Р Е Ш Е Н И Е
№ II- 86 14 .10.2019
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При секретаря ………….Ст.Вълкова…………като разгледа
докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1321 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №
1857 от 18.07.2019г., постановено по
гражданско дело № 808/2019г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: гр.Бургас,
ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Калоян Калоянов, да заплати
на Н.В.Х., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Раковски“ № 2–
адвокат Кралев, сумата от 1 789,83 лв. - главница, представляваща нетния
размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд – общо 275, 99 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на
положения от него за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. нощен труд от 1
930 часа в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 30.01.2019 г., до окончателното й изплащане,
както и сумата от 350, 54 лв. за направените по делото разноски. Против
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“
№ 46, представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез юрисконсулт Ана
Димчева. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Излага се
становище, че съдът неправилно е преизчислил положения от ищеца нощен труд по
правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, според които нощният труд се преизчислява с коефициент 1,143. Заявява,
че по отношение полагането на нощния труд приложими са правилата на действалите
към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., които наредби уреждат по специален начин заплащането на
нощния труд в системата на МВР. Неправилно съдът е приел, че липсата на
регламентация във въпросните наредби обуславя прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата.
Иска от съда
атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответната страна – Н.В.Х. с ЕГН **********, чрез адв.Станко Кралев, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Раковски“ № 2. Излага становище за неоснователност на въззивната жалба и законосъобразност на атакуваното решение.
Съдът
като съобрази доводите на страните ,въз основа на закона и събраните по
делото доказателства ,намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
Производството е образувано
пред първоинстанционния съд по предявен от Н.В.Х. против Областна дирекция на
МВР –Бургас иск за присъждане на сумата 1722лв/ 1789,83лв-след направено
увеличение на иска в съд.заседание на 25.06.2019г/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 279 часа за периода
от 1.01.2016г до 31.12.2018година, получени при преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1,143 ,ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска-30.01.2019г до окончателното изплащане на сумата.Твърди
се,че ищецът през исковия период е полагал труд като младши инспектор към РУ
–Созопол, което на подчинение на ответната дирекция. Същият е със статут на
държавен служител. За положения извънреден нощен труд от 279 часа ,получени след преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е
заплатено дължимото допълнително
възнаграждение.
Предявеният иск е с правно
основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор ,с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се ,че ищецът има
статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1 ЗМВР и по отношение на
него намират приложение нормите ,регулиращи работното време,съдържащи се в
същия нормативен акт.Изложени са съображения,че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в
съответните протоколи и му е заплатен
съобразно разпоредбите на действалите през исковия период Наредба №
8121з-592/25.05.2015г и Наредба №8121з-776/29.07.2016г на министъра на
вътрешните работи.
Първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявения иск ,като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на
исковата молба наредби на министъра на вътрешните работи не съдържат
изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е съществувала в
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г,но това не следва да се тълкува като
законова забрана за подобно преизчисляване ,тъй като би поставило служителите в
МВР в по-неблагоприятно положение от
другите държавни служители.Прието ,че при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на
работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време ,режима на
дежурство ,времето за отдих и почивка
следва да намери приложение общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата .Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при
сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време ,установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.1,143.
На основание чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите
въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от
въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :
Безспорно е по делото,че ищецът
е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР,като през процесния период е заемал
длъжността „старши полицай“, последователно в РУ –Несебър и РУ –Созопол. Безспорно е също така,че за
периода от 1.01.2016г до 31.12.2018г той е полагал труд на 12-часови смени по
график,включително и за времето от 22 часа до 6 часа ,като нощният труд е 1930
часа,за който му е изплатено възнаграждение по 0,25лв на час,или общо
482,50лв/в този смисъл заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза/,съобразно заповеди № 8121з-791/28.10.2014г и
№8121з-1429/23.11.2017г.Вещото лице е дало заключение ,че след преизчисление на
положения нощен труд в дневен ,с коефициент 1,143 той възлиза на
2205,99часа.Разликата между отчетения
нощен труд и преизчисления е 275,99 часа, той не е заплатен ,а дължимото
възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер
на 1789,83лв.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/.Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица/чл.187,ал.1 ЗМВР/.Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на
8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие/чл.187,ал.3 ЗМВР/.Работата
извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за
служителите ,работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.
Единственото възражение в жалбата
на ОД на МВР е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време,режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки,а не Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба.
Съгласно принципните разяснения, дадени
в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по
трудови договори и такива по служебно правоотношение,като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл
и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях.Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители,а също и спрямо работниците и
служителите,работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма
законова делегация,препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на
пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото
няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира приложение. Съобразно разпоредбата
на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните
и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както
и редът за получаването им се определят
с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В цитираните във
въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи,
безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се
превръщат в дневни при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерът
на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите ,издадени
от министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на
чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент ,равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време ,установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място
,т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата
на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този
период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ),
са извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в
жалбата ,че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР.
Тъй като в жалбата липсват други
оплаквания във връзка с възприетата фактическа обстановка от районния съд ,съдът
намира ,че атакуваното решение следва да бъде потвърдено с горните мотиви.
По разноските :
С оглед на изхода от въззивното
обжалване на въззиваемия се дължат разноски в размер на 350лв, за които има
доказателства ,че са реално направени-договор за правна защита и съдействие на
л.31 от делото,имащ характер на разписка.В становището на ОД на МВР от
19.09.2019г е направено възражение за
прекомерност на уговореното възнаграждение,което съдът намира за неоснователно,тъй като уговореният и заплатен хонорар е в рамките на
минималния по чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА № 1857 от 18.07.2019г., постановено по гражданско дело
№ 808/2019г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да
заплати на Н.В.Х. сумата 350лв ,представляваща разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: