№ 581
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристина Филипова
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000503299 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С Решение № 5058 от 03.09.2024 г., постановено по гр. дело № 772/2023
г. по описа на СГС, ГО, 16 състав, са отхвърлени предявените от М. М. С.
срещу Окръжен съд – Пловдив искове с правно основание чл. 2в, ал.1, т.2 от
ЗОДОВ и чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно – за заплащане на сумата от 26 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на
правото за разглеждане и решаване на в. ч. гр. д. № 1449/2019 г. на Окръжен
съд – Пловдив в разумен срок, за заплащане на сумата 4 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди от нарушения на чл. 21 и чл. 47 от ХОПЕС,
изразяващи се в дискриминация и отказ от правосъдие, както и за заплащане
на сумата от 15 000 лв., представляващи имуществени вреди, формирани като
пропусната полза във връзка с невъзможността да получи обезщетение в
прекратеното производство по посоченото дело.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът С., който в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност. При
1
развити съображения по същество за нарушените му права, се иска въззивната
инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което исковете да бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Окръжен съд-
Пловдив депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
Апелативен съд-София, след извършената преценка в пределите на
правомощията си по чл. 269 ГПК на събраните доказателства по делото и на
изложените от страните доводи и възражения, приема следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ и чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и с
предмет - заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от нарушение на правото за разглеждане и решаване на
в. ч. гр. д. № 1449/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив в разумен срок, за
заплащане на сумата 4000 лв. като обезщетение за неимуществените вреди от
нарушения на чл. 21 и чл. 47 от ХОПЕС, изразяващи се в дискриминация и
отказ от правосъдие, както и за заплащане на сумата от 15 000 лв.,
представляващи имуществени вреди, формирани като пропусната полза във
връзка с невъзможността да получи обезщетение в прекратеното производство
по посоченото дело.
Първоначално по така предявените искове е било образувано гр. д. №
4192/2020 г. на Софийски градски съд, по което с Решение №
261338/19.04.2022 г. исковете, квалифицирани като такива по чл. 49 от ЗЗД, са
отхвърлени.
С Решение № 1371 от 15.11.2022 г. по в. гр. д. № 1933/2022 г. на
Апелативен съд-София решението на СГС е обезсилено и делото - върнато за
ново разглеждане по предявените искове с правно основание чл. 2б и чл. 2в от
ЗОДОВ.
От фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от съвкупната преценка на събраните
доказателства се установява, че производството по в. ч. гр. д. № 1449/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано по частна жалба от
25.06.2019 г. на М. М. С. срещу Определение № 3338/2019 г. по гр. д. №
19037/2018 г. на РС – Пловдив.
С определение № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив,
постановено по ч. гр. д. № 1449/2019 г., обжалваното определение за връщане
2
на исковата молба е потвърдено. Определението е получено от М. С. на
17.07.2019 г. лично.
С молба с вх. № 22543/24.07.2018 г. ищецът С. е поискал допускане на
правна помощ. С разпореждане № 6345 от 26.07.2019 г. са дадени указания,
които са изпълнени с молба с вх. № 23 800/07.09.2019 г.
С определение № 1636 от 12.08.2019 г. по в.ч. гр. д. № 1449/2019 г. на
Окръжен съд – Пловдив е допусната правна помощ на М. С. под формата на
процесуално представителство. Изпратено е искане до АК – Пловдив, като
след получаване на уведомително писмо, с разпореждане от 20.08.2019 г. за
особен представител на С. е назначен адв. К. К..
С молба вх. № 26394 от 09.09.2019 г. адв. К. е поискал на основание чл.
63, ал. 1 ГПК да бъде продължен срока за обжалване на определението №
1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив. С разпореждане от 12.09.2019
г., предвид изричната норма на чл. 63, ал. 3 от ГПК, съдът е оставил без
уважение искането. Разпореждането е връчено на 07.10.2019 г. на М. С. чрез
адв.К..
С молба вх. № 29985/14.10.2019 г. адв. К. е поискал на основание чл. 64
ГПК възстановяване на срока, както и да бъде заменен. С разпореждане от
15.10.2919 г. са дадени указания за представяне на препис от молбата за
връчване на насрещната страна. Указанията са изпълнени с молба от
05.11.2019 г. С разпореждане от 14.11.2019 г. са дадени указания за
отстраняване на нередовности на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, като на
основание чл. 100, ал. 3 от ГПК, е указано на молителя, че при неотстраняване
на нередовностите в указания срок, предприетото процесуално действие ще се
смята за неизвършено. Разпореждането е връчено на 05.12.2019 г. на М. С.,
чрез адв. К. и не е било изпълнено.
На 01.04.2021 г. ищецът С. е депозирал касационна жалба чрез адв. Н. П.
срещу определение № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив,
постановено по ч. гр. д. № 1449/2019 г. на ОС – Пловдив. С определение №
187 от 20.05.2021 г., постановено по образуваното ч. гр. д. № 1685/2021 г. на
ВКС, IV г.о., не е допуснато до касационно обжалване определение № 1370 от
09.07.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В чл. 2в от
ЗОДОВ е предвидено, че обезщетение може да се претендира и когато вредите
са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз. В настоящия случай не е налице нито една от посочените
хипотези.
3
Производството по в. ч. гр. д. № 1449/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив
е продължило от подаване на жалбата на 25.06.2019 г. до потвърждаване на
обжалвания съдебен акт на 09.07.2019 г. общо 14 дни, което изключва
дефинитивно посочения по-горе чл. 6, § 1 от Конвенцията. При извършване на
преценката за разумност на срока, в който е разгледано дадено производство,
приложими са три критерия: фактическа и правна сложност на делото,
поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на
правото. Тези критерии са изводими от чл. 6, § 1 от Конвенцията и са
залегнали в текста на чл.2б, ал.2 ЗОДОВ. Общата продължителност на
производството е главният показател, спрямо който се преценява дали дадено
дело е било приключено в разумен срок. В случая производството е
приключило в очевидно кратък срок. Това налага първият иск да бъде
отхвърлен изцяло, като неоснователен, без оглед на недоказаността и на
останалите елементи от състава и по-специално – на липсата на доказателства
за претърпените вреди, изразяващи се по твърдения в исковата молба в стрес,
причинен от забавяне на делото и от действието на окръжния съд в
гр.Пловдив, както и в унищожаване на доверието му в институциите.
Няма каквито и да е било данни за дискриминиране на ищеца, както по
признак на неговото социално положение, така и по който и да е било друг
признак. Това е така, защото в случая липсва различно, респективно – по-
неблагоприятно третиране на ищеца спрямо други лица в неговото
фактическо и правно положение, по който и да е било от признаците, посочени
в чл. 4 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и чл. 21 от ХОПЕС, от
което следва, че не е налице нито пряка, нито косвена дискриминация.
Противно на развитите в исковата молба и във въззивната жалба доводи,
съдът не е „оставил“ ищецът без адвокат, а е допуснал поисканата от него
правна помощ. От тук и неоснователността на позоваването на чл. 47 от
Хартата на основните права на Европейския съюз за лишаване от справедлив
съдебен процес. Доводите на жалбоподателя, че е останал без представител по
делото са неоснователни и поради това, че в случая не са били налице
хипотезите на чл. 26, ал. 6 от Закона за правна помощ за освобождаване на
назначения особен представител, а твърдението, че не е осъществен контакт
между представител и представляван и двамата не са съгласували линията на
защита, не е основание за това. От друга страна, видно от материалите по
делото на жалбоподателя е била предоставяна многократно правна помощ,
като назначените особени представители са били заменяни по негово искане,
което повдига въпроса за злоупотреба с това право, което само по себе си е
основание за прекратяване на правната помощ по реда на чл. 24, т. 1, т. 2 от
ЗПрП. Същественото в случая е, че на ищеца С. е било осигурено процесуално
представителство за защита пред три съдебни инстанции, като молбата за
оттегляне на назначения адвокат не е произвела автоматично действие.
Неоснователен е и искът за присъждане на имуществени вреди във
формата на пропуснати ползи. Невъзможността на ищеца С. да получи
искането от него обезщетение по исковата молба в размер на 12 200 лв. към
4
05.07.2018 г., която сума се претендира по настоящето дело заедно със законна
лихва в общ в размер от 15 000 лв., съставлява изцяло хипотетично
увеличаване на патримониума на ищеца. Според принципните постановки,
свързани с характера на вредата във вид на пропусната полза и начина на
установяването , заложени в Тълкувателно решение № 3/20212 г. на
ВКС, ОСГТК, и Тълкувателно решение № 3/2021 г. на ВТС, ОСГТК,
основателността на претенцията за пропуснати ползи предпоставя сигурност
за увеличаване на имуществото на ищеца, която не се предполага.
Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради
което правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените
вреди, а не за предполагаемите или хипотетичните такива. В случая не се
установява неосъществено увеличаване на имуществото на ищеца. Ето защо и
този иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски в размер на 100.00 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5058/03.09.2024г. по гр. д. № 772/2023 г.
на СГС.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.***, ж.к.***,
бл.***, вх.*, ет.*, ап.* и адрес за кореспонденция Гр.***, ул."***"№ ** да
заплати на Окръжен съд-Пловдив, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул."6-ти септември" № 167 разноски по делото пред въззивната
инстанция в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5