№ 112
гр. ЛЕВСКИ, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20214410200288 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд Левски е постъпила жалба от Т.О.Ц. от гр.С., чрез
защитника му адв. М. С. от АК Плевен против НП № 6/17.05.2021 г. на
Началник на РУ Левски при ОДМВР Плевен. Твърди се, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
За ответника – редовно призован – представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Видно от обжалваното НП е че същото е съставено срещу Т.О.Ц. от
гр.С., затова, че на 24.05.2021 г. в 01.45 часа, ***** не изпълнява устно
разпореждане на полицейски орган в хода на полицейска проверка, с което
съзнателно пречи на същия да си изпълни задълженията по служба. В НП е
отразено, че Ц. виновно е нарушил чл. 64 ал.2 от ЗМВР и на основание чл.
257 ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лв.
По делото е представен и акт № 6 за установяване на административно
нарушение, издаден на 24.05.2021 г., послужил за основание за издаване на
1
обжалваното НП, видно от който е, че същия е съставен против Т.О.Ц. затова,
че на 24.05.2021 г. около 01:45 часа в ***** не изпълнява устно разпореждане
на полицейски орган, с което съзнателно пречи на същия да изпълни
задължението си по служба. Посочено е виновно е нарушил чл. 64 ал.2 от
ЗМВР във връзка с чл. 103 от ЗДвП.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта, от показанията на които
се установява, че през нощта на 23 срещу 24.05.2021 г. изпълнявали
служебните си задължения със служебния автомобил, че срещу тях се появил
автомобил, на който бил подаден светлинен и звуков сигнал, защото било в
тъмната част на денонощието, че автомобилът ускорил скоростта си и тръгнал
срещу тях, че св. Г. извършил маневра на заден ход и последвал автомобила
на светлинен и с.звуков сигнал, както и че автомобила, който се опитали да
спрат се движел с изключително висока скорост, че в една от пресечните
улици на ***** автомобилът самокатастрофирал в един метален контейнер за
смет. Установява се, че жалбоподателя бил сам в автомобила и слязъл от
дясната врата на автомобила, след което се опитал да избяга и се наложило
колегата му да използва техническа сила и помощни средства, за да бъде
задържано лицето, след което му била извършена проверка за алкохол.
Макар в акта да е посочено, че нарушението е по чл. 64 ал.2 от ЗМВР
във връзка с чл. 103 от ЗДП нито от описаното нарушение в акта, нито от
описаното нарушение в НП става ясно каква е връзката на нарушението със
ЗДП.
Съгласно посочената разпоредба – чл. 103 от ЗДП при подаден сигнал
за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Видно от показанията на свидетеля Г.Г. е, че улицата на
която са видели автомобила и са подали светлинен и звуков сигнал за
спиране, а водача е ускорил скоростта е ***** В посочения АУАН, а и в
издаденото въз основа на него НП е посочено, че нарушението е осъществено
на ***** пред дом *****. От показанията на свидетеля Г. се установява, че
***** пред дом ***** е мястото където гонения автомобил е
самокатастрофирал и няма свидетелски показания от които да се установява
на това място органите на МВР да са подавали какъвто и да било сигнал за
2
спиране, за да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДП. Т.е. от
изложеното по-горе и от събраните по делото доказателства се установява, че
сигнал за спиране е подаден на водача на самокатастрофиралия автомобил, от
който е слязъл жалбоподателя на ул. *****и ако административно наказващия
орган е считал, че именно неспирането на подадения сигнал е нарушението по
чл. 64 ал.2 от ЗМВР във връзка с чл. 103 от ЗДП, то неправилно като място на
нарушението в акта и НП е посочена ***** пред дом *****. Ако се приеме, че
жалбоподателя, излизайки от автомобила и опитвайки се да избяга от
полицаите /съобразно свидетелските показания/, то няма как да се приеме, че
извършвайки тези действия, жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.
103 от ЗДП, във връзка с която е прието, че е нарушението.
От посочените и обсъдени по-горе АУАН и НП не става ясно и не се
разбира какво точно разпореждане е дадено на лицето, което не е изпълнено.
Разпитаните по делото свидетели – полицейски служители – свидетели при
установяване на нарушението дават подробни показания относно това по
какъв повод е била извършена проверката на наказаното лице, какво е било
неговото поведение и какви са били действията на проверяващите
полицейски служители, но тези факти не са намерили място при съставяне на
АУАН и издаване на НП в тяхното съдържание, а въвеждането на нови
твърдения и фактически обстоятелства едва във фазата на съдебното
производство е недопустимо. При тези обстоятелства, съдът счита, че в
атакуваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. За жалбоподателя, а и за
съда остава неясно в какво се състои противоправното поведение. Липсва
посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, какво е
съдържанието на издаденото устно полицейско разпореждане – т.е. липсва
описание на нарушението така както изисква разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5
от ЗАНН. Констатираните от съда в обжалваното НП неясноти и непълноти
при описание на вмененото във вина на жалбоподателя административно
нарушение, води до ограничаване възможността за санкционираното лице да
организира своята защита и в този смисъл представляват съществено
процесуално нарушение, допуснато в производството по налагане на
административното наказание, което налага отмяна на издаденото НП като
незаконосъобразно.
На основание изложеното, съдът
3
РЕШИ:
НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6 от 17.05.2021 г., издадено от Началника на РУ
Левски при ОД МВР Плевен, с което на Т.О.Ц., с постоянен адрес: г*****,
ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.
257 ал.1 от ЗМВР – глоба в размер на 200 лв., за нарушение за което е
съставен акт № 6/24.05.2021 г. - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4