Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1139
гр.***,19.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на трети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2183 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Л.Я.С. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, срещу Наказателно
постановление №
19-0769-000939/10.04.2019г., издадено от Началник Група към Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.***,
с което за нарушение на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП на
жалбоподателката е наложено административно накзание „Глоба” в размер на 20
лева, а за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.“А“ ЗДвП на основание чл. 175,
ал.1, т. 5 ЗДвП са й наложени административни наказания – „Глоба” в размер на 70
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Прави се описание на събитията, като се
акцентира върху това, че движението в процесния участък е било много
интензивно, както и че действително жалбоподателката е имала съмнение, че: „…в така създалата се ситуация може нещо да
се е случило…“, но въпреки че е спряла и огледала автомобила, не е
констатирала никакви следи от удар по него. По същество се оспорва
компетентността на актосъставителя и АНО, както и се изтъкват редица
процесуални нарушения в хода на производството, като се акцентира върху
разминаване в посочения час в АУАН и НП и действителния такъв. На следващо
място се застъпва, че дори да е имало съприкосновение между автомобила на
жалбоподателката и другия посочен в НП, то този удар е бил съвсем лек и не е
станал нейно достояние, поради което се оборва извода за виновно поведение. Под
условията на евентуалност се пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН, което пък се
обосновава с ниската степен на обществена опасност на вменените нарушения и на
жалбоподателката.
В открито съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована, се явява лично и с пълномощник – адв. Живко Бойчев – БАК,
който развива и допълва доводите, изложени в жалбата. Моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият
орган – ОДМВР-гр.***, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на
актосъставителя. Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им
от съда.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 7 – НП е връчено на
жалбоподателката на 13.05.2019г., а жалбата е депозирана на 20.05.2019г. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На 27.02.2019г. надвечер
жалбоподателката управлявала лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на „***“
ЕООД в гр. ***, по ул. „***“ до бл. 148, в посока към бл. 38 на ж.к. „***“.
Освен нея в автомобила бил и колегата й - св.Г.К.. По това време трафикът бил
засилен, като пътната обстановка допълнително се усложнявала и от това, че
улицата била тясна. По същото време на ул. „***“ бил паркирал и св. С.Ж.. Същият
бил в автомобила си, на шофьорското място, когато възприел, как лекият
автомобил на жалбоподателката се приближава от към гърба му и в момента на
разминаване с неговия автомобил за малко да „закачи“ огледалата му. Това стреснало
св. Ж., който слязъл от автомобила си и извикал по посока на отдалечаващия се „***“,
като успял добре да види, че същият се управлява именно от жалбоподателката. В
следващия момент „***ът“ предприел маневра за завой на дясно, при което
жалбоподателката не преценила добре страничното разстояние, в следствие на
което закачила паркирания на кръстовището лек автомобил „***“ с рег. № ***.
Ударът бил лек, като в следствие на това по автомобила на жалбоподателката
имало лека деформация и ожулване на задния десен кални, броня и задна дясна
врата, а на автомобила „***“ – наранявания по задна дясна броня и заден десен
калник. Непосредствено след инцидента жалбоподателката спряла лекия автомобил и
св. К.слязъл от него. Той огледал пораженията по автомобила, след което се
качил обратно и „***ът“ продължил по пътя си. Цялата ситуация била възприета от
св. Ж., който веднага влязъл в близката сладкарница, за да попита дали
автомобилът „***“ не е на някой от присъстващите и да му съобщи за ПТП-то.
Намерил водача на „***та“ – Гергана Щерева и й съобщил за случилото се, като й
предоставил и номера на лекия автомобил „***“. От своя страна Щерева
сигнализирала на органите на Сектор „ПП“, които по предоставения номер успели
да се свържат с представителя на „***“
ЕООД и указали автомобилът и водачът да се върнат на местопроизшествието. След
около час на мястото на инцидента пристигнала жалбоподателката, заедно със св. К.и
процесния автомобил. На място бил и св. Д.К. – мл. автоконтрольор към Сектор
„ПП“. Същият огледал автомобила на жалбоподателката
и констатирал, че в задната дясна част има видими деформации от скорошен удар,
както и че тези части са прясно пастирани, доколкото като прекара пръст по тях
върху него остава част от автомобилната паста. Жалбоподателката попълнила
Декларация по чл. 188 ЗДвП (л. 10), в която потвърдила, че тя е управлява МПС и
собственоръчно изписала като час на управляване– „18.51“ часа. На място св. К.
съставил протокол за ПТП (л.29), в който описал констатираните щети по двата автомобила,
начертал схема на ПТП и изрично посочил, че вина за инцидента има жалбоподателката
С., която не оставила достатъчно странично разстояние, поради което и причинила
ПТП, след което напуснала мястото. Протоколът бил подписан от С. без възражения,
като в него бил посочен час на деянието – 18.51 часа. Протоколът бил придружен
и с фотоснимки (л. 30-33), онагледяващи констатациите на длъжностното лице. Бил
съставен и АУАН с бл. №967946/27.02.2019г., в който св. К. описал горните факти
и ги квалифицирал като нарушения по чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 123, ал.1, т.3,
буква „А“ от ЗДвП. Отново било посочено, че деянието е извършено „около 18.51
часа“. Актът бил предявен на жалбоподателката, която отказала да го подпише
(отказът бил надлежно удостоверен с подпис на един свидетел), но вписала собственоръчно,
че възразява, доколкото не е разбрала, че е настъпило произшествие, поради
което и не смята, че го е напуснала.
В последствие на
01.03.2019г. С. подала възражение по реда на чл. 44 ЗАНН (л. 15), в което
изтъкнала доводи, аналогични с тези в процесната жалба и поискала издадения
АУАН да бъде анулиран.
Въз основа на АУАН на 10.04.2019г. било издадено и атакуваното
НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган не дал вяра на доводите, изложени във
възражението, а счел, че горните факти, нарушават разпоредбите чл. 5, ал.1, т.
1 ЗДвП и чл. 123, ал.1, т. 3, б. „А“ ЗДвП, поради което и на основание чл. 185 ЗДвП
и чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП наложил на жалбоподателката административно накзание
„Глоба” в размер на 20 лева, административно наказание – „Глоба” в размер на 70
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който
като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната
фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на св. К. и св. Ж.
доколкото не намира никакви причини да се усъмни в тяхната добросъвестност или
безпристрастност. Нещо повече – въпросните показания намират своята подкрепа в
изготвените по делото писмени документи (протокол за ПТП, АУАН, декларация по
чл. 188 ЗДвП) и веществени доказателствени средства (фотоснимки), поради което
и съдът ги кредитира при формиране на вътрешното си убеждение. На база на тези
показания се установява, че на посочената дата и място жалбоподателката е
управлявала МПС, при завой на дясно е допуснала ПТП с друг паркиран лек
автомобил, от което ПТП са настъпили леки материални щети за двата автомобила,
след което и без да сигнализира органите на КАТ, е напуснала
местопроизшествието. Досежно показанията на св. Кичев, съдът не може да не
отбележи, че същият е колега на жалбоподателката, поради което и е логично да
се стреми да представи фактите в максимално изгодна за позната си светлина. В
тази връзка съдът не кредитира изявлението му, че двамата със С. са погледнали
автомобила и са установили, че по него няма следи от ПТП. Това твърдение на К.противоречи
на заявеното от св. Ж., че ударът макар и слаб все пак няма как да е останал
незабелязан от водача, както и на житейската логика. Фактът, че след маневрата С.
е спряла автомобила, защото е
имала съмнение, че: „…в така създалата се
ситуация може нещо да се е случило…“ недвусмислено сочи, че самата тя е
усетила съприкосновението и именно това я е провокирало да спре. Не следва да
се подминава и обстоятелството, че нараняванията макар и леки, все пак са били
видими, в която насока са и показанията на св. К., както и приложените по
преписката снимки, както и фактът, че именно в този участък автомобилът е бил
прясно пастиран – т.е. очевиден е стремежът да се замаскират макар и леките
щети по него.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай и противно на становището на жалбоподателката съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.***, която към дата 10.04.2019г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-***, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
По отношение на възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно посочен час на
настъпилия инцидент, съдът счита същото за неоснователно. На първо място – във
всички процесуални документи часът е посочен по един и същи начин – „около
18.51 часа“, срещу което жалбоподателката не е възразила по какъвто и да е
начин. Нещо повече – в декларацията по чл. 188 ЗДвП тя собственоръчно е
изписала именно час на управление – „18.51 часа“. На следващо място – както в
АУАН, така и в НП е използван предлогът „около“, което недвусмислено сочи, че
контролните органи не са фиксирали точно определен час и минута на инцидента, а
са го очертали по-общо, но все пак по начин, позволяващ в достатъчна степен да
се индивидуализират времевите граници на инцидента. Самата жалбоподателка не
отрича, че е преминала през процесния участък, но счита че това е станало около
1 час по-рано. В случая обаче е ирелевантно дали ПТП е настъпило в 17.45 часа или
в 18.51 часа, доколкото това по никакъв начин не се отразява на
съставомерността на извършеното. Самото посочване на час има отношение към индивидуализиране
на деянието по начин, че да позволи на санкционирания да разбере в какво точно
се „обвинява“. В случая, видно от жалбата и възражението – тази цел е
обезпечена, поради което и дори да е налице такова разминаване, съдът счита че
същото е несъществено. Тук е мястото да се посочи, че още с Постановление № 5/1968г.
на Пленума на ВС, е изяснено, че въпросът дали наказателното постановление
е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на
това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен. С оглед горното съдът счита, че в конкретния
случай не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо
отмяна на НП само на това основание.
По същество следва да се посочи следното – първото вменено нарушение съдът счита, че е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, а размерът на санкцията е законосъобразно определен.
Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателката е управлявала лекия автомобил, както и че при предприемане на маневра за завой на дясно е настъпило съприкосновение между нейния автомобил и паркирания лек автомобил „***”. В тази връзка са показанията на св. Ж., както и последвалите констатации на св. К., обективирани и в протокола за ПТП. С оглед горното съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си водачът С. е нарушила нормата на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП, като по достатъчно описателен и разбираем начин е изложил всички фактически обстоятелства от състава на нарушението. Съгласно нормата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречка за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В случая е прието и посочено в наказателното постановление, че санкционираното лице е извършило неубедителна маневра и в следствие на поведението си е блъснал паркирания до него автомобил, причинявайки материални щети и по двете МПС-та. В случая е описано конкретното поведение на лицето, а именно извършване на завой на дясно, при който водачът не е оставил достатъчно странично разстояние и е блъснал паркирания автомобил „***“, което правилно е квалифицирано, като нарушение на едно от предвидените в чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП задължения, а именно да не се причиняват имуществени вреди. Лицето безспорно е нарушило посочената разпоредба, поради което правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на основание чл. 185 от ЗДвП. Размерът на наказанието е фиксиран в закона – „Глоба” в размер на 20 лева и не може да става въпрос за неговото изменение. Изрично в този смисъл е практиката и на касационната инстанция Решение № 2282 от 22.12.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 2902/2017 г.; Решение № 2059 от 20.11.2017 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2647/2017 г. и др.
По
отношение на второто вменено нарушение. Съгласно
чл. 123, ал.1, т. 3, буква „А“ от
ЗДвП - водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, с което са причинени само имуществени
вреди, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция по чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДвП - лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. За да бъде
санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да е
имало знанието, че е участник в ПТП, в който смисъл са и основните възражения
на жалбоподателката. Както вече стана ясно настоящият състав счита, че на база
събраните доказателства може да се направи извод, че настъпилият сблъсък не е
останал незабеляза от водача С., както и че същият обективно представлява пътнотранспортно произшествие по
смисъла на §30 от ДР на ЗДвП, довело само до материални щети. В този смисъл са
показанията на св. Ж., който непосредствено е възприел случката и който е
категоричен, че ударът не може да не е бил усетен от водача. В този смисъл са и
самите действия на С. по спиране на автомобила след удара, както и пастирането
му в последствие. Поради това настоящият състав счита, че С. е разбрала за
настъпилия удар, но въпреки това не е изпълнила задължението си да остане на
място и да съдейства за установяване на вредите, а е напуснала
местопроизшествието без по какъвто и да е начин да информира собственика на
другия автомобил или контролните органи за настъпилия инцидент. С оглед горното
съдът счита, че с поведението си тя е осъществила всички признаци на вмененото
й нарушение, поради което правилно е била ангажирана отговорността й. Изрично в
този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, като
например - Решение № 532 от 24.03.2017
г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 2490/2016 г.
Съдът намира обаче, че
неправилно АНО е индивидуализирал размера на глобата, която следва да се наложи
на жалбоподателката. Както вече беше споменато санкцията на чл. 175, ал.1, т.5
от ЗДвП предвижда - лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. По делото липсват
доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният
от АНО размер на санкцията от 70 лева е правилен и законосъобразен, като следва
да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията
не следва да се извеждат по тълкувателен път (Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/2018г. на АдмС-***).
Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на
нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани
в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на жалбоподателката следва да бъде определен
размер на наложената санкция в минималния предвиден от законодателя, а именно
50 лева, който е подходящ да осъществи функциите, свързани със специалната и
генерална превенция. По отношение на кумулативното наказание „Лишаване от
право“ същото е индивидуализирано в неговия минимум, поради което и няма как
допълнително да се намали от настоящия състав.
В заключение следва да се посочи, че конкретните нарушения не може да се счетат за маловажни по
смисъла на чл. 28 б. "а" от ЗАНН, тъй като не бележат значително
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от
същия вид. Следва да се имат предвид охраняваните обществени отношения,
свързани с безопасността на движението и недопускане причиняването на вреди на
трети лица. В конкретния случай причинените щети не са значителни, но не следва
да се пренебрегва обстоятелството, че след деянието жалбоподателката е
предприела мерки по заличаване на следите, както и че до датата на деянието
вече е била санкционирана за 2 нарушения
по ЗДвП с 1 влязло в сила НП (справка за водач на л. 20), което допълнително
завишава обществената й опасност. Поради това съдът счита, че в конкретния
случай приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай правилно и законосъобразно е
била ангажирана отговорността на жалбоподателката досежно първото вменено
нарушение, поради което и в тази част НП следва да се потвърди. По отношение на
второто нарушение съдът счита, че наказанието „Глоба“ е завишено, поради което
и в тази му част НП следва да се измени.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0769-000939/10.04.2019г., издадено от Началник Група към Сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР-гр.***, В ЧАСТТА
с която за нарушение на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП на
Л.Я.С. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 20 лева.
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0769-000939/10.04.2019г., издадено от Началник Група към
Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.***, В
ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 123, ал.1, т.3, б.“А“ ЗДвП на основание
чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП на Л.Я.С. с ЕГН: ********** са наложени
административни наказания – „Глоба” в размер на 70 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от един месец, като НАМАЛЯВА
размера на наказанието „Глоба“ от 70 на 50,00
/ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.