№ 8644
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110135767 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на *********, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК срещу ответника ***********, за признаване за установено, че
Държавата не притежава правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор *********** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017г.,
находящ се в *************, с площ от 841 кв.м.
Ищецът - *********, твърди, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор ***********, по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017г.,
находящ се в *************, с площ от 841 кв.м., по силата на договор за
покупко-продажба от 05.11.2018г., сключен с *********, обективиран в
нотариален акт *********, дело №171 от 2018г., в който имотът бил описан
като ливада с площ от 841 кв.м., четвърта категория, находяща се в
строителните граници в землището на *********, в местност (квартал)
********“, съставляващ поземлен имот №9.
По отношение на посочения имот било издадено Решение №542А на
Поземлена комисия от 17.11.1994г., влязло в сила на 07.12.1994г., въз основа
на което имотът е възстановен на *******, която впоследствие продала имота
на ******** а последният с договор, обективиран в нотариален
**********/2018г., бил п--бит от *********. Твърди, че преди сключване на
договора, обективиран в нотариалния акт от 2018г., е издадено удостоверение
1
с peг. №ОА23-488/01.11.2018г. от областния управител на област София,
съгласно което за имота няма съставен акт за държавна собственост по реда
на ЗДС, както и в удостоверение с рег. № РСЛ18-ГР94-3724/24.10.2018г. от
********* – Район „*********“ е посочено, че за имота няма съставен акт за
общинска собственост и не се открива стар акт за държавна собственост.
Впоследствие след извършена справка ищецът установил, че по
отношение на процесния имот е съставен Акт за държавна собственост
********** (********) от 01.06.1982г., съгласно който процесният имотът
представлява дворно място от 802 кв.м. с двуетажна жилищна сграда,
застроена на 66,14 кв.м., заедно с подобренията и насажденията. Във връзка с
подадено от ищеца Заявление №ОА-23-11316 от 25.08.2021 г. до областния
управител на област София, в което било обективирано искане за отписване
от актовите книги за държавна собственост, областният управител отказал да
издаде заповед за деактуване с мотиви, че макар и да няма съставен акт за
държавна собственост по реда на ЗДС, то старосъставеният такъв не е загубил
правното си действие, поради което и имотът е запазил държавния си
характер, независимо, че е възстановен и със същия са извършени три
разпоредителни сделки.
Ответникът - ***********, в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва иска. Релевира възражение за недопустимост
на предявения иск, тъй като ищецът навежда твърдения, че е собственик на
процесния имот, което прегражда пътя за търсена на защита чрез предявяване
на отрицателен установителен иск, така и съставянето на акт за собственост
не накърнява неговите права. Поддържа, че ищецът не е собственик на
процесния имот, поради което и на това основание за него липсва правен
интерес от предявяване на иска.
Оспорва представеното от ищеца решение на Поземлената комисия и
прави искане на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК да бъде извършен косвен
съдебен контрол за законосъобразност на постановения административен акт,
доколкото Държавата не е била страна в производството пред
административния орган и тя не може да бъде обвързана от този акт. Навежда
възражение, че решението на Поземлената комисия е нищожно и материално
незаконосъобразно, доколкото не са били налице предпоставките за
възстановяване на собствеността. Счита, че надлежно е п--бил процесния
имот въз основа на АДС № ******** (стар **********) от 01.06.1982 г., в
който имотът е описан като дворно място с площ от 802 кв. м., съставляващо
поземлен имот с пл. № ******, заедно с двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 66,14 кв. м., находящо се в **** (*****) *****, кв. 247, м.
******, като посоченият акт на основание § 10 ПЗР ППЗДС (отм.) и § 4 от
ПЗР на ППЗДС (приет с ПМС № 254/15.09.2006 г.) се ползва и с материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства.
Твърди, че имотът е отчужден от
************************************* като посочените лица са били
2
обезщетени в проведената административна процедура, поради което имотът
не подлежи на реституция. Въвежда възражение, че актът на праводателя на
ищеца е нищожен и не е породил вещно-транслативен ефект, поради което и
ищецът не е собственик на имота.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Приети са н.а. от 08.12.1922г. и от 31.05.1927г. за п--биване на имоти по
давност от ***** по отношение на недвижими имоти – празно място махала
******* с площ от 900кв.м., съседи: ********* и път, съответно нива от
около 4дка в местност -- при съседи ******, наследници на **************,
както и по отношение на селище /бивша нива/ със застроено и незастроено
пространство в местно ****** около 6 дка при съседи: *********** и улици.
Приет е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
*********, дело № 171 от 2018г., съгласно който на 05.11.2018г. ********
продава на *********** недвижим имот с идентификатор № ******.******,
като е отбелязано, че при извършване на ката са били представени документи,
сред които и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70,
том 3, дело № 421/2018г. от 04.07.2018г. ********** ****** продава на
******** недвижим имот с идентификатор № ******.******, като е
отбелязано, че при извършване на ката са били представени документи, сред
които и нотариален акт за собствено на недвижим имот **********, дело №
430/2018г., въз основа на който на 04.07.2018г. ********** ****** е признат
за собственик на основание възстановено право на собственост и наследство
на недвижим имот с идентификатор № ******.****** въз основа на Решение
№ 542А от 17.11.1994г. на ПК-община *********, в сила от 07.12.1994г.,
ведно със скица № 508/17.11.1994г. на ПК-община *********, който имот бил
идентичен съгласно удостоверение изх.№ ВС-30-2595/18.11.2015г.
Съгласно решение № 542А/17.11.1994г. ПК Община ********* по
преписка вх.№ 542А/29.04.1992г. от ******* на основание чл.18ж, ал.1,
чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ и протоколи № 2/17.12.1992г. по чл.18г, №
3/18.12.1992г. по чл.18д и № 1/11.11.1992г,. по чл.18е ППЗСПЗЗ е взето
решение за възстановяване правото на собственост на ******* в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, сред които
1.ливада 0.841кв.м., четвърта категория, находяща се в землището на село
*********, местност /квартал/ - имот № 9, кадастрален лист № 388 от КП
изработен от 1950г., при граници /съседи/: от изток улица, от запад без номер
н-ци на Б-; от север №8 н-ци на Т-, от юг № 13-училище. Отбелязано е, че
решението е влязло в сила на 07.12.1994г.
Прието е удостоверение от МЗХГ, ОД Земеделие, ОСЗ--, съгласно което
за имот с идентификатор № ******.****** в гр.София, район *********, м.-,
в ОЗС нямало данни за реституционни претенции от трети лица, като ПИ
3
идентификатор № ******.****** бил идентичен с имот № 9, който бил
възстановен с Решение 542А/17.11.1994г. Прието е и удостоверение от СО,
район *********, съгласно което имот идентификатор № ******.******,
УПИ Х-******, кв.247а, Х-, в районната администрация не се откривали
данни за реституционни производства. Прието е и удостоверение № ОА23-
189/24.10.2018г. на ОУ-Област София, съгласно което за имот с
идентификатор № ******.****** в областната администрация на Област
София по така описания имот в електронния масив не се намират данни за
заявени реституционни претенции, а съгласно удостоверение № ОА23-
488/01.11.2018г. за така описания имот няма съставен АДС по ЗДС.
Представена по делото е и виза за проектиране вх.№ РСЛ19-ТД26-427-
20/21.08.2020г., както и заявление от ищеца до ответника, вх. № ОА23-
11316/25.08.2021г., в което е описано, че по извършена проверка в
общинската администрация по издаване на визата за проектиране се оказало,
че за имота имало съставен АДС № ********/01.06.1982г. на РНС В--,който
имот бил идентичен с имота на ищеца, съответно се иска деактуване на имота,
съответно са приети последващи заявления рег.№ ОА23-1081/31.01.2022 и
рег.№ ОА23-4310/31.03.2022г., с които се представят допълните
доказателства към искането за деактуване. По повод жалба срещу мълчалив
отказ от произнасяне по чл.112, ал.2 ППЗДС – с решение № 1782/16.02.2023г.
по адм.д. № 10204 /2022г. по описа на ВАС е оставена без разглеждане като
недопустима.
Съгласно Акт за държавна собственост на недвижим имот №
********/01.06.1982г. на РНС В-- се установява, че на основание чл.6 ЗС и
чл.77 НДИ се заема държавен недвижим имот в гр.София, ул. ---- *****, ж.к.
Хр.С----, бивша собственост на Б- С-в, М- И. С-ва, Хр- Д. П-а, В- Б. С-ва, - Ат.
С-в, А- С-ва И-. Описано, че се одържавява на основание рег.пр.№ 21/81г.
Заповед РД – 34 – 1622/81г. на СНС за отчуждаване на терена. Заповеди РД-
41-314, РД-41-149, РД-41-688, РД-41-150/82г., РД03503122, РД-35-3001/81г.
на ИК на СНС за обезщетяване с жилища б.с. Одържавено, считано за -- от
14.01.1982г., за М- от 16.12.1981г., за Хр- от 08.01.1982г., за В- от
07.12.1981г., за - от 05.03.1982г., за А- от 08.01.1982г. Одържавеното дворно
място е описано като такова от 802кв.м. Двуетажна жилищна сграда,
застроена на 66.14кв.м. (построена 1950г.), заедно с подобренията и
насажденията описани в оценителния протокол приложен към преписката
имот.пл.№ ******, кв.247, м.Хр.С----. Посочено е, че с платежни нареждания
са изплатени 34.797, 42лв. Учреждението, на което е отстъпен имотът за
ползване е посочен СНС – за колектор. Предаден за управление и
стопанисване на РРСП-р.В.-. Приет е акт **********/23.07.1982г. за
новодържавен имот, съобщение № Ф-424-02-125/19.05.1982г. от СНС
Управление Финанси, удостоверяващ превод на сумата от 34797.42лв. за
имота № ******, както и оценителни протоколи на РНС В.- от 19.05.1981г.
Приобщена е регулачна преписка № 21/1981г., към която са приети
заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД-34-1622/03.07.1981г. на
4
СГНС-ИК, съгласно която по чл.95 ЗТСУ се отчуждава в полза на държавата
недвижимия имот на ул. ---- ***** имот пл.№ ******, от кв.247, м.Хр.С----,
собственици: Б- С-в, М- И. С-ва, Хр- Д. П-а, В- Б. С-ва, - Ат. С-в, А- С-ва И-,
като със заповедта се определя по вид, обща характеристика и брой жилища
на лицата, съответно приети са и заповедите (л.148 и сл.), с които са
определени жилищата като обезщетение на собствениците. Приети са молби,
декларации и удостоверения на обезщетените собственици, както и
оценителни протоколи, съответно жалба срещу оценката.
Приобщена по делото е заверено копие на адм.преписка №
542А/29.05.1992г. на *******, сред която като са налични релевантни
писмени доказателства, а именно (освен цитираните по-горе решение №
542А/17.11.1994г), така и удостоверение за наследници от 14.06.2016г., от
което се установява, че ******* е починала на 13.03.2008г. и е оставила за
наследник ********** ******. Скица (л.96) № 508/17.11.1994г. на имот № 9,
к.л.№ 388 по плана на ********* – гр.София, въз основа по решение №
542А/17.11.1994г. по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ.
Приети са Акт № 0703 за публична общинска собственост от 28.04.1999г.
по чл.2, ал.1 т.4,6 и чл.3, ал.2, т.2 ЗОС на парцел с площ от 9936кв.м., за
училище – 109то ОУ със ЗП от 460кв.м. и разгърната ЗП от 1380кв.м., по-
ранен съставен АДС № 2235/28.05.1963г.
По делото е прието първоначално и повторно заключения на вещи лица
по допуснати делото съдебно-технически експертизи, които съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно изготвени. От същите се установява
следното:
От първоначалното заключение на в.л. И. се установява, че процесният
имот (с идентификатор № *********** по КК на район *********, одобрена
със заповед № РД-18-138.24.07.2017г. на ИД на АГКК, УПУ Х-******,
кв.247а, м. Х-, с площ 776кв.м.), съгласно АДС № ********/01.06.1982г. е
описан като дворно място с площ 802кв.м., двуетажна жилищна сграда
66.14кв.м, подобрения и насаждения, като процесния имот е идентичен с
имота в акта. С решение № 542А от 17.11.1994г. е възстановено право на
собственост на ******* върху имот № 9, представляващ лихвата, 841кв.м.,
находяща се в землището на с.*********, М.-, к.л. 388 по КП от 1950г., който
имот бил заявен с пореден номер 1 от заявлението. В КП от 1950г. имот № 9
бил графично изчислен с площ 1782кв.м., а в решението е възстановен имот с
841кв.м., т..е представлява част от имот № 9. От справка в архива на НАГ, в
разписната книга към КП от 1950г., като собственик на имот № 8 били
записани Софжилфонд и н-ци на Т-. От юг на имот № 13 е училище, а за имот
№ 9 като собственици били записани -- и - С-ви на ¼ ид.ч. от 812 кв.м., с н.а.
от 1964г. Процесният имот бил идентичен с описания в АДС 1982г., като бил
отчужден със заповед № РД-34-1622/03.07.1981г. на председателя на ИК на
СОНС по реда на чл.95 ЗТСУ (отм.) и въз основа на мотивирано предложение
на комисията по чл.265 ППЗТСУ. Първият РП за местността бил одобрен
5
1948г., като със заповед от 1977г. е одобрено попълване на кадастралната
основа на имот пл.№ ****** и създаване на нов имот пл.№ ******а кв.247,
които попадали в УПИ-VI за училище, като с ЧИЗРП за кв.247 се изменя
улицата между кв.211А и 247, а със ЧИЗРП 1997г. за кв. 247 отпада
отреждането на целия кв. 247 за училище, отреждат се индивидуални ДРП,
създава се нов кв.247а, като ДРП е приложен. Съгласно заповед от
03.07.1981г. имот пл.№ ****** е отчужден за изграждане на колектор, което
мероприятие е реализирано, а собствениците на имотите били обезщетени с
жилища.
От повторното заключение на в.л. Б. се установява, че процесният имот е
образуван като част от имот ****** с площ от 841кв.м. по първоначално
одобрените КККР със заповед от 2017г., а за останалите 65кв.м. бил образуван
имот с начин на трайно ползване за второстепенна улица, като съответствал
на частта от имот попадаща в улицата по действащия РП. Територията на
процесния имот била урегулирана още през 1922г. по силата на РП м.V-та
извънградска част ---, одобрен с Указ № 91/24.06.1922г. за уличната
регулация и със заповед № 1997/04.07.1922г. за дворищната регулация,
съгласно който процесният имот съответства на парцел XII779 от кв.247. В
РП от 1992 в частта за кв. 247 е приложен по отношение на уличната
регулация и частично по отношение на дворищната регулация, което се
виждало и от следващият КП преди 1945 и служил като основа на РП м.-----,
одобрен със заповед от 1948г.. Съгласно РП 1948г. в най-южната част на
кв.247 бил нанесен имот № 9 с площ около 6360кв.м., за който били отредени
парцели XII, XIII и терен за училище. Процесният имот съответствал на
парцел XII9. Частта от имот пл.9 в отреждането аз училище била отчуждена
от - П- -- на основание РП 1948г. по рег.преп.323/1949г., като бил съставен
Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 2244/06.01.1953г. на V
райсъвет. Съгласно използваните условни знаци в КП североизточната част на
имот пл.№ 9, за която бил отреден парцел XII, била застроена с постройки:
едноетажна жилищна сграда на един етаж, построена през 1929г. на площ
около 75кв.м,., масивна барака, построена 1930г. на около 50кв.м. и втора
масивна барака, застроена на около 10кв.м. Следващият РП бил изработен
върху същата кадастрална основа и бил одобрен със Заповед №
318/23.01.1956г., според който ДРЛ на парцел XII9 били без изменение
спрямо РП от 1948г. като се изменя УРЛ (улична регулационна линия) с
прилежащата улица от изток поради одобрено разширение на същата, поради
което парцела намалява с около 35кв.м. В КП 1960г. за частта от имот пл.№ 9,
останала извън отчужденото място за училище бил попълнен имот със същия
номер с площ от 1782кв.м., съответстващ на парцели XII9 XIII9. За терена,
отреден за училище, бил образуван нот имот пл.№ 13 с площ от 4678кв.м., в
който била нанесена новопостроената сграда на училището. В разписната
книга към РП 1956г. в имот пл.№ 9 за парцел XII били регистрирани Б- С-в и
- -- С-в въз основа на н.а. № 110, т.XIII, дело № 2036/1964. За ¼ ид.ч. от
812кв.м. През 1971г. било направено заснемане на нов КП на кв. *********,
6
който бил изработен през 1972г. В кад.лист № 388 от този план бил нанесен
имот пл.№****** с площ 1650кв.м., съответстващ на парцели XII9 XIII9 от
кв.247 по РП 1956г. Въз основа на КП 1972г. бил изработен ЗРП на
местността одобрена със заповед от 1975г., като съгласно РП за имоти пл.№№
1055, 1056, 1057, 1058, 1059, ******, 1061, 1063, 1064 и 1065 от
кадастралната основа на кв.247 не са били отредени индивидуални ДРП, а
били включени в разширение на терена за училище, за който бил отреден нов
парцел VI с площ 12025кв.м предвидено било изменение на профила на ул. ---
- чрез разширяването . От имот пл.№ ****** в разширението на улицата от
изток попадали 54кв.м.,а по цифров модел 65кв.м., в разширението от запад
попадали около 45кв.м., а останалата част от имота попадала в парцела за
училище. В ЗПР от 1975г. не било отразено предвиждане за изграждане на
колектор на територията на имот пл.№****** и съседните му от кв.247. Със
заповед от 29.03.1977г. било одобрено попълване на кадастралната основа
(КПО) на нов имот пл.№ ******а образуван от западната половина на имот
пл.№ ****** и съответстващ на парцел XIII9 от кв.247 по отношения РП от
1948г. Вследствие на изменението на одобрения КП площта на имот пл.№
****** се редуцирала на 840кв.м. В Разписната книга на пл. район V-53-II от
1972г. за собственици на имот пл.№ ****** били записани Хр- -- П-а, С-в --
(задраскан), А- С-ва И-, -- и - --и С-ви въз основа на н.а. № 99 том15, дело №
179/27 и нот.акт № 123, том 2, дело № 411/22г. При действието на ЗРКП на
м.********* –Х-, одобрени със заповеди от 1975 и 1977г. била проведена
отчуждителна процедура по регулачна преписка № 21/1981г. на РНС В--.
Мероприятието съгласно ЗРКП от 1975г. за разширение на терена и
доизграждане на съществуващото училище в кв.247 не било реализирано. В
тази връзка е процедирано към частично изменение на ЗПР одобрено със
заповед от 27.01.1997г., съгласно което теренът за училища остава в старите
си граници и за него е отреден парцел XI, за имотите от кадастралната основа
включени в парцел VI-за училище по РП от 1975г. били отредени
индивидуални ДРП за жилищно строителство в кв.247а, за имот пл.№ ******
с площ 840кв.м. бил отреден парцел X с площ 776кв.м. Вътрешните
регулационни линии съвпадали с кадастралните граници на имота. Съгласно
ЧИЗП в парцел X****** било предвидено свързано застрояване на границата
с парцел II1059 на сграда с магазини и гаражи в приземния етаж, три
жилищни етажа, ателиета и подземни гаражи. В първоначалната редакция на
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017г. бил нанесе имот с
идентификатор № ******.******, чиито граници били идентични с тези на
имот № ******, одобрен със заповед от 1977. С цел прилагане на одобрената
улична регулация през 2018г. било процедирано към изменение на КККР като
от имот с идентификатор № ******.****** били образувано нови имоти с
идентификатор № *********** (процесния) и с идентификатор №
******.1459 (отреден за улица). Оттук имот с идентификатор с №
*********** бил идентичен с УПИ Х****** от кв.247а.
По поставените задачи в отговора на исковата молба вещо лице Б. дава
7
заключение, че с Акт № ******** от 01.06.1982г. на РНС В-- е актуван за
държавна собственост недвижи имот: дворно място от 802кв.м., двуетажна
жилищна сграда, застроена на 66.14кв.м., заедно с подобренията и
насажденията, описани в оценителния протокол, приложен към преписката.
Имот пл.№ ******, кв.247, м.Хр. С----. Вещото лице дава заключение от
проследяване на отменените и действащи планове, че имот с идентификатор с
№ *********** съвпада с имот пл.****** то кв.247, писано в АДС, без частта
от последния, попадаща в отреждането за улица. С решение №
542а/17.11.1994г. на ПК ********* било възстановено правото на собственост
на ******* в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, като за
имота по решението е издадена скица № 508/17.11.1994г., като имотът по
скицата само ситуационно съответства на имот с идентификатор с №
***********, но при съпоставяне на данните за двата имота се установявали
следните различия: имотът по решението на ПК бил възстановен във
възстановими стари реални граници по КП от 1950г., но в действителност в
кад.лист 388 от старите КП, изследвани в заключението, нямало нанесен имот
с граници и площ, идентични с тези на възстановения имот, като вещото лице
посочва, че е налице голямо несъответствие в площите на заявения имот и на
имота, с който бил идентифициран. На следващо място, съгласно скицата
възстановения имот от запад граничел с имот без номер, което не отговаряло
на никой от изследваните планове. Вещото лице установява, че скицата
представлявала компилация от кадастрални данни, като нанесените имотни
граници били само съгласно одобрения КП, действащ към момента на
постановяване на решението, в частност границите на възстановения имот
били идентични с граници на имот пл.№ ****** от кв.247, а номерата на
имотите били съгласно КП 1960г. На следващо място, налице било
несъответствие между начина на трайно ползване на заявения и възстановен
имот, описан като ливада и този на процесния имот, за който се установявало,
че е включен в регулацията още 1922г. и към момента на създаване на ТКЗС е
бил урегулиран и застроен със сгради, които били построени през 1929 и
1930г. Ако скицата отразявала имотите от стария КП, то тя била с непълно
съдържание, защото не показвала съществуващото застрояване именно във
възстановената част на имот пл.№ 9, както и в съседния имот пл.9, което
категорично опровергавало наличието на ливада на това място. На следващо
място, налице било несъответствие на лицата, които се легитимирали за
собственици на процесния имот, със собственика на имота по
възстановителното решение. Съгласно АДС № 2244/06.01.1953г. собственик
на имот пл.№ 9 бил посочен - П- --, съгласно разписните книги към РП от
1956х. и КП от 1972г. за собственици били записани Хр- П-а, - -- (задраскан),
А- И-, -- и - С-ви, т.е. лицата съответно наследници, от които бил отчужден
имотът по рег.преписка № 21/1981г. Имотът по възстановителното решение
бил възстановен на Юлия ******а въз основа на клетвена декларация, който
документ липсвал в копието на приложената преписка. Така и м.-, в която бил
заявен и възстановен имотът обхващал голяма територия и не може да се
8
ползва като индивидуализираща характеристика. Оттук вещото лице дава
заключение, че имот с идентификатор с № *********** не е идентичен с
имота, за който е издадено възстановителното решение № 542А/17.11.1994г.
на ПК.
По отношение на отчуждаването вещото лице дава заключение, че от
документите по регулачната преписка № 21/1981г. било видно, че имот пл.№
****** от кв.247 по плана на м.********* – Хр.С----, бил отчужден със
Заповед от 1981г. по реда на ЗТСИ, като според заповедта имотът се
отчуждава за предвиденото по застроителния и регулационен план
мероприятие – колектор на СНС. Собствениците на имота били обезщетение с
жилища, за което бил издадени заповеди по чл.100 ЗТСУ, които посочени
жилища били построени, като вещото лице дава заключение, че
отчуждителната процедура е приключила с реалното п--биване на
определените за обезщетение апартаменти от собствениците на отчуждения
имот пл.№******. В регулачната преписка се съдържали различни данни
относно мероприятието, за което било извършено отчуждаването, като в
голяма част от документите се посочвало като мероприятие колектор СНС, в
друга III-та източна тангента, така и за училище и за улица. От посочените
мероприятия – за училище не е било реализирано, за улица е било частично
реализирано. В действащия към момента на отчуждаване ЗПР не било
отразено проектно трасе на колектор, преминаващо през територията на
процесния имот и/или в платното на улицата. В действащия към момента
ЗРП, одобрен със заповед РД-09-50-31 от 27.01.1997г. също липсвали данни
за съществуващ или проектен колектор в частта на изследваната територия.
От справка с кадастъра на подземните проводи се установявало, че под
платното на ул. С- в частта пред процесния имот били положени подземни
проводи, за което се представя копие-извадка от цифровата база данни на
кадастъра на подземните проводи и съоръжения, придружена с извадка от
таблицата с утвърдените условни знаци в частта за инсталационните
колектори. От графиката се виждало, че в кадастъра на подземните проводи
според приетите условни знаци нямало отразен колектор в обхвата на
изследваната територия, както и че нанесените проводи не засягат процесния
имот.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца правото си на
собственост п--бито от прехвърлителното правоприемство от лице, на което
му е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.
Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
9
№ 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, респ. когато се
позовава на фактическо съ-ие или има възможност да п--бие права, ако отрече
правата на ответника, какъвто е настоящият случай. Тъй като ищецът
основава своя правен интерес от предявяване на отрицателния установителен
петиторен иск на обстоятелството, че е п--бил собственост по пътя на
прехвърлително правоприемство от възстановен по реда на ЗСПЗЗ
собственик, то от представените доказателства съдът приема, че ищецът е
доказал наличието на правен интерес.
Съдът е разпределил в тежест на доказване на ответника да докаже
основанието, на което претендира, че е собственик на процесния недвижим
имот, т.е. основанието за съставяне на АДС по чл.134,ал.1 ЗТСУ (отм.) вр. 63,
ал.1 ЗТСУ (отм.). Ответникът следва да докаже, че с Акт за държавна
собственост №11846 (********) от 01.06.1982г., имотът е актуван на
основание чл.63, ал.1, т.1, съответно т.2 ЗТСУ (отм.), съответно е спазена
процедурата по чл.75 и сл. ЗТСУ (отм.), т.е. имотът е отчужден от лицата
************************************* като посочените лица са били
обезщетени в приключилата административна процедура.
По искането на ответника за инцидентно произнасяне по чл.17, ал.2 ГПК
по валидността на Решение №542А на Поземлена Комисия от 17.11.1994г.,
влязло в сила на 07.12.1994г., въз основа на което имотът е възстановен на
*******, съдът е разпределил на ответника да установи, че не е бил страна в
производството (по допустимостта на искането с оглед Тълкувателно
решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5 / 2011 г. на Върховен касационен
съд, ОСГК, в което се приема, че „при спор за собственост държавата не е
обвързана от постановен административен акт за възстановяване право на
собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
Върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по
чл. 17, ал. 2 ГПК“), така и съдът е разпределил в доказателствена тежест на
ответника да докаже, че решението не дава възможност да бъде припознато
като валиден правен акт, съответно че са налице визираните пороци, а
именно: към датата на издаване на Решение №542А на Поземлена Комисия от
17.11.1994г. процесният поземлен имот е бил държавна собственост въз
основа на АДС №11846 (********) от 01.06.1982г., т.е. е била налице пречка
за възстановяване по ЗСПЗЗ (вкл. в практиката на ВКС - решение № 235 от
17.04.2024 г. по гр. дело №2314/2023 г. на ВКС, ГК, I ГО, се приема, че е
допустимо съдът да осъществи инцидентен съдебен контрол по чл.17, ал.2
ГПК в хипотезата, когато страната не е отправила изрично искане в тази
смисъл, но своевременно е оспорила правото на ищеца, произтичащо от
решение на поземлена комисия, като е противопоставила свое п--бивно
основание).
Съвкупно от събраните по делото доказателства, вкл. кредитирайки
изцяло заключението на в.л. Б., съдът приема за установено, че процесният
10
имот не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като е бил в регулация
още от 1922г., включван е в последващите регулационни планове, няма данни
да е бил изключен от регулация, да е променено предназначението на
„ливада“ към образуване на ТКЗС или след коопериране на земеделски земи,
съответно при отчуждително производство би подлежал на възстановяване,
но не по ЗСПЗЗ, а по ЗВСОНИ, ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, стига да е
бил отнет без законово основание, но заявеното от праводателя на ищеца
основание по ЗСПЗЗ с декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ е абсолютно
неприложимо. Налице са били пречки за реституция по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ,
която норма е императивна и за която съдът следи служебно, поради
обстоятелството, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният
имот (пл.№******) е бил част от парцел отреден за училище и училищен двор
по КРП от 1975г. (л.399), което не е било реализирано, но последвалото
частично изменение на ЗРП със заповед № РД-09-50-31/27.01.1997г. (след
влизане в сила на ЗСПЗЗ), с което за имот пл.№ ****** с площ от 840кв.м. е
отреден парцел Х (л.400), т.е. налице е била пречка за реституцията по
чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ към момента на влизане в сила на реституционния
закон. В практиката на ВКС (вместо всички виж Определение №
1406/26.03.2024г. по гр.д. № 2239/2023г. на ВКС, Първо г.о. , касаещо спор
свързан със съседния имот, заявен и възстановен със същото реституционно
решение) се приема, че разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не въвежда
изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за
строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на
строителството, както и за предоставянето на сградите или другите
съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Не е
установено изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им.
Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или на
осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността
за възстановяване на собствеността върху земята по реда на ЗСПЗЗ.
Разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ се отнася за имоти както извън, така и в
чертите на регулацията, застоени или засегнати от предвидено мероприятие.
Разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл.10, ал.7 от същия закон,
има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие
или застрояване на терена. Дали е налице пречка за възстановяване на
собствеността по смисъла на чл.10Б, ал.1 ЗСПЗЗ се преценява към момента на
влизане в сила на реституционния закон, при съобразяване и с нормите на
§1в, ал.1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ. В конкретния случай към влизане на ЗСПЗЗ
процесният имот е съставлявал част от парцел отреден за училище по КРП от
1975г., което мероприятие е било реализирано с построяване на училището.
Ирелевантно е, че през 1997г. със заповед за частично изменение на ЗРП
процесният парцел се отделя. В този смисъл съдът приема, че Решение
№542А на Поземлена Комисия от 17.11.1994г. е неправилно, доколкото са
били налице пречки за възстановяване на процесния недвижим имот по реда
на ЗСПЗЗ.
11
На следващо място, съдът намира, че ответникът доказа пълно и главно
основанието, на което претендира, че е собственик на процесния недвижим
имот, т.е. основанието за съставяне на АДС.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗДС актовете за държавна собственост се ползват
с доказателствена сила, която при оспорване следва да бъде опровергана, тъй
като сами по себе си не създават права. Оспорването на констатацията, че
имотът е държавна собственост, по същество представлява оспорване на
права и за него е приложимо разрешението, дадено в ТР № 11/21.03.2013
година, постановено по тълк. д. № 11/2012 година на ОСГК на ВКС, според
което, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се
докаже, че титулярят не е бил или е престанал да бъде собственик. Това
оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае
истинността на документа, а съществуването на удостовереното с него право.
Оспорващата акта страна не е длъжна да доказва, че имотът не е държавна
собственост на всички основания, на които е било възможно това право да
бъде п--бито, а следва да обори конкретното посочено в акта основание, т.е.
съдържанието на този акт трябва да е известно. В случая с факта на
предявяване на иска с твърдения, че имотът е п--бит на основание
прехвърлително правоприемство от реституиран собственик, ищецът оспорва
наличието на пречки за п--биване на собствеността от Държавата, които съдът
с оглед приетото по-горе прие за неоснователни, като от приобщените
писмени доказателства съдът приема за установено, че процесният имот
законосъобразно е бил отчужден в полза на държавата, за което са
обезщетение и съответните действителни собственици. Оттук искът се явява
изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С право на такива има ответникът, който е доказал сторени разноски в
размер на 500лв., както и е претендирал юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определи по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300лв., поради което
следва да се присъдят разноски в общ размер на 800лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *********, ЕИК: --- гр.С-, срещу Б----,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че Държавата не е собственик на Поземлен имот с
идентификатор № *********** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017г.,
находящ се в гр.София, район „*********“, кв.247а, м. ******, ул. „С-“, с
площ от 841 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК *********, ЕИК: ---
гр.С-, да заплати на Б----, разноски по делото в размер на 800лв.
12
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13