№ 131
гр. Пловдив, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000421 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260096 от 04.03.2021 година, постановено по т. дело №
207/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено З.д. "Б. И."
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на
В. Н. П., ЕГН **********, от гр.*** сумата 20 000 хиляди лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от влошено здравословно състояние с
хоспитализация за периода 28.10.2019г. – 03.11.2019г. – развитие на артрозни
промени и коксартроза на дясна тазобедрена става и поставена диагноза
„остеохондроза и коксартроза на дясна тазобедрена става“, счупена при ПТП
на 21.06.2017г. в гр.П., виновно причинено от водача В. П. К., по отношение
на който е наложено наказание по НОХД №4392/2018г. по описа на ПРС, VІІ
н.с., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 03.11.2019г. до
окончателното й изплащане.
1
Осъдено е З.д. "Б. И." АД да заплати на В. Н. П. сумата 150 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които: 80
лева за получено медицинско обслужване в УМБАЛ „П.“ ООД за периода
28.10.2019г. – 03.11.2019г., 60 лева – за консултация с анестезиолог и 10 лева
за издаване на диск във връзка с извършени изследвания, които вреди са
настъпили от влошено здравословно състояние с хоспитализация за периода
28.10.2019г. – 03.11.2019г. – развитие на артрозни промени и коксартроза на
дясна тазобедрена става и поставена диагноза „остеохондроза и коксартроза
на дясна тазобедрена става“, счупена при ПТП на 21.06.2017г. в гр.П.,
виновно причинено от водача В. П. К., по отношение на който е наложено
наказание по НОХД №4392/2018г. по описа на ПРС, VІІ н.с., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 03.11.2019г. до окончателното
изплащане.
Отхвърлен е иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 20 000 лева до пълния предявен размер от 39 850 лева, както и иска за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 120 лева, представляващи
направени от ищеца разноски на 07.10.2020г. за образна диагностика на
тазобедрени стави.
Осъдено е З.д. "Б. И." АД да заплати на В. Н. П. сумата 1390,21 лева -
разноски съразмерно с уважената част от исковете, както и да заплати по
сметка на Пловдивски окръжен съд следните суми: 200 лева –
възнаграждение за вещо лице и 806 лева – държавна такса за уважената част
от исковете.
Осъден е В. Н. П. да заплати на З.д. "Б. И." АД сумата 1 174,71 –
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.
Ищецът в първоинстанционното производство В. Н. П. е обжалвал
решението в частите, с които са отхвърлени предявените от него искове за
обезщетение за неимуществени вреди от ексцес за разликата над 20 000 лева
до 39850 лева и за имуществени вреди в размер на 120 лева – разноски за
образна диагностика на тазобедрени стави, направени на 07.10.2020 година.
Решението е обжалвано и в частта за разноските, присъдени съобразно изхода
на спора пред първата инстанция, а именно в частта, с която на ищеца не са
2
присъдени разноски над размера от 1390,21 лева до 2780,42 лева и в частта, с
която ищецът е осъден да заплати на ЗД „Б. И.“ АД разноски в размер на
1174,71 лева. Оплакванията са за неправилност на решението в обжалваните
части. Искането е за неговата отмяна и постановяване на ново решение по
съществото на спора, с което да се уважат предявените от ищеца искове в
пълните им размери и да му се присъдят изцяло направените разноски в
производството по делото пред първата и пред въззивната инстанция.
Във въззивната жалба на В.П. се твърди, че със събраните по делото
доказателства е установено по категоричен начин настъпването на ексцес –
влошаване на здравословното състояние на ищеца след ПТП, станало на
21.06.2017 година, причинено виновно от В. П. К. - водач на застрахован в
ответното дружество лек автомобил марка „П. П.“ с рег. № ********, като
изводите на съда в тази насока били правилни. Поддържа се обаче, че
определеният размера на обезщетението за неимуществени вреди за
настъпилия ексцес не е справедлив и противоречи на принципа, установен в
чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че мотивите му в частта, касаеща размера на
обезщетението са лаконични, че не е съобразен вида на усложненията и
техния необратим характер, както и отражението им върху психическото
състояние на ищеца и причинения му социално-битов дискомфорт. Не били
съобразени икономическите условия в страната и стандарта на живот, както и
увеличените лимити на отговорността на застрахователите по застраховка
„Гражданска отговорност“. Поддържа се също така неправилност на
изводите на съда, че направените разходи от 120 лева разноски за образна
диагностика на тазобедрените стави не са вреди от настъпилия ексцес.
Срещу въззивната жалба на В. Н. П. не е подаден писмен отговор от ЗД
„Б. И.“ АД.
Ответникът в първоинстанционното производство ЗД „Б. И.“ АД е
обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която на ищеца В.П. е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди от настъпилия ексцес в
размера над 10 000 лева до 20 000 лева. Твърди се, че присъденото
обезщетение в размера над 10 000 лева е прекомерно и че решението в тази
му част е неправилно, противоречащо на материалния и процесуалния закон и
необосновано. Становището на жалбоподателя ЗД „Б. И.“ АД е, че
3
фактическата обстановка е изяснена в пълнота и правилно, но определеният
размер на обезщетението е значително завишен, несъобразен с болките и
страданията на ищеца и водещ до неоснователното му обогатяване и като
такъв –несправедлив. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение
в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което да се
отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди в тази част, като се
съобразят присъдените разноски за първоинстанционното производство с
изхода на спора. Жалбоподателят ЗД „Б. И.“ АД претендира разноски за
въззивната инстанция.
Срещу въззивната жалба на ЗД „Б. И.“ АД е подаден писмен отговор от
В.П. с изразено становище за нейната неоснователност.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица,
имащи правен интерес да обжалват, а именно от ищеца срещу решението в
отхвърлителната му част и от ответника срещу решението в осъдителната му
част . При подаването на въззивните жалби е спазен срока по чл. 259 от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивната инстанция е проверка на валидността на първоинстанционното
решение и на неговата допустимост в обжалваната част.
В хода на тази проверка съдът намира, че решението на Пловдивския
окръжен съд е валидно.
Що се отнася до неговата допустимост, съдът намира, че същото е
недопустимо в едната си част, която е предмет на обжалване, а именно в
частта, с която е отхвърлен предявения от В. Н. П. против ЗД „Б. И.“ АД иск
за имуществени вреди в размер на 120 лева, представляващи направени от
ищеца разноски на 07.10.2020 година за образна диагностика.
Изводите си за недопустимост на решението в тази част съдът
4
мотивира по следния начин:
Т. дело № 207/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив е
образувано по искова молба вх. № 9283/18.03.2020 година, подадена от В. Н.
П. против ЗД „Б. И.“ АД. С тази искова молба след уточнението при
оставянето й без движение, направено с молба 9901/03.04.2020 година, е
предявен осъдителен иск за обезщетение за имуществени вреди в резултат на
настъпил ексцес след ПТП с обща цена 150 лева, включваща:1. 80 лева,
заплатени по фактура № ***/*** година, издадена от УМБАЛ „П.“ ООД и
фискален бон за допълнително медицинско обслужване; 2. 60 лева за
проведена консултация с анестезиолог, заплатени с фискален бон от
28.10.2019 година и 3. 10 лева, заплатени с фискален бон от 05.11.2019
година за издаден диск на ищеца по повод направените му оперативни
процедури. Тези претенции на ищеца са уважени с първоинстанционното
решение, което в тази си част не е обжалвано и е влязло в сила.
Що се отнася до исковата претенция с цена 120 лева, тя е предявена от
ищеца едва в съдебно заседание на 14.01.2021 година с писмена молба. Видно
от молбата и приложените към нея писмени доказателства – документ за
платени изследвания на ищеца – образна диагностика и фискален бон за 120
лева, става дума за извършени изследвания, респ. за направени разходи едва
на 07.10.2020 година в хода на вече висящия процес. Става дума за
самостоятелна искова процетенция за обезщетение за имуществени вреди,
която е на различно основание от първоначално заявените. Т.е. не сме
изправени пред хипотезата на увеличение на цената на първоначално
предявения иск по смисъла на чл. 214 от ГПК, както е приел
първоинстанционния съд, а на предявяване на самостоятелен иск с различно
основание и искане. Предявяването на нов иск в хода на висящия процес е
недопустимо, не са спазени правилата на чл. 124 – 133 от ГПК. Сезирането
на първоинстанционния съд с този иск не е редовно, поради което и
решението по него е недопустимо като постановено по непредявен иск. Това
налага обезсилване на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по
иск за имуществени вреди от 120 лева, представляващи стойността на
извършена на 07.10.2020 година образна диагностика.
В останалата обжалвана част, касаеща обезщетението за
неимуществени вреди, първоинстанционното решение е допустимо.
5
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивните жалби,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените с въззивните жалби оплаквания, посочени по- горе.
Искът за обезщетение за неимуществени вреди, предявен по т. дело №
207/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е с правно основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ и е с цена 39850 лева.
Обстоятелствата, изложени в исковата молба, на които се основава
този иск, са следните: Твърди се, че при ПТП, станало на 21.06.2017 година в
град П. ищецът В. Н. П. в качеството си на пешеходец е ударен от лек
автомобил „П. П.“ с рег. № ********, застрахован в ответното дружество „Б.
И.“ АД, управляван от В. П. К.. При удара му била причинена телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясната срамна и дясната седалищни
кости, като линията на счупване минавала през ямката на тазобедрената става,
с оформяне на фрагмент, което довело до трайно затрудняване на движенията
на десния му долен крайник. За тези телесни увреждания ищецът бил
обезщетен от ответното дружество въз основа на постигнато помежду им
споразумение от 05.10.2018 година със сумата от 40 000 лева.
Тези обстоятелства са безспорни между страните и се установяват с
представените писмени доказателства към исковата молба.
Обстоятелствата, изложени във връзка с ексцеса, за който се
претендира обезщетение в настоящото производство, са свързани с настъпили
усложнения в здравословното състояние на ищеца в края на лятото и
началото на есента на 2019 година, изразяващи се в болки в дясната
тазобедрена става, които постепенно се засилвали и били придружени с болки
в кръста, все по-трудно ходене, ограничаване на двигателния му режим и
накуцване. Заради тях ищецът постъпил на болнично лечение на 28.10.2019
година, което продължило до 03.11.2019 година. През този период били
проведени нови оперативни процедури на таза и дясната тазобедрена става,
които били с голям обем и сложност и му била поставена диагноза
6
остеохондропатия и коксартроза на дясната тазобедрена става, без
неврологични и съдови увреди. За така описаното влошаване на
здравословното си състояние ищецът предявил претенция за обезщетение
пред ответното дружество с вх. № 785516/17.12.2019 година, но му било
отказано доброволно уреждане на отношенията.
Ответното застрахователно дружество първоначално е оспорило
предявените искове за неимуществени и имуществени вреди в резултат на
настъпилия ексцес, поддържайки, че влошаването на здравословното
състояние на ищеца не е свързано с претърпяното от него ПТП на 21.06.2017
година, че ищецът сам е утежнил състоянието си, като е неглижирал травмата
и не е положил достатъчно усилия за оздравяването си, както и че с
постигнатото между страните извънсъдебно споразумение от 05.10.2018
година за заплащане на обезщетение от 40 000 лева ищецът изрично се е
съгласил, че няма никакви неудовлетворени претенции към застрахователя за
претърпените от него вреди – имуществени и неимуществени, включително
бъдещи такива.
Съобразявайки становището на ЗД „Б. И.“АД пред въззивната
инстанция и очертания с жалбите предмет на въззивното производство, който
се свежда само и единствено до размера на обезщетението за неимуществени
вреди, но не и до неговата дължимост или недължимост, съдът не дължи
произнасяне по поддържаните от ответника пред първата инстанция доводи
за неоснователност на иска за обезщетение от ексцес.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
от ексцес съдът взема предвид на първо място приетата съдебномедицинска
експертиза.
От заключението на вещото лице Д-р К. С. П., прието пред първата
инстация, което съдът възприема като компетентно, незаинтересовано и
неоспорено от страните се установява, че при ищеца е установена
остеохондроза / коксартроза/ на дясна тазобедрена става, която е в причинна
връзка със счупването на част от тазобедрената става при ПТП на 21.06.2017
година. Счупването е довело до нарушаване на конгруентността на ставата и
възникване впоследствие на артрозни промени с последваща остеохондроза.
Този процес, според вещото лице, е придружен от силни болки в дясната
7
тазобедрена става, без подобрение от аналгетици и физиотерапия,
придвижването на ищеца е ставало с две патерици, като ищецът е бил
затруднен да се обслужва сам, включително за тоалета си. Това е наложило
провеждането на болнично лечение в УМБАЛ „П.“ ООД през периода от
28.10.2019 година до 03.11.2019 година. Проведеното лечение е оперативно и
неговата цел е била лечение на коксартрозата или поне забавяне на болестта
и подобряване на обективното състояние. През периода на болничното
лечение В.П. е имал от умерени до силни болки и страдания, приемал е
аналгетици и антиобиотици, ползвал е помощни средства и е бил затруднен в
тоалет и обслужване. Заключението на вещото лице е, че причиненото при
ПТП на 21.06.2017 година счупване на ацетабуларната част на дясната
тазобедрена става води до необратими увреди на ставата и възникване на
коксартроза, която ще има прогресивно развитие и е възможно да се стигне до
еднопротезиране на дясната тазобедрена става. В съдебно заседание вещото
лице е уточнило, че болките и страданията на ищеца ще продължават и с
времето ще се увеличават до момента, в който не реши, че трябва да му бъде
извършена смята на тазобедрената става, която е счупена безвъзвратно в
едната си част и това й състояние води до развитието на коксартрозата.
Към момента на изготвяне на експертизата вещото лице е установило,
че дясната тазобедрена става на ищеца е с флексионна контрактура от 15
градуса, силно е ограничена абдукцията и вътрешната ротация, десният крак е
скъсен с около 3 сантиметра.
От показанията на свидетеля С. Д., разпитан в съдебно заседание на
14.01.2021 година се установява, че след ПТП и проведеното лечение ищецът
се е подобрил за известно време, при което той и съпругата му взели решение
и осиновили дете. След това обаче, в края на лятото на 2019 година той
отново започнал да чувства силни болки в десния крак и таза и се налагало да
се придвижва с патерици. Заради това му състояние му била направена нова
операция през октомври или ноември 2019 година. Въпреки това обаче и до
момента ищецът имал постоянни болки в десния крак и в таза, накуцвал с
десния крак, който бил по-къс. Той не можел да се грижи пълноценно за
дъщеря си, която била на три години.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
настъпилия ексцес съдът съобразява вида на установените по делото и
8
описани по-горе увреждания, техния интензитет, продължителността на
болките и страданията и прогнозите за здравословното състояние на ищеца.
Съдът преценява обстоятелството, че става дума за мъж и баща, чийто крак е
скъсен, което не му позволява да се движи интензивно да се грижи за малката
си дъщеря и дори да се обслужва сам. От края на лятото на 2019 година и до
момента ищецът изпитва непрекъснато болки и страдания в десния крак и
таза, които въпреки извършената оперативна интервенция през есента на 2019
година не са отшумели, като прогнозата е неблагоприятна - за продължаване
и за увеличаване на болките и страданията поради развиващата се в резултат
на счупването на част от тазобедрената става коксартроза.
С оглед на това съдът намира, че претендираният от ищеца размер на
обезщетението за неимуществени вреди от настъпили ексцес в размер на
39850 лева е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Този размер е съобразен и с икономическите условия в страната към
момента на настъпване на ПТП и общественото разбиране за справедливост,
ориентир за което са нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. До 01.01.2010 година
нормативно определените минимални размери на лимитите са нараствали
непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко събитие са
достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са определени
значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за застраховането /
отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и неимуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000 лева при едно
пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече пострадали лица.
Съгласно чл. 266 от КЗ / отм., в сила от 11.06.2012 година/, задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва за
следните минимални застрахователни суми: за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, приложим в случая, в чл.
492 предвижда лимит за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. / а след изменението с ДВ бр.
9
101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен
критерий за икономическите условия в страната, имат значение и следва да
бъдат взети предвид при определяне на размерите на обезщетението по
справедливост, което становище се застъпва и в съдебната практика.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 20 000 лева до 39850 лева и следва да се постанови ново
решение по съществото на спора, с което на ищеца да се присъди
допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 19850 лева / наред с
присъденото такова от 20000 лева с първоинстанционното решение/, ведно
със законната лихва от момента, от който е поискана, а именно 03.11.2019
година.
В останалата част, обжалвана от застрахователното дружество,
касаеща обезщетението за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева
до 20 000 лева, ведно със законната лихва от 03.11.2019 година
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция съдът следва да се
произнесе и по въпроса за дължимата държавна такса и разноските на
страните за производството по делото.
ЗД „Б. И.“ АД следва да бъде осъдено да заплати допълнително
държавна такса в размер на 794 лева за първоинстанционното производство и
397 лева за въззивното производство. Застрахователното дружество следва да
заплати допълнително разноски на ищеца за първоинстанционното
производство в размер на 1369,51 лева, наред с присъдените 1390,21 лева с
първоинстанционното решение, като при определянето им се взема предвид
обезсилването на решението по иска за обезщетение за имуществени вреди в
размер на 120 лева.
Ответникът има право на разноски за първоинстанционното
производство в размер само на 7,06 лева/ поради обезсилването на решението
по иска за 120 лева/, като над този размер до присъдения размер на
разноските от 1174,71 лева, дължими от ищеца В.П., първоинстанционното
решение следва да бъде отменено.
10
Отговорността за разноските, направени от страните пред въззивната
инстанция, се разпределя по следния начин:
Обжалваемият интерес пред въззивната инстанция по въззивната
жалба на ищеца е 19970 лева, а по тази на ответника – 10 000 лева.
Разноските, направени от ищеца В.П. пред въззивната инстанция включват
1200 лева по договора за правна защита и съдействие от 12.03.2021 година и
са договорени за изготвяне на въззивната жалба на ищеца и за процесуално
представителство по тази въззивна жалба. Останалите 1200 лева по договора
от 17.09.2021 година са за изготвяне и входиране на отговор по въззивната
жалба на ЗД „Б. И.“ АД. Ответникът ЗД „Б. И.“ АД е направил възражение за
прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът,
съобразявайки чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения намира, че възнаграждението от 1200 лева по
договора от 13.03.2021 година не е прекомерно. Що се отнася до
възнаграждението по договора от 17.09.2021 година, то е договорено и
заплатено само за изготвяне на отговор на въззивната жалба на ЗД „Б. И.“ АД,
поради което и с оглед разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е прекомерно и при
направено възражение следва да бъде намалено. Минималното
възнаграждение е 3/4 от дължимото такова по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата,
което при обжалваемия интерес от 10 000 лева е 830 лева, или сумата от
622,50 лева. Съдът счита, че следва да намали адвокатското възнаграждение
по договора от 17.09.2021 година до минималния размер. Ответникът ЗД „Б.
И.“ АД следва да бъде осъден да заплати на В.П. общо за въззивното
производство 1822,50 лева разноски / 1200 лева плюс 622,50 лева/.
Разноските на ЗД „Б. И.“ АД за въззивното производство включват
1800 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лева държавна
такса по подадената от него въззивна жалба. Заплатената държавна такса с
оглед изхода на спора не следва да бъде присъждана като разноски.
Адвокатското възнаграждение е общо за процесуално представителство по
делото, поради което и с оглед изхода на спора В.П. следва да бъде осъден да
заплати разноски за въззивното производство в размер на 7,21 лева, дължими
с оглед обезсилването на решението по иска с цена 120 лева.
11
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260096 от 04.03.2021 година, постановено
по т. дело № 207/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта,
с която е отхвърлен иска на В. Н. П., ЕГН **********, от гр.*** против З.д.
"Б. И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 120 лева, представляващи
направени от ищеца разноски на 07.10.2020г. за образна диагностика на
тазобедрени стави, поради недопустимост.
ОТМЕНЯ решение № 260096 от 04.03.2021 година, постановено по т.
дело № 207/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, в следните
части:
- в частта, с която е отхвърлен иска на В. Н. П., ЕГН **********,
против З.д. "Б. И." АД, ЕИК *********, за сума в размера над 20 000 лева до
39850 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от влошено здравословно състояние с
хоспитализация за периода 28.10.2019г. – 03.11.2019г., изразяващо се в
развитие на артрозни промени и коксартроза на дясна тазобедрена става и
поставена диагноза „остеохондроза и коксартроза на дясна тазобедрена
става“, счупена при ПТП на 21.06.2017г. в гр.П., виновно причинено от
водача В. П. К., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
03.11.2019г. до окончателното й изплащане;
- в частта, с която е осъден В. Н. П., ЕГН **********, да заплати на
З.д. "Б. И." АД, ЕИК *********, разноски за първоинстанционното
производство в размера над 7,06 лева до 1174,71 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.д. "Б. И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на В. Н. П., ЕГН **********, от гр.***
12
допълнително сумата 19850 лева / заедно с присъдените от
първоинстанционния съд 20 000 лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от влошено
здравословно състояние с хоспитализация за периода 28.10.2019г. –
03.11.2019г., изразяващо се в развитие на артрозни промени и коксартроза на
дясна тазобедрена става и поставена диагноза „остеохондроза и коксартроза
на дясна тазобедрена става“, счупена при ПТП на 21.06.2017г. в гр.П.,
виновно причинено от водача В. П. К., ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 03.11.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260096 от 04.03.2021 година,
постановено по т. дело № 207/2020 година по описа на Окръжен съд –
Пловдив В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА З.д. "Б. И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на В. Н. П., ЕГН **********, от гр.***
допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на
1369,51 лева / наред с присъдените с първоинстанционното решение 1390,21
лева/, както и разноски за въззивното производство в размер на 1822,50 лева.
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН **********, от гр.*** да заплати на З.д. "Б.
И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** разноски за
въззивното производство в размер на 7,21 лева.
ОСЪЖДА З.д. "Б. И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати допълнително държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 794 лева / наред с
присъдените с първоинстанционното решение 806 лева/ и 397 лева държавна
такса за въззивното производство пред АС – Пловдив в полза на Държавата
по бюджета на съдебната власт.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14