№ 342
гр. Русе, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520104675 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът ”ЕОС МАТРИКС” ЕООД-София твърдят, че на 15.04.2015 г.
между ответника и “Обединена Българска Банка“ АД бил сключен договор,
по силата на който банката предоставила на В. П. Н. потребителски кредит в
размер на 14 500 лв.Съобразно клаузите на контракта, редовната главница
следвало да се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от
РЛП- пазарен индекс–6-месечен Sofibor за кредити в лева, публикуван на
сайта на БНБ, и фиксирана надбавка от 7,55 %. Към посочената дата ГЛП бил
8,72 %, а ГПР-9,68 %.
Страните се съгласили, че при забава на плащането на главницата по
кредита, кредиторът ще олихвява просрочените суми с наказателна лихва в
размер на 5 (пет) пункта над действащия по взаимна уговорка лихвен
процент.При друго неизпълнение на клаузите по договора от страна на
кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг,
банката има право да начислява неустойка в размер на уговорения за
редовната главница лихвен процент и наказателна надбавка от 5 /пет/ пункта.
С процесния договор било уговорено, че кредитополучателят се
задължава да възстанови получената в заем сума чрез 120 месечни анюитетни
1
вноски от 28.04.2015 г. до 28.03.2025 г., всяка от които в размер на 198,39 лв.,
включващи задълженията за главница, договорна лихва и застрахователна
премия.
Твърдят, че ответникът е неизправен съконтрахент.
На 15.12.2021 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, по силата на който задълженията на В. П. Н., произтичащи от Договор
за потребителски кредит от 15.04.2015 г., били изкупени от ищеца.
На 18.03.2022 г., в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от
ЗЗД, на посочения в контракта адрес на длъжника било изпратено писмено
съобщение за извършената цесия от пълномощник на цедента, получено
лично от адресата на 23.03.2022 г.На ответника бил даден 15-дневен срок за
изпълнение на непогасеното задължение.Кредитополучателят бил уведомен,
че при неплащане, целият дълг ще бъде обявен за предсрочно изискуем.
В определеното му време ответникът не предприел нужните
действия.Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за дължимите от лицето
суми, за което било образувано ч.гр.дело № 3590/2022 г. по описа на РРС.По
него в полза на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД била издадена заповед за
изпълнение за сумата от 2 100,28 лв.-главница за периода 28.07.2019 г.-
28.12.2020 г., със законната лихва върху нея от 05.07.2022 г., договорна лихва
от 1 152,32 лв. за същото време, застрахователна премия от 318,42 лв. от
28.07.2019 г. до 28.12.2020 г.
В предвидения в закона срок длъжникът подал възражение.
Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им
дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 3590/2022 г. по описа на РРС,ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението.Търсят се разноски за двете производства.
Ответникът В. П. Н. оспорва предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 3590/2022 г. по описа на РРС, в
полза на ”ЕОС МАТРИКС” ЕООД била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу В. П. Н. за сумата от 2 100,28 лева-главница за
2
периода 28.07.2019 г.-28.12.2020 г., 1 152,32 лв.-договорна лихва за същото
време и 318,42 лв.-застрахователна премия от 28.07.2019 г.-28.12.2020 г.,
съставляващи вземания по Договор за потребителски кредит от 15.07.2015 г.,
цедиран им на 15.12.2021 г. от ”ОББ” АД, със законната лихва върху първата
стойност от 05.07.2022 г. и 251,42 лв.-разноски в заповедното производство.
В предвидения в закона срок длъжникът подал възражение, че не дължи
изпълнение на вземанията, за което заявителят е уведомен на 04.08.2022
г.Настоящото дело е образувано на 07.09.2022 г., като датата на пощенското
клеймо е от 05.09.2022 г., явяващ се първи работен ден след 04.09.2022 г.
По делото няма спор и са представени доказателства, че на 15.04.2015 г.
между ответника и “Обединена Българска Банка“ АД бил сключен договор,
по силата на който банката предоставила на В. П. Н. потребителски кредит в
размер на 14 500 лв. Съобразно клаузите на контракта, редовната главница
следвало да се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от
РЛП- пазарен индекс–6-месечен Sofibor за кредити в лева, публикуван на
сайта на БНБ, и фиксирана надбавка от 7,55 % (чл.4).В договора е отразено,
че към нея дата ГЛП възлиза на 8,72 %, а ГПР-9,68 % (чл.5).Било уговорено,
че кредитополучателят се задължава да възстанови получената в заем сума
чрез 120 месечни анюитетни вноски от 28.04.2015 г. до 28.03.2025 г., всяка от
които в размер на 198,39 лв., включващи задълженията за главница,
договорна лихва и застрахователна премия. В чл.8 ал.3 е посочен редът на
погасяване на вземанията на банката.Съконтрахентите се съгласили, че при
забава на плащането на главницата по кредита, кредиторът ще олихвява
просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 (пет) пункта над
уговорения лихвен процент.При друго неизпълнение на клаузите по договора
от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост
на целия дълг, за банката възниква правото да начислява неустойка от пет
пункта над определения за редовната главница лихвен процент.В чл.16 е
казано, че кредиторът може по всяко време да прехвърли вземанията си на
трети лица.Представен е погасителен план към контракта.
На 15.12.2021 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, по силата на който задълженията на В. П. Н., произтичащи от Договор
за потребителски кредит от 15.04.2015 г., били изкупени от ищеца (л.12-л.27,
3
л.).В § 5.5. е дадено право на цесионера да уведомява длъжниците за
настъпилата промяна в правоотношението.На 22.12.2021 г. старият кредитор
потвърдил извършената цесия.Прехвърлените вземания са
индивидуализирани в представеното Приложение № 1А.В него ответникът
фигурира под № 208.В документа е надлежно отразено, че на ищеца са били
прехвърлени вземания по договор за кредит от 15.04.2015 г.(л.29).
На 18.03.2022 г., в изпълнение на изискванията на чл.99 от ЗЗД, на
посочения в контракта адрес на длъжника било изпратено писмено
съобщение за извършената цесия от пълномощник на цедента, получено
лично от адресата на 23.03.2022 г. (л.31-л.32) На ответника бил даден 15-
дневен срок за изпълнение на непогасените задължения.Документите касаят и
друг договор, сключен между потребителя и първоначалния
кредитор.Наличието на второ облигационно правоотношение, възникнало
между банката и ответника е потвърдено от последния в открито заседание.
Кредитополучателят бил уведомен от ищеца, че при неплащане, целият дълг
ще бъде обявен за предсрочно изискуем.По делото няма спор, че от страна на
ответника няма извършвани плащания към “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Назначената в производството икономическа експертиза, след
извършена проверка в счетоводствата на ищеца и на стария кредитор, се е
произнесла, че на 16.04.2015 г. ответникът усвоил отпуснатата му в заем
сума.Вещото лице е констатирало, че кредитополучателят е погасил изцяло
48 месечни погасителни вноски с падежни дати в периода 28.04.2015 г. до
28.03.2019 г., вкл., и частично 49-тата погасителна вноска с падежна дата
28.04.2019 г.,Общата преведена сума в полза на банката е 9 340,47 лв.С нея
били погасени главница от 4 506,59 лв., договорна лихва от 3 954,65 лв.,
лихва за забава от 30,11 лв. и застрахователна премия от 849,12 лв.
Експертът е установил, че първоначално уговореният между страните
лихвен процент е бил променян няколкократно в посока понижение, което
довело до намаляване размера на месечните погасителни вноски.За спорния
период лихвеният процент възлиза на 7,75 %, а не първоначално уговорения
от 8,72 %.Предсрочната изискуемост на дълга настъпила на 08.04.2022 г., като
новият кредитор е спазил изискванията на ЗМДВИП.Към датата на подаване
на заявлението просрочената, редовно падежирала главница в периода,
определен от ищеца-28.07.2019 г.-28.12.2020 г., възлиза на 2 122,89 лв. (общо
4
дължима главница 9 993,41 лв., от която редовно падежирала за времето
28.04.2019 г.-28.03.2022 г.-4 420,37 лв. и предсрочно изискуема от 08.04.2022
г.-5 573,04 лв.), падежиралата договорна лихва за същото време-на 1 009,11
лв. (начислена за периода 28.03.2019 г.-07.04.2022 г., вкл. и дължима за
времето 28.04.2019 г.-08.04.2022 г.-1 838,85 лв.), а застрахователните премии-
на 318,42 лв. (а за времето 28.04.2019 г.-28.03.2022 г.-общо 636,84 лв.).
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото
производство се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело № 3590/ 2022 г. по описа на РРС, като актът е насочен
срещу В. П. Н. и е за заплащане на сумите, посочени по исковата молба,
представляващи вземания по Договор за потребителски кредит от 15.04.2015
г., със законната лихва върху главницата от 05.07.2022 г. В срока, визиран в
чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение, че не дължи изпълнение по
издадената срещу него заповед.В указаното от съда време, заявителят е
предявил искове за установяване на вземанията си, предвид което
претенциите му са допустими.
По делото няма спор относно възникналите взаимоотношения между
ответника и ”ОББ” АД във връзка с договора за кредит от 15.04.2015 г., по
който банката се явява изправна страна. Кредитополучателят признава, че е
усвоил заемната сума, като в хода на производството се установява, че лицето
е извършвало погасявания към кредитора до 25.04.2019 г.
Ответникът е направил възражение, че не е бил надлежно уведомен за
промяната на кредитора, респективно, че кредитът не е бил надлежно обявен
за предсрочно изискуем. Съдът намира доводите за неоснователни.В
процесния договор е предвидена възможност за банката да прехвърли
вземанията си към кредитополучателя на трето лице.На 15.12.2021 г. такова
действие било предприето в полза на ищцовото дружество.В приложението
към договора за цесия фигурира задължението на ответника, произтичаща от
контракта от 15.04.2015 г. Спазени са били и изискванията на чл.99 от
ЗЗД.Цесията е потвърдена писмено от стария кредитор и последният е
оправомощил цесионера да уведоми за това длъжника.По делото са
представени доказателства, които сочат на безспорен извод, че ответникът е в
известност за настъпилата промяна от 23.03.2022 г.В известието за доставяне
5
на л.31 изрично е посочено, че връчената пратка съдържа уведомление за
цесия и предсрочна изискуемост по два договора, цитирани конкретно в
първия документ. Там процесният контракт фигурира. Извън това, следва да
се има предвид, че съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от
фактическия състав на сделката, която поражда действия между
страните.Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на
договора, поради което цедентът вече не е титуляр на вземането.Ищецът е
бил оправомощен от стария кредитор да извести ответникът за прехвърления
дълг.Дружесвото е упражнило това право и е изпратило уведомление на
адреса на ответника, заявен по договора от 15.04.2015 г. Дори да се счете, че
на 23.03.2023 г. потребителят не е получил съобщението от 18.03.2022 г., то
писмото, известавящо лицето за смяната на кредитора, се явява връчено в
хода на размяна на книжата по настоящото дело.В този смисъл т.9 от ТР № 4/
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. Към датата на подаване на
заявлението, вземанията, предмет на този спор, са с настъпил падеж преди
датата на обявяване на предсрочната изискуемост.В хода на производството
съдът не е констатирал по отношение на потребителя да са били допуснати
нарушения на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК.По делото няма спор,
че ответникът не е извършвал погасявания към новия кредитор.Размерите на
вземанията за процесния период са изчислени от приетата в производството
икономическа експертиза, по която страните са нямали
възражения.Определената от вещото лице главница е в по-висок от заявения
размер.Искът трябва да се уважи така, както е предявен.Сумата се дължи със
законната лихва от подаване на заявлението.Основателна се явява
претенцията и за застрахователната премия.Над сумата от 1 009,11 лв. до
1 152,32 лв. искът за договорна лихва трябва да се отхвърли.Вещото лице е
пояснило, че разликата произтича от обстоятелството, че новият кредитор не
е съобразил факта, че първоначално уговореният между страните лихвен
процент е бил променян няколкократно в посока понижение, което довело до
намаляване размера на месечните погасителни вноски.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски за двете
производства, съразмерн ос уважената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. Н., ЕГН
**********, от гр.Русе, *********, със съдебен адрес: гр.Русе, *********,
чрез адв.М. П. от АК-Русе, че дължи на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Витоша”,
ж.к.Малинова долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, със съдебен
адрес: ********, чрез адв.Д. Д. К. от АК-В.Търново, сумата от 2 100,28
лева-главница, 1 009,11 лв.-договорна лихва и 318,42 лв.-застрахователна
премия, всички дължими за периода 28.07.2019 год.-28.12.2020 г. по Договор
за потребителски кредит от 15.04.2015 г., цедирани им на 15.12.2021 г. от
”Обединена Българска Банка” АД, със законната лихва върху първата
стойност от 05.07.2022 г. , присъдени със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 1770 от 05.07.2022 г. по ч.гр.дело №
3590/ 2022 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска да се признае за установено по отношение на В. П.
Н., че дължи на «ЕОС МАТРИКС» ЕООД-София договорна лихва за периода
28.07.2019 г.-28.12.2020 г., присъдена със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 1770 от 05.07.2022 г. по ч.гр.дело №
3590/ 2022 г. по описа на РРС над 1 009,11 лв. до 1 152,32 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. П. Н., ЕГН **********, от гр.Русе, *********, със
съдебен адрес: гр.Русе, *********, чрез адв.М. П. от АК-Русе, да заплати на
“ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район “Витоша”, ж.к.Малинова долина, ул.”Рачо
Петков-Казанджията” № 4-6, със съдебен адрес: ********, чрез адв.Д. Д. К. от
АК-В.Търново, по банкова сметка IBAN: BG91 ......., BIC:UBBSBGSF, сумата
от 396,04 лв.-разноски по делото, както и 241,34 лв.-разноски по ч.гр.дело №
3590/2022 г. по описа на РРС.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7