№ 174
гр. Варна, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000092 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от „Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД-гр. София, чрез процесуалния си представител адв. С. и
насрещна въззивна жалба, подадена от Й. Д. Й. от г*****, чрез процесуалния
си представител адв. С. Б. С., адвокат при АК-Варна, срещу решение №
501/17.11.2023г. постановено по т.д. № 53/2023г. по описа на ВОС,
постановено при участието на третото лице - помагач на ответника Д. Й. С., с
което съдът частично е уважил предявеният от Й. Д. Й. срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с
правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, като е осъдил застрахователното
дружество да заплати на Й. Д. Й. сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания, негативни психически преживявания и
емоционален стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 09.02.2021г., в резултат
на което ищцата получила счупване на лява ключица, счупване на лонните
кости в ляво и дясно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на застрахователната претенция - 05.10.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86
ЗЗД, а за разликата над 40 000 лв. до предявения размер от 70 000 лв., е
отхвърлил 1 исковата претенция като неоснователна.
С обжалваното решение съдът е разгледал и предявен от застрахователя
обратен иск на осн. чл. 500, ал.1, пр. 1-во КЗ на застрахователното дружество
1
срещу трето лице помагач на страната на застрахователя, като го е осъдил да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, сумата от 26 000 лв. - частичен иск от 40 000 лв.,
представляващи част от присъденото от съда обезщетение по главния иск,
предявен от Й. Д. Й. и за което застрахователят е осъден, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на застрахователната
претенция - 05.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението, ведно
с всички разноски по делото, на които е осъден застрахователят в общ размер
на 6 756,02 лв., след изпълнение на задължението на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати в полза на
Й. Д. Й., присъденото й на основание чл.432 КЗ обезщетение, ведно със
законната лихва и разноските по делото.
Въззивникът „Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД-гр. София, чрез адв. С., обжалва решението в частта, с
която застрахователното дружество е било осъдено да заплати на Й. Й. сумата
над 20 000лв. до присъдените 40 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и страдания, негативни психически преживявания и емоционален
стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 09.02.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата. Излагат се оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като постановено при допуснати
материално- и процесуалноправни нарушения, както и необоснованост.
Твърди нарушение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поддържайки възражението
за съпричиняване от страна на ищцата както по отношение неупотребата на
предпазен колан, така и поради знание от нейна страна за употребен алкохол
и наркотици от виновния за ПТП водач, наред с данни за неговата
неправоспособност. На следващо място излага оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в отказ да
допусне съдебно-токсикологична експертиза, въпреки надлежното й искане в
срока за отговор на исковата молба. Счита присъдения размер на
обезщетението за неимуществени вреди за прекомерен и в нарушение
нормата на чл. 52 ЗЗД, определен в разрез със събраните по делото
доказателства. Твърди на самостоятелно основание липса на мотиви в
решението и неяснота за начина на формирането на вътрешното убеждение
на съда. Сочи за допуснати от съда нарушения нормата на чл. 175 ГПК по
отношение събраните по делото гласни доказателства. Счита, че
пострадалото лице е действало с груба небрежност към собственото си здраве
и сигурност, допускайки съзнателно водачът да вземе без разрешение на
родителите й ключа за собствената им кола, което поведение е останало
недооценено от първоинстанционния съд. В тази връзка намира за неправилен
и недоказан извода за липсата на знание у пострадалата, че водачът е
употребил алкохол и наркотици. Излага доводи за това, че увреденото лице е
знаело, съответно е било в състояние да предположи/допусне да бъде
увредено от деликвента, употребил алкохол/наркотици, което на свой ред е
2
особен случай на съпричиняване на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Позовава се на задължителната съдебна практика, обективирана в т. 7 от ТР
№ 1/23.12.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК. Намира присъденото
обезщетение за неморално високо, несъответно на безотговорното поведение
на ищцата, а отделно от това в противоречие с добрите нрави и общественото
разбиране за справедливост, определено при несъобразяване данните по
делото за установения принос от пострадалата в увреждането, а също и
социално - икономическите условия на живот в страната към момента на
настъпване на вредата. Моли съда да отмени обжалваното решение в
съответната му част, ведно с присъдените съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение. Претендират се сторените разноски и пред двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Й. Д. Й., чрез
адв. С., с който се оспорва основателността на въззивната жалба на
„Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД-гр.
София, с подробно изложени съображения за това. Моли съда да остави
въззивната жалба на застрахователното дружество без уважение като изцяло
неоснователна.
Насрещната въззивна жалба на Й. Д. Й. е насочена срещу решението в
частта, с която исковата претенция на пострадалото лице е отхвърлна за
разликата над 40 000 лв. до предявените 70 000 лв. Излагат се оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението в съответната му част.
Счита присъденото обезщетение несъобразено с нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност”. Моли съда да отмени
решението в отхвърлителната му част, като постанови друго, с което уважите
изцяло предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
„Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД-гр.
София, чрез адв. С., с който дружеството оспорва основателността на жалбата
на Й. Й., с подробно изложени съображения, в т.ч. поддържайки
възражението за съпричиняване, както и направените с подадената от
застрахователното дружество въззивната жалба доказателствени искания.
Моли съда да остави жалбата на Й. Й. без уважение, а решението в
отхвърлителната му част – да потвърди като правилно.
Третото лице – помагач не е изразило становище при въззивното
разглеждане на спора.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в законна сила.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието
на деликт, настъпил на 09.02.2021 год. при съответното авторство,
противоправност и вина. Налице е безспорно застрахователно
3
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е и настъпването на
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
Предмет на оспорване е единствено размера на присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди с оглед принципа на
справедливост и наличието на съпричиняване. В сочените предметни предели
следва да се произнесе и въззивната инстанция – чл. 269, изр.2 ГПК.
По възражението за съпричиняване
На 09.02.2021г. на главен път I-2 между гр. Девня и с. Неофит Рилски,
обл. Варненска в близост до отбивката за кариера Каровча, при управление на
л.а. марка „Пежо 307“ с прекратена регистрация *****, с поставени
регистрационни табели ***** от друго МПС, Д. Й. С. нарушил правилата за
движение – чл. 20 ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, чл. 21 ал.1 от
ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава 90 км/ч извън населено място“, като се
движел със 119,59 км/ч и по непредпазливост причинил смърт на Н.В.Т. и
средни телесни повреди на Й. Д. Й., изразяващи се в счупване на лява
ключица, което е обусловило трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за период от около 2 месеца, счупване на лонните кости вляво
и дясно, което е обусловило трайно затруднение на движението на долните
крайници за период от около 2 месеца, като деянието е извършено в пияно
състояние и деецът е управлявал без да има необходима правоспособност. За
деянието е налице влязла в сила присъда по НОХД № 226/2022 г. на ВОС,
която на основание чл. 300 ГПК обвързва съда с установеното в нея досежно
дееца, деянието и настъпилите последици.
По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана практика
на ВС и ВКС, обективирана в т.7 от ППВС № 18/63г. и постановени по реда
на чл. 290 ГПК решения - №97 от 06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС,
ТК, II т.о. решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 16 от 04.
02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 118 от 27. 06. 2014
г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. ,решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г.
на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 84/30.06.2022г. по т.д.№ 1125/2021г. , ВКС, І
т.о. и др., според която изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Дали поведението на пострадалия е допринесло за
възникване на самото ПТП, като правно значим факт, и/или за настъпване на
вредата спрямо самия пострадал, подлежи на установяване във всеки
4
конкретен случай, като от значение е наличието на каузална връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Намаляване
на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само
ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или
биха били в по-малък обем. За да приложи чл.51 ал.2 ЗЗД, съдът трябва да се
аргументира в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на
пострадалия и каква е конкретната степен на съпричиняване. Посочените
разрешения изцяло се споделят от настоящия състав.
Съобразно дадените разрешения в Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК пътуването в моторно
превозно средство с водач, употребил алкохол съставлява съпричиняване,
когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по
отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за
узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Тежестта за доказване
е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса - делинквент
или застраховател. Тя следва да установи с допустимите от ГПК
доказателствени средства обективния факт на знание на увредения, респ.
възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на
моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил алкохол.
Следователно единствено констатацията, че водачът на моторното превозно
средство, в което пострадалият е пътник, е употребил алкохол, не обуславя
автоматично намаляване на обезщетението за причинените вреди, на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По делото не е установено знание на увредения, респ. възможност за
узнаване при проявена дължима грижа, че водачът Д. С. е бил в състояние на
алкохолно и/или наркотично опиянение. По делото не е установена степента
на опиянение на водача, респ. възможността за обективното й установяване
от външен наблюдател. Не е установен и прием на алкохол и/или наркотици
по време и на място, на което пострадалата е присъствала. По делото не е
събрано нито едно доказателство, което да обоснове извод, че ищцата е
упражнила съзнателен избор да пътува с лице, за което е знаела или е можела
обосновано да предположи, че е употребило алкохол. Единствените относими
доказателства – показания на св.Д.Й. /майка на ищцата/ пресъздават само
личните впечатления на Й., която не е знаела за употребен алкохол и/или
наркотици. Тя и сестра й се качили в автомобила,след като Д. спрял на
улицата и ги поканил да отидат в парка за снимки. Елементите от
фактическия състав за съпричиняване на вредоносния резултат не могат да се
предполагат. Същите подлежат на главно и пълно доказване от възразилата
страна. Главното и пълно доказване означава формирането на сигурно
убеждение у съда, че фактите и обстоятелствата са се осъществили така,
както твърди страната , а не само вероятност за това.
За пълнота, в Определение № 189/15.03.2024 год., постановено по
настоящото дело, съдът е констатирал, че на ответника е дадена трикратна
възможност да предостави материали за изготвяне на назначената Съдебна
5
токсилогична експертиза по смисъла на чл. 197, ал.1 ГПК. Страната е
допуснала процесуално бездействие, отделно – не е поискала своевременно
замяна на способа за събиране на релевантните доказателства, вкл. и чрез
изискване на досъдебното производство. В последното о.с.з. процесуалният
представил е заявил, че не желае събирането на други доказателства.
По делото не са събрани доказателства и за наличието на знание
относно липсата на правоспособност на водача.
По делото не са събрани доказателства и че евентуалното поставяне на
предпазен колан би ограничило настъпилите вреди. Съгласно заключението
на СМАТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено,
травматичните увреждания биха били идентични и с поставен предпазен
колан.
Не съставлява съпричиняване обстоятелството, че непълнолетната към
датата на ПТП ищца е излязла след 22.00 часа от дома си при неупражнен
контрол от родителите си. В практиката на ВКС се приема, че разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е приложима и в случаите, когато пострадалото малолетно
или непълнолетно лице е допринесло за настъпване на вредите, поради
неупражнен по отношение на него контрол от родителите. В настоящия
случай обаче ищцата не е допринесла за нъстъпване на вредоносния резултат,
поради което контролът на родителите по чл. 125, ал. 3 от СК и чл. 8, ал. 8 от
Закона за закрила на детето е ирелевантен.
По размера на дължимото обезщетение
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които при телесни
увреждания биха могли да са свързани с начина на причиняване, характера на
увреждането, произтичащите от него физически и психически последици,
личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално
положение, среда и занятия. Понятието „неимуществени вреди“ включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
6
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Когато се е
стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е
трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви
физически болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е
претърпял увреденият, включително козметични и други външни дефекти;
силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял
ли е; продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си
кариера и да се социализира. За ориентир при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени
конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно
покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението –
настъпилото ПТП.
Ищцата е била на 17 години към датата на ПТП. Получила е счупване
на лява ключица и счупване на таза, контузия на лява раменна става, дясно
коляно, ляво стъпало и контузия на главата с охлузвания на челото.
Уврежданията са наложили пълно обездвижване за период от около два
месеца с невъзможност да движи двата крака и ръката. Установява се
безспорно от свидетелските показания, че се е наложило нейната майка да я
обгрижва за изпълнението на битовите всекидневни дейности. Към
настоящия момент ищцата е напълно възстановена физически, но
претърпяната контузия – счупване на таза, може да доведе до оперативно
родоразрешаване при раждане. Възможна е и болка в ляма раменна става
при рязка промяна на метеорологичните условия. Вещото лице по приетата и
неоспорена СПЕ установява, че ищцата и към днешна дата изпитва
емоционален стрес и напрежение, когато се налага да се вози на автомобил,
което се потвърждава и от гласните доказателства. Същата страда и към
настоящия момент и се чувства виновна, че не е могла да предотврати по
някакъв начин смъртта на загинало в катастрофата момче.
Съвкупността от сериозни травми и тежкия възстановителен период
обуславят извода, че определеното от ВОС обезщетение следва да бъде
увеличено до размер на 50 000 лева. Следва да бъде отчетен и фактът, че
ищцата е претърпяла сериозен стрес и напрежение и то на крехката възраст от
17 години. При определяне на дължимото обезщетение следва да бъде
съобразен и фактът, че счупването на таза обуславя евентуално оперативно
раждане, а болката в раменната става – болков синдром при климатични
промени. Така определеното обезщетение съответства на икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, индиция за която са и
предвидените в Кодекса за застраховането лимити на застрахователното
покритие на гражданската отговорност / чл. 492 КЗ/.
Разноски:
Първа инстанция: С оглед изхода от спора пред въззивната
7
инстанция, дължимите разноски на застрахователя за първоинстанционото
разглеждане на спора следва да бъдат намалени до размер на 441,42 лева. В
полза на адв. С. С. следва да бъде присъдена допълнително сумата от 368
лева, съставляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, за защита за
първоинстанционото разглеждане на спора съразмерно на приетите за
основателни претенции.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ЗАД застрахователното дружество
следва да бъде осъдено да заплати допълнителна държавна такса по сметка на
ОС – Варна в размер на 400 лева.
Въззивно производство:
В полза на адв. С. С. следва да бъде присъдена сумата от 650 лева,
съставляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, за защита за
въззивното разглеждане на спора съразмерно на приетите за основателни
претенции. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело
C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд,
посочените в НАРЕДБА № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимални размери, не са обвързващи за съда.
Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида
и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. Съдът отчита, че в настоящия случай, производството
по делото е протекло без събиране на доказателства и в едно съдебно
заседание.
Общият обжалваем интерес пред въззивната инстанция възлиза на
50 000 лева. Застрахователят – въззивник има право на разноски съразмерно
на приетата за неоснователна претенция на ищците, т.е. за разликата от общо
присъдените 50 000 лева до общо претендираните 70 000 лева или за 20 000
лева. Застрахователят е сторил разноски в размер на 300 лева – адвокатско
възнаграждение. Съответната част на разноските, дължими на застрахователя
възлиза на 120 лева.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК застрахователят следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ВАпС държавна такса в размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 501/17.11.2023г. постановено по т.д. №
53/2023г. по описа на ВОС, постановено при участието на третото лице -
помагач на ответника Д. Й. С., с което съдът частично е уважил предявеният
от Й. Д. Й. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, като е осъдил
застрахователното дружество да заплати на Й. Д. Й. сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, негативни психически
8
преживявания и емоционален стрес, вследствие на ПТП, настъпило на
09.02.2021г., в резултат на което ищцата получила счупване на лява ключица,
счупване на лонните кости в ляво и дясно, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на застрахователната претенция -
05.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 501/17.11.2023г. постановено по т.д. № 53/2023г.
по описа на ВОС в отхвърлителната част за разликата над 40 000 лева до
50 000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Дианабад“, ул. „Г. М. Димитров“ No 1, представлявано от Б.Г.И. и
Р.В.М. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. Й., ЕГН
**********, с адрес: г*****, *****, разликата над присъдените 40 000 лв. до
50 000 лева /или допълнително 10 000 лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и страдания, негативни психически преживявания и емоционален
стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 09.02.2021г., в резултат на което
ищцата получила счупване на лява ключица, счупване на лонните кости в
ляво и дясно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на застрахователната претенция - 05.10.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната част за разликата от
50 000 лева до предявения размер от 70 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 501/17.11.2023г. постановено по т.д. № 53/2023г.
по описа на ВОС в частта, в която Й. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: г*****,
*****, е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул. „Г. М. Димитров“ No 1,
представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М. – изпълнителни директори, разликата над
441, 42 лева до присъдените 747, 86 лева, представляваща съответната част
от направените разноски от ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Дианабад“, ул. „Г. М. Димитров“ No 1, представлявано от Б.Г.И. и
Р.В.М. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. С. – член на
Варненска адвокатска колегия, със съдебен адрес: *****, допълнително
сумата от 368 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, за
защита за първоинстанционото разглеждане на спора съразмерно на приетите
за основателни претенции, както и сумата от 650 лева, съставляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, за защита за въззивното
разглеждане на спора съразмерно на приетите за основателни претенции.
ОСЪЖДА Й. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: г*****, *****, ДА
9
ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Дианабад“, ул. „Г. М. Димитров“ No 1, представлявано от Б.Г.И. и
Р.В.М. – изпълнителни директори сумата от 120 лева – разноски във
въззивното производство, съответни на приетите за неоснователни
претенции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Дианабад“, ул. „Г. М. Димитров“ No 1, представлявано от Б.Г.И. и
Р.В.М. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ допълнителна държавна
такса по сметка на ВОС в размер на 400 лева и държавна такса по сметка на
ВАпС в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10