Р Е Ш Е Н И
Е №
20
Гр. Сливен, 14.03.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
При
участието на секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Яница
Ченалова ВНЧХД № 649 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнителна въззивна
жалба на подс. Н.Я.Н. срещу
присъда № 98/19.06.2018 г., постановена по НЧХД № 5/2018 г. по описа на РС –
Сливен.
С атакувания съдебен акт подс. Н.Я.Н. е
признат за виновен в това, че на 22.12.2017 г. около 13.45 часа в гр. Сливен на
кръстовището образувано от улиците „Д. Д.” и „Орешак”, в близост до входа на
гаражите на ОД МВР – Сливен, отправил обидни думи: „Какво стоите като мутри, от
кое село сте, вижте го този наглия с ръцете в джоба, ако е някой с G класа или с Мерцедес, няма да има
ташаци да го спрат, просто няма да имат ташаци, пожелавам да спреш някой G класа да ти изкриви врата отвсякъде, ето ги
наглите полицаи, вижте ги, вижте ги, всичко хубаво селендури” по адрес на П.Д.П.,
в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата и
функциите му, с което унизил честта и достойнството му, в негово присъствие,
като обидата е разпространена чрез видео клип във Фейсбук пространството,
поради което и на основание чл. 148 ал.
1 т. 2 и 3 вр. чл. 146 ал. 1 вр. чл. 55 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК на подс. Н. е наложено наказание
„глоба“ в размер на 1500 лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез
залепване на присъдата на видно място, на информационното табло на Община –
Сливен, за срок от тридесет дни.
Със същата присъда подсъдимият Н. е осъден да заплати
на П.Д.П. сумата от 500 лв., представляваща причинени в резултат от
престъплението неимуществени вреди за престъплението по чл. 148 ал. 1 т. 2 и 3
вр. чл. 146 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 800 лв., представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение, като в останалата част до
претендираната сума от 5000 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият Н. е осъден да заплати сума в размер на 50
лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
както и сумата от 555 лв., представляваща направени разноски за съдебно
комплексна видео-техническа лицево-идентификационна експертиза, по сметка на
Районен съд – Сливен.
Със същата присъда подсъдимият Н.Я.Н. е признат за
невинен в това, че на 22.12.2017 г. около 13.45 часа в гр. Сливен на
кръстовището образувано от улиците „Д. Д.” и „Орешак”, в близост до входа на
гаражите на ОД МВР-Сливен, приписал престъпление за П.Д.П., че краде гориво от
служебния автомобил, като клеветата е нанесена публично, чрез разпространяване
на видео клип във Фейсбук пространството и на длъжностно лице или представител
на властта, при или по повод на службата или функцията му, като на основание
чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 147 ал. 1 предл. 2 от НК.
Отхвърлен е предявеният от П.Д.П. против подсъдимия Н.Я.Н.
граждански иск за сума в размер на
5000 лв., представляваща обезщетение за причинени в
резултат от престъплението по чл. 148 ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 147 ал. 1 предл. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва считано от датата на увреждането, като неоснователен и недоказан.
Във въззивната жалба и допълнителната
въззивна жалба на подсъдимия е изразено несъгласие със съдебния акт в частта, с
която подсъдимият е признат за виновен, наложено му е наказание и е осъден да
заплати на частния тъжител обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се
недоказаност на обвинението от събраните по делото доказателства. Иска се да
бъде отменена присъдата на СлРС и подсъдимият Н. да бъде признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение за престъплението, за което е осъден. В
първоначалната жалба се съдържат и алтернативни искания присъдата да бъде
изменена с намаляване на наказанието или да бъде отменена и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С допълнителна въззивна жалба /л.8 от
ВНЧХД № 560/2018 г. по описа на СлОС/ са наведени още съображения относно
незаконосъобразност на обжалваната присъда, включително за постановяване на
последната при съществени нарушения на процесуалните правила. Настоява се, че в
атакуваната част съдебният акт почива на предположения, а мотивите нямали
изискуемото по закон съдържание, съгласно чл.305 ал.3 от НПК. Твърди се
тенденциозен анализ на събраните доказателства и избирателен подход на
първостепенния съд. Изложени са и доводи за липса на обективност и
безпристрастност на съдебния състав, разгледал делото. Поддържат се
първоначално направените искания за отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен,
алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
В открито
съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощения от по-рано защитник.
Тъжителят,
редовно призован, се явява лично и с упълномощения от по-рано повереник.
По искане на
защитата на подсъдимия и по почин на съда в хода на съдебното следствие пред
въззивната инстанция са приобщени като писмени доказателства копия от решение № 302/14.06.2018 г. по АНД № 485/2018 г.
по описа на Сливенския районен съд, тъжба вх. № 70/18 от 02.01.2018 г. на РС –
Сливен, образувана в НЧХД със съдия-докладчик Св.Димова, с тъжител В.И.С. и
подсъдим Н.Я.Н.,*** и РС – Ямбол.
Пред
въззивния съд защитникът на подс. Н. поддържа жалбата. Счита, че доверителят му
не е извършил от обективна и субективна страна деяние по чл. 146 ал.1 от НК,
както и квалифицирания състав, поради което моли същият да бъде признат за
невиновен. Алтернативно претендира присъдата да бъде изменена чрез намаляване
размера на присъденото обезщетение.
Повереникът
на тъжителя намира присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована и моли
за нейното потвърждаване. Намира доводите на защитата за отмяна или изменение
на присъдата за неоснователни. Излага съображения по фактите, като заявява, че
обидите са били многобройни и възприети лично от тъжителя. Що се касае до
присъденото обезщетение за неимуществени вреди взема становище, че размер от
500 лв. е прекалено нисък и не може да бъде намаляван повече. Моли за
отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на присъдата. Претендира
разноски.
Частният
тъжител се придържа към становището на повереника му.
В личната си
защита подсъдимият Н. обсъжда фактите по случая. Заявява, че е нарекъл
полицаите нагли, тъй като 30-40 мин. са писали акт. Изразява разочарование от
отношението на органите на реда. Счита наложените му глоби за непосилни. В
последната си дума поддържа исканията на своя защитник.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното в въззивната жалба и допълнителната въззивна
жалба на подсъдимия, като взе предвид наведените съображения и изявленията на
страните, направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери, че в
хода на първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, касаещо съдържанието на атакуваната присъда
и мотивите към нея.
Производството пред първата съдебна инстанция е
образувано по тъжба на П.Д.П. срещу Н.Я.Н. с твърдения за извършени от
подсъдимия две престъпления:
– по чл.148, ал.1 т.2 и 3 във вр.
чл.146 ал.1 от НК – за отправени от подсъдимия към тъжителя думи “мутра”,
“наглия”, “ставате за резил на сливенските полицаи”, “много сте отворени”,
“нагли полицаи”, “селяндури”, “селянчета”, които думи са определени от тъжителя
като обидни;
– по чл.148, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.147
ал.1 предл.2 от НК – за приписано на тъжителя престъпление “кражба на гориво”
от служебния автомобил.
С
тъжбата са предявени и два иска, съдържащи претенции за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди – по 5000 лв. за всяко от двете
престъпления, ведно със законната лихва от датата на деянието 22.12.2017 г.
С атакуваната присъда първоинстанционният
съд е признал подс. Н. за виновен по първото обвинение с квалификация по чл.148,
ал.1 т.2 и 3 вр. чл.146 ал.1 от НК, но
запълвайки го словесно с различно от предявеното с тъжбата обвинение. Съдът е
приел, че подсъдимият е виновен, тъй като на инкриминираната дата и място е
отправил към тъжителя в служебното му качество следните обидни думи: „Какво
стоите като мутри, от кое село сте, вижте го този наглия с ръцете в джоба, ако
е някой с G класа или с
Мерцедес, няма да има ташаци да го спрат, просто няма да имат ташаци, пожелавам
да спреш някой G класа да ти изкриви
врата отвсякъде, ето ги наглите полицаи, вижте ги, вижте ги, всичко хубаво
селендури”, като обидите са унизили честта и достойнството на тъжителя и са
разпространени чрез видеоклип във Фейсбук пространството. За същото
престъпление съдът е уважил частично гражданския иск до размера от 500 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането,
като го е отхвърлил в останалата му част до претендираните 5000 лв. като
неоснователен и недоказан.
Съгласно изискванията на процесуалния закон и
последователната съдебна практика, съдът е длъжен да разгледа делото в рамките
на обвинението. Произнасянето с присъдата по непредявено обвинение представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съществено ограничава
правата на подсъдимия да упражни надлежно правото си на защита.
По делата от частен характер фактическите твърдения,
определящи обхвата на обвинението, се въвеждат от частния тъжител с подадената
до съда тъжба – чл.81 ал.1 от НПК. В тези рамки съдът е длъжен да разгледа
делото, тъй като фактическите параметри на произнасянето на съда по
повдигнатото обвинение се очертават с тъжбата и съдът не може да излезе извън
обстоятелствената част на обвинението.
В конкретния случай съдът е разширил недопустимо
предмета на обвинението, като е признал подсъдимия за виновен за обстоятелства,
които не са били инкриминирани с тъжбата. Това фактическо обвинение подсъдимият
е научил за първи път с диспозитива на присъдата, което е недопустимо в
наказателния процес.
Допуснато е съществено нарушение на процесуалните
правила и при изготвяне на мотивите към присъдата. От фактическа страна съдът е
възприел фактическите твърдения на частния тъжител, изложени в тъжбата. В
противоречие с приетите за установени факти, в правните изводи съдът е въвел
аргументи, с които идентично с диспозитива на присъдата е приел подсъдимия за
виновен по непредявени фактически обстоятелства.
Констатираните нарушения на процесуалните правила при
постановяване на присъдата и мотивите към нея съществено са нарушили правото на
защита на подсъдимия, което налага
отмяна на съдебния акт в атакуваната му част и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав.
Следва да се отбележи, че присъдата е влязла в сила и
не подлежи на съдебен контрол в частта, с която съдът е признал подсъдимия за
невиновен и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 147 ал. 1 предл. 2 от НК и
е отхвърлил предявения от П.Д.П. против подсъдимия Н.Я.Н. граждански иск за сума в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за
причинени в резултат от това престъпление, ведно със законната лихва считано от
датата на увреждането, като неоснователен и недоказан.
Констатираните
процесуални нарушения са основание за отмяна на присъдата в атакуваната част и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото районният съд следва да съобрази предявеното
обвинение и да разгледа делото в рамките на фактическите положения, въведени от
частния тъжител в тъжбата, досежно обвинението по чл.148, ал.1 т.2 и 3 във вр.
чл.146 ал.1 от НК, респ. предявения въз основа на това обвинение граждански
иск, както и да се произнесе по разноските.
По изложените съображения и на основание чл.
334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, Окръжен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда
№ 98/19.06.2018 г.,
постановена по НЧХД № 5/2018г. по описа на РС – Сливен в
следните части: в частта, с която подс. Н.Я.Н. е признат за виновен за
извършено на 22.12.2017
г. престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 2 и 3 вр. чл. 146 ал. 1 и на основание чл.
55 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. и обществено порицание; в
частта, с която подс. Н. е осъден да заплати на П.Д.П. сумата от 500 лв.,
представляваща причинени в резултат от престъплението неимуществени вреди за
престъплението по чл. 148 ал. 1 т. 2 и 3 вр. чл. 146 ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 22.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и
сума в размер на 800 лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение, като в останалата част до претендираната сума от 5000 лв.
гражданският иск е отхвърлен като
неоснователен и недоказан; както и в частта, с която подс. Н. е осъден
да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и разноските
по делото.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за
ново разглеждане в посочените части от друг състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: