№ 28
гр. Русе , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20214501000076 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, ЕИК200599406, чрез
пълномощник адвокат Д.Г., е обжалвало решението, постановено по гр.д.
№7767/2019г. по описа на РРС, с което предявеният от Г. В. Т. против него
иск за прогласяване нищожност на сключения договор за потребителски
кредит №675664 от 22.10.2018г., е уважен. Излага оплаквания за неговата
неправилност, поради нарушение на материалния закон, подробно посочени в
жалбата и иска неговата отмяна и отхвърляне на претенцията.
Насрещната страна Г.Т. е подала отговор на въззивната жалба,
чрез пълномощник адвокат Д.Ф.. Заявява становище за нейната
неоснователност, както и че решението е правилно и иска да бъде потвърдено.
Претендира се присъждане на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата и след като
провери допустимостта и правилността на решението, с оглед същите, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в законния
1
срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с главен иск за
прогласяване нищожност на сключен между страните договор за
предоставяне на потребителски кредит 675664 от 22.10.2018г., на посочени в
исковата молба и допълнително становище основания, както и евентуален
иск-за обявяване нищожност на клаузата на чл.5 от същия, като
неравноправна по см. на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на
чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
За да уважи иска за прогласяване нищожност на договора, след
обстоен анализ на събраните по делото доказателства и съобразявайки
доводите на страните, първоинстанционният съд е приел, че той е
недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, тъй
като преддоговорната информация, договора и погасителните планове са с
размер на шрифта 9.5, отделно от това е налице и неяснота относно начина на
формиране на ГПР и включените в него компоненти. На тези две основания е
прието, че потребителския договор е нищожен, съгласно чл.22 ЗПК и
главният иск е уважен.
Настоящият състав намира, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Решаващият извод на съда за уважаване на главния иск е
правилен. За обосноваването му районният съд е изложил изчерпателни и
аналитични мотиви, поради което настоящия състав препраща към тях, на
основание чл.272 ГПК.
По оплакванията във въззивната жалба:
За да бъде даден отговор на въпроса дали договорът е
нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид
разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е и чл. 22,
съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е
2
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит е
недействителен, на първо място, като неотговарящ на изискванията на чл.10,
ал.1 ЗПК, тъй като преддоговорната информация, самия договор и
погасителните планове са изготвени на шрифт с размер 9.5. Законовото
изискване е те да са с минимален размер 12. Горепосоченото е установено от
експертно заключение, срещу което въззивникът не е възразил, нито е
поискал изготвяне на повторна експертиза. Настоящия състав намира за
неоснователно направеното в жалбата оплакване, досежно приложението на
чл.10, ал.1 ЗПК, респ., не възприема даденото от въззивника тълкуване, че
всички изисквания, посочени в тази разпоредба следва да са в кумулативна
даденост. Разпоредбата е ясна и недвусмислена и съдържа изброяване на
изискванията, на които следва да отговаря договорът за потребителски
кредит, а именно „той се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора“. Неспазването на
всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора-чл.22. Неоснователно е и оплакването, че
съдът неправилно е приел, че таксата за гарант следва да се включи в ГПР.
Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В §
1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от
потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи
3
по кредита на потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде
върната е посочена сумата 3690лв., която включва отпуснатия кредит 3000лв.,
и 690лв.-лихва, при лихвен процент-23%. Посочено е, че ГПР е 49.11%, но не
е ясно същия от какво се формира. В общата сума не е включено
допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 2310лв. Според
чл.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
Ferratum Bank банк на кредитора, за което кредитополучателя заплаща вноски
в горепосочения общ размер 2310лв., която сума не е включена в ГПР. С
включването й, ГПР се променя на 319.61% /виж заключението на
икономическата експертиза/. Тази сума несъмнено следва да бъде включена в
ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19,
ал.1 ЗПК. Предвид това, оплакването в жалбата за неправилност на този извод
на първостепенния съд се явява неоснователно. С оглед това, настоящият
състав на съда намира, че при сключването на процесния договор за
потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски за гаранция по договор
за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите
по кредита. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
По тези съображения, настоящиья състав намира, че въззивната жалба
е неоснователна, а обжалваното решение-правилно, поради което то следва да
бъде потвърдено.
В тежест на въззивника е дължимото на основание чл.38, ал.2 ЗА на
адвокат Д.Ф., САК, възнаграждение в размер на 488лв. за тази инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, Окръжният съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260375/06.11.2020г., постановено по
гр.д.№7767/2019г. по описа на Районен съд-Русе, I-ви граждански състав.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, ЕИК
*********, представлявано от ИД и ДН да заплати на адвокат Д.Л. Ф., САК,
сумата 488лв., адвокатско възнаграждение за тази инстанция, на основание
чл.38, ал.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5