Определение по дело №274/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.

Делото е образувано по жалба на О. Л. с ЕИК *********, административен адрес [населено място], пл. „Възраждане“ № 1, срещу Решение за установяване на нередност по проект с рег. № ROBG-183 „Мрежа за зелени работни места“ – насърчаване на екотуризма и биологичното земеделие, като иновативни механизми за заетост и устойчиво местно развитие в селските райони в трансграничната област Румъния – България“, издадено от заместник-министър на РРБ и ръководител на Националния орган по програма за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014 - 2020“ /Решение № РД-02-14536 от 17.03.2025 г. на РНО/. С оспореното решение, на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на Европейските фондове за споделено управление /ЗУСЕФСУ/, са определени финансови корекции, както следва: 1. финансова корекция в размер на 116 388,34 евро с ДДС, по отношение разработването и внедряването на уеб-базирана система – Договор № ОП-2017-005 от 25.01.2018 г., сключен между О. Л. и „Балистик сел“ ЕООД, на стойност 300 300,00 лв. без ДДС /360 360,00 лв. с ДДС/; 2. финансова корекция в размер на 5 685,00 евро с ДДС, по отношение два информационни киоска – Договор № ОП/2018/001 от 28.05.2018 г., сключен между О. Л. и „Иновативни софтуерни системи“ ЕООД, на стойност 98 728,00 лв. без ДДС /118 473,60 лв. с ДДС/.

След отстраняване на установени нередовности, съдът е приел жалбата за редовна и допустима, и с определение от 09.04.225 г. е насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 20.05.2025 г., от 10:00 часа. С придружително писмо вх. № 1811/ 23.04.2026 г. от ответника е представена административната преписка, а с молба вх. № 2172/ 16.05.2025 г. – и допълнителни доказателства – 5 броя анекси на Регионален офис по трансгранично сътрудничество Кълъраш /подозрение за нередност и доклади за последващи посещения на място/, и 2 броя извадки от електронната страница на О. Л. към месец декември 2024 година.

С молба вх. № 2182/ 19.05.2025 г. в деловодството на АСВТ, подадена от адв. М. Н. от ВТАК, като пълномощник на О. Л., е поискано спирането на основание чл. 166 от АПК, на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение за установяване на нередност по проект с рег. № ROBG-183, издадено от ръководителя на НО по програма за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014 - 2020“. Искането е мотивирано с твърдения за постъпило в О. Л. искане за възстановяване на суми, във връзка с констатираните нередности по посочения проект, срещу което е подадено възражение за наличието на висящо съдебно производство по оспорване на решението на националния орган, но същото е било отхвърлено с аргумент, че жалбата няма суспензивен ефект. Сочи се, че исканата за възстановяване сума е непосилна за бюджета на общината и заплащането й ще причини значителна и трудно поправима вреда, като същевременно спирането на незабавното изпълнение не би накърнило съществено обществен интерес, нито да затрудни или осуети реализирането на вземанията, ако наличието на същите бъде потвърдено при съдебното обжалване. Изтъква се и че същото би било в съответствие с установения в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност при упражняване правомощията на администрацията.

Към искането са приложени пълномощно на адв. Н., два броя известия до О. Л., отправени от Министерството на развитието, благоустройството и администрацията на Република Румъния, два броя информации за регистрирани нередности от националния орган до управляващия орган, възражение от О. Л. до МРРБ и писмо с вх. № РР-2094#1/ 15.05.2025 г. до кмета на общината, изпратено от директора на Дирекция „Управление и териториално сътрудничество“ в МРРБ. От изброените документи се установява, че на 14.04.2025 г. Министерството на развитието, благоустройството и администрацията на Румъния, като управляващ орган на програмата „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014 - 2020“, е отправило до О. Л. два броя известия за наличието на задължения към УО в размер както следва: 1. 4 930,91 евро по Договор № ОП/2018/001 от 28.05.2018 г., 99,59 евро фиксирани разходи за персонал и 0,75 евро банкови такси; 2. 100 950,09 евро по Договор № ОП-2017-005 от 25.01.2018 г., 2 039,16 евро фиксирани разходи за персонал и 15,45 евро банкови такси. Отбелязано е, че задълженията са във връзка с проекта „Мрежа за зелени работни места“ – насърчаване на екотуризма и биологичното земеделие, като иновативни механизми за заетост и устойчиво местно развитие в селските райони в трансграничната област Румъния – България“, както и че срокът за връщане на сумата е 30 дни, след изтичането му се начислява лихва за забава и че ще бъдат предприети необходимите законови мерки за връщане на сумите. Видно от информациите за регистрирани нередности от НО до УО, посочените в известията като дължими суми са тези, представляващи частите от оспорените в настоящото дело финансови корекции, съфинансирани от средства на общността. В отговор на подаденото от О. Л. възражение до МРРБ, на кмета на общината са разяснени основанията и механизма за уведомяване на Управляващия орган. По повод позоваването на висящо съдебно производство, е посочено, че съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, оспорването няма суспензивен ефект, а при евентуална отмяна на обжалваното решение, сумите ще бъдат възстановени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи.

В чл. 166, ал. 4 от АПК, е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В разглеждания случай по силата на специалния закон е допуснато предварително изпълнение на административни актове от вида на процесния, като оспорването на същите няма суспензивен ефект – чл. 27, ал. 2, изр. първо, вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, вр. с § 5, т. 4 от ДР към същия закон и § 70 от ПЗР към ЗИД на ЗУСЕСИФ /обн. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 годна/. В ЗУСЕФСУ липсват разписани специални правила относно спирането на допуснато по този закон предварително изпълнение, при което приложими са правилата на по чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК. Самото искане за спиране е направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство. Предвид спецификата на конкретното дело, внасяне на отделна държавна такса за провеждането на настоящото производство не се дължи. Искането за спиране изпълнението на решението на РНО за установяване на нередност по проект с рег. № ROBG-183 /Решение № РД-02-14536 от 17.03.2025 г. на РНО/, е редовно и допустимо за разглеждане. Разгледано по същество, искането е основателно.

Предварителното изпълнение на оспореното решение е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото законодателят е презюмирал наличието на такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. В случая съдът намира, че са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Видно от съдържанието на известията от 14.04.2025 г., Община Лясковец е приканена към доброволно изпълнение на задълженията, установени с обжалваното решение на РНО, представляващи частта съфинансирана със средства на ЕС. Към настоящия момент срокът за това изпълнение на практика е изтекъл, което предполага предприемане на последващи действия от страна на УО, насочени към събирането на вземанията. Самите вземания са значителни по размер - общо 105 881,00 евро, без допълнителните фиксирани разходи за персонал и банкови такси, последващото реализиране на някакъв вид изпълнение срещу общината, с голяма степен на вероятност би увеличило размера на съпътстващите разходи, които също ще са дължими от нея. Същевременно, видно от Решение № 243 / 29.04.2025 г. за приемане на бюджет и индикативен годишен разчет за сметките за средства от Европейския съюз на Община Лясковец за 2025 година, прието от Общински съвет - Лясковец /общодостъпното на сайта на общината/, общо предвидените годишни приходи на общината са в размер на 19 753 287 лв., в същия размер са и планираните разходи. Или само установените с обжалваното решение задължения, чието събиране вече е предприето, надхвърлят 1% от бюджета на общината, като са съпоставими напр. с предвидения годишен размер на средствата за допълнително финансиране от общината на делегираните от държавата дейности. Видно е от цитираното решение на ОбС – Лясковец, че общината към настоящия момент обективно не разполага със средства, с които да заплати сумата на финансовите корекции /или само частта им съфинансирана от ОС/ преди влизане в сила на обжалваното решение, доколкото такива разходи не са предвидени при формирането на общинския бюджет. Съобразно това, налице е вероятност предварителното изпълнение на оспореното решение да обуслови евентуално разходване от общината на средства, които не са предвидени в бюджета й, съответно произтичащо от това неизпълнение на предвидени дейности, поради липса на финансиране. В тази връзка следва да се има предвид спецификата в нормативно установените дейности на общината, произтичащи от качеството й на административно-териториална единица, осъществяваща местно самоуправление - поддържане и рехабилитация на съществуващи и изграждане на нови транспортни, комуникационни и комунални мрежи, извършването на редица комунални, социални и образователни дейности, такива свързани със здравеопазването на населението и т.н. Предварителното плащане на процесните финансови корекции, предвид техния размер, обективно е в състояние да затрудни нормалното функциониране на общината, вкл. като породи невъзможност или поне значително затруднение при изпълнение на коментираните нормативно установени задължения. От своя страна това би накърнило и интереса на цялата местна общественост, съизмерим по степен на значимост на защитавания с чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ държавен интерес.

Тоест установява се вероятното настъпване на значителни имуществени вреди за самия жалбоподател, както и на вреди /вкл. с неимуществен характер/ за населението на общината, произтичащи от изброените по-горе обстоятелства. Ето защо съдът намира, че са налице доказателства за настъпването на неблагоприятни имуществени последици за адресата на оспорения акт, които могат да бъдат квалифицирани освен като значителни и като трудно поправими в смисъла, вложен от законодателя. Силно занижена е вероятността увредите от неизпълнението на социални програми, такива за капиталови разходи, а и на други проекти, съфинансирани от ЕФСУ, като пряка последица от предварителното изпълнение, да бъдат компенсирани по обезщетителен ред, а и това предполага и допълнително изразходване на публичен финансов ресурс. Предвид горното съдът намира, че макар и с имуществен характер, вредите за оспорващото лице, се характеризират и като трудно поправими.

От друга страна при прилагане принципа на съразмерност, следва отново да се посочи, че в случая задълженото лице е публичноправен субект, по презумпция спазващ финансова дисциплина и установения с националното и общностното законодателство правен ред, вкл. Закона за публичните финанси и закона за държавния бюджет за съответната година. Ето защо спирането на изпълнението на оспореното решение, не би следвало да осуети или затрудни това изпълнение, след евентуалното влизане в сила на ИАА, нито да предизвика друга вреда от вида на посочените в чл. 60 от АПК.

По горните съображения, настоящият състав намира, че предварителното изпълнение на обжалваното решението на ръководителя на Националния орган за установяване на нередност по проект с рег. № ROBG-183 следва да бъде спряно, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по оспорването му.

Водим от горните съображения и на основание чл. 266, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Спира допуснатото по закон предварително изпълнение на Решение за установяване на нередност по проект с рег. № ROBG-183 „Мрежа за зелени работни места“ – насърчаване на екотуризма и биологичното земеделие, като иновативни механизми за заетост и устойчиво местно развитие в селските райони в трансграничната област Румъния – България“, издадено от ръководителя на Националния орган по програма за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014 - 2020“ /Решение № РД-02-14536 от 17.03.2025 г. на РНО/.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от настоящото определение да се изпратят на страните.