Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 104
27.02.2019г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и девети януари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева, АД № 895 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.Ф., роден на ***г. в Р. Т., гражданин на Р. Т., подадена чрез адв. Т.Т., с посочен съдебен адрес: ***, кантора 10, против Отказ за влизане в страната с рег.№0125918007281 /рег. №1056/, издаден на 17.09.2018г. от контролиращ служител М.И.И., служител при Главна дирекция „Гранична полиция“.
В жалбата се излагат доводи за нарушаване правата на чужденеца чрез издаване на процесния отказ, тъй като не можел да се защити ефективно срещу започнало срещу него наказателно производство по реда на чл.308, ал.2 от Наказателния кодекс. Лишен бил и от възможността да постигне споразумение с прокуратурата, което било самостоятелно нарушение, доколкото той не можел да се ползва от една правно допустима привилегия, която му давала право да признае извършването на престъпно деяние и да се ползва от наказание в облекчен размер. Лишен бил и от възможността да продължи обучението си в Р. България. Счита се, че всичко това предполага, че с издаването на оспорения административен акт били нарушени правата на оспорващия, гарантирани от ЕКЗПЧ, както и от Хартата на основните права в Европейския съюз. Нарушавали се и правата, дадени от Конституцията на Р. България. Твърди, че липсват данни оспореният Отказ за влизане в страната да е наложен от компетентен служител на Главна дирекция „Гранична полиция“. Липсвали и мотиви за издаването на акта, като се изтъква, че в случая било посочено само бланкетно като основание чл.21А от ЗЧРБ, който препращал към чл.10, ал.1 от ЗЧРБ, поради което липсвали аргументи и основания за издаването на акта. Липсвали данни за вписването на лицето в системата ШИС. В съдебно заседание се претендират разноски.
Ответникът – М.И.И., се явява лично. Оспорва
жалбата, като счита същата за неоснователна, а издадения акт за
законосъобразен.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че жалбоподателят А.Ф. е гражданин на Р. Т..
От представените към преписката документи – копие от справка от АИС (л.30) се установява, че жалбоподателят Ф.А., роден на ***г. в Т., гражданин на Т., има наложена забрана за влизане в Р. България, на основание чл.21а от Закон за чужденците в Р. България /ЗЧРБ/, а като фактически и правни основания са посочени чл.21а от ЗЧРБ и писмо №4466/11.09.18г. на ДАНС.
Издаден е Отказ за влизане в страната с рег.№0125918007281 /рег. №1056/17.09.2018г./ от М.И.И. при Главна дирекция „Гранична полиция“. В отказа е посочено, че на 17.09.2018г., в 21:06:25 часа, на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, пред М.И.И. се е представил F. A., роден на ***г. в Т., гражданство – Т., живущ в Т., вид на идентификационния документ – национален паспорт №********, издаден в Т. на 22.02.2018г., идващ от Р. Т. с МПС *******, като същият е уведомен, че съгласно чл.21а по ЗЧРБ, му се отказва влизане в страната поради това, че е вписан със забрана за влизане в страната в националния списък.
Отказът е връчен на лицето срещу подпис, като е посочено, че засегнатият може да обжалва забраната за влизане в страната според предписанията на националните правни наредби.
Жалбата е подадена на 25.09.2018г., директно пред Административен съд - Хасково
При
така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на
чл.168, във вр. с чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата е
подадена до Административен съд - Хасково в рамките на законоустановения срок,
предвид разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, от лице с правен интерес и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В случая с оспорения акт на жалбоподателя е отказано влизане в Р. България, поради това, че е вписан със забрана за влизане в страната в националния списък. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл.21а от ЗЧРБ.
В Закона за чужденците в Р. България (ЗЧРБ) не е предвиден ред за обжалване на отказите за влизане в страната и те не представляват принудителна административна мярка по смисъла на чл.39а от ЗЧРБ. Същевременно в Правилника за прилагане на ЗЧРБ, където е предвиден редът и условията за издаване на такива откази, също не е изрично предвидена възможност те да бъдат оспорени по административен или съдебен ред. Такъв ред не е предвиден и в Инструкция №8121з-813 от 09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от Министъра на вътрешните работи и обнародвана в ДВ бр. 55 от 21.07.2015г. Ето защо, съобразно принципа на чл.120, ал.2 от Конституцията на Р. България, след като с административния акт се засяга правната сфера на жалбоподателя и обжалването му не е изключено изрично със закон, то оспорването и настоящото производство се явяват допустими.
В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл.13, т.1-т.3 от Регламент (ЕО) №562/2006 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2006г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), на гражданин на трета страна, който не отговаря на условията за влизане, постановени в член 5, параграф 1, и не принадлежи към категориите лица, посочени в член 5, параграф 4, се отказва влизане на териториите на държавите – членки, като отказът се предоставя чрез стандартен формуляр, съдържащ се в приложение V, част Б, попълнен от органа, упълномощен от националното законодателство да налага отказ за влизане, и лицата, на които е издаден отказ за влизане, могат да го обжалват. Регламентът има директен ефект и по силата на примата на правото на ЕС над вътрешното законодателство е пряко приложим при противоречие с националноправна норма, т.е. дори и да беше изрично предвидено в българското законодателство, че отказите за влизане в страната не подлежат на обжалване, то по силата на чл.13, т.3 от Регламент (ЕО) №562/2006, следва да се признае правото на жалба срещу него.
Оспореният отказ е издаден от компетентен орган. От представената Кадрова справка, заведена с УРИ 4536р-1332/15.01.2019г., е видно, че ответникът М.И.И. е младши инспектор-старши полицай в 03 група на ГКПП „Капитан Андреев“ от Гранично полицейско управление – Свиленград при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово. Същият е на работа в МВР от 2005г., като последно заетата от него длъжност е посочената по-горе със специфично наименование „младши инспектор“, преназначен със Заповед №3282з-938/20.04.2015г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“. Съгласно представената длъжностна характеристика, служителите на длъжност „младши инспектор“ извършват гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и транспортни средства, участва в щателни митнически проверки на лица по оперативни задачи, събира информация за преминаващите през ГКПП пътници и докладва в писмена форма за нея, извършва проверка на граждани на Европейския съюз и граждани на трети страни в АИС, не допуска влизане в страната на лица с нередовни документи, проверява разрешителните документи на лицата, влизащи в зоната на граничен контрол, и не допуска неправомерни посещения и т.н.
Съгласно чл.3, ал.1 от ППЗЧРБ, чужденец, който не отговаря на изискванията за влизане в Р. България, не се допуска в страната от органите за граничен контрол. За отказа се попълва единен стандартен формуляр за отказ за влизане на границата, съгласно част „Б” от Приложение V от Регламент (ЕО) №562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите. Тази норма определя както компетентността на органа за издаване на акта, така и формата на издаването му. Съгласно същата, като компетентни да издават откази за влизане в страната са определени органите за граничен контрол, а формата за издаване на акта е писмена - единен стандартен формуляр. Аналогична е и разпоредбата на чл.31, ал.1 от Инструкция №8121з-813 от 09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, съгласно която в случаите, когато при гранична проверка се установи неизпълнение на някое от условията за влизане или наличието на забрана за влизане на чужденец в Р. България, граничният полицай съставя „Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в страната” по образец, копие от който се съхранява на ГКПП, и обработва документите на чужденеца в съответствие с взетото решение за отказ за влизане. В случая отказът за влизане е издаден от граничен полицай при ГКПП „Капитан Андреево” – М.И.И.. Видно от утвърденото от Началника на ГКПП „Капитан Андреево“ Разпределение на личния състав (л.66), към момента на издаване на оспорения акт, същият е бил на смяна, като от данните по делото става ясно и че е осъществил гранична проверка на лицето Ф.А..
Отказът е обективиран в писмена форма, в утвърдения единен стандартен формуляр и съдържа всички необходими реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, включително конкретно посочване на фактически и правни основания за издаването му, съставляващи причините за постановения отказ за влизане в страната. Както се посочи по-горе, че съгласно чл.31, ал.1 от Инструкция №8121з-813 от 09.07.2015г. когато при гранична проверка се установи неизпълнение на някое от условията за влизане или наличието на забрана за влизане на чужденец в Р. България, граничният полицай съставя „Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в страната” по образец, копие от който се съхранява на ГКПП, и обработва документите на чужденеца в съответствие с взетото решение за отказ за влизане.
В тази насока са и разпоредбите на чл.16, ал.2 и ал.3 от ЗЧРБ. В чл.16, ал.2 от ЗЧРБ е предвидено, че органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Р. България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл.10, ал.1 или при неизпълнение на изискванията на чл.19. В чл.16, ал.3 от ЗЧРБ е посочено, че на чужденец, на който е отказано влизане, органите за граничен контрол връчват единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са отразени причините за недопускането му на територията на страната. Образецът на формуляра се утвърждава с акт на Министерския съвет. В случая, оспореният отказ е издаден по утвърден единен формуляр, като причините за постановяването му са посочени – „вписан е със забрана за влизане в страната” „в националния списък”, поради което актът съдържа минимално изискуемото съдържание, необходимо за законосъобразността му.
В случая е налице разпоредителна част и тя се състои именно в това, че е отказано влизане в страната. Във връзка с обстоятелството, че в отказа липсват данни пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, следва да се има в предвид, че от изписаното в стандартния формуляр, че засегнатият „може да обжалва забраната за влизане в страната според предписанията на националните правни наредби” действително не става ясно в какъв срок и пред кой орган може да се защити съответното лице. Сам по себе си обаче този пропуск не рефлектира върху съдържанието на акта и върху неговата законосъобразност, тъй като в нормата на чл.140, ал.1 от АПК е предвидена последицата от него, а именно, че той води до удължаване на срока за обжалване на съответния административен акт. В тази връзка, липсата на този реквизит не обуславя нито нищожност, нито дори формална незаконосъобразност на оспорения акт, а има за своя последица единствено приложимостта на по-дългия срок за обжалване по чл.140, ал.1 от АПК, с цел гарантиране защитата на засегнатите лица. Освен това, подобно нарушение би имало значение при несвоевременно упражнено право на жалба, каквато хипотеза в случая не е налице.
С оглед изложено, съдът намира, че при издаване на оспорения акт не са допуснати нарушения относно формата и съдържанието му, които да обосноват неговата незаконосъобразност.
Настоящият състав приема за неоснователни изложените в жалбата доводи за нарушаване правата на чужденеца чрез издаване на процесния отказ, тъй като не можел да се защити ефективно срещу започнало срещу него наказателно производство по реда на чл.308, ал.2 от Наказателния кодекс. По реда на упълномощаването, защитата на правата е напълно възможна, така, както впрочем се осъществява тя и пред настоящия съд. Т.е. в случая издаването на заповедта не е довело и не би могло да доведе до нарушение на права по ЕКПЧОС и Хартата на основните права в ЕС, във връзка с твърдяното водене на наказателно производство. Освен това, наред с горното следва да се има предвид, че така изложеното в жалбата твърдение за наличие на наказателно производство в България и невъзможността на защита по него, поради издадения отказ за влизане в страната, остана недоказано. По делото се представи само доказателство (Уверение изх.№223/20.02.2018г.), че чужденецът е бил студент в V курс за учебната 2016/2017г., в ВСУ – „Любен Каравелов“ – София, но не и доказателства за водено срещу него наказателно производство.
Съдът намира, че атакуваният отказ за влизане в страната е издаден и при правилно приложение на материалноправните разпоредби.
В същия е посочена разпоредбата на чл.21а от ЗЧРБ и е описано, че е отказано влизане в страната поради следните причини: лицето е вписано със забрана за влизане в страната в националния списък.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗЧРБ, отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато: т.14 - е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл.21а, ал.1.
В случая приложима е нормата на чл.21а, ал.1 от ЗЧРБ, според която министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл.10, ал.1. В подкрепа на обстоятелството, че именно подобно действие е извършено в случая, е представеното писмо с рег. № RB 202001-001-03-M-6-4466/11.09.2018г. на Председателя на ДАНС /кл. т. №17-9/2018г./.
В чл.21а, ал.2 от ЗЧРБ е предвидено, че условията и редът за поддържане и актуализиране на информационния масив по ал.1 се определят от министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и от министъра на външните работи. Тази разпоредба е вписана и в оспорения отказ. Тази дейност на компетентните органи по чл.21а от ЗЧРБ съдът намира, че е различна от издаването на принудителни административни мерки по чл.44 от ЗЧРБ. В този смисъл съдът приема, че правилно е приложен материалния закон относно фактическото и правното основание, въз основа на което на жалбоподателя е отказано да влезе в Р. България.
Ето защо следва да се приеме, че за издаване на процесния отказ са били налице основанията по чл.21а от ЗЧРБ, във вр. с чл.10, т.14 от ЗЧРБ. Също така следва да се има предвид, че при издаване на отказ за влизане в страната, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и наличието на условията по цитираната правна норма задължително предпоставя постановяването на такъв отказ.
Оспореният акт е съобразен и с преследваната от закона цел да не се допусне влизане в страната на лица, по отношение на които има наложена забрана за влизане.
При тези правни изводи съдът намира, че няма правни и фактически основания, въз основа на които да се приеме, че оспореният индивидуален административен акт е нищожен. Настоящият съдебен състав счита, че Отказ за влизане в страната, обективиран в единен стандартен формуляр с рег.№0125918007281 /рег. №1056/, издаден на 17.09.2018г. от младши инспектор-старши полицай в 03 група на ГКПП „Капитан Андреево” М.И.И. изхожда от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, с оглед на което подадената жалба срещу същия следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ф., роден на ***г. в Р. Т., гражданин на Р. Т., против Отказ за влизане в страната рег.№0125918007281 /рег. №1056/, издаден на 17.09.2018г. от младши инспектор-старши полицай в 03 група на ГКПП „Капитан Андреево” М.И.И., служител при Главна дирекция „Гранична полиция“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: