№ 5464
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110155890 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по искова молба, подадена от К. А. К. срещу „ЗД Б.И.“ АД, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал.1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено по отношение на ответника „ЗД Б.И.“ АД, че
ищецът К. А. К. не дължи принудително изпълнение на сумата 164,85 лв. –
съдебни разноски по изпълнителен лист от 27.01.2023 г., издаден по ч.гр.дело №
5888/2018 г. по описа на СРС, по който е образувано изп. дело № 2988/2023 г. по
описа на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ; осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал.1, пр. III и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 642,34 лв., от които
164,85 лв. – събрани съдебни разноски по изпълнителен лист от 27.01.2023 г.,
издаден по ч. гр. дело № 5888/2018 г. по описа на СРС, в хода на изп. дело №
2988/2023 г. по описа на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ при отпаднало основание
поради погасено право на принудително изпълнение; и сумата 477,49 лв. – такси
и разноски по изпълнението, събрани в хода на изп. дело № 2988/2023 г. по
описа на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ.
Ищецът твърди, че в полза на ответното дружество е издаден
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 2988/2023 г.
по описа на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ. Счита, че правото на принудително
изпълнение е погасено поради изтекла давност и не са налице годни действия по
изпълнението, които да спират или прекъсват този срок. Поради това счита, че
сумата, предмет на изпълнителния лист е събрана принудително без основание, с
такси и разноски, чието връщане претендира.
Ответникът оспорва исковете и твърди, че не са настъпили факти, водещи
до погасяване правото на принудително изпълнение и давността е прекъсната с
предприети действия по изпълнение в срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Претендира съдебни разноски.
1
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От гр. дело № 5888/2018 г. по описа на СРС се установява, че с Решение
№ 430080/ 14.06.2018 г. съдът на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от иска е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество
съдебни разноски - сумата 164,85 лв. Решението е връчено на ищеца К. К. на
21.06.2018 г., а на ответника ЗД Б.И.“ АД – на 20.06.2018 г. Решението е
обжалвано от ищеца К. К. в частта, с която са отхвърлени предявените от него
искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, поради което и в частта за възложените му съдебни
разноски е било предмет на съдебен контрол. Съгласно чл. 296, т. 1 и т. 2 от
ГПК в сила влизат решенията, които не подлежат на обжалване или срещу които
не е подадена въззивна жалба в определения от закона срок. Отговорността за
разноски е обусловена от изхода на делото.В тази връзка съдът счита, че е
неотносимо и не поражда желаните от длъжника правни последици дали
решението в частта за съдебните разноски е влязло в сила за ответника, като
необжалвано от него, вкл. и по арг. от чл. 404, т. 1 от ГПК за това, че актът на
СРС за съдебните разноски не подлежи на предварително изпълнение, а видно от
въззивната жалба оплакването,че решението в отхвърлителната част е
неправилно касае и така възложените в тежест на ищеца разноски, с оглед
изхода на спора. С Решение № 7444/ 04.11.2019 г. по в. гр. дело №9994/2018 г.
по описа на СГС е потвърдено решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от К. К. /отхвърлителна/ част. Решението на въззивната инстанция е
влязло в законна сила на 04.11.2019 г., на която дата се счита за влязло в сила и
Решение № 430080/ 14.06.2018 г. по гр. дело № 5888/2018 г., СРС, в цялост, но
не само и в частта, в която са пресъдени в полза на „ЗД Б.И.“ АД спорните
съдебни разноски. Видно от отбелязването върху акта на 27.01.2023 г. в полза на
„ЗД Б.И.“ АД в издаден изпълнителен лист за сумата от 164,85 лв.
От изп. дело № 2988/2023 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № *** в КЧСИ,
се установява, че е образувано по молба на „ЗД Б.И.“ АД от 12.09.2023 г. и въз
основа на изпълнителния лист от 27.01.2023 г., издаден по гр. д. № 5888/2018 г.
по описа на СРС, с предмет принудително изпълнение на сумата 164,85 лв. –
пресъдените им разноски. Видно от молбата взискателят овластява съдебния
изпълнител, на осн. чл. 18 от ЗЧСИ- да проучва имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя
начина на изпълнение.
Съгласно чл. 439, ал. 1-2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Защитата на длъжника по този ред е аналогична на
тази по чл. 255 от ГПК (отм.) и има за цел да бъде съдебно отречено
изпълняемото право, признато с влязло в сила решение, по което е издаден
изпълнителният лист, защото е престанало да съществува или изпълняемостта
му не е настъпила.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, след установяване на вземането със
съдебно решение започва да тече нова давност и срокът й е пет години. В
конкретния случай петгодишният давностен срок за правото на принудително
изпълнение на ответното дружество, удостоверено в изпълнителния лист, е
започнал да тече на 05.11.2019 г. и изтича на 05.11.2024 г. Този срок не е
изтекъл към датата на предявяване на иска, до който момент (вж. Решение
№3/04.02.2022 г. по гр.д. №1722/2021 г., ІV г. о. на ВКС), длъжникът може да
отрича съществуването на правото на принудително изпълнение, поради което
2
исковата претенцията като неоснователна подлежи на отхвърляне. Давностният
срок е прекъснат многократно - с подаването на молбата за образуване
изпълнителното дело и извършените действия по принудително изпълнение
видно от материалите по изп. дело.
Съдът приема, че не са налице правопораждащите юридически факти,
елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. III и чл. 59, ал.1 от ЗЗД, тъй
като не се установи неоснователно имуществено разместване между страните, в
т.ч. е налице валидно правно основание ответното дружество да получи
събраните в хода на принудителното изпълнение суми. Следва да се отбележи,
че в случая претенцията на ищеца се основава на неоснователно обогатяване, т.
е. необходимо е и наличие на постъпване на сумите в патримониума на
ответника, ангажираните по делото доказателства установяват, че сумата от
164,85 лв., не е преведена от съдебния изпълнител в полза на взискателя „ЗД
Б.И.“ АД. Разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на
длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание чл. 433 от
ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или (нова ал. 3 на чл. 79 ГПК – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В
случая не се установи, че предмет на изпълнение е недължимо вземане поради
погасяването му по давност, поради което не е осъществена нито една от
хипотезите, при която отпада отговорността на длъжника за направените
разноски по изпълнението.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
трябва да заплати на ответника съдебни разноски за сумата 100,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на осн. чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. К., с ЕГН: **********, с адрес:
***********, срещу „ЗД Б.И.“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: ***********, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че К. А. К., с ЕГН: **********, не дължи
принудително изпълнение на „ЗД Б.И.“ АД, с ЕИК:**********, на сумата 164,85
лева – съдебни разноски по изпълнителен лист от 27.01.2023 г., издаден по
ч.гр.дело № 5888/2018 г. по описа на СРС, предмет на принудително изпълнение
по изп. дело № 2988/2023 г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № *** на КЧСИ;
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. III от ЗЗД за заплащане на
сумата 164,85 лева – съдебни разноски по изпълнителен лист от 27.01.2023 г.,
издаден по ч. гр. дело № 5888/2018 г. по описа на СРС, събрани в хода на изп.
дело № 2988/2023 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № *** на КЧСИ, при отпаднало
основание - погасено право на принудително изпълнение; и осъдителен иск по и
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 477,49 лева – такси и разноски по
изпълнението, събрани в хода на образуваното по изпълнителен лист от
27.01.2023 г., издаден по ч.гр.дело № 5888/2018 г. по описа на СРС, изп. дело №
2988/2023 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № *** на КЧСИ.
ОСЪЖДА К. А. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***********, да заплати
на „ЗД Б.И.“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
***********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни
разноски.
3
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4