Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ямбол........17.10........2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................седемнадесети...септември......................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.............гр.д.№ 266
по описа за 2017 година…., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба /депозирана първоначално пред ЯРС като
насрещен иск по гр.д.№ 1497/2017 г./ от М.Г.К. и Г.Д.К. ***, с която се
претендира да бъде прието за установено, че ищците са собственици на подробно
описан недвижим имот в гр.Ямбол: 144,82/320 ид.ч. от ПИ с идентификатор
87374.538.172 по КК и КР на гр.Ямбол заедно с построената в него сграда на един
етаж за търговски услуги – магазин за промишлени стоки, за хранителни стоки и
заведение за бърза закуска, застроена на 138 кв.м, както и на правото на строеж
върху мястото, както и присъждане на направените по делото разноски. Производство
пред ЯРС по гр.д.№ 1497/2017 г. е образувано по отрицателен установителен иск
на Община Ямбол против К.
за това, че не са собственици на процесния имот. С последваща молба вх.№
7541/12.12.2017 г. се уточнява, че предявеният от К. установителен иск е за
собственост на целия имот с площ 312 кв.м с идентификатор 87374.538.172, което
е прието от съда изменение на претенцията в частта на иска по отношение на ПИ. Ищците твърдят, че целият имот с идентификатор 87374.538.172
е бил отчужден със заповед № 342/12.04.1975 г., за което и бил съставен АДС №
3757/11.11.1976 г., а те са собственици на 144,82/312 ид.ч. от 25.09.1998 г. по силата
на договор за продажба на недвижим имот частна държавна собственост. Оспорва се
АЧОС № 1964/12.03.2016 г., с който общината в нарушение на императивни норми е
актувала като частна общинска собственост 87/312 ид.ч. от имота. След закупуване на имота от ищците през 1998 г., със
заповед № РД-11-1092/8.10.1998 г. на областен управител, същият е бил
деактуван. От имота са реституирани на трети лица 225/312 ид.ч. от имота, които са деактувани със заповед от 15.09.1999
г., а остатъкът от 87/312 ид.ч. не е деактуван и общината е загубила право да
претендира собственически права върху имотите, което прави незаконосъобразен
оспорения АЧОС. Позовават се на водени дела, по които са постановени влезли в
сила решения: за отхвърляне на иск на областен управител против ищцата К. за
нищожност на договор за продажба на недвижим имот от 25.09.1998 г., както са
отхвърлени исковете за нищожност на същия договор и за ревандикация на третото
лице по
реституция Радост
Христова Митева.
Освен всичко
изложено ищците се позовават и на придобиване на процесния ПИ и сградата с
правото на строеж по давностно владение от построяване на сградата до момента –
16 години.
В
последното съдебно заседание от ищците е депозирана молба, с която съобразно
данните от последното заключение на вещите лица, уточняват, че претендират
установяване на собственост върху сграда на един етаж за търговски услуги –
магазин за промишлени стоки, за хранителни стоки и заведение за бърза закуска,
застроена на 138 кв.м по одобрен архитектурен проект, представляваща югозападна
реална част от сграда за търговия с идентификатор 87374.538.172.1 по КК и КР на гр.Ямбол, която е оцветена с
червена щриховка и заключена между точки “а“, „б“, „б прим“, „в прим“, „в“, „г“
и „д“ с площ от 132,20 кв.м.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от
ответника Община Ямбол е постъпил и с него се оспорва изцяло предявения иск с
подробно изложени съображения като се желае отхвърлянето му и присъждане на
разноските. Счита се, че имотът
не е придобит от ищците на посочените основания – покупко-продажба или евентуално придобивна давност. Сочи се, че след
придобиването на имота от държавата по силата на отчуждаване със заповед от
1975 г., постройките в него са били премахнати, а собствениците отчуждени с
друг имот. Община Ямбол става собственик на имота по силата на чл.6 от ЗС вр. с
§ 6 от ПЗР на ЗМСМА като имот по чл.6 ал.2 т.1 – предоставен със закон в
собственост на общините и през 2016 г. е съставен оспорения АЧОС. На ищцата К.
от общината през 1997 г. е издадено разрешение за строеж и преустройство в
магазин за промишлени стоки и т.н. в качеството й на наемател, т.е. павилионът
е изграден върху общинска земя и като приращение е станал общинска собственост.
Излагат се подробни съображения и относно невъзможността да бъде придобита
собствеността по силата на договор за продажба на недвижим имот от 25.09.1998
г., който се счита за нищожен.
По отношение на
твърденията за придобивна давност се възразява поради това, че М.К. е била
недобросъвестен владелец и не би могла да придобие собственост по давност, тъй
като придобивните й основания - договор за покупко-продажба с „Търговия“ ЕООД
от 17.10.1997 г. и договор за продажба на недвижим имот от 25.09.1998 г. са
нищожни. Недвижимите обекти са частна общинска собственост и е невъзможно
придобиването им по давност.
В съдебно
заседание страните, редовно призовани поддържат становищата си по иска и
отговора.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
За
установяване правото си на собственост върху ПИ 87374.538.172, ищците М. и Г. К. /съпрузи от 1974 г., съгласно
удостоверение за сключен граждански брак № ***/ са представили вписан договор
за продажба от 25.09.1998 г., сключен в гр.Бургас, по който Областен управител
на Бургаска област на основание чл.44 ал.3 от ЗДС във връзка с § 3 от ПЗР на
ПМС № 235/19.09.96 г. и заповед № РД-12-1215/9.09.1998 г. на Областен управител
на Бургаска област е продал на М.К. държавен имот – частна държавна
собственост, представляващ дворно място от 144,82 кв.м, съставляващо парцел III, имот пл.сн.№ 3808 в кв.71 по плана на гр.Ямбол.
Със заповед от 8.10.1998 г. имотът е отписан от актовите книги за недвижими
имоти.
От Община
Ямбол е представена заповед № РД-12-1215/9.09.1998 г. на Областен управител на
Бургаска област, издадена на основание договор за учредено право на строеж от
17.10.1997 г. и § 3 от ПЗР на ПМС № 235/19.09.96 г., с която М.К. е определена
за купувач на продадения впоследствие недвижим имот от 144,82 кв.м. Представено
е и влязло в сила на 21.11.2017 г. решение № 14093/21.11.2017 г., постановено
по адм.д.№ 371/2017 г., с което ВАС обявява за нищожна заповед №
РД-12-1215/9.09.1998 г. на Областен управител на Бургаска област. В мотивите си
ВАС е приел, че заповедта противоречи до степен на нищожност на § 3 от ПЗР на
ПМС № 235/19.09.96 г. поради липса на компетентност на областния управител да
издаде такъв акт предвид липсата на отстъпено право на строеж, както на М.К.,
така и на нейния праводател „Търговия“ ЕООД /л/ върху недвижимия имот. По това
дело страни са били страните от настоящото производство.
По
отношение правото си на собственост върху сграда на един етаж за търговски
услуги – магазин за промишлени стоки, за хранителни стоки и заведение за бърза
закуска, застроена на 138 кв.м, ищците са представили договор за покупко-продажба
от 17.10.1997 г., по който на основание чл.183 от ЗЗД и в изпълнение на
решението на 20-та редовна сесия на Общински съвет Ямбол, „ТЪРГОВИЯ“ ЕООД, в
ликвидация е продало на М.Г.К. собствеността върху следната движима вещ: ПАВИЛИОН,
находящ се в гр.Я., ул.“Д. А.“ № *, изграден в дворно място, съставляващо имот
пл.№ 3808 в кв.68 по плана на града, преустроен съгласно строително разрешение
№ 81/5.12.1991 г. от павилион за амбалаж в пекарна, за който продавачът има АДС
№ 3757/10.11.1976 г., ведно с всички подобрения извършени в него, както и
правото на застрояване. В договора купувачът К. е поела задължението освен да
заплати цената на купуваната вещ, да заплати и задълженията на продавача по
договор за наем и споразумителен протокол. Тъй като предмет на договора е
движима вещ – павилион, същият е с нотариална заверка на подписите.
Към
заключението на вещите лица, изготвили комплексната съдебно-техническа
експертиза е приложено копие на препис-извлечение от 20-та сесия на ОбС Ямбол,
на която общинският съвет е дал съгласие за продажбата на процесния павилион
след заплащане задълженията на купувача К. към продавача „Търговия“ ЕООД /л/,
както и К. е задължена да сключи договор с Община Ямбол за ползване на общинска
земя под павилиона в размер 138 кв.м по чл.120 от ППЗТСУ. Такъв договор е
сключен – представено копие от Община Ямбол на договор № 1230/10.11.1997 г. за
ползване на свободен терен по чл.197 от ЗТСУ, по който Община Ямбол като
наемодател е отдала на М.К. като наемател терена, представляващ 138 кв.м от
незастоен терен, находящ се на ул.“Д. А.“ № *, съставляващ имот пл.№ 3808 в
кв.68, която част е под павилиона, изграден на това място, който е продаден на
наемателя от „Търговия“ ЕООД /л/. В чл.5 от договора е посочено, че срокът, за
който се предоставя терена е три години, считано от 10.11.1997 г., а срокът, за
който е сключен договора изтича на 10.11.2000 г. Издадено е разрешение за
строеж № 445/18.12.1997 г. на Община Ямбол с наемател М.Г.К. за преустройство
на съществуващ павилион върху общинска земя в магазин за промишлени стоки, за
хранителни стоки и заведение за бърза закуска на основание чл.226 от ППЗТСУ.
От страна
на ищците по делото са разпита свидетелите К.Д. и Г.В. относно ползването на
имота от тяхна страна. Свидетелката Д. знае, че през 1997 г. М. и Г. К. са
закупили обекта на ул.“Д. А.“ и ул.“Х. Т.“, на този обект са три магазина. На
следващата година закупили и местото отзад и от тогава двамата ползват имотите
най-рационално. Първоначално имали пекарна, след това я махнали и направили
друг магазин и отдават тези имоти под наем, а отзад на мястото имало телена
ограда. Сега било насипано с филц. Другата свидетелка В. е наемателка на
търговските обекти, собственост на К. От 1997 г. са закупени магазините, а от
1998 г. мястото. На обекта има 4 магазина, а В. е наемателка от 2003 г. От
момента на закупуване имота се ползва от К. като магазините се отдават под
наем.
Във
връзка с ползването на имота от страна на ищците са представени договори за
наем от 1.01.2003 г., от 25.08.2005 г. и от 30.06.2006 г., по които М.К. отдава
под наем на различни лица обект – магазин на ул.“Джон Атанасов“ № 1 с
предназначение – търговия с промишлени стоки.
За това,
че в годините след придобиване на имота ищците са имали и други спорове, но са
печелели делата, са представени решенията по тях, а именно: решение по гр.д.№
108/2000 г. на ЯРС, с което е отхвърлен иска на Областен управител на област с
административен център Ямбол против М.К. за нищожност на договора от 25.09.1998
г. за покупко-продажба на недвижим имот частна държавна собственост, оставено в
сила с решение по възз.гр.д.№ 725/2000 г. на ЯОС; решение по гр.д.№ 502/2003 г.
на ЯРС, с което са отхвърлени исковете на Р. Х. М. /лицето по реституцията на
част от имота/ против М. и Г. К. за нищожност на договора с областен управител
и иска по чл.108 от ЗС; решение по възз.гр.д.№ 2/2009 г. на ЯОС, с което е
отхвърлен иска по чл.59 от ЗЗД между същите страни. По тези дела страна никога
не е бил ответника в настоящото производство – Община Ямбол, поради което
силата на пресъдено нещо на тези решения не се простира по отношение същия
съгласно чл.298 от ГПК.
Във
връзка с твърденията си, че процесният имот е бил отчужден, а бившите
собственици обезщетени, Община Ямбол е представила заповед № 342/12.04.1975 г.,
с която е отчужден имот пл.№ 3808 в кв.40 на ул.“Съби Колев“ № 3, състоящ се от
дворно място и паянтова жилищна сграда, магазин и административни сгради,
собственост на В. К. С. и Н. В. С. По отношение площта на дворното място е
посочено, че от В. С. се отчуждава дворно място 87/234 ид.ч., а от Н. С. 225
кв.м. Въз основа на заповедта за отчуждаване е издаден АДС № 3757/11.11.1976 г.
за одържавяване на имот пл.№ 3808 от кв.40 – дворно място с площ 312 кв.м и
сгради, както и са представени нотариални актове от 1982 г. и 1983 г. за придобитите
като обезщетение за отчуждаването недвижими имоти от Р. Х. Н. и Х. М. Н. и от В.
К. С.
На
основание чл.2 ал.1 т.1 и т.2, във връзка с чл.59 ал.1 от ЗОС, § 42 от ПЗР на
ЗОС и Наредба № 8/17.12.2009 г. на 12.03.2016 г. е издаден Акт № 1964 за частна
общинска собственост на имот от 87/312 ид.ч., целия с площ 312 кв.м в кв.73 по
регулационния план на гр.Ямбол, находящ се на ул.“Джон Атанасов“, представляващ
ПИ 87374.538.172.
Във
връзка с реституцията на част от имота от двете страни е представен препис на
решение № 336/8.12.1998 г. по гр.д.№ 441/98 г., с която ЯОС отменя заповед №
342/12.04.1975 г. на председателя на ГОНС в частта, с която е отчуждена част от
имот № 3808 в кв.40 /стар план/, бивша собственост на Н. В. С. Делото е било
заведено по жалба на Р. Х. М. – наследник по завещание на Н. В. С. С това
решение производството по делото е било прекратено в частта относно отмяната на
отчуждаването на част от имот № 3808, бивша собственост на В. К. С. Въз основа
на това решение областен управител на област Ямбол е издал заповед №
РД-004-302/15.09.1999 г. за отписване от актовите книги за недвижимите имоти –
държавна собственост имот, находящ се в гр.Ямбол, кв.71, имот пл.№ 3808,
представляващ дворно място с площ от 225/312 ид.ч., актуван с АДС №
3757/11.11.1976 г. и владението на имота да се предаде на Р. Х. М. Към
настоящия момент вследствие на дарение и продажба, за което са съставени
нот.акт № 100 т.11 д.№ 1575/2015 г. и нот.акт № 101 т.11 д.№ 1575/2015 г. тази
част от ПИ 87374.538.172 в размер 225/312 ид.ч. е собственост на
„Геострой-инженеринг“ ЕООД гр.Ямбол.
По
искане на двете страни по делото бе назначена, изслушана и неоспорена
съдебно-техническа експертиза, по която вещите лица дават отговор на
поставените им въпроси по отношение на процесния недвижим имот – дворно място и
магазин. Според вещите лица процесният имот е идентичен според данните в съставяните
по отношение на него документи и планове, а именно: по Заповед № 342/12.04.1975г., АДС № 3757 / 11.11.1976г., Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, т.2, дело № 386/1945 г.,
Нотариален акт № 9, т.1, peг. № 22 от 1949 г.,
описаният имот в Решение № 336/08.12.1998 г., по адм. дело № 441/1998 г. на
ЯОС, Нотариален акт № 101, т.2, рег.№ 7864, дело № 1575/2015 г., Нотариален акт
№ 100, т.2, рег.№ 7863, дело № 1574/2015 г., Акт за частна общинска собственост
№ 1964/12.03.2016г., Договор за продажба на имот от 25.09.1998 г. и Заповед №
РД-12-1215 / 09.09.1998 г. на Областен управител. След
проследяване движението на имота и промените от първия кадасътр до изготвянена
експертизата, вещите лица дават заключение, че през годините процесният имот е променян по
отношение на номерацията /парцел, квартал/ и идентификатори по плановете на гр.
Ямбол. Относно статута на процесната търговска сграда, вещите лица посочват, че
сградата е трайно прикрепена към терена, построена е по смесен строителен метод
с монолитни настилки, основи и фундаменти и
замонолитена в тях сглобяема стоманена надземна част - колони и греди и
сглобяем стоманен покрив с банд, покрит с ламарина. Този вид сгради се
определят като масивни-павилионен
тип, в практиката на оценителите на недвижими имоти: „павилион" - лека постройка, самостоятелна или в обема на друга постройка. Една
част от стените на сградата са тухлени, с частично изпълнени ст.бетонови
елементи, друга част са остъклени с метални витрини. Процесната сградата
представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, трайно прикрепена е към терена и е невъзможно да бъде демонтирана, без да бъде разрушена. По повод процесната търговска сграда вещите лица са констатирали наличност на посочени
строителни книжа.
На въпросите, поставени от ответника вещите лица дават
отговор, че по
кадастралния и регулационен план на гр. Ямбол от 1926 г. и по
Дворищно-регулационния план на гр.Ямбол от 1930 г.на кв.185 процесният имот е парцел I-278 от кв.185 с площ от 312 кв.м, по КРП на гр.Ямбол от 1965 г., 1975 г., 1983 г.,
1996 г., 2001 г. и 2007 г. регулацията не е приложена. Към
момента процесната
постройка не е придобила траен градоустройствен статут чрез изменение на
действащите устройствени планове, при действието на ЗТСУ и на ЗУТ. Към момента процесната сграда не е нанесена със самостоятелно
идентифициране на плана на ЦГЧ от 2007 г. Не е нанесена със самостоятелно
идентифициране и в действащата КК на гр. Ямбол. Сградата на ищците обхваща
югозападната част от сграда без номер по плана на ЦГЧ на гр. Ямбол от 2007 г. По
действащата КК на гр. Ямбол, процесната сграда попада в югозападната част от
сграда с идентификатор 87374.538.172.1, с площ 287 кв.м и е с предназначение:
сграда за търговия, собственик Община - Ямбол, няма документ за собственост. Съществуващата сега сграда
с идентификатор 87374.538.172.1 попада в два поземлени имота по КК на гр.Ямбол,
изменение 2015 г., както следва:
от
север в част от ПИ
87374.538.103, от
юг в част от
ПИ87374.538.172.
С
оглед уточняване местонахождението на процесната сграда – магазин и даденото
заключение от вещите лица, по искане на ищците на същите бе поставена задача да
извършат подробни измервания на „сграда за търговия“ с идентификатор 87374.538.172.1.
Заключението е, че общата площ на процесната
сграда на ищците от заснемането е 132,20
кв.м, а по проекта за преустройство на сградата от 29.11.1997 г. е 138 кв.м. Цялата
сграда с идентификатор 87374.538.172.1, нанесена на КККР
на
гр. Ямбол е с площ
287 кв.м. От измерванията на място и определените площи от вещите лица на всяка
от съставящите я три сгради, реално съществуващи на място, общата им площ е:
127,6 кв.м + 4,6 кв.м
/извън нанесения
контур на сграда с ид. 87374.538.172.1 по КККР на гр. Ямбол/ + 78,8 кв.м + 58 кв.м = 269 кв.м. Контрола: 127,6+78,8+58,0
+22,6/ унищожена част / = 287 кв.м, съответства на площта на сграда с ид. 87374.538.172.1 по КККР на
гр. Ямбол. Измерванията на вещите лица са представени и графично на приложена
към заключението схема.
Съдът приема
като годно доказателство експертизите на вещите лица като компетентно и
обективно изготвени. Въз основа на последното заключение, както се посочи
по-горе ищците са уточнили претенцията си по отношение правото на собственост върху сграда на един
етаж за търговски услуги – магазин за промишлени стоки, за хранителни стоки и
заведение за бърза закуска, застроена на 138 кв.м по одобрен архитектурен
проект, представляваща югозападна реална част от сграда за търговия с
идентификатор 87374.538.172.1 по КК и КР на
гр.Ямбол, която е оцветена с червена щриховка и заключена между точки “а“, „б“,
„б прим“, „в прим“, „в“, „г“ и „д“ с площ от 132,20 кв.м.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.124 от ГПК като ищците К. претендират да бъде
прието за установено по отношение на Община Ямбол, че са собственици на следния
недвижим имот: ПИ с
идентификатор 87374.538.172 по КК и КР на гр.Ямбол с площ 312 кв.м заедно с построената в него сграда
на един етаж за търговски услуги – магазин за промишлени стоки, за хранителни
стоки и заведение за бърза закуска, представляваща югозападна реална част от сграда за
търговия с идентификатор 87374.538.172.1 по КК и КР на гр.Ямбол, която е оцветена с червена щриховка и заключена
между точки “а“, „б“, „б прим“, „в прим“, „в“, „г“ и „д“ с площ от 132,20 кв.м,
както и на правото на
строеж върху мястото. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира иска за
частично основателен по следните съображения:
Съдът
счита, че ищците не успяха да докажат в настоящото производство правото си на
собственост върху площта от 312 кв.м, т.е. върху ПИ с идентификатор 87374.538.172 по КК и КР на
гр.Ямбол. Единственото доказателство за право на собственост върху недвижимия имот
е представения от ищците вписан договор за продажба от 25.09.1998 г., сключен в
гр.Бургас, по който Областен управител на Бургаска област на основание чл.44
ал.3 от ЗДС във връзка с § 3 от ПЗР на ПМС № 235/19.09.96 г. въз основа на
заповед № РД-12-1215/9.09.1998 г. на Областен управител на Бургаска област за
продаден на М.К. държавен имот – частна държавна собственост, представляващ
дворно място от 144,82 кв.м, съставляващо парцел III, имот пл.сн.№ 3808 в кв.71 по плана на гр.Ямбол. С
оглед постановената нищожност на заповед № РД-12-1215/9.09.1998 г. на Областен
управител на Бургаска област с влязло в сила на 21.11.2017 г. решение №
14093/21.11.2017 г., постановено по адм.д.№ 371/2017 г. по описа на ВАС, ЯОС
приема, че договорът за продажба на 144,82 кв.м от процесния имот също е
нищожен. ВАС е мотивирал решението си с обстоятелството, че областният
управител не е бил компетентен в хипотезата на § 3 ал.2 от ПЗР на ПМС № 235/96
г. да издаде заповедта за определяне на М.К. за купувач на имота, тъй като
същата не е притежавала надлежно учредено право на строеж върху имота. Тази
предпоставка не е налице и към момента на изповядване на сделката за
покупко-продажба на тази част, прогласяване нищожността на предхождащата я
заповед на областен управител, води и до нищожност на самата сделка. Договор за
учредено право на строеж от страна на ищците не бе представен и в настоящото
производство, а посоченият в заповедта договор от 17.10.1997 г., както и ВАС е
приел е договорът за закупуване на движима вещ – павилион, но не и договор за
отстъпено право на строеж. Съгласно § 3 ал.2 от ПЗР на ПМС № 235/96 г., когато
не са налице обстоятелствата и не са изпълнени всички условия на § 1 и § 2,
лицата придобили право на строеж върху държавна или общинска земя, могат да
придобият правото на собственост върху земята въз основа на заповед на
областния управител, съответно кмета на общината, при свободно договаряне по
пазарни цени, освен ако е установено друго в специални нормативни актове. От
тази разпоредба следва извода, че М.К. непритежаваща учредено право на строеж
върху държавна земя и наличието на нищожна заповед на областен управител за
определянето й за купувач, водят до нищожност на договор за продажба от
25.09.1998 г. на 144,82/312 ид.ч., с който се легитимира като собственик.
Същите са
съображенията на съда относно неоснователност на иска за установяване правото на строеж върху
мястото – доказателства за отстъпено право на строеж от ищците не се представиха. Представеното разрешение за строеж не представлява
договор за отстъпено право на строеж, още повече е издадено на наемодателя на
площта – Община Ямбол.
За частта
от имота в размер 144,82/312 ид.ч., както и за останалата част до цялата площ
от 312 кв.м на имота, ищците не представиха доказателства да са станали
собственици, включително и да са го придобили по давност. Не се установи
твърдяната недействителност на Акт № 1964 за частна общинска собственост на
имот от 87/312 ид.ч., целия с площ 312 кв.м в кв.73 по регулационния план на
гр.Ямбол, находящ се на ул.“Джон Атанасов“, представляващ ПИ 87374.538.172. По
отношение на частта от 87/312 ид.ч. от имота с решение № 336/8.12.1998 г. по
гр.д.№ 441/98 г. ЯОС е прекратил производството в тази част, а именно относно
отмяната на отчуждаването на част от имот пл.№ 3808 в кв.40 /стар план/, бивша
собственост на В. К. С. Мотивите на съда са, че жалбоподателката по това дело М.
не е заинтересована страна да претендира тази отмяна, тъй като не е наследник
на С. Тъй като частта от имота не е била претендирана за реституция, същата по
смисъла на ЗМСМА е общинска собственост и на Община Ямбол е издаден АЧОС №
1964.
Този акт
е издаден надлежно въз основа на чл.2 ал.1 т.1 и т.2, във връзка с чл.59 ал.1
от ЗОС, § 42 от ПЗР на ЗОС и Наредба № 8/17.12.2009 г. на 12.03.2016 г. и с
него ответникът Община Ямбол се легитимира като собственик на тази част от
имота, която не би могла да бъде придобита по давност от ищците предвид
забраната за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост,
владени първоначално между 1996 г. и 2006 г. Премахването на забраната в ЗС за
придобиване на вещи публична или частна държавна и общинска собственост,
действала от 1951 г. е премахната на 1.06.1996 г., когато е оставена от
законодателя само по отношение на публичната държавна и общинска собственост.
Преди да изтече 10 годишния срок за придобиването по давност на такива имоти с
§ 1 от ЗР на ЗД на ЗС /ДВ бр.46/2006 г./ е постановено спиране на давностния
срок по чл.79 ал.1 от ЗС и до сега този срок на забрана за придобиване се
удължава, а последното му удължаване е направено с § 1 от ЗД на ЗС /ДВ
бр.7/2018 г./. Според тази разпоредба давността за придобиване на имоти –
частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г. Т.е.
ищците не биха могли да придобият по давност 87/312 ид.ч., представляващи
общинска собственост преди да е бил съставен оспорения като недействителен АЧОС
№ 1964, а именно в периода от 1997 г. до днес.
Както се
установи от представените от ответника писмени доказателства процесният имот в
цялата си площ от 312 кв.м през 1975 г. е бил отчужден. Лицата, от които е бил
отчужден са били обезщетени, но наследникът по завещание на единия от тях – Р.
М. е провела успешна реституция по отношение на отчуждените 225/312 ид.ч. от
имота. С решение № 336/8.12.1998 г. по гр.д.№ 441/98 г. ЯОС отменя заповед №
342/12.04.1975 г. на председателя на ГОНС в частта, с която е отчуждена част от
имот № 3808 в кв.40 /стар план/, бивша собственост на Н. В. С., а със заповед №
РД-004-302/15.09.1999 г. на областен управител на област Ямбол е отписан от
актовите книги за недвижимите имоти – държавна собственост имот, находящ се в
гр.Ямбол, кв.71, имот пл.№ 3808, представляващ дворно място с площ от 225/312
ид.ч., актуван с АДС № 3757/11.11.1976 г. и владението на имота е предадено на
Р. Х. М. Към момента собствеността върху тази част от имота е придобита от
трето лице през 2015 г. Предвид тези обстоятелства ищците К. не са придобили
собствеността и върху 225/312 ид.ч. от имота, тъй като частта е била реституирана
на друго лице, което не е страна по делото и съдът не може да прави преценка
относно упражняване на давност от страна на ищците по отношение на това лице и
тази част от имота.
Относно
установяване правото на собственост върху сграда на един етаж за търговски услуги –
магазин за промишлени стоки, за хранителни стоки и заведение за бърза закуска, представляваща
югозападна реална част от сграда за търговия с идентификатор 87374.538.172.1 по КК и КР на
гр.Ямбол, която е оцветена с червена щриховка и заключена между точки “а“, „б“,
„б прим“, „в прим“, „в“, „г“ и „д“ с площ от 132,20 кв.м по скицата на вещите
лица, съдът намира, че искът е основателен. За правото на собственост върху
тази сграда ищците са представили договор за покупко-продажба от 17.10.1997 г.,
по който на основание чл.183 от ЗЗД и в изпълнение на решението на 20-та
редовна сесия на Общински съвет Ямбол, „ТЪРГОВИЯ“ ЕООД, в ликвидация е продало
на М.Г.К. собствеността върху следната движима вещ: ПАВИЛИОН, находящ се в
гр.Ямбол, ул.“Д. А.“ № *, изграден в дворно място, съставляващо имот пл.№ 3808
в кв.68 по плана на града, преустроен съгласно строително разрешение №
81/5.12.1991 г. от павилион за амбалаж в пекарна. Съдът не споделя възражението
на ответника, че този договор е нищожен, тъй като не е спазена изискуемата от
закона форма нотариален акт. Сключването на договора е удостоверено с
нотариална заверка на подписите, тъй като предметът на сделката е движима вещ,
както изрично е посочено в него, а не недвижим имот. Поради това договорът за
закупуване на павилиона през 1997 г. е действителен и годно доказателство,
легитимиращо ищците за негови собственици. Впоследствие този павилион-пекарна е
преустроен след надлежно издадено строително разрешение и към момента представлява
югозападна реална част от сграда за търговия с идентификатор 87374.538.172.1 по КК и КР на
гр.Ямбол с площ 132,20 кв.м. Строителното разрешение № 445/18.12.1997 г. е
издадено на Община Ямбол с наемател М.Г.К. за преустройство на съществуващ
павилион върху общинска земя в магазин за промишлени стоки, за хранителни стоки
и заведение за бърза закуска на основание чл.226 от ППЗТСУ. За да бъде издадено
строителното разрешение за преустройство, тъй като собственика на павилиона не
е собственик на земята под него, К. е сключила договор за наем с Община Ямбол
за тази част от земята под павилиона - договор № 1230/10.11.1997 г. за ползване
на свободен терен по чл.197 от ЗТСУ. Сключването на договор за наем на терена
под павилиона е още един довод да се приеме за неоснователна претенцията на
ищците за собственост на тази част от земята на целия имот. Предвид уговорените
в договора за наем срокове на действие на същия – до 10.11.2000 г., но липса на
доказателства за неговото прекратяване, съдът приема, че същият е станал
безсрочен по смисъла на чл.236 ал.1 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, ако след
изтичането на наемния срок ползването на вещта продължи със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределено
време. Ищците твърдят, че ползват и не са спирали да ползват сградата, респ.
земята под нея от момента на закупуване на същата, но основанието за ползването
на земята под павилиона е договора за наем с общината. По тези съображения е
неоснователно позоваването от страна на ищците на изтекла придобивна давност по
отношение на земята под сградата, която те са започнали да ползват и ползват по
силата на договор за наем, т.е. владението на земята под сградата за ищците е
започнало по силата на договор и не може да се приеме, че намерението им е било
да държат същата като своя.
В
обобщение на изложеното, ЯОС счита, че претенцията на ищците е основателна
единствено по отношение на сградата-магазин по отношение, на която съдът
приема, че същите установиха правото си на собственост. В останалата част искът
за установяване право на собственост от страна на ищците по отношение на площта
на поземления имот и отстъпено право на строеж е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този
изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска – 1338,95
лв., а ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от
него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – 266,67 лв.
На
основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
УВАЖАВА предявеният от М.Г.К., ЕГН ********** и Г.Д.К., ЕГН **********,***, ул.“Г.С.Р.“ № * иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Ямбол гр.Ямбол, че М.Г.К. и Г.Д.К. са собственици на сграда на
един етаж за търговски услуги – магазин за промишлени стоки, за хранителни
стоки и заведение за бърза закуска, представляваща югозападна реална част от сграда за
търговия с идентификатор 87374.538.172.1 по КК и КР на гр.Я., която е оцветена с червена щриховка и заключена
между точки “а“, „б“, „б прим“, „в прим“, „в“, „г“ и „д“ с площ от 132,20 кв.м,
изградена в ПИ 87374.538.172 по скицата на вещите
лица.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.К., ЕГН ********** и Г.Д.К., ЕГН **********,***, ул.“Г.С.Р.“ № * иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на Община Ямбол гр.Ямбол, че М.Г.К. и Г.Д.К. са собственици на ПИ с идентификатор 87374.538.172
по КК и КР на гр.Ямбол с площ 312 кв.м, както и на правото на строеж върху
мястото.
ОСЪЖДА Община Ямбол да заплати на М.Г.К. и Г.Д.К. с посочени данни на
основание чл.78 ал.1 ат ГПК направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 1338,95 лв.
ОСЪЖДА М.Г.К. и
Г.Д.К. с
посочени данни да заплатят на Община Ямбол на основание чл.78 ал.3 от ГПК
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер
на 266,67 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: