Определение по дело №1838/2020 на Окръжен съд - Бургас

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

           

№ 260053                                               14.08.2020 г.                                    град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  I-ви  въззивен  граждански състав, на четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                           Членове:  1. Пламена Върбанова

          2. мл.с. Детелина Димова

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1838 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Янка Табакова против Решение№ 46/04.06.2020г. постановено по гр.д. № 795/2019г. по описа на РС Средец, с което съдът е осъдил Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР да заплати на Б.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 1546,50 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.11.2016 г. – 30.11.2019 г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 350,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Със същото решение, съдът е осъдил Главна дирекция “Гранична полиция“ – МВР да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на PC - Средец държавна такса в размер на 61,86 лева /шестдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/, държавна такса от 5,00 лева /пет лева/ в случай на издаване на изпълнителен лист, както и разноски за експертиза в размер на 150,00 лева /сто и петдесет лева/.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, несъобразено с приложимите към спорните въпроси по делото норми и необосновано. Посочва се, че за положения от ищеца труд на работни смени, съгласно утвърдени графици, отработеното време се отчитало сумарно като при това изчисляване след прихващане на положителните и отрицателните разлики, бил формиран резултат, който в случай, че надвишавал нормата на работните часове, се заплащал като извънреден труд. При изчисляването на отработеното време и компенсирането на положения извънреден труд била приложена специалната уредба, съдържаща се в ЗМВР. Оспорва се като неправилен изводът на първоинстанционния съд за субсидиарно приложение на Кодекса на труда по отношение на правоотношенията между държавните служители, работещи в МВР, какъвто е ищецът и ответната дирекция, защото нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ, за което като пример се сочат  конкретни  разпоредби  в ЗДС, чрез които се препраща към норми на КТ. Прави се анализ на приетите подзаконови нормативни актове към КТ, ЗДС И ЗМВР, чиято цел била да детайлизира съдържащата се в нормативния акт от по – висока степен уредба. Изброени са както наредбите, приети на основание КТ и ЗДСл, така и тези, приети на основание законовата делегация, уредена в чл. 179, ал. 2 от ЗМВР. Излагат се аргументи, че след като отделните наредби уреждат една и съща материя, то предвид качеството на ищеца като държавен служител по чл. 142, ал. 1 т. 1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение се определяло от нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДС , така и спрямо КТ. Възразява срещу изводите на районния съд за приложимост на НСОРЗ поради съществуваща празнота в правната уредба, относима към спорния по делото въпрос, тъй като счита, че правната регламентация в областта на правоотношенията с държавните служители в МВР е пълна и изчерпателна, като именно специалните наредби, приети на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР следва да намерят приложение. В тази връзка допълва, че защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по – високо заплащане и по – висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд , почивките, отпуските и други придобивки, по – благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и лицата, работещи по трудово правоотношение. Посочва, че неприложимостта на чл. 9 от НСОРЗ се извежда и от липсата на две от предпоставките, визирани в същата норма, а именно: продължителност на нощното работно време, по – малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. В случая, заявява, че продължителността на дневното и нощното време била еднаква, както и, че не е била налице работа по трудови норми. За сравнение посочва, че в КТ законодателят бил предвидил различна продължителност на нощния труд в сравнение с дневния такъв, като не така бил уреден въпроса в ЗМВР. Според въззивника, именно защото нормалната продължителност на дневния и нощния труд, полаган от държавните служители била еднаква, а именно 8 часа и за двете, коефициента, изчислен по същия алгоритъм, както този предвиден в НСОРЗ, би бил единица. Поради изложеното намира предявените искове за неоснователни и моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемия. Няма искания по доказателствата.

Препис от въззивната жалба е връчен на Б.Н.С. чрез адв. Й.Ж. на 03.07.2020г. като в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК  не е постъпил отговор по същата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.  

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Янка Табакова против Решение№ 46/04.06.2020г. постановено по гр.д. № 795/2019г. по описа на РС Средец, съобразно настоящото определение.  

ВНАСЯ в.гр.д. № 1838/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 30.09.2020 г. от 10,00 часа.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             2. мл.с.