Определение по дело №38/2024 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 135
Дата: 9 февруари 2024 г. (в сила от 21 февруари 2024 г.)
Съдия: Жечка Николова Маргенова Томова
Дело: 20243200500038
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 135
гр. гр. Добрич, 09.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20243200500038 по описа за 2024 година
намира следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.130 от
СК, образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частна жалба вх.
№19790/09.11.2023г. от Т. П. Т. с ЕГН ********** от с.****, чрез адв.Д. А.,
срещу определение №2599/27.10.2023г. по гр.д.№2364/2022г. на РС-Добрич, с
което производството по делото е прекратено.
В частната жалба се поддържа искане за отмяна на определението като
неправилно. Неправилно съдът приел, че спорът е разрешен с влязло в сила
решение по гр.д.№1521/2013г.на ДРС. Последното освен, че било правен
абсурд, било постановено и преди решението по т.д.№4/2019г.на ОСГК на
ВКС. За да отхвърли иска за делба с решението по гр.д.№1521/2013г.на ДРС
съдът се позовал на факта, че съсобствеността върху поземления имот не е
прекратена и построената в него сграда не е индивидуална собственост на
единия съпруг-Г. С. Д.. Налице бил нотариален акт за дарение на поземлен
имот в полза на ответницата Г. С. и без значение било дали същата е
придобила реална или идеална част от собствеността, както и строителни
книжа относно момента на изграждане на сградата и нейната законност. В
мотивите на цитираното тълкувателно решение било прието, че при извършен
строеж от съпрузи, спрямо които се прилага режимът на съпружеска
имуществена общност, в съсобственост между единия съпруг и трето лице
поземлен имот, без наличие на учредено право на строеж и когато другият
1
съпруг е участвал пряко или косвено в строителството, са налице всички
предпоставки за включването на построеното в съпружеската имуществена
общност.
Насрещната страна- Г. С. Д. не е подала писмен отговор по частната
жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК с начало
02.11.2023г., когато му е връчено обжалваното определение, и край
09.11.2023г., срещу подлежащ на обжалване акт, от лице с интерес от
обжалването му и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Районният съд в гр.Добрич е бил сезиран с искова молба вх.
№14059/12.08.2022г. от Т. П. Т. с ЕГН ********** от с.**** , чрез адв.Д. А.,
срещу Г. С. Д. с ЕГН ********** от гр.Д., за делба на съсобствен недвижим
имот –къща със застроена площ от 79.43кв.м., с идентификатор
72624.601.1063.2 по КККР на гр.Добрич, имот с административен адрес гр.Д.,
построена с общи средства по време на брака им и поради това придобита в
режим на съпружеската имуществена общност, която понастоящем е
прекратена .
Обстоятелства относно статута на поземления имот, в който е построена
заявената за делба жилищна сграда в исковата молба не са изложени, както и
не е изискано от съда излагане на такива по реда чл.129, ал.1 от ГПК, но
несъмнено ясно е, че като предмет на правния спор е заявена сграда ,
придобита в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с
развода между страните.
След осъществено надлежно връчване на книжа, в срока по чл.131 от
ГПК ответницата Г. С. Д. е подала отговор на исковата молба, с който е
изложила съвпадащи твърдения относно построяването на сградата по време
на брака им с ищеца . Изложила е и, че сградата е построена в имот с
идентификатор 72624.601.1063 по КККР на гр.Добрич, нейна лична
собственост, придобит по договор за дарение, обективиран в нот.акт
№66/2008г. Въвела е и твърдения, че на 10.04.2013г. е подала иск за делба на
сградата, че с решение от 09.10.2013г.по гр.д.№1521/2013г. на РС-Добрич
съдът е отхвърлил иска и за делба с мотив, че жилището в „груб строеж“ не е
изградено в поземлен имот, който е нейна индивидуална собственост, поради
2
което върху него не била възникнала съпружеска имуществена общност.
След изискване в цялост на гр.д.№1521/2013г. на РС-Добрич, съдът е
приел, че влязлото в сила решение по това дело, с което искът за делба на
същата сграда е отхвърлен, има сила на пресъдено нещо между страните по
настоящото дело и поради недопустимост на повторно предявения иск за
делба е прекратил производството.
Определението е правилно.
Воденото предходно дело гр.д.№1521/2013г. на РС-Добрич е по иск за
делба на същата сграда, претендирана като съсобствена между двамата
съпрузи поради построяването и по време на брака им в поземлен имот
идентификатор 72624.601.1063, лична собственост на съпругата Г. С. Д. по
силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт №66/2008г, която е
предявила и иска за делбата и. С влязло в сила на 29.10.2013г. решение
№5/09.10.2013г. по гр.д.№1521/2013г. на РС-Добрич, искът за делба е
отхвърлен. Прието е от съда, че заявеното за делба жилище, построено в
„груб строеж“ не е изградено в поземлен имот, индивидуална собственост на
ищцата, поради което по отношение на него не е възникнала съпружеска
имуществена общност между страните по делото.
Както по приключилото с влязъл в сила съдебен акт гр.д.№1521/2013г.
на РС-Добрич, така и по настоящото дело се иска делба жилищна сграда с
72624.601.1063.2, цялата заявена като съсобствена между бившите вече
съпрузи поради построяването и с общи средства по време на брака им, в
поземлен имот, собствен на съпругата. С оглед на това районния съд
правилно е извел извод, че настоящото делбено дело е между същите страни
за същия имот, за който е заявено право на собственост на същото основание.
И въззивната инстанция намира, че предявеният иск за делба е
недопустим, поради сила на присъдено нещо и непререшимост на спора – чл.
299 ГПК. Налице е идентичност между страните по предходното делбено
дело и настоящото, налице е идентичност и на делбения имот по двете дела, и
на придобивното основание, от което се е породила съсобствеността върху
сградата- съпругът ищец по настоящото дело се позовава отново на същото
основание за възникване на съсобствеността, на което се е позовала съпругата
ищца по първото дело. Няма позоваване на новонастъпили след приключване
на предходното дело с влязло в сила решение обстоятелства /нов придобивен
3
способ/, което да гарантира предявяване на делбения иск на ново основание,
пораждащо съсобственост върху сградата между него и ответницата, а отново
претендира съсобственост между него и ответницата върху цялата сграда,
придобита в режим на съпружеска имуществена общност – чл.21, ал.1 от СК.
Целта на делбеното производство е прекратяване състоянието на
съсобственост върху общата вещ и установяване какви са правата на страните
в съсобствената вещ, постигането на която цел е предпоставено от
установяване съществуването на съсобствеността върху конкретната вещ.
Разрешението с ТР №4/2019г.на ОСГК на ВКС е относимо към
имуществените отношения между съпрузите при строеж по време на брака в
имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, но не и към процесуално
правния въпрос относно недопустимостта на повторния иск за делба. В
случая спорът дали цялата процесна жилищна сграда е съсобствена между
бившите съпрузи на заявеното основание-построяване по време на брака с
общи средства в собствен на съпругата имот, е разрешен с влязлото в сила
решение гр.д.№1521/2013г. на РС-Добрич. Неговата правилност е подлежала
на преценка по реда на обжалването, а не в настоящото производство. Спор,
разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, поради което
на основание чл.299 ал.2 от ГПК повторно заведеното дело подлежи на
прекратяване от съда. В този смисъл правилно първоинстанционният съд,
съобразявайки силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№1521/2013г.
на РС-Добрич, е преценил, че настоящият иск за делба е недопустим и е
прекратил производството по делото. Обжалваното определение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от производството /оставяне на частната жалба без
уважение/ частният жалбоподател няма право на разноски и такива не следва
да му се присъждат за настоящото въззивно частно производство. Насрещната
страна не е заявила искане за присъждане на разноски, респ.отговорност за
разноски не следва да се разпределя.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2599/27.10.2023г. по гр.д.
№2364/2022г. на РС-Добрич.
4
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател пред ВКС
на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5