Р. П. – за престъпления по чл. 321 ал.3 предл. 1-во и 2-ро, т.2 вр.
с ал.2 от НК и по чл 200 вр. с чл. 199 ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 предл. 1-во вр.
с чл. 20 ал.2 от НК; срещу Е. Д. М. – за престъпление по чл. 199 ал.2 т.3 вр. с
ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК; срещу В. С. Я., В. Т. А., И. С.
И., Х. Ц. Х., Н. Д. С., Ж. А. Б. И Д. Г. Г. – за престъпление по чл. 321 ал.3
предл. 1-во и 2-ро, т.2 вр. с ал.2 от НК.
От релевантната процесуална хронология по делото са видни редица
2
процесуални неблагополучия, свързани и със съдебния състав, довели до
провеждане на разпоредително заседание на 02.06.2021 г. по обвинителен акт,
внесен на 07.04.2016 година.
В проведеното на 02.06.2021 година разпоредително заседание страните
/с изключение на подс. М. и защитникът му/ изразили становище, че в
досъдебната фаза не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Искане за прекратяване на съдебното производство е направил подс. М.,
лично и чрез защитника си, което не е било уважено. В тази връзка съдът от
първата инстанция е мотивирал становището си, че липсват допуснати
съществени, отстраними процесуални нарушения на ДП по смисъла на чл. 249
ал.4 от НПК.
Въззивният съд се солидаризира в това отношение с предходната
инстанция.
Доводите на подс. М. и адв. Ю. са неоснователни, понеже са в
противоречие с изискванията на НПК към съдържанието на обвинителния акт
и не са съобразени със задължителната практика на ВКС на Р.Б. по въпросите,
свързани с тълкуването на понятието „съществени процесуални нарушения“,
обективирана в тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. по т.н.д.№ 2/2002 г.на
ОСНК.
По отношение на обвинението на подс. М. по чл. 199 ал.2 т.3 вр. с ал.1 т.5
вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК въззивният съд, също като
първоинстанционния, намира, че в обвинителния акт са изложени
изискуемите фактически твърдения относно „обективните и субективните
признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него“, в
съответствие т.4.2 на Тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ОСНК на
ВКС по т.н.д.№ 2/2002 г. При формулиране на „фактическото обвинение“ са
изложени фактически твърдения за времето –05.04.2012г., мястото / гр.
София, ж.к. „С. г..", в клон на О... АД на ул. „А..Б. С.“№..../ и за всички
останали признаци на твърдения грабеж /обективни и субективни/ и
претендираното участие в престъплението на подс. М.. Поради това
въззивният съд счита,че не е налице твърдяната неяснота в обвинението,
повдигнато на подс. М.. Напротив, видно от обвинителния акт, същият е
достатъчно ясен от към съдържание и правна квалификация, поради което не
3
е налице неяснота относно обвинението, която да пречи на подс.М. да
разбере рамките на същото и в този смисъл да може да организира адекватно
и в пълен обем защитата си срещу него. Действително, на страница 28 в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради техническа грешка, е
привнесена само цифрово правна квалификация по чл.200, вр. чл.199 от НК.
В тази част на обвинителния акт обаче поначало няма никакво място
цифровата правна квалификация на твърдяното деяние на подс.М..
Обстоятелствената част има съвсем друго значение, съгласно чл. 246, ал.2 от
НПК, а именно за формулиране на „фактическото обвинение“– на
фактическите твърдения, касателно „обективните и субективните признаци на
престъплението, както и участието на обвиняемия в него“. В това отношение
надлежно фактическо обвинение за претендираната деятелност по чл. 199 от
НК на подс. М. е сторено в обстоятелствената част / на страници 9, 10, 11/. В
заключителната част на обвинителния акт се посочва правната квалификация
на деянието /съгласно чл. 246, ал.3 от НПК/ и там именно/ на страница 48/ е
отразена и съответната на фактическото обвинение правна квалификация по
чл. 199, ал.2, т.3, вр. с ал.1, т.5, вр. с чл. 198 ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК. В
този смисъл не се констатира, претендираното от защитата противоречие
между обстоятелствена част на обвинителния акт /фактическото обвинение/ и
заключителната му част /с правната квалификация на твърдяното
престъпление/, което да препятства възможността на подсъдимия М. да
разбере в какво престъпление се обвинява и да може да организира защитата
си срещу него. Констатира се единствено описаната техническа грешка на
стр.28 в обвинителния акт, която не е с характер на съществено процесуално
нарушение, засягащо правото на защита на подсъдимия. Тя подлежи на
изправяне по реда на чл.248а ал.1 НПК – отстраняване на очевидна
фактически грешка в обвинителния акт.
Относно твърденията на подс. М. за„незаконни доказателства“ в
досъдебната фаза, то те са по същество на делото, респективно не обективират
съществено, отстранимо процесуално нарушение в смисъла на чл. 249 ал.4 от
НПК, допуснато в досъдебната фаза. По същество на наказателно обвинение
са и твърденията в жалбата на подсъдимия, че същият в бил в гр. Г. по време
на претендирания грабеж в „С. г.“. В това отношение твърдените от подс.М.
факти и обстоятелства попадат в кръга на тези по чл. 102 НПК, които
4
подлежат на доказване в хода на съдебното следствие. Респективно те не
налагат връщане на делото на „фаза досъдебно производство за ново
следствие“, каквото искане е отправил подсъдимия.
Предвид изложеното Апелативен специализиран наказателен съд, първи
въззивен състав, на основание чл. 345 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 02.06.2021г. по НОХД №1006 по
описа на СНС за 2016г. с което е оставено без уважение искането на
подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на СП.
КОНСТАТИРА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА, описана в
обстоятелствената част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ седмодневен срок, в който прокурорът следва да отстрани
очевидната фактическа грешка, който срок започва да тече от връчване на
препис от настоящото определение, от съдията-докладчик при СНС на
прокурора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5