Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 28.09.2022 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в
публично …….….
заседание
на тринадесети септември ...........................………..…….………………..…………….….
през
2022/две
хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………….
Мариана Кадиева ………...……….…...….........
като
разгледа докладваното от .....……………... съдията Виктор Атанасов ...........................
административно
дело №258 по
описа за ........................ 2022 година ..........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба
от А.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, подадена
чрез пълномощник - адв.В.Ч. от АК-***, с посочен съдебен
адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Решение №2153-08-242 от 08.06.2022 год., издадено от
директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна,
жалбата му против Разпореждане №2113-08-1605#8 от 26.04.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на основание чл.98,
ал.1, т.1 и ал.2, т.1, б. „б” от КСО, е
спряно производството по заявление с Вх.№2113-08-1605/21.10.2021 год. на ТП на
НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия да ОСВ, подадено от жалбоподателя
А.С.Х.
Жалбоподателят А.С.Х. заявява в жалбата си, че в законоустановеният срок обжалва посоченото
решение на директора на ТП на НОИ –Кърджали,
като счита
същото за немотивирано, неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на
материалния закон. Твърди, че неправилно е приложено
материалното право относно приложното поле на посочената като правно основание
правна норма на чл.98, ал.2, т.1, буква „б” от КСО. Твърди също, че в обжалваното
решение само са изложени факти и обстоятелства, без да се мотивира доколко те
са от значение за изхода на производството и че няма изложени ясни доводи
относно това, дали към датата на заявлението - 21.10.2021 год., дори и без да
се зачита процесния стаж по трите удостоверения,
колко е безспорният трудов и осигурителен стаж, колко е навършената възраст и
дали са изпълнени останалите процесуални (!?)
предпоставки, за придобиване на право на ЛПОСВ. Жалбоподателят заявява, че след
запознаване с административната преписка ще конкретизира и допълнителни
основания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Предвид изложеното,
с жалбата моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на ТП на НОИ -
Кърджали с указания за правилно прилагане на материалното право и за отпускане
на ЛПОСВ на жалбоподателя от датата на придобиване на правото. Моли за
присъждане на направените разноски по делото.
Редовно призован за съдебно
заседание, жалбоподателят А.С.Х. от *** не се явява,
представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител – адвокат В.К.Ч. от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че в
разпределената доказателствена тежест, от събраните по делото доказателства,
безспорно се установява, че не са налице основанията на чл.98, ал.2, т.1, б.„б”
от КСО, а именно - да е установено извършено престъпление, което да има пряко
значение към правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и когато е
установено това обстоятелство, след спирането пенсионният орган да е изпратил
материалите на съответната прокуратура. Сочи, че видно от датата на обжалваното
разпореждане – 26.04.2022 год., то дори е постановено извън преклузивния
четиримесечен срок по заявлението от 21.10.2021 год., което е визиран в чл.10,
ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Твърди, че без наличие на
пряка непосредствена зависимост, която да оказва значение за преценката на
правото на пенсия, обжалваният административен акт се явява незаконосъобразен и
че административният орган не е успял да ангажира необходимите доказателства в
подкрепа на противното, поради което счита, че след отмяната на обжалвания
административен акт и потвърденото с него разпореждане, следва да се укаже на
административния орган, в 14-дневен срок да разгледа по същество заявлението за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено на 21.10.2021 год.
от жалбоподателя и да се произнесе по същество, дали без тези стажове, за които
тече производство, същият е придобил право на пенсия, да определи нейния размер
или, ако без тези стажове не отговаря на изискванията на чл.68, ал.1, ал.2 и
ал.3 от КСО, то да постанови отказ, който подлежи на съдебен контрол. Счита
също, че настоящото обжалвано решение и потвърденото с него разпореждане са
класическият пример за злоупотреба с правомощия и незаконосъобразно ползване на
административни права от пенсионните органи и административния орган,
постановил обжалваното решение. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като
неправилно и незаконосъобразно, както и моли да бъдат присъдени на жалбоподателя
направените по делото разноски, представляващи заплатена държавна такса и
адвокатски хонорар.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален
представител – ст.юрк.З.
Б., която оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна и недоказана. В
хода по същество прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В предоставен от съда
срок депозира писмена защита, в която развива подробни доводи и съображения в
подкрепа на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и на обжалваното разпореждане на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали. В защита сочи, че съгласно посочена в
разпореждането норма от КСО, пенсионният орган е длъжен да спре изплащането на
пенсията, независимо дали спорният стаж е положен преди или след пенсиониране и
че няма посочване, което да мотивира изключване на този стаж преди произнасяне
на компетентния орган. Сочи, че дори този стаж да не бъде зачетен, с
изключването на който лицето щеше да има право пенсия, действията на пенсионния
орган не биха могли да бъдат други и отново пенсията ще бъде спряна и че липсва
разпоредба, която да обуславя продължаване изплащането на пенсия в намален размер
преди приключване на образуваното пред прокуратурата производство. Сочи, че в
случая, представеният от жалбоподателя 3 бр. удостоверения за осигурителен стаж
със съмнения за неистинност са е от значение за размера на получаваната от него
пенсия, като твърди, че тя следва на бъде спряна, на основание чл.98, ал.2,
т.1, б. „б“ от КСО и че по друг начин ръководител „Пенсионно осигуряване” не би
могъл да постъпи, а принципът на съразмерност тук не може да бъде приложен. Моли
съда, с оглед изложеното и като вземе предвид мотивите, изложени в оспореното Решение
№2153-08-242 от 08.06.2022 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, да
постанови съдебен акт, с който да отхвърли жалбата на А.С.Х., като
неоснователна и да остави в сила посоченото решение като правилно и
законосъобразно.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник
на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-343#1/08.06.2022 год. на ТП на
НОИ - Кърджали/л.4/, като е получено лично от упълномощеното
лице – адв.В.Ч., срещу подпис, на датата 10.06.2022
год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от
известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.8/. Жалбата е подадена чрез
административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали,
като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-242#1 от 20.06.2022 год., видно от положения на същата и
попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена на 10-ия/десетия/ ден след
получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е
подадена по установения ред, на десетия ден след получаването на решението,
т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК,
14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че
така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона
писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице -
надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни
права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от
оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От документите, съдържащи се в пенсионното досие на
жалбоподателя А.С.Х., представени с изпратената в съда административна
преписка, е видно, че на същия, по негово заявление, подадено на 24.03.2016
год./л.207-л.208/, на основание чл.69б, ал.2 от КСО, с Разпореждане №10/прот.№N01207/04.05.2016
год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали/л.181/, е била отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено, считано от 18.03.2016 год.
Пенсията му е била отпусната в размер на *** лева месечно, т.е. в минимален
размер, съгласно чл.70, ал.9 от КСО, до определянето й в действителен размер. Видно
от изготвения към горецитираното разпореждане за отпускане на пенсия Опис на
осигурителния стаж на А.С.Х./л.184-л.185/, пенсията е била отпусната въз основа на осигурителен
стаж, зачетен съобразно представените от жалбоподателя документи, приложени към
заявлението от 24.03.2016 год., сред които са документите, както следва:
Удостоверение, обр.УП-3, с Изх.№** от *** год.,
издадено от „***” ЕООД ***, с период 01.01.1975 год.
– 01.05.1975 год./00 години, 04 месеца и 00 дни/; Удостоверение, обр.УП-3, с Изх.№** от *** год., издадено от „***” АД ***,
за периода 16.01.1980 год. – 28.02.1981 год./01 год., 01 мес. и 12 дни/ и
Удостоверение, обр.УП-3, с Изх.№** от *** год.,
издадено от „***” АД ***, с период 03.01.1996 год. – 31.12.1996 год./00 год.,
11 мес. и 27 дни/.
Впоследствие, с Разпореждане №24/прот.№N01244/30.05.2016 год., издадено от ръководител „ПО” в ТП на
НОИ – Кърджали/л.172-л.173/, на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО, личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя А.С.Х., е била изменена и
определена в действителен размер, считано от датата на нейното отпускане –
18.03.2016 год., в месечен размер от *** лева, като така отпусната на А.С.Х.
лична пенсия за ОСВ, е била редовно осъвременявана и преизчислявана с
последващи разпореждания на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване” в ТП
на НОИ – Кърджали, издавани съобразно действащото пенсионно законодателство,
както и съобразно допълнително придобития, след пенсиониране, осигурителен стаж
и осигурителен доход от лицето.
По повод осъществявания от НОИ последващ контрол по
спазване на осигурителното законодателство и извършване на последващи проверки
на лица с отпуснати пенсии, ползвали права по новорегистрирани
рискови осигурители, с Писмо Изх.№Ц2175-08-116#1 от 16.05.2020 год./л.132/,
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали е изискал от
началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол” при ТП на НОИ – ***, да се
извърши проверка на достоверността на осигурителния стаж за лицето А.С.Х.,
вписан в Удостоверението, обр.УП-3, с Изх.№** от *** год., за периода 16.01.1980
год. – 28.02.1981 год.
В отговор на това писмо, с писмо Изх.№Ц2175-08-116#2 от 25.11.2020 год./л.128/, директорът на ТП на НОИ – ***, приложено към него, е
изпратил на директора на ТП на НОИ – Кърджали констативен протокол
№КП-5-09-00845396 от 24.11.2020 год., ведно с копие на обяснение на
изпълнителния директор на осигурителя „***” АД ***.
По преписката е представен и приет като доказателство
по настоящото дело Констативен протокол №КП-5-09-00845396 от 24.11.2020 год. за извършена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на „***” АД, с ЕИК ***, с адрес: ***,
съставен от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - ***/л.129-л.130/. В този констативен протокол е посочено, че проверката по разходите на
държавното обществено осигуряване на „***” АД, е извършена на основание чл.108,
aл.1 от Кодекса за социално осигуряване, във връзка с постъпил сигнал с Вх.№
Ц2175-08-116#1 от 16.05.2020 год. от ТП на НОИ - Кърджали, относно осигурителния
стаж на А.С.Х., отразен в Удостоверение, обр.УП-3, с Изх.№**
от *** год., с посочена длъжност „***”. В протокола е посочено, че при
извършената проверка на разчетно-платежните ведомости за периода, посочен в
издаденото удостоверение – от 16.01.1980 год. до 28.02.1981 год., на която е
присъствала и В. М. Д. – изпълнителен директора на дружеството, е установено,
че лицето А.С.Х. не фигурира в същите. Посочено е също, че в двете
удостоверения, предмет на проверката, сред които и това, издадено в полза на
лицето А.С.Х., погрешно е изписан адреса на осигурителя и че печатът, поставен
върху двете удостоверения, се различава от този, използван от представляващия
дружеството – г-жа Д. В констативния протокол е отбелязано, че в хода на
проверката от г-жа В. Д. – изпълнителен директора на „***” АД, е дадено писмено
обяснение/л.131/, в което същата е заявила, че издаденото в полза на А.С.Х.
Удостоверение, обр.УП-3, с Изх.№** от *** год., не е съставяно и не е подписвано от длъжностно лице
на дружеството, както и че лицето А.С.Х. не фигурира в разплащателните
ведомости на осигурителя. Предвид направените при проверката констатации е
прието, че осигурителният стаж за периода от 16.01.1980 год. до 28.02.1981
год., посочен в Удостоверение, обр.УП-3, с Изх.№** от
*** год., издадено от „***” АД, на лицето А.С.Х. не се потвърждава и не следва
да се зачита.
Във връзка с горното е издадено Разпореждане
№Ц2175-08-116#3 от 02.12.2020 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.125/,
с което на основание чл.95, ал.2 от КСО, е спряно изплащането на личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст на А.С.Х., считано от 25.11.2020 год., като в
мотивите, пенсионният орган се е позовал на Констативния протокол
№КП-5-09-00845396 от 24.11.2020 год. за извършената проверка по разходите на
ДОО на „***” АД и установите при тази проверка факти и обстоятелства, касаещи
осигурителния стаж, отразен в Удостоверение обр.УП-3,
с Изх. №** от *** год., издаден на жалбоподателя А.С.Х.
