РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Кърджали, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20225140200438 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т. Р. Т. от
гр. К., обл. Кърджали, ЕГН **********. В жалбата се сочи, че атакуваното НП било неправилно и
незаконосъобразно, като се твърди, че не е извършил описаното в пункт 3 нарушение, както и не
била приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована в съдебно заседание, не се представлява. В депозирана
писмена молба гл.ю.к. на ОДМВР-К-ли моли съда да потвърди обжалваното НП и да отхвърли
жалбата като неоснователна. Претендира ю.к. възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 29.03.2022г. срещу жалбодателя Т., в негово присъствие, бил съставен АУАН с бланков №
469718 затова, че на 23.03.2022г., в около 12:45ч. в гр. Кърджали, на ул. „Екзарх Йосиф”, управлява
лек автомобил „М.” с рег. № *******, като допуска следните нарушения: 1. управлява МПС без да
използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. 2. Превозва на предната дясна
седалка малолетното си дете Р. Т. на 3 години, без да е поставено в специална допълнителна
седалка. 3. При подаден сигнал за спиране с ръка от униформен полицейски служител не спира и не
изпълнява неговите указания - нарушения на чл. 137а ал.1, чл. 133 ал.2 и на чл.103 от ЗДвП. Актът
бил връчен лично на жалбодателя, който го подписал с възражение.
1
Съобразявайки констатираното в АУАН, наказващият орган преценил, че извършеното от
жалбоподателя следва да бъде административно санкционирано, тъй като поведението му е в
нарушение правилата за движение по ЗДвП. Издал НП № 22-1947-000139 /15.04.2022г., в което
описал фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН, с което на Т. Р. Т. от гр. К., за нарушения
на: 1. чл. 137а ал.1 от ЗДвП му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 50 лева,
на основание чл. 183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП. 2. чл. 133 ал.2 от ЗДвП му е наложил
административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание чл. 183 ал.4 т.10 от ЗДвП. 3.
чл.103 от ЗДвП му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 50 лева и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка, съдът прие за установена след събиране в съдебно заседание на
наличните доказателства, приобщени по делото, прочетени и приети от съда по реда на чл. 283 от
НПК, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви относно релевантните за нарушението
факти. Така, свидетелят Д. е категоричен, че на 23.03.2022г. бил на ул. „Екзарх Йосиф” срещу
заведение „Л.”, където изчаквал колежката си Т.. В около 12:40ч. видял, че откъм църквата се
приближава лек автомобил „М.”, в който на предната дясна седалка стояло изправено малолетно
дете. Вдигнал дясната си ръка вертикално нагоре, след което я свалил и посочил мястото, където
водача да спре. Автомобилът малко намалил, като при изравняването с полицая, Д., виждайки че
прозореца на водача е наполовина отворен, му казал да спре пред паркираните автомобили.
Автомобилът не спрял и продължил движението си по ул. „Екзарх Йосиф”. Свидетел на случилото
се станала полицай В.Т., която идвала от кръстовището образувано от ул. „Отец Паисии” и ул.
„Екзарх Йосиф” . Т. лично е възприела, че в преминаващия пред погледа й автомобил М., на
предната седалка стои изправено дете. Видяла, че колегата й Д. подава сигнал с дясната си ръка и
посочва на водача на автомобила къде да спре, но колата, въпреки че светнали стоповете й,
подминала. Не забелязала дали водачът е с поставен обезопасителен колан. Свидетелката изрично
заявява, че възприятията й са от ул. „Отец Паисии”, преди кафемашината, от което място има
видимост към ул. „Екзарх Йосиф”- обстоятелство лично известно на съда, и което място е извън
обхвата на охранителните камери на заведение „Л.”, поради което и искането на защитника на
жалбодателя бе оставено без уважение /освен изложените мотиви в протоколното определение/.
В хода на съдебното следствие бяха допуснати и разпитани поисканите от жалбодателя свидетели Е.
Т.- съпруга на жалбодателя, С.Н. и Ю.Х.- приятели на жалбодатела. От показанията и на тримата
свидетели се установява, че същия ден- 23.03.2022г.- е била извършено хирургическо обрязване на
детето Р. в болницата в гр. Ардино. При пристигането си в гр. Кърджали спрели в офиса на
фирмата, където пили кафе. Тръгнали към дома на жалбодателя, като детето било на предната
седалка до водача, а свидетелите седели отзад. Свидетелката Е. Т. няма преки наблюдения върху
поведението на полицай Д.. Свидетелят Н. твърди, че един полицай, който бил на тротоара ги
поздравил, като махнал с дясната си ръка, но не бил посочвал къде да спрат. Т. отговорил на
поздрава, като натиснал клаксона. Свидетелят Х. обяснява, че видял как един полицай вдига ръка,
като Т. също му вдигнал ръка и продължили. Той не разбрал, че полицаят иска автомобила да спре.
От показанията на горецитираните свидетели е видно, че изложената в
атакуваното НП фактическа обстановка, възприета от съда, безспорно се установява от
2
показанията на свидетелите- очевидци: Б.Д. и В.Т., които съдът кредитира изцяло като
обективни, еднопосочни и безпротиворечиви. Изложеното от тези двама свидетели е от
позицията им на незаинтерисовани и непредубедени участници в процеса, които имат преки
и непосредствени впечатления за събитията, осъществени на процесната дата и излагат
същите детайлно при наличието на ясен спомен. При очертаното противоречие с твърдяното
в жалбата и показанията на другите трима свидетели, съдът дава вяра на изложеното именно
от страна на разпитаните в качеството им на свидетели полицейски служители, като освен
изложеното по - горе следва да се отбележат както противоречията в показанията на
свидетелите Н. и Х., изразявайки различни версии за случилото се, така и обстоятелството,
че са близки приятели на жалбодателя, което в голяма степен предполага личният им
интерес от изхода на делото, което в още по-голяма степен се отнася и за съпругата на
жалбодателя.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП,
пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН
НП е издадено от компетентен орган - началник сектор в РУ към ОД МВР Кърджали, съгласно
приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., като АУАН също е съставен от компетентно лице-
Заповед № 293з- 1/01.01.2022г., издадена от директора на ОДМВР-К-ли. АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя - имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН
а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението,
на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
Според сочената в пункт 1 от НП за нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП
се намира в раздел ХХ от ЗДвП - "Задължения на водачите", а съдържанието на нормата е следното:
При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Следователно, тя предвижда правило
за поведение ( създава задължение) за лице, което управлява ППС. Т.е., тя е материалноправната
3
норма, неизпълнението на която се санкционира. В посочената като санкционна разпоредба на
175, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидено административно наказание за нарушение, представляващо
неизпълнение нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. От събраните
доказателства е установено, че жалбодателят не е изпълнил нареждане, дадено по предвидения в
чл.170 ал.3 изр. 3 от ЗДвП, да спре. От събраните доказателства е установено, че жалбодателят не е
изпълнил нареждане, дадено по предвидения ред в ЗДвП, да спре. От словесното описание на
нарушението се установява, че то съответства на посочената разпоредба на чл. 103 от ЗДвП. Тя от
своя страна попада в обхвата на приложение на санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 от
ЗДвП, поради което липсва соченото в жалбата основание за неправилност на оспореното НП.
Неподчинението на жалбоподателя се установява от събраните гласни доказателства - показанията
на актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта и констатиране на нарушението, които са
еднопосочни и непротиворечиви. Времето, през което е подаден сигналът за спиране само с ръка от
униформен полицай, е било в светлата част на деня, поради което негласното разпореждане на
полицейския орган е било ясно доловимо от водача на автомобила. Не са налице доказателства за
натовареност на трафика или друго конкретно обстоятелство, което да е довело до объркване или
невъзприемане на подадения знак от полицейския служител.
Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна нарушителят Т. е осъществил състава на
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като при подаден ясен сигнал с с ръка от униформен полицай не е спрял
плавно в най-дясна пътна лента за движение или на посочено място от контролния орган- в
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, неизпълнявайки нареждане на орган за контрол и регулиране на
движението по пътищата.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, като деецът е съзнавал
обществената му опасност, свързана с нарушаване на реда за управление на моторно превозно
средство с оглед контролните функции на органите на МВР и е целял извършването му.
Субективната страна на деянието се доказва от ясното възприемане на подадения сигнал за спиране
и упоритото неподчинение.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление в тази му част, която всъщност се
обжалва, следва да бъде потвърдено.
За другите нарушения, посочени в атакуваното НП, не са изложени никакви мотиви в жалбата. Те не
се оспорват и в хода по същество, както и липсват наведени доказателства от страна на
жалбодателя, които да оспорват констатациите на акта и последвалото го НП.
За нарушението на чл. 137а ал.1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установи по безспорен начин, че на процесната дата и място жалбоподателя
като водач на автомобил, оборудван с обезопасителен колан, не го използвал по време на движение.
Нарушението е доказано и правилно е квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган.
Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, предвиждаща, че се наказва с
4
„глоба“ от 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. При
индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната
разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50
лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на
наказателното постановление, а именно 6 точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Із-2539
от 17.12.2012г. на МВР. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че следва да потвърди като
законосъобразно наказателното постановление в тази му част.
За нарушението на чл. 133 ал.2 от ЗДвП:
Жалбодателят е санкциониран и за извършено нарушение на чл. 133, ал. 2 ЗДвП, тъй като е
управлявал МПС, превозвайки дете под 12 г. / 3 г./ на предната седалка на автомобила без поставена
допълнителна специална седалка за това. Установи се, че това всъщност е бил поводът, за който св.
Д. се е опитал да спре автомобила, управляван от жалбодателя Т.. Допълнителната специална
седалка за обезопасяване на превозването на дете представлява система за обезопасяване на деца
съгласно § 6, т. 48 от ДР на ЗДвП във вр. с чл. 137б, ал. 1 ЗДвП, намиращ се в раздел XXV на закона.
В чл. 137б, ал. 1 ЗДвП законодателят е квалифицирал пет групи системи за обезопасяване на деца в
зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, но самата разпоредба не съдържа
конкретно задължение. Задължението за правомерно поведение - да се превозва дете до 12 г. на
предната седалка само при наличие на специална допълнителна седалка, съответстваща на
изискванията на чл. 137б, ал. 1 ЗДвП, е разписано в чл. 133, ал. 2 ЗДвП, поради което АНО
правилно е индивидуализирал нарушената разпоредба. Правилото за поведение, което в случая е
било нарушено, не е регламентирано в раздел XXV на ЗДвП, но нарушаването му води до
нарушение на изискванията за превозване на деца, които са детайлно регламентирани именно в този
раздел. Ето защо съдът намира, че законосъобразно е била определена и санкционната норма -
183, ал. 4, т. 10 ЗДвП, съобразно която се наказва с глоба 50 лв. водач, който превозва деца в
нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр.
ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая
по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител
на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на НП е в структората на
Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице
(чл.37, ал.2 от ЗМВР), следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Водим от изложеното Съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1947-000139 /15.04.2022г.,
издадено от Началник сектор в РУ Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което на Т. Р. Т. от
гр. К., обл. Кърджали, ЕГН **********, за нарушения на: 1. управлява МПС без да използва
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. 2. Превозва на предната дясна
седалка малолетното си дете Р. Т. на 3 години, без да е поставено в специална допълнителна
седалка. 3. При подаден сигнал за спиране с ръка от униформен полицейски служител не
спира и не изпълнява неговите указания - нарушения на чл. 137а ал.1, чл. 133 ал.2 и на
чл.103 от ЗДвП. , като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Т. Р. Т. от гр. К., обл. Кърджали, ул. И. № *, с ЕГН **********, да
заплати по сметка на ОД на МВР- Кърджали направените по делото разноски в размер на 80
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6