№ 180
гр. Пловдив, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20225300900621 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на
04.11.2022 год. от „ВиоВес“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от
синдика на дружеството А. Н. против „Хри Сим Ауто“ ООД.
Исковата молба се основава на следните фактически обстоятелства:
Ответникът „Хри Сим Ауто“ ООД държал без правно основание собствен
на ищцовото дружество „ВиоВес“ ЕООД /в несъстоятелност/, недвижим имот,
а именно 312 кв.м. от сграда с идентификатор 56784.503.4.6, със застроена
площ 1473 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – промишлена сграда,
изградена върху поземлен имот с идентификатор 56784.503.4 по КККР на гр.
Пловдив, с адрес на поземления имот ***, с площ 23 619 кв.м., която
използвана квадратура включвала помещение с канал с площ 168 кв.м. с
предназначение пункт за ГТП и помещение с канал с площ 144 кв.м., с
предназначение пункт за ГТП.
С решение № 149 от 12.03.2020 год., постановено по т.д. 1072/2019 год. по
описа на ОС – Пловдив била обявена неплатежоспособността на „ВиоВес“
ЕООД и била определена началната й дата – 01.10.2019 год. С решение на съда
№ 260388/07.10.2021 год. дружеството било обявено в несъстоятелност.
В масата на несъстоятелността бил включен имот, придобит от
„ВиоВес“ ЕООД. Той бил придобит от ищцовото дружество по силата на
договор за покупко-продажба, изповядан на 28.06.2019 год. с нотариален акт
№ 113, том втори, рег. № 1811, дело № 308/2019 год. на нотариус Светла
Йорданова. По силата на договора продавачът „Трансекспрес“ ЕООД
прехвърлил на купувача „ВиоВес“ ЕООД Поземлен имот с идентификатор
567.503.4 по КККР на гр. Пловдив с площ 23 619 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за
1
друг вид производствен, складов обект, ведно с построените в него сгради в
т.ч. сграда с идентификатор 56784.503.4.6, със застроена площ 1473 кв.м.,
брой етажи – 1, предназначение – промишлена сграда.
С договор за наем, сключен на 10.10.2018 год. между „Трансекспрес“
ЕООД, като наемодател /тогава и собственик/ и „Транслогистика“ ООД, като
наемател, вписан в Службата по вписванията, на наемателя било предоставено
ползването на следните имоти: поземлен имот с идентификатор 56784.503.4,
ведно с находящите се в него сгради, в т.ч. сграда с идентификатор
56784.503.4.6 със застроена площ 1473 кв.м.
На основание чл. 237 ЗЗД при прехвърляне на недвижим имот договорът
за наем остава в сила спрямо прибретателя, ако е бил вписан в имотния
регистър. В тази хипотеза приобретателят встъпвал като страна в наемния
договор. Поради вписването на договора за наем от 10.10.2018 год. ищецът
счита, че е станал страна по наемния договор, сключен досежно процесните
помещения с наемателя „Транслогистика“ ООД.
На основание чл. 658, ал. 1, т. 6 от ТЗ и чл. 644 от ТЗ на 27.10.2020 год.
синдикът на „ВиоВес“ ЕООД отправил 15-дневно предизвестие за
прекратяване на сключения договор за наем между „Трансекспрес“ ЕООД и
наемателя „Транслогистика“ ЕООД. Предизвестието било получено от
управителя на „Транслогистика“ ООД на 29.10.2020 год., а считано от
14.11.2020 год. договорът за наем бил прекратен. След този момент
„Траслогистика“ ООД не върнало имота на собственика му. Синдикът на
„ВиоВес“ ООД уведомил „Транслогистика“ ООД, че на 19.11.2020 год. следва
да предаде държането на имота, но негов представител не се явил на
посочените в поканата място и час, което било удостоверено с констативен
протокол, съставен от нотариус.
Ответникът по делото „Хри Сим Ауто“ ООД бил пренаемател на имота,
който му бил предоставен за ползване от „Транслогистика“ ООД. На
29.09.2020 год. между „Транслогистика“ ООД и „Хри Сим Ауто“ били
сключени два договора за наем/ на помещение с канал с площ 168 кв.м., с
предназначение пункт за ГТП и на помещение с канал с площ 144 кв.м., с
предназначение пункт за ГТП, и двете с адрес ***, разположени в имот с
идентификатор 56784.503.4.6.
Пренаемателят не можел да има повече права отколкото първоначалния
наемател. С прекратяването на договора за наем с „Транслогистика“ ООД
отпаднало основанието за ползване на имота от пренаемателя. Считано от
13.11.2020 год. „Хри Сим Ауто“ ООД нямал основание да ползва имота на
„ВиоВес“ ЕООД. Поради това дължал обезщетение в размер на средния
пазарен наем, ведно със законната лихва.
Въз основа на изложените фактически твърдения е предявен осъдителен
иск за присъждане на обезщетение за ползването на имота от ответника
„Хри Сим Ауто“ ООД за периода от 01.01.2021 год. до 30.09.2022 год. /21
месеца/, в общ размер на 37 380 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаването на исковата молба – 04.11.2022 год. до окончателното
плащане. Претендират се сторените по делото разноски.
Предявеният иск е по чл. 59 ЗЗД, като ищецът се позовава и на нормите
2
на чл. 630 ТЗ; чл. 644 ТЗ; чл. 658 ТЗ; чл. 228 ЗЗД; чл. 234 ЗЗД; чл. 237 ЗЗД; чл.
236 ЗЗД. Ответникът въвежда възражения, основани на чл. 228 ЗЗД; чл. 234
ЗЗД; чл. 237 ЗЗД.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба. По същество
твърди, че ползва имота на валидно правно основание – договори за наем с
„Транслогистика“ ООД, по които заплаща уговорената наемна цена и не е
уведомяван от наемодателя си тези договори да са прекратявани.
В допълнителната искова молба ищецът заявява, че счита исковата си
молба за редовна. Твърди, че ответникът бил уведомен за прекратяването на
договора за наем с „Транслогистика“ ООД и бил поканен да освободи частта
от имота, която ползва или да сключи договор за наем с „ВиоВес“ ЕООД.
Отговор на допълнителната искова молба не е постъпил в срока за това,
който е изтекъл на 09.03.2023 год. В съдебно заседание пълномощникът на
ответното дружество оспорва предявения иск и моли същият да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Не е постъпил отговор от конституирания с определение №
291/15.03.2023 год. като трето лице-помагач на страната на ответника
„Транслогистика“ ООД. Указаният двуседмичен срок за отговор е изтекъл на
16.05.2023 год. Третото лице не е взело участие и в проведените съдебни
заседания и не е изразило становище по иска.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка на събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно между главните
страни и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния
период от 01.01.2021 год. до 30.09.2022 год. /21 месеца/ процесните
помещения от описания недвижим имот са ползвани от „Хри Сим Ауто“ ООД,
както и че по отношение на имота е бил сключен описания в исковата молба
договор за наем, сключен между „Транслогистика“ ООД, от една страна в
качеството на наемодател и „Хри Сим Ауто“ ООД, от друга страна в
качеството на наемател.
На основание чл. 297 и чл. 298 ГПК и въз основа на влязлото в сила
решение по гр.д. № 6152/2021 год. на РС – Пловдив, до приключването на
което настоящото производство е било спряно, с доклада по делото е прието
за установено, че договорът за наем, сключен на 10.10.2018 год. между
„Трансексперс“ ЕООД и „Транслогистика“ ООД по отношение на процесния
имот, е прекратен.
От доказателствата по делото се установява, че ищцовото дружество
„ВиоВес“ ЕООД е в открито производство по несъстоятелност по силата на
решение № 149 от 12.03.2020г. по т.д. № 1072/2019 г. на ОС - Пловдив. С
последващо решение № 260388 от 07.10.2021 г. дружеството е обявено в
несъстоятелност и е пристъпено към осребряване на имуществото му. За
постоянен синдик с Определение № 1244 от 22.06.2022г. е назначена А. Н..
3
С договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 113,
том II, рег. № 1811, дело № 308 от 28.06.2019 г., ищецът е придобил от
продавача „Трансекспрес“ ЕООД, ЕИК *********, правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 56784.503.4 по КК и КР на гр.
Пловдив, с административен адрес ***, представляващ имот с площ от 23 619
кв.м., ведно с всички сгради и постройки, попадащи в границите на имота,
между които и процесния обект - СГРАДА сграда с идентификатор №
56784.503.4.6.
Преди продажбата на имота продавачът „Трансекспрес“ ЕООД е сключил
договор за наем от 10.10.2018г., с нотариална заверка на подписите, по силата
на който като наемодател е отдал възмездно правото на ползване върху целия
имот на „Транслогистика“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, за срок от 10
години срещу месечен наем от 1 600 лв. Договорът за наем е вписан в СВ –
Пловдив с дв.вх. № 32953, рег. № 33664 от 10.10.2018 г., Акт № 124, том 14.
Според чл. 8, т. 4 от договора, наемателят има право да предоставя части от
наетия имот за ползване на трети лица, което може да е възмездно или
безвъзмездно, по преценка на наемателя.
С два договора за наем, сключени на 29.09.2020 г., „Транслогистика“ ООД
е преотдало на ответника по делото „Хри Сим Ауто“ ООД за временно – от
01.10.2020 год. до 30.09.2025 г. и възмездно ползване конкретни помещения в
сграда с идентификатор № 56784.503.4.6, които ответникът да ползва като
пункт за годишни технически прегледи на МПС. Това са помещение с площ
от 168 кв.м., при месечна наемна цена от 955 лв. и помещение от 144 кв.м. при
месечен наем от 825 лв. Така общата площ на предоставените за ползване от
„Транслогистика“ ООД на „Хри Сим Ауто“ ООД помещения е 312 кв.м., а
договорената обща наемна цена е в размер на 1780 лв. на месец. Постигнато е
и съгласие освен наемната цена, допълнително да се заплаща и стойността на
текущите разходи за електроенергия, които се увеличават с 10% за
компенсиране на част от разходите за поддръжка на електроснабдителните
съоръжения.
От представените от ответника и неоспорени от ищеца писмени
доказателства се установява, че за ползваните помещения ответното търговско
дружество е заплащало на „Транслогистика“ ООД уговорената между тях в
сключените два договора за наем и относима към периода от 01.01.2021 год.
до 30.09.2022 год. наемна цена в размери, които са различни всеки месец и
надхвърлят договорените 1780 лева /от 2234,72 лв. до 2779,37 лв./, тъй като в
общият размер на ежемесечните плащания, нареждани от ответника, са
включени и консумативни разноски.
От своя страна, от представените от ищеца писмени доказателства са
установява, че „Транслогистика“ ООД е превеждало на „ВиоВес“ ЕООД /н./
суми в размер на по 1980 лв. на месец с ДДС /а без ДДС – 1650 лв., в какъвто
приблизителен размер е наемната цена, договорена с договора за наем от
10.10.2018 год. за целия имот от 23619 кв.м., ведно с всички сгради в него, в
т.ч. процесните помещения/. Тези плащания несъстоятелното дружество е
осчетоводявало с представените от него фактури с основание за плащане -
част от обезщетение за ползване на имот.
Според приетото без възражения от страните заключение на вещото лице
4
И. Г. по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, изготвено след оглед на
процесните помещения, разположени в северозападната част на сградата,
средната пазарна стойност на месечния наем на двете помещения е 1750 лв.
или общо за исковия период от 21 месеца – 36750 лв. Така, при съпоставка на
договорената между „Транслогистика“ ООД и „Хри Сим Ауто“ ООД наемна
цена с договорите за наем от 29.09.2020 год. и пазарната цена на наема за
процесните помещения, се налага извода, че пазарната месечна наемна цена от
1750 лв. е с 30 лв. по-ниска от договорената и заплащана от ответника на
неговия наемодател цена от 1780 лв. Т.е. договорената наемна цена
съответства на средната пазарна стойност.
С писмено предизвестие, отправено на 27.10.2020 г. до „Транслогистика“
ООД, синдикът на ищцовото дружество А. Н. едностранно, по реда на чл. 644
от ТЗ и на основание чл. 658, ал. 1, т. 6 от ТЗ, е направила волеизявление за
прекратяване на договора за наем, сключен между праводателя на
несъстоятелното дружество „Трансекспрес“ ЕООД и „Транслогистика“ ООД
до наемателя „Транслогистика“ ООД, като е дала 15 – дневен срок от връчване
на предизвестието за преуреждане на отношенията чрез актуализиране на
наемната вноска. В предизвестието е посочила, че в противен случай с
изтичане на предоставения срок прекратява договора за наем.
Предизвестието е връчено на управителя на наемателя „Транслогистика“ ООД
на 29.10.2020 г.
С втора писмена покана до наемателя „Транслогистика“ ООД, вече за
предаване на вещите, синдикът е приел наемното правоотношение за
прекратено и е определил 19.11.2020 г. от 12 часа като дата и час за явяване на
бившия вече наемател по прекратения между тях договор за наем на място в
имота за връщане на държанието му.
От приложения Констативен протокол от 19.11.2020 г. на помощник –
нотариус Н. Б. при Нотариус Цветомира Баровска с рег. № 544 на НК, Акт №
182, том II, рег. № 11730, се установява, че на определената дата и час в
поканата на място в имота с административен адрес ***, не се е явил
представител на „Транслогистика“ ООД за връщане на държането на имота. В
констативния протокол е посочено, че синдикът Н. е връчила на посочените
дружества, в т.ч. и на „Хри Сим Ауто“ ООД уведомления, но не е посочено за
какво се уведомяват тези дружества, нито са представени преписи от
връчените им уведомления.
Както вече се спомена, с влязло в сила на 16.12.2024 год. съдебно
решение, постановено по гр.д. № 6152/2021 год. по описа на РС – Пловдив, до
приключването на което настоящото производство е било спряно, е прието за
установено, че договорът за наем, сключен на 10.10.2018 год. между
„Трансексперс“ ЕООД и „Транслогистика“ ООД по отношение на процесния
имот, е валидно прекратен в резултат на едностранното изявление на синдика.
Поради това и на основание чл. 233, ал. 1, предл. първо ЗЗД, „Транслогистика“
ООД е осъдено да предаде държането на ищеца „ВИОВЕС” ЕООД, ЕИК
*********“ на описаните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 56784.503.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Пловдив, с адрес на поземления имот: ***, с площ ведно с всички
сгради и постройки попадащи в границите на имота, в това число процесната
5
сграда с идентификатор 56784.503.4. със застроена площ 1 473 кв.м., брой
етажи 1, предназначение промишлена сграда.
Още преди влизане в сила на решението по посоченото гражданско дело
– 16.12.2024 год., въз основа на осъдителното въззивно съдебно решение, на
28.12.2023 год. в полза на „ВиоВес“ ООД /н./ е издаден изпълнителен лист за
предаването на имотите, предмет на прекратения договор за наем. В хода на
образуваното изпълнително дело № 5/2024 год. по описа на ЧСИ Петко Илиев
имотът и сградите в него са предадени на ищеца. В тази насока е представен
протокол от 29.01.2024 год., установяващ предаването на множество от
сградите в поземления имот. С него предаването на владението върху
процесната сграда е не е осъществено, а е отложено. Но не се спори между
страните, съдейки по изявленията им в рамките на последното съдебно
заседание, че към момента на приключването на съдебното дирене процесните
помещения са предадени във фактическа власт на „ВиоВес“ ООД /н./.
Въз основа на така събраните доказателства съдът достига до следните
фактически и правни изводи:
Искът, с който съдът е сезиран, е квалифициран в доклада по делото като
иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД има субсидиарен характер и е приложим в
случая, тъй като ищецът няма друга възможност за защита – според
твърденията на синдика на несъстоятелното дружество между него и
ответника не съществуват облигационни отношения, тъй като
съществуващите преди началото на исковия период са прекратени. Поради
това ищецът няма друг иск /с договорно основание/, чрез който да се защити
срещу твърдяното неоснователно разместване на имуществени блага между
страните.
Според посочената правна норма всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Нормата изисква доказване от страна
на ищеца на твърдените от него обстоятелства, че е собственик на обособения
имот, ползването му от страна на ответника, както и факта и размера на
разместеното имуществено благо.
Несъмнено установено е, че процесните помещения са част от имот,
придобит от несъстоятелното дружество чрез възмездна сделка през 2019 год.
Въз основа на събраните доказателства и на база становищата на главните
страни е прогласено за установено по несъмнен начин ползването на имота от
ответника през процесния период 01.01.2021 г. – 30.09.2022 г. Въз основа на
влязлото в сила съдебно решение по преюдициалния спор е установено, че
наемният договор, сключен с „Транслогистика“ ООД през 2018 год. е валидно
прекратен с едностранно изявление на синдика през м. 11.2020 год.
С факта на прекратяване на наемния договор, сключен от праводателя на
ищеца с наемателя „Транслогистика“ ООД посредством едностранното
изявление на синдика на „ВиоВес“ ООД /н./ през месец ноември 2020 г., се
прекратява и последващия наемен договор за пренаемане с пренаемателя
„Хри Сим Ауто“ ООД Това е така, тъй като съгласно чл. 234, ал. 2 от ЗЗД,
6
пренаемателят не може да има повече права от наемателя. Неговото право е
обусловено от правото на наемателя. Поради това след м. 11.2020 год.
ответникът, като пренаемател, не е имал правото да дължи и ползва имота.
Всичко това води до извод, че ответникът дължи и ползва процесния имот
през периода 01.01.2021 г. – 30.09.2022 г. без да има валидно правно основание
за това.
Тази констатация обаче не е достатъчна, за да обоснове правен извод за
осъществяване на състава на неоснователното обогатяване. Следва да се
прецени също, дали в резултат на ползването на имота се е достигнало до
обедняване на ищеца и до обогатяване на ответника. При обедняването
трябва да е налице намаляване на актива на имуществото на едно лице или
увеличаване на пасива му, респ. пропускане на едно сигурно увеличаване на
имуществото му, като например доход от имуществото, а при обогатяването –
увеличаване на актива на имуществото, намаляване на пасива му или
спестяване на разходи. Във всички случаи следва да е налице връзка между
обедняването и обогатяването, като тази връзка не е причинно-следствена.
Според разрешенията, възприети в решение на ППВС № 1 / 1979 год.
обогатяването не е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така
и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по
делата за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява
дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един
общ факт или от обща група факти. Обогатяването на ответника ползвател, а и
обедняването на ищеца собственик се свързват с пазарния наем, който
единият би следвало да плаща, но не заплащал, а другият - да получава, но не
е получил за това ползване.
В случая ищецът, като собственик на процесния имот, е бил лишен от
ползването му исковия период и от пълния размер на дохода, който е следвало
да получи при отдаването му под наем. Превеждана му е от „Транслогистика“
ООД ежемесечно сума от по 1600-1650 лв., която е пренебрежимо малка
спрямо общата пазарна стойност на наема за целия имот от почти 24 декара с
всички 17 сгради в него. Поради това следва да се приеме, че ищецът се е
обеднил без основание от невъзможността да ползва процесните помещения.
Установи се, че за исковия период от 01.01.2021 г. до 30.09.2022 г., когато
поради прекратяването на първоначалния договор за наем, за прекратени се
считат и договорите за преотдаване на процесните помещения под наем от
„Транслогистика“ ООД на „Хри Сим Ауто“ ООД, ответното дружество не е
ползвало същите на годно правно основание. Но установено по делото е и
обстоятелството, че ответникът редовно е заплащал на своя съконтрахент
„Транслогистика“ ООД договорената с него наемната цена. Тази наемна цена
в размер на по 1780 лв. на месец е дори по-висока от средния пазарен наем на
ползваните две помещения. Следователно, ползвайки имота, собственост на
ищеца, ответникът се е обогатявал, извличайки ползи от ползваните
помещения за осъществяването на търговската си дейност – автоуслуги
/вписани на първо място като предмет на дейност в Търговския регистър/, но
същевременно се е и обеднявал, като е заплащал възнаграждение за
ползването на имотите в полза на „Транслогистика“ ООД – лицето, което му е
осигурило фактическата власт върху тях.
7
По отношение на тези плащания, извършвани от „Хри Сим Ауто“ ООД,
не се приема за приложима разпоредбата на чл. 75 от ЗЗД. Тази разпоредба
касае единствено плащанията от длъжника по валидно сключен договор, в
полза на лице, което не се легитимира като кредитор по този договор. А в
случая през процесния период действащ договор между ползващия
помещенията „Хри Сим Ауто“ ООД не е съществувал – нито с
„Транслогистика“ ООД, нито с „ВиоВес“ ООД /н./. В тази насока е
тълкуването на чл. 76 ЗЗД, възприетото в решение № 440/12.12.2023 год. по
в.т.д. № 519/2023 год. на Апелативен съд – Пловдив, постановено по сходен
иск на „ВиоВес“ ООД /н./.
Но ако не се възприемат изложените в посоченото въззивно решение
съждения за неприложимост на чл. 75, ал. 1 ЗЗД към изпълнението на
извъндоговорни задължения на некредитор и се обоснове теза, че чл. 75 ЗЗД е
приложим към всички задължения, независимо от техния източник /както
договорни, така и извъндоговорни/, то приложима в случая би била
хипотезата на ал. 2 на чл. 75 ЗЗД – длъжникът се освобождава от
отговорност ако добросъвестно е изпълнил задължението си към трето
лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено
да изпълни задължението.
Писмените уведомления/предизвестия на синдика за прекратяването на
договорите за наем са отправени от синдика единствено спрямо
„Транслогистика“ ООД. Липсват доказателства изявленията на ищеца да са
станали достояние и на ответното дружество – или чрез пряко връчване от
синдика, или чрез препращане/предаване от „Траслогистика“ ООД. В текста
на констативния протокол от 19.11.2020 год. е посочено, че „уведомленията“
са връчени на пет юридически лица, в т.ч. и на „Хри Сим Ауто“ ООД. Но от
една страна в протокола не се съдържа никаква конкретика какво съдържат
тези уведомления и дали те съдържат конкретни искания на собственика
спрямо ползвателите на сградите, като напр. за връщане на имотите или за
заплащане на наемната цена на синдика. От друга страна, единствено по
отношение на „Хри Сим Ауто“ ООД не е посочено името на лицето, което е
присъствало при съставянето на протокола и комуто е връчено някакво
уведомление на синдика. Поради това не би могло да се приеме, че връчване
на каквото и да е изявление на синдика е сторено на лице с представителна
власт по отношение на „Хри Сим Ауто“ ООД.
При липса пълно главно доказване съдът не може да приеме, че
изявленията на синдика за прекратяване на договора за наем до
„Транслогистика“ ООД са станали достояние и на ответника. Не се установи
ищецът да е поискал връщането на вещта от пренаемателя. Не е установено и
„Транслогистика“ ООД да е поискало от своя наемател да му върне
помещенията, за да може да ги предаде на собственика/ищеца. Поради това се
приема, че и след прекратяване на наемния договор, „Хри Сим Ауто“ ООД
добросъвестно е продължил да изпълнява задълженията си по него,
заплащайки наемната цена на „Транслогистика“ ООД. Цената за ползването
на имота добросъвестно е заплащана от ответника на лицето, което въз основа
на недвусмислени обстоятелства се е явявало овластено да получи
изпълнението – наемодателя му по договор, за чието прекратяване наемателят
не е имал знание.
8
Така, съдът приема за установено, че с ползването на имота през
процесния период ответникът не е се е обогатил за сметка на ищеца, тъй като,
макар и без валидно правно основание, е заплащал дължимия
наем/обезщетение за ползване на имота в полза на „Транслогистика“ ООД,
който се е явявал за добросъвестния длъжник формално овластен да получава
изпълнението.
В хипотезата на чл. 76, ал. 2, изр. второ ЗЗД истинският кредитор –
ищецът, има право на иск срещу лицето – привиден кредитор, което е
получило изпълнението, без да има право на същото – „Транслогистика“ ООД.
Несъмнено е за настоящият състав на съда, че този, който се е обогатил
без основание за сметка на „ВиоВес“ ООД /н./, е лицето, получавало наемна
цена по прекратен договор за наем, получавайки плащания от „Хри Сим Ауто“
ООД без правно основание. При получаването на наемната цена,
„Транслогистика“ ООД е следвало или по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да върне
полученото въз основа на отпаднало основание на платеца „Хри Сим Ауто“
ООД, или да преведе получените плащания на наемодателя си „ВиоВес“ ООД
/н./ по прекратения от него договор за наем, който е действителният кредитор
на плащането. Пасивното поведение на „Транслогистика“ ООД по
недопускане на неоснователното обогатяване не е основание за ангажиране на
отговорността на добросъвестния платец – ответника.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
В решение № 161/19.07.2022 год. на ВКС по гр.д. № 3093/2021 год. на
четвърто г.о. е прието, че след като изпълнителното основание по чл. 233, ал.
1, изр. 1 ЗЗД е създадено след процесния период, а в неговите граници
задължението за връщане на помещенията не е изпълнено, от значение е от
кой е допуснат ползвателят в сградата – дали от ищеца или от представители
на неговия пряк наемател. Допускането на ответника да ползва помещенията
от трето лице изключва възникването на вземането по чл. 59 ЗЗД. В тази
хипотеза не е настъпило неоснователно разместване на блага в смисъла,
разяснен в т. 5 от ППВС 1/1979 год. Пренесени разрешенията на това решение
към процесния случай водят до извод за неприложимост на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
след като фактическата власт върху помещенията с обща площ 312 кв.м. е
предоставена на ответника не от ищеца, а от трето лице – „Транслогистика“
ООД, което е имало качеството на наемател на „ВиоВес“ ООД /н./.
А в определение на ВКС № 1436/31.05.2024 год. на ВКС по т.д. №
538/2024 год., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното
решение на АС - Пловдив № 440/12.12.2023 год. по в.т.д. № 519/2023 год.,
постановено по друг спор на „ВиоВес“ ООД /н./ за неоснователно ползване на
имотите, предмет на прекратения договор за наем, е прието, че субсидиарно
вземане за ищеца „ВиоВес“ ООД /н./ по чл. 59 ЗЗД може да възникне само ако
третото лице-наемател /“Транслогистика“ ООД/ и върнало имота и след това
ответникът е установил върху имота своя самостоятелна фактическа власт.
Такова вземане не е възникнало в процесния случай.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че фактическият състав
на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу „Хри Сим Ауто“ ООД, не е
довършен и макар ищецът да се обеднил от ползването на имота от ответника,
последният не се е обогатил от това ползване за сметка на ищеца.
9
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските:
Предвид отхвърлянето на иска, в полза на ответника се дължат разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Разноските на ответника са в размер на 3500
лв. договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение. Ищецът прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението е
допустимо заявено в рамките на последното съдебно заседание и е с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК. По повод на възражението, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че договорът за
правна помощ е сключен след приключване на процедурата по размяна на
книжа и след възобновяването на производство, към който момент основният
спорен по делото въпрос досежно валидното прекратяване на договора за
наем, е разрешен със сила на пресъдено нещо, както и че по делото не са
разпитвани свидетели, не е допусната счетоводна експертиза, по същото се
представят и са обект на анализ само писмени доказателства и производството
е приключило в рамките на две съдебни заседания, намери възражението за
прекомерност за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на
делото адвокатското възнаграждение ще се редуцира наполовина. Поради
това и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК върху ищеца следва да са възложи
половината от изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, а именно
1750 лв.
Предявеният иск е за попълване на масата на несъстоятелността и според
чл. 620, ал. 5 ТЗ дължимата държавна такса не се събира предварително. Тя се
възлага при приключването на делото върху страната, загубила същото.
Предвид отхвърлянето на иска, ищцовата страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт дължимата за производството
по делото държавна такса от 4% върху цената на иска в размер на 1495,20 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ВИОВЕС“ ЕООД, в несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4003,
район Северен, ул. „Победа“ № 21А, ет. 3, ап. 15, представлявано от синдика
на дружеството А. Н. Н., със служебен адрес ***, да бъде осъден ответника
„ХРИ СИМ АУТО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, , п.к. 4000, район Централен, ул. „Михаил Такев“ №
7, представлявано от управителите Х.Г.С. и И.С.Д., да заплати на ищеца
10
сумата в общ размер на 37 380 лв., представляваща обезщетение за
неоснователното обогатяване, произтичащо от ползването на 312 кв.м. от
сграда с идентификатор 56784.503.4.6, със застроена площ 1473 кв.м., брой
етажи – 1, предназначение – промишлена сграда, изградена върху поземлен
имот с идентификатор 56784.503.4 по КККР на гр. Пловдив, с адрес на
поземления имот ***, целият с площ 23 619 кв.м., която използвана
квадратура включва помещение с канал с площ 168 кв.м. с предназначение
пункт за ГТП и помещение с канал с площ 144 кв.м., с предназначение пункт
за ГТП, за периода от 01.01.2021 год. до 30.09.2022 год. /21 месеца/, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба –
04.11.2022 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ВИОВЕС“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4003, район Северен, ул.
„Победа“ № 21А, ет. 3, ап. 15, представлявано от синдика на дружеството А.
Н. Н., със служебен адрес ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
„ХРИ СИМ АУТО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, , п.к. 4000, район Централен, ул. „Михаил Такев“ №
7, представлявано от управителите Х.Г.С. и И.С.Д., сумата 1750 лева разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВИОВЕС“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4003, район Северен, ул.
„Победа“ № 21А, ет. 3, ап. 15, представлявано от синдика на дружеството А.
Н. Н., със служебен адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметката на Окръжен съд – Пловдив сумата 1495,20 лева държавна
такса.
Решението е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ на
страната на ответника „Транслогистика“ ООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12