№ 246
гр. Благоевград, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Милена Каменова
ЕмИ. Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от ЕмИ. Дончева Въззивно гражданско дело №
20231200501268 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от
адв. И. Я.- пълномощник на „КМСР-73“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Сандански, ул. „**, представлявано от К. И. – управител
против Решение № 87/11.04.2022 г., постановено по гр.д. № 722/2021 г. по описа
на РС- Петрич.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението на районния съд. Сочи се, че
в противоречие със събрания по делото доказателствен материал районният съд е
приел, че общият наследодател на страните е бил собственик на процесните имоти
на основание договор от 18.02.1939 г. и договор от 11.10.1956 г. Представените
договори не отговаряли на изискванията на нормативните актове, действащи към
1939 г. и чл. 18 ЗЗД. В противоречие с процесуалните правила- чл. 202 ГПК съдът
не бил обсъдил заключението на вещото лице, според което от представените
договори от 18.02.1939 г. и 11.10.1956 г. за закупуване на недвижими имоти не се
установявало идентичност между описаните в посочените договори недвижими
имоти и процесните такива.
Твърди се, че необосновано първостепенният съд е приел, че ответникът не
е придобил правото на собственост върху процесния имот по давност по реда на
чл. 79, ал. 2 ЗС- чрез добросъвестно владение, продължило повече от пет години в
периода 02.02.1992 г. – 21.04.2021 г., като ответникът е присъединил към своето
владение по реда на чл. 82 ЗС и владението на праводателите си.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
Решение № 87/11.04.2022 г., постановено по гр.д. № 722/2021 г. по описа на РС-
1
Петрич и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена.
С отговора на въззивната жалба въззиваемите В. А. М., М. А. Т., В. А. И. и
К. Г. С. оспорват жалбата като неоснователна. Сочи се, че изложеното в жалбата
не кореспондира с действителното фактическо положение и събраните
доказателства по делото. Твърди се, че в хода на първоинстаницонното
производство е установено, че процесният имот е бил собственост по давност на
наследодателя на ищците А. А.ов.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено
решението на районния съд.
Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Производството пред РС - Петрич е било образувано по искова молба,
депозирана от В. А. М., М. А. Т., В. А. И. и К. Г. С. против „КМСР-73“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Сандански, ул. „**,
представлявано от управителя К. К. И., с която е предявен иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание
наследствено правоприемство на общо 4/5 идеални части или по 1/5 идеална част
за всяка една от ищците на следния недвижим имот, находящ се в село С., общ.
Петрич, обл. Благоевград, ул. „**, а именно: Урегулиран поземлен имот VII-40, в
квартал 4 по плана на село С., одобрен със Заповед № 1027а/22.09.1989 г., с площ
на урегулирания поземлен имот от 1070 кв.м. квадратни метра, ведно с
построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
63 кв.м и едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м,
както и да осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху
собствените им 4/5 идеални части или по 1/5 идеална част за всяка една от ищците
на имота.
В исковата молба се твърди, че ищците са законни наследници на А.Л.А.,
бивш жител на с. С., починал на 02.02.1992 г. Сочи се, че приживе наследодателят
на основание давностно владение е бил собственик на имот в село С., община
Петрич, находящ се на улица „**, представляващ дворно място и изградени в него
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м. и едноетажна
паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м. Пояснява се, че по
действащия план на село С., имотът е отразен като УПИ VІІ-40, в квартал 4 по
плана на село С., одобрен със Заповед № 1027а/22.09.1989 г., с площ на
урегулирания поземлен имот от 1070 кв.м., ведно с построените в имота
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63,00 кв.м. и
едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м.
Сочи се, че наследодателят А.Л.А. е оставил за свои законни наследници
първите трима ищци, С.А.Л. – дъщеря, починала през 2009 г., чийто законен
наследник е четвъртата ищца, Л.А.Л., син, починал през 2020 г., без преки
наследници и И. А.А. - син. Разяснява се, че всеки един от сънаследниците на
общия наследодател притежава по 1/6 идеална част от наследството, а предвид
обстоятелството, че сънаследникът Л.А.Л. е починал, без да остави преки
наследници, същият се замества по право от останалите сънаследници - ищците и
брат му И. А.А., при което всеки от наследниците притежава по 1/5 идеална част.
Твърди се, че наследодателят А.Л.А. е бил във фактическо владение върху
2
посочените имоти, неоспорено от никой, повече от 50 г. до смъртта си през 1992 г.
Сочи се, че след смъртта на наследодателя през 1992 г. до месец март 2020 г.
имотът се ползвал от всички наследници, като се обитавал от Л. А.А. до смъртта
му през 2020 г. След смъртта на Л.А., наследникът И. А.А. зачестил посещенията
си в наследствения жилищен имот и започнал да ползва жилището в него като
вилно със знанието и съгласието на ищците, а дворното място се използвало от
всички наследници, като последните години имало уговорка помежду им
градината да се ползва за добиване на разсад за ранни зеленчуци от В. А. М., В. А.
И. и И. А.А.. Изтъква се, че години наред имотът бил деклариран на името на
всички наследници и всички заплащали данъците си съобразно наследствените
квоти, които притежават.
Сочи се, че в края на месец март 2021 г. ищците разбрали от И. А.А., че
имотът вече бил чужда собственост, тъй като бил продаден от него на лице, което
ищците не познават, което от своя страна препродало имота на дъщерята на И. А.-
Р.И. И., която заедно със съпруга й К. К. И., го препродали на ответното
дружество, представлявано от и еднолична собственост на К. К. И., като сделката
била обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 130,
том I, рег. № 2596, дело 123/2021 г. на Нотариус рег. № 511 РНК, вписан в СВ-
Петрич с дв.вх.рег. № 796/21.04.2021 г., вх. рeг. № 798/21.04.2021 г., акт № 187,
том III, дело 187/2021 г. След направени справки в Служба по вписванията и
данъчна служба ищците установили, че с Нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 53 том
II, рег. № 6992, дело 224 от 2020 г., издаден на 22.12.2020 г. от Нотариус рег. №
503 РНК, вписан с дв.вх.peг. № 92374, вх. № 2378 от 22.12.2020 г., акт № 57, том
IX, дело 1434/2020 г. на СВ- Петрич, сънаследникът им И. А.А. е признат за
собственик на основание давностно владение на наследствения им недвижим
имот, след което с Нотариален акт № 43, том I, peг. № 1253, дело № 38/2021 г.,
издаден на 04.03.2021 г. от Нотариус рег. № 503 РНК, вписан в дв.вх.рег. № 381,
вх. рег. № 382 от 04.03.2021 г., акт № 80, том II, дело № 227/2021 г. на СВ- Петрич
същият бил продаден на И.К.Д., който от своя страна препродал имота на
дъщерята на И. А.-Р.И. И. с Нотариален акт № 67, том I, рег. № 1703, дело 61/2021
г., издаден на 23.03.2021 г. от Нотариус с рег. № 503 РНК, вписан с дв.вх.peг. №
526, вх. № 527/23.03.2021 г., акт № 184, том II, дело 325/2021 г., а месец по-късно
Р. И. и съпругът й К. К. И., го препродали на ответното дружество,
представлявано от и еднолична собственост на К. К. И..
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.
Оспорва се твърдението, че ищците са собственици на процесните имоти
при квоти от по 1/5 ид.ч. за всеки един на основание наследство от общия им
наследодател А.Л.А..
Оспорва се твърдението, че общият наследодател на ищците е владял имота
50 г. преди 1992 г., че го е владял необезпокоявано и без оспорване от трети лица.
Твърди се, че ответното дружество е собственик на имота на основание
договор за покупко-продажба и в тази връзка оспорва същото да владее имота без
основание. В условията на евентуалност се твърди, че имотите са придобити от
дружеството по давност, а именно чрез добросъвестно владение, продължило
повече от пет години в периода от 02.02.1992 г. - датата на смъртта на А.Л.А. до
21.04.2021 г.- датата на закупуване на имота, като ответникът е присъединил към
3
своето владение по реда и владението на праводателите си - И. А.А., И.К.Д. и Р. И.
И..
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С договор от 1939 г. С.Г.Я. от с. С. продава на А.Л.А. собствената си сграда,
застроена на държавно място, извън плана на селото, застроено 6 на 6 м. и
свободно дворно място.
С договор от 1956 г. С.И.П.а, Г.А.П. и Й.А.П. заявяват, че още през 1950 г.
са продали на А.Л.А. собствения си недвижим имот, находящ се в с. С.,
представляващ празно дворно място от около 500 кв.м.
От прието като доказателство по делото удостоверение за наследници с изх.
№ 19/13.04.2021 г., издадено от Кметство с. С., се установява, че А.Л.А., бивш
жител на с. С., починал на 02.02.1992 г., след смъртта си е оставил законни
наследници: В. А. М., М. А. Т., В. А. И., С.А.Л. (починала 2009 г.), Л.А.Л.
(починал 2020 г., без преки наследници) и И. А.А.. Видно от удостоверение за
наследници изх. № ГСР-874/13.04.2021 г., издадено от Община Сандански,
законен наследник на С.А.Л., бивш жител на гр. Сандански, починала на
08.11.2008 г., е К. Г. С..
С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на
основание обстоятелствена проверка № 53, том II, рег. № 6992, дело № 224 от
2020 г. И. А.А. е признат за собственик на основание давностно владение на
недвижим имот, представляващ УПИ VII-40, в квартал 4 по действащия план на с.
С., общ. Петрич, одобрен със Заповед № 1027а/22.09.1989 г., с площ на
урегулирания поземлен имот от 1070 кв.м. и при съседи на същия имот: от
северозапад -УПИ VI-39, от североизток - улица с о.т. 26 - о.т. 25, от югоизток -
УПИ VIII-43 и от югозапад - улица с о.т. 38 - о.т. 39, ведно с построените в имота
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м. и едноетажна
паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м. С договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 43, том I, рег. № 1253, дело № 38 от 2021 г., И. А.А. продава на И.К.Д.
процесните недвижими имоти. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 67, том I, рег. № 1703, дело № 61 от 2021 г., И.К.Д. продава на
Р. И. И. процесните недвижими имоти. От своя страна, с договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт № 130, том I, рег. № 2596, дело № 123
от 2021 г. Р. И. И. и К. К. И. продават на отговорност „КМСР-73“ ЕООД
процесните недвижими имоти.
С декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти вх. № 124/30.01.2009 г. И. А.А. е декларирал процесните недвижими имоти,
като за собственици са посочени В. А. М., М. А. Т., В. А. И., С.А.Л., Л.А.Л. и И.
А.А., всеки на по 1/6 идеална част.
По делото са приети като доказателства копия от нотариалните дела, въз
основа са които са издадени: нотариален акт № 130, том I, рег. № 2596, дело №
123 от 2021 г. на нотариус Ф.Ш., нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 53, том II, рег.
№ 6992, дело № 224 от 2020 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 43, том I, рег. № 1253, дело № 38 от 2021 г. и нотариален акт за покупко-
4
продажба на недвижим имот № 67, том I, рег. № 1703, дело № 61 от 2021 г., на
нотариус Р.Й..
По делото е прието като доказателство удостоверение изх. № 7/20.01.2022
г., издадено от кмета на с. С., с което се удостоверява, че лицето А.И.А. е имало
адресна регистрация в с. С., ул. „** за периодите от 2004 г. до 2014 г. и от 2015 г.
до 2019 г. От удостоверение изх. № 42/08.06.2021 г., издадено от кмета на с. С., се
установява, че Л.А.Л. е живял до смъртта си (18.03.2020 г.) на постоянни се адрес
в с. С., ул. „**.
В производството пред първата инстанция е назначена и приета съдебно-
техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
процесния имот УПИ VII- 40, в кв.4 по плана на с. С., е включен в строителните
граници на с. С. в плана от 1989 г., одобрен със Заповед № 1027а от 22.09.1989 г.
Съгласно разширението на регулационния план от 12.11.1959 г. УПИ III -184, кв.
33, представлява част от УПИ VII- 40, в кв. 4 по плана на с. С. към 1989 г., като
същият имот към 1989 г. е бил с площ от 1070 кв.м. при съседи: от изток - УПИ
VIII- 43, запад - УПИ VI- 39, север - проектна улица (не е изградена) и юг - улица.
Вещото лице сочи, че в разписните листове, които се намират в Кметство с. С.,
като собственици на процесния имот са вписани: А.Л.А., И. А.А., И.К.Д., Р. И. И.
и „КМСР-73“ ЕООД. Експертът посочва, че описаните имоти в договор от 1939 г.
и договор от 1956 г. и УПИ VII- 40, в кв. 4 по плана на с. С., одобрен със Заповед
№ 1027а от 22.09.1989 г., с площ на УПИ от 1070 кв.м., ведно с построените в
имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м. и
едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м., не са
идентични.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страните.
Свидетелят Георги Кузманов в показанията си сочи, че е кмет на с. С..
Познава ищците, които са наследници на баба К. и на сина й Л., само по имена.
Пояснява, че в имота на ул. „** в с. С. живеел Л., друг постоянен обитател нямало.
И. посещавал имота, докато Л. бил жив. След смъртта на Л. и към момента,
имотът бил запустял. Имотът представлявал малка къщичка, до нея имало една-
две пристройки, като навеси и двор, на един етаж, имало някакво мазе и отгоре
две или три стаи, а парцелът бил около 600-700 кв.м. Твърди, че докато Л. и брат
му И. работили там, парцелът бил подреден.
В показанията си св. Н.Г. сочи, че живее на ул. „** и имотът му е съседен на
процесния имот. Пояснява, че имотът представлява типична селска къща с двор
около декар. Собственици на имота били дядо А. и баба К., които имали двама
синове и дъщери. Единият син бил И., а другият - Л., който бил бригадир в ТКЗС.
Л., който починал преди две години, май месец, бил даскал по Сандански, но си
живеел в С.. Бил ерген, не се бил женил, нямал съпруга и деца. Твърди, че в
последните години в имота идвали братята И. и Л., рядко идвали сестрите им.
Посочва, че семейството на А. и К. дошли от Гърция и закупили имота някъде към
1947 г., 1950 г. или 1956 г. Заявява, че откакто се помни, оградите на този имот не
били местени. Разяснява, че след като И. се оженил, поживял малко в селото, а
след това отишъл по Гоце Делчев и по Сандански и много рядко бил в С.. По-
често в селото идвал сина му А., който заедно с чичо му Л. гледали разсад. Сочи,
че сестрите на Л. идвали в селото, както и И. също идвал, но само на гости, като
свидетеля не го виждал да работи. И. не е казвал, че имота е само негов.
5
Свидетелят А. А.ов сочи, че е син на И. А.ов. В. М., М. Т., В. А. и С.Л., са
сестри на баща му и негови лели. Представляващият ответното дружество К. И. е
съпруг на неговата сестра Р.. Описва процесния имот като сграда от около 60
кв.м., с пристройка във вид на плевня, близо малко над декар заедно с двора. От
изток като съседи посочва баба Наса, Атанаска, от западната страна, отдолу - В.П.,
неговият баща, от долна страна - улицата „**“, от юг, а от север - баир, тъй като е
последната къща от селото. Свидетелят разяснява, че е роден в Петрич, до 4-клас
учил в с. С., след което учил в Благоевград, но се връщал и живял на село по цяло
лято. След като починала баба му, чичо му Л. останал да живее сам в имота.
Свидетелят ходил да помага в земеделската работа, оставал и да преспива. През
периода 2005 г. - 2009 г. и 2014 г. - 2019 г. със семейството си живеел в процесния
имот, имал и жителство там, тъй като имал намерение да се установи трайно там.
Често помагал на чичо си Л. и на неговите лели, когато работели по имота.
Всички работили заедно, леля му В. последно садила разсад. Твърди, че баща му
също садил разсад в имота, но никога не е живял там, както и неговата сестра,
никой в С. не я познавал. Останал изненадан от действията на сестра си, тъй като
принудила баща й да направи така, че те да придобият този имот, защото баща му
знаел много добре, че имало и други наследници на този имот. Пояснява, че
поддържал добри отношения с лелите си и всеки път, когато искал да прави нещо
в имота, им се обаждал. Твърди, че баща му никога не е демонстрирал поведение,
че е едноличен собственик на този имот, никога не оспорвал на лелите му, че и те
са наследници на този имот, не бил чувал от баща си, че този имот е негов. Цялото
дворно място в имота било разпределено и всеки си знаел неговото място, както
било и с другите имоти на семейството. Всички наследници участвали, когато се
налагало да се прави ремонт по къщата. Изтъква, че в имота все още имало вещи
на наследниците на баба му и дядо му. Според свидетеля проблемите започнали
през 2019 г., когато усетил странно поведение от страна на баща му, който по
принцип бил комуникативен човек, но станал затворен. През 2020 г. след смъртта
на чичо му, съпругът на сестра му казал на свидетеля, че разполага с 30 дни, за да
напусне имота, защото бил негов. От баща си разбрал, че сестра му и зет му го
принудили да им прехвърли имота. Твърди, че баща му не е получил пари за тези
продажби, защото знаели, че има и други наследници. Пояснява, че сестра му не
поддържала никакви отношения с лелите им, както и че той никога не е влизал в
конфликт със семейството на сестра си.
В показанията си свидетелят В.П. посочва, че познава А., Л., Р., В. и М. като
съселяни. Пояснява, че живее в имот, съседен на процесния. Описва имота като
къща с дворно място. Твърди, че този имот е на бащата на И., който се казвал А. и
живеел в имота заедно с жена си К.. След смъртта на баща му, И. идвал да работи
в имота, както и Л.. Не е виждал сестрите им да идват. Познава сина на И.- А.,
който заедно с баща му работили градината. Познава и дъщерята на И.- Р., но тя
не ходила в имота. Разбрал кой е мъжа на Р., както и че били купили къщата в С..
Свидетелката В.П. посочва, че живее в селото, откакто е родена. Знае, че И.
и синът му А. имат имот в селото. Пояснява, че в същия имот живели възрастните
баба и дядо, докато починат. Дядото А. починал преди 30 години, 1991 г. или 1992
г., а бабата се казвала К.. Знае децата на А. и К.- Л., Ц., М., Л. и И.. В имота имало
една стара къща, две стаи със салонче, като имало преградена стая като лятна
кухня, където готвела баба К., но нямало голям парцел. След смъртта на бабата
6
имотът се работил от И., който садил разсад. Братът на И.- Л. също идвал в имота,
но той си живеел в Сандански, където имал апартамент. Твърди, че никоя от
сестрите не идвала в имота, идвали най-много един-два пъти в годината. Основно
Л. идвал с брат му И., както и сина на И.- А.чо, който винаги им помагал.
Дъщерята на И.- Р. не е идвала в имота, както и съпругът й. Познава Р. и мъжа й,
откакто си купили къщата в С.. Твърди, че се учудили, защото къщата била
семейна и самата свидетелка много се учудила от това нещо, че купили тяхната си
фамилна къща. Свидетелката знаела от баба К., че къщата щяла да остане на И..
При така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС всеки собственик може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При
предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, ищецът следва да докаже, че е
собственик на процесния имот на твърдяното от него основание, както и, че
именно ответникът е във владение на същия. Тези предпоставки следва да са
налице кумулативно. В случай, че ответникът твърди наличието на правно
основание на базата, на което се намира в имота, то тогава, досежно това
обстоятелство, той има тежест на доказване. Правото на собственост върху
недвижим имот се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона – чл. 77 ЗС.
В настоящия казус ищците основават правото си на собственост на
основание наследствено правоприемство от своя баща А. А.ов, който е придобил
имота на основание давностно владение, продължило повече от 50 г.
Ответникът „КМСР-73“ ЕООД се легитимира като собственик на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижими имоти № 130, том І, рег. № 2596, дело № 123 от 2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като
фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои. В чл.
69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. За да се
осъществи фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно владението да е
несъмнително, осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на
владелеца да държи вещта като своя и явно, т.е. намерението на владелците да
своят вещта за себе си да е противопоставено на собствениците; това намерение
да се упражнява така, че всеки заинтересуван да може да научи за него, като
такова да е достигнало до собствениците.
Презумпцията на чл. 69 ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по
недвусмислен начин е доказал, че е установил владение. Законовото
предположение е в смисъл, че установеното владение се счита, че е за владелеца, а
не за другиго, а не, че установИ.т държане е владелец до доказване на
противното. Следователно във всички случаи този, който твърди, че владее един
имот, следва да докаже и двата елемента на владението - упражняване на
фактическа власт и намерението за своене, а нормата на чл. 69 ЗС осигурява
законовото предположение, че установеното владение е за владелеца, а не за
7
другиго, до установяване на противното- Решение № 96 от 26.02.2010 г. по гр.д.
№ 44/2009 г., ВКС, І г.о.
От приети като доказателства по делото договор от 1939 г. и договор от
1956 г. се установява, че А.Л.А. - наследодател на ищците е закупил сграда,
изградена върху държавно място извън плана на селото с площ от около 500 кв.м.
и празно дворно място от около 500 кв.м. От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза се установи, че процесният имот не е
идентичен на имотите, описани в договор от 1939 г. и договор от 1956 г. Установи
се, че в разписния лист като собственик на процесния имот е записан А.Л.А..
Установи се, че ищците В. А. М., М. А. Т., В. А. И. и К. Г. С. са наследници
на А.Л.А..
От гласните доказателства, които настоящият съдебен състав кредитира
като логични, последователни и базирани на непосредствените впечатления на
свидетелите през продължителен период от време, се установява, че в процесния
недвижим имот до смъртта си са живели наследодателите на ищците А.Л.А.
(починал през 1992 г.) и неговата съпруга К. (починала 2004г.). Свидетелите Г.,
А.ов, П. сочат, че знаят като собственици на процесните имоти дядо А. и баба К..
Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на
правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС. То
може да бъде направено както от владелеца, така и от неговите кредитори, ако
длъжникът им бездейства. Следователно правото на позоваване на придобивното
основание по чл.79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на
владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя
преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и
фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по
чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната
давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на
наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна
давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното
основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на
позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е
осъществено от наследодателя – т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. от
17.12.2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК.
Предвид изложените задължителни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2012 г. на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 79 ЗС, настоящият съдебен
състав намира за доказано придобиването от наследодателя на основание
давностно владение собствеността върху процесните имоти.
С Решение № 781/23.10.2009 г. по гр.д. № 3580/2008 г. на ВКС, I г.о., е
прието, че назависимо от липсата на титул за придобивния способ за
наследодателя – придобивна давност, след смъртта му е възникнала
съсобственост на основание наследяване. Предвид установеното придобиване от
наследодателя А. Л.ов Л.ов на собствеността върху процесните имоти на
основание давностно владение, след смъртта му е възникнала съсобственост
между наследниците на основание наследяване. Установи се, че след смъртта на
наследодателя А. Л.ов Л.ов негови законни наследници са ищците В. А. М., М. А.
Т., В. А. И., К. Г. С. и И. А.А., които наследяват по 1/5 идеална част от процесните
имоти.
8
Неоснователни са възраженията на въззивника, че общият наследодател на
ищците не е владял имота повече от 50 г., както и че го е владял необезпокоявано
и без оспорване от трети лица. В настоящият случай съдът намира, че от
събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира, се установи по
безспорен начин, че наследодателят е владял процесните имоти от 1950 г. или
1956 г., като владението е било явно и несмущавано.
Неоснователни са и възраженията, че имотът е бил държавна собственост до
1992 г. и не е могъл да се придобива по давност. От приетото заключение на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установи, че с
плана от 1989 г. процесният имот е включен в строителните граници на с. С., а
съгласно разширението на регулационния план от 12.11.1959 г. УПИ III- 184, кв.
33 представлява част от УПИ VII- 40, кв. 4 по плана на с. С. към 1989 г. В
разписния лист като собственик на имота е записан А. Л.ов Л.ов, поради което
възражението е неоснователно.
Неоснователни са възраженията на въззивника за придобиване на спорния
имот по давност. В отговора на исковата молба от ответника (въззивник в
настоящото производство) е направено възражение за придобиване на имота по
давност по реда на чл. 79, ал. 2 ЗС- чрез добросъвестно владение, продължило
повече от пет години- от 02.02.1992 г. (датата на смъртта на А.Л.А.) до 21.04.2021
г. (датата на закупуването на имота), като ответника присъединява към своето
владение по реда на чл. 82 ЗС и владението на праводателите си И. А.А., И.К.Д. и
Р. И. И..
Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. Независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си – Тълкувателно решение
№ 1/2012 г. от 06.08.2012 г. ВКС, ОСГК.
В Решение № 70/03.11.1980 г. на ОСГК на ВС е разяснено, че
придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот, а и на ограничени
вещни права може да стане, само когато сънаследник промени държанието на
спорния имот, като владее за себе си и против волята на другите наследници
техните идеални части.
От гореизложеното и установените факти следва да се приеме, че от страна
на ответника не се доказа извършването на действия от наследника И. А.А., въз
основа на които да се заключи по несъмнен и категоричн начин, че с
извършването им обективират спрямо ищците В. А. М., М. А. Т., В. А. И., К. Г. С.
намерение да владее техните идеални части за себе си. Непротиворечива е
съдебната практика, че когато след смъртта на общия наследодател един от
наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална
част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. Поради
това в едно производство по предявен на основание давностно владение иск за
собственост, за уважаването на иска не е достатъчно само свидетелите да твърдят,
9
че сънаследникът е ползвал, обработвал, засявал наследствения имот през
последните 10 или 20 години. Необходимо е да се докаже и че сънаследникът е
отблъснал владението на останалите сънаследници върху притежаваните от тях
идеални части. Това е така, защото при наследяването като общо правоприемство
владението и съответно съвладението преминава по право към наследниците, без
да е необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа
власт върху вещта. Останалите наследници и без да държат имота са негови
съвладелци като по отношение на техните идеални части положението на този,
който упражнява фактическата власт върху сънаследствения имот, е аналогично
на това на наемателя или на заемателя за послужване на чужд имот. По
настоящото дело се установява, че сънаследникът И. А.А. е обработвал имота
заедно със сина си Анегл и брат си Л. до смъртта му през 2020 г., както и че
сестрите им са посещавали имота, макар и рядко. Независимо от обстоятелството,
че И. А.А. е обработвал имота, същият е бил държател, съдът намира за
недоказано превръщането на държането във владение на имота. За да владее за
себе си на първо място е необходимо третото лице да манифестира това свое
намерение, като това намерение на третото лице да владее за себе си, следва да
стигне до знанието на собственика, респективно собствениците, чийто права
отрича и собственика в продължение на десет годишен давностен срок да не е
оспорил това владение, като знае намерението на трето лице за своене. Такива
данни по делото не се събраха за И. А.А.. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не
бъде променено – в тази насока Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк.
дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. От показанията свидетелите, вкл. и
ангажирани от ответната страна, не се установи И. А.А. да е демонстрирал по
отношение на съсобствениците на имота и по отношение на трети лица, че владее
имота.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че към момента на снабдяване
с констативен нотариален акт -22.12.2020 г. посоченият в него титуляр – И. А.А.
не е могъл да стане собственик на имотите, съответно последвалите покупко-
продажби не са могли да породят търсения ефект в патримониума на
последващите купувачи, включително и за купувача ответника „КСМР-73“ ЕООД,
тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава.
С оглед гореизложеното предявените искове са основателни, а обжалваното
решение като краен резултат се явява правилно, поради което ще следва да се
потвърди.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87/11.04.2022 г., постановено по гражданско
дело № 722 от 2021 г. на Районен съд- Петрич.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да
бъде обжалван в едномесечен срок, считано от връчването, пред Върховния
касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд-Благоевград.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11