ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ V - 951 18.05.2018 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, пети въззивен граждански състав
На: осемнадесети
май две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 663 по описа за 2018 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 99/10.11.2017
г., постановено по гр.д.№ 451/2015 г. по описа на РС-Средец, е извършена
съдебна делба между съделителите З.Я.М., Д.Я.К., А.Й.К., Я.Д.К. и Й.Д.К. по
отношение на съсобствения им недвижим имот, като е постановено:
ВЪЗЛАГА на основание чл.349, ал.2 ГПК в дял на А.Й.К. недвижим имот – самостоятелно жилище, находящо се на първи жилищен етаж от югозападната
част /югозападния близнак/ на двуетажна масивна жилищна сграда, построена при
условията на свързано застрояване в УПИ
Х-501.512, в кв.50 по регулационния план на гр.Средец, с площ на УПИ от
756
кв.м., при съседи: УПИ ІХ, УПИ ХІ, УПИ ХV, УПИ VІІ и УПИ VІІІ, със застроена площ от 87.83 кв.м., състоящо се от
външно стълбище /старо/, входно антре, баня и тоалетна, салон с кухненски бокс,
детска стая, дневна и две стаи, ведно с прилежащи избени помещения със светла
площ, съответно от 7.70 кв.м. и от 6.41 кв.м., с
пазарна стойност от 36 830 лв.
ОСЪЖДА А.Й.К.
да заплати на З.Я.М. за уравняване
на дела й сумата от 12 276.67 лв., на Д.Я.К. за уравняване на дела му сумата от 12 276.67 лв.,
на Я.Д.К. за уравняване на дела му
сумата от 4 092.22 лв., и на Й.Д.К. за уравняване на дела му сумата от 4 092.22 лв.,
ведно със законната лихва върху сумите, в 6-месечен срок от влизане в сила на
решението, като за вземанията си З.Я.М., Д.Я.К.,
Я.Д.К. и Й.Д.К. могат да впишат законна ипотека върху възложения имот.
Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се
обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
ОСЪЖДА З.Я.М. да заплати
на А.Й.К. на основание чл.30, ал.3 ЗС, вр. чл.346 ГПК
сумата от 4 164.34 лв., представляваща припадащата й се съобразно квотата
й в собствеността увеличена стойност на делбения имот в резултат на извършени подобрения през
2014 г. – 2015 г.
ОСЪЖДА Д.Я.К. да заплати на А.Й.К. на основание чл.30, ал.3 ЗС, вр. чл.346 ГПК сумата от 4 164.34 лв.,
представляваща припадащата му се съобразно квотата му в собствеността увеличена стойност на делбения
имот в резултат на извършени подобрения през 2014 г. – 2015 г.
ОСЪЖДА Я.Д.К. да заплати
на А.Й.К. на основание чл.30, ал.3 ЗС, вр. чл.346 ГПК
сумата от 1 388.11 лв., представляваща припадащата му се съобразно квотата
му в собствеността увеличена стойност на делбения имот в резултат на извършени подобрения през
2014 г. – 2015 г.
ОСЪЖДА Й.Д.К. да заплати на А.Й.К. на основание чл.30, ал.3 ЗС, вр. чл.346 ГПК сумата от 1 388.11 лв.,
представляваща припадащата му се съобразно квотата му в собствеността увеличена стойност на
гореописания недвижим имот в резултат на извършени подобрения през 2014 г. –
2015 г.
ОСЪЖДА А.Й.К.
да заплати на Д.Я.К. на основание чл.31, ал.2 ЗС, вр. чл.346 ГПК сумата от 979.92 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на 1/3 ид. ч. от гореописания недвижим
имот през периода 20.01.2016 г. – 24.04.2017 г., ведно със законната лихва от
24.04.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 979.92 лв. до
размера от 1 008 лв. и за периода 07.01.2016 г. – 19.01.2016 г. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Я.К. против А.Й.К., З.Я.М., Я.Д.К. и Й.Д.К. иск с правно
основание чл.12, ал.2 ЗН, вр. чл.346 ГПК за сумата от 5 296.66 лв. – частично от 17 730 лв., представляваща 2/3 от стойността
на увеличението на наследството, вследствие на извършени приживе на
наследодателите на страните подобрения в гореописания недвижим имот.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл.344, ал.2 ГПК привременна мярка за ползване от
съделителката А.Й.К. на
частта на Д.Я.К. от гореописания недвижим имот срещу заплащане на Д.Я.К. на месечна сума в размер на 64 лв., до окончателното
извършване на делбата.
С решението
са възложени в тежест на всеки от съделителите дължимите държавни такси върху
стойността на дела им, както и дължимите държавни такси съобразно уважената
част от исканията по сметки.
І. Постъпила е въззивна жалба
вх.№ 2885/05.12.2017 г., уточнена с молба вх.№ 275/31.01.2018 г., подадена от З.Я.М., с която
първоинстанционното решение се обжалва в
частта по претенциите по сметки, с която въззивницата е осъдена да заплати
на А.К. на основание чл.30, ал.3 ЗС, вр. чл.346 ГПК сумата от 4 164.34 лв.,
представляваща припадащата й се съобразно квотата й в собствеността увеличена стойност на делбения
имот в резултат на извършени подобрения през 2014 г. – 2015 г. Въззивницата изразява недоволство от решението РС-Средец
като счита същото за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част. Посочва,
че изготвеният в първото съдебно заседание на втората фаза на делбата доклад от
съда не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК, тъй като в същия не се съдържа
посочване на фактическите обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и възражения, не е посочено за кои обстоятелства страните не сочат
доказателства и липсва разпределение на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти. Според въззивницата, за заявената от ищцата А.К. претенция
по сметки на практика липсвал доклад, като съдът е дал неправилна правна
квалификация на претенцията, несъответстваща на заявените в молбата й по чл.346 ГПК фактически обстоятелства, в резултат на което доказателствената тежест е неправилно
разпределена. В тази връзка се посочва, че в съдебно заседание съдът е
квалифицирал претенцията по сметки на ищцата от по чл.61, ал.1 ЗЗД, а с
решението си се е произнесъл по претенция
с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, при условие, че в хода на делото не са били
изменени фактическите твърдения, поради което въззивницата счита, че решението
следва да бъде обезсилено в тази част като недопустимо, тъй като е постановено
по непредявен иск. На следващо място се посочва, че съдът е приел за доказани
факти, за които страната не е направила твърдения, като в молбата по чл.346 ГПК
ищцата А.К. е заявила, че подобренията са направени без съгласието на
останалите съделители, но съдът е приел за доказано обратното. В тази връзка се
оспорва като неправилен и необоснован извода на съда, че ремонтите са извършени
със съгласие на ответните страни с оглед липсата на фактически твърдения от
тяхна страна за изразено несъгласие или противопоставяне при извършване на
подобренията, тъй като такива волеизявления не са правени от въззивницата,
предвид липса на указания в доклада на делото за ангажиране на доказателства в
този смисъл. Според М., до този погрешен извод на съда се е стигнало поради
неправилно разпределена доказателствена тежест между страните, тъй като ако
това е било сторено, тя е щяла да ангажира доказателства за опровергаване факта
на знание и съгласие от нейна страна за извършените от ищцата ремонти. В
заключение, моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част.
Претендират се направените по делото разноски.
Във въззивната
жалба е направено искане въззивния съд да изготви доклад на делото, в който да
бъдат отстранени допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения и да й
се даде възможност за ангажиране на нови доказателства. Искането е обосновано с
твърдения за неточен и непълен доклад от районния съд, липса на разпределение
на доказателствената тежест между страните, както и липса на указания към
въззивницата относно необходимостта от събиране на доказателства за
правнорелевантни факти. Направено е и искане за ангажиране на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели, с които да се установи, че
въззивницата няма близка родствена връзка с ищцата, че за извършените ремонти е
узнала след приключването им, както и че не й е било искано съгласието за
ремонтите.
Първоинстанционното
решение е връчено на въззивницата З.М. на 20.11.2017 г., като въззивната жалба
е подадена на 04.12.2017 г., чрез куриерска служба, т.е. в двуседмичния срок по
чл.259, ал.1 ГПК. Жалбоподателката е лице с правен интерес от обжалване на
решението, поради което въззивната жалба е допустима.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори
от въззиваемите Я.Д.К., Й.Д.К. и А.Й.К., подадени чрез пълномощника им адв.Т., с които въззивната жалба на З.М. се
оспорва като неоснователна, като са изложени пространни съображения. Молят
решението на РС-Средец да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в
обжалваната част. В отговора на А.К. се оспорват заявените от въззивницата
доказателствени искания, а в случай че същите бъдат допуснати, се прави искане
за задължаване на М. да се яви в съдебно заседание и да отговори на въпроси по
реда на чл.176 ГПК, посочени в отговора.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д.Я.К..
ІІ. Постъпила е въззивна жалба
вх.№ 3018/28.12.2017 г. от Д.Я.К., подадена чрез пълномощник адв.Д.Д., с
която първоинстанционното решение се обжалва в неговата цялост. Въззивникът изразява недоволство от решението
РС-Средец като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Във
въззивната жалба се съдържат възражения и доводи досежно уважената претенция по
сметки на ищцата, които са идентични с всички изложени възражения във
въззивната жалба на З.М. – относно изготвения в първото съдебно заседание на
втората фаза на делбата доклад от съда, който не отговаря на изискванията на
чл.146 ГПК; за липсата на доклад по претенциите по сметки и за неправилната им правна
квалификация; за неправилно разпределение на доказателствената тежест; за
недопустимост на решението в частта, с която е уважена претенцията по сметки на
А.К., поради произнасяне от съда по непредявен иск; за приети от съда за доказани
факти, за които страните не са направили твърдения; за неправилност и
необоснованост на извода на съда, че ремонтите са извършени със съгласие на
ответните страни с оглед липсата на фактически твърдения от тяхна страна за
изразено несъгласие или противопоставяне, тъй като такива волеизявления не са
правени от тях, предвид липса на указания в доклада на делото за ангажиране на
доказателства в този смисъл. Допълнително се посочва от въззивника, че след
като съдът е приел, че А.К. е владелец на своята идеална част и държател на
идеалните части на останалите съделители, при което е квалифицирал претенцията
й по чл.30, ал.3 ЗС, то в случая на ищцата би следвало да се дължи стойността
на извършените разходи, а не увеличената стойност на имота, каквато неправилно
е присъдена от съда.
Изложени са и възражения
и за неправилност на решението в частта, с която съдът е отхвърлил претенциите по
сметки на въззивника Д.К. по чл.12, ал.2 ЗН, като съдът е формирал погрешни и
неправилни изводи за неоснователност на претенцията, поради неправилна оценка
на доказателствения материал, което от своя страна е довело да неправилно
приложение на материалния закон. В тази връзка се посочва, че съдът е тълкувал
превратно гласните доказателства, тъй като определени фрази от показанията на
свидетелите са извадени от общия контекст на казаното и на същите е придаден
различен смисъл и тълкуване, както и че съдът необосновано не е кредитирал
заключението на вещото лице.
Изложени са
възражения и за неправилност на решението в частта, с която е уважена
възлагателната претенция на А.К., като се счита, че по делото не е доказано
наличието на предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК, но независимо от това и в
противоречие на закона съдът е уважил претенцията. В тази връзка се посочва, че
съдът не е обсъдил възражението на ответника, че ищцата не се явява
легитимирана да иска възлагане на имота, тъй като същата не е пряк наследник на
общите наследодатели Я. и Яна Колеолови, а такъв по заместване като наследник
на техния син Данчо К., поради което не попада в кръга на лицата, които
разполагат с правата по чл.349, ал.2 ГПК. Поради това се счита за неправилен извода
на съда, че правото да се иска възлагане е наследимо и ищцата е легитимирана
страна. За неправилен се счита и извода на районния съд, че по отношение на
процесния имот не е налице смесена съсобственост, като в решението не са
изложени мотиви и не става ясно въз основа на какви данни е формиран такъв
извод. В тази връзка се посочва, че съсобствеността е възникнала в резултат на
повече от един юридически факта – прекратена брачна връзка и наследство от
родителите на съпруга, което се явява пречка за възлагане на имота по реда на чл.349,
ал.2 ГПК. На следващо място се счита за неправилен и извода на съда, че
процесният имот е неподеляем, тъй като съгласно експертизата е възможен
вариант, при който пристроената стая да бъде присъединена към жилището на
втория етаж, собственост на въззивника, като това преустройство няма да е на
значителна стойност и няма да създаде особени затруднения. Посочва се още, че
не са налице и останалите предпоставки на закона за исканото възлагане на
имота, тъй като по делото са събрани доказателства за това, че към датата на
откриване на наследството ищцата е притежавала и друг жилищен имот, който обаче
е дарила на синовете си на 13.11.2015 г. с оглед предстоящото завеждане на
настоящото дело за делба. Отделно от това се твърди, че наследодателите не са живели
в процесното жилище, а построена в същото дворно място „пристоена една стая и
коридорче зад къщата“, поради което те не са обитавали процесния имот към
датата на смъртта си и само на това основание претенцията е следвало да бъде
отхвърлена, доколкото законът изисква делбеният имот да е служил за жилище на
наследодателя. В заключение, моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да се постанови ново решение но
същество, с което да се изнесе делбения имот на публична продан, да се
отхвърлят предявените от ищцата А.К. претенци по сметки и да се уважат
предявените от въззивника Д.К. претенции по сметки. Претендират се направените
по делото разноски.
Във въззивната
жалба е направено искане въззивния съд да извърши нов доклад на делото,
доколкото доклада на първата инстанция е неточен и непълен, както и поради
липсата на разпределение на доказателствената тежест между страните. Направено
е и искане за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която да даде отговори по спорните факти относно претенцията по чл.12,
ал.2 ЗН.
Първоинстанционното
решение е връчено на въззивника Д.К. на 08.12.2017 г. чрез пълномощник адв.Д.Д.,
като въззивната жалба е подадена на 22.12.2017 г., чрез куриер, т.е. в срока по
чл.259, ал.1 ГПК. Жалбоподателят е лице с правен интерес от обжалване на
решението, поради което жалбата е допустима.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори
от въззиваемите Я.Д.К., Й.Д.К. и А.Й.К., подадени чрез пълномощника им адв.Т., с които въззивната жалба на Д.К. се
оспорва като неоснователна, като са изложени пространни съображения. Молят
решението на РС-Средец да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В
отговора на А.К. се оспорват заявените от въззивника доказателствени искания и
се моли същите да не бъдат уважавани като неоснователни и преклудирани.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата
З.Я.М..
При извършената
проверка за редовност на въззивната жалба на Д.Я.К. съдът констатира, че към
нея не е приложено пълномощно на адв.Д.Д. за процесуално представителство по
настоящото въззивно дело. Между кориците на първоинстанционото дело има
приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л.32 от гр.д№
451/2015 г. на РС-Средец), но в същото изрично е отбелязано, че адв.Д. е
упълномощен от Д.К. за правна защита и процесуално представителство единствено за първата фаза на делбата,
липсва пълномощно от страната за представителство от адв.Д. във втората фаза на
делбата. В този смисъл, на въззивника Д.К. следва да се укаже да представи доказателства
– адвокатско пълномощно за наличието на представителна власт на адв.Д. за
извършване на процесуални действия във втората фаза на делбата по гр.д.№
451/2015 г. по описа на РС-Средец, както и за наличие на представителна власт
на адв.Д. по в.гр.д.№ 663/2018 г. по описа на БОС, или да потвърди извършените
от негово име, без представителна власт действия в първоинстанционното
производство по втората фаза на делбата и по подаване на настоящата въззивна
жалба.
По доказателствените искания въззивният съд намира
следното:
Искането на
въззивницата З.М. и на въззивника Д. Калеолов за изготвяне от въззивния съд на
нов доклад на делото по претенциите по сметки е неоснователно и не следва да
бъде уважавано. Съгласно т.2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013г. на
ВКС, ОСГТК, въззивният съд
не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.146, ал.1 ГПК,
като при наведени възражения за допуснати от първата инстанция нарушения във
връзка с доклада, се дължи единствено даване на указания до страните относно
възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими
за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция
поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В
случая, в първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата
районният съд е дал ясни и конкретни указания на съделителите, предявили
претенции по сметки и за възлагане, като на А.К. и Д.К. е указано, че по
претенциите им по сметки носят тежестта да установят, че са извършили
твърдените подобрения в съсобствения имот на претендираната стойност, със или
без съгласието на останалите съделители, а по претенциите за възлагане – да
установят наличието на предпоставките по чл.349 ГПК за възлагане на имота. В
съответствие с дадените указания страните са направили доказателствени искания,
които са уважени от районния съд, като настоящите въззивници са взели и нарочно
писмено становище по предявените от ищцата претенции и са направили
доказателствени искания, уважени от съда. В този смисъл, не е налице твърдяната
във въззивните жалби липса на разпределение на доказателствената тежест между
страните и невъзможност за въззивниците да ангажират доказателства в първата
инстанция, поради неточност и непълнота на доклада, поради което нови указания
от въззивния съд не се дължат. Не следва да се уважава и искането на З.М. за
допускане до разпит пред въззивния съд на двама свидетели, тъй като на страната
е била дадена възможност да ангажира гласни доказателства за посочените
обстоятелства и такива са били събрани пред първата инстанция, поради което
искането е преклудирано, а освен това не се твърдят новооткрити или
нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл.266, ал.1 и ал.2 ГПК. Също като
преклудирано не следва да се уважава и искането на Д.К. за извършване на
допълнителна СТЕ за отговори по спорните факти относно претенцията по чл.12,
ал.2 ЗН, тъй като изслушаната в тази връзка и приета от районния съд
съдебно-техническа експертиза не е била оспорена от ответната страна. Не следва
да се уважава и искането на въззиваемата А.К. за отговор от въззивницата М. на
въпроси по реда на чл.176 ГПК, тъй като такова искане не било правено пред
районния съд и е недопустимо да се заявява за първи път пред въззивната
инстанция. Ето защо и при липсата на процесуални нарушения на РС-Средец по
смисъла на чл.266, ал.3 ГПК, доказателствените искания във въззивните жалби
следва да бъдат оставени без уважение.
Предвид горното и след проверка
допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, съдът намира, че делото
следва да бъде разгледано в съдебно заседание, поради което и на основание чл.267,
ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 663/2018
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от З.Я.М. и въззивна жалба от Д.Я.
Калеолов, както и постъпилите
по двете жалби писмени отговори от въззиваемите А.Й.К., Я.Д.К. и Й.Д.К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата З.Я.М. за
изготвяне от въззивния съд на нов доклад на делото, както искането й за ангажиране на гласни доказателства
през въззивната инстанция чрез разпит на двама
свидетели.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Д.Я. Калеолов за
изготвяне от въззивния съд на нов доклад на делото, както искането му за ангажиране на доказателства
през въззивната инстанция – за назнчаване на допълнителна съдебно-техническа
експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата А.Й.К.
за ангажиране на доказателства през въззивната инстанция – за отговор от ответницата З.Я.М. на въпроси по реда на
чл.176 ГПК.
УКАЗВА на въззивника Д.Я.К. В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението да представи по делото
доказателства – адвокатско пълномощно за наличието на представителна власт на
адв.Д.Д. за извършване на процесуални действия във втората фаза на делбата по
гр.д.№ 451/2015 г. по описа на РС-Средец, както
и за наличие на представителна власт на адв.Д.Д. за извършване на процесуални
действия по в.гр.д.№ 663/2018 г. по описа на ОС-Бургас, или да потвърди извършените от негово име, без представителна власт
действия в първоинстанционното производство по втората фаза на делбата и по
подаване на настоящата въззивна жалба, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА въззивника, че при неизпълнение на указанията въззивната
жалба ще бъде върната.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят на посочените от тях адреси, вкл. и
чрез процесуалните им представители и по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.