Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
23.07.2018г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на секретаря
Ели Т., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 193 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на
чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „БАНКА ДСК“ ЕАД - гр. София, ЕИК
*********, подадена чрез ю.к. Б.С., срещу решение № 13/05.01.2018г.,
постановено по т. д. № 1768/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, с което
са отхвърлени предявените искове от въззивника срещу „АСТРАБИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, и П.С.Н. ***, за приемане на
установено, че ответниците дължат на ищеца, в условията на солидарност, по
договор за банков кредит за оборотни средства от 22.05.2009г., сключен между
ищеца и първия ответник, и поръчителстван от втория ответник, сума в общ размер
от 45 973.90 лева, от която главница в
размер на 42 250 лева / 13 бр. месечни вноски за периода от 25.05.2013 - 03.06.2014г./
и редовна лихва в размер на 3 723.90 лева, начислена за периода от
25.04.2013г. - 03.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението в съда- 03.06.2014г., до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 4001/05.06.2014г. по ч. гр. д. № 7225/2014г. на ВРС, 21 състав.
Поддържайки доводи за неправилност на
решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с
което исковете да бъдат уважени. Излагат се съображения във връзка с
противоречива съдебна практика по въпроса за основателност на предявен иск по
реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит за вноски с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. Направено е искане за спиране на въззивното
производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 във вр. т. 7 и чл. 292 ГПК, до
постановяване на тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 8/08.12.2017г. на
ОСГТК на ВКС.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез лице с надлежно предоставена
представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемите „Астрабилд “ ЕООД и П.С.Н. представят общ отговор в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК, чрез адв. Н.И., в който е заявено становище за
неоснователност на жалбата, както и на искането на въззивното дружество за
спиране на производството по делото.
С определение № 268/23.04.2018г.
съставът на въззивния съд е намерил, че липсва процесуална пречка по смисъла на
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по повод образуваното Тълкувателно дело №
8/08.12.2017г. на ОСГТК на ВКС по обуславящ въпрос, като е съобразено ТР № 8/07.05.2014г.
на ОСГТК на ВКС.
За да се
произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
С искова молба от 10.10.2014г. Варненският окръжен съд е бил сезиран с
разглеждането на специални положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86 ЗЗД и чл. 121 ЗЗД, предявени
от „Банка ДСК" ЕАД срещу „Астрабилд“ ЕООД и П.С. Николова, за установяване
съществуването на солидарни парични задължения на оспорващи кредитополучател и поръчител, към банката,
произтичащи от договор за банков кредит за
оборотни средства от 22.05.2009г., както следва 52 047.11 лв.- главница,
6 167.70 лева – неплатена редовна лихва за периода от 25.05.2013г. до
02.06.2014г., 2 553.81лв – неплатена санкционираща лихва за периода
25.06.2013г. – 02.06.2014г., и 572.05 лв. – неплатена заемна такса за периода
25.06.2013г. – 02.06.2014 г., за които суми е била издадена заповед за
незабавно изпълнение № 4001/05.06.2014г. по ч. гр. д. № 7225/2014г. на ВРС - 21
състав.
По образуваното по
тази искова молба т. д. № 1768/2014г. по описа на ВОС е постановено решение №
626/21.07.2015г., което е влязло в сила в частта, с която, след потвъждаването
му с решение №
12/08.01.2016г. по в. т. д. № 709/2015г. на ВнАпС, не е обжалвано пред ВКС, а
именно в частта, с която са отхвърлени исковете за установяване на парични
вземания за сумата 9 797.11лв.- главница, сумата 2 443.80лв. – неплатена редовна
лихва за периода от 03.06.2014г. до 02.06.2014г., сумата 2 553.81лв. –
неплатена санкционираща лихва за периода 25.06.2013г. – 02.06.2014г., и сумата
572.05 лева – неплатена заемна такса за периода 25.06.2013 – 02.06.2014г.,
както и в частта за разноските.
Второ
по ред първоинстанционно решение №
13/05.01.2018г. по т. д. № 1768/2014г. по описа на ВОС е постановено след касационно
решение № 48/12.07.2017 г., по гр. д.
№ 61206/2016г., ВКС – I г.о., с което
са обезсилени решение № 12/08.01.2016г. по в. т. д. № 709/202015 г. на ВнАпС и
потвърденото с него решение № 626/21.07.2015 г.
по гр. д. № 1768/2014г. на ВОС, в частта за сумата 42 250лв.,
представляваща главница, формирана от сбора на 13 броя неплатени месечни вноски
за периода от 25.05.2013 г. до 03.06.2014г. и сумата 3723.90 лв.,
представляваща начислена редовна лихва за периода от 25.04.2015г. до
03.06.2014г. и дело е върнато на ВОС за ново разглеждане в обезсилената част.
Обжалваното решение,
с което исковете, предмет на ново разглеждане, са отхвърлени, е валидно като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК,
както и допустимо в обжалваната част.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните
не се спори и от представените по делото писмени доказателства се установява,
че по силата на договор за банков кредит от
22.05.2009г., „Банка ДСК“ ЕАД предоставя на „Астрабилд
“ ЕООД кредит за оборотни средства в размер на 87 500 лв., която сума е
изцяло усвоена от кредитополучателя. Крайният срок на издължаване на кредита 25.07.2014г.,
съгласно анекс № 3 от 12.07.2011г. Към датата на подписване на анекс №
4/26.04.2013г. размерът на дължимата неплатена главница възлиза на сумата 52 047.11лв.
Договорът за кредит е обезпечен
с поръчителството на П.Н., по договор от 20.05.2010 г. и анекс №1 от
12.07.2011г. Обстоятелството, че анекс № 1/12.07.2011г. е подписан от П.Н. се
установява по безспорен начин от заключението по допуснатата при първото
разглеждане на делото от първоинстанционния съд съдебно–графологична експертиза.
Предприетото оспорване, че анекс № 1 към договора не е подписан от поръчителя в
качеството му на физическо лице, е неуспешно.
На 03.06.2014г. е инициирано заповедно производство и
банката е снабдена със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, за всички падежирали и предсрочно изискуеми
вземания по счетоводни данни. Възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на
сумите по заповедта за изпълнение са подадени от кредитополучателя и
поръчителя.
В процеса няма спор
относно факта на допуснато от кредитополучателя просрочие в плащането на
вноските, което, по смисъла на чл..21.1 б. „б“ от процесния договор, е
предпоставка за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. Същевременно, предвид обективните предели на силата на пресъдено нещо
на решение №
626/21.07.2015г., в отхвърлителната част, в която същото е влязло в сила, за
установяване на задължения, чиято изискуемост се твърди за настъпила в резултат
на обявена предсрочна изискуемост, следва да се приеме за съдебно установено в
отношенията между страните обстоятелството, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение изявлението на банката за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита не е достигнало до
длъжника.
От заключението на вещото лице по допуснатата в
първоинстанционното производство ССчЕ, което няма основание да не бъде
кредитирано, се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 03.06.2014г., размерът на падежиралите съгласно погасителен план анюитетни
вноски възлиза на сумата 45 973.90 лева, от които 42 250 лв. –
главница, и 3 723.90лв. – договорна лихва.
Въз основа на така приетата установеност за факти и обстоятелства,
съставът на ВнАпС намира следното:
Първоначално предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за цялото вземане по договора за банков
кредит, са приети за неоснователни и са отхвърлени в частта за вземанията, които
не са изискуеми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, тъй като изискуемостта към този момент, към който на кредитора -
заявител е признато изпълняемо право и право на принудително изпълнение, е
задължителна предпоставка, обуславяща основателността на иска. В хипотезата, при която изявлението на
банката за обявяване на предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжника към
датата на подаване на заявлението, изискуеми са само вземанията, представляващи
вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към момента
на иницииране на заповедно производство и са включени в представеното
извлечение от счетоводните книги, тъй като упражняването на правото по чл.
60, ал. 2 ЗКИ няма отношение изискуемостта на тези вземания. / в този смисъл
решение № 148/02.12.2016г. на ВКС по т. д. № 2072/2015г., I т.о., ТК, решение № 190/14.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2349/2015г., I т.
о., ТК, решение № 149/19.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2142/2015г., I т.о., ТК и
др./. Размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора за кредит и
са намерили отражение в счетоводните книги на банката, като за настъпване на
изискуемостта им не е необходимо удостоверяване на обстоятелства по чл. 418,
ал. 3 ГПК.
Съгласно
заключението на ССчЕ и представения погасителен план към договора, към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -
03.06.2014г., размерът на падежиралите съгласно погасителен план анюитетни
вноски възлиза на сумата 45 973.90лв., от които 42 250 лв. –
главница, и 3 723.90лв. – договорна лихва. Ответниците не твърдят пълно или
частично погасяване на задълженията в периода от издаване на заповедта за
изпълнение до момента.
При липса на предпоставки за погасяване на
отговорността на поръчителя, същият би дължал същата по вид престация, каквато дължи
кредитополучателят. В случая обаче, съдът приема за частично основателно своевременно
релевираното от поръчителя възражение за изтичане на срока по чл. 147 ГПК, като
съображенията за това са следните:
Когато в договор е уговорено, че обезпечено с
поръчителство задължение към кредитора (главното задължение по смисъла на чл.
147, ал. 1 ЗЗД) ще се погасява на отделни погасителни вноски с различни,
последователни падежи, то погасяването на всяка от тези вноски води до
погасяване на съответната част от главното задължение, а когато дадена вноска
не бъде погасена, чрез плащане или по друг начин, на съответния падеж, от този
момент тя става изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу
главния длъжник за плащането й. От това следва изводът, че от падежа на
вноската започва да тече и шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, който е
преклузивен, прекратява поръчителството и за него съдът следи служебно - т. 4 б
от ТР № 4/16 на ОСГТК на ВКС. Ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу
главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява
задължението на поръчителя за плащането на същата вноска, т. е. - преклудира се
отговорността му за съответната част от главното задължение. При това положение
не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече
шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на вноските,
чиито падежи вече са настъпили.
Въз основа на посоченото следва да се приеме, че отговорността на поръчителя П.С.Н., който е поръчителствал на кредитополучателя „Астрабилд
“ ЕООД, се е погасила за тези процесни вземания,
които са с настъпил падеж преди повече от шест месеца от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК., и
Въззивният съд направи собствени изчисления на
погасената и непогасената част от солидарните задължения на поръчителя по
погасителния план на кредита, за което прецени, че не се изискват специални
знания. При дата на подаване на заявлението – 03.06.2014г., непогасени са
задълженията на поръчителя за анюитетни вноски с падежи съответно на
25.12.2013г. и на всяко 25 число на месеца за периода от м. 01. до м. 05.2014г.
Размерът на тези задължения, за плащането на които вторият ответник носи
солидарна отговорност, възлиза на сумата 20 506.08 лв., от която
19 500 лв. – главница / 6 по 3250 лв./, и 1006.05 лв. – договорна лихва.
За вноските преди 25.12.2013г. отговорността на
поръчителя П.С.Н. се е погасила, на основание
чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения съставът на ВнАпС прави крайния правен извод,
че предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД, предмет на ново разглеждане по силата на решение № 48/12.07.2017 г., по гр. д. №
61206/2016г., ВКС – I г.о., са изцяло доказани по основание и размер по отношение на
кредитополучателя „Астрабилд “ ЕООД и частично
основателни по отношение на поръчителя П.С.Н. до посочените по – горе размери
за главница и лихва.
Поради противоречивите правни изводи на двете инстанции по същество
за част от предмета на спора, решението на ВОС, с която исковете за
установяване на изискуемите към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК парични задължения са отхвърлени, следва да бъде частично отменено, като се
постанови друго, съобразно изводите на въззивната инстанция. В останалата част,
за установяване парични задължения на поръчителя, за които е прието, че
солидарната отговорност за плащането им е погасена, на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД, решението следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски
Въпросът за разпределяне отговорността за разноски
за заповедно произвоство и за производството пред ВОС при първото разглеждане
на делото, е разрешен с първоинстанционно решение № 626/21.07.2015г., което не
е отменено или изменено в частта за разноските при инстанционния контрол.
Предвид
резултата от второто въззивно обжалване, по арг. от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК
ищецът „Банка ДСК“ ЕАД не дължи на „Астробилд
“ ЕООД направените в исковото
производство други разноски за първа, въззивна и касационна инстанции, освен
присъдените с решение № 626/21.07.2015г. за първа инстанция съразмерно с отхвърлената
част от исковете, по които съдебният акт е влязъл в сила.
На втория ответник - П.С.Н., банката дължи репариране
на част от присъдените с обжалваното решение разноски до размер на сумата
4 771.20 лв. съобразно отхвърлената част от исковете срещу този ответник.
По тези съображения обжалваното решение № 13/05.01.2018г. следва да бъде отменено в частта за присъждане
на сума 7 827.94 лв. в
полза на ответното дружество - кредитополучател и за разликата над
4 771.20 лв. до 10 567.03лв. за ответника –поръчител П.Н..
Същевременно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде
ангажирана отговорността за разноски на двамата ответници съразмерно с
уважената част от исковете срещу всеки от тях. Искането на процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за три инстанции следва да се
уважи съответно: за сумата 450 лв. за въззиваемото дружество, и за сумата
200.70 лв. за въззиваемия Н., на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, чл. 37 от Закона за правната помощ и § 2 от ЗИДГПК / обн. ДВ бр.
8/2017г. Отговорността на въззиваемите за направените от въззивника разноски,
представяващи платена държавна такса в размер на 919.48 лв. за настоящото
производство се разпределя по правилата на чл. 78 ГПК както следва: 205.04 лв.
се дължат от въззиваемия – физическо лице, и
717.44 лв. - от въззиваемото дружество.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивника дължи
репариране на част от направените разноски за настоящата втора въззивна
инстанция само на въззиваемия П.Н.. От общия размер на доказаните разноски за
сумата – 2 250 лв., се дължи сумата 1246.50лв. / 55.40 %/. Като краен резултат,
размерът, до който следва да бъде постановен осъдителен диспозитив за
отговорността на въззивника към въззиваемия П.Н. за направени съдебно –
деловодни разноски за исково производство възлиза на сумата 840.76 лв. /
1246.50 лв. минус 200.70 лв. и 205.04 лв./.
Воден
от горното, ВнАпС, ТО, І – ви състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 13/05.01.2018г., постановено по т. д. №
1768/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, в следните части:
1./ в частта, с която са отхвърлени предявените искове
от „БАНКА ДСК“ ЕАД - гр. София, ЕИК *********, срещу „АСТРАБИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, за приемане на установено, че
ответното дружество дължи на ищеца, по договор за банков кредит за оборотни
средства от 22.05.2009г., сключен между ищеца и първия ответник, сума в общ
размер от 45 973.90 лева, от която
главница в размер на 42 250 лева / 13 бр. месечни вноски за периода
от 25.05.2013 - 03.06.2014г./ и редовна лихва в размер на 3 723.90 лв.,
начислена за периода от 25.04.2013г. - 03.06.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда- 03.06.2014г.,
до окончателното й плащане;
2./ в частта, с която са отхвърлени предявените искове от
„БАНКА ДСК“ ЕАД - гр. София, ЕИК *********, срещу
П.С.Н. ***, за установяване на солидарна отговорност на ответника – физическо
лице, в качеството му на поръчител, за част от задълженията на кредитополучателя
„АСТРАБИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 4001/05.06.2014г. по ч. гр. д. № 7225/2014г. на ВРС, 21 състав, а
именно: за сумата 20 506.08 лв., от която
главница в размер на 19 500 лева / 6 бр. месечни вноски с настъпил
падеж в периода от 25.12.2013г.- 25.05.2014г./ и редовна лихва в размер на
3 723.90 лв., начислена за периода от 25.04.2013г. - 03.06.2014г.;
3./ в частта за разноските, с която „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, е осъдена да заплати на „АСТРАБИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 7 827.94лв,
представляваща сторените в исковото производство разноски за първа, въззивна и
касационна инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, и
4./ в
частта за разноските, с която „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, е осъдена да заплати
на П.С.Н. ***, разликата над 4 771.20 лв. до 10 567.03лв., представляваща
сторените в исковото производство разноски за първа, въззивна и касационна
инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, по предявени искове по
реда на чл. 422 ГПК от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Московска № 19, срещу
„АСТРАБИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Тутраканци,
община Провадия, област Варна, че ответникът дължи на ищеца, по сключен между
страните договор за банков кредит за оборотни средства от 22.05.2009г., част от
паричните вземания, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение №
4001/05.06.2014г. по ч. гр. д. № 7225/2014г. на ВРС, 21 състав, а именно:
сумата 45 973.90 лв., / 13 броя месечни вноски с падежи в периода от
25.05.2013 - 03.06.2014г./, от която: главница в размер на 42 250 лв. и редовна лихва
в размер на 3 723.90лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 03.06.2014г.,
до окончателното погасяване на задължението.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, по предявени искове по
реда но чл. 422 ГПК от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Московска № 19, срещу П.С.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, че ответникът, в качеството на
поръчител, дължи на ищеца, при условията на солидарност с кредитополучателя „АСТРАБИЛД“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Тутраканци, община
Провадия, област Варна, част от процесните сумите по договор за банков кредит
за оборотни средства от 22.05.2009г., за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 4001/05.06.2014г. по ч. гр. д. № 7225/2014г. на ВРС, 21 състав, а
именно: сумата 20 506.08
лв. / 6 бр. месечни вноски с падежи в
периода от 25.12.2013г. до 03.06.2014г., от която главница
в размер на 19 500 лв. и
редовна лихва в размер на 3 723.90 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда
- 03.06.2014г., до окончателното погасяване на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/05.01.2018г., постановено по т. д. № 1768/2014г. по описа на
Варненски окръжен съд, в останалата част.
ОСЪЖДА „АСТРАБИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Тутраканци, община Провадия, област Варна, да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Московска № 19, сумата 1 167.44 лв., представляваща направени
съдебно – деловодни разноски за три инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК.
ОСЪЖДА
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Московска № 19, да заплати на П.С.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата
840.76
лв., представляваща
част от направени съдебно – деловодни разноски за исково производство в три инстанции
съобразно отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.