Впоследствие, отново поради съмнения за неистинност на
представените от жалбоподателя, при
пенсиониране, документи за осигурителен стаж, с Писмо Изх.№Ц2175-08-116#6 от 11.01.2021
год./л.123/, ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ -
Кърджали е изискал от началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол” при
ТП на НОИ - Кърджали, да се извърши проверка на достоверността на осигурителния
стаж на А.С.Х. при осигурителя „***” ЕООД ***, за периода от 02.01.1975 год. до
30.04.10975 год. и при осигурителя „***” АД ***, за периода от 03.01.1996 год.
до 31.12.1996 година.
По повод това писмо, на основание чл.108, ал.1 от КСО
и Заповед №ЗР-5-08-00863112/12.01.2021 год., е извършена проверка по разходите
на ДОО на „***” АД ***, от старши инспектор по осигуряването – контролен орган
при ТП на НОИ – Кърджали, относно достоверността на вписания осигурителен стаж
в Удостоверение обр. УП-3, с Изх.№** от *** год., издаден в полза на А.С.Х. за
времето от 03.01.1996 год. до 31.12.1996 год. За извършената проверка е
съставен Констативен протокол №КП-5-08-00877323 от 09.02.2021 год./л.121/,
в който е отразено, че в представените от осигурителя ведомости за заплати за
периода, посочен в горецитирания удостоверителен документ, не фигурира лицето А.С.Х.
Посочено е също, че лицето не фигурира и във водения от осигурителя дневник за
постъпване и напускане на работа, както и че във водения от осигурителя
регистър на издадените документи за пенсиониране, не съществува удостоверение обр.УП-3, с Изх.№** от *** год., издадено в полза на А.С.Х.,
като е пояснено, че на посочената дата е издаден документ с рег.№***, относно ***. Въз основа на направените при проверката
констатации е прието, че представеният от А.С.Х. документ за придобит
осигурителен стаж – Удостоверение, обр.УП-3, с Изх.№ **
от *** год., издаден от „***” АД ***, за периода от 03.01.1996 год. до
31.12.1996 год., е с невярно съдържание.
С писмо Изх.№1029-08-116#8 от 22.02.2021
год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали/л.120/, за извършената проверка
и резултатите от нея, е уведомена Районна прокуратура – Кърджали, като в същото
подробно са описани установите от контролния орган, в хода на проверката, факти
и обстоятелства и е посочено, че същите дават достатъчно основание да се
предположи, че е налице измама с осигурителни права/документна измама/, довела
до злоупотреба със средства на ДОО, поради което, с посоченото писмо, Районна
прокуратура – Кърджали е била сезирана за предприемане на последващи
действия по компетентност.
Междувременно, искането на пенсионния орган в ТП на
НОИ – Кърджали за извършване на проверка относно достоверността на
осигурителния стаж на А.С.Х. при осигурителя „***” ЕООД ***, за периода
02.01.1975 год. – 30.04.1975 год., е било изпратено по компетентност на ТП на НОИ
– ***, поради това, че ведомостите на посочения осигурител се съхраняват в „***”
ЕООД ***. В отговор на препратения по компетентност сигнал от ТП на НОИ –
Кърджали, с Писмо Изх.№1043-08-98#5 от 09.03.2021
год., директорът на ТП на НОИ – *** е уведомил директора на ТП на НОИ –
Кърджали, че относно издаденото Удостоверение, обр.УП-3,
с Изх.№** от *** год., за А.С.Х., за периода 02.01.1975 год. – 30.04.1975 год.,
от управителя на „***” ЕООД е било представено Уведомително писмо Изх.№13/08.02.2021
год., в което било посочено, че в издаденото удостоверение, обр.УП-3,
с Изх.№** от *** год. е отразено, че се издава от „***” ЕООД, а не от „***”
ЕООД и че в архива на последното нямало издадено удостоверение с горепосочения
номер и дата на името на А.С.Х., както и че положените подписи не съответстват
на длъжностни лица в „***” ЕООД с право да издават и подписват съответните
удостоверения за осигурителен стаж и доход. В писмото на управителя било
посочено още, че в съхраняваните в „***” ЕООД ведомости за заплати за периода
от м.01.1975 год. до м.04.1975 год. включително, не са отразени начислени и
изплатени възнаграждения на А.С.Х. Предвид изложеното, директорът на ТП на НОИ - *** е посочил, че с оглед обективна невъзможност
за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за извършване на
проверка, контролният орган по чл.108 от КСО към ТП на НОИ - *** не може да удостовери осигурителния
стаж на А.С.Х. за периода от 02.01.1975 год. до 30.04.1975 година.
По административната преписка е представено писмо с
Рег.№ДП-308/21 от 14.05.2021 год. на ОДВМР – Кърджали, адресирано до ТП на НОИ
– Кърджали/л.115/, от което става ясно, че се води разследване по ДП №**/***
год. по описа на РП – Кърджали, като със същото писмо, във връзка с това разследване,
е изискано от ТП на НОИ – Кърджали да се представят допълнително документи и
информация, в т.ч. изискани са били в оригинал заявлението за отпускане на
пенсия, с Вх.№2113-08-400 от 24.03.2016 год., подадено от А.С.Х. и
Удостоверението Обр.УП-3, с Изх.№** от *** год.,
издадено от „***” АД в полза на А.С.Х. В отговор на това писмо, с писмо
Изх.№1029-08-847#1 от 25.05.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.113/, на ОДМВР – Кърджали са били изпратени изисканите в
оригинал документи, както и е била предоставена информация относно длъжностното
лице от ТП на НОИ – Кърджали, приело горецитираното заявление за отпускане на
пенсия и информация относно размера на изплатената на А.С.Х. пенсия, считано от
18.03.2016 год. до 30.11.2020 год., по месеци, както и относно изплащаните
еднократни допълнително суми, съгласно постановления на Министерски съвет, като
от това писмо е видно, че общата сума, изплатена на А.С.Х. за посочения период,
възлиза в размер на *** лева.
Независимо от всичко изложено по-горе, жалбоподателят А.С.Х.
е подал следващо заявление до директора на ТП на НОИ – Кърджали, с
Вх.№2113-08-1605 от 21.10.2021 год./л.98-л.99/, с което отново е поискал да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО.
В резултат на установените факти и обстоятелства,
посочени по-горе в настоящото решение, касаещи положения от жалбоподателя
осигурителен стаж при осигурителите „***” АД ***, „***” ЕООД *** и „***” АД ***,
е издадено Разпореждане №Ц2175-08-116#10 от
19.11.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.92/, с
което, на основание чл.99, ал.1, т.2, б.„г“ от КСО, е отменено Разпореждане
№10/прот.№ N01207 от 04.05.2016 год. и всички
последващи го и вместо него е постановен отказ за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на А.С.Х. В мотивите към разпореждането
длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали е приело, че с
оглед резултатите от извършените проверки от контролните органи на ТП на НОИ, не
следва да се зачита осигурителен стаж на А.С.Х. за периодите, отразени в
издадени от проверяваните по-горе осигурители удостоверителни документи. В тази
връзка е направена нова преценка за правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст на А.С.Х., без да му бъде зачетен осигурителен стаж за периодите по следните
документи - Удостоверение обр. УП-3, с Изх.№** от ***
год., издадено от „***” АД ***, с период 16.01.1980 год. – 28.02.1981 год.;
Удостоверение обр.УП-3, с Изх.№** от *** год.,
издадено от „***” ЕООД, с период 01.01.1975 год. – 01.05.1975 год. и
Удостоверение обр.УП-3, с Изх.№** от *** год.,
издадено от „***” АД ***, с период 03.01.1996 год. – 31.12.1996 год. При това
положение е установен осигурителен стаж до датата на подаване на заявлението за
отпускане на пенсия - 24.03.2016 год., както следва: 00 год., 00 мес. и 00 дни - I-ва категория;
17 год., 01 мес. и 28 дни - II-ра категория; 15 год.,
06 мес. и 20 дни - III-та категория; или общ осигурителен стаж, превърнат към
трета категория труд - 37 години, 00 месеца и 03 дни. В разпореждането са
изложени мотиви, че общият осигурителния стаж на лицето от трета категория е 37
години, 00 месеца и 03 дни, а навършената възраст към датата на подаване на заявлението
- 24.03.2016 год., е 58 год., 05 мес. и 08 дни, при което, сборът от
осигурителния стаж и възрастта възлиза на 95 (95 год., 05 мес., 11 дни), при
изискуем сбор 100 от разпоредбата на чл.69б от КСО, поради което, съгласно
посочената разпоредба, жалбоподателят няма право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
Във връзка с издаденото Разпореждане №Ц2175-08-116#10 от 19.11.2021 год., Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали е постановил Разпореждане
№РНП-2-4-08-01058045 от 12.01.2022 год./л.73-л.74/, с което, на основание
чл.98, ал.2, т.2 от КСО, във връзка с чл.113 и чл.114, ал.1 от КСО, на
жалбоподателя А.С.Х. е разпоредено да възстанови
недобросъвестно получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и
еднократно изплатени суми през м. април 2016 год., м.август 2020 год., м.септември
2020 год., м.октомври 2020 год. и м. ноември 2020 год.,възлизащи общо в размер
на *** лева, от които главница за периода от 18.03.2016 год. до 30.11.2020 год.,
в размер на *** лева и лихва, в размер на *** лева, начислена на основание
чл.113 от КСО до 12.01.2022 год. В разпореждането са изложени факти и
обстоятелства, идентични с тези, изложени и в разпореждането от 19.11.2021 год.
за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, във
връзка с което е издадено разпореждането за възстановяване на недобросъвестно
получените суми за пенсия.
Видно от приложеното известие за доставяне/обратна
разписка/ с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.72/,
Разпореждане №РНП-2-4-08-01058045 от 12.01.2022 год. е получено лично от
жалбоподателя А.С.Х., срещу подпис, на датата 17.01.2022 година. Против това
разпореждане, от А.С.Х. е била подадена
в срок жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№1012-08-61 от
24.01.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.64/. В същата жалбоподателят А.Х.
е изложил доводи и съображения за незаконосъобразност на така издаденото
разпореждане. По повод тази жалба директорът на ТП на НОИ – Кърджали е издал
Решение №2153-08-113 от 02.03.2022 год./л.48-л.49/, с което е отменено
оспореното разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получени суми за
пенсии от жалбоподателя А.С.Х. В решението директорът на ТП на НОИ – Кърджали е
направил извод, че процесното разпореждане е издадено в нарушение на
разпоредбата на чл.10, ал.7 от НПОС, предвиждаща, че разпореждане по чл.98,
ал.2, т.2 от КСО, от какъвто вид е и Разпореждане №РНП-2-4-08-01058045 от
12.01.2022 год., се издава в едноседмичен срок от влизането в сила на
разпореждането по чл.98, ал.1, т.1 от КСО за изменения или прекратяване на
пенсията. В решението е прието, че Разпореждане №2175-08-116#10 от 19.11.2021 год., с което е отменено Разпореждане
№10/прот.№N01207/04.05.2016 год. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.С.Х.,
не е връчено на неговия адресат по законоустановения
ред, а именно по начина, уреден в чл.10, ал.8 от НПОС, поради което и същото не
е влезнало в законна сила – обстоятелство, обуславящо издаването, на основание
чл.98, ал.2, т.2 от КСО, на разпореждане за възстановяване на недобросъвествно получени суми за пенсия.
Това Решение №2153-08-113 от 02.03.2022 год. на
директора на ТП на НОИ – Кърджали е получено от пълномощник на жалбоподателя А.С.Х.
на датата 09.03.2022 год., видно от приложеното по преписка известие за доставяване, обр.243, с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД ***/л.46/, като за получател в същото е вписано името
пълномощника и е положен подпис. С оглед на приетото в това решение, от А.С.Х.
е била подадена нова жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали, с
Вх.№1012-08-194 от 10.03.2022 год./л.42/, този път срещу Разпореждане №Ц2175-08-116#10 от 19.11.2021 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ –
Кърджали, в която жалба са развити доводи и аргументи за липсата на материалноправни и процесуални предпоставки за издаване на
оспореното разпореждане по реда на чл.99, ал.1, т.2, б.„г” от КСО, като е
поискано последното да бъде отменено.
Така подадената жалба е била уважена и от директора на
ТП на НОИ – Кърджали е било издадено Решение №2153-08-157 от 07.04.2022 год./л.29-л.30/,
с което е отменено Разпореждане №Ц2175-08-116#10 от 19.11.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали.
