Присъда по дело №268/2021 на Районен съд - Момчилград

МОТИВИ по НЧХ дело № 268/2021 г.

Производството е образувано по подадена частна тъжба от тъжителката
ГЮЛ. Ф. Б. от гр.********, кв.„*******“, № 4, вх.„В“, ет.10, ап.95, с
ЕГН:********** - действаща като майка и законен представител на
малолетното си дете Т. Е. Б., с ЕГН:********** против подс.Х. ДЖ. М. от
гр.*****, ул.“Беломорска“ № 6, с ЕГН:**********, с която срещу последния е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1, т.4 във вр.с
чл.130, ал.2 от НК, осъществено по време, място и начин, описани подробно в
обстоятелствената част на тъжбата.
В съдебно заседание частният тъжител, лично и с адв.Д. изцяло
поддържа повдигнатите с тъжбата обвинения, и пледира за налагане на
справедливо наказание на подсъдимото лице. Предявения граждански иск да
бъде уважен в пълния размер. Излага съображения в хода по същество.
Претендира за разноски по делото.
Подсъдимия, не се признава за виновен по обвинението повдигнато
срещу него с тъжбата и обяснява, че е човек, който няма да направи такова
нещо. Пълномощника на същия адв.Б. взема становище, че настоящото
производство е в следствие на изречени нецензурни и обидни реплики от
страна на детето Т. към подсъдимия. Моли да бъде постановен съдебен акт, с
който да се признае подзащитния му за невиновен по така повдигнатото
обвинение и да не се уважава гражданския иск. Претендира за направени
разноски по делото. Подробни съображения излага в хода по същество.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 19.07.2021 год. пострадалия Т. Б. с баща си посетили гр.*****. Т. Б.
се свързал с приятеля си С.Ю. и се разбрали вечерта да излезнат в центъра на
гр.*****. около 9 часа двамата се срещнали, и се разходили из центъра. В
същото време, бащата на Т. Б. и свидетел по делото Е. Б., бил седнал с
приятели в заведение в центъра на гр.*****. майката на свидетеля С.Ю., а
именно Х.Ю. била седнала със свои приятели отново в центъра на гр.*****, в
заведението бар „Наздраве“. Около 23.00-23.30 часа двете деца посетили
машините с боксови круши поставени пред книжарницата на подсъдимия
Х.Д.. Детето С.Ю. пуснало монета от един лев и ударил два пъти боксовата
круша. Детето Т. Б. след пускане на монета от един лев не успяло да
осъществи удари на боксовата круша, тъй като същата не проработила. Двете
деца отишли до входа на книжарницата, където на маса стояли подсъдимият
Х.Д. и неговият син Б. М.. Помолили подсъдимия да отстрани повредата или
да върне монетата от един лев. Същият отвърнал с думите „аз какво да
направя; пийте една студена вода“. Т. помолил при това положение да му
бъдат възстановени парите, при което подсъдимият хванал за ухото и стиснал
за ръката детето Т. Б. и го задърпал до машините на разстояние 5-7 метра от
1

входа на книжарницата. Стигайки до машините, му нанесъл силен удар по
главата, в областта на лявото ухо, лявата част на врата и лявата буза. Детето
Т. Б. се олюляло без да пада на земята, изпаднало в шок и с помощта на
приятеля си свидетеля С.Ю. отишли до заведението бар „Наздраве“. В
заведението бар „Наздраве“ те разговаряли с майката на свидетеля С.Ю. и
свидетелка Х.Ю.. Същата се възмутила, както тя, така и останалите на масата
и посъветвала Т. Б. да отиде при баща си в другото заведение и да му обясни
за случая. Детето отишло при баща си и споделило какво се е случило, след
което бащата – свидетеля Е. Б. се обадил на органите на МВР, като около
00.10 часа на следващия ден – 20.07.2021 год., св.Д. Т. и М. Х., служители на
РУ Момчилград, посетили адреса, където били отседнали бащата и детето.
Същите разговаряли и с бащата и с детето и им било обяснено от детето, че
подсъдимия Х.М. му е нанесъл удар по повод неработеща машина /боксова
круша/ и възникнал спор относно заплатената сума от детето. Двамата
полицаи отишли след разговора в центъра на гр.***** за да търсят
подсъдимия Х., но не успели да го открият същата вечер и едва на следващия
ден други техни колеги са предприели действия спрямо подсъдимия. След
този инцидент детето, не се чувствало добре, дълго време чувало шум в
лявото си ухо, за което е водено няколкократно на лекари – уши-нос гърло,
както в гр.********, така и в гр.Пловдив. Чувствало тревожност, притеснение
и обида. Около шест месеца е имало посещение при психолог. Рядко
посещавало от случая до настоящия момент и гр.*****, като при посещенията
се е виждало само с приятеля си С.Ю. и то за кратки периоди, тъй като
изпитвало неудобство, срам и страх да се движи в града.
Горната фактическа обстановка се прие и потвърди след събиране на
наличните доказателства, а именно: медицинско удостоверение; показания на
св.Ш.Е., Е. Б., Д. Т., М. Х., С.Ю., Х.Ю., Ж.Ж. и Г.М., както и останалите част
от писмените доказателства по делото. Тези показания съдът кредитира като
точни, логични, кореспондиращи помежду си, макар и да описват различни
периоди от случая и в съвкупност, същите оформят горната фактическа
обстановка приета от съда за такава по отношение на това деяние. Така
например: свидетелката Ш.Е. е очевидец на случая, тъй като е стояла на
близко разстояние от така наречените боксови круши и входа на заведението
на подсъдимия. Същата след нанасянето на удара от страна на подсъдимия е
останала шокирана и объркана. Тя обяснява „аз бях шокирана, исках да
реагирам, но с моята приятелка не можахме да преценим какво да правим“.
Свидетелката Х.Ю. обяснява, че около три – пет минути след случая двете
деца са били при нея, разказали са й какво се е случило и отново същата е
била шокирана и възмутена, както тя така и компанията й, и е посъветвала
детето Т. да отиде при баща си и да му съобщи за случилото се. Свидетеля
С.Ю. също възпроизвежда в качеството си на очевидец, тази фактическа
обстановка, която съдът е възприел за вярна по случая. То обяснява, че след
удара нанесен от страна на подсъдимия на малолетния по това време Т.,
същият се е олюлял но не е паднал. Обяснява също така, че в основата на
2

случилото се е агресивното поведение от страна на подсъдимия и то заради
това, че е следвало да върне пуснатата монета от един лев на детето Т..
Свидетелите Т. и Х. служители на полицията в друг, по-късен момент, също
обясняват, че детето е разказало това, което е възприето от съда като
фактическа обстановка. Тези показания отново следва да бъде подчертано, че
съдът кредитира напълно, тъй като същите очертават едно и също събитие на
различни свидетели, възприели на различно място разказаното и по различно
време.
Разпитаните по делото свидетели С. М., Б. М., М.Е. и С.Ш., очертават
съвсем друга фактическа обстановка, от тази която е възприел съда. Техните
показания съдът не кредитира напълно, тъй като свидетелката С. М. е съпруга
на подсъдимия, Б. М. е син на подсъдимия и показанията им целят единствено
и само оневиняване на действията на подсъдимия и не на последно място са в
пълно противоречие с останалите показания на разпитаните и посочени по-
горе свидетели. Следва да бъде подчертано, че във версията им за
оневиняване на своя съпруг и баща, в случая подсъдимия, те сочат
обстоятелство, което е нелогично и безпричинно като поведение от страна на
едно малолетно дете, а именно, че Т. Б. бил попитал подсъдимия дали прави
секс със снаха си. Показанията на останалите двама свидетели М.Е. и С.Ш.
съдът също не кредитира, тъй като те очертават фактическа обстановка
отново в противоречие с възприетата от съда. Тези свидетели сочат че са
стояли на друга маса пред книжарницата за да ядат сладолед и отново същите
свидетели са чули, че Т. Б. попитал подсъдимия дали прави секс със снаха си.
Следва да бъде подчертано, че такъв въпрос от малолетно дете, към човек,
който е на съвсем друга възраст и се движи в съвсем друга среда е съвсем
нелогичен и безпричинен и въвеждането на такава версия от страна на
подсъдимия е най-малкото неприлична.
При това положение съдът намира, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на текста, по който е
предаден на съд. Този подсъдим на 19.07.2021 год. в гр.***** е причинил лека
телесна повреда на малолетно лице и следва да носи отговорност за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4 вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл. Той е желаел и е
искал настъпването на обществено опасните последици. В случая изразяващи
се в кръвонасядане с размери 1-1.50 см. В средната трета на лявата ушна мида
по предната й повърхност. Това нараняване е довело до съответните болки и
страдания, които са били дълго време след случая. Този подсъдим следва да
бъде подчертано че въобще не е съобразил, че нанася удар на малолетно дете
към момента на стореното от него и този удар би довел до по-тежки
последствия отколкото, ако беше отправен към лице на неговата възраст и
неговото тегло.
При това положение на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
такова каквото е предвидено в текста, като съдът намира, че за постигане на
целите на наказанието съгласно чл.36 от НК по отношение на този подсъдим
3

правилното и евентуално превъзпитателно наказание би се явило „пробация“
по т.1 и т.2 от чл.42а от НК за срок от шест месеца. Не следва да бъде
налагано наказание „глоба“ или при условията на чл.78а от НК/същото е
неприложимо в случая/. Само изтърпяването на наказание „пробация“,
такова, каквото е наложено би могло да доведе до поправянето на този
подсъдим и до осъзнаване на стореното от същия.
С оглед този изход на делото, следва да бъде уважен и предявения
граждански иск, който в случая е предявен за сумата в размер на 7000 лв.,
ведно със законната лихва считано от 19.07.2021 год. до окончателно
изплащане на същата.
Съдът съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД намира, че сумата в
размер на 4000 лв. би се явила достатъчна и справедлива да възмезди
претърпените от детето Т. Б. болки и страдания. Следва да бъде посочено, че
след нанесения му удар, болките и шума в лявото му ухо не са отшумели за
известен период. Този пострадал е посещавал и лекари специалисти както в
гр.********, така и в гр.Пловдив. Посещавал е и психолог за около шест
месечен период, чувствал е тревожност, срам и обида, ето защо тази сума би
се явила достатъчна като размер да възмезди всичко описано по-горе. В
останалата си част до пълния предявен размер от 7000 лв., гражданския иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При това положение следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на
тъжителя направените разноски по делото, а именно: сумата в размер на 1800
лв., адвокатски хонорар.
При този изход на делото следва подсъдимия да бъде осъден да заплати
по сметка на РС Момчилград сумата в размер на 160 лв., д.т. върху уважената
част на гражданския иск.
По изложените съображения от фактическо и правно естество и по
вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
/Й.Геров/
4

Номер на акта:	25
Дата:	30 ноември 2022 г.
Съдия:	Йордан Иванов Геров

Дело:	20215150200268
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	2 декември 2021 г.

Присъда по дело №268/2021 на Районен съд - Момчилград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите