Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………./…... |
Година 2022 |
гр. София |
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав
|
на пети
февруари |
Година
2020 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа
докладваното от
съдията търговско
дело № 1804 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са обективно съединени искове с
правно основание чл. 429 ал. 1 т. 2 от Кодекса за застраховане КЗ) и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и обратен иск с правно основание чл.
79 ал. 1 вр. чл. 9 ЗЗД.
Ищецът Министерство на труда и социалната политика
твърди, че чрез Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и
проекти“ осъществява управление на средствата по Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ 2014 – 2020. На 22.06.2018 г. със Сдружение „Национален
център за партньорство и управление на ресурси“ е сключен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и по негова сметка авансово е
преведена сума в размер на 76782,48 лв., а впоследствие са извършени и плащания
съответно на 27 063,69 лв., 33350,92 лв. и 19086,93 лв. Твърди се, че
проектът е предвиждал създаване и разкриване на ново социално предприятие
Център за З. и красота „Алюр“ и осигуряване на
трудова заетост и реализация на 32 лица от уязвими групи – с увреждания или в
неравностойно положение на пазара на труд (безработни с по-ниска
конкурентоспособност на пазара на труда) за период от 12 месеца. Сочи се, че в
полза на ищеца сдружението е сключило с ответника „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.:Ж.и З.“ АД застрахователни договори, за което са издадени
застрахователни полици № **********/26.07.2018 г. със срок до 26.04.2020 г. и №
*********/26.07.2018 г. със срок до 26.07.2020 г. Във връзка с договорено
удължаване на срока сдружението представило и полица № ********** за периода от
27.04.2020 г. до 01.06.2020 г. Твърди се с решение от 27.04.2020 г. управляващият
орган да е установил неусвоени суми от първоначално и последващо
авансово преведени средства в общ размер от 66 210,97 лв. Ищецът поискал от
ответника изплащане на застрахователно обезщетение, но му било отказано.
Застъпена е теза, че до посочената сума застраховката покрива всяко вземане и
се оспорва да е ограничена до усвояването на първата авансово заплатена сума,
на каквато теза ответникът основал отказа си. Смята за неотносима
и извършената дейност по проекта, съответно остойностяването й. Претендира се
сумата 66210,97 лв.
В отговор по исковата молба ответникът, представляван
от юрк. Ц.Б., оспорва иска. Твърди, че в изпълнение
на сключения с ищеца договор са извършени дейности, които покриват стойността
на заплатения аванс предвид посочения в решението размер на одобрени разходи. Позовавайки
се на твърдяното от ищеца изпълнение на дейности по договора и удължения срок
на договора твърди социалното предприятие да е функционирало. Оспорва да е
налице възникнало задължение в тежест на сдружението, съответно неизпълнението
да е виновно, с които обстоятелства свързва поетия застрахователен риск
съгласно чл. 13 от общите условия. Твърди евентуално установено неизпълнение да
е резултат от бездействието на МТСП да извърши междинни и окончателни плащания
по договора, лишило сдружението от възможност да изпълни задълженията си по
договора в посочените срокове.
Ищецът претендира и обезщетение за неизпълнено в срок
парично задължение за периода от 08.06.2020 г. (получения отказ от ответника) до
18.09.2020 г. в размер на 2133,64 лв. По реда на чл. 214 ал. 2 ГПК се
претендира законна лихва и за периода от датата на предявяване на иска до
окончателно изплащане на сумата.
Ответникът предявява обратен иск срещу сдружение
„Национален център за партньорство и управление на ресурси“, в който се твърди,
че е сключен договор за застраховка за обезпечаване на авансово плащане по
сключения договор. Твърди се, че с т. 48 от общите условия по застраховка „Гаранция“
е предвидено при изплащане на застрахователно обезщетение застрахователят да встъпва
в правата на бенефициента срещу застрахования. Иска се при уважаване на
предявения иск ответникът по обратния иск да бъде осъден да заплати сумата
26 000 лв. – част от вземане в общ размер от 68 344,61 лв. При
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК претендира и законна лихва върху тази сума.
Ответникът по обратния иск – сдружение „Национален
център за партньорство и управление на ресурси“, призован при условията на чл.
50 ал. 2 ГПК, не изразява становище по предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, представляван от експерти
с юридическо образование К. и Т.. Поддържат предявените искове. Твърдят, че претендираната сума се явява неусвоена сума по договорено
предназначение, третирана съобразно чл. 57 ал. 1 от Закона за управление на
средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. При общ бюджет
от 383912,42 лв. сдружението е доказало разходи само за 79501,54 лв. съгласно
конкретизация в писмените бележки. Наведени са доводи в писмени бележки.
Процесуалният представител на ответника – юрк. И., оспорва иска. Застъпва теза, че от събраните
доказателства е установено, че социалното предприятие е извършвало дейност –
направени са разходи за възнаграждение, за закупуване на материали на стойност
111 819,49 лв. Определя като единствена причина предприятието да спре да
функционира спряното финансиране по проекта от страна на ищеца. При условията
на евентуалност поддържа предявения обратен иск Претендират се разноски като е представен и
списък. Наведени са доводи в писмени бележки.
Съдът като обсъди по същество надлежно въведените в
процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи,
преценени при условията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, а и от представения по делото
договор в заверен препис се установява, че между ищеца и сдружение „Национален
център за партньорство и управление на ресурси“ на основание чл. 37 ал. 3 ЗУСЕСИФ
е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален
размер до 383912,42 лв. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020, Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насържаване
на социалното включване“, процедура BG05М9ОР001-2.010
„Развитие на социалното предприемачество“ за изпълнение на проект „Успешни и
реализирани“. Предвиден е срок за изпълнение на проекта от 16 месеца, считано
от 01.07.2018 г. с индикатори за изпълнение „Неактивни или безработни участници“
– 32 бр. и индикатори за резултат „Неактивни или безработни участници в заетост
след приключване на операцията“ 16 бр. Указано е, че управляващият орган
извършва междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента
под формата на действително извършени и верифицирани разходи и след представяне
на първични разходооправдателни документи и/или финансиране
с единна ставка, определена чрез прилагане на процент към една или няколко
категории разходи, при спазване на условията на чл. 60-64 от ЗУСЕСИФ.Съгласно
т. 3.8. управляващият орган извършва авансово плащане до 20 % от максималната
стойност на проекта в случай, че е обезпечено в пълен размер чрез застраховка
„Разни финансови загуби“ или „Застраховка на гаранция за авансово плащане“ в
полза на Управляващия орган. Указано е, че междинни/окончателни плащания се
извършват след верифициране на разходите въз основа на подадени от бенефициента
искания за междинно/окончателно плащане, междинен/окончателен доклади и при
условията на чл. 60-64 от ЗУСЕСИФ и Наредба Н-3 от 08.07.2016 г. Договорено
междинни и окончателни плащания да се извършват след верифициране с цел
потвърждаване допустимостта на извършените разходи (извън опростените разходи)
и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Съгласно чл. 3.33
бенефициентът се задължава да изготви междинни доклади и окончателен доклад,
които съдържат пълна информация за всички аспекти на изпълнението за описвания
период. Към доклада се прилага опис на разходооправдателните документи. Съгласно
чл. 3.74 размерът на безвъзмездната финансова помощ по договора е дължим до
размера на верифицираните допустими разходи – отговарящи на изискванията,
предвидени в Условията за кандидатстване по конкретната процедура. Според чл.
3.75 бенефициентът се задължава да възстанови на управляващия орган всички
средства, платени в повече от разходите, на които бенефициентът има право,
недължимо платени и надплатени суми, неправомерно получени или неправомерно
усвоени средства, в срок от 14 дни от датата на получаване на решението по чл.
73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Предвидена е и възможност бенефициентът да поиска
удължаване на срока за изпълнение на договора.
С допълнително споразумение № 01 е договорено
срокът/периодът на изпълнение на проекта да е до 31.12.2019 г.
На 27.04.2020 г. е постановено решение за верификация
на постъпило искане за окончателно плащане с поискана сума от 14479,60 лв., в
което е отразено по договора да са платени средства в размер на 156284,02 лв.
Посочено е, че за месеците ноември и декември 2019 г. не са представени доказателствени документи за платени осигурителни вноски и
данъци за разходите за персонал, въпреки че са изискани от управляващия орган
на 30.03.2020 г. Установено е и нарушение по смисъла на чл. 70 ал. 1 т. 7 от
ЗУСЕСИФ – неизпълнение на одобрения индикатор за изпълнение при достигнато 88
%. Верифицирани са направени разходи на стойност 10571,51 лв. и е определена сума
за възстановяване в размер на 66210,97 лв. с указание, че се приспада
отпуснатото авансово плащане в размер на 76782,48 лв. и отпуснатите междинни
плащания в общ размер от 79501,54 лв. Решението е обявено в ИСУН-2020 на
27.02.2020 г. като по делото не се твърди да е било обжалвано.
Видно от полица № ********** застраховка „ГАРАНЦИИ“,
издадена от ответника, срещу платена застрахователна премия е застрахован риска
на „Национален център за партньорство и управление на ресурсите“ от финансови
загуби в резултат на възникнали плащания по гаранцията (непряка гаранция) или в
резултат на неизпълнение на договорно задължение за плащане от страна на отговорносто лице (пряка гаранция) при клауза 02 – Гаранция
за авансово плащане и застрахована сума 76782,48 лв. със срок на полицата от
00,00 часа на 27.04.2020 т. до 24,00 часа на
01.06.2020 г. Ищецът е посочен като бенефициент.
Според общите условия по застраховка „ГАРАНЦИИ“
бенефициент е трета страна, в чиято полза се издава застрахователната полица, а
застрахователно събитие е възникване на изискуемо задължение на застрахования,
за което застрахователят е отговорен пред бенефициента. Съгласно т. 13 от
приложените по делото и неоспорени като действали към указания период общи
условия, застрахователя осигурява застрахователно покритие срещу риска от
виновно неизпълнение на договорни отношения между застрахования и бенефициента,
от което възниква задължение за плащане на гарантираните суми в полза на
бенефициента. Съгласно т. 40.1 застрахователно събитие настъпва, когато са
представени безспорни писмени доказателства за настъпването на обстоятелства,
при които според гаранционния договор възниква неотменимо задължение за
плащане. Посочено е също така, че за предявяване на претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение бенефициентът подава до застрахователя заявление по
образец, придружено с декларация, че гараснтираната
сума е изискуема, заедно с всички документи, доказващи основанието и размера на
претендираното застрахователно обезщетение (т. 41).
Застрахователят заплаща застрахователно обезщетение на бенефициента до размера
на гаранционната сума в срок до 15 работни дни от получаване на документите,
удостоверяващи застрахователната претенция по основание и размер.
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните доказателства.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
По иска с правно основание чл.429 ал. 1 т. 2 КЗ
Съдът констатира, че с доклада по делото е посочена
друга правна норма, която не съответства на възпроизведените фактически
основания на иска. Тъй като определянето на приложимия закон е служебно дължимо
от съда, а промяната не произтича от необсъдени със страните фактически
основания, няма пречка да бъде предприета и на настоящия етап от
производството.
Законът предвижда възможност длъжникът в договорно
обусловено правоотношение да застрахова риска от неизпълнението му. Непосредствен
обект на застрахователна защита е кредиторовият
интерес като приложение следва да намерят както специалните правила,
регламентиращи застраховка “Гражданска отговорност”, така и общите правила на
Част четвърта - Застрахователен договор, Дял втори - Застраховане срещу вреди.
Ищецът е посочен като ползващ се от застрахователното покритие, а нормата на
чл. 432 ал. 1 вр. чл. 380 КЗ го овластява пряко да претендира застрахователното
обезщетение. Обхватът на застрахователното покритие произтича от очертания в
договора застрахователен риск - неблагоприятно и нежелано от правния ред, но
обективно възможно и бъдещо събитие (чл. 349 ал. 1 КЗ). С оглед обезщетителния характер на застраховка “Гражданска
отговорност” застрахователното обезщетение е съразмерно на действително
претърпените вреди към датата на настъпване на застрахователното събитие (чл.
386 ал. 2 КЗ). Ето защо и предявеният иск предполага да бъде установено в
процеса поет от ответника застрахователен риск, ищецът настъпило
застрахователно събитие, довело като пряка и непосредствена последица до пасив
в имуществото на ищеца като ползващ се от застрахователното покритие.
Договорът за застраховка се характеризира с предмет и
период на покритие (чл. 351 вр. чл. 354 ал. 1 КЗ).
Това ще рече, че отговорността на застрахователя възниква само ако
застрахователното събитие е настъпило в указания с договора период на действие
на застраховката. Според общите условия, очертаващи предмета на процесната
застраховка застрахователното събитие, предполага възникнало изискуемо
задължение за застрахования. Понеже източникът на риска в случая е сключен
между застрахования и бенефициента договор, съдържанието на договора обуславя и
момента на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл. 3.75 от
договора задължение за плащане за суми, платени в повече от доказаните разходи,
възниква с получаване на решението и става изискуемо с изтичане на указания
срок – 14 дни от получаване на решението. Следователно, относима
към спора е единствено полица № **********. Полица № **********, видно и от
представения от ищеца заверен препис е със срок до 24,00 ч. на 26.07.2019 г., а
полица № *********/26.07.2018 г. е със срок до 26.04.2020 г.
Понеже обект на застраховката е задължението на застрахованото
лице – в случая бенефициента по административния договор, този договор определя
и съдържанието на задължението, което бива определено както по основание, така
и по размер в договорен между страните документ. Според издаденото решение
основание за паричното задължение се явява платена в повече сума от разходите,
на които бенефициентът има право. Това
обстоятелство попада в обхвата на чл. 70 ал. 1 т. 3 от Закона за управление на
средствата от европейските фондове при споделено управление (според актуалното
понастоящем наименование на закона и използвано впоследствие с абревиатура ЗУСЕФСУ).
Решението на управляващия орган е индивидуален административен акт и като такъв
утвърждава задължение за своя адресат – застрахованото от ответника лице. По
аргумент от чл. 17 ал. 2 ГПК общите съдилища не могат да осъществяват
инцидентен контрол върху този акт, освен ако този акт се противопоставя на
страна по делото, която не е участвала в административното производство по
издаването и обжалването му. Ответникът не е участвал в административното
производство, но по силата на чл. 432 ал. 2 КЗ е ограничен до възраженията,
които произтичат от гражданската отговорност. Настоящият състав приема, че това
ограничение включва и произтичащите от гражданската отговорност правила за
установяването й. По делото не се твърди решението да е било оспорено, нито да
е обжалвано, поради което и установеното с него основание и размер на
задължението обвързва застрахованото лице. Както е посочено и в общите условия
възникналото изискуемо задължение за застрахования обуславя и застрахователното
събитие. Следователно, обвързващата сила на административния акт, определящ
основанието и размера на задължението на застрахованото лице обвързва и ответника
като негов застраховател по риска „гражданска отговорност“ да приеме, че
описаното в акта задължение съществува. При тези съображения неоснователно е
възражението, че поради създаване на предприятието задължението не е
възникнало.
Дори хипотетично да се приеме, че застрахователят е
овластен да се противопостави на влязъл в сила акт, ангажиращ отговорността на
застрахованото лице, възражението е и неоснователно. Отразените в решението
суми позволяват еднозначен извод, че търсената в процеса главница е разликата
между отпуснатите суми по проекта и верифицираните разходи. Самият ЗУСЕФСУ разграничава
авансовото плащане от извършваните в хода на реализация на проекта междинни
плащания. За разлика от авансовите, чието наименование само по себе си сочи на
предварително дадена сума, междинното плащане е обусловено от верифициран разход (чл. 62 ЗУСЕФСУ).
Следователно основание за междинното плащане е конкретно направен, доказан и
установен като съответстващ на правилата разход. Междинното плащане възстановява съответните разходи, което
еднозначно навежда на извод, че последващо
извършените плащания не са за сметка на авансово платената сума. Съгласно чл.
75 ал. 1 ЗУСЕФСУ едва установено нарушение по смисъла на чл. 70 ал. 1 ЗУСЕФСУ е
основание за прихващане. С други думи, самият закон регламентира реда за
поетапно отпускане на безвъзмездната финансова помощ, което и логично обяснява
възникналото задължение за възстановяване на авансово платената, но неусвоена с
верифицирани разходи сума едва с решението от 27.04.2022 г. Следователно без
значение остава дали предприятието е създадено.
Без значение остава и пречката за осъществяване на
тези разходи в рамките на времево огграничения период
на изпълнение на проекта. Фактът, че не са направени разходи, оценени като
необходими за постигане на проектните цели е необходим, но и достатъчен, за да
възникне задължение за възстановяване на публичните средства.
Единственото противопоставено от ответника
обстоятелство, относимо към възражението за невиновно неизпълнение е спряното
от ищеца финансиране. В рамките на договорното правоотношение меродавен
критерий за изпълнението е не вината, а дължимата грижа. С оглед правилото на
чл. 432 ал. 2 ТЗ зачетеният от закона самостоятелен интерес на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ налага корективно
тълкуване на клаузата на т. 13 от общите условия. Ответникът е овластен да се
освободи от такава само когато неизпълнението не може да бъде вменено в
отговорност на застрахованото лице. Според административния договор всяко
плащане след авансово извършеното предполага изрично искане с доказателства за направен разход. Доброто финансово
управление предполага авансово получената сума да бъде използвана именно за
покриване на тези плащания, обезпечавайки си и възможност за поетапно усвояване
на средствата. В тази насока и логично е възстановяване на авансово платената
сума именно с решението, относимо към предявено искане за окончателно плащане.
Дори да се приеме, че авансово платените средства не
са били достатъчни, за да осигури функционирането на описания механизъм
съгласно чл. 81 ал. 2 ЗЗД липсата на парични средства, за да престира обещания резултат, не освобождава бенефициента по
административния договор от отговорност.
По изложените съображения съдът приема предявения от
ищеца иск за главницата за основателен и доказан в пълен размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
От закъснението при изпълнение на парично задължение законът
извлича необоримо предположение за претърпени вреди като утвърждава и механизъм
за определяне размера на обезщетението. Установеното в случая парично
задължение е лихвоносно – арг. от чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 108 ал. 1 т. 1 КЗ застрахователят е длъжен да изплати
застрахователното обезщетение в срок от 15 работни дни. Съгласно чл. 84 ал. 1 ЗЗД с изтичане на този срок ответникът изпада в забава, от което едва произтича
отговорността и за вредите от забавата. От отговора на ответника се установява,
че щетата е заведена на 26.05.2020 г. При отчитане правилото на чл. 72 ал. 1
изр. трето и четвърто ЗЗД срокът за изпълнение е изтекъл на 16.06.2020 г.
Постановеният отказ не е факт, с който законът да свързва началото на забава.
Следователно ответникът е в забава считано от следващия ден – 17.06.2020 г.,
което определя и така предявения иск за частично основателен. Определен при
условията на чл. 162 ГПК размерът на вземането за законна лихва за периода
17.06.2020 г. – 18.09.2020 г., включително възлиза на 1728,84 лв. Ето защо и до
тази сума искът се явява и доказан по размер, а за разликата следва да бъде
отхвърлен.
По искането, предявено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Законът установява изключение от правилата за
ликвидност на съдебно признатото парично задължение за лихва, ангажирайки съда
да го утвърди единствено по основание. С оглед указаното вече правило
конкретният размер зависи единствено от момента на погасяване на главниците,
поради което и следва да бъде определен във фазата по изпълнение на
задължението. Тъй като към датата на исковата молба се установява подлежащо на
изпълнение парично вземане, съществуващо и към момента на приключване на
устните състезания, обезщетение под формата на законна лихва следва да бъде
присъдено и до окончателното изплащане на главницата.
По предявения обратен иск
При достигнатия извод за основателност на
първоначалния иск налице е процесуалната предпоставка за раглеждане
и на обратния.
В контекста на застрахователното правоотношение срещу
заплатена от застрахования премия застрахователят се задължава да поеме риска
от настъпило застрахователно събитие (чл. 343 ал. 1 КЗ). По аргумент от § 1 т.
3 и т. 5 от Допълнителните разпоредби към Кодекса за застраховане ангажиментът
на застрахователя се изразява, но и ограничава до поемане на неблагоприятни за
застрахования последици от настъпване на несигурно, неизвестно и неподвластно
на волята на застрахования събитие. В тази насока и Кодексът за застраховане
очертава хипотезите на легитимация на застрахователя да търси обратно платеното
по застрахователния договор на увреденото лице (чл. 433 КЗ). Предявеното в
случая вземане се извлича от обстоятелства, които не попадат в никоя от
очертаните от закона хипотези. Възниква въпросът възможно ли е договорно
утвърждаване на отговорност за връщане на платеното обезщетение.
Както бе посочено обаче застрахователният риск
произтича от вредоносно събитие, т.е. реална опасност от засягане на човешко
благо (в случая имуществено). Следователно в рамките на отношенията между
застрахован и застраховател законът възлага в тежест на застрахователя
неблагоприятните имуществени последици. С оглед и кодификацията на това
отношение договорът, било то и инкорпориран в общи условия, заобикаля закона –
с позволено средство (договор) се постига забранена цел (имуществената тежест
се възлага върху застрахования вместо да се понесе от ангажиралия се с това
застраховател). Подобна клауза е лишена от регулаторен потенциал – чл. 26 ал. 1
предл. второ ЗЗД. Затова и настоящият състав не
намира основание да приеме, че с общите условия е утвърдено зачетено от правния
ред регресно право.
Сключената в случая застраховка между ответника и
третото лице помагач е призвана да обезпечи не имуществената сфера на
застрахования, а интереса на ползващото се от застраховката лице да получи гарантираните
суми (срв. т. 13 от общите условия). С авансово
получената сума имуществото на застрахования се увеличава. Тези обстоятелства
обаче не обосновават право за застрахователя да получи обратно платеното, а
налагат изследване на принципно различно правоотношение, регламентирано от
института на неоснователното обогатяване. С оглед нормата на чл. 6 ал. 2 ГПК
съдът е ограничен от очертания предмет на търсената защита в случая – право,
основано на встъпване в правата на удовлетворения пострадал. Това е пречка в
настоящото производство да бъде изследвано дали и доколко застрахователят
разполага с вземане срещу застрахования, произтичащо от спецификата на
гарантираното вземане поради неоснователното му обогатяване.
По изложените съображения съдът приема предявения
обратен иск за неоснователен.
По разноските
Отговорността за разноски в съдебното производство
произтича от необосновано от правна гледна точка предизвикан спор. При
установения изход от спора ответникът дължи да възстанови направените от ищца
разноски съобразно уважената част от претенциите съответно – пропорционална
част от дължимата държавна такса.