Впоследствие, по повод на подаденото от жалбоподателя А.С.Х.,
на 21.10.2021 год., заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, с Вх.№2113-08-1605 от 21.10.2021 год. на ТП на НОИ - Кърджали, е
издадено Разпореждане №2113-08-1605#8 от
26.04.2022 год., с което, на основание чл.98, ал.2, т.1, б.„б” от КСО,
производството по посоченото заявление за отпускане на пенсия е било спряно. В мотивите към разпореждането е посочено, че по повод
на установените още два случая на съставени неистински и с невярно съдържание
документи за положен осигурителен стаж при осигурителите – „***” АД *** и „***”
ЕООД ***, е била сезирана Районна прокуратура – Кърджали, с писмо с
Изх.№Ц2175-08-116#14 от 15.03.2022 год., като е
прието, че до приключване на наказателното производство по НОХД №**/*** год. по
описа на Районен съд - Кърджали, както и до постъпване на материалите от него,
които са от значение за изхода на настоящото производство, длъжностното лице по
чл.98, ал.1 от КСO не може да се произнесе по
заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ от 21.10.2021 година.
Видно от приложеното известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД ***/л.21/, това разпореждане е получено лично от жалбоподателя А.С.Х.,
срещу подпис, на датата 29.04.2022 год. Против разпореждането, от А.Х. е
подадена в срок жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№1012-08-343
от 10.05.2022 год./л.10/. В същата жалбоподателят А.Х. е изложил доводи и
съображения в насока, че оспореното разпореждане е нищожно, тъй като е издадено
от некомпетентен административен орган, както и че същото незаконосъобразно,
поради липсата на материалноправни предпоставки за
издаването му. В жалбата е направено искане директора на ТП на НОИ – Кърджали
да постанови мотивирано решение, с което да отмени оспореното разпореждане,
като върне преписката на пенсионния орган за произнасяне по същество по
заявлението му за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с
Вх.№2113-08-1605 от 21.10.2021 год., както и да потърси дисциплинарна
отговорност на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, за неотпускане, в
едномесечен срок от подаване на заявлението, на лична пенсия в минимален размер
и за непроизнасяне в четири месечен срок.
Така, в крайна сметка, по
повод подадената на 10.05.2022 год. жалба с Вх.№1012-08-343 е издадено и оспореното
в настоящото производство Решение №2153-08-242 от 08.06.2022 год. на директора на
ТП на НОИ – град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на А.С.Х. против
Разпореждане №2113-08-41605#8 от 26.04.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали като неоснователна.
В решението, във връзка
с доводите в жалбата за нищожност на оспореното разпореждане, директорът на ТП
на НОИ – Кърджали е изложил подробни мотиви, както от фактическа, така и правна
страна, като е прието, че процесният административния
акт е издаден от компетентен орган – ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП
на НОИ – Кърджали. По нататък в мотивите към това решение административният
орган е описал разпорежданията, с които на А.С.Х. е била отпусната и
впоследствие спряна пенсията му за осигурителен стаж и възраст, както и проведената
кореспонденция с ТП на НОИ – ***, извършените от контролните органи на ТП на
НОИ – Кърджали и ТП на НОИ - *** проверки и предприети действия, съответно и
установените факти и обстоятелства при извършените проверки и осъществените
кореспонденции. Посочил е, че според разпоредба на чл.98, ал.2, т.1, б.„б” от КСО, длъжностните лица
по ал.1 издават и разпореждания за спиране на производството по отпускане,
изменение или преизчисляване на пенсия и/или добавка, когато в хода на
производството се установят данни за извършено престъпление от значение за
изхода на производството; в този случай след спиране на производството
материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния прокурор; след
приключването на наказателното производство материалите по него се изпращат на
длъжностното лице по ал.1 за продължаване на спряното производство. В мотивите
е прието, че от анализа на цитираната разпоредба следва, че целта и идеята на
законодателя с тази разпоредба е да не се допусне неправомерно изплащане на
средства от фонд „Пенсии” на ДОО и че в тази хипотеза, освен конкретни данни за
извършено престъпление, разкрити в хода на пенсионното производство, следва да
е налице и връзка между престъпните обстоятелства и правото или размера на
пенсията, т.е. дали извършеното престъпление се отразява върху правото и
размера на пенсията.
На следващо място в
мотивите отново e посочено, че А.С.Х. има отпусната лична пенсия
за ОСВ, считано 18.03.2016 год., която е спряна от изплащане на основание
чл.95, ал.2 от КСО/отм./ и че е
налице висящо административно производство, както и че към момента няма влязло
в сила прокурорско постановление за установяване действителността на спорния
осигурителен стаж, поради което няма основание и за издаване на друго разпореждане
от пенсионния орган. Административният орган е посочил, че нормата е
императивна и не дава разпоредително тълкуване от страна на пенсионния орган,
да преценя дали лицата имат право на пенсия или не без спорния период и че в
Кодекса за социално осигуряване и нормативните актове по прилагането му липсва
правно основание за издаване на разпореждане по висящо производство, започнало
пред районната прокуратура по повод установени документи/данни, които могат да
се отразят върху правото и размера на пенсията. В решението е прието, че за да
бъде възобновено това производство, е необходимо да бъдат изпълнени
императивните законови основания, а именно: да е приключило наказателното
производство по подадените от ТП на НОИ - Кърджали сигнали до прокуратурата и
материалите от него да са изпратени на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО.
В мотивите е посочено
също, че заявлението на А.С.Х. от 21.10.2021 год. не
може да се приеме за ново, самостоятелно заявление
за отпускане на лична пенсия ОСВ, тъй като то пряко
реферира към първоначално подаденото от жалбоподателя заявление от 24.03.2016 год., поради което се
налага извода, че е налице административно производство по заявлението от от
24.03.2016 год., което обаче не е приключило с постановяване на
акт по същество, по силата на който се възобновява изплащането на пенсията или
се прекратява. Посочено е също, че след произнасянето с влязъл в сила акт по
същество по реда на чл.98, ал.1, т.1 от КСО, за възобновяване изплащането на
пенсията или прекратяването й, по заявлението от 24.03.2016
год., в зависимост от резултата в производството по
преразглеждане на Разпореждане №10/прот.№
N01207/04.05.2016 год., длъжностното лице
по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, следва да се произнесе и по заявлението за отпускане на лична пенсия
за ОСВ, подадено от А.С.Х. на 21.10.2021 година. В
тази връзка е пояснено, в случай че жалбоподателя
има право на лична пенсия за ОСВ към дата на заявление 21.10.2021 год., то
няма основание да се приложи по-неблагоприятния вариант за лицето, т.е. да се отпусна лична пенсия за ОСВ без
зачитането на осигурителния стаж за периодите, за които
е сезирана прокуратурата.
Предвид това,
директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №2113-08-1605#8 от 26.04.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” При ТП на НОИ – Кърджали се явява
правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган и при спазване на
материалния закон и на база наличните писмени доказателства.
В съдебно заседание е
представено и е прието като доказателство и Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 29.07.2022 год. на районен прокурор при
Районна прокуратура – Кърджали/л.231/, по преписка с вх.№**/***
год. по описа на същата прокуратура. От това постановление е видно, че същото е
издадено по повод постъпилия в Районна прокуратура – Кърджали сигнал, изпратен
от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с Изх.№Ц2175-08-116#14
от 15.03.2022 год./л.39/, съдържащ данни за съставени неистински
и с невярно съдържание документи за осигурителен стаж на лицето А.С.Х., а
именно – Удостоверение обр.УП-3, с Изх.№** от ***
год., издаден от „***” АД ***, за периода от 16.01.1980 год. до 28.02.1981 год.
и Удостоверение обр. УП-3, с Изх.№** от *** год.,
издадено от „***” ЕООД ***, за периода 02.01.1975 год. – 30.04.1975 год. По
повод горното Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, от
директора на ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.231, ал.1, изр.2/второ/ от НПК, в срок е била подадена жалба до Окръжна прокуратура – Кърджали, с
Вх.№732/22 от 16.08.2022 год. на Районна прокуратура – Кърджали, също
представена и приета като доказателство по делото/л.229-л.230/.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„ж” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за спиране на
производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава
четвърта и на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117,
ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като
с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на
предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална
компетентност, като следва да се добави, че от материално и териториално
компетентен орган е издадено и обжалваното пред него Разпореждане №2113-08-1605#8
от 26.04.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ -
Кърджали. Според разпоредбата на 98, ал.2, т.1 от КСО, длъжностните лица по
ал.1 издават и разпореждания за спиране на производството по отпускане,
изменение или преизчисляване на пенсията и/или добавка, а според чл.98, ал.1,
т.1, предл.1/първо/ от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В случая, цитираното
по-горе разпореждане е издадено при условията на заместване, обстоятелство, за
което към административната преписка са представени и съответните
доказателства, установяващи компетентността на органа – Заповед №1015-08-106 от
10.10.2019 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.23/ и Болничен лист №*** от
19.04.2022 год./л.24/, като изложените в тази насока подробни съображения
от директора на ТП на НОИ – Кърджали в оспореното решение, изцяло се споделят
от настоящия съдебен състав. Обжалваното в настоящото производство разпореждане
е издадено, в условията на заместване, от ръководител „Пенсионно осигуряване” в
ТП на НОИ – Кърджали, който именно е длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на
Националния осигурителен институт -
Кърджали, от което следва, че разпореждането също е издадено от компетентен
орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на
неговата материална и териториална компетентност. Същото е издадено в
изискуемата се писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за
издаването му.
Оспореното решение е издадено в посочения едномесечен
срок, като следва да се посочи, че жалбата против разпореждането е подадена в
ТП на НОИ – Кърджали на 10.05.2022 год., а решението по повод тази жалба е
постановено на 08.06.2022 год. Същото, освен това, е издадено при спазване
изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59,
ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени
фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната
норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след
като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117,
ал.1, т.2, б.„ж” от КСО. По тези
съображения съдът намира, че по отношение на оспореното решение на директора на
ТП на НОИ – Кърджали не е налице отменителното основание
по чл.146, т.3 от АПК.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора
на ТД на НАП – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния орган при ТП на НОИ –
Кърджали, са постановени при правилно приложение на относимите
материалноправни разпоредби на закона.
От фактическа страна по делото е установено, а не се и
спори между страните, че в полза на А.С.Х., пожизнено, считано от 18.03.2016
год., е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл.69б, ал.2 от КСО, изплащането на която, на основание чл.
95,ал.2 от КСО/отм./, е било спряно,
считано от 25.11.2020 год., поради наличието на съмнения относно истинността на
осигурителния стаж на жалбоподателя в „***” АД ***, за периода от 16.01.1980
год. до 28.02.1981 год., отразен в Удостоверение обр.УП-3,
с Изх.№** от *** год., установени в резултат на извършвания от органите на НОИ
последващ контрол по спазване на осигурителното законодателство и извършването
на последваща проверка на лице с отпусната пенсия, ползвало права по новорегистриран рисков осигурител. От жалбоподателя А.Х.
обаче, е било подадено последващо заявление, до директора на ТП на НОИ –
Кърджали, с Вх.№2113-08-1605 от 21.10.2021 год., с искане отново да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и то отново при условията
на чл.69б, ал.2 от КСО, като по този повод от ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.98, ал.2, т.1, б. „б” от КСО, е било издадено оспореното Разпореждане №2113-08-1605#8 от 26.04.2022 год. за спиране на производството по
отпускане на пенсия по заявлението с Вх.№2113-08-1605 от 21.10.2021 год. на ТП
на НОИ - Кърджали, подадено от жалбоподателя А.С.Х.
Основните доводи, инвокирани
в подадената жалбата са, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй
като е издадено без да са налице основанията на чл.98, ал.2, т.1, б.„б” от КСО,
а именно - да е установено извършено престъпление, което да има пряко значение
към правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и когато е
установено това обстоятелство, след спирането пенсионният орган да е изпратил
материалите на съответната прокуратура, както и че това разпореждане от
26.04.2022 год., е постановено извън преклузивния четиримесечен
срок по заявлението от 21.10.2021 год., което е визиран в чл.10, ал.1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Според настоящия съдебен състав решението, както и
потвърденото с него разпореждане за спиране на производството по отпускане на
пенсия по заявлението, подадено от А.С.Х., с Вх.№ Вх.№2113-08-1605 от
21.10.2021 год., са издадени в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби. Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.1,
б.„б” (нова – ДВ, бр.103 от
2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) от КСО, посочена като правно
основание за издаване на оспореното разпореждане, регламентира, че длъжностните
лица по ал.1 издават и разпореждания за спиране на производството по отпускане,
изменение или преизчисляване на пенсия и/или добавка, когато в хода на
производството се установят данни за извършено престъпление от значение за
изхода на производството и че в този случай след спиране на производството
материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния прокурор, а след
приключване на наказателното производство, материалите от него се изпращат на
длъжностното лице по чл.98, ал.1, за продължаване на спряното производство. От
анализа на тази норма следва, че производството по отпускане на пенсия следва
да бъде спряно при наличието на две кумулативни предпоставки: 1. да са
установени данни за извършено престъпление и 2. тези данни да са от значение за
изхода на производството. Според настоящия съдебен състав, данни, които да са
от значение за изхода на пенсионното производство по подадено заявление за
отпускане на пенсия, какъвто е и настоящия случай, следва да се разбират факти
и обстоятелства, имащи престъпен характер и оказващи влияние при отпускането на
заявената пенсия, т.е. да са от значение или за правото на пенсия, или за
нейния размер.
Неоснователни са доводите, инвокирани
в жалбата на А.С.Х., че събраните по делото доказателства, не установяват по
безспорен начин наличието на основанията по чл.98, ал.2, т.1, б.„б” от КСО, а
именно - да е установено извършено престъпление, което да има пряко значение
към правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и когато е
установено това обстоятелство, след спирането пенсионният орган да е изпратил материалите
на съответната прокуратура. В тази връзка, най-напред следва да се посочи, че горепосочената
разпоредба от КСО не изисква от пенсионния орган при съответното ТП на НОИ, към
момента на издаване на разпореждането за спиране на производство в горната
хипотеза, да е установено по несъмнен начин, с влязла в сила присъда или друг
акт, извършено престъпление, а установяването на данни, от които може да се
направи обосновано предположение, че такова е извършено. В разглеждания случай,
категорично са налице данни за извършено престъпление, което се извлича от
представеното по делото Постановление от 29.07.2022 год. за отказ да се
образува досъдебно производство по преписка вх.№**/*** год. по описа на Районна
прокуратура - Кърджали, като от съдържанието на същото става ясно, че с Присъда
от *** год., постановена по НОХД №**/*** год. по описа на Районен съд –
Кърджали, А.С.Х. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.212,
ал.1 от НК, за това, че през периода от 24.03.2016 год. до 30.11.2020 год., в ***,
при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински
официален документ – Удостоверение обр.УП-3, с Изх.№**
от *** год., привидно издадено от „***” АД ***, представяйки го в ТП на НОИ –
Кърджали към заявлението за отпускане на пенсия от 24.03.2016 год., получил без
правно основание чуждо движимо имущество – парична сума за пенсия за
осигурителен стаж и възраст, в размер на *** лева, собственост на Националния
осигурителен институт, с намерение да ги присвои. В това постановление е
посочено също, че присъдата не е влязла в сила, тъй като срещу нея е била
подадена въззивна жалба. От съдържанието на обсъденото
постановление, както и от наличните по административната преписка документи –
Констативен протокол №КП-5-08-*********/09.02.2021 год./л.121/,
писмо с Изх.№Ц2175-08-116#8 от
22.02.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.120/, писмо Изх.№***/** от
14.05.2021 год. на началник РУ – Кърджали/л.115/, става пределно ясно, че
гореописаното наказателното производство има за предмет истинността на
представен от жалбоподателя, при подаване на заявление за отпускане на пенсия
от 24.03.2016 год., документ за
осигурителен стаж, придобит в осигурителя „***” АД ***. При това положение,
след като е налице висящо наказателно производство, чиито предмет е именно
истинността на горецитирания удостоверителен документ,
следва да се приеме, че е налице първата от двете кумулативно предвидени предпоставки,
визирани в чл.98, ал.2, т.1, б.„б” от КСО, за спиране на производството по
отпускане на пенсия - данни за извършено
престъпление. Аргумент в тази насока са и констатираните при проверката по
разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „***” АД ***, с
ЕИК ***, обстоятелства, които са дали на пенсионния орган в ТП на НОИ -
Кърджали сериозни съмнения относно истинността и на издадения в полза на
жалбоподателя документ - Удостоверение обр.УП-3, с
Изх.№** от *** год., което от своя страна обуславя и съмнения за неистинност на
данните за осигурителния стаж на жалбоподателя, за периода от 16.01.1980 год.
до 28.02.1981 год., отразен в това удостоверение обр.УП-3.
В тази връзка следва да се посочи, че материалите, касаещи този спорен
удостоверителен документ, също са били изпратени на Районна прокуратура –
Кърджали, където е била образувана преписката с вх.№**/*** год., по която е
постановено и коментираното по-горе Постановление от 29.07.2022 год. за отказ
за образуване на досъдебно производство, като малко по-късно, против това
постановление, от директора на ТП на НОИ – Кърджали, в срок е била подадена
жалба до Окръжна прокуратура – Кърджали.
Горните обстоятелства безспорно имат значение за
изхода на пенсионното производство, а именно това за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по заявлението на А.С.Х., подадено на 21.10.2021
год. Както се посочи по-горе в настоящото решение, втората предпоставка на
хипотезата на чл.98, ал.2, т.1, б.„б” от КСО, предвижда относимост
на установените данни за извършено престъпление спрямо изхода на пенсионното
производство, като според настоящия съдебен състав, под израза „от значение за
изхода на производството” следва да се разбира „от значение или за правото на
пенсия, или за нейния размер”. При всички случаи трудовия стаж, отразен в
коментираните по-горе удостоверителни документи, има значение както за
придобиване на правото на пенсията, така и за определянето на нейния размер,
като отново следва да се посочи, че към момента на подаване на заявлението от
21.10.2021 год., с което А.С.Х. е сезирал директора на ТП на НОИ – Кърджали с
искане да му се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст, продължава
наказателното производство по установяване на истинността на документа, свързан
с удостоверяването на трудовия стаж на А.Х., за времето, през което същия е
полагал труд в „***” АД ***, като отделно от това е налице и друг случай,
предаден на РП – Кърджали, със съмнения за неистинността на представен от
жалбоподателя документ за осигурителен стаж, положен при съвсем друг осигурител
– „***” АД ***. Настоящият съдебен състав счита, че при така действащата
разпоредба на чл.98, ал.2, т.1, б.„б” от КСО, след като в пенсионното
производство са налице документи, ангажирани от заявителя на пенсия като
писмени доказателства за размера на неговия трудов/осигурителен стаж, то при
всички случаи пенсионният орган от съответното ТП на НОИ, следва да спре
производството по отпускане на пенсия, тъй като, ако от една страна размерът на
спорния трудов стаж не оказва влияние върху правото на заявената пенсия, то от
друга страна, при всички случаи този стаж би оказал влияния върху размера на пенсията.
Нормата на чл.98, ал.2, т.1, б.„б” от КСО императивно повелява, че
производството по отпускане на пенсията да се спира с разпореждане на
длъжностното лице по чл.98, ал.1, когато се установят данни за извършено
престъпление от значение за изхода на производството, като тази норма не
предвижда никакви изключения и не
позволява тълкуване в насока, че преценката за правото на пенсия следва да се
прави, като се изключи спорния трудов/осигурителен стаж и се определи размер на
същата без този стаж, като съвсем отделен е въпроса, дали това законодателно
разрешение, дадено в КСО, е най-удачното и целесъобразно и дали то е съобразено
в пълна степен с принципа на съразмерност, прокламиран в чл.6 от АПК.
В настоящия случай, периодите на трудов стаж на
жалбоподателя А.С.Х. в „***” АД *** и в „***” АД ***, отразени в издадените от
посочените дружества удостоверителни документи, дори и хипотетично да не са от
значение за правото на пенсия към 21.10.2021 год., защото в периода от първото
подадено заявление за отпускане на пенсия – 24.03.2016 год. до датата на
подаване на последващо такова, жалбоподателя има
допълнително придобит осигурителен стаж, тези периоди са от значение за
определянето на общата продължителност на осигурителния стаж, а от там и за
размера на пенсията, поради което тя следва да бъде спряна на основание чл.98,
ал.2, т.1, б.„б” от КСО, а по друг начин ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Кърджали не би могъл да постъпи, т.е. не би могъл да разпореди
отпускане на пенсия и определянето й в действителен размер, без спорните процесни периоди, за които са предприети действия по
установяване на истинността на документите, в които са отразени. Така, предвид
всичко изложено по-горе, съдът в настоящия състав намира, че са налице
установените в нормата на чл.98, ал.2,
т.1, б.„б” от КСО предпоставки за спиране
производството по отпускане на пенсията, до приключване на наказателното
производство, когато на посоченото горе основание, материалите от това
наказателно производство се изпратят на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО,
за продължаване на спряното производство.
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че
обжалваното разпореждане за спиране на производството по отпускане на
пенсия от 26.04.2022 год. е постановено
извън преклузивния четиримесечен срок, по подаденото
от него заявление от 21.10.2021 год., предвиден в чл.10, ал.1 от НПОС.
Действително, разпоредбата на чл.10, ал.1, изр.2/второ/ от НПОС регламентира,
че длъжностното лице по пенсионното осигуряване е длъжно да се произнесе в
четиримесечен срок от подаване на заявлението. В конкретния случай, по
подаденото от А.С.Х. заявление от 21.10.2021 год., ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане №2113-08-1605#8 от 26.04.2022 год., с което, на основание чл.98, ал.1,
т.1 и чл.98, ал.2, т.1, б.„б” от КСО, е спряно производството по подаденото
заявление с Вх.№2113-08-1605 от 21.10.2021 год. за отпускане на ЛПОСВ. При това
положение, следва да се приеме, че е налице произнасяне на компетентния орган
по подаденото от А.С.Х. заявление от 21.10.2021 год., като обстоятелството, че
то е издадено извън предвидения четиримесечен срок, не е самостоятелно
основание за незаконосъобразност на същото. Съдът намира, че това е така, тъй
като така, както е формулирана разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от КСО е
несъмнено, че предвиденият в нея – в предложение 2/второ/ на т.1, също
четиримесечен срок, е инструктивен за
административните органи, противно на поддържаната теза от процесуалния
представител на жалбоподателя, че този срок е преклузивен,
като в горния смисъл е и трайната практика на съдилищата.
Предвид изложеното, съдът в настоящия състав намира,
че Разпореждане №2113-08-1605#8 от 26.04.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, е издадено при правилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби, съответно и оспореното пред съда решение на директора на ТП на НОИ
– Кърджали също е издадено в съответствие с приложимите материалноправни
норми, т.е. не е налице отменителното основание по чл.146,
т.4 от АПК, по отношение на същото.
Съдът намира, че оспореното решение
изпълнява и предвидената от закона цел – да се предотврати евентуалното
неоснователно изплащане на пенсия и да се ограничи неправомерното разходване на
средства от бюджета на ДОО.
Така, с оглед всички изложени по-горе съображения,
съдът намира, че оспореният в настоящото производство административен акт -
Решение №2153-08-242 от 08.06.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ -
Кърджали, е постановен от материално и териториално компетентен орган, в
установената от закона форма и с необходимото съдържание, при спазване на
установените административно-производствени правила, при правилно приложение на
материалния закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие с целите на
закона.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба от А.С.Х. от ***, против Решение №2153-08-242 от 08.06.2022
год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата му против Разпореждане №2113-08-1605#8 от 26.04.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, за неоснователна и недоказана, поради
което и с решението по настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да
бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на спора по настоящото дело,
съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като присъждането
на такива не е претендирано от ответника по жалбата, респ.
от процесуалния му представител, а и реално, такива не са и сторени от него в хода
на настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, против Решение №2153-08-242 от 08.06.2022 год.,
издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като
неоснователна, жалбата му против Разпореждане №2113-08-1605#8 от 26.04.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл.98, ал.1, т.1 и
ал.2, т.1, б.„б” от КСО, е спряно
производството по заявление с Вх.№2113-08-1605/21.10.2021 год. на ТП на НОИ –
Кърджали, за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подадено от жалбоподателя А.С.Х.
Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по
делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.119 (изм., ДВ, бр.94 от
2019 г.), във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.„ж” от КСО, е окончателно и не подлежи
на обжалване или протестиране.
С Ъ Д
И Я: