№ 30
гр. Ловеч, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. ДАНКОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от П. ДАНКОВА Търговско дело №
20244300900051 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание на исковете чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
Подадена е искова молба № 5127/01.08.2024 г. от Д. И. Д., ЕГН **********; Д.
А. Т., ЕГН ********** и П. Д. Д., ЕГН **********, тримата с адрес: с. ****, Община
*****, ул. „****“ № 1, чрез адв. С. Г., гр. Ловеч, ул. „*****“ 21 и С. Й. Г., ЕГН
********** с адрес с. *****, община Ловеч, ул. „Д. *****“ № 23 против
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, п.к. 1172, р-н „****“, бул.
„Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Т. Д. Т. – заедно от поне двама
изълнителни директори с цена на исковете както следва: 200,000.00 лева за Д. Д.,
150,000.00 лева за Д. Т. и 100,000.00 лева за П. Д. – неимуществени вреди – болки и
страдания от изпадането в будна кома и смъртта на А. Д. А. на 05.11.2021 г. в резултат
на ПТП, настъпило на 17.01.2020 г., ; 2,600.00 лева за П. Д. – имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 17.01.2020 г. до окончателно
изплащане и 31,950.00 лева по чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ за С. Г..
Посочват, че с Решение № 95/10.05.2024 г. по гр.д.№ 233/2022 г.по описа на
Ловешки окръжен съд, същият е осъдил М. И. Т., гр. *****, ул. „*****“ № 64, ЕГН
********** да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на Д. И. Д. сумата от
200,000.00 лева, на Д. А. Т. сумата от 150,000.00 лева и на П. Д. Д. сумата от 100,000.00
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от изпадането в будна кома и смъртта на техния син и брат А. Д. А. на
05.11.2021 г. в резултат на ПТП, настъпило на 17.01.2020 г., около 08:20 ч. на път ПП
307. км. 3-700 между с. ***** и гр. *****, обл. Ловеч, ведно със законна лихва върху
тези суми начиная от 17.01.2020 г. до окончателно изплащане. Със същото решение е
1
осъден М. И. Т. на основание чл. 38 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за адв.
възнаграждения да заплати на адвокат С. Г. сумата от 8,650.00 лева за процесуално
представителство на П. Д., 10,650.00 лева за процесуално представителство на Д. Т.,
12,650.00 лева за процесуално представителство на Д. Д., както и да заплати 2,600.00
лева на П. Д. – депозит за вещи лица.
Изтъкват, че решението, влязло в сила на 11.06.2024 г., е постановено при
участие на третото лице-помагач на ответника по чл. 219 от ГПК - ответник по
настоящото дело „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД – *****, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Г. М.
Д.“ № 1.
Твърдят, че в хода на производството по делото са отправили предложение до
ответника за обсъждане на възможност за изплащане на обезщетение на ищците при
постигане на извън съдебна спогодба, при която, с взаимни отстъпки би било
възможно да се постигнат удовлетворителни резултати и за двете страни.
Предложението е получено от ответника на 06.11.2023 г., като отговор на същото няма.
Сочат, че след постановяване на посоченото по-горе Решение на Ловешкия окръжен
съд и след влизането му в сила, отправили ново предложение до ответника за
обсъждане на възможността за изплащане на присьдените суми, без да се налага да
предявяват искове против ответника. Излагат, че предложението е получено от
ответника на 03.07.2024 г., а на 23.07.2024 г. и 24.07.2024 г. получили от ответника
писма с изх. № 3600/22.04.2024 г. и № 3635/23.07.2024 г. с отказ за извършване на
плащане поради липса на правно основание, поради това, че ответникът не е бил
страна по постановеното съдебно решение.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. *****, п.к. 1172, р-н „****“, ж.к. „****“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,
представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Т. Д. Т. – заедно от поне двама изълнителни
директори, да заплати на Д. И. Д., с. ****, Община *****, ул. „****“ № 1, ЕГН
**********, сума в размер на 200,000.00 лева, на Д. А. Т. със същия адрес, ЕГН
**********, сума в размер на 150,000.00 лева и на П. Д. Д. със същия адрес, ЕГН
***** сума в размер на 100,000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от изпадането в „будна кома“ и смъртта на техния син и
брат А. Д. А. на 05.11.2021 г., в резултат на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 17.01.2020 г. около 08:20 ч. на път ПП 307, км. 3+700 между с. ***** и
гp. *****, обл. Ловеч, както и на П. Д. Д. сума в размер на 2,600.00 лева обезщетение
за претърпени имуществени вреди – депозит за вещи лица, ведно със законна лихва
върху тази сума, начиная от 17.01.2020 г. до окончателно изплащане. Молят съда да
осъди „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК:
********* да заплати на С. Й. Г. с личен № ********** на Висшия адвокатски съвет,
ЕГН **********, с адрес: е. *****, Община Ловеч, ул. „Д. *****“ № 23, сумата
31,950.00 лева, присъдени по гр.д. № 233/2022 г. но описа на Ловешкия окръжен съд
по реда на чл. 38 ЗАдв., във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по делото, от които на
Д. И. Д. – 12,650.00 лв., на Д. А. Т. – 10,650.00 лв., на П. Д. Д. - 8,650.00 лв.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Г. М. Д.“ № 1,
представлявано от: изпълнителните директори Б. И. и Т. Т. -заедно чрез пълномощника
си адв. Д. С., член на Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. *****, бул.
2
„Г. М. Д.“ № 1. Посочва, че ищците са упражнили правото си на иск като са предявили
по надлежния ред материалното си притезА.е срещу деликвентът м. Т., като с
упражняване на правото на иск срещу м. Т., ищците не разполагат със същото право на
вземане и срещу застрахователя, тъй като не могат два пъти да водят искова претенция
за едно и също материално вземане. Излага, че в производството по гр.д. № 233/2022 г.
по описа на Окръжен съд Ловеч, застрахователят бил привлечен като трето лице
помагач на страната на ответника м. Т., без този ответник да му е предявил обратен иск
от своя страна. Прави извод, че осъдителния диспозитив на постановеното съдебно
решение № 85/10.05.2024 г. по описа на Окръжен съд Ловеч от една страна по никакъв
начин не обвързва застрахователя, съобразно силата на пресъдено нещо, тя обхваща
единствено отношенията между ищците и ответника м. Т., а от друга страна мотивите
на същото съдебно решене не обвързват застрахователя, защото той е бил привлечен
като помагач на м. Т., а не на страната на ищците. Счита, че предявената искова
претенция от същите ищци срещу застрахователя по настоящото дело се явява
процесуално недопустима, евентуално неоснователна, а всякакви мотиви от съдебно
решение № 85/10.05.2024 г. по описа на Окръжен съд Ловеч по гр.д.№ 233/2022 г. не
обвързват застрахователя и не могат да му бъдат противопоставени в настоящото
производство, тъй като ЗАД ДаллБогг не е бил помагач на ищците по гр.д. № 233/2022
г. Изтъква, че пострадалите лица могат да упражнят или само деликтния, или само
прекия си иск, но не могат да упражнят и двата иска едновременно при пълно
тъждество на претенциите си. Сочи, че след като новонастъпили вреди или такива от
друг вид не са предмет на предявената претенция по настоящото гр.д. № 51/2024, с
постановяване на съдебното решение по гр.д. No 233/2022 г. срещу деликвента,
исковите претенции са били удовлетворени, то така предявените нови искови молби от
същите ищци са неоснователни. Определя като неоснователна и претенцията на адв. С.
Г. застрахователят да му заплати присъдените адвокатски възнаграждения с решението
по гр.д. № 233/2022г., чийто диспозитив не го обвързва, още повече, че за тези суми е
осъден прекият извършител м. Т.. Посочва, че ищците злоупотребяват с правото си на
иск като предявяват два пъти една и съща искова претенция, която вече е била уважена
от Окръжен съд Ловеч, което прави новопредявената идентична искова молба срещу
застрахователя неоснователна.На самостоятелно основание оспорва предявените
искове и поради прекомерност на претендираните обезщетения. Моли, в случай, че
съдът намери исковата претенция за основателна, да намали размера на
претендираните обезщетения за неимуществени вреди, тъй като заявените с исковата
молба искания за репариране на неимуществените вреди са прекомерно завишени и не
съответстват, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за
процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. 10.По отношение претенцията от
сестрата на загиналия А. А. прави възражение за прекомерност на същата и
несъобразяване със законоустановените лимити на отговорност в КЗ по отношение на
т. нар. „по-далечен кръг роднини“, регламентиран в параграф 96, ал.1 от ПЗР на КЗ,
ДВ, бр. 101 /07.12.2018 г., в сила от 07.12.2018 г. Счита, че претендираната сума от П.
Д. (сестра) в размер на 100,000.00 лв. не кореспондира на критерия за справедливост
по чл. 52 ЗЗД и би довело до самоцелно повишаване на жизнения стандарт на ищцата,
вместо да я репарира по справедлив начин за претърпените болки и страдания.
Посочва, че всякакви диспропорции в тази връзка, при които на пострадали лица се
присъждат извънредно високи по размер обезщетения поставя останалите жертви на
ПТП, очакващи обезщетения от застрахователя в по-неблагоприятно положение, тъй
като паричния ресурс на застрахователя ще бъде ограничен и няма да стигне до тях
3
или няма да стигне на време, което непременно ще влоши качеството им на
живот.Изтъква, че по делото не е установен изключителен, над обичайния интензитет
на морални страдания, няма данни ищците да са били съкрушени, да са развили
постратравматичен стрес или други подобни психо-емоционални разстройства, няма
данни да са търсили психиатрична помощ, да са диагностицирани с разстройство на
психиката или на когнитивните процеси, да са приемали медикаменти за подобно
заболяване, да са хоспитализирА. или диспансеризирани поради подобен проблем.
Признава за безспорно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП - 17.01.2020 г., по отношение собствеността и
ползването на л.а. Тойота, модел Рав 4, c peг. № ***** по силата на Застрахователна
полица № BG/30/119000779999/15.03.2019 г., сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД. Оспорва следните обстоятелства: Твърдените в исковата молба вреди;
Вината и противоправността на действията на водача, чийто автомобил е бил
застрахован при ответното дружество; Причинно-следствената връзка между ПТП и
настъпилите вреди; Търпените болки и страдания; Твърдението, че между ищците и
пострадалия е съществувала дълбока емоционална връзка. Счита, че между родителите
и А. А., от една страна, и А. А. и сестра му, от друга страна, приживе не са
съществували близки, топли, сърдечни отношения, респ., че смъртта му не е им е
причинила изключителни болки и страдания, които да подлежат на обезщетяване.
Оспорва всички твърдения в исковата молба, включително за търпените болки и
страдания, за полаганите грижи, както и че: още с настаняването на А. А. в УМБАЛ
***** - Плевен, ищцата П. Д. ежедневно за период от 2 месеца е започнала да
посещава своя брат там и да полага постоянни грижи за него; Д. хранила брат си със
сонда; тримата ищци от края на м. май и началото на м. юни 2020 г. до края на м.
януари 2021 г. – около 7-8 месеца полагали ежедневни грижи за А. А. у дома му;
ищцата П. Д. е развила психична травма, безсъние; полаганите от ищците грижи;
Постъпило е становище вх.№ 6419/03.10.2024 г. от адв. С. Г. – лично и като
процесуален представител на Д. И. Д., Д. А. Т. и П. Д. Д.. Определя като
неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковете. Сочи, че за
да може ответникът да се позове на силата на присъдено нещо, следва да е налице
пълна тъждественост не само по отношение на предмета на претендираното право, но
така също и по отношение на страните, която липва в настоящия случай. По
оспорването на фактическите положения по п. II от отговора и по направените в п. IV
доказателствени искания, счита, че възраженията и исканията са неноснователни, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение по гр.д. №
233/2022 г. по описа на Ловешкия окръжен съд има установително действие в
отношенията на третото лице – сега ответник по делото и противната страна – ищци
по настящото дело, т.е. между третото лице и противната страна решението има сила
на присъдено нещо.
В законоустановения срок е постъпил отговор на допълнителна искова молба с
вх.№ 7213/04.11.2024 г. от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД в който поддържа първоначалния отговор на искова молба, заявените с
него фактически и правни твърдения, възражения и доказателствени искания. Излага,
че след като ищците са упражнили правото си на иск и са осъдили по свой избор
прекия извършител на деликта да ги репарира парично за същото вредоносно събитие,
нямат процесуално право да предявят същата материално правна искова претенция за
обезщетение на същите претърпени от тях вреди от същото събитие. Сочи, че е
възможно при повторното разглеждане на дело със същия предмет да се стигне и до
постановяване на две противоречиви съдебни решения, което е в противоречие с
4
принципа за непререшаемост на спор решен с влязло в сила съдебно решение по което
диспозитива има сила на пресъдено нещо. Счита, че е обсурдно адв. Г. като кредитор в
отношенията си с м. Т. по силата на присъденото му вземане по чл. 38 от ЗА по гр.д. №
233/2022 г., да настоява в настоящия съдебен процес, същите разноски да бъдат своего
рода „превъзложени“ в тежест на застрахователя и последния да бъде осъден за тях.
Моли съда след като се убеди, че гр.д.№ 51/2024 г. е образувано по недопустима
искова молба, да прекрати производството по делото, евентуално да отхвърли същата
като неоснователна.
Съдът обсъди представени писмени и гласни доказателства, заключенията по
съдебно-медицинската експертиза, съдебно-автотехническата експертиза, съдебно-
психиатричната експертиза, становището на представителите на страните и съдът
приема за установени следните фактически данни:
В наказателното производство по НОХД № 25/2021 г. по описа на РС – ***** се
установява, че по споразумение М. И. Т. е признат за виновен и осъден за това, че на
17.01.2020 г. около 8.20 часа на път ПП 307, км.3 + 700 между с. ***** и гр. *****,
посока на движение с. *****, при управление на собствения лек автомобил „Тойота“,
модел „РАВ 4“ с peг. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20,
ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като вследствие на движението с несъобразена скорост
загубил контрол над управлявА.я от него лек автомобил, навлязъл в лентата за
насрещно движение и предизвикал сблъсък с насрещно движещият се автомобил
„Волво“ модел 850 в рег. № *****, собственост и управляван от А. Д. А. от с. ****, в
резултата на което и по непредпазливост причинил на А. Д. А. тежка телесна повреда
– продължително разстройство на съзнанието, обусловено от хронично вегетативно
състояние кома, а на Р.К. Г. от гр.***** средна телесна повреда – трайно затрудняване
движението на долен ляв крайник, обусловено от травматичното счупване на лява
бедрена кост - субтрахентерно с разместване на фрагментите, с последващо
оперативно лечение чрез метална остеосинтеза с помощта на пирон – престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. 2, б „а“, предл. 1, вр. ал. 1, б „б“ вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 вр. с
чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2, предл. 1 и чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2, предл. 2, алт. 2-ра от НК вр. чл.
20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. На подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.
Ловешки окръжен съд е постановил решение от 10.05.2024 година по гр.д.
233/2022 година, с което:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, М. И. Т., гр. *****, ул.
„*****“ № 64, ЕГН ********** да заплати на Д. И. Д., ЕГН ********** , с адрес: с.
****, Община *****, ул. „****“ № 1, сумата 200 000 лева /двеста хиляди лева/
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от изпадането в
„будна кома“ и смъртта на нейния син А. Д. А. на 05.11.2021 г., в резултат на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на на 17.01.2020 г. около 08:20 ч. на път ПП
307, км. 3+700 между с. ***** и гр. *****, обл. Ловеч, ведно със законна лихва върху
тази сума, начиная от 17.01.2020 г. до окончателно изплащане, като исковете до пълния
претендиран размер на сумата по 300 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди,ведно със законна лихва от 17.01.2020 г. като неоснователни и недоказани,
отхвърля.
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , М. И. Т., гр. *****, ул.
„*****“ № 64, ЕГН ********** да заплати на Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес: с.
.****, Община *****, ул. „****“ № 1, сумата 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от изпадането в
„будна кома“ и смъртта на неговия син А. Д. А. на 05.11.2021 г., в резултат на пътно-
5
транспортно произшествие, настъпило на на 17.01.2020 г. около 08:20 ч. на път ПП
307, км. 3+700 между с. ***** и гр. *****, обл. Ловеч, ведно със законна лихва върху
тази сума, начиная от 17.01.2020 г. до окончателно изплащане, като исковете до пълния
претендиран размер на сумата по 300 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди,ведно със законна лихва от 17.01.2020 г. като неоснователни и недоказани,
отхвърля
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, М. И. Т., гр. *****, ул.
„*****“ № 64, ЕГН ********** да заплати на П. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: с.
****, Община *****, ул. „****“ № 1, сумата 100 000 лева /сто хиляди лева/
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от изпадането в
„будна кома“ и смъртта на нейния брат А. Д. А. на 05.11.2021 г., в резултат на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на на 17.01.2020 г. около 08:20 ч. на път ПП
307, км. 3+700 между с. ***** и гр. *****, обл. Ловеч, ведно със законна лихва върху
тази сума, начиная от 17.01.2020 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА ,на основание чл. 38 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.5 от Наредбата за
адв.възнаградения, М. И. Т., гр. *****, ул. „*****“ № 64, ЕГН ********** да заплати
на адвокат С. Г.-Ловешка адвокатска колегия,гр.Ловеч, ул. „*****“ №21 сумата 8650
лева /осем хиляди шестстотин и петдесет лева/за проц.представителство на П. Д., в
размер на сумата 10650 лева/десет хиляди шестстотин и петдесет лева/-за
проц.представителство на Д.Т. и 12650 лева/дванадесет хиляди шестстотин и петдесет
лева/- за проц.представителство за Д.Д..
ОСЪЖДА Д. И. Д., Д. А. Т., с горните данни да заплатят на адв. М.а В. от
Ловешка адвокатска колегия сумата в размер на 1080 лева /хиляда и осемдесет лева/–
съдебно –деловодни разноски за настоящето производство.
ОСЪЖДА , М. И. Т., с горните данни да заплати на П. Д. Д. ,с горните данни
сумата в размер на 2600 /две хиляди и шестстотин лева/ лева-депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА М. И. Т., с горните данни, да заплати по сметка на Ловешки окръжен
съд, в полза на бюджета сумата 1007.64 лева/хиляда и седем лева и шестдесет и
четири стотинки/-депозит за вещи лица и сумата 18000 лева /осемнадесет хиляди лева/
-държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на ответника по
чл. 219 от ГПК – ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД-*****, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Г.М.Д.“ № 1.
Между ищците и причинителя на щетата е постановен влязъл в законна сила
съдебен акт, който е не обжалван от страните от 10.05.2024 г.,в който са уважени
предявените от тях облигационни преки искове спрямо причинителя на вредите на
основание чл. 45 от ЗЗД и ,акцесорен иск за законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. В исковото
производство по гр.д. №233/2022 година на ЛОС е участвал ответника по настоящето
производство- застрахователното дружество като трето лице помагач. Третото лице
помагач е обвързано от силата на присъдено нещо, постановен при негово участие в
хипотезата на чл. 223,ал.1 от ГПК. Правни последици спрямо ответника настоящата
инстанция съобразява, като в такъв смисъл, тази страна не може да се позовава на
възражения, които са преклудирани в гр.д. №233/2022 г. на ЛОС.В този смисъл
третото-лице помагач на ответника не разполага с правомощие да навежда възражения
и извършва проц.действия, с изключение на разпореждане с иска. В такава насока са и
мотивите по повод образуване на Тълкувателно дело №1/2025 г. на ВКС по
разпореждане от 27.01.2025 г. с поставен въпрос „Допустимо ли е третото лице-
помагач на страната на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения
срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба?“.
6
Съдът е допуснал на страните гласни доказателства и съдебнопсихиатрични
експертизи, тъй като се произнася по същество на казуса, но съобразява преклудиране
на възраженията на третото лице помагач по мехА.зма на ПТП,вреди,
съпричиняване,фактическите обстоятелства, установени с влязло в сила съдебното
решение по гр.д. №233/2022 г. на ЛОС.
Деянието е извършено на 17.01.2020 г. около 8.20 часа на път ПП 307, км.3 + 700
между с. ***** и гр. *****, където пътното платно е двупосочно, с две ленти
разделени с маркировка непрекъсната линия M1, а широчината на платното за
движение е 7,6 м. Лек автомобил „Тойота“ се движил по посока гр. ***** със скорост
81 км/ч., в дясната по посоката си лента за движение. При км 3+730 на път 1-3,
вследствие на движение със скорост над критичната за кривата, „Тойота“-та внезапно
се поднася и навлиза в лентата за насрещно движение, където в същия момент там се
движи л. а. „Волво“ със скорост 52 км/ч. Водачът на лекият автомобил „Волво“ е
възприел визуално лекия автомобил „Тойота“. След това се е отклонил надясно и
задействал аварийно спирачната система, но надлъжното разстояние е недостатъчно и
настъпва удар между лявата странична част на л. а. „Волво“ и предна лява част на л. а.
„Тойота“. След удара, автомобилите се разделят и след ротации и транслации се
установяват на местата описА. в протокола за оглед. Времето е било зимно, студено,
мрачно, мъгливо, поради паднали краткотрайни валежи от сняг след самото
настъпване на ПТП- метеорологичен бюлетин към ДП 22/20 г. Пътното платно е било
заледено,неопесъчено и хлъзгаво.Установена е скорост на автомобилите преди удара
за л.а. „Тойота“-81 км/ч и за л.а. „Волво“-52 км.ч.В района на произшествието няма
пътни знаци допълнително огрА.чаващи скоростта и максимално допустимата скорост
на движение е 90 км/ч.При конкретните метеорологични и пътни условия водачът на
л.а. автомобил „Тойота е управлявал с несъобразено висока скорост, която е била над
критичната за завоя 74 км/ч. Лекият автомобил „Волво“ - 850 с ДК № OB 46-51ВМ е
оборудван с инерционни предпазни триточкови колА. на предните две седалки и отзад
за три броя места, които са с обтегачи-мехА.чни (пружини), както и с два еърбега -
пред водача/във волана/ и в арматурното табло пред пътника до него. коланите и
еърбеците са сработили, но ударът е бил в зоната на предна лява колона и предна лява
врата, което е предизвикало хлътването им навътре в купето и в зоната на тялото и
главата на водача А.. А. А. е бил с поставен предпазен колан, тъй като в противен
случай тялото /главата/ би се „нанизало“ на пречупената под почти прав ъгъл и
насочена назад и навътре предна лява колона, която също е изиграла роля в
пораженията по тялото на А. /ФК 12 и ФК 13 от фотоалбума по ДП 22/20 на РУ-*****/
и би загинал на място.
Възраженията за движение на лекият автомобил с превишена скорост от
пострадалия А. А. и за непоставен или неправилно поставен обезопасителен колан са
приети за неоснователни в съдебния акт по гр.д. №233/2022 г. на ЛОС. А. Д. А.,като
последица от пътно-транспортното произшествие е получил политравма, изразяваща
се в кома и тежка мозъчна контузия, увреждане на четирите мозъчни стомахчета –
исхемични изменения на мозъчния паренхим – атрофия на мозъчната кора и данни за
дихателна недостатъчност, налагаща извършването на трахеотомия и изкуствена
белодробна вентилация, поради тежката гръдна травма и наличието на травматичен
хемопневмоторакс, както счупване на таза и ребра, с оглед на което същият е бил на
лечение в болницата в Плевен 5 месеца – от 17.01.2020 г. до 08.06.2020 г., като
заболяването на А. е протекло програмирано, с множество изследвания, множество
консултации, активно и адекватно лечение. А. А. е постъпил на лечение на 17.01.2020
год. в съзнание, контактен и адекватен. На 20.01.2020 год. е бил в тежко общо
7
състояние, не контактен и след проведен консулт с невролог е установено, че пациента
е изпаднал в кома, в каквото състояние е изписан на 08.06.2020 г. с окончателна
диагноза: Контузио корпорис генерализата. Контузио капитис. Контузио торацис. По
време на престоя си в болничното заведение е претърпял операции на 17.01.2020 г. и
на 20.01.2020 г. - епикриза изх. № 2284 от Клиниката по Анестезиология и интензивно
лечение към УМБАЛ ***** ЕАД – Плевен.Периодът на лечение на А. А. е продължил
до 08.06.2020 г. в УМБАЛ ***** ЕАД – Плевен като е бил под наблюдение от екип на
различни специалисти –хирурзи, неврохирурзи, микробиолози, хематолози. При
последния медицински преглед на 22.05.2020 г. е констатирано, че е получен
исхемичен инсулт в БЛЗМА, малкомозъчна и корова атрофия, реактивен плеврит в
ляво ,възпалителни промени двустранно върхово. Той бил неконтактен ,със стабилна
хемодинамика и дишане през трахеостомна канюла, във вегетативно състояние .
Изписан е поради влошеното здравословно състояние,спрямо което са били изчерпани
терапевтичните възможности. В болницата е бил посещаван от сестра си П. Д., която
проявявала интерес към лечението му, контактувала с медицинските специалисти и
изисквала полагане на качествени грижи за него.
А. А. е бил настанен в дома си в с. ****, Ловешка област и за него полагали
грижи А. Р.-жената с която живеел във фактическо съжителство, сина му К. Д. и П. Д..
Първият месец денонощно П.Д. обгрижвала брат си, а след това е ходела по няколко
пъти на ден. Родителите на А. Д. го посетили няколко пъти в дома му, като бащата
довел кучето му в опит да установи контакт и да го изведе от „будната кома“. А. Р. не
одобрявала това поведение, тъй като държала на хигиената при А. Д. и ограничила
достъпа им.След това започнала да заключва вратата .След като А. Р. и сина и решили
да осигурят преглед и консултация в болница в Истанбул, П. Д. им дала 5000 лева , за
да подпомогне разходите. При извършен ядрено магнитен резонанс на главен мозък е
констатирана дифузна атрофия, довела до дилатация на мозъчните вентрикули,
микроангиопатия с исхемично дифузна увреда до подкоровите зА. дълбоко в
перивентикулното вещество.Прегледите в болница „Реяп“-Истанбул са извършени от
23.03.2021 г. до 26.03.2021 г.На 26.03.2021 г. А. А. е настанен в хоспис „Зора“-гр.
*****. По повод настаняването му в хоспис отношенията между П. Д. и А. Р. се
влошили, тъй като сестрата на А. А. искала той да остане в дома си и да продължи да
го обгрижва.При сключване на договора с хосписа Р. поставила изискване А. да бъде
посещаван от родителите си с нейно и на сина и позволение и придружавани от сина
и. Д. Д. била закарана от Кр.Д. веднъж да види сина си.На 11.06.2021 г. са намерени
урокултури ,лекувани по Анибиограма,както и данни за възпалителни процеси у А..
При преглед от невролог е установено,че А. не възприема никакви стимули от
външната среда и не може да бъде осъществен контакт с него, не разбира и не
изпълнява инструкции, не следи поглед, не реагира на болкови и звукови дразнения,
храни се с гастростома, има пареза на дъвкателната и гълтателната мускулатура, има
квадрипареза-.неподижни крайници с конктрактури във всички стави, не контролира
тазовите резервоари.
Предвид фактическото развитие на казуса, установяването на причинна връзка
между уврежданията, а в последствие смъртта на А. А. е от съществено значение. По
медицинската документация може да се проследи, че вегетативното състояние на А.
А. е резултат на дифузното аксонално увреждане, което се представя и без доловими
огнищни травми или с множество хеморагични и нехеморагични зони, в които се
установява разкъсване, ретрахиране и регененерация на аксоните. Тази травма засяга
бялото мозъчно вещество най-често на границата с мозъчната кора, като резултат от
сили на линейно ускорение, в каквито условия е получена травмата - рязка промяна на
8
посоката и скоростта на движение при челния удар между процесните автомобили.
Здравословното състояние на А. А. непосредствено преди смъртта му е било крайно
тежко, в кахексия, вегетативно състояние с давност повече от 1 година и 10 месеца -
неконтактен, няма реакция на болеви дразнения, няма гълтателен рефлекс и се храни
сондово. Дишането било спонтанно, налагащо чести аспирации през трахеостомата
поради натрупване на секрети. А. А. се е нуждаел и е получавал палиативни грижи. За
А. били полагани професионално грижи, с множество проследявания на състоянието
на пациента клинично и лабораторно, провежданата ежедневно рехабилитация,
консултации с необходимите специалисти, антибиотично лечение по антибиограма.А.
Д. А. е починал на 05.11.2021 г. -извлечение от акт за смърт № 2264/18.11.2021 г.
Непосредствената причина за смъртта на А. А. е задълбочаващата се дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност, развили се на базата на белодробен и мозъчен оток,
настъпили на фона и като усложнение на вегетативното състояние с травматична
генеза-пътно-транспортното произшествие на 17.01.2020 г.
След смъртта на А. А. на 05.11.20221 година,А. Р. поискала да се извърши
аутопсия и погребението било две седмици по-късно. За датата и мястото на
погребението Р. съобщила във фейсбук, но не казала лично на родителите на А. и
неговата сестра. П. Д. била блокирана във фейсбук от А. Р. и нямала информация за
точната дата на погребението. П. Д. и родителите на А. не могли да присъстват на
погребението, нито на организираните от Р. панихиди, но те самостоятелно
посещавали гроба на А. А. и скърбели за него.
В настоящето производство са предявени активно субективно и обективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45,
ал.1 от ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД и чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ, както следва:
- Иск на Д. И. Д., ЕГН ********** против ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД-
*****, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Г.М.Д.“ № 1,
да заплати сумата 200,000.00 (двеста хиляди) лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от изпадането в „будна кома“ и смъртта на
нейния син А. Д. А. на 05.11.2021 г., в резултат на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 17.01.2020 г. около 08:20 ч. на път ПП 307, км. 3+700 между с. ***** и
гp. *****, обл. Ловеч, реализирано от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от дата 17.01.2020 година до окончателното изплащане.
- Иск на Д. А. Т., ЕГН ********** против ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД-
*****, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Г.М.Д.“ № 1,
да заплати сумата 150,000.00 (сто и петдесет хиляди) лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от изпадането в „будна кома“ и смъртта на
сина му А. Д. А. на 05.11.2021 г., в резултат на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 17.01.2020 г. около 08:20 ч. на път ПП 307, км. 3+700 между с. ***** и
гp. *****, обл. Ловеч, реализирано от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от дата 17.01.2020 година до окончателното изплащане.
- Иск на П. Д. Д., ЕГН ********** против ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД-
*****, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Г.М.Д.“ № 1,
да заплати сумата 100,000.00 (сто хиляди) лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от изпадането в „будна кома“ и смъртта на
брат й А. Д. А. на 05.11.2021 г., в резултат на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 17.01.2020 г. около 08:20 ч. на път ПП 307, км. 3+700 между с. ***** и
гp. *****, обл. Ловеч, реализирано от застрахован при ответника по застраховка
9
„Гражданска отговорност“ водач, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от дата 17.01.2020 година до окончателното изплащане.
- Иск на П. Д. Д., ЕГН ********** против ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД-
*****, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Г.М.Д.“ № 1,
да заплати сумата 2,600.00 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди –
депозит за вещи лица, ведно със законна лихва върху тази сума, начиная от 17.01.2020
г. до окончателно изплащане.
- Иск на С. Й. Г., ЕГН ********** против ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД-
*****, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Г.М.Д.“ № 1,
да заплати сумата 31,950.00 лева, присъдени по гр.д. № 233/2022 г. но описа на
Ловешкия окръжен съд по реда на чл. 38 ЗАдв., във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за процесуално представителство
по делото, от които на Д. И. Д. – 12,650.00 лв., на Д. А. Т. – 10,650.00 лв., на П. Д. Д. -
8,650.00 лв.
Претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ е пряк иск, на увреденото лице срещу
застрахователя на деликвента, за причинените от него имуществени и неимуществени
вреди, до размера на застрахователното покритие. Отговорността на застрахователя е
обективна, безвиновна има обезщетително-гаранционен характер. За уважаването на
иска освен доказване на фактическият състав на деликтната отговорност, се изиска
доказване на още застрахователно правоотношение по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, действаща към момента на увреждането и предварително
отправена на писмена претенция по чл. 380 КЗ, с посочване на банковата сметка, по
която да извършат плащА.я от страна за застрахователя.
В хода на настоящето производство е направено възражение от ответника,
че предвид уважаване на исковете по чл. 45 от ЗЗД спрямо прекия причинител,
исковете спрямо застрахователя са недопустими. В чл. 219 от ГПК е установена
възможността за участие в гражданските дела на подпомагаща страна. Инициативата
за включването и в процеса може да произлиза от една от главните страни- при
привличане на трето лице помагач или да се обосновава с интерес от участие в
производството- при встъпване в процеса. Предвид обхвата на правомощията на тази
подпомагаща страна, законодателят е определил преклузивен срок за нейното
привличане от ищеца - в първо съдебно заседание, а ответника с отговора по чл. 130 от
ГПК на исковата молба. Встъпването на третото лице е със срок до приключване на
съдебното дирене, тъй като при преценка , че то търси решение в своя полза ,следва
да може да получи защита на правата сив максимално възможен срок.
Конституирането на третото лице помагач се обуславя от правен интерес за участието
му в процеса, като в такава насока ответникът е обосновал искането си надлежно,
доколкото позовавайки се на застрахователно правоотношение би предявил регресни
права / в т.ч. и по реда на чл. 219,ал.3 от ГПК/към застрахователя при положително
съдебно решение. Третото лице помагач , привлечено при условията на чл. 219 от ГПК
има възможност да направи всички възражения и извършва всички процесуални
действия, с които разполага ответника на основание чл. 221,ал.1 от ГПК-Решение № 68
от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5985/2013 г. Определение № 3650 от 21.11.2023 г.
на ВКС по гр. д. № 1581/2023 г.,предвид тяхното преклудиране по аргумент от чл. 223
от ГПК. По гр.д. 233/2022 г. на ЛОС Д. Д., Д. Т. и П. Д. са били ищци-насрещна страна,
а застрахователното дружество е било подпомагаща страна/привлечена от ответника-
деликвент/ . Последиците, които се целят с участието на третото лице е да бъде
обвързано от силата на присъдено нещо в отношенията с насрещната главна страна и
от решаващата сила на мотивите във вътрешните отношения с подпомаганата страна.
10
Върховен касационен съд е имал повод да се произнесе по правен въпрос
допустим ли е иск на увреденото лице срещу застрахователя, след като разполага с
осъдително решение срещу прекия причинител с решение №135/01.11.2012 г. по т.д.
№281/2011 г. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 /2010 година гр. *****, 06.06.2012
год. по т.д. №1/2010 г. на ***** колегия на ВКС. Настоящата инстанция споделя
утвърдената съдебна практика, че се касае не до недопустимост на иска, а до неговата
основателност. В такава насока следва да се приемат и постановките по ТР № 2 от
6.06.2012г. по т.дело № 1/2010г. на ОСТК на ВКС. Уважаването на прекия иск срещу
деликвента по чл.45 ЗЗД не рефлектира върху допустимостта на прекия иск на
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”
Последицата от уважаване на исковата претенция на основание чл.45 ЗЗД е създаване
на сила на присъдено нещо спрямо застрахователя на гражданската отговорност на
основание чл. 223,ал.1 от ГПК, предвид качеството на ищците на главна насрещна
страна-ищци , а на ответника на подпомагаща страна по гр.д. 233/2022 г. на ЛОС. По
предявения иск срещу застрахователя по чл. 432 от ГПК настоящата инстанции следва
да се произнесе по същество като съобрази действието на чл. 223,ал.1 от ГПК. В т.1 от
ТР №2/2012 г. е изяснено, че основателността на иска спрямо застрахователя се базира
на удовлетворяване на пострадалия чрез получаване на присъденото по иска по чл. 45
от ЗЗД обезщетение. В съдебно заседание на 15.01.2025 г. по повод изясняване от съда
на обстоятелствата по казуса относно извършено плащане,проц.представител на
ответника е заявил,че до момента са изплатили на други пострадали – съпругата и
детето на А. около 1000000 лева, като предходната седмица са направили плащане по
друго дело също на тези роднини. Изрично се заявява, че застрахователят отказва
плащане, като счита, че само съпругата на А. се е грижила за него, а майка му не е
била на неговото погребение. Настоящата инстанция намира, че предвид действието на
чл. 223,ал.1 от ГПК спрямо ответника, който е бил трето лице помагач на ответника по
гр.д. 233/2022 г. на ЛОС фактическите обстоятелства и определените като размер
обезщетения за всеки от ищците са установени. В настоящето производство
застрахователят,може да въведе правопогасяващи възражения-изплащане на
обезщетенията ,присъдени по гр.д. №233/2022 г. или нови обстоятелства, каквито
твърдения не са посочени и не са доказани и следователно предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
Създадена е сила на присъдено нещо по отношение на деянието- непозволеното
увреждане ,предвид установяване на вината на М.Т., доказване на мехА.зма на
деянието, вредите за ищците като последица от смъртта на А.,причинната връзка
между уврежданията,настъпилата в последствие смърт.Фактическият състав на
деликта включва кумулативното наличие на четири елемента: извършено
противоправно деяние – действие или бездействие; причинени вреди – имуществени
или неимуществени; вина на причинителя и причинна връзка между увреждащото
деяние и настъпването на вредите. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законова
оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
М. И. Т., чрез противоправно и виновно поведение, изразено в нарушение на
правилата за движение по пътищата е предизвикал процесното пътнотранспортно
произшествие и причиняване на тежка телесна повреда на А. Д. А., от която е
последвала по –късно и смъртта на пострадалия. С влязло в сила на 31.03.2021 г.
споразумение по НОХД № 25/2021 г. по описа на РС - *****, М. И. Т. е признат за
виновен и осъден за това, че на 17.01.2020 г. около 8.20 часа на път ПП 307, км.3 + 700
между с. ***** и гр. *****, посока на движение с. *****, при управление на
11
собствения лек автомобил „Тойота“, модел „РАВ 4“ с peг. № *****, нарушил правилата
за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което и
по непредпазливост причинил на А. Д. А. тежка телесна повреда – продължително
разстройство на съзнанието, обусловено от хронично вегетативно състояние кома.
Поради несъвместимите с живота увреждания и последвали усложнения в резултат на
претърпяното ПТП, А. А. е починал на 05.11.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 300
от ГПК, влязлата сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Исковете на основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД против М.Т. са били уважени като
основателни по гр.д. 233/2022 г. на ЛОС, но сумите по тях не са били изплатени от
прекия причинител и застрахователя,като е установена причинна връзка между това
виновното деяние и и последвалите неимуществени вреди-смъртта на А..
управляваният от Т. лек автомобил притежава валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по със срок на действие,
обхващащ датата на възникване на деянието. Застраховател по този договор е
ответникът, затова последният следва да заплати на увредените лица застрахователно
обезщетение за причинените им вреди, вследствие ползването на моторното-превозно
средство-чл. 493 КЗ. Обезщетението за неимуществени вреди, попада в обхвата на
покритие на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 493, ал.
1, т. 1 КЗ. Неимуществените вреди следва да се определят съгласно чл. 52 ЗЗД по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди.
Дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищците е обосновано от
пряката родствена връзка между Д. и Д. Т.и, които са родители на починалия А. А. и
изключителните страдания на неговата сестра П. Д. .
Следва да се съобрази, че в казуса застрахователят отговоря до размера на
отговорността на причинителя по отношение на присъдените обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди.
Дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищците е произтекло от
пряката родствена връзка на Д. И. Д. и Д. А. Т., които са родители на А. Д. А.. Д. А. Т.
е страдал и тежко е възприел уврежданията на своя син-А. А.. След изпадането на сина
му в „будна кома“, която е продължила до неговата смърт повече от една година, той
се е чувствал безпомощен, тъй като не можел да повлияе за подобряване на тежкото
състояние на сина си. Поради влошените отношения с А. Р. бил отказан достъп до
сина му, както в дома на сина му, а по късно и в хоспис „Зора“-*****. Въпреки
недобрите отношения с А. Р., А. А. поддържал контакти с родителите си преди смъртта
си. Бащата е изпитвал мъка,възприемайки тежкото състояние на своя син, липсата на
контакт с него и нежелА.ето да бъде допуснат до него след определен момент от
жената, с която синът му съжителствал. Поради ограниченията,които А. Р. е въвела
относно посещенията при А. А. в хоспис „зора“-***** Д. Т. не могъл да посещава
редовно сина си. Т. страда от разстройства в адаптацията, протрахирана депресивна
реакция, което представлява състояние на субективен дистрес и емоционално
разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в
периода на адаптация към значими жизнени промени. Разстройството все още не е
отзвучало и има изразена неврастеннна и депресивна симптоматика. Смъртта на А. е
травма, която Д.Т. не приема, изявява неврастеннна и депресивна симптоматика и се
нуждае се лечение –медикаментозно и консултативно.
12
Съдът е отчел икономическите условия към 2021 година, причинната връзка
между уврежданията и смъртта на А. и пътно-транспортното произшествие, вината на
М. Т., като причинител на деянието. А. няма вина за настъпилото пътно-транспортно
произшествие, както и не е съпричинил вредоносния резултата с несъобразена скорост
или непоставяне на обезопасителен колан. Д. Т. преживял силни страдания след
тежките увреждания и смърт на детето си. Съдът е приел по съдебното решение по
гр.д. №233/2022 г., че дължимото обезщетение възлиза на сумата 150000 лева и
предявеният иск от Д.Т. е бил уважен в този размер,следователно искът в настоящето
производство спрямо застрахователя също е основателен за тази сума, тъй като не се
представиха гласни или писмени доказателства за недължимост на сумата.
Д. И. Д. страда от биполярно афективно разстройство - депресивен епизод.
Изживеният стрес и травма са довели до обостряне на нов депресивен епизод и са
влошили психичното и заболяване. Депресивният епизод е бил тежък, без психотични
симтоми със суицидни мисли. Дарина Д. се е влошила изключително много от
преживяната травма до степен на тежък депресивен епизод. По време на този епизод
грижи за нея са полагали близките и - дъщеря и съпруг, което допълнително утежнява
семейната ситуация. След включване на терапия някои от симптомите са се повлияли,
но все още е налице депресивно състояние. Д.Д. преживяла особено тежко
невъзможността да бъде със сина си до края на живота му, недопускането да го
обгрижва, както и трудно осмисля невъзможността да участва в погребението му.Тези
данни определят извод, че Д. е получила влошаване на психическото си състояние,
което отключило суицидни мисли и понастоящем не е преодоляно. На майката е
определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 200000 лева. В
хода на настоящето производство не са представени надлежни доказателства-писмени
или гласни, че Д. Д. има подобрение в състоянието,а са навеждА. доводи по
преклудирани възражения относно състоянието и в гр.д. 233/2022 г. на ЛОС.
Икономическите условия в страната към 2021 г. са били преценени като база на
обезщетението. Същевременно майката е имала много добри отношения със сина си
преди неговата смърт, въпреки проблемите в общуването А. Р.. Майката възприела
много тревожно и изживяла стрес от страданията на своя син , който изпаднал в кома
и последвалата му смърт.Въпреки влошеното си здравословно състояние тя го
посещавала в дома му , а после могла да го види само веднъж в хоспис „Зора“. Тази
невъзможност да му помогне, да се погрижи за него, да участва в погребението му и
последвалите суицидни мисли при екцесиране на депресивното състояние и
биполярнотои разстройство са мотивирали съдът да определи по-висок размер на
дължимото обезщетение - 200000 лева по гр.д. 233/2022 г. на ЛОС и застрахователя
дължи заплащането на посочената сума и в настоящето дело, тъй като не е представил
доказателства, че тя е изплатена или недължима.
П. Д. е предявила иск за заплащане на сумата 100000 лева –обезщетение за
неимуществени вреди спрямо застрахователя,в качеството на съребрен роднина-сестра
- на А. А..С Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 година за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления,
е конкретизирано, че за "жертва на престъпление" се приема физическо лице,
претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или
икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление;а така също и членове
на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са
претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. В дефиницията "членове на
семейството" се включват съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана,
постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия,
13
братята и сестрите, и издържА.те от жертвата лица. Следователно Директива
2012/29/ЕС не лимитира кръга на увредени лица и се включват такива, които по силата
на своята роднинска или емоционална връзка с пряката жертва на престъплението,
търпят вреди от смъртта й. Противоречията в съдебната практика относно кръга на
лицата, които могат да претендират обезщетение бяха преодоляни с Тълкувателно
решение № 1/ 2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. ОСНГТК на
ВКС. В него се посочва, че за всеки конкретен случай ищецът следва да установява
характера, степента и тежестта на преживяното страдание, както и се акцентира върху
изключителността на отношенията им с починалото лице.
П. Д. Д.,имала изключително близки отношения с брат си А. А. преди неговата
смърт, между тях съществувало разбирателство, подкрепа и грижа.А. А. и П. Д. се
събирали на общи празници. П.Д. след пътно-транспортното произшествие, активно е
поела отговорност да подпомогне лечението на брат си, по-късно палиативните грижи
в дома му и дори е предложила те да бъдат продължени, а да не бъде настаняван в
хоспис. Д. вярвала и полагала усилия лично, че нейния брат, получавайки най-добро
лечение и грижи ще се възстанови. Сестрата посещавала брат си в болницата в гр.
Плевен, осигурявайки специална храна,след транспортирането му в дома му в с.
****,Лов. Област. Тя всекидневно го посещавала като го хранела през гастростомата,
сменяла памперсете, отзовавала се на повикванията от А. Р. през нощта при влошаване
на състоянието на А. А.. Цялостното поведение на П.Д. било изключително грижовно,
реално изразявайки съпричастност и поемайки голяма част от грижите за А., въпреки,
че той е имал син и жена, с която е живеел във фактическо съжителство.
Безкористното поведение на П.Д., отделяща цялото си личното си време и
пренебрегвайки нуждите на собственото си семейство, за да се грижи за брат си и да
осигурява необходимите лекарства, рехабилитация, средства за лечение в
чужбина,съдът възприема като изключително по своя характер.Продължителният
период ,в който тя е поддържала това поведение –при пет месеца болничен престой,
последвали палиативни грижи в дома на А. и дори търсейки достъп до него при
настаняването му хоспис, показва, че не се касае до епизодични действия, а до
системно, целенасочено и конкретно отношение на всеобхватна подкрепа и обич към
нейния брат А. А.. Същевременно този дълъг времеви отрязък съдът преценява, че
определя и изключителни страдания, стрес и болка, която тя е трябвало да преживява,
за да бъде опора на брат си,на А. Р. и Кр.Д., а също и на своите родители. Изживените
негативни емоции довели до медикаментозна терапия за преодоляване на последиците
за здравето и,което рязко се влошило.
П. Д. страда от разстройство в адаптацията, смесена Тревожно-депресивна
реакция. Д. има хронична дистимия - тоест симптоми на понижено настроение в
съчетание с лека възбуда и напрежение и тревожност. страданието е резултат на
преживяната психична травма — пътно-транспортно произшествие,увреждането на
брат и, както и неговата последваща смърт. То е увредило нейното здраве, намалило
социалните контакти, довело до тревожност,подтиснатост и самоизолация. Д. няма
критерии за посттравматично стресово разстройство, а за остра стресова реакция при
новината за ПТП-то на А. Д. А.. Интензитета на страданието на Д. е обусловено от
възникването на хроничен стрес, който е кумулирал и вследствие неясното като
прогноза и изход коматозно състояние е довел до разстройство в адаптацията. Предвид
състоянието на А. в първите месеци се налагало ежедневно посещение в болницата. В
този изключително труден период Д. не търсила лечение за , а след установяването на
А. в с. **** и полагането на грижи за него не е настъпило значително успокоение, тъй
като симптомите се засилвали - Д. преминала на медикаментозна
14
терапия..Съшествуващата близка връзка между брата и сестрата е била усилена от
страданието на А.. Същевременно невъзможността да помогне на единственият си
брат ,въпреки многобройните усилия които полагала, впоследствие - да го види Д.
изживява с особена болка. Д. и родителите на А., въпреки близкото си родство не са
допуснати за последните грижи за него и са били против за настаняването му в хоспис
.Този факт засилил депресията, променил характера и-станала раздразнителна, не
желаела да работи и силно ограничении социални контакти.
Съдът в исковото производство против прекия причинител на деликта – М.Т. е
приел, че обезщетението за неимуществени вреди на П. Д. следва да бъде определено
в размер на сумата 100000 лева. Съобразени са икономическите предпоставки към
процесния период, изключително близките отношения с А. А., полагането на
продължителни грижи за А., тежките последици за здравето на Д.,довели до
лекарствена терапия и влошили нейното заболяване,преживения хроничен, тежък и
продължителен стрес и страдание. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът съобразява и съдебната практика по аналогични казуси – съдебно
решение №91/27.04.2021 г. по гр.д.в.х. №382/2020 г. на ВТАС.
Съдът е сезиран и с облигационен иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата 2600 лева-депозит за вещи лица ,предявен от
П.Д., които са били изплатени по гр.д. №23382022 г. на ЛОС. Предвид отразените в
мотивите на съдебното решение от 10.05.2024 г. обстоятелства,след преценка на
представените писмени документи по внасяне на сумите за съдебни разноски –депозит
за вещи лица от П.Д. в размер на сумата 2600 лева,осъдителния диспозитив по гр.д.
433/22 г. на ЛОс,липсата на реално плащане на сумата ,следва да бъде уважен
предявения иск.
Следователно при действие на съдебно решение №85/10.05.2024 г. на ЛОС и
съобразно съдът счита, че обезщетението за причинени неимуществените вреди на Д.
И. Д. следва да бъде определено в размер на 200000 лева, на Д. А. Т. -150 000 лева , а
на П. Д. следва да бъде уважен за сумата 100000 лева-обезщетение за неимуществени
вреди от увреждането-изпадане в „будна кома“ и смъртта на А. А. и 2600 лева-
обезщетение за имуществени вреди-депозит за вещи лица.
В хода на производството е предявен иск от адв. Г. против ответника за
заплащане на сумата 31950 лева- адв. хонорар , заплатен в гр.д. №233/2022 г. на ЛОС.
Съдът намира, че посочения адв. хонорар е присъден по гр.д. 233/2022 г. на ЛОС, като
дължимостта е преценена и не следва повторно да се обсъжда.
С оглед основателността на главните облигационни искове за всеки от
родителите и П. Д. е основателен и доказан и акцесорния иск с правно основание чл.
86 от ГПК, за присъждане на законна лихва върху нея, начиная от датата на
увреждането – 17.01.2020 г. до окончателно изплащане на сумата.Застрахователят
дължи законна лихва за периода от настъпване на застр.събитие до поискването му за
чужди задължения- на деликвента, а от датата на поискване на собствено основание за
виновно неизпълнение. РазгрА.чението на тези два периода в казуса не е необходимо,
доколкото законната лихва се дължи от най-ранната дата – 17.01.2020 г. до
окончателно изплащане.
Предвид вида на настоящето производство и съотносимостта му спрямо
правните последици от съдебния акт по гр.д. №233/2022 г. на ЛОС адв.
възнаграждение на проц.представител на ищците следва да бъде намалено спрямо
сумите, следващите като минимални размери по Наредба №1/2004 г. Съдът счита ,че
адв. възнаграждение на адв. Г. - пълномощно от 15.07.2024 г. и договор за правна
защита и съдействие №10955, на основание чл. 38 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.5 от
15
Наредбата за адв.възнаграждения, следва да бъде размер на сумата 3000 лева за всеки
от тримата ищци,дължим от ответника съобразно изхода от спора. Касае се до дело, по
което са извършвани проц.действия без да е необходимо събиране на доказателства за
изяснените обстоятелства по гр.д. №233/2022 г., както и проц.представител на ищците
е посочил още в исковата молба. Съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да
заплати по сметка на съда сумата 1400 лева-изплатен депозит за вещи лица,както и на
ищците сумата 18000 лева- д.такса по делото, а на адв. Г. сумата 1278 лева. Водим от
изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45, ал.1 от
ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД и чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ, ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД-*****,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да
заплати на Д. И. Д., ЕГН ********** , с адрес: с. ****, Община *****, ул. „****“ №
1, сумата 200 000 лева /двеста хиляди лева/ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от изпадането в „будна кома“ и
смъртта на нейния син А. Д. А. на 05.11.2021 г., в резултат на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на на 17.01.2020 г. около 08:20 ч. на път ПП 307, км.
3+700 между с. ***** и гр. *****, обл. Ловеч, ведно със законна лихва върху тази
сума, начиная от 17.01.2020 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45, ал.1 от
ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД и чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ, ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД-*****,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да
заплати на Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес: с. .****, Община *****, ул. „****“ № 1,
сумата 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от изпадането в „будна кома“ и
смъртта на неговия син А. Д. А. на 05.11.2021 г., в резултат на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на на 17.01.2020 г. около 08:20 ч. на път ПП 307, км.
3+700 между с. ***** и гр. *****, обл. Ловеч, ведно със законна лихва върху тази
сума, начиная от 17.01.2020 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45, ал.1 от
ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД и чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ, ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД-*****,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да
заплати на П. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: с. ****, Община *****, ул. „****“ № 1,
сумата 100 000 лева /сто хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания от изпадането в „будна кома“ и смъртта на нейния
брат А. Д. А. на 05.11.2021 г., в резултат на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на на 17.01.2020 г. около 08:20 ч. на път ПП 307, км. 3+700 между с. *****
и гр. *****, обл. Ловеч, ведно със законна лихва върху тази сума, начиная от 17.01.2020
г. до окончателно изплащане и 2600 лева-обезщетение за неимуществени вреди-
съдебни разноски по гр.д. №233/2022 г. на ЛОС.
ОСЪЖДА ,на основание чл. 38 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.5 от Наредбата за
адв.възнаградения, „Далл Богг: Живот и здраве“АД-*****, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. *****, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да заплати на адвокат С. Г.-
Ловешка адвокатска колегия,гр.Ловеч, ул. „*****“ №21 сумата 31,950.00 лева,
присъдени по гр.д. № 233/2022 г. но описа на Ловешкия окръжен съд по реда на чл. 38
ЗАдв., във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатските
16
възнаграждения за процесуално представителство по делото, от които на Д. И. Д. –
12,650.00 лв., на Д. А. Т. – 10,650.00 лв., на П. Д. Д. - 8,650.00 лв ,9000 лева /девет
хиляди лева/за проц.представителство на ищците в настоящето производство или
по 3000 лева за всеки един от тях поотделно, както и сумата 1278 лева-внесена
държавна такса.
ОСЪЖДА „Далл Богг: Живот и здраве“АД-*****, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. *****, бул. „Г.М.Д.“ № 1, с горните данни, да заплати по
сметка на Ловешки окръжен съд, в полза на бюджета сумата 1400 лева-депозит за
вещи лица и сумата 18000 лева /осемнадесет хиляди лева/ -държавна такса върху
уважените исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
стрА.те пред Апелативен съд – Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
17