Настоящият състав приема нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК
за специална по отношение на утвърдения принцип, че на възстановяване подлежат
единствено заплатени разноски (чл. 78 ал. 1 ГПК). Несъмнено нормата на чл. 32
т. 3 ГПК допуска процесуално представителство на очертаните в нормата на чл. 78
ал. 8 ГПК организационни образования с право да получат и допълнително плащане
без оглед на обстоятелството, дали са направили разход за осигуряване на
процесуалното им представителство. В случая не се установява процесуалните
представители на ищеца не твърдят, а и не се установява да заемат длъжност
юрисконсулт. При положение, че законът еднозначно разграничава понятието
представител по пълномощие с оглед особеното му качество, но обуславя вземането
за възнаграждение от осъществена защита от
юрисконсулт (изрично разграничено качество) настоящият състав не намира основание за разширително
тълкуване на норма, регламентираща изключение. По тези съображения
настоящият състав не намира да е налице предписаната хипотеза от чл. 78 ал. 8 ГПК, за да породи предвиденото в тази норма вземане.
Предвид придадения обезщетителен
характер на отговорността за разноски в съдебния процес на общо основание
приложима е и утвърдената граница с чл. 82 ЗЗД – на възмездяване подлежат
вредите, които са пряка и непосредствена последица от необосновано провокиран
съдебен спор. В контекста на състезателното начало страните са в правото си да
определят както тезата, с която влизат в спора така и доказателствата, с които
възнамеряват да подкрепят обуславящите я факти и обстоятелства. По силата на
чл. 235 ал. 2 ГПК едва с решението си съдът дължи да оповести решението си по
спора и то след като е осигурена възможност за събиране на поисканите
доказателства. При тези съображения настоящият състав приема, че при
разпределяне отговорността за разноски следва да бъдат отчетени необходимите за
разрешаване на спора. Ангажираната от ответника експертиза е свързана с
поддържаната от него но отречена правна теза, относима
към изцяло уважения иск за главницата. По тези съображения настоящият състав
приема, че така направеният разход следва да бъде възложен в негова тежест. По
аналогични съображения в тежест на ответника по първоначалния иск следва да
бъде възложен и претендираният разход за съдебно
удостоверение. С оглед нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК така формираната воля
следва да бъде обективирана и в решението.
Поради отхвърления обратен иск в тежест на ищеца по
този иск следва да бъде възложена и заплатената държавна такса от 1040,00 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.и З.“ АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Министерство на труда и
социалната политика с адрес по делото: гр. София, ул. „******, както
следва:
1.
на основание чл. 429 ал. 1 т. 2 КЗ сумата 66210,97 лв. – застрахователно
обезщетение по застраховка „ГАРАНЦИИ“ полица № **********, издадена на 10.10.2019 г. за неизпълнение на задължение по административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, процедура BG05М9ОР001-2.010
„Развитие на социалното предприемачество“ регистрационен номер
BG05М9ОР001-2.010-0323-С01, установено с Решение за верификация на постъпило
искане за окончателно плащане от 27.04.2020 г., ведно със законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД, считано от 19.09.2020 г. до окончателно изплащане на
сумата.
2.
на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1728,84 лв. – законна лихва за периода
от 17.06.2020 г. до 18.09.2020 г., включително като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 404,80 лв. и за периода от 08.06.2020 г. до
16.06.2020 г., включително.
3.
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 2717,59 лв. – разноски в производството
пред Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.:Ж.и З.“ АД срещу сдружение „Национален център за
партньорство и управление на ресурси“ иск с правно основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 9 ЗЗД за сумата 26 000 лв. като част от
вземане в размер от 68344,61 лв. за встъпване в правата на бенефициента по
застраховка „ГАРАНЦИИ“ полица № **********, издадена на 10.10.2019
г. по силата на т. 48 от общи условия по
застраховка „ГАРАНЦИИ“.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането по чл.
78 ал. 8 ГПК, предявено от Министерство на труда и социалната политика
ВЪЗЛАГА в тежест на „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.:Ж.и З.“ АД направените от него разноски за
депозит за ССЕ от 300 лв., ДТ за СУ – 5 лв. и ДТ по регресен
иск – 1040 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в
частта за разